СЕЛО  ЗАСЕЛЕ – БАЛКОНЪТ  НА  ПОНОРА, ИЗЖИВЯВА ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ

    Наскоро писах едно тъжно писание за с.Томпсън,сега ще продължа тази серия със с.Заселе.Томпсън е с кратка история.То е основано малко след Освобождението от заселили се тук работници по железницата,напуснали махалите и стария си поминък..Преди да се заселят тук те са работили като строители на пътя,после на железницата и накрая по обслужването на железницата,задвижвана тогава с парни машини.

    Съвсем различно е миналото на с.Заселе.Вероятно в тази „пазва на рая”,както нарича местоположението му Вазов,е имало човешко присъствие преди хиляди години.Условията за живот на хората тук преди да навлезе т.н.научно-техническата революция в бита им са били много добри.Селото разполага с много водоизточници,карстови извори и две реки.Около селото има гористи места с поляни,идеално място за отглеждане на говеда.Известно е,че където се отглеждат говеда,неизменен спътник към тях са прасетата,които дояждат остатъка след преработката на млякото.През зимата тези крави са били сваляни на зимни паши по река Искрецка и не е било необходимо за тях да се събира храна.За овцевъдството също има много добри условия.Селото е заобиколено с ливади,които са били „чувани” за сено.В тях паша не е допускана,косяли са се два пъти годишно.Горе по понорите,където в някоя дупка по дъното им се влива рекичка,до м.август са пасли овцете,след което те са били сваляни до места с постоянни карстови извори.Оставените горе пасища,опасени от овцете и наторени от тях са били оставяни за „отави”,последната трева за косене в края на лятото.

    Освен тези благоприятни условия за отглеждане на говеда и овце,селото е имало и земеделски земи около него и горе по понорите.Земята е много богат чернозем.Нивите са били торени с оборската тор,която е била в изобилие.Сеели са се предимно картофи и арпа /ръж/ лятна.

    Старите къщи на селото са със сходна архитектура.Долната им част представлява дебел каменен зид,нагоре стените са паянтови от двойно обмазан плет или греди с дърводелски сглобки и кирпичи за пълнеж.Под къщата са живеели животните,които могат да измръзнат: Крави след раждане,кози и др. а в кошарите са били овцете.На тях от студ не им пука.

     Това е бил животът на тези хора,предопределен от природните условия,по които те са си нагодили поминъка.Беднотията е била ужасна,Вазов я нарича „нищета във пазвите на рая”.Тази беднотия той описва и в друго едно свое стихотворение,”Елате ни вижте!”.

     През време на турското иго тук са знаели,че в България има турци само когато техни бирници са минавали да събират данъка беглик за животните.Беглик е турски термин,който означава данък върху домашно животно.Преполагам,”шопите от скалаците” точно по това време са си натирвали добитъка в планините,да си спестят част от данъците.

     Трудовите войски след Освобождението правят шосе от с.Скакля до с.Заселе,което се ползва за навлизане към Заселе и другите три села тук,Зимевица,Батолов дол,Заноге и някои по-разпръснати махали.

     Промяна в селото настъпва след Деветото.В сметките на тези,които текезесират по съветски тертип селата в България е включено за масовизация и с.Заселе поради сравнително голямата площ на земеделската му земя и възможността нивичките на хората да се обединят в блоци.Извършва се текезесирането,вземат се на хората животните,каруците,откарва се добитъка в оборите на текезесето,разорават се синурите между нивите,стават на блок.Изграденият в чипа на хората с хиляди години стереотип изведнаж се руши пред очите им от колективизаторите.Без животните си,с които те са свързани както с децата си,без нивичката си,за тях настъпва духовен срив.Младите се разбягват  в София по заводите,старите остават в текезесето,което бързо замира.Някои от работещите по заводите припечелват добре и строят нови къщи в Заселе,модерни,с тухли,в дворовете на родителите си.Парцелите на дворовете обаче са редуцирани от соцплан,който не е разрешавал двор да има по-голяма площ от 500 кв.м.Така се е извършило отнемане на градините на хората,свързани с техния поминък.И вместо на широко – място тук,дал Господ - къщите са били сбутвани една до друга.Старата до новата,за сграда за животните няма място.Затова в с.Козичино,Бургаско,хората са построили кочините на прасетата си вън на улицата пред къщите.Тук тяма чак такава случаи.

    По соцвремето се строи ново шосе от с.Церово до с.Заселе,по което да преминават по-големи автомобили за да прибират продукцията от текезесето и да хранят с нея рабочий клас по градовете.Повелята,да се строят по селата закусачна и пивную не отминава и това село.Строи се универсален магазин,фурна,към нея е трябвало да има и баня,обществена сграда за кметство и за управата на текезесето.

      Село Заселе поема към небитието,а събитията след Десетото го ускоряват по този път.Текезесето тук не се нуждаеше от ликвидацията,която се извърши по време на демократическия реализъм,то се бе банкрутирало само.По нивите му се отглеждаха вече само картофи,но борбата срещу колорадския бръмбар изискваше пари за препарати и това гътна текезесето преди да го ликвидират.Мутра купи стопанските сгради на текезесето,които са на най-обгледното място заради земята.Като погледнат към Издремец кравите,може би са се въодушевявали от красотата и повече мляко са давали.В Лос Анжелос на кравите пък пускали с тази цел творби от Моцарт и резултатите били смайващи,не успявали да ги издоят.За обществените сгради не се намери мутра,която да ги купи.Днес те се рушат и са жалка гледка.Строени са от последните майстори със строителни умения,като по традиция долният етаж е направен с отлично изградени дялани камъни.Училище,обществени сгради,много къщи,всичко е тръгнАло.Трагична е една къщурка в идеалния център на селото,която ми напомня за центъра на село Миланово.Тук обаче няма паметник с бронз за Отпадъци,та да го разбият ромовете като в Миланово.

     Сриването на заводите,за да ги купят мутри,закриването на рудниците тук,за да ги приватизират енергийни мутри,всичките планрани беди за хората след прехода тук се стовариха ужасно върху главите им и те се разбягаха.И как не.Може ли напр.тук да живее едно младо семейство,жената да роди,да купи нещо за детето си,напр.пелени,да работи някъде мъжът й или тя самата.Тук има две работни места,едното е за кмета,другото - за пощаджийката,една засукана булка,но и на пощата ще й видят сметката скоро.Временни работни места имаше тук докато се изпирваха парите и се стрОеше като за световно.Построи се комплекс Божиловото,където днес се сбират мутри,а също и един митнически мутробарок.В Божиловото може би има едно-две работни места,в мутробарока вероятно са повече.За да си опази имотът хипередрата митническа мутра е наела денонощни пазачи,логистици,гледачи на десетината кучета,големи като мечки.Изградила си е и асфолтов път до мутробарока си.

    При социалзма се построи пътека покрай водопада от с.Скакля до с.Заселе.Ромове изрязоха металните колове и парапети и занесоха суровината в Отпадъци,но бяха отпуснати европари за екопътека в района,която се нарича Вазова екопътека.С тях тя бе възстановена.

     В селото има останали възрастни,но още работоспособни хора,които гледат животни.Нивите,обединени от текезесето отдавна са се превърнали в ливади,които явно се чистят от подраст,защото не се превръщат в келемета.Покрай тези възрастни работливи хора се задържат и млади при тях докато са бекяри /ергени/.Пътуват с колата си до София,където работят,връщат се,така те изминават по 110 км.дневно  или около 2500 на месец.Разходите за едно такова пътуване са между 300 и 500 лв/месец.Другите разходи на ергена са за сметка на мама и татко.Имам спомен с един такъв,но няма да кажа от кое село е.Веднаж при голям студ той ме покани да ме свали долу до гарата,аз отказах,защото съм си направил сметка за времето.Той настоя и аз се качих.Чакал да заколят майка му и баща му прасетата,голямо ядене щяло да падне.Каза,че е успял в живота си,защото макар и само на 20 години вече има западна кола за 2000 лв с обем 3000 кубика,със страхотна уредба,”може да ти спука ушите ако се надуе”.Изтъкването му как е успял още от малък ми напомни една задължителна песенка от детските градини преди много години,която децата пееха на родителските срещи:
                                    По игрища и парзалки

                                    волно ний играем

                                    и макар и още малки,

                                    името на Ленин ние знаем!
  Чалгаджийка извиваше гласа си по ромски от уредбата му.Слизаше от Балкана момчето за да чука ученичките в селото,нещо,което извършвал по график,защо те преобладавали и нямало кой.При влизане в селото срещу нас се показа страхотно красиво момиче,което взех за мома към тридесетте.Той спря и се заговори с нея.Каза,че догодина ще е абитуриетка и че и тя му е от контингента.По-надолу го спря една жена към четиридесетте,но се оказа,че той не чука нея,а дъщеря й,ученичка в горните класове.Аз слязох от колата,жената влезе в нея и заминаха с момчето при ученичката,защото днес щял да „реди” с нея.Каза,че „бръмчал” и по съседните села,не можел да смогне.Похвали се,че като ходел „на гости” на ученичките,родителите го спуквали от ядене.

      Как изглеждаше момчето,дето изтрясква ученичките тук,няма да го описвам,но когато се заговори с ученичката в началото на селото си припомних за Есмералда и Куазимодо от Парижката Света Богородица.

     Сега ще опиша туристическите дестинации от селото с по две думи,но ще отблележа,че ако туристите не познават този район,те просто са по-бедни.

     Селото е на тераса,под която скача водопадът Скакля.Той е на три тераси и ако се събере височината им,тя е около 130 м,което е повече от Райското пръскало.През зимата да се пресече рекичката е опасно от лавина или ледопад.Над селото е известното скално образувание Булата,прието за символ на Понора.Ако кажа,че то се вижда от всякъде,няма да е пресилено.Към Булата има път,който минава покрай мутрокомплекса Божиловото,после се оставя пътя и се изкатерва тревисто-горист скат,който отвежда на върха.Ако кажа,тук е приказно красиво,тяма да е точно.Още повече!О тук пътеките съм ги описвал в писанието ми за Понора,една от любимите ми планини.

     Ако се продължи по пътя се достига Каишовия превал,който е между Булата и връх Каишов.Този превал е връх на красотата и е същевременно кръстопът за пасищата по чалове,долини и понори наоколо.Пътят продължава към махала Меча поляна,където се слива с римски път,слизащ горе от Понора и се продължава до с.Добърчин.

     Шосето от с.Заселе продължава в посока към с.Заноге,като има опции да се отиде към с.Брезе,да се влезе в някой от Големите понори,да се слезе в с.Батолов дол,от с.Заноге да се слезе в Лакатник или към река Тодорица.

     От текезесото на с.Заселе може да се отиде нагоре към с.Заноге,като се пресече река Тодорица,може да се слезе и надолу към с.Скакля по пътя,по който на кон Дядо Вазов е бил заведен от водача си Младен до поляната,днес с паметна плоча.На нея е поместено цялото му стихотворение Малата Планина.Над село Скакля пред величието на водопада Скакля Вазов пише разказа си Дядо  Йоцо гледа,когото увековачава,а като разтърсващ душата разказ,този няма равен на себе си.Педераси днес не четяли Вазов,оти не им бил интересен,други са отнасят пренебржитолно към творчеството му,наричат го Джон Вазов.На всичиките тези споменавам техни майки.Да ми говори някой срещу Вазов за мен е като богохулство.

     Минало,дълго,славно.Останала е само красотата на района около Заселе,но мутри-секачи се грижат и за това.От край време тук буковата гора е била причина да има вода и мек климат в района,лошото е обаче,че буковото дърво се продава скъпо в складовете на Топливо.И второ лошо съвпадение има,тук законите не са на държавата,а каквито ги измислят от ДПС.Защото селото е към областта със специален статут,Свогенска,а там на власт е ДПС.Изсичането на гори,заменки на гори,съсипването на природата заради печалбите на пачварите на ДПС в местната власт на Своге,да не пропусна и този факт като допринесъл до това,Заноге да изживява днес последните си години.

      Ще направя писание и за други такива села,но за всичките – не мога.В Заселе все още има хора,а почти всички отдалечени от градовете села в Северна България от сръбската граница до Делиормана вече са в по следващ етап.Те са напуснати и предоставени на ромовете да се заселят в тях и да добиват суровини за Отпадъци..... 

                                                                           Товарищ   Пропойцев