Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2010 15:14 - СЕЛО ДЪЖДОВНИЦА – В ПЕРИФЕРИЯТА НА АНТИЧЕН КУЛТОВ ЦЕНТЪР
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3508 Коментари: 1 Гласове:
2



       СЕЛО ДЪЖДОВНИЦА – В ПЕРИФЕРИЯТА НА АНТИЧЕН КУЛТОВ ЦЕНТЪР

 

     Вероятно малко хора са чували за това дивно село,до построяването на яз.Искър – почти непознато.След построяването на язовира обаче се наложи пътят покрай река Арда от с.Комунига и с.Безводно да минава по ново,по-високо трасе над язовира и той бе отклонен от с.Пъдарци нагоре към с.Дъждовница.Така с.Дъждовница се оказа на оживен път.Този път продължава към Кърджали през красиви местности и села с каменни къщи,залепени по скалите като охлюви на камък.Преди да финишира пътят в Кърджали,той пресича река Арда и циганската махала на града,най-грозното място в целия окръг Кърджалийски.След китните селца с обработените,наторени и напоявани градини по полупустините,микроязовирчетата,животните по ливадите,подредените къщи и преметени с метли от клонки тесни улици,сега идва тази грозотия от събралите се тук като врани върху насадена с жито нива цигани,които редат нещо помежду си,грозните къщи,издупчената улица пред къщите им с неестествените отбивки от нея,смрадта,това в никакъв случай туриститът не бива да допуска като край на едно дивно пътуване из Източна Родопа.Грозотията тук е дотолкоз всеобъемляющая,както се казва на съветски език,че ще помрачи цялото пътуване из този дивен край.

       Село Дъждовница се намира на много интересно място по две линии.Първо,защото малко под селото се вливат две реки,по чиито скали на бреговете им има тракийски култови центрове.Наблизо е и долината на р.Боровица,която явно не е била достатъчна на траките за светилища,та са се прехвърлили и по долината на река Харманлийска в изворната й област.Втората отличителна черта на с.Дъждовница е географска.Селото е във високата част на един полуостров,който влиза доста навътре в язовира.Този полуостров обаче отстъпва на един друг полуостров,този с крепостта Патмос,наистина нещо уникално в природата ни.

      Селото се намира на невисоко плато,като го заобиколят две доста по-високи села.Едното е село Костино,а другото е с.Скална глава,което се състои от две махали.Между махалите на с.Скална извират две рекички.

     Не разбрах по какви критериий в селото е посторено нещо много специфично,артгалерия,в която има музей,а също зала,където да се излагат картини.Артгалерията е в двора на джамията.Никога не съм я видял отворена.По стените й пенисчии са си написали със шпрей глупостта.

     Жителите на селото са турци,като голяма част от жените не знаят български.Ако ги попитам нещо,те се притестяват,казват,йок билму,псле влзат в къщата и ми предлагат мляко  в паничка или нещо,което са намерили в момента.Много са мили.Немощните вече туркини се събират под джамията около един кладенец и си говорят вероятно за отминалото време.Мъжете са по тежката работа или на гурбет.Беднотията в това село,както и в останалите села с турско население е голяма,а природните условия в района,който те обитават са най-трудни за живот.Казвам го съвсем отговорно,никъде другаде в България няма хора,които да живеят при толкова трудни условия.И трудът им да е така жестоко ограбван от мутри,пардон,бизнесмени,специализирали се по даден канал: Гъбната мутра,млечната мутра,месната мутра,агнешката мутра,пуйковата мутра,вълнената мутри и още много.Няма да пропусна в специално писание дейността на тези бизнесмени.

        Започвам с туристическите маршрути от селото нагоре,в посока на селата Костино и Скална глава:

       

        Маршрут №1:

           Този маршрут се извършва по долината на река Студената вода.Върви се от селото по асфалтовия път в посока на яз.Кърджали и след около два км.се тръгва по античен път в дясно.Пътят не е римски,той е дело на траките,за да достигат по него местата за богослужението си.А местата за богослужение са били скалните светилища над левия бряг на реката,кето описах.Покрай рекичката расте смрадлика,която ханъмите /ханъма означава омъжена жена/ се берат.За туркините е много важно да не гепна маясили,на български хемороиди,защото агата им няма да се съобрази с този факт и ще има да ги боли....Зиданата от траките пътека продължава покрай рлеката и дори слиза в нея.След като я пресече,пътеката се раздела на две.Дясната пътека отново се разделя на две и води по деретата към двете махали на селото Скална глава.

      Лявата пътека набира височина и води към един превал,под който има чешма.Там се разделя на две.Лявата се изкачва над всичките тераси по трите групи скални светилища,но след една чешма тази пътека се е сринала от ерозията.Въпреки това може да се продължи по ската над скалните тераси и да се досткине до последната скала на рида.Дали туристите ще предрочетат да слезнат до терасите и да разгледат какво там са направил траките,те да си решават.Аз казвам,че си заслужава.Приликата на оставеното тук по камъните и на Беланташ е очевидна.А който има добро чувство за равновесия може да погледне от някоя тераса надолу,където са издълбани нишите.Алпинизмът има своите корени много далеч в миналото,преди 8000 години.Трак,вързан на въже,чегърта с кремът култова ниша на стотици метри височина.Ако това не е алпинизъм!

     Последната скала е като наблюдателница към яовира и към отсрещните ридове,сред които най-личен е този с крепотта Патмос,връх Бездювен и най-високия връх в Източни Родопи,Чилякая.

     Връщането от тази скала може да стане по другия  скат на рида,може и по същиата тази пътека,като се достигне чешмата под превала.Превалът е съвсем близо и на него е първата махала на голямото село Костино.Днес то е позападало,но си личи,че е било много голямо.Има магазин,кафене и кричма,а в нея и пиянища.

     Следва втората част на маршрута,прибирането в село Дъждовница.За целта се ползва отново онтичен път,обслужвал вероятно днес разрушени от ерозията скални светилища.Слиза се в село Божек,построено върху антично светилище.На скалистите места  в района на селото има жертвени кладнчета и паднали от някъде огромни скали.Античният път продължава сега по левия Бряг на извиращата малко над село Божек рекичка,наречета Гуджакдере.Гуджак значи прегръдка.Рекичката става река,прави водопади,слиза надолу в една много тясна скалиста долина.Където се събира с по-голямата река,Голямата бара,има скален феномен,наречен Джамът /Прозорецът/.До него има отклонение от пътя при една чешма,но ако не се види това отклронение,трябва да се знае,че скалата е при вливането на двете реки.

     Античният път слиза до моста над двете реки,които се събират при асфалтовият път.От моста до с.Дъждовница разстоянието е три километра.

   

      Маршрут №2

      Тоз маршрут е по-дълъг от предния,ходи се доста.Достига се моста под селото и по античния път по долината на река Гуджакдере се достига село Божек.В ляво има една висока махала,минава се през нея и по пътеки и пътища,които не мога да опиша,но които ги има в различни варианти се пътува нагоре към рида в ляво.Ориентир са махалите по левия блраг на доста голямата река,наречена Голяма бара и една махала от 4-5 къщи на самия рид.Тя се казва село Илиненци,явно някога там е имало много хора.Ако туристите срещнат човек или жена,която не знае български и я попитат за махала Илиненци,тя ще я посочи,макар една българска дума да не знае.При изкачването към махала Илиненци се разкирава много красва пасторална картина към селата в изворната област на река Голяма бара.Тези села продължават и горе по платото,изпод което извира реката и достигат до село Комунига.На платото земята е плодородна и работливине ръце на турците не са оставили необработено късче земя.Както като влезеш в Турция след Свиленград.

      Махала Илиненци е на билото на рид,и той център на тракийски скални светилища.От към долината на река Боровица скалните ниши са много и са групирани при някои села,напр.Женда,Соколите,намиращото се вече под водите на яз.Боровица с.Кадънка,а също и покрай доста високо разположенто село Безводно.От към долината на река Голяма бара пък се намира едно от най-популярните светилища на траките,пещерата Дандардък кая,известна още с името Утробата или Вулвата.Пещерата е доправяна от траките с кремъците си.Тя е така насчена,че два пъти в годината за около 3 дни сънцето прониква в цялата пещера.Какво са правили траките в тези дни,само Шапкарката /Л.Живкова/ вероятно знае,защото тя бе най-първата измежду вички траколожки.Предполагам,че в тия дни,когато цялата пещера е била осветена,Шапкарката е вкарвала там  втория си съпруг,сега известен като Вано Вдовеца,правила е с него каквото Искра Фидосова с Емил Василев в мъжката тоалетна на парламента и така може би се е появил Малък Тошко,яко свързан с трако-индийските нагласи на майка си.Това не съм го чувал,но ако аз бях траколожка точно така щях да сторя.

     За тази пещера съм писал,тя е най-известната от всички пещери,оформени от траките.Ще кажа само,че траките са преправили още три пещери по начин,да наподобяват те вулви.Едната е при скалата Пармаклъкая,втората е при светилището над с.Красино от дязната страна на селото и третата е при свеилището Харманкая.На Харманкая може би са се съревновавали две групи траки,но на едната група се е удало да изчегъртат с кремъците си доста дълбока вълва,а другите са оформили само външната й част и са изоставили работата.Като подобие на ориганала,Вулвата при махала Илиненци няма равна на себе си сред другите подобни скални изцепки на траките на тази тема.

    Връщане от Вулвата по рида между реките Голама бара и Боровица е невъзможно.То може да стане по същия път или по маркираната към асфалтовия път пътека,която достига до река Боровица,днес покрита от водата на яз.Кърджали.Там ще се разчита на случаен превоз.Ако мине турчин,спира и те взема,ако не е до Дъждовница,ще се отклони и ще те закара.

 

      Малшрут №3,с автомобили,

      Пътува се през с.Скална глава,през с.Костино и се достига село Голямата бара.От тук се тръгва по старите селски вървища в посока към село Габрово,достига се платото и се прави разходка в кръг по селата из района.Тук всичко е много интересно,в България друго такова място няма.Маршрутът е свободен.Такава природа,такива села,всичко тук е един различен бисер.Хората не знаят български,а това за сега все още е в България.Като влезе Турция в ЕС,да видим  дали ще е така.

     Горе по махалите се прави кръг според времето и интересите на туристите и се слиза обратно в с.Голямата бара.Махалите между Голямата бара и тези на Илиненци ме наведоха на мисълта,която ще напиша сега: Добре,че туй нещо все още е в България,защото иначе можеше и да не ме пуснат тук.Добре,че знам малко турски думи,иначе освен,че нямаше да се разбираме,щеше да се появи и недоверие към мен.

    

      Маршрут №4,отправен за селата покрай град Ардино.Тръгналият по този маршрут не може да се върне обратно,той трябва да продължи.Възможни са четири основни направления,всичките единствени по рода си,по които може да се продължи.Колкото и да се опитвам да определя за себе си,кое е най-красивото от тях,не мога.Всеки подрайон тук има своя красота,нещо спицифично,не подлежащо на сравнение с красотата в другите части на планината.

     

      За да се тръгне по маршрут №4 се постъпва така:

      От кладенеца при джамията в с.Дъждовница се излиза на Суховския път.По него има следи от антично строителстнво,но също римско,та дори и соцмакадам.Пътят свързва село Дъждовница с няколко махали по полуострова на язовира, днес западащи,но не и обезселени.Липсата на строителни обекти е върнало по родните места млади турчета,които сега гледат животни.Махалите имат общо гробище,което не е почупено от бригадите на ДС с чуковете по време на изверването през 1989 г,когато по този начин оказваха натиск върху турците да кандидатстват за екскурзиантска виза.От него пътят слиза към язовира при Суховския мост,построен по време на демокрацията.В този участък река Арда се движи в каньон,над който сега има въжен мост около 150-200 м.Двата бряга са скалисти,стръмни,със скали със странна форма: Човешка глава,крава,къща,какво ли не.Частта от моста,предназначена за ползване от хора и животни е изпълнена по начин,както обувки за умрял.Носещите въжета обаче и подпорите са добри.Аз съм инженер по образование,разбирам и от строителство,имам сериозна критика по отношение безопасността не само на този мост и ще я поместя в писанието Четирите моста.Когато язовирът е пълен,водата е на метри под моста,а ако това време съвпада с пролетта,красотата от моста е без мяра.Мостът води до отсрещния бряг,Суховския,където най-близкото село е Сухово,на турски Сусускьой.Стъпва се на брега на язовир Кърджали,където свършват възвишенията на едно доста гъсто населено някога плато,ограничено от възвишенията над гр.Ардино и долните на реките Кьошедере и Арда.Подобно на селата над водосборната зона на река Голяма бара,тук също е много красиво и същевременно съвсем различно.За тези села има път от Кърджали.Най-големите от тях са Горно и Долно Прахово и Кобиляне.Но малките селца са не по-малко интресни от тях.

          Възможните туристически направления тук са следните:

          а/разглеждане,разходка и нощуване по селата на този платовиден район,

          б/направление съм село Любеново,

          в/направление към село Русалско,

          г/направление по долината на река Давидковска.

          Само по няколко думи за тези възможни туристически дестинации,всяк от тях с перовторима красота:

          Разглеждането на селата в този район за мен е много интересно.Интересни са каменните къщи,джамиите им,камъните по гробищата,самите хора,които живеят в ерата на феодализма.Голяма част от тях не са ползвали никога медицинска помощ,вместо с пари прилагат бартер,произвеждат си всичко необходимо за тях сами.Работят от сутрин до вечер.Още от обед започват за подканват уристите да останат да нощуват в дома им,а привечер не може да им се откаже.

        Пътят от Кърджали,който обслужва селата по това плато пресича река Арда,като минава покрай пещерата Хладилника при вливането на реките Арда и Давидковска.Виждат се колоните от ограмен римски мост над Арда,не по-малък от Шейтана до Ардино.При пещерата пътят се разделя на две,като левият изкачва високите села по брега на Арда,днес почти изцяло обезлюдени.Туристически преход натам обаче е много живописен,защото се извършва по рид над  брега на Арда,изпъстрен с изоставени каменни къщи.Много е живописно тук.

        Десният път води за село Русалско,средищно място за търговия в миналото.Тук е имало българи,изгонени от Тракия,те са имали и църква,която днес се руши.По местоположение това село считам за върхът на красотата на селата в Кърджалийски окръг въобще.То е в основата на един огромен полуостров,слизащ във водите на язовира,като от всякъде е заградно с бели карстови планини.Околностите на селото през пролетта гърмят от водопади,които после пресъхват.Тогава разцъфтява люлякът по варовитите скали на високия връх Бездювен.Полуостровът се стеснява,като на една турла стърчат останки от крепост,наречена Патмос.Някога се слизаше от тук на носа на полуострова,тесен,нисък и дълъг,място за риболовците и от там имаше превоз с лодка през язовра до село Рибарци.При демокрацията вероятно някой откара металната лодка на Отпадъци или я привитизира мутра,защото тя изчезна.Преди Десетото лодката имаше лодкар,Ремзито с рязаната карабина.Тя може да вози 8 души,но Ремзито возеше по 20,не даваше да мърдат и им пееше да се не изплашат.

      Обратното направление спрямо връх Бездювен от село Русалско води в посока към връх Чилякая и после към превала от Загражден за Лъки.Минава се през махали с по две къщи,а гробищата им са с декари площ.Колкото и труден живот да мога да си представя,как са живяли тези хора при толкова трудни условия,как са си призвеждали всичко сами за елементарните си нужди,как са намирали вода през лятото за себе си и за животните в тия непоносими жеги тук,как са строили тези огромни каменни къщи,обори,огради,толкова - трудни условия на живот и сред такава сурова природа,не мога да си представя.

        При пещерата Хладилника има още една опция за туристите.През лятото,когато водите на река Давидковска са малки,тогава се ходи по камъните й и се достигат селата по десния й бряг,като се върви по долините на по-малките рекички,притоци на река Давидковска.Тези села наподобяват местата с племена в Бразилия,незасегнати до днес от цивилацията.Пясъците са направени на градини,наторени са обилно,вода се води до тях непрестанно с пластмасови маркучи.За два часа да спре водата,всичко ще изгори в градината.Да се появи човек в такава обстановка е паника за хората от тези селца,до които достигат само пътеки за пешаци и коне.

         Така се ходи по Източни Родопи.Не са високи,но са планина трудно проходима.Има много скали,те са опасни,особено ако ги намокри дъжд,през лятото е горещо като в пустиня,пътеките са гъсти като плетка.След дъжд реките прииждат и голяма част от тях стават непроходими докато водата не се оттече.Много са различни условията тук,но тежестта на преходите е голяма.Ако се тръгне в Пирин от х.Попина лъка напр.за х.Вихрен,имаш едно голямо изкачване до Атмегдан и толкова слизане до х.Вихрен.Но в Източни Родопи непрекъснато се изкачваш или слизаш през целия ден.Преодоляната денивелация за един ден в никакъв случай няма да е по-малка от тази в Пирин.В Пирин имаш иглолистни гори,езера,камъни.Тук преобладават скалите,някогашни светилища на траките,има останки от крепости,селца и махали,всякакви стари пътища.За да достигне до етап да се интересува туристът от Източни Родопи,той трябва да е изминал доста дълъг път,да е открил себе си сред природата.Неподготвеният за тази планина турист ще се чувства в нея както един необразован,но обичащ музиката човек,който слуша напр.Прелюдията и фугата във фа диез минор от Втори том на Бах.Темата във фугата е на три гласа,а фугата е на три теми.Ако не разбира тези неща,как ще разбере човекът това велико прозведение,как ще го побере в главата си..Точно в такова положение ще се окаже и неподготвеният турист,комуто се наложи да посети Източни Родопи.Ако не познава планината по дялове,реки,къде са светилищата,крепостите и другите исторически места,какво ще разбере той от нея.Веднага отговарям.Каквото един човек,пропътувал с влак през Искърския пролом.Ще запомни една-две скали или водопади,че са красиви и това ще му е.На този свят нищо не идва даром,дори умението на туриста да вижда красотата около себе си.Не само хората трябва да се трудят,същото трябва да сторват и туристите,преди да отидат някъде в планината.Само това може да осмисли една екскурзия,да я направи интересна,да развие в туриста трайни интереси,да има желание да отиде отново някъде.

        Източните Родопи,една от най-непосещаваните планини очаква своите посетители.Те ще се появят,но убеден съм,тези хора ще са едно ниво над другите туристи.Те ще ми наподобяват на образовани музиканти,които знаят какво слушат и кое е ценно в музиката.

 

                                                                                   Товарищ    Пропойцев

 

 



Тагове:   античен,


Гласувай:
2
0



1. dobrinzzz - Къщите на село Дъждовница
24.03.2012 14:37
Привет, казвам се Добрин Цветков и съм студент по архитектура в Университета по архитектура строителство и геодезия. Тъй като не видях други възможности за контакт бях принуден да Ви пиша тук. Но защо ви пиша всъщност...
Както казах съм студент по архитектура и миналото лято имах възможността да участвам в архитектурно заснемане на старите къщи в село Дъждовница заедно с още 13 мои колеги. Всичко това се случи със съдействието на арт движение Кръг, за които споменавате в този пост (арт къщата в село Дъждовница), и разбира се УАСГ. В момента работата ни по тези къщи продължава под формата на проект по опазване на архитектурното наследство към катедра "История и теория на архитектурата", УАСГ. В момента този проект е в така да я наречем проучвателна фаза. Къщите за които става дума нямат определен юридически статут и на този етап по никакъв начин не са защитени от закона. Очевидно е че тези къщи принадлежат към някакъв вид типология, нашата задача е да определим тази типология и най-вече териториалното и разпространение и периодизация.
Обръщам се към Вас с молба за съдействие по тези проблеми, тъй като както става ясно от постингите Ви, сте познавач на Родопския край и сте били в повечето села в района. Освен това сте дипломиран инженер, което би улеснило задачата още повече. Бих искал да ви пратя един архив със снимки от архитектурното заснемане, за да добиете представа за какви къщи става дума. За целта ще ви оставя моят e-mail: dobrin_zzz@abv.bg
Искрено се надявам тази проблематика да Ви заинтересува и ще бъда много радостен, ако можете да съдействате.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7360858
Постинги: 3156
Коментари: 8438
Гласове: 15428
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31