Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2011 23:51 - СЕЛО БУКОВЕЦ,СОФИЙСКО - КРАЯТ НА ЕДНА ЛЕГЕНДА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 6162 Коментари: 2 Гласове:
7



                                                                               ПОСВЕЩЕНИЕ

                                                                                                   /Гьоте,превод Д.Статков/

                                                                Пак идете вий,призрачни видения,

                                                                що с мътен взор съгледах нявга аз.

                                                                Дали да ви прегърна с вдъхновение?

                                                                Копнее ли сърцето ми по вас?

                                                                Тълпите се,в мъгла и здрач родени –

                                                                о,шествайте със чародейна власт!

                                                                В магьосен лъх обвени,вий летите

                                                                и млада сила будите в гърдите.

 

                                                                Със вас възкръсва младостта щастлива

                                                                и скъпи сенки пак край мен сноват,                    

                                                                като легенда древна се разлива

                                                                на първа дружба и любов гласът,

                                                                скръбта ведно със жалбата горчива

                                                                ми спомня моя смътен жизнен път

                                                                и милите другари,що умряха

                                                                и много дни на радост не видяха.

 

                                                                Тез късни песни аз пред тях не пея,

                                                                а първите на тях съм нявга пял!

                                                                Отмина дружбата предишна,с нея

                                                                и първият привет е отзвучал.

                                                                Пред чужди мойта скръб ще оживее,

                                                                изпълва ме възторгът им с печал,

                                                                а живите,в които радост буди,

                                                                напевът мой,съдбата ги прокуди.

 

                                                                И чувствам забравено копнение

                                                                 по оня свят от неми духове.  

                                                                Със тихи звуци мойта песен стене,

                                                                 като Еол със арфата зове.

                                                                Аз тръпна пак,аз плача в умиление

                                                                и нежно е суровото сърце!

                                                                Каквото имам днес,обви забрава –

                                                                което бе отдавна,оживява.

 

                                                             На боговдъхновената г/ца Дела с  пожелание   

                                                             да упознае това красиво кътче.

                                                                                                                                         К. В. 

 

                СЕЛО  БУКОВЕЦ, СОФИЙСКО – КРАЯТ  НА  ЕДНА  РОМАНТИКА

 

         Едно от софийските села с приказна природа,отдалечено на 40 км.от София бе с.Буковец.Името му произлиза от прекрасните букови гори в околностите му,днес в голяма част посечени от дървената мафия на ДПС.Селото се е състояло от комплекс махали върху огромна площ в изворната област на река Оградишка.Тази доста голяма река извира изпод връх Чукава,приема още стотици по-малки рекички,някои от които временни и се събира с река Кръстешка до мястото,където е паметникът на майор Томпсън.Двете реки се вливат в река Батулийска в самото село Батулия.

        Говоря за с.Буковец в минало време,защото днес то вече не съществува.Тъгата,която изпитвам по този край ми напомни за посвещението та Гьоте към известната му трагедия.Подобни мрачни мисли са ме обзели сега и мен.Проникнат от тях ще напиша с голяма тъга писанието си за едно планинско кътче,чиято красота се е забило в сърцето ми.Започам с описание на землището на селото,което по площ съперничи с това на Губислав или Церецел.

        Първите къщи на Буковец са започвали по бреговете на река Оградишка непосредствено след с.Батулия.Старият път от с.Батулия за с.Буковец е минавал по южния скат на река Оградишка.Огряните от слънцето места и изворите до тях са били сгодно място за махалите на животновъдите.От тези места нагоре започва един рид,който се разширява,разчленява и достига чак до главното било на Балкана.Махалите са все по южния скат и достигат до 1000 м.н.в.Със съвсем малко прекъсване заради едно стръмно и сенчесто място те достигат до центъра на с.Буковец.

      По северния скат на река Оградишка къщи няма,защото по него има местности,които тук наричат мъртвини.Това са северни скатове с мочурливи полянки,обраснали с водолюбиви растения с широки листа,където през деня се крият дивите животни,предимно прасетата.Но пък над тези мъртвини места за махали има много.Махалите на Буковец започват от местността Градо над с.Батулия,огрявана от слънцето през целия ден.Има и няколко къщи в северния скат към река Оградишка.Предполагам,че хората са отчели грешката си и са ги напуснали.Днес каменните им покриви са по-зелени от тревата.

      Билото на този рид дели Буковско и Бакьовско.Къщи има от двете страни на рида,на едно широко място има и хан.В него са си почивали товарните и впрегатни животни от тежкия планински път или са се крили при лошо време.Къщите са малко и са строени по гънките на ридове,от които извира вода и са огряни от слънце.

     Този рид също е много дълъг и достига до главното било на Балкана.Махалите по него продължават,но сега той разделя Буковско и Огойско.Ридът се пресича от път от Огоя до Буковец,като наблизо има останки от манастир.Тук красотата на района е изключителна.Къщите не са направени в долинните гънки,а горе на рида,като са залепени до малки възвишения,големи колкото една тракийска могила,но от южната й страна.Част от къщата е вкопана под земята,за да е топло на добитъка през зимата.Хората са живеели над обора,от който в стаята е идвала топлина.Гънката с извора е била ограждана и там е била градинката на хората.Така построени къщи,за да се опазва обработваемата земя,съм виждал по Родопите,напр.в селата около Юндола.Там къщите и оборите са едва ли не върху скалите,за да не се унищожава плодордната земя.Давам за пример село Пашово.

     Махалите по посока на с.Буковец-център започват да стават по-големи,всяка от тях си има име.Първата голяма махала в ляво е Ябланов дол.Пътят от с.Огоя до с.Буковец навлиза в долина на приток на р.Оградишка,от двете страни на който има много махали.Тези от дясно са с приказно изложение,огрявани във всеки момент от слънцето ако не го закриват облаци.Огойци наричат тези махали огойски и може би е  така,защото водата от реките им тече натам.

     Новият път от с.Батулия за с.Буковец бе построен през мъртвината и предполагам още първата зима на тези,допуснали строежа им е било вече ясно,каква ужасна грешка са направили.Просто трябваше да разширят трасето на стария път по южния скат на р.Оградишка.Що взривове са изгърмяли,що гори са изсечени за този път!Това е една от първите соцпътекопростотии след Деветото.Никакви сгради няма покрай пътя чак до голямото разширение на река Оградишка,където е разположена махалата Оградище /Оградишка/.Къщите на тази махала са от двете страни на реката,а по десния й бряг те се изкачват почти до билото на рида.Партизанин е купил училището и го е оставил да се разруши.Мястото е притиснато от двата ската на планината както с.Петково в Родопите,но тук римски мостове няма.Пътят вече се огрява от слънцето и става добър.Той се изкачва над махали,сбутани долу в теснината на реката и достига нови махалички покрай деретата,вливащи се в него от двете му страни.Вече се виждат и махалите по южния скат на р.Оградишка.Те се спускат чак долу до реката.

       Къщите изчезват съвсем и се появяват чак след събирането на две реки под самото село Буковец – център.Мястото е усойно,от ляво и от дясно слизат пътища от махали на Буковец.Наблизо по-горе се влива още една река в главната и следва долинно разширение.Тук е Буковец – център.Има останки от обществени сгради: училище,община,здравна служба,магазин.Непосредствено над тях е старата кръчма,стопанисвана от една жена кръчмарака,с външност на жена,но по хормони - мъж и то много страшен за пиянищата от района и безстрашен при изявите си.Къщата й /му/ съществуваше до скоро,но след смъртта й /му/ дойдоха наследници да търсят в къщата тайник с жълтици и разбиха всички места в,където са сметнали,че може да има тайник с пари.Разбиха наследниците голямата хубава къща и си пойдоа по Софията.

    Малко след тази къща долината се стеснява и започва отклонение от пътя в ляво за друг комплекс от махали.Този комплекс е толкова голям и дълъг,че свършва чак до махала Свиньовска,която е граница между Батулийско и Буковско.Основният път в дясно се изкачва на едно плато,където е най-удобно за живеене и е най-красиво.Ляво разклонение от този път повежда нагоре към друг комплекс от махали.По основния път пък те нямат край.Най-високата къща бе на дядо Любен,и него Бог да го прости.От тук до поляната Тътрива има отстояние един фалос място.

     С този район се запознах сравнително късно,чак през 1979 г.но той навлезе в сърцето ми и съм го посещавал много пъти.Запознах се тук с доста хора,на които после правих разни услуги,предимно с превоз и уреждане на някои елементарни работи по София,доколкото разрешаваше работата ми.Със семейство Гроздеви станахме близки и години купувахме от тях мляко и сирене,като с всеки курс натам возехме и нещо по поръчка от тях,най-често сол.И те починаха.

     И сега си спомням как една пролет на път от Огоя към Батулия по нов маршрут попаднах в Буковец.Прехвърлям аз рида,попадам в райски селения,бавя се,времето напредва,а ме чака и друга изненада.В Огоя – пролет,тук – сняг,и с него трябва да се боря.Това бе късен сняг,буките бяха се поразлистили,никога няма да забравя тази красота.Избрах най-дългия път до Батулия,през Сърцемахала и по тъмно се добрах до Реброво.Набелязаните този ден двадесетина цели за нови посещения успях да упозня за доста дълъг период от време,а покрай тях възникнаха и допълнителни.Успях!

     По това време в Буковец още живееха семейства.Тук след Деветото не е имало текезесиране,а одържавяване.Този факт на първо място - отнемането на собстветостта на хората,както и разкриването на много работни места,където се работи по 8 часа на ден,а не деноношно без почивен ден,както е при работата с животни,са били фактор,да започнат да се изселват хората от тук.Малка част са се изселили по градове в Пролома,голямата част – в София.До 1990 г.до селото имаше автобусна връзка със Своге,осъществявана от УАЗ-ка.Други идваха до Буковец с Москвичи.Натоварваха храна от роднините си и се връщаха по София.Шосето се подържаше през лятото добре и бе доста оживено.Които имаха къщи тук,а в тях не живееше никой,казваха,че имат на Буковец вили.Други,с възможности,започнаха строежи на къщи по Буковец,като най-големите от тях се осъществиха по слънчевия скат на р.Оградишка,в Буковец – център и по шосето към Лескова махала в едно прекрасно долинно уширение,истински райски кът.Какво желание за изява имаше у тези хора,за да докарат по тези лоши пътиша материали,да намерят майстори и те самите с тях да строят и да направят тези големи къщи.

       След 1989 г.настъпи тоталното изоставяне на този край от държавата.Мутри взеха автобусните превози и спряха УАЗ-ката,наричана хлебарката,защото доставяше и хляб за хората.Пътят престанаха до го подържат,а той минава през мъртвината.Хората издържаха до някъде и побягнаха от родните си места за да се спасяват,но тогава пък стана страшно за имотите им.Цигански банди предимно от Своге се развъртяха тук в търсене на бакър на първо място,но и на други неща,като джелезо,домашни потреби,инструменти за продаване,телевизори за оказиони и т.н.Тия банди довършиха хората,като отрязоха достъпа им до родните им къщи.Каква ще е тази къща,в която като се върнеш ти няма печката,одеалата,крановете на чешмите,извадени са жиците,вратите или прозорците са избити или пък е вдигнат ламаринения покрив на къщата?Всички къщи и вили бяха разбити,което отчая хората.Къща на три етажа /във вид разбита и ограбена от циганите,разбира се/ с три декара двор е била предлагана за 3000 лв.и не се е намирало купувач.Останалите в селото стари хора,които не искаха да се разделят с родното си място си отидоха един по един.Сега в селото димят три кумина.Има и четвърти,на една мутрешка къща на един сервитьор в Оградище,която е с денонощна охрана.Този разкошен имот струва много на собственика му и в един момент също ще стане плячка за циганите.Нищо,че има и покрит басеин.И пети кумин пуши горе в сградата на бикарника,където живее Петко Пияницата.

      В с.Буковец някога имаше хижа,която се посещаваше.Тя бе в сградата на училището,на което откраднаха заради джелезото спортната зала.Липсата на печалба от тази хижа доведе до затварянето и разграбването й от циганските банди,търсещи суровина във вид на проводници,джелезо,каквото се намери.

      Днес,преминавйки през Буковец на път за Лескова махала в мен нахлуват мрачни мисли и си спомням за Посвещението на Гьоте.Поради мъката ми към това мяста,където животът заглъхна,аз вече преминавам по маршрути покрай него.Изминали са 32 години,откакато се запозах с този край,но аз си оставам все така привързан към него.Селото умря пред очите ми.Тези години са миг от хилядолетната му история,може би най-трагичният.В този див,божествено красив край,животът е текъл по Божия закон: Първо на животните,а те после на хората!Така са правели хората,за да си осигуряват поминъка,така са учили децата си,това е влязло в чипа им.Ще дам пример с една жена,която имаше инсулт и умираше,но намери сили да каже,че кравата трябва да се издои!Жената умира,но покрай грижите по нея да не забравят за кравата!

    Хилядолетна история и нова история,от 1944 г.до сега.През хилядолетията – все същото:хората,животните,традициите,вярата,взаимопомощта,борбата с трудните природни условия на границита на силите,нищета грижи,  нужди.И много деца са се раждали,за да се включат в работата.Дали са знаели тези хора тук,че България е било под турско иго,след като тук и един турчин не е имало?Какво може да се вземе като данък от тези бедни хора,а и от какво са се нуждаели хората,за да си го набавят,освен сол за животните.Дали въобще са ползвали пари или е имало бартер?

     Дойде обаче времето на другарите с чайките.Вземаха на хората собствеността,изгониха ги от родните им места,натикаха ги в панели и разрушиха ценностната им система.Вместо силните хора,научени на труд в полето и планината,днес материалът е боклуци от панелите.И така 45 години целенасочено усилно производство точно на този материал.А сега се чудим,защо нещата не вървят,защо имаме парламентарни проститути,политпоститути,боклуци,защо хората не могат да мислят,защо нямат ценностна система и България загива.Целта успя,другарите с Чайките ни ебаха майките.

     Дойде и „демокрацията”.Под прикритието й  се развихриха новите кърджалии,които откраднаха държавната собственост,като влака,предприятията,енегетиката,водата,спестяванията на хората,дори външния дълг.Развихриха се и циганите,които заживяха предимно от битови кражби,но и от организирана престъпност и това се превърна в техният основен поминък днес.От голата вече като тупан България вече няма какво да се открадне.Ето примерът,село Буковец.Дали в него може да се намери нещо за Отпадъци като меден казан за ракия,пръскачка,тиган,жици по стълбовете или нещо метално в трафопоста?Не.Но има още за крадене и това е неосечената гора.Сега дойде нейният ред.Мутри секат вековните букови гори чак горе под връх Чукава,символът на този красив планински край,както Турлата за Родопите.Сече се с разрешение на Управлението по горите в Своге,за мафията от ДПС,за която работи унищожителят на природата на този край,Емил Иванов ат ДПС.

       За туристите,които не познават този край ще посоча само някои от изходните лъчове от Буковец.Подробно съм описал маршрутите в писанието ми Искърски пролом – 150.

        Направление към село Батулия:

        Първи маршрут,по шосето.Много е красиво.

        Втори маршрут,по стария път от Буковец за Батулия.Този път върти горе по рида,като махалите остават под него,накрая слиза по шосе до река Батулийска.

        Трети маршрут,по шосето към Седловината.Тя е в ляво от селото,над него,през нея минава път.Изкачва се Седловната и след нея се тръгва по изоставесн път за Сърцемахала.Върви са само през гори,а околността на махалата е неповторима.По произволна пътека или без пътека се слиза до река Свиньовска,покрай която има изоставени къщи и покрай нея по запуснати пътеки се излиза близо да паметника на Томпсън.

       Четвърти маршрут,в началото се достига до Седловината и след това се върви в дясно нагоре.Пътят завива през комплекс от махали,наричани Свогето и излиза при Свиньовската махала,от където започва път към Батулия.

        Пети маршрут,по рида между селата Бакьоово и Буковец.Този маршрут е изключинелно обгледен,излиза на махалата Градо над Батулия.

        Разкошен маршрут има от с.Буковец до горския дом Чукава.Там се избира дестинация към с.Лесков дол или към Кръстешката махала.А от Кръстешката махала до Пролома има мнго пътища,аз предпочитам този по река Рединска.

        Друг красив маршрут води за Лескова махала.Пътят минава през поляната Тътрива,после излиза на седловината Разделената вода и хваща билото на Балкана.Това за мен е най-красивият маршрут.Следобед има маршрутка от Огоя до Реброво.

        Също много красив маршрут от Буковец е този,който започва долу от трафороста на селото и след това по десния бряг на реката.Тя извира изпод връх Биленица,представляващ висок рид,перпендикуляпен на централното било.

        Маршрут има до с.Огоя през превала между тези две села,има и до с.Бакьово,като слизането към селото е възможно поне от пет места.

          Над гробището на селото има много стара църква,наричана Калояновата.Тя е разграбена,но сградата няма как да се отнесе,както кабаната напр.в някое циганско гето и си стои.От времето на Калоян до сега.

         Аз обаче имам едно любимо място на Буковец и то е върхът в самото село,наречен Буковският чукар.Върхът е много изявен,погледнат от долу,горе завършва на една поляна със скалист край.Преди години,когато ходехме там организирано се изкачихме няколко души като се надпреварвахме с времето,за да не залезе слънцето.Бог ни дари обилно с красота.Слънцето,огромно,червено,бе цялото над хоризонта,каза ни довиждане и започна да се скрива,ставайки все по-червено.

       Един от най-красивите спомени в живота ми....

                                                                     

                                                                                        Товарищ   Пропойцев

 

 

        




Гласувай:
7



1. misbis - чувствам те като събрат по душа
27.01.2011 08:03
тъгата ни е обща-за хубавата ни родина,села,дух....
разрушават страната ни,но духът български е за преклонене.
Аз живея през по-голямата част от годината в планината,при забравените,но силни духом българи(вече не обръщам внимание на етноса,защото виждам само човещината или липсата и)
направих това малко клипче за хората,по-скоро жените в балкана.
http://www.youtube.com/watch?v=Q1RYaCxcF4Q

Горея се с теб,че има такива хора като теб,имащи очи за истинското.
радвам се на постингите ти
цитирай
2. ckarlet - България е райско място и всеки ден ...
27.01.2011 09:04
България е райско място и всеки ден се изненадвам и откривам все по-хубави места от нея! Дано успеем да ги опазим!
Поздрави и хубав снежен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182318
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031