Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2011 00:11 - В ТЪСЕНЕ НА РИМСКИ ПЪТ ПО ПЪТЕКАТА С ДЕСЕТТЕ СКАКЛИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2680 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 14.01.2011 00:14


           В  ТЪСЕНЕ  НА  РИМСКИ  ПЪТ  ПО  ПЪТЕКАТА С  ДЕСЕТТЕ  СКАКЛИ

 

    Пак цигани в налети за цветни метали по вилите,където съм и аз – канелки на кранове,проводници,тръби от душове,разбити врати,откраднати различни вещи – пак описи от полицията,няма край тази цигнска експанзия по временно обитаваните къщи.Макар директно да посочват хората кои са извършили налета около Нова Година тук и къде е откарана плячката,последните крадци ако престанат да крадат тук,то други грабители веднага ще си присвоят района,за да снемат суровини за Отпадъци от него.Благодаря на Господа,аз съм пострадал най-малко.Нямам нищо разбито,открадното ми е едно масло за колата.Днес съм тук,в Хамбардере,така кръстиих комлекса си от сгради,който построих сам и си го харесвам.В него има една къща от камък и дърво,една малка лятна къща,гараж от камък здрав като бункера на Хитлер може би,навеси,стопански сгради,три асми.От това лято има и параклис Свети Иван Рилски Чудотворец.Тук стана кътче от рая,което си построих сам.Аз бях архитектът,строителният инженер и изпълнителят на строителната дейност.

    Чакайки неприятната процедура да дойдат полицаите,в мислите ми се върна един страхотен ден по Коледа,когато се отдадох отново на едно свое хоби,да търся римски и антични пътища по планината.Имам нещо като недовършена задача по едно разклонение от римски път,за което съм убеден къде е било трасето му,но не намирам останки от него покрай разширеното му ново трасе след Освобождението.Това трасе е било изградено от жп.гара Лакатник и е трябвало да свързва огромния комплекс от махали на Губислав с нея.

    Времето е много хубаво,тръгвам по стария път за Губислав,ползван преди да се построи новото трасе след Деветото.Типично трасе на римски път,но по-широко.Спирам при всяка скала,посечена по вертикала.Няма следи от длета и чукове на римските роби,а останки от „гърнета”,това е термин ва взривячите.Търся типичните едри камъни,достигащи до 1 куб.метър,които са полагани в основата на пътищата и които не могат да бъдат отнесени от порои и други хали,и това го няма.Търся типичните подпорни стени от заклещени един в друг огромни камъни с наклон към ската,които никакъв порой не може да отнесе.И това нещо го няма.Пътят е застлан с чакъл,който е бил валиран,подпорните стени са изпълнени зле и са с „отклонение”,значи са „тръгнали”.И двата термина строителни.

    Повече специално да търся път в този участък няма да дойда.Макар да не намерих останки от римския път,аз съм убеден,че това е неговото трасе,но камъните му са били използвани вероятно за разширението на новия.А където пътят е пресичал наклонени скали,тези просеки чрез взрив са били уширени.Трасето е типично за римските строители на пътища – това е първото ми доказателство.Но посочвам и второ.Точно преди селото точно от това трасе нагоре към високите махали на Губислав се отклонява напълно запазен участък от римски път,който аз причислявам към второстепенните.След врътки из гораата той излиза на една седловина между две големи горни махали на Губислав.Там се слива с римския път,който идва от Вършец,минава по долината на Бялата река,изкачва се на Валозите и заслизва към мястото,където се вливат реките Пробйница и Петра.При махалата над това място с училището пътят се губи.

    Да се намират римски пътища по Врачанската планина е лесна работа,но за да се открие какви населени места са свързвали,доста трябва да се походи.В писанието ми за Врачанската планина съм описал около 15 таква пътища.Това е планината в България с най-голяма концентрация на римски пътища,после следва Западна Стара планина.Хората мислят,че най-много са римските пътища из Родопите заради прочутият запазен участък до х.Чудните мостове и останалите до наши дни кемерови мостове там.За мостовете е така,защото римляните не строили по другите планини такива инфраструктурни съоръжения.Защо,тази тайна са отнесли със себи си.

     Врачанската планина е една от любимите ми и направих за нея доста обширно писание.Голяма гордост за мен във връзка с тази планина бе,че открих цялото трасе на един римски път,който започва от с.Оплетня,изкачва се на Русинов рид,после на платото на планината и достига едно кръстовище над Миланово.Ако се продължи направо,пътят се спуска в с.Горна Бяла Речка.Запазването си пътят дължи на необходимостта от него за придвижването на животните от селата към пашите горе по платото и обратно.А по платото пътят е направен така,че е повдигнат над нивото на торфа.Известно е,че на 1000 години торфът се повдига със 7 см.

    За любителите на тази планина се спирам на два хиперкрасиви маршрута,от Лакатник до местността Валозите.Те съвпадат с последното ми посещение там,когато отново издирвах липсващ ми участък от римски път.

    Първият маршрут е по стария път за Губислав.Той е по южен скат,но теренът е много стръмен и покрай този път няма махали.В ляво отвъд реката с набирането на височина започва да разкрива хубостите си Понора.В дясно при снеготопене или след дъжд скачат десетина водопадчета,които тук наричат скакли.Макар и в един район,макар и рекичките да са почти еднакво големи,всяко водопадче е различно.Най-глемите са по десетина метра,но някои са каскадни и скачат на няколко пъти.Цветът на скалите е различен за всяко вдопадче.Горе,където извират тези рекички,в гънката на планината на завет и при чистата вода има махала на Губислав.Почти при всяка махала има селска чешма с голямо корито за водопой на животните,като на всички пише година на постояването 1932,от Софйска водоснабдителна комисия София- област.Добре,че тогава в тази област не са играли още Емил Иванов и Догана,до стотинка щяха да откраднат парите за чешми на хората,а гората,от която идва водата щяха да я осекат тия разбойници и да я продадат за горене или на турски фирми за преработка.

         При достигането на махалите на Губислав този път пуска разклонение в дясно по долината на първата река,която слиза в селото.Отбелязвам,че селото тук е разширено след Деветото и е в една доста неприветлива водосборна зона на много рекички с форма на полукръг.Явно,хорта се мислели вече как по-лесно да достигат до работните си места по пролома,а такива имаше някога доста.

        Покрай реката в дясно вие римски път,чиито камъни в близост до селото са били приватизирани,но нагоре не само,че няма как да се свалят,но те биха стигнали за няколко села,толкова са много.Римският път излиза на една седловина на билото на рид,където се събира с римския път от Лакатник за Вършец.Това трасе е алтернативното на първото,по стария път за с.Губислав,то е вторият маршрут за Валозите.Ако се тръгне от Лакатник по рида,където се вливат реките Петра и Пробойница,от първата махала с училището започва римски път,който излиза тук на седловината.В дясно той пуска многбройни разклонения за махали по заветните гънки.Нов соцпът пък свързва тези махали и със с.Дружево.

         След седловината пътят набира постоянно височина,но махалите не свършват.Вода има навсякъде.Къщите са строени с големи червени камъни,като крепости са.Понеже и аз съм строител,макар и любител,гледам тези огромни скамъни по зида и си мисля,какви са били тези хора,да добият тези големи камъни,да им направят „лице”,да ги натоварят в подсилени волски каруци,да ги качат на зида и да ги хоризонтират /вертикализират/ върху него.Не сме били мързеливи българите,Девето катурна България,след като изгони хората от родните им места и им набута комунизъм с далечната цел при разграждането му да загинат страни,етноси,вписани в плана им за унищожаване от световната мафия  и така да се отърват хитреците,измислили комунизма от тях,без да водят повече войни.

      Поледната махала на Губислав е на около 1300 м.н.в,а веднага след нея започват валозите,така наричат тук понорите.Първият голям валог е с две реки и две дупки за тях,но има още десетина временни рекички и дупки за тях,покрити непрогледно с високи треви и храсти,напомнящи ми за една парламентаристка.Около Валога римският път се губи,но там той прави Т-образно кърстовище с друг римски път,който идва от към с.Дружево.Тук е кръстопътно място за туриста,описвал съм го.Най-красивият маршрут е да се продължи по римския път в посока Вършец и при втория валог да се завие към Дружево.Вторият валог не отстъпва на по-високия.В него има три реки,едната от които е доста голяма и има съответно най-голямата дупка.Другите пресъхват към август.Още няколко по-малки рекички слизат във валога и изчезват,а на едно място има естествено езерце,да има вода за животните през цялата година.

      На час път от долния валог е автобусната спирка за гара Лакатник,като автобусът в 16,10 ч.прави връзках с бързия влак до София.

      Еден приказен маршрут,който изисква 6 часа ходене.За да има време и за разглеждане,трябва да се хване бърия влак за Лакатник,който е там към 8 ч.Така до автобуса има 8 часа време,стига за всичко.Има опция с автобуса,който изкачва туристиот Лакатнк до с.Дружево и така маршрутът се разделя на две части.  Т.П.


 

 



Гласувай:
3



1. анонимен - Interesting, thanks
12.09.2011 19:04
he website was how do i say it… relevant, finally something that helped me. Many thanks
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184652
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031