Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2011 17:43 - СЕЛО БОВ /КРАЯТ НА ЕДНА ОСЕМВЕКОВНА ХАРМОНИЯ/ Има
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2386 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 10.01.2011 23:36


                                                                   СЕЛО  БОВ

                                       /КРАЯТ  НА  ЕДНА  ОСЕМВЕКОВНА  ХАРМОНИЯ/    

                          

 

    Има много красиви села в България като местоположение,но има и село Бов.Това село не е първо измежду първите,то е върхът!

    Селото е основано през 1206 г.от зеселени там принудително от кръстоносци,пленени от цар Калоян.Селото получава името на предводителя им,маркиз Сен Дьо Бов.Има и други такива села в България,напр.днешният квартал Орландовци.Селото е взело името на плененият кръстоносен военноначалник Орландо.Плененият пък конт Дьо Фрей го заселват до Радомир и селото Кондофрай е производно от сана и фамилията му.

    Село Бов е отдалечено на 6 км.от реката Искър,като шосето преодолява денивелация около 600 м.Местността там в гънката на реката е приказно красива.Климатът е подходящ за отглеждане на всички домашни животни,които живеят на нашата географска ширина,дори и водоплаващи.Гънката с реката е обърната на запад,като погледът натам се прегражда от величествените скали на Понора със сребристата ивица на водопада Скакля,чиято вода скача последователно върху три тераси.

    Строителни материали за къщите на хората тук също има много.Има камъни,които се цепят по дамара,глина за строителен разтвор и за направа на кирпичи,дървета за греди и и др,а също тикли /нацепени на тънко камъни,плочи/ за покривите.

    Бов е селото с водопадите,те тук са два.Едната река извира от седловината над селото,където е превалът Кръста.Името си превалът е получил от древно оброчище там.Другата река извира от карстов извор в самото село.Под центъра на селото са двата водопада,които скачат на 90 градуса един сплямо друг и така събират водите си в една река.Скалите покрай тези водопади имат много интересни образувания,наречени от „шопите от скалаците” със съответни имена.Най-известната скала е Куро,макар понятието да е непълно.Скалата включва фалос,скротум,окосмяването му.Тази скала съм помествал в блога си.

    Благоприятният климат тук е позволил да се населят и северни скатове по реката в посока към превала,като махалите достигнат до 1200 м.н.в.Към с.Бов спадат още две махали,Бовско Луково и Кръста.Бовско Луково е разположено северно от с.Бов на тераса,съперничеща по красота на гънката на с.Бов.Махала Кръст е след превала и е разположена в три долчинки на реки,обърнати на юг.Махалите продължават още нагоре по течението на реката,която извира от поляната с двете езера,Тръстеная,като на поляната в дясно има още няколко махали.Да се живее на такава височина само с животните,никак не е било лесно.По долината на реката,извираща от поляната с езерата,наречена Трескавец, също има махали,които слизат чак до Искъра.Една от тях е Данговци,където е отсядал Вазов и е писал стохосбирката си Скитнишки песни.

      Животът на хората тук е бил един и същ от основаването на селото до Освобождението на България.Тук турци не са изявили желание да се заселят при тези сурови условия.Животът си е продължавал както и преди тях,защото хората са си произвеждали почти всичко,необходимо за скромния им бит.Така са били независими от експлоататари,както бразилците днес от петролните проститути.Промени в селото стават при възраждането на България след Освобождението,когато започват отлаганите със столетия строежи.Под селото започва строеж на път и железница,което привлича работници и от село Бов.Хората тогава са имали строителни умения и са били подходящи за строежите.В края на 19-и век вече има още едно село Бов долу до железницата,където първоначално са живели железничарите и за които са били построени къщите.След това там слизат още хора от селото,новото населено място получава име Гара Бов,макар тогава да е още спирка само с един коловоз.

       Този строеж на железницата и основаването на още едно село Бов води до частичен отлив на хората от селото в планината.Селото в планината обаче се благоустроява,защото по времето на цар Борис ІІІ селата са приоритетни за икономиката на страната.Трудоваци строят път до селото,чието трасе остава на места до днес и се ползва от пешаци и домашни животни.Трудоваците плюс майсторите каменари са направили чудеса и ще посоча подзида на пътя от гарата към селото,който ще просъществува не по-малко от подпорните стени на римските пътища.Срещу селото над реката Скакля от другата страна на Искър пък какъв мост има!Днес средствата за този мост могат да се източат по схеми,но да се направи таквоз нещо не е възможно.Вече няма майстори и архитекти-поети като Колю Фичето..

    Води се Балканска и Междусъюзническа война,Първи и Втора световна,хората усещат това само чрез убитите на фронта момчета от селото,но не и чрез бита си.Който работи – има!

     Две събития обаче в новата ни история катурнаха селото.Първото бе Деветото,което непряко засгна и с.Бов,но доста жестоко.Парторзите счетоха,че тук не става ТКЗС по съветски образец,защото няма земеделска земя и одържавиха земята на хората,по-точна,предадоха я на народа.Тукашните собственици ако ползват имотите на народа,да плащат наем,ако не – глоби или Белене.Хората,живяли стотици години по земите си изведнаж останаха без тях.

    Второ важно събитие тук бе откриването на медни руди,за чието добиване и флотация се откриха много работни места,доста по-изгодни като възнаграждение,отколкото да се гледат животни.Построи се шосе от селото до цеха за флотация над него,а също и жилищен комплекс към цеха.Тинята от промивката на рудата се изливаше в река Трескавец,днес резерват,а после отиваше в Искъра.Нови работни места се разкриха при удвояването на ж.п.лнията от София да Мездра.Това продължи от 1957 до 1966 г,строежът бе много труден и сложен.Трябваше да се изградят още 22 нови тунели,нови мостове,нови трасета на линията,трафикът на влака не можеше да се спре,работеше се между две преминавания на влака.Никак не бе лесно.Падна новостроящият се мост до Лакатник,смаза работници.Лошото на този строеж бе,че се обезличиха гениални творения на строителите ни от края на века,мостовете над страничните реки.Аз имам преценка за този строеж,удвояването на линията: Голям,важен,но като изпълнение – просташко та дрънка!Добре че остана Извитият мост до Лакатник,но остана не защото така решиха,а защото нямаше как по извивките му да се лепне още един соцмастодонт от бетон.

     При социализма обаче училището работеше,хората считаха,че трябва да раждат деца и раждаха,макар да бяха много бедни.Построиха се и няколко обществени сгради,да се вижда мощта на народа.Съществуваше обаче редовна автбусна линия,без която всички хора от Бов са загубени.Деца от Бов на разменни начала ходеха във Варна през лятото,а тамошни деца ги качваха горе в блоците до завода.Да видят какво е туй нещо,планина.

     Да не пропусна,освен по строежа при удвояване на железницата,големи строежи по Враца привлякоха строители от района,а също строежите по София и заводите й с предлагането на работни места..

     И така,изненадващо,но най-жестоко от всичко в осемвековната исторя на селото го тресна Десетото,демократическия реализъм.Мутра купи флотационната фаблрика и я закри.Същата мутра /или пък друга/ купи жилищния комплкс към нея.Изведнаж всички заети там се оказаха без работа.Последва открадване на спестяванията на хората от банковите мутри.Нямаше пари за училището,закриха го.До колкото ми е известно в селото е останал само един щат,на кмета,който бил стотина лева месечно.Непрогледен мрак се спусна над селото и то тръгна към смъртта си както ескимоската Азиак,която се качи на един леден къс и тръгна да се дави,защото остаря и щеше да бъде в тежест на близките си.

      Най-важното нещо за селото,автобусът,го приватизираха автобусни мутри,после закриха линията,пуснаха маршрутка вместо него,после закриха линията.Работни места в селото разкриха дребни мутри,с бизнес по София,които си построиха в селото нови къщи или модернизираха стари.Появи се обаче и истинска мутра,с прякор Американеца.Тя купи училището,после военното поделение в Бовско Луково.Откара си гюведия във военното поделение заедно с детето й и си я хранеше и гледаше там,като от време на време между бизнесделата си се качваше при нея да я изтрясква.Купи й страхотен джип,заради който мафиоти застреляха полицай от Своге.

      Напомням за инцидента при строителството на това военно поделение,когато трудоваци цигани вкараха в гъза на българче трудоваче маркуча от компресора,пуснаха въздуха за помпане на гуми и му спукаха червата.Момчето умря.

      Как изглежда село Бов днес?

      Като смъртник.Къщите се рушат,само в които идват виладжии се подържат.Счупени са прозрчите на кметството,но там има знаме.Разрухата е тотална.Угрижени стари хора през делниците,животни,които като да усещащи грижите на стопаните си,и те гледат тъжно.Градинките в дворовете са изставени.Останали са само постоянните цветя покрай оградите.Построеното предимно с камъни село днес се превръща в една каменна разруха.,която ми напомня за едно друго мое любимо села,Устрен.

       А съдбата на жилищните комплекси,които баха електрифицирани,водоснабдени,на заводите? Те наподобяват днес един череп без очи,оглозган от вълци,после третиран от птици и накрая – от мравки.Всичко,годно да се превърне от ромовете в суровина е снето.Пътната мрежа през балкана тук помага на ромовета да смъкнат суровината по път,за който те са сигурни,че проверки по него по нощите не се правят.

       Бовчани имат славата на най-добрите хора по пролома,свогенци – н най-големите мошеници,потвърждавам и двете мнения.

       Между Гара Бов и село Бов има нещо едно чудо,възстановен параклис с две камбани,които не са откраднати!!!Параклисът се казва Свето Успение Богродично.Замислям се,друга църква или параклис по пролома,на която ромовете да не са превърнали камбаните в суровина от цветен метал за Отпъдъци,не мога да си спомня.

       И това село е една трагедя.В трагедия се превръща и набеденото за партизанско село Батулия.Там се случва нещо подобно,но мащабите са много по-големи.

       Сега ще спомена няколо туристическите лъча от село Бов.Маршрутите от селото са много и всичките са много красиви.

       Като първи маршрут посочвам водопадите под селото.Те са под неговия център,но не се виждат поради скалите около тях.Ако се пресече реката,те могат да се видят от отсрещния бряг.През пролетта водопадите са пълноводни.По долината на реката им може да се достигне шосето от Гара Бов.

        Втори маршрут започва от параклиса в ляво и под венец от чудни скали извежда на шосето за с.Бовско Луково.Когато се стопят снеговете тук всичко е жълто от иглики,а изгледът към Понора е неповторим.

        Трети маршрут от селото се устремява към седловината с Оброчището /Кръста/,но след километър в ляво се насочва към един превал в страни.Този превал е на рид от варовикови скали,някога с букови гори,днес залесени с бор.През него преминава най-прекият път от с.Бов за с.Лакатник.Пътят излиза на края на шосето в с.Бовско Луково,завива в дясно и по скат на една от реките на Лакатник го достига.Преди да се спусне в Лакатник пътеката разкрива чудната красота на западните склонове на Издремец и скатовете,където е разположена лакатнишката махала Лице.Приказка!

       Четвърти маршрут е този по шосето до с.Бовско Луково.След него се слиза към спирка Балкан.Маршрутът при спускането е за по-фърст туристи.Има вариант да се слезе направо долу при рудника покрай стълбовете,но кучетата в мутрешника на Американеца не си поплюват,ако видят човек наблизо.Те са много и са големи колкото човек.

        Пети маршрут продължава към махала Кръст,от която има три възможности да се слезе по долината на река Трескавец.Последната възможност,четвъртата,е при флотацианната фабрика.

        Шести маршрут задминава флотационната фабрика,пардон,останките й и излиза на поляната с езерата Тръстеная.Тук има останки от манастир,изгорен от турците.До хижата има още едни останки от манастир.От поляната възможностите за разклонения са много:

    - до махалите в дясно,най-високите в района,разположени като на борда на хеликоптер,

    - до махалите в ляво,в яката на вр.Яворец,от които може да се върнеш в Бов,

    - до езерата и после до хижата,

    - до с.Лакатник,

    - до връх Издремец или още по-нататък до х.Лескова или селата наоколо,Кръстец и др,

    - до с.Желен с възможност то да се подмине по високото и да се достигне с.Лесков дол.

    Задавам си един мъчителен за мен въпрос,това райско кътче има ли бъдеще,може ли да се направи нещо за него.Отговърът ми е,че нищо не може да се направи.Селото умира.Грешката е сторена в миналото,когато се извърши текезесацията и одържавяването на имотите на хората.Това прекъсна брънката на живота не само в селото,а в страната и смъртта на селото е първата стъпка към тоталната смърт на страната.Какво са няколко града,ако те нямат флангове,бази,това бяха селата.Селата се изоставиха след Десетото за плячки на циганите,които от това живеят и си размножанат.От къде ще идват пари за общините по градовете за подръжката им,от тротоарни минетки за паркиране ли,от гражданска отговорност,от все по-високи данъци или от що?С какво ще се занимават хората,за да припечелват.Младите момчета ще имат все пак някакви шансове,напр.ще „скачат” богати бабички,които плащат добре или ще им оставят имот.За момичетта също има поле за действие.Те биха могли да „обслужват” висши магистрати и др.престъпници,които забогатяха от прехода.Така ще връзват двата края докато „стават”,а после?

    Посещавайки такива места ме връхлитат черни мисли и си мисля,никой ли не вижда,че България загива,та да не се прави нищо против това.Според мен бомбата за унищожаването на страната е заложена в съдебната система и ще дам пример.Всички знаят за делото Велков  - Младенов,когато съдията Иван Григоров реши,че това са честни хора,които били произвели 660 кг.амфетамин и един тон суровина за него за себе си,защото били наркомани.Сами щяли да си изядат наркотика.Какви са били „мотивите”,представени на Григоров,с ТИР-ове ли са откарани или с кораб,той знае.От тогава до сега и двамата тези са недосегаеми от съда.Колко сделки направиха тези „бизнесмени”,отнеха театри,милиони от съдружници,за Трактора работели и т.н.Ако тези хора бяха,където им е мястото,щяха ли да извършат още толкоз последвали пресъпления?

     Друг пример,убийствто на Боби Цанков.Ако той бе в затвора,където му беше мястото,щяха ли да го убият?Съдиите са виновни и затова,защото са приемали „мотивите: на Боби и са го пускали.Сега такава съдийка срещу 200000 лв.е пуснала Трактора и благодарение на нея се започна атаката срещу Цветанов и ГЕРБ,която може да разклати цялата страна.Активраха Патрашкова и Дачков до степен,да са превъзбудени по случая като куче,на което децата са натъркали гъза с лютива чушка.Пътувайки с влака по пролома ако чувам проклетисване по някакъв адрес,то е по адрес на съда в Своге.Хората отлично знаят от къде им идват белите и открито възнегодуват срещу поправката Тачева,която въведе в закона понятие касационна допустимост.Преди поместих в блога си коментар на съдебнана система от съдебен комбинатор,сега чух от друг такъв нови неща.Скоро ще поместя и тях.

     Лошото е,че хора с такъв морал,и все юристи,управляват страната,измислят законите,за да се облагодетелстват от тях.А не мислят,че натрупанто богатсво от кражбите върху този народ няма да струва и пукната пара,когато български етнос в България вече няма да има.

      Заради тях!!!

 

                                                                                           Товарищ    Пропойцев

 



Гласувай:
4
0



1. анонимен - Абсурдно
15.04.2012 15:23
Този пътепис-летопис ме смрази насред великденския празник. Попаднах на блога защото търсих описание на пътя до Скакля. Озовах се обратно в тягостната и безнадеждна картина, в която живея всеки ден. И сега какво? Ако отида там заради природата, то как да избия от главата си останалите "забележителности" на района? Има ли поне едно място в България, което да не е омърсено и омерзено! Има ли къде да се "спаси" човек поне за няколко часа? Товарищ, ако не си просто болен от логорея, то хващай шмайзера! Може и паметник да ти вдигнат хората. Защото драги, ти сега си част от тази абсурдна тиня, която освен, че няма изчистване, то няма и ден, в който някой да не ми я навира в лицето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6911951
Постинги: 2951
Коментари: 7724
Гласове: 14736
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930