Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2010 22:38 - ПОЗНАТИТЕ МИ ПЕЩЕРИ В ИЗТОЧНИ РОДОПИ,
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2107 Коментари: 0 Гласове:
3



                          ПОЗНАТИТЕ МИ ПЕЩЕРИ В ИЗТОЧНИ РОДОПИ,       

                                 ОФОРМЕНИ ОТ ТРАКИТЕ КАТО ВУЛВИ

                                      /АМДЖИКЛАРЪКАЯНИШАНЛЪ/     

 

        Интересни хора са били траките,населяващи хиляди години  преди нас земите ни.За нуждите на богослужението си те са строили по скалите на Източни Родопи светилища.Днес на много места по отвесните скали има останали от тях скални култови ниши.За мен обаче,като инженер,остава неясна технологията на дълбаенето на тези дупки по скалите.Тогава металите са били непознати,траките са работили с кремък.Но те са се нуждаели и от техника за катерене по скалите,а и от такава за спускане от горе,защото стълбите имат някакъв предел като височина.Това,което те са правили,днес ние не можем да си го представим.Да висне трак на някакво въже като паяк,неясно от какво направено,вързано горе за някое дърво или за издатина от скала,да се спусне по него,да се върже по някакъв начин на определено място и с кремък да дълбае скална ниша,доста качества трябва да е притежавал тракът,за да стори това.За мен това са първите алпинисти на света,защото нишите са дълбани преди 8000 години.Има издълбани ниши и на много трудно достъпни места,напр.по обратния наклон на скалите.Днес алпинисти катерят обратни наклони само по двойки,като долният алпинист с теглото си придърпва чрез въжето горния,за да стои той прилепен до скалата.Но има и още по-сложни пасажи със скални ниши.Стърчи някаква скала с форма на гъба,а нишите са по пънчето на гъбата.Отгоре от към шапката на гъбата пънчето е недостъпно с въже,защото няма как то да се прехвърли и закрепи.Вероятно тракте са имали и техника,чрез която да се катерят.Може би са имали клинове от кремък.

       Загадка са и жертвените кладенчета,които те са дълбали по високата заравнена част на светилищата.Пак с кремъци са работили,но как са дълбали в скалата надолу цилиндър с еднакъв диаметър,дълбок метри и без никакво отклонение?

       Ако включа към въпросите,които си задавам и тези,как са строили крепостите и селищата си,как в скалите са дълбали дупки за гредите,как са „дялали” камъните за строеж на светилищата си,които тежат тонове,въпросите стават много.До тук с технологиите,а сега един съвсем различен въпрос:

       Поради какви причини тези хора са дооформяли пещерите в скалите при накои свои светилища в планината по начин,за да заприличат те на вулви?Дали този женски орган не е бил обожествяван от тях,за да присъства той в някои от светилищата им?

       Ще спомена в това свое писание няколоко такива пещери,подбни на вулви,като ще посоча местата,където те се намират и как да се достигне до тях.

      

      Вулва №1,до село Ночево.

      До нея се достига по пътя от Асеновград за Кърджали,като преди Комунига има отклонение в ляво.Това е изворната област на река Харманлийска,където има много скали-мегалити с чудновати форми и едно скално светилище на траките,Пармаклъкая.Преводът на това име е камък с пръстови отпечатъци.Скалата е при първата махала на Ночево в дясно от пътя.Освен скалните ниши траките тук са дооформили една пещера в скалния комплекс като вулва,известна е като пещера Вулвата.Половината от нейния вход по височина е гъсто охрастена.

     Районът е изключително интересен като туристическа дестинация.Ако тук някъде се нощува и се правят разходки из района,седмица няма да стигне.

 

    Вулва №2,до село Красино.

    Тази Вулва е достъпна от две места.До нея се достига от село Красино,като се продължи в дясно от селото в посока към микроязовира.Скалите със светилището,в които е и пещерата са едни от най-големите и страховити скали със скални ниши в Родопа.До Вулвата може да се достигне и от село Бубалъ,днес изселено 100% и да се продължи по реката Дюшундере над него.Тази река има и красив водопад.Природата около нея също е изключително красива.От долината й има пътеки към скалите,като пътека между скалите свързва селата Бубалъ и Красино.Има пътека,която минава точно пред Вулвата,охрастена и тя в долната си част.

    Туристите,посетили тази Вулва имат много възможности за запознаване с красиви местности и исторчески места тук.В село Красино има още един скален комплекс,светилище на траките от другата страна на селската река,а в близкото село Морянци има още едно светилище.А какво предлага коритото на река Арда след язовирната стена!

     Вулвата тук не е нещо особено,но пък районът около нея е страхотен.

 

   Вулва №3,до село Долна Чобанка.

   Тази пещера,и тя наричана Вулвата има и сестрица,недоправена от майсторите си,в ляво от удълбочената Вулва.Тя се намира в скалното светилище Харманкая.Вулвата и тук не е нещо особено,но пък самото светилище Харманкая е страховито.И не е единственото тук.Наблизо са Вкаменнта гора,Читкая и много скални болиди.Природата също е много красива.Възможни са преходи до яз.Студен кладенец през с.Лисиците и през с.Зорница,чиито няколко къщи се намират в дълбок залив на язовира.Нещо като езеро от Бургаските.

 

    Вулва №4,до с.Бенковски в посока с.Мъглене.

    Тази Вулва е доста по-добре оформена от предишните три.Друго тракийско светилище тук няма,но целият район е богат с много изключително интересни скали,към което и село да се тръгне.На скалите по брега на река Върбица до село Фотиново,известни като Костенурките,има следи от култова дейност на траките.Интересна тук е самата река Върбица,която отводнява огромна площ на Родопите и по промяна на дебита си на вода е на първо място в страната.

 

    Вулва №5,наричана пещера Утробата,пещера Вулвата,Амджиккая,Дандардъккая.

    Многото наименования говорят красноречиво,че това е най-известната Вулва на траките.На скалите над входа й има издълбани култови ниши.Входът е точно вход на вагина,а вагината вътре е гофрирана прецизно.Този пещера и и най-голяма от всичките,а отворът й е изчегъртан от кремъците на траките по начин,два пъти в годината за по три дни вътре да прониква слънцето,осветявайки чак маточната й шийка.

      Вулвата е достъпна от две места.Едното е маркирана пътека от долината на река Боровица.Вториат начин да се докопа до тази Вулва имащият интерес към пещерите турист е да се изкачи от с.Голямата бара.Днес има приспособление за безопасно проникване от туристите във Вулвата,една дървена стълба.Районът бъка от тракийски светилища,антични пътища и скални ниши.От светилищата ще спомена едно,това между с.Костино и с.Дъждовница,но има и други,а който се интересува от склани ниши,нагоре по река Боровица и притоците й няма скала без ниши по нея: Село Соколите,Женда,Боровица,Ненково,дълбали са траките та са се забравили.

 

     Посещението на тези Вулви не може да бъде самоцел.То трябва да се осмисли ведно с посещение и упознаване на районите около тях.В това отношение Вулвите предлагат огромни възможности,с изключение на Вулвата при с.Бенковски.Снимки на някои от тези Вулви съм помествал в блога си,но мисля да ги изровя от архивите си и да ги изложа всичките за сравнение.Възможно е да има и още пещери като вулви,но аз знам само тези.

    Ще завърша това си писание с нещо смешно.Когато застанах за първи път пред Вулва №5,през ума ми мина стих от съветска народна песен,където безименен съветски народен творец тактично отклонява желанието на някаква мома към него,казвайки й: В твою пизду пропала бы конница Чапаева!Какво ли ще да е видял този безименен съветски творец,та да направи такова сравнение?Нещо като входа на пещера №5 или още по-страшно?

     А траките?Трудни за обяснение са действията им.Вместо да висят като паяци по скалите и да дълбаят в тях вулви,могли са да слезнат от въжетата и да отидат при някоя трачка,щом обожествяват този женски орган.Така като виснат отново на въжетата,по-ясно ще им бъде как точно да оформят с кремъците си пещерата,с която са се захванали да  я заформят като вулва……

 

                                                                                   Товарищ    Пропойцев



Тагове:   Родопи,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5522730
Постинги: 2538
Коментари: 6093
Гласове: 13291
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30