Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2010 21:15 - МАЛКО ИЗВЕСТНО СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ НА ТРАКИТЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4184 Коментари: 0 Гласове:
7



               БЕЗИМЕННОТО  ТРАКИЙСКО  СКАЛНО  СВЕТИЛИЩЕ  МЕЖДУ             

                    СЕЛАТА  КОСТИНО, СКАЛНА  ГЛАВА  И  ДЪЖДОВНИЦА

 

    В Източни Родопи тракийски скални светилища има много.Най-известното е светилището Беланташ,което бе открито за посещения доста отдавна.За това се застъпи на времето Николай Хайтов и издейства пари от Общината на Асеновград за построяването на водопровод до поляната под скалата от север,където отсядаха туристите.Най-големият комплекс от скални светилища пък в Източни Родопи е този,който започва от с.Ковил,слиза до река Арда и продължава до село Ръженово.Най-голямата концентрация на останки от тракийски скални светилища има по долината на реките Боровица и Арда.Едва ли има скала покрай бреговете на река Боровица без скални ниши,а по бреговете на Арда около селата Пчелари,Долно Черковище,Странджево и Бряговец мисля,че не издупчена скала от траките просто няма.Аз се постарах да направя списък на тракийските светилища в Източни Родопи,но считам за пропуск,че не подредих обектите по райони.В списъка включих и други интересни обекти: скали,крепости,села и други забележителности и го публикувах в блога си.Надявам се той да бъде полезен за туристите,които имат интерес към тази част на Родопа и да им бъде в помощ при откриване на целта на посещението им.Когато туристите говорят за Родопите,те имат предвид Западните Родопи,като за Източните хабер от понятие си нямат.А те заемат доста голяма площ,наклонена от запад на Изток.Източните Родопи,това е водосборната зона на река Арда.По някакви си техни закони от преди 8000 години траките са строили своите светилища по скалите над долините на реките,които се вливат в Арда,както и покрай самата Арда.Да се упознае това богатство е велико преживяване.Някога,едни съвършенни същества с малки глави са живяли тук,творили са културни шедьоври,които вдъхновяват и днес.Но така станало,че от север дошли едни други,с големи глави с форма на павета,заселили се по земите на траките и ги изчезнали от лицето на земята.

       Сега ще опиша едно светилище по скалния бряг на река Сусулукдере,около която са селата Костино,Скална глава и Дъждовница.Долината на тази река е и царство на смрадликата,най-употребяваната от туркините билка.

       Левият бряг на реката,източният,представлява скален масив от огромни скали с отвесни стени и скални площадки в горната им част.Самите скали са много интересни.Някои наподобяват животни,други – вкаменени гъби.Една част от скалите са по-светли,сиви,другите са червеникави.Този скален масив според мен е дълъг около 1,5 км.По него има три изявени огромни скали и множество по-малки.Всичките скали по рида,който се ограничава от реките Сусулукдере и Гуджакдере са включени в този комплекс.По отвесните скали траките са издълбали с кремък скални ниши,които са безбройни.По горната част на трите големи скални масива,която е почти хоризонтална и с много интересна форма на скалите пак има следи от дейност на траките,но доста различна от тази по скалата на Беланташ.Защо така са дълбали и оформяли скалите,вече никой не може да каже.Има направени и минипещери,в които може да се побере само един човек,който е бил спускан с въже до някоя от тях и от там е трябвало да извършва богослужение или не знам що.А е възможно и да е пиел вино.Твърдят,че Дионисий само пиел и бил вечно пиян.

      За да бъде този комплекс достъпен са били построени и пътища,които днес наричаме антични.Без всякакво съмнение в мен,тези пътища са строени от траките.Това са зидани каменни пътеки,където теренът разрешава или пък изсечени в скалите.Широчината им е около 80 см.По тях са могли да се придвижват хора или коне.Римските пътища са доста по широки,от 1,2 до 4 м.и при тях са ползвани много големи камъни.

       Античните пътища разрешават достъп до светилището от две села.Ако се тръгне от село Дъждовница античният път минава под скалите покрай река Суссулукдере.Когато достигне края на скалния масив,пътят завива на ляво и започва да се изкачва към терасите по скалните групи.Покрай пътя са паднали огромни откъртени скали от масива,големи са колкото една стая,по тях има култови ниши.Пътят набира височина и излиза на чешма под седловината,зад която е село Костино.Тук той се разклонява,като лявото отклонение води към терасите.Когато се изкачи над тях пътят достига чешма и след това се е разрушил.Това обаче не пречи да се достигнат трите скали с терасите,върху които има следи от дейност на траките.Ридът позволява,ходейки по ската му да се обходят и огледат всички скали по него.

      Вероятно това светилище е продължавало и по другия скат на рида с изглед към пещерата Утробата,защото античният път продължава до седловината,завива на ляво и продължава по другия скат на рида спрямо скалите.Скалното светилище,за което е бил предназначен пътят вероятно се е размило с годините от ерозията,а сега там е залесено с бор.Този път излиза на билото на рида,но следи от скално светилище покрай него не съм виждал.

       Има два начина да се посети и упознае това скално светилище.Единият е да се тръгне от село Дъждовница,като се ползва античния път.Така могат да се разгледат причудливите скали със скалните ниши по тях,след което да се отиде горе над терасите на тези скали.Тук вече става интересното.От прътя се слиза до някоя тераса,разглежда се,после пак се отива на пътя и той отвежда до следващата.Така може да се стигне до самотната остра скала,която е на билото на рида,насочена към долината на река Арда,днес под яз.Кърджали.От тази скала може да се мине на пътя по отсрещния скат и по него да се отиде до село Костино.Селото е доста голямо,има целодневно отворени магазин и кръчма.Има и пиянища там,макар турците да не пият.

     Вторият начин е да се тръгне от село Костино.Последната му махала е над седловината с чешмата.Ползва се античният път,който минава над терасите,после този,който минава под нишите и се излиза на асфалтовия път.За да не се връща туристът по същия път до Костино,може да слезе малко по него до моста и по десния бряг на река Гуджакдере пак по античен път да достигне до Костино през махалата Божек.Там е скалният феномен Прзорецът.Божек пък е построен върху светилище.

      Скалното светилище може да бъде посетено и от село Скална глава,но това е маршрут за човек,който познава добре района.Съществува и още едни маршрут от центъра на село Костино по друга пътека,която извежда на чешмата под седловината.

      Маршрутът не е тежък,не е дълъг и не е опасен.Той е много интересен и ако човек преминава през село Дъждовница с кола,може да си остави колата в селото и да упознае това светилище.Да го обходи само трябват поне 4 часа,но да се разгледа най-интересното от него,необходими са дни.Това е бил някакъв център,защото скални култови ниши тук наоколо има много.Най-много са издълбани по скалите по брега на река Боровица.

      На близо в този район се намира най-известната пещера,която траките са дооформили с кремъците си по начин,да получи тя днес името Вулвата,Утробата,Дандардъккая,Амджиккая,защото наподобява точно това.Аз пък бих я кръстил Устата на Мара Отварачката.Пещерата днес е достъпна от към река Боровица след отпускането на пари за екопътека до нея и построяването на четириметрова дървена стълба.

      Село Дъждовница поради възловото си местоположение предлага страхотни туристически маршрути,които ще включа в друго писание.Дано туристите,пътуващи от яз.Кърджали към гр.Кърджали или тези,които отиват до пещера Утробата запомнят името му и го посетят поне заради описаното от мен безименно скално светилище на траките.Заслужава си.

 

                                                                 Товарищ   Пропойцев



Тагове:   малко,


Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7307934
Постинги: 3138
Коментари: 8372
Гласове: 15362
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031