Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2011 19:58 - ГАРА КАРЛУКОВО – ИЗХОДЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3101 Коментари: 0 Гласове:
3



                    ГАРА  КАРЛУКОВО – ИЗХОДЕН  ТУРИСТИЧЕСКИ  ЦЕНТЪР

 

      От ж.п.гара София тръгват много влакове,чиито направления могат да се ползват от туристите за достигане до определени изходни путктове за планински туризъм.Това са посоки към Сливница,към Петрич,към Бургас и Момчилград,към Кюстендил.Има обаче един влак,от София до Червен бряг,който считам за най-туристически от всичките,които трагват от ж.п.гара София.С този влак се пътува и до гара Карлуково.

     Гара Карлуково се намира на десния бряг на р.Искър в посока на движението на влака.На този бряг скалите са издържали по-дълго на ерозията на водата на реката,която ги е моделирала с течение на /може би!/ милиони години,поради което те са останали на много места отвесни и с много красиви скални образувания по тях.Местостта е карстова.Карстът е разтворима нехомогенна скала,в случая утаена,и това е допринесло да се образуват тук много пещери.Казвам,че скалите тук са утаени,защото Дунавската равнина е била дъно на море,което се е отдръпнало.Дъното на морето е било покрито с останките от миди,скелети на разни водни животни,от които се е образувал карстът,утаените скали,наричани варовик и миргел.От варовика се прави вар,от миргела – цимент.След оттеглянето на морето започва издигането на Стара планина.И нещо много важно: когат е започнал да се изадига Балканът,Искър вече е отводнявал Рила.

      Пещери има не само тук,те са навсякъде,където има разстворима от водата скала,а почти всички скали в Северна България са такива.Левият бряг на реката при гара Карлуково е по-полегат,но и там е имало издържливи срещу водната ерозия скали и са се оформили друг тип скални образувания,подобни на тези в Белоградчик.От двете страни на реката започва хълмисто плато с максимална височина около 500 м.н.в.То е населено,може би е по-правилно да кажа,беше населено,и почвата там е една от най-плодородните в България.Днес е превърната на много места в келеме поради изселването на българския етнос от този целунат от Бога район..   

         Проломът при Гара Карлуково е крайна точка на Искърския пролом и той завършва с достоинство веригата си от красота с дължина почти 100 км.Красотата на това място бе оценена и се построи дом на пещерняка,който е и туристическа хижа,а после и екопътека в близост до ръба на скалите над реката.Хижата е проектирана с много въображение на архитекта и се слива с околността в хармония.Направени бяха и три беседки върху скалите,от където обзорът е най-широк.Изградиха се и парапети при опасните места до отвесните участъци при скалите и при пещерата Темната дупка.

       В района на гарата има психиатрична болница за агресивно болните луди,която е доста голяма.Другите псхиагрични болници имат отделения за заключване на опасните луди,на тази предназначението й е такова.Тук има случай на убити лекари или персонал от отървани за момент луди.Селото е разположено горе на хълмистото плато поне 300 м.по вертикала над гарата и е отдалечено на 3 км.от нея.

       В района  на гарата интерес за туристите представляват пещерите,скалите и историческите останки.Започвам с пещерите:

       От гарата до Дома на пещерняка /хижата/ може да се достигне по шосето за с.Карлуково,от което има отклонение за хижата или по пътека от ж.п.линията на 500 м.в южна посока от гарата.Вторият вориант е по-бърз.Достига се до малък мост на ж.п.линията,под който преминава временна рекичка,но и път.От тук започва пътека с доста стръмен участък в началото и извежда горе на скалите срещу лудницата.Първите скали са с неоткраднат още парапет.Пътеката продължава до хижата,която като замисъл е грандиозна.Каквото е дереджето на цялата страна обаче,такова днес е и нейното.

        От хижата започва пътека към първата долина,започваща от с.Карлуково към река Искър.Тази малка долина е фантастична и ми напомня на долината на реката Скакля срещу с.Бов.От цепка в скалата струи целогодишно вода,вероятно съдържаща негасена вар.През пролетта водата излиза от тръбата под налягане.Гората тук не представлява интерес за дървените мутри,много са хилави дърветата и са на много върло място,поради което е пощадена от мутросекачите им.Пътеката вие през нея,издигащите се скали нагоре са величествени.Те са бели с черни отвесни черти от нещо разтворено и с пещери в тях.Искам да отбележа,че скалите на отсрещния скат са много интересни,но дърветата пречат да се фотографират.Има една огромна скала,която прилича на човешко-конска глава,с човешки нос и конски очи.Под нея има пещера.Ако се гледа от отсрещната страна насам,също е много красиво.

       Пътеката достига причудливи скали и пещери,а пред една от пещерите има нещо като зидана стълба на крепост.Тя са е образувала при размиването на скалите.След нея се навлиза в проходна. пещера,която наричат Темната дупка,но не тази пещера е Темната дупка.Това е Проходната пещера,такива в България има малко.Темната дупка е при горния вход на Проходната пещера,но тя не е облагородена и е затворена заради злосторници,които рушат вътре сталактитите,както и поради опастностите,които крие.

       Проходната пещера е чудо на природата.Тя е дълга към 200 м.От нея започват в страни пещерни входове,а по дъното й има скални образувания от капещата вода,сталактони.Един такъв огромен сталактон наподобява купа сено,друг един е още по-голям и наподобява купа сено с изкривен от бурята връх.Сводът на пещерата има два отвора,които са разположени като очите на човек.Хората са нарекли тези отвори Очите на Бога.Погледнати от тук,едва ли някой предполага каква страхотевица е горе,когато се стъпи на обезопасения участък в междуочието им.

         Горният вход излиза на площадка в ниска част на хълмистата равнина,където на близо има бара /плитко блато/ за водопай на животните.В такива бари на времето,когато в Северна България имаше биволици,те спяха след обед във водата,за да не ги хапят щръклиците.Изходът на пещерата тук е доста опасен за тези,които искат да го разгледат като го обиколят и поради това имаше парапети при опасните участъци.Днес те са изчезнати от мургавите бригади,идващи от гр.Роман да търсят сурвини за Отпадъци.Сега за да снимаш някое красиво място трябва да се хванеш за някой неоткраднат кол и пред опастността да се утепаш,можеш да правиш снимки.Да ти е драго,да им е... майката,казват за такива като крадците на парапета в с.Требич,Софийско.

         Следващото интересно място са двата отвора на пещерата,които са обезопасени.Като се излезе от пещерата те се намират трудно,защото човек вътре се върти,оглежда и губи до някъде ориентация.Аз посочвам начин да бъдат открити отворите безпогрешно,защото маркировката с железните колове е превърната в суровина  за Отпадъци.

      Излизайки от пещерата се пресича шосето точно над нея.Ориентирът е един ъглов стълб 400 кV.Достига се стълбът и се тръгва в дясно под проводниците му.Те минават над Очите.Достигайки това място,човек се панира като погледне надолу.Тук да се режат металните тръби от ромовете не е безопасно и те са се задоволили да „влачат яма” само в близост до пътя.За да се достигне „междуочието” трябва и известна доза смелост.Трябвало е малко да пооформят камъните като стъпала,за да няма опастност от подхлъзване по тях при влажно време.Като се слиза към междуочието,погледът към отвора на дясното око смразява кръвта.

       Тук има едно поле за еколозие,които ако докажат моята теза,ще се получат пари от ЕС за корекция на пътя и за опазване на пещерата.Става въпрос за следното:

      При строежа на соцпътя за Карлуково,трасето му е избрано лошо.Вместо да мине то с малко удължение пред входа на пещерата,за да не застрашава този природен феномен,то минава върху самата пещера.Аз считам това за опасно,ако премине някой тир.Това е скала,която се разтваря от водата и променя якостта си.Опастността е с две лица.Да се сурне някой тежък камион в пещерата и втората,да се увреди,дори унищожи,този природен паметник.

      При входа на пещерата от долната страна има пътека в дясно,която води до нови пещери.Някои са по отвесните скали,но има една достъпна,доста голяма.От нея започват галерии към други пещери,с каквито е пълно тук.Таванът и на тази пещера е уникален,истински каменопис.Продължението й прилича досущ на гърло с мъжец.Напомням,че една пещера в Източни Родопи така прилича на едно нещо,че хората са я кръстили Вулвата.Пред входа на пещерата се открива страхотен изглед към скалите на отсрещната страна и към входа на Проходната пещера.

       Продължението на пътеката след пещерата през тръни и камъни извежда на рида,под който е Проходната пещера.Този рид разделя двете карстови долини,които започват от село Карлуково и достигат река Искър.За да се посети и втората долина трябва да се достигне до с.Карлуково и да се тръгне от там по нея.Минаването трябва да се извърши като се достигне усиления електропровод и антената на Мобил-тел.Те са изградени с камъни от древна византийска крепсот в бетонните им основи.За тази крепост се твърди,че е разрушена от цар Крум.Има останки от основи и много разхвърляни камъни,доказателство за голям строеж.

     Пътеки в следващата долина  има и по двата нейни бряга.От лявата страна има интересни скали,като тези при Роженския манастир,но бели.Има и пещери,но не като тези в съседната долина.По десния бряг има отвесни скали,стръмни гори и пещери,които отстъпват на тези при Проходната пещера.Пътеката слиза долу при ж.п.линията,като на изхода на долината има един скален страж,подобен на Стражите в Пирин над Газейската и Дисилишката река.

      Вариант за достигане на следващите места с беседки по скалите след излизане от Проходната пещера има,но е дълът,а и природата е много увредена от кариерата покрай пътеката.Затова предлагам друг начин да се изкачат скалите горе.Трасето е само едно,навсякъде другаде има отвесни скали.От ж.п.моста северно от гарата се тръгва директно през гората в посока между двете беседки.По-равномерно е изкачването до дясната беседка,а след нея като се заобиколи горе гънката се отива на втората.Най-интересното от тук е да се види откъсването на огромни късове скали с друг химически състав в дясно от беседката,които обрзуват най-странната морена в България.На отсрещния бряг на реката се виждат скали,които ако се разглеждат без да бъде пояснено къде се намират,всеки ще каже,че това са Белоградчишки скали.Отбелязвам,че и Белоградчишките скали са част от Балкана,към Свети-Николското планина,за която също имам писание.

    Понеже на този бряг повече интересни места няма,искам да опиша промените тук,които са очеведни.Плодордните ниви и градини,които се обработваха,днес са се превърнали в пасища.Само до селото се вижда една изорана нивичка.Засяли са си хората нивите сигурно,ромовете са им откраднали реколтата както прасковите около Сливен,градините са били изоставени след грабежите вероятно.Тук,където бе рог на избилието,всичко пустее.Всеки си пази добитъка,защото в района постоянно има ромове от Роман и отлъчи ли се нещо от стадото,те го прибират.Попаднах на козар,който с приятел търсеше две от козите си,но не ме пита,видя ли козите,като ходиш по гората,а първо ме попита,видя ли тука цигани с кола?При втория въпрос вденах,но не бях видял нито козите,нито ромове.Двамата мъже бяха с яки дренови тояги.Селото обаче има десетина работни места.Може би 5 в лудницата и 5 в кариерата.А по другите села има само едно работно място,за кмета.Само пенсионерите са добре,защото на определена дата получават пари.Другите да се оправят сами.Една ужасна мисъл всеки път,когато съм в Северна България ми минава през ума ми и тя е: Това тук вече не е България!Това е една напусната,изоставена територия от българския етнос,обект на снемане от нея на суровини за Отпадъци.Само че има един закон на този свят,природата не търпи празно място.Напуснат ли си едни хора района,той веднага се заселва от други.Този процес на смяна на българския етнос с цигански върви с огромно мощ,от запад на изток в Северна България и мисля,вече вищо не може да го спре.

         Понеже ще се прехвърля на другия бряг,две думи за ж.п.гарата.Някой би попитал,гара ли,какво е това?Ами това,останките й.Едната половина е продънена и вали дъжд в нея,другата е дадена за подръжка на машините за кариерата.А територията на гарата е превърната в склад на кариерата.Няма вече такова нещо,ж.п.гара Карлуково.Има един ужас.

     От другата страна на Искъра има останки от римска крепост на една скала над лудницата,където е резервоарът за вода за лудницата.Има и римски път до нея.Да не пропусна,останки от римски път има и при разрушената крепост до селото,която вече споменах.

    Мястото,където днес е лудницата се предполага да е било старо тракийско заселище.Тук са извършвани археологически разкопки за откриване на тракийски гробници и храмове,но не съм запознат какво е намерено.Мястото,където Искъра прави завой е заветно,плодородно и изключително удобно за заселище.

      В дясно от лудницата има манастир Света Богородица.Има и скален манастир под хижата,за малко да го пропусна,но днес той е недостижим,защото ромове превърнаха обезопасителните парапети в суровина за Отпадъци.

      Следващото интересно нещо тук на брега след манастира Света Богородица са скалите,подобни на Белоградчишките.За тях няма какво да пиша,те трябва да се видят.Те се състоят от две групи.В първата група скалите са единични конуси и са доста многобройни.Втората група е монолитна,представлява нещо като залепени един за друг пресечени конуси,но някои от тях горе са свързани и образуват фигура като халка.На тях има закачена и къщичка като тази в Лакатник.

      Всичките тези скали имам в туристическите си планове да ги заснема и публикувам подробно в блога си.Това ще сторя на връщане от с.Праужда,където са най-интересните Белоградчишки скали.

     Младите туристи си мислят,че като са били в Лакатник,вече всичко знаят за Пролома.Или пък,че ако са били в Белоградчик,вече са видяли Белоградчишките скали.На тези,кото отиват в Белоградчик с кола обаче,искам да им кажа много да внимават къде ще я оставят.Ако тя е оставена без присмотр,може да остане без гумите и акумулатора си или да им изчезнат цялата кола.Що суровини могат да се извадят от една кола за Отпадъци,за битака и за заложните къщи!А ромове – тук дарил Господ обилно.

     Не по-малка е вероятността да се случи подобно нещо и в околностите на град Роман.Не познавам топонимията на това населено място.Дали от обстоятелството,че в РОМан живият предимно РОМове е дадено името на града или е пък му е турнато туй име за да предупреждават чрез него хората,че трябва като идват тук да се съобразяват с обичаите и привичките на ромовете,тяхната култура,правата им,да са етнически толерантни с тях.Или в едно изречение,нищо за секунда да не оставят без присмотр.....

 

                                                                                    Товарищ  Пропойцев     

  




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6739673
Постинги: 2882
Коментари: 7377
Гласове: 14496
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031