Прочетен: 5266 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2010 19:04
КОЛКО РАЗЛИЧНИ СА ДУХОВНО ОЗАРЕНИТЕ ХОРА!
Понеже имам близка поетеса и знам как протича в нея творческия процес при отразяване светлината на Божествената искра,прехвръкнала от Вселената в нея,реагирам с болезнена обич към всяко стихотворение,в което усетя подобен процес.Последното стихотворение,което прочетох бе ПоПътно,на една госпожица.Тя ме разтърси с поетичното си дарование.Бях приятел някога с Николай Хайтов,с Константин Канев.Знам как протичаше творческия процес и в тези,природно надарени не с поетичен талант,а с мъдрост хора.Хайтов разбираше обаче много от поезия: Както самият той шеговито казваше,повече от бай Добри /Жотев/.
Музикантите-изпълнители също са много различни.Ще посоча двама велики музиканти на моя век /двадесетия!/,Глен Гулд и Алексис Вайсенберг.Всяко изпълнение на Глен Гулд бе творчество,поезия,изгаряне.Ще дам и пример.От него има останали три записа със Соната №17 на Бетховен,известна като Речитативна.Който има тези записи и разбира от музика,нека определи кое от изпълненията му е най-добро.Веднага се познава,че свири Глен Гулд,но всеки път така убедително представя новата си интерпретация,че те завладява с огъня и патоса си.Споменах няколко пъти думата огън във връзка с Глен Гулд.Точно така!Този огън,който през целия му живот гореше вътре в него и той го предаваше на другите,собственият му огън,на 50 години Глен Гулд изгоря в него.Следващата подходяща дума е,възнесе се.Не може за такъв човек да се каже,той почина.
Изпълненията на Вайсенберг са съвсем различни от тези на Глен Гулд.Това,което той предава на слушателите не е огън,а премъдрост.Творческият му процес излежда при него като нещо изградено,убедително.Той намира най-краткият и най-верен път към автора,стила,епохата.Оставам с убеждението,че ако Вайсенберг бъде прекъснат при изпълнението на някое произведение и попитан,колко е часът,той ще превключи мисълта си и ще отговори.
Блгодаря на Господа,че донякъде бях съвременник на тези велики мъже.И че разбирам и ценя делото им.
Рзлични са и композиторите.Шопен е поет на пианото,Брамс - полет на мисълта и сърцето.За сравнение посочвам и на двамата по едно клавирно произведение,Третата им клавирна соната.Каква разлика,какво богатство!Веднаж упознати,тези творци заемат трайно място в сърцето на хората.
Не правя сравнение между Азис и Кондю.Днес като рака-трака идоли те са по известни на младежите дори от Бах.Новите идоли на чалгакултурата!Символът на деградацията на духовните ценности,която съзнателно се култивира у младите хора!За до останат прости и да са манипулируеми от мафията.
Няма как да поместя в блога си изпълнение на Глен Гулд и на Вайсенберг на едно и също произведение,напр.късната клавирна Соната в ми бемол мажор от Хайдн или пък двете сонати,които цитирах.Възможно е да се усъвършенстват нет възможностите и това да не бъде проблем.Ще поместя обаче едно до друго две стихотворения.Едното е пропито с огън и вдъхновение на госпожицата,другото е премъдрост,завещана ни от Вазов.Това негово стихотворение ми харесва особено,защото съм бил на поляната,където то е писано.Венецът от скали,увенчан от връх Була е пред очите ми.Долу в пролома се вие река Искър.Подготвяща се за скок в бездната рекичака лъкатоши през ливадите към своята Скакля.Красотата,която виждам аз я е гледал и Вазов 130 години преди мен,възпял я е в стихове.Тя сигурно е почти същата и днес.Но дали не са същите и хората в тази пазва на рая,които турят пятно в таз картина красна и скръб в предела тоз чаровни.
Защото красотата тук и днес е съчетана с ужасяваща беднотия.....
Поезия,вдъхновена от красотата на природата,написана от един мъдър човек.Той ни е изпратен от Господа в най-великия за България момент,Освобождението,за да отрази този процес както Омир Троянската война.И за още нещо: да обясни на сънародниците си що за ген носят.И че трябва много да внимават.Май малцина съблюдават този завет на Дядо Вазов.
Съвсем различно нещо е поезията на божествено озарената госпожица.Тя отразява нейния богат вътрешен мир чрез поетичното й слово,превъплъщенията на духа й,завладява с вдъхновението си.Природните красоти са само загатнати от нея импресионистично,защото момичето едва ли познава такива.Небе,море,русалки,това са картини и митове,на фона на които образите в поезията стават по-контрастни.Без нейният огън от стиховете й,преминал в нас обаче,бихме били по-бедни.Добре,че има такива надарени хора,като това момиче,невидими спътници в живота ни,чието вдъхновение да украсява земните ни дела.
В Малата планина ПоПътно
За очите – красни,дивни гледки, Ако някога,смръзнат,зеленият праг
за душата – шир,възторзи живи, ми прекрачи на утрото тихите вопли
за поета – вдъхновенья редки и от сенките стари замеся ти хляб,
имате,чукари горделиви. а трохите ми плачейки в тебе се топлят,
отключи небесата и в мен погледни
Хубави сте!За сърце наслада- с всяка истина спирала твоите мисли
вред,де поглед падне,де крак стъпи: и тогава избухнало в нас ще гори
спорни с сенки,с извори,с отрада- чисто чувство-най-земното мое мънисто
само за орача вий сте скъпи.
Ако вечер целувам те с нежно море
За браздица нямате вий място, и русалкова бликам в очите ти тъжни,
труд упорен ялов тук остая, ще потъвам любящо пак в нежни ръце.
глад и нужди вам са гости често: В твоя глад за любов пак ще бъда насъщна.
нищета – сред пазвите на рая! Щ е запомниш вкуса ми на хляб и небе.
Ще ме вдишваш през сънната дъхава плътност.
И човекът,дрипав,твар нещастна, И когато съм цялата в твойто сърце,
роб на мъки и на на мрак вековни, ще откриеш,че мен си обичал по пътя.
туря пятно в таз картина красна,
фърля скъб в предела тоз чаровни! Wonder
Иван Вазов
Написанно Пропойцевым
Специално за теб нещо българско:
БЪЛГАРИЙО МОЯ
Дела Раи
Българийо, ти свято чудо
умито в слънчеви лъчи,
отрасло с ветровете луди
на свойте силни планини.
Дарила спомена забравен
за чист поток и синева,
за мъката, за пътя славен
на всяка български душа.
Народ сме горд - от мъченици,
пребродил много векове.
На светлината ученици
сме всички твои синове.
Българийо - земя светиня,
голяма колкото сърце,
за теб е радост да се гине
и да се пишат стихове.
БЪЛГАРИ
Българи с древни души скитат в мене.
Българи стари, велики, добри.
В бедност поставяни все на колене.
С подлост поробвани горди души.
Българи – нашето име ще нося
винаги в храма на свойто сърце.
Наште достойнства, дори да сме боси,
дават ни святост и силни криле.
Българин значи да бъдеш обичан.
Сам да градиш от мечти своя свят.
Българин значи да бъдеш различен.
Българин значи – духовно богат!
07.10.2010 11:27
п.п.поправете само грешките в десния стих "Смръзнат" и "погЛедни" без "т"
ето този стих на дядо вазов не мога да му простя.а за мен той е велик. но ето че и най-велиякия си е мало ......
той тук в мала планина среща българите от времената на симеон и крум и не ги позна !
приемам че говори за човечество,пишейки за тези хора при все не ги позна