Това писание за  Врачанския Балкан             

               посвещавам на мой бивш приятел,когото познавам от 40 години.
              Комунисти погубиха талантите му,комунистки                                                                                му помогнаха да се превърне в карикатура на самия себе си.   

                                               По този нестандартен начин честитя кръглата му годишнина.

ВРАЧАНСКИЯТ  БАЛКАН - КРЪСТОПЪТ  НА  РИМСКИТЕ  ЛЕГИОНИ!

             Като човек,роден в града на Ботев и познаващ почти цялата страна,не можех да пропусна да включа в пътуванията си и Врачанската планина.Така стана,че до нея можех да пътувам удобно,а и планината ме плени със суровата си красота.Планината не е висока,но е трудна за ориентиране докато бъде упозната,има опасни места и при лошо време,както и през зимата е добре да не се ходи натам.Но пък през пролета тя е красавица,накичена с цветя.Цветя има по горите,по ливадите,по скалите,които тук са в триединство,за тях ще има специална глава.Както някога в свето триединство бяха директорът,партийният секретар и председателят на профкомитата,а сега трите крадеца:Станишката,царо и Догано.

          Да упозная планината ми помогна доста един пътеводител за нея на турист от Враца,Иван Вътков,както и три карти на различни участъци от планината,също издадени след консултации с него.Пътеводителят на този човек е много добър,но аз ще го допълня с факти,които той не е отразил.Книжката му е излязла преди 1989 г.и цензурата е вмъкнала неща,без които той явно не е могъл да я издаде.Напр.възхвалява Гошо Тарабата,известен още като Мастиката,пише за разни партизани и т.н.Набутали са му тия работи в книжката на човека,ако пък не,защо не са вмъкнали нещо и за Гуруня,дето искаше да махнат Тодор Живков и да турнат друг на негово място,по-читав.Та така стана,че Гуруня го гръмнаха малко в дома му.Защо не е описано скъсването на стената на хвостохранилището,което удави с тиня през май 1966 г.през нощта стотици селяни от Згориград или ги затрупа под срутените им от тинята къщи?Още едно противоречие има,то не е на обичащият като мен планината планинар, Иван Вътков,но е пък на службите.В пътеводителя има описани местности и маршрути,докато в картите не са дадени така.Имаше такава повеля на времето,нарочно да се вмъкват невярни данни в картите,особено тези на Родопите.Колкото по-до Гърция отиваш,толкоз по-неела става картата,както по Враца казват.Не са ин ги слаби картографите,това е пак наречие от Врачанско,така е повелявала тогава всесилната ДС.Силна,управляваща от заден план и днес.

     Използвам случая да изкажа похвала към този човек,той може вече и да не е жив,за гдето се е опитал да популяризира красотата на Врачанския Балкан чрез тази книжчица,като е описал само най-популярните маршрути.Моят поглед оглед обаче е нестандартен.Аз не описвам места,които са популярни и за които е писано достатъчно,а само такива,които са съвсем диви,но толкова красиви,че си заслужава да се посетят.А който ги посети,непременно ще се обагати.Във Врачанския Балкан днес има 16 екопътеки,почти всичките са ужасяващо заебани и не знам и една от тях дали върши работа.За запознати с планината стават,но ако някой отива за първи път,загубен е на 100%.

             Започвам с това,на какво наподобява Врачанският Балкана.Той наподобява на четвъртия човешки зъб,който е с два корена и има само зачатък на трети.Дъвкателната повърхност на този зъб е предимно към Искъра,единият корен е между реките Бяла река и Черна река,коренът – зачатък е между реките Черна и един малък приток към нея,слизащ от горе от лявата й страна по течението.Този корен е къс,той завършва с гористия връх Сокола,видим от с.Лютджик.Другият корен на зъба е между реките Черна и Лева.Тук са най-големите страхотии на Балкана,но и останалите не са за пренебрегване.

        Дъвкателната повърхност на зъба е образувана от доста долини,някои с реки в тях,извиращи от карстови извори,като почти всички се вливат в Искъра.През пролетта,когато горе в планината снегът се е стопил и водата е тръгнала по подземен път към карстовите извори на тези реки,красотата е безмерна.Кристално чиста вода,съдържаща едва ли не негасена вар,гористи долини,тучни ливади,слънце,сиво-бели скали от варовик и миргел,прекрасни ливади,чалове великани по площ и остри върхове,тепета.Някои от тепетата са скалисти,други-гористи,но със страховити пропасти.Като погледнеш надолу, замръзваш на мястото си.Аз ще опиша подробно подстъпите до високата планина по тези долини,почти всички с посока запад.

        На изток има две страховити долини с големи реки,Лева и Черна.Май по-страхвитата е реката Лева,защото покрай нея няма римски път,докато покрай Черната река има.Който познава тази долина,ще отгатне защо дори римляните не са се опитали да строят път и там.А там има и един водопад,шега на карста.В карста горе вода няма,а тук има постоянна река,че и със страховит водопад,съперничещ на тези по Централен Балкан.

       Врачанският Балкан се разделя на няколко участъка,като всеки от тях образува горе едно плато от понори,красиви върхове и карстови извори.Заоблените върхове са превърнати в пасища от скотовъдците през изминалите сигурно хиляди години,острите върхове са гористи,като завършват със старахотни пропасти към долините на реките.Едно голямо плато има тази планина в северния си край,което се ограничава от Искъра,резервата Веждата и долината на река Лева.По това плато има дълбоки и безводни понори,като най-големият от тях е Йолковица,местността,където е застрелян Ботев.Има много слепи долини,ако съм съвсем точен ще ги нарека полуслепи,защото по време на снеготопенето и след дъжда обилната вода изтича нанякъде,напр.към водопада Врачанска Скакля,докато в Понор Планина изтичане от слепите долини е невъзможно.Те завършват с отвор,в който водата влиза,колкото и обилна да е тя.Освен прекрасните долини,платото има и прекрасни върхове,обрасли с букови гори,като най-красивите от тях са разположени над реката Лева,но и други на изток над Искъра не им отстъпват.Там те са по-разлати,и което е най-интересно,в самите гористи върхове с голяма площ има понори,обрасли с гори,като някои от понорите са и много дълбоки.По стръмните им скатове дърветата излизат измежду огромни камъни.Най-красивите върхове измежду тепетата са тези над реката Лева,чаловете всичките си приличат и са много красиви.На първо място от тях поставям връх Бук.От този гол висок връх се разкрива панорама,каквато се разкрива само от друг един чал,Пършевица.

        За туристити,пристъпващи за първи път по този дял ще им се стори невъзможен за ориентиране,но не е така.Два начина има той да се преброди,като единият е да се ползват пътищата,които тук са много.Правени са пътища за соцовчарниците,правени са пътища за ливадите,които отиват от понор в понор,други за изсичане на горите,до постоянните карстови извори.По тези пътища маркировки няма,но те извеждат над подстъп към планината,по който сега обратно може да се слезе до някое населено място.Друг начин да се премине планината е да се следват двете туристически маркировки,едната от Околчица към Пършевица непосрествено над Искъра и втората в дясно от нея,която е по-дълга,но преминава през местности,каквито сигурно има само в рая.Аз ще опиша много подстъпи към този дял на Врачанския Балкан,нарекъл съм го Триъгълника,защото той наистина наподобява такова нещо.

         Друг голям дял на Врачанския Балкан,щуро алпийски,е този между р.Искър,р.Петра,седловината Дупни връх,след това по шосето до разклона за пещерата Леденика,долината на р.Лева до извора Додил.И този дял е страшен.Тук влиза върхът Пършевица,безкрайните пасища около него,алпийската част Кобилските стени,върхове,извисени над селата на запад от Врачанския Балкан.

        Сравнително малък дял на Врачанския Балкан е този,който прилича на един от двата корена на зъба,между реките Бяла и Черна.И той има специфична красота,но най-забележиталната му част е един участък с форма на копито,като туристити,идващи от хижа Пробойница в участъка над с.Дупни връх вървят директно срещу него.Изразявам мнение за туристите,изминали прехода от Пробойница за с.Дупни връх.Ако те не са видели тази красота и не са се спряли да я погледат или снимат,или нямат очи да възприемат красота или мястото им просто не е в планината.

        Най-малкият дял на планината е зачатъка на третия корен на зъба,който завършва с изявен горист връх,Сокола,с много стръмни спусъци към с.Лютаджик.От Лютаджик гледката към върха е много красива.

        Последният дял на планината е по- развития голям корен на зъба,който продължава между реките Черна и Въртешница.Тук нещата са сериозни.Понорите са дълбоки,скалите са ужасни,някои са с висока трудност като алпийски турове,ронливи са,това води до допълнителни опастности.Освен Леденика,най-известната пещара,има още много,някои непристъпни,други отвесни.Те се виждат от двете страни на рида,от горе пък се достигат други.Най-изявеният връх тук е връх Стрешер,който се ползва за ориентир.След Стрешер на времето също имаше пътеки за няколко понора,някогашни в пасища,днес  достъпът до тях е невъзможен.Ридът,коренът на зъба,завършва със стръмен скален участък при един карстов извор,където е Блатнишкия манастир.

        Аз разделих планината на пет части,сега ще опиша всеки един от тях,как може да се достигне до него,как да се постъпи,че да не ползва същият маршрут за връщане.Това е мой принцип,аз винаги правя кръгови маршрути или такива,които прехвърлят планината.Напр.слизам от влака на някоя гара на Искърския пролом,преминавам Балкана и слизам на гара Враца.Но правя и други комбинации,напр.с автобус.Че и трети,като с колата се изкача някъде,където си правя лагер и цялата планина е моя.Само да си намеря колата неокрадена за връщането,защото мангалите вече щъкат и по планините.Полето след могъщите им популации вече не им стига да си набавят храна от лозята и градините на хората.

         Започвам описанието на преходите в планината с посещение на най-южната й точка,връх Соколец.Той се извисява на север от седловината Дупнивръх.Ползва се автобус от Лакатник до с.Миланово или до разклона за с.Дупни връх,ако автобус няма,маршрутът става много тежък.В такъв случай от Лакантик се тръгва по р.Пробойница,след това по долината на р.Петра и се изкачва с.Миланово.Ако се ползва този маршрут се минава през много красоти,посещавани от софиянци с туристически влак на времето до Лакатник.Има пещери,карстови извори,мостове бяха правени,но изкачването до с.Миланово е доста тежко.

          От с.Миланово и от седловината Дупни връх започват пътища на север,които преодоляват наклона и се устремяват нагоре към едно огромно плато,осигурявало в миналото паша на милиони овце.Тези пътища са преустроени стари римски пътища,те се събират при един карстов извор,където някога имаше овчарници и говедарници.Тук римските пътища се губят и вероятно остават под торфа на пасището,което достига чак до връх Пършевица.На около половин час след овчарника пътят се разделя на три.Левият път се устремява нагоре към един остър гол връх,който служи за ориентир на туриста.Това е връх Соколец,но който го погледне от тук,така изшилен,не може и да си въобрази колко голям по площ е той и какви стръмнини спуска към седловината Дупни връх.Този връх трябва да се изкачи,той е бисер.До него водят пътища,вървища за стада и каруци,пътеки,но може да се ходи и директно по тревата.Преминава се през или покрай понори,в някои от тях блика вода,през върхове,но наклонът става все по лек.Вижда се водохранилище съвсем близо под върха.Това водохранилище е било на времето по-важно за животните от всичко.Днес водохранилището е заебано,изворът към него се е затлачил,стърчи със страшна сила сред тази красота.Върхът Соколец прилича на копито като това на Витоша,но по стръмнина на скатовете го бие абсолютно.Изоставеното водохранилище е на Голямото Копито,но следва и една Малко и то е точно това,което се вижда като остър гол връх от изток.Изгледът от тези Копита е много красив,особена за туриста,запознат с местностите наоколо.Виждат се Пършевица и връх Козница от Ржана,Издремец и Чукава,Тодорките.И какво ли не.

        Връщането става от Малкото Копито без пътека,всичко така добре се вижда,че в такава местност както се казва и баба знае къде да отиде.Ще отбележа,че на запад по рида,който нарекох по-малкия корен на зъба продължава път,който се разклонява в пътеки,слизащи в с.Лютаджик в дясно или с.Долна Бяла речка в ляво.Пътеките днес са изоставени и трудно откриваеми,без пътека можеш да навлезеш в гора,от която нищо не се вижда.Добре е да се направи разходка горе по рида,докъдето той е обгледен.А ридът е обгледен до върха над селата Лютаджик и Долна Бяла речка.Към с.Долна Бяла речка тръгва дере,от което може да се набави вода.Доста навътре по рида може да се достигне с джип и да се направи лагер,но джипът трябва да е добре зареден с вода.Водата тук просто я няма,тя „пропада” в карста.

         Връщането от Малкото Копито трябва да стане така,че отново да се достигне пътя за Пършевица и Згориград.От шосето вариантите за Пършевица са два.Единият е по шосето,което е над 10 км.и минава почти през цялото време през гора.Гората свършва при отклонението на рида,завършващ с гористия връх Сокола.От тук панорамата става чудна.В ляво са прекрасни гори,в дясно-прекрасни алпийски върхове.Тази красота продължава до разклона за х.Пършевица.

         От шосето /да се нарече туй нещо шосе е пресилено!/ в точката,която се слиза обратно от Соколец има туристическо отклонение за Пършевица горе по откритото било.И било не върви да се каже,защото това са огромни плата.Вероятно от тук е минавал римският път,ползван от римските легиони и заселища около Монтана на юг.Открояваща се пътека няма,върви са по тревата,на сто кола има един неоткраднат за Отпадъци.Ако може някой от три пъти да познае кои са откраднали коловете от джелезо за предаване в  Отпадъци.Пътеката заобикаля огромен продънен циркус,в който не се вижда вода.Слизането от това плато надолу към циркуса не съм убеден,че е възможно да го извършат и дивите кози.Има много стръмни тревисти пасажи,не е възможно да се мине по тях,има и скали под извисени върхове,които изглеждат като сцепени наполовина.В многобройните дупки по тях гнездят необезпокоявани скални орлета и други птици.Стръмнината се нарича Кобилски стени.Има открояващи се върхове,от които като да е останала половината.Останалата се е отцепила и е долу в циркуса на стотици метра под върха,раздробена на големи бели камъни.Подобен връх,Лупова глава има в Понор планина,но тук е много по-страшно.

         Пътеката,доколкото такава има достига пътеката от Очин дол и Оплетня и слиза в х.Пършевица.В ляво от хижата има животновъдно стопанство,Пършевица,на добре облечения бизнесмен Зоро.Неговото стопанство проработи,но стопанството на мутрата от строителни войски до езерата Тръстесная не проработи и сега се продава.

        Хижа Пършевица е много важно място.Наблизо има карстов извор,но днес нуждите от вода са големи и тя и стопанството на Зоро се водоснябдават чрез помпи от един от карстовите извори на р.Лева на стотици метра под тях.Постепенно мутри завзеха хижата,построиха и скивлекове.

         Имам емоционален спомен от тази хижа през зимата на 1994 г.Пристигаме ние до хижата,а пред нас в мъглата се очертава вълк,който не бяга.Оказа се,че кучката,майката на вълка,като се разгонила отишла в гората и вълците я оправили,но след шесст месеца през зимата като отишла пак да я загонят вълците,този път я изяли.Та това куче-вълк стоеше и ни гледаше,нито лае,нито хапе,само плаши хората.Добрият вълк Лупи.

       Хижа Пършевица е подобна по местоположение на с.Плана в планината Плана.От къдено и да тръгнеш,достигаш с.Плана.И тук е почти така.Няма да пропусна преходите от хижа Пършевица за разходка в рамките на един ден или прибиране до влак.

          Втори маршрут към Врачанската планина е този от гара Оплетня.Денивелацията е повече от 1000 м.Преминава се по един въжен мост над Искъра,тръгва се по рекичката,която минава през с.Оплетня и по нея започва изкачване по един от двата варианта на стръмния скат към една седловина,извисена над личния връх Остра могила.Може да се мине през обезлюдените вече махали на с.Оплетня и да се отиде на един рид с оброчен камък на Св.Спас.Гледката от този открит гол рид към Издремец и към Кобилските стени е замайваща.По рида започва път,строен за джиповете на мутрите и ако се закваси работата,по него те да свалят дървен материал.Дано никога тук да не се разреши сеч,буките са си така,както са си посадени от Господа.Достига се един заслон,където мутрите с джиповете като ударят нещо такъв ритуал извърщват,че го превръщат във фекалиии.Сигурно ракия и много вино влизат в ритуала мутрешки.От оброка до мутрешника има и пътека,която е много обгледна,минава горе по рида,но вече се ползва мутропътят и тази пътека е запусната.Боята за маркироваката по нея обаче още си стои.От мутрозаслона право надолу има път за с.Очин дол,но е много стръмен.Пътеката за Пършевица минава през букови гори и излиза на рид,доста тесен,но обезопасен за преминаващите животни на времето.След едно доста добро изкачване пътеката излиза на седловината,която достига и туристическата пътека от овчарника над с.Миланово и се спуска към х.Пършевица.

        Вариант за изкачване е една туристическа пътека от с.Оплетня в ляво от махалите на Оплетня,която е доста стръмна и излиза горе над мутрозаслона.Това е било старо вървище и то си има своите достоинства.Веднаж,може би бе м.март,без туристическа екипировка преминах Балкана от с.Оплитня до Враца и установих,че макар и да имаше сняг тук и там,по пътеката нямаше никъде.Така я бяха прекарали хората,че първо по нея да се стопи снега.И от този район имам емоционален спомен.Вървейки нагоре през гората попаднах в нещо като оазис.Карстов извор,градинка,къща от една стая и до нея оборите за животните.Двама възрасти хора,Бог да ги прости,защото това бе много отдавна се притесниха,че виждат при тях човек,но ме поканиха.Те спяха на пръстен под,на който имаше дъски и рогозки над тях.Това им бяха леглата.Една маса имаше там,огнище,шкаф и май нищо повече.Каквото може да се изкачи на гърба на коня.И бързат хората да ми предложат мляко,каквото имат,радват се,че при тях някой е дошъл.

         Трети маршрут за изкачване на Врачанката планина и пак за достигане до х.Пършевица е този от с.Очин дол.Пак въжен мост,стъпва се на останки от римски път и по него се изкачва терасата на селото,която е доста по-високо от гара Левище.В страни от шосето има паметник на дядо Йоцо и селяните от тук казват,че дядо Йоцо бил от Очин дол.За това ще стане въпрос обаче при следващият маршрут,вариант към планината от с.Очин дол през Шумановския дол.

          Селото е доста западнало,но има хубави къщи,има магазин,сладкарница,кръчма.Училището е архитектурен паметник,искат да го купуват мутри.Път,ако мога така да го нарека тръгва нагоре към оброка на Св.Спас,който вече споменах,но има и вариант за този оброк през местността Римските постове.По този въпрос съм наясно и се осмелявам да внеса уточнение.Римски път идва от високите махали на с.Елисейна,прехвърля един рид,минава през с.Очин дол и отива на рида,където е оброка на Св.Спас.След това пътят се губи.Под този път има и останки от манастир,издупчени от иманяри като швейцарско сирене.Пътят от оброка до седловината горе над връх Остра Могила вече описах.

       Ако не се върви покрай реката,а по шосето за с.Очин дол,достига се един ресторант с паметника на дядо Йоцо и после по рида право нагоре се достига красивата местност Шуманов дол.И там има оброк,има и плоча с историята на селото в две изречения.И от този оброк изгледът е много красив.Продължава се по рида и се достига шосе /то едно шосе!/ от с.Очин дол до махала Реката.Тази отсечка от рида в дясно е изключително красива.Минава се под гори,под скали и каменни сипеи,в които има късове медни руди.Те са позеленяли като стар захвърлен меден съд.Минава се покрай карстови извори и се достига една река,наречена Реката и три основни махали,също с име Реката и още поне десетина или наколко пъти по десетина около и над тях по-малки махалички.Покрай последната горе в ляво минава римският път,който прехвърля рида между махала Реката и с.Очин дол.От тук към Пършевица маршрутът ще опиша от следващата изходна точка,старото село Елисейна.

        Четвърти маршрут за х.Пършевица,от старата Елисейна.

        Влакът спира на гара Елисейна срещу ужасяващи развалини на някогашния медодобивен комбинат Елисейна.Скатовете на планината са разрушени от строителството на два комина по тях.За изваждане на арматурата им от циганите те бяха разбити и останаха два ужасни канала.При закриването на комбината продукцията му,пречистена мед,сребро и злато,както и скъпите машини се твърди,че са откраднатаи от Сашо Апашо и Дон Цеци.С тези пари дон Цеци е закупил КОЦМ в София,но после го окошариха за кратко.По разпореждане на Параванката обаче заместникът му с майка Мария и баща неизвестен го освободи с указ на президента,подписан от него.Комбинатът стана причина да са разрастне Елисейна с работници,слезли от планината,останките му станаха причина да се сберат цигани от цялата страна да го разкостват години и дапносят метали на Отпадъци.Те са там и до днес,като крадат хората по пролома,продукцията им от нивите и отнасят останалото по къщите от махалите на Отпадъци,като предпочитат да „работят” с бакър.Държавата построи този ужас за много милиони,а няма няколко хиляди за рекултивация на този ужас.Мястото на Елисейна е уникално.От едната страна е Врачанският Балкан с цялото си величие,от другата-планината Ржана.Слизащата от Ржана река Габровница е прелестна,не й отстъпва по красота и слизащата от Врачанския Балкан река Реката.

         Маршрутът за х.Пършевица започва по долината на р.Реката,като се преминава покрай два сводести моста,свидетелство за уменията на българските майстори от края на 19-и век.Единият е за шосето,другият-за влака.Шосе повежда нагоре покрай реката,но изгледът към Врачанския Балкан е изключителен.Реката е доста голяма.Покрай нея е минавал римски път,той личи до днес.Има участъци от него,които са запазени изцяло,защото новото шосе минава по другия бряг на реката.В ляво от пътя по ската има изоставени къщи,над тях е ридът Шумановски дол.В дясно във всяка гънка с вода също има махали.Достига се разклонението от с.Очин дол.Не след дълго следва лъка,в която се събират три реки,всяка с неповторима долина.Над тях минава венец от алпийски пасища.По стръмните скатове към него има гори,които ще останат,защото просто няма как де се изсекат,на толкова „сакати” места са.Районът е бил пълен с диви кози на времето,сега се опитват да ги върнат по скалите.Левият дол води до махали,днес изоставени,построени покрай римски път,който прехвърля рида и слиза в с.Очин дол.Средният води до уширение с много къщи,някои още се обитават.Десният дол е огромен,неговата река е най-голяма,изгледът от него е най-обширен.По него е минавал римският път,слизащ горе от билото.През гора и над селото пътят достига превал,където се събира с път от гр.Зверино,подчертавам,още един римски път и така по обгледен рид достига билото над извора Додил.И понеже стана въпрос за извора Додил,не мога да го подмина без да кажа нещо за него. 

       Този извор е много важен тук,това е центърът на планината,с него са се съобразили още римляните,като са построили пътя покрай него.Тук в планината водата не е много,защото „пропада”,но извърът вероятно никога не е пресъхвал от суша или след земетръси.С него са се съобразявали животновъдите,дивите животни,добиващите мед траки от времената преди Христос.За мен долината на извора е важен ориентир в планината.От този извор започва реката Лева,по-надолу на нея има и висок водопад,наречен Боров камък.Днес от тук минава шосе от Елисейна за Враца.То слиза на рудника Медни рид,после отива на Пършевица и от там-във Враца.Това днес е пътят за трофеите на ромбригадите.По него цигани свалиха за Отпадъци в Елисейна изрязаните с газови резачки парчета на товарния лифт за меден концентрат,свързващ рудника с МДК през планината.Едно сложно транспортно съоръжение бе превърнато в заложена хранилка за циганите.Никой обаче не ги видя.Днес от там пътува открадната селскостопанска продукция от Врачанско за Елисейна,”намерените” тук и там кабел,алуминий джелезо.Пак никой не знае за това.Гладните цигани,охранили се покрай разкостването на МДК днес са принудени да прехвърлят планината,да ходят по обезлюдени паланки,а вечер по домовете на хората,гледат да направят някой удар с багаж от мазния влак,идващ от Видин,да превърнат откраднатото във фекалии и да оставят нови мощни популации,които ще направят с България това,което албанците в Косово и Македония.Но не трябва и да се говори за това.Да правят циганите каквото си искат,защото става етническо напрежение,Европа такова нещо няма да ареше.Тази дума чух тук,по пролома.

       От седловината над извора Додил има много възможности да се продължи преходът,сега само ще ги спомена,после ще стане въпрос и за тях: На дясно по чаловете и през гори се достига до връх Околчица,пак на дясно но по-ниско има друг път за Околчица по едно разкошно плато,което сам съм нарекъл Триъгълника.То са гори,то са чалови и върхове,то са алпийски пасища,скали,всякакви красоти.Надолу по реката се слиза до изоставения рудник и тук пътят се разделя на две.В ляво по асфалтов път се достига х.Пършевица.Ако пък се продължи надолу се достига водопдът Боров камък и по обезопасена,но страховита пътека се слиза в Згориград.В ляво горе зад огромен чал е хижа Пършевица.Специално отлбелязвам,че върхът в дясно от Додил,той се казва връх Бук,е с изглед,неотстъпващ на този от първенеца Пършевица.Особено за туриста с цялостен поглед върху Врачанския Балкан и другите заобикалящи го планини.

      Пети маршрут за Пършевица започва от град Зверино.Особеното на този град е това,че по западния скат на Искъра природната страна е пожертвана в името на козите,опоскали всичко зелено до скала,докато по източния природата е запазена мога да кажа,почти изцяло.И Зверино е умирающ град,но няма какво да се открадне от района,поради което е изоставен от държавата така,че дори не привлича и цигани.Те търсят нещо за крадене,хора с чанти по трамваите,селскостопанска реколта,градове като Велинград,където хората половин година оставят къщите се без присмотр,влакове,където пътуват хора с багаж и чанти,какво може да се открадне в Зверино от тези бедни хора,които за държавата са електорат и данъкоплатци.

      От Зверино пътеките за балкана са две.Дясната пътека е по римски път,който ползват от БНТ и БТК и са направили шедьовър,асфалтирайки един участък от него.Помежду големите камъни набутали асфалт,но той се разтекъл и разстоянието между камъните е непреодолимо за колелото на автомобил.Този римски път извежда горе на едни понори,където имаше извор и овчарници.Днес изворът няма вода,овцете също ги няма,останали са само разкостените овчарници.И участъци от римския път с камъни миргел,които не са мръднали 2000 години.

      Преди тези понори има разклонение в ляво,което преминава над високите махали на Зверино,където някога е било селото преди да се построи ж.п.линията и прехвърля рида между тях и село Реката.След това се събира с пътя от Елисейна към Додил,който описах.

       Тук ще направя допълнение за още един маршрут,много красив,но вече изоставен.От понорите при овчарника се тръгва в дясно по следващите в тази посока понори и се достига рид със седловина,наречена Конската.От нея се отива на платото,което наричам Триъгълника в близост до шосето от Челопек до Околчица.Днес тази пътека е неоткриваема за обикновеня турист,маршрутът може да бъде изминат само от турист,който се ориентира по планината,знае къде се намира и на къде отива.Над понорите,за които споменах има големи върхове с гористи скатове,горе са пасища пак с понори,но така гъсто осеяни,че ако се върви по перинеумите им оринтацията става трудна и за турист като мен.Вървиш докато стигнеш познат репер и до този момент все едно не си вървял,а си се въртял.Под тази изоставна вече пътека пък се виждат красивите бели скали на Черепиш.Горе планината става гола,редуват се тревисти участъци и гладки камъни с всевъзможни дупки по тях,пак шега на карста.

         Втори подстъп към високата част на планината е този покрай река Златица.Твърдят,че някога тук намирали злато по долината й.Тук има едни пенис,ако го пропуснеш,загубен си.Има по едно време един мост от лявата страна на реката и трябва да го преминеш,като след това по римски път достигаш до рида,където се събират пътищата от Елисейна и Зверино.Пътят води след това до Додил,описах го.Да се уцели този мост е трудно,защото точно след него римският път извива и се губи стотина метра,като се стъпва на него отново след стръмна пътека.След това изгубване повече не може да стане.Ако не се направи отклонение по моста,излиза се на разкошна поляна с обилни карстови извори,над която има махали.Да се достигне през гората до тези махали по изоставените вече пътеки е направо непосилно.До тази поляна може да се стигне с джип и да се направи лагер.Тя е много красива,а какви преходи предлага нагоре към Триъгълника.Мечта!

        От гара Зверино хижа Пършевица вече става далеч,близката хижа сега е Околчица,тя обаче не функционира.До нея имаше пътека от гарата на Черепиш,като се върнеш малко назад и тръгнеш по път покрай умиращи днес махали.Някога там живееха стари хора,днес-Бог да ги прости.Един емоционален спомен имам и от там,дори нарочно минах покрай къщата на стареца.Минавам аз преди много години,виждам един старец,пита ме колко е часът.Казвам  му,той не се съгласява,защото слънцето не е стигнало определено място.Уточнявам,че времето  е преместено с час напред през лятото.Той отговори в смисъл,че времето е Божа работа и хората не могат да го местят.