МОИТЕ  РАЗСАДНИЦИ

                                                 /Отново за Елисейна/

     Аз донякъде приличам на сойките и катеричките.Събирам по малко желъди от дъбовите гори,кестени от конски кестен,орехи от дървета,които живеят при много лоши климатични условия,лешници,а после ги засаждам където преценя,че е нужно.Но разсаждам и диви дръвчета - широколистни и борчета,като съобразявам мястото за бора според вида му.Имам доста голямо вилно място,където освен сойки и катерички и други животинки ми посаждат по нещо.Нещо идва и чрез вятъра.Тези „семеначета” изваждам внимателно от парцела ми и ги засаждам тук и там,като някои от тях преди това присаждам.Една година присадих двадесетина издънки на джанки покрай пътеката за вилното ми място.Всичките се прихванаха.На най-буйните вързах опорна пръчка,за да не пречупи вятърът присаденото клонче.С никой от съседите ми не споделих за това.За една година младите филизи дръпнаха по метър,на следващата година се и разклониха.И един ден: Минавам аз,с радост да си погледна фиданките,на всичките до една присадката бе откършена от злосторник!

      Милена Фучеджиева си задава в новия брай на в/к Уикенд въпрос,как е възможно това,което е видяла на зебрата пред СУ.От обида аз не си зададох тогава никакъв въпрос.Това бе преди около 15 години.

      Дърветата не преприсадих,но да се откажа от разсаждане на фиданки,това не стана.Имам доста места по планината,от където мога да си извадя при нужда семеначета от отделни видове дръвчета.Разбира се,без да нарушавам екореда на мястото,от където ги вадя.

      Ще посоча три от моите разсадници.Единият е за черни борчета,намира се под връх Голата глава.Другият е за трепетлика и се намира в двора на Кремиковския хотелски комплекс,построен върху откраднати земи от манастира Свети Георги.Долината на река Трескавец пък ми е разсадникът за бук.

      И ето,че опрях до един от разсадниците си.Строителна мафия,спонсорирана от българка - банкерка в Авствия,подкопа един скат срещу моя парцел за да строи къщи и да ги продава когато поскъпнат.Но уцелиха момента,когато хората се осъзнаха,че попадат в нов капан на банков грабеж и строителстото с цел инвестиции,както ни обясняваха бонковите проститути,умря.Като по сигнал Тревога,всички от изкопа изчезаха.Един зелен скат,където трева,храсти и дървета пречеха на свличането му,стана като лунен пейзаж.Загрозиха ми изгледа,но скатът започна и да се свлича.На другите не им пука,но мен това ме дразнеше и измислих програма.

     Взех един влак,отидох на Луково и от там – на връх Голата глава.За минути изпод боровете извадих 200 подраста,семеначета,които вързах на 4 снопчета и ги сложих в две торби на Кауфланд от малките.Семеначетета подбрах не по-високи от 50 см.Както и да намисля нещо обаче,в процеса на работата то се променя.Реших да направя нестандартен подарък на една дама за рожденния й и засадих за минути в изоставената градинка пред предприятието,където тя работи 41 дръвчета,на колкото години стана тя.Няколко млади жени обаче излязоха и попитаха,кой е разпоредил да се направи това така необходимо облагородяване на градинката.Още мислят хората като при комунизЪма.Трябва да чакат да им разпоредят,иначе и облагородяване да направят не може.

     Борчетата ми намаляха,а когато отидох да ги засаждам на ската,се оказа,че има нужда да се посадят дръвчета на още две места.Засадих ги за около 2 часа,но ще трябва да правя още един курс за борчета.А може и за трепетлики да бъде,но те се вадят много трудно,с права лопата.А борчето се вади съвсем лесно.Издърпва се от земята леко,дори да е високо един метър.

    Технологията е много проста.Борчето се изважда много лесно,като пръстта от корените му се изтърсва.Връзват се семеначетата на връзки като пресен лук.Аз ги вързах по 50 броя.Тези 200 бр.борчета не тежаха повече от 5 кг.

    Засаждането също е много просто.Прави се дупка в земята със садило,каквито продават по магазините Практикер.Има ги от пластмаса,приличат на копие с изкривена горна част за да се натиска удобно при направа на дупката.Има и железни садила,приличат на кама,дълги до 30 см.Прави се дупка в земята с едно от тези садила но така,че да се разположат корените на борчето в нея и се насипва малко пръст отгоре.Уплътнява се чрез натискане на пръста с обувката.Ако се засажда борчето на наклонен скат,правилото е то да бъде с наклон към ската,а не вертикално.

    Пренасям мислите си към ската срещу гара Елисейна.Там е вилняло безумие,което днес продължава чрез хилядите ромове,които се заселиха тук за да разкостват ЕАД Елисейна и лифта от мина Плакалница до Елисейна през планината.Пръстта срещу гарата е разрохкана.Ако се засажат там дръвчета,те просто сами ще влизат в пръстта.

    Идва пролетта,снегът ще се стопи изведнаж.Няма ли да се намери една туристическа група от десетина човека и още толкова жени,които в един уикенд да залесят тази грозотия.Първият ден качват един влак,слизат на Луково,за два часа достигат Голата глава и спират за да се наслаждават на изгледа от нея.Върхът е като наблюдателен пункт към Понора,Врачанската Планина,Ржана,Чукава,Мургаш,Ком,по-далеч се виждат Витоша и Рила.От тук по пътеката за махала Виши камък се отива за 10 мин.до Разсадника ми.Не казвам преслено,но от този естествен разсадник могат да се извадят поне 1000000 борчета без да се попречи на възпроизводтвото на бора.Да се извадят от всеки по 200 борчета трябват най-много 15 мин.Още толкова трябват за да се вържат те на снопчета и да се сложат в торби.До Курило или Подгумер остават 2 часа път.

     На следващия ден се пътува до Елисейна.Засаждането е лесно,но да се отиде по-високо,това ще отнеме известно време.Ще се тръгне лъчеобразно от мястото на ограбената от циганите сграда нагоре и всеки ще сади докато му свършат борчетата.От вода за поливане няма нужда.Подпочвена вода има достатъчно,за да се прихване дръвчето.Борчета могат да се засаждат и вътре в каретата на бетонните сгради.

     Засадените борчета ще се съхранят,защото циганите ако ги откраднат,няма къде да ги продадат.Циганите не гледат и животни,напр.кози,за да изядат борчетата.Успехът ще е гарантиран.Трябва организация и навити хора.Десет човека и десет жени /или момичета/ са достатъчни.И когато пътуват след години покрай това място,ще са доволни или дори горди със себе си.Това го твърди един любител-залесител - аз! - и свидетелството му е истинно.

                                                                      Товарищ   Пропойцев