Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2010 15:28 - ТУРИСТИТЕ - ЦЕНИТЕЛИ НА ИЗКУСТВОТО - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 898 Коментари: 0 Гласове:
2



                                       ТУРИСТИТЕ – ЦЕНИТЕЛИ  НА  ИЗКУСТВОТО

                                                                                      

                                                                                 По тихоньку люди приручали

                                                                                 и на все налагали печать:

                                                                                 где молчать бы – кричать приучали,

                                                                                 и молчать – где бы надо кричать.

                                                                                                                   Евг.Евтушенко

 

        Беше преди много години.Тогава имах възможност да ходя за кратко време само на Витоша.Настигах и подминавах възрастни туристи,чиито физиономии запомнях.Голяма част от тях срещах и на концертите в зала България,някои от тях в същия ден,когато бяхме в планината.Има връзка между планината и музиката.Тогава аз я усещах интуитивно,по-късно я осъзнах.Така разбрах,че съм открил себе си в музиката,в природата.И другаде.

       Сега ще се спра на едно велико произведение,Тринадесетата симфония на Шостакович.Според мен тя е позната на хората точно толкова,колкото напр. Пенчовското пръскало на туристите.Трудностите да бъде упознато и обикнато това музикално произведение са адекватни на трудностите да посетиш и упознаеш Пенчовското пръскало.Това са два шедьовъра:единият,създаден  от човек,другият - от Първотвореца.

       Симфонията,подобно на Четвъртата има интересна съдба.Вдъхновението за написването на това велико произведение на Шостакович идва след запознаването му със стихотворението на Евгений Евтушенко,Бабий Яр.Сталин вече е пукясал,Берия е разстрилян,на власт се е утвърдил Хрущо,умната глава,която не търпи глупав косъм.Той поотхлабва малко примката от врата на интелектуалците,дори връща Солженицин от лагера на смъртта.Но си остава непредсказуем и сатрап.Унгарците се опитаха да се възползват от това положение.Известно е какво стана в края на 1956 г.За да свърша с тази „дебела украинска свинкя”,изхвърлена на историческото бунище ще кажа и още нещо,което се твърди за него.Той и двамата му най-верни приятели,маршал Малиновски и Янош Кадар се подложили на операция за кастриране.След кастрирането мъжете ставали още по-умни и съсредоточени.С този аргумент Хрущо съгласил другите двама идиоти да си изпразнят скротумите.И този факт ще се потвърди някой ден,както се потвърди,че Сталин като се напиел в Кунцево,казвал на Хрущо: Ха сега дебела украинска свинкьо,качвай се на масата и започвай да играеш гопак!

       Няколко думи за стихотворението Бабий Яр.То е написано след посещение на Евгений Евтушенко в Бабий Яр.Това е местност в Украйна,където са разстреляни стотици хиляди хора.Вината кой е извършил това престъпление се прехвърля между службите за сигурност по време на войната на германците и руснаците.Нещо,като Катинската гора.Но тук мащабите са много по-големи от Катин,а и до днес документите за това престъпление се укриват някъде.За Катинската гора Горбачов ги извади.По времето на Хрущо,псевдодемократа, обсъждането на тази тема също е било нежелателно.Става пропуск обаче някакъв в службите,които следят културните изяви.Евтушенко пише стихотворението си и то се публикува в Литературная газета.Пропускът обаче е ужасяващ.Евтушенко пише:

 

                                Бесчинствуют вожди трактирной стойки.

                                И пахнут водкой с луком по полам.

         

       Има и още нещо в стихотворението,цитирано е руското избретение кольцо.На него са вързвали провинилите се,кольцо-то се е въртяло и джелати са секли вързания на кольцото на части,започвайки от краката.Колко по-благородни са били французите,ползвайки изобретението на инж.Гило!

         Това е директно насочване на вината за разстрелите към руснаците,защото те са по трактирните /кръчмарски/ изпълнения,те миришат на водка и лук.Германците пият други работи.Ще се отклоня за момент.

        В България градираме пияниците така: пиянде,пияница,пиянище.Пиянището е върхът.Руснаците имат обаче още една ,по-висша степен от пиянището,пропоеца.Първите пропойци в Русия са били стрелците в Москва,когато за първи път се прилагат на въоръжение огнестрелните оръжия.Във Франция – мускетите.

        Следва унищожителна критика срещу това стихотворение и натиск върху Евтушенко да го промени.Той го променя.Изпращат го и в командировка в чужбина,като целта е била той да избяга от СССР след заплахите и тормоза над него или там да каже нещо срещу СССР и да го лишат от правото да се завърне обратно в страната си.Евтушенко обаче,взел,че се върнал обратно.За СССР той се превръща след новопредставянето си там като плод на нежелана бременност.

       Стихотворението му обаче възпламенява една искра в духовния мир на Шостакович и той става причина да стане това стихотворение още по-популярно.Макар да има ново,преработено стихотворение Бабий Яр,Шостакович ползва в симфонията си стария текст.Много чепат е бил за службите този човек.

       В изкуството често Божествена искра от един тип изкуство разпалва буен огън в творец от друг жанр.Посочвам за пример посещението на Мусоргски на една изложба на картини от Хартман.Образите на картините той изобразява чрез музика в програмното си произведение Картини от една изложба.Това е едно от най-великите клавирни произведения,носещо в себе си симфоничен заряд.Поради това и Равел го оркестрира по-късно.По подобен повод,след запознаване с литературно произведение на Лесков,Шостакович създава операта Катерина Измайлова.Да не пропусна и Симфоничната му поема Казнь Степана Разина,замисълът за която възниква у Шостакович след запознаването му с поемата на Евтушенко.Така героят Стенка Разин бива изобразен и музикално,както го е възприел с разума си години след смъртта му художника,рисуващ историческите събития с музика.

       Едно от най-значителните превъплъщения в изкуството обаче осъществят тези двамата,Евтушенко и Шостакович и това е Триндесетата симфония на Шостакович.Шостакович,познат и утвърден сред култулния елит на СССР,звъни на младото поетче Евтушенко,казва колко му харесва стихотворението Бабий Яр и моли за резрешение да ползва текста му при създаване на Смфонична поема,която той обаче вече бил композирал.Приятно изненаданият млад човек,но вече утвърден поет,много се развълнувал от това,че му се обажда този великан на руската култура и с радост се съгласил.

      Евтушенко е от типа поети като Гьоте и Пушкин.В поезията си те прозират бъдещето,поетично изразяват изминали и настоящи събития,важни за хората в страната и дори по света.Цитирам две произведения,Фауст и Борис Годунов.Посочват и бъдещото развитие на държавите си.Такъв поет,но в рамките на нашата страна е Иван Вазов.

     Точно такъв творец е и Шостакович,който се явява най-добрият историк за страната си от 1905 г,макар той тогава още да не е роден,до смъртта си през 1979 г.Със симфониите си той описва,рисува със звуци историческите събития,с квартетите си рисува трудния живот на хората,озаряван единствено от вътрешната им светлина.Навън навсякъде – мрак,насилие,отчаяние,страх пред всичко.Описан гениално от Евтушенко.

     Тринадесетата симфония на Шостакович е написана през 1962 г.По това време Шостакович е на прага на нов творчески рубеж,извинявам се за съветската дума.Той е създал вече Десетата симфония,написана след смъртта на Сталин,Единадесетата,наречена 1905 г.която описва трагичните събития в Петроград,Дванадесетата,която вероятно пише по заповед на Хрущо.По това време синът му Максим се изселва от СССР в Англия и това доказва,че има договорка между Хрущо и Шостакович.Вероятно поради това Дванадесетата симфония е наречена Памяти Ленина,1917 г.В нея дори се чуват залповете на Аврора.Музиката й обаче е много хубава.Дано да се публикуват някой ден документи за това време от архивите на НКВД.Тези произведения са инструментални.Но има случаи,когато само инструменти вече не достигат на творците и те искат към симфонията да включат и най-съвършенните инструменти на света,човешки гласове.Това прави и Бетховен,който в разговорните си тетрадки е написал: „Ние трябва да имаме симфония в ре-минор с хор.” Написаното в разговорната му тетрадка предхожда създаването на Деветата му симфония с хор по текста на Ода на радоста от Шилер.Същото прави и Шостакович,макар той да е създал по-рано творби в този жанр.Като съвсем млад,при него идват от НКВД и му пробуват текстове на пролетарски поети,тъпи като самите тях,които той да включи в свои музикални произведения.Така,по поръчка от главорезите от НКВД възникват две от симфониите му,Втората,наречена Октябрю и Третата,наречена Первомайская.Шостакович обаче си харесва музиката на Третата симфония и по-късно я преработва.Така,че той има опит в този жанр,но сега сам определя какво да включи в произведението,стихотворението Бабий Яр.Първоначалният му замисъл е бил да напише симфонична поема за тази трагедия,но той променя намерението си,като включва още четири стихотворения на Евтушенко.Така той създава  една нов тип симфония,много различна от предишните му.Първоначално Шостакович счита,че пише вокално-симфонична сюита,но после е преценил,че това е симфония.В нея той използва глас на солист бас и хор от певци с басови гласове.Симфонията му е в рядко прилаганата тоналност си бемол минор.Като най-популярното произведение на Чайковски.

     На музикалните достойнства на симфонията не ми отива да се спирам аз и пропускам тази тема.Само ще се осмеля да кажа,че Шостакович отново доста е почерпил от Мусоргски.Ще се спра обаче на това,как симфонията се приема от руснаците.

     Руснаците,както нас и както румънците са особено музикални.Те веднага са оценили произведенито и са го обикнали.Но на Шостакович е трябвало да му се даде урок от службите,за гдето не е използвал преработеното стихотворение на Евтушенко,а първоначалния му текст.И става така,че произведението се изпълнява,хората го харесват,а критиката го прави на нищо.Активирана е проститутката-музиколожка към НКВД   А.Б.Ладыгина,да дамгосва и жигосва и Шостакович и Евтушенко.Както сега активрат у нас политпротитут/к/и при определени събития,напр.да доказват,че съдебната ни система е неподаваща се на шума от пари на престъпниците,че Пенгезов е кристално чист,та и жена му и дъщеря му,толкова кадърна юристка,че на 25 години живее в мутропалат.И че съдебната ни система е обективна и безпристрастна.

      Да се чуе само симфонията,не е достатъчно.Трябва да се познават и стихотворенията,чиито текст певците пеят.Те са актуални най-вече за Русия,намираща се в ерата на Хрущо,но и за останалите страни в подобно положение,каквато сега е и нашата.

      На стихотворенията отново не ми отива да се спирам,те са шедьоври.Създадени са от творец,който с разума си е направил дисекция на социалистическия реализъм и е описал видяното от него със стихове.Шостакович пък прави това с музика.Двамата велики творци се допълват.Най-проницателното му стихотворение за мен е СТРАХ, в което Евтушенко,както руснаците казват,предвосхищает,дори днешните събития в Русия,по време на управлението й директно или от задни позиции от олигарха Путин.Изчезнал ли е страхът,отговорът е не.Защо джелатите на Путин убиха интелектуалката Политковская и други като нея.Направиха това за да всеят страх у тези,които не се страхуват да изразяват мнението си свободно.Не ги ли е страх в Европа от ядрения арсенал на Русия,създаден точно да всява страх в съседните страни.А какво стана с Грузия,на която Русия на Путин откъсна нейни територии и ги провъзгласи за свои?И при опити на Грузия да си възстанови територията,Русия на Путин провежда срещу тях наказателни операции.

       Любимото ми стохотворение от тези пет е В МАГАЗИНЕ.Отнесено към самия Евтушенко,то говори за един човек,живеещ по естественото Божие употребление.Всеки мъж уважава и обича жените,грижи се за тях.Евтушенко отива още по-далеч.Как да ги излъжеш,как да ги удариш в кантара,тези  жени с праведни ръце,които могат всичко,докато имат сили.Увековечил е тези мили същества в стихотворението си.

       Днес,когато на мода сами за себи си твърдят,че са ментетата и от двата пола,стихотворението ще развълнува доста по-малко хора.Дано някой да го прочете.

 

 

 

      БАБИЙ  ЯР      /Текстът на първата част на симфонията/

 

Над Бабьим Яром памятников нет.

Крутой обрыв,как грубое надгробье.

мне страшно,

мне сегодня столько лет,

как самому еврейскому народу.

Мне кажеться,сейчас я иудей.

Вот я бреду по древному Египту.

А  вот я на кресте распяты гибну,

и до сих пор на мне следы гвоздей.

Мне кажется,что Драйфус – ето я.

Мещанство – мой доносчик и судья!

Я за решеткой,я попал в кольцо,

затравленный,оплеванный,оболтанный,

и дамочки с брюссельскими оборками,

визжа,зонтами тычут мне в лицо.

Мне кажеться,я – мальчик в Белостоке.

Кров льется,растекаясь по полам.

Бесчинствуют вожди трактирной стойки.

И пахнут водкой с луком по полам.

Я,сапогам отброшенный,бессильный,

напрасно я погромщиков молю.

Под гогот: „Бей жидов!Спасай Россию!”

лабазник избивают мать мою.

О,русский мой народ,я знаю – ты

по соущности интернационален,

но часто те,чьи руки нечисты,

твоим чистейшим именим бряцали.

Я знаю доброту моей земли.

Как подло,

что,и жилочкой не дрогнув,

антисемиты нарекли себя

„Союзам русского народа”.

Мне кажется,

я – это Анна Франк,

прозрачная,как веточка в апреле,

и я люблю,

и мне не надо фраз,

но надо,чтоб друг в друга мы смотрели.

Как мало можно видеть,обонять!

Нельзя нам листьев

и нельзя нам неба,

но можно очень много – это нежно

друг друга в темной комнате обнять.

 - „Сюда идут!”

 - „Не бойся.Это гулы

самой весны,она сюда идет.

Иди ко мне,

дай мне скорее губы!”

 - „Ломаят двер!”

 -„Нет,Это ледоход!”

Над Бабьим Яром шелест диких трав,

деревья смотрят грозно,по судейски.

Здесь молча все кричит,и,шапку сняв,

я чувствую,как медленно седею.

И сам я,как сплошны беззвучной крик

над тысячами тысяч погребенных.

Я каждый здесь расстрелянный старик.

Я каждый здесь расстрелянный ребенок.

Ничто во мне про это не забудет.

„Интернационал” пусть прогремить,

когда навеки похоронен будет

последниий на земле антисемит.

Еврейской крови нет в крови моей,

но ненавистен злобой заскорузлой

я всем антисемистом,как еврей,

и потому я настоящиий русскиий!                         

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5640617
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13403
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930