РАЗЛИЧНИТЕ   ХОРА - 2

           Признавам,заглавието ми е неуместно.Само че,виновен за това не съм аз,а т.н.гейове,названието за педераси на американски език.Те били различни,но били страхотни.Ние,различните,така се представят те.И се борят за права,да се женят и наследяват,да осиновяват деца.Те организират грандиозни гей-паради по света за пропагандиране на делата си.Кметът на Пазарджик не разреши такъв парад в града му,но „различни” съдии го осъдиха по кратката процедура за нарушаване на човешките им права.Слушах за доста предимства на „различните”,но запомних само това: Когато осъществявали интимните си контакти се масажирала простатната им жлеза и поради това нямало случай на warmer Bruder /Schwuller/ с проблеми при тази жлеза.При PSA тест белтък в кръвта им изобщо не се откривало.Голям успех  в обръщането на мъже към „правилната вяра” имаше един богат българин с американско гражданство,Августин Пейчинов.Само веднаж за кратко отиде при него в Ню Йорк в командировка тогавашният кмет на София,един професор и се върна „различен”.Какво му е баял Августинката,само те си знаят...

     Под РАЗЛИЧНИ ХОРА аз разбирам не тези,а притежаващите някаква дарба,вдъхновените,Божествено озарение.За това,че българите сме РАЗЛИЧНИ и ДУХОВНО БОГАТИ ще стане въпрос във второто стихотворение,което ще поместа в блога си.Такива са поетите,композиторите,художниците и други хора на изкуството.Те за това са създанени от Господа,да осветяват другите със светлината,която е в душите им,да ги вдъхновяват с творбите си в трудното им ежедневие,да им посочват пътища за духовно възвисяване.Това е особено потребно днес,когато човек е принуден да се бори с простаци и мошеници.Ще дам за пример Дворжак,който живее известно време във Виена.Тогава там се строят катедрали,дворци,животът на тези хора е много тежък.Той препоръчва те да слушат Моцарт.Нас преди 1989 г. ни обкръжаваха крадеци и пияници,но тия сега са по-опасни.Духовно богатите хора за разлика от обикновените обаче са много крехки в бита и ако нямат мъничко късмет в живота,могат от висините изведнаж да се окажат с „криле на паважа”,както казваше една поетеса,близка на Николай Хайтов.На времето имаше специален отдел в ДС с готови разработки от техни сътрудници,проституиращи в области на културата,как да бъдат смазвани психически духовно озарените хора,как чрез тормаз да се пресече вдъхновението им,ако с техния талант те не служат на партийната линия.Най-ярък пример за това е животът на Шостакович.Ако зависи от мен,този титан на мисълта ще го канонизирам като великомъченик.Той издържа 69 години.Ако някой има интирес към него,нека намери записа от една съветска ТV програма,наречена  Култура.Излъчиха филм,наречен Алтовая соната.Ако възникнат допълнителни интереси по тази тема,има още един такъв филмп за Рихтер.Но да се гледат филмите през деня,а не преди лягане.

      Поетът е нежна душа,която трябва да бъде закриляна от хората.Те трябва да показват към нея ако не обич и разбиране спрямо творбите на тези хора,то поне уважение към делото им.Както на монасите трябва да се носи храна,така на тези целунати от Господа хора трябва да се дава обич.Защото душите им са крехки.На тях им диктуват рими от отвъдното,но този процес не е лек.Когато той привърши те наподобяват на изстискана от вода кърпа.Свръхвъзбудата може да ги доведе до трагичен край ако им липсва обич и разбиране,както при Маяковски или Пеньо Пенев,до полудяване,както при Шуман в разцвета на творческата му възръст или при Салиери в края на живота му.Други обаче издържат на всичко.За пример давам Марин Големинов,който почина почти на 100 години.На въпроса,как се чувства,той каза,ОГРАБЕН.Това е било последното му изречение.Друг голям ум,Николай Хайтов също доста издържа,но се разболя от левкемия.Последните му думи бяха:Тоя живот,дето го живееме,никак не ми се живее.Умирам си със кеф!

      Още нещо ще добавя за поетите.Някои от тях имат гениално прозрение в бъдещето на страната си.Ще дам за пример Пушкин,който в Трагедията си Борис Годунов предсказва развитието на руснаците и днес.Давам за пример какво стана,когато Борис Годунов полудя и посочи за наследник на трона сина си.Които са чели трагедията или познават операта на Мусоргски,знаят кой се намеси в управлението на държавата.Една трагедия свърши,започна друга.

      Гений от същия ранг е и Гьоте.Неговият Фауст носи всеки в себи си,макар да не го осъзнава.Но това произведение е толкова сложно,че не става за оперен сюжет.Задочен поздрав към Гуно,задачата е непосилна.

      У мен има нещо закодирано да разбирам по малко от това,което правят хората на изкуството.Жена ми е музикант,аз не съм,но сам себе си определям като просветен любител музикант.За да мога да кажа това,доста съм се потрудил.Имам си вродени разни умения,напр.мога да строя с камъни.Нито съм гледал как става това,нито някой ме е учил.Но резултатите ми са добри.Усетя ли обаче,че нещо е направено красиво,с вдъхновение,каквото и да е то,аз се радвам и тази радост бих споделил и с други.А Човекът,създал нещо красиво,винаги бих желал да подкрепя,да зарадвам с хубави думи,да бъде Той убеден в таланта си.Получих две стихотворения от една много талантлива госпожица,които са на моята любима тема,България и красивата й природа.Стихотворенията ме зарадваха и ще ги поместя в блога си.Всеки може да го отвори,защото той е свободно достъпен както жените на 21-и век,/ако се намери някой/ и ги прочете,ще му доставят радост.Не помествам името на поетесата.Който следи изявите й,ще отгатне по стиховете й коя е тя,а този,когото е застигнат от нейният „стих несвестен” ще я открие.

        Авторката пък,това даровито момиче е възможно да получи на електронен носител 60 стихотворения,ако имам имейл,на който да ги изпратим.Запознаването с тях ще бъде за нея преживяване.Музикантите казват,че при изпълнението на едно произведение винаги има още.Така е и с поезията.Съвършенството е нещо,към което човек се стреми.Май най-близо от всички земни до него е бил Моцарт.А ето и стихотворенията:

                                 БЪЛГАРИЙО  МОЯ

                                 Българийо,ти свято чудо,

                                 умито в слънчеви лъчи,

                                 отрасло с ветровете луди

                                 на свойте силни планини.

                                 Дарила спомена забравен

                                 за чист поток и синева,

                                 за мъката,за пътя славен

                                 на всяка българска душа.

                                 Народ сме горд – от мъченици,

                                 пребродил много векове.

                                 На светлината ученици

                                 сме всички твои синове.

                                 Българийо – земя светиня,

                                 голяма колкото сърце,

                                 за теб е радост да се гине

                                 и да се пишат стихове.

                                 БЪЛГАРИ

                                 Българи с древни души скитат в мене.

                                 Българи стари,велики,добри.

                                 В бедност поставяни все на колене.

                                 С подлост поробвани горди души.

                                 Българи – нашето име ще нося

                                 винаги в храма на мойто сърце.     

                                 Наште достойнства,дори да сме боси,

                                 дават ни святост и силни криле.

                                 Българин значи да бъдеш обичан.

                                 Сам да градиш от мечти своя свят.

                                 Българин значи да бъдеш различен.

                                 Българин значи - духовно богат.

      BRAVISIMO !!!  Последният куплет е прозрение!            Товарищ   Пропойцев