Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2010 12:56 - ОПИТ ЗА ПЪТЕВОДИТЕЛ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1829 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.03.2015 14:58


                                                               На Г/жа М.Владимирова,

                                                                            която навършва кръгла годишнина и е от този район.

                                                 

                                                    ОПИТ  ЗА  ПЪТЕВОДИТЕЛ

 

          Като се замисля,доста пъти съм писал за понорите около София,но конкретно откъде те е най-удобно да се посетят и как да се упознаят почти не съм писал.Сега ще сторя това.След време ще разширя темата и ще обхвана и други понори в България като тези около Марциганица,по Девинския Балкан,където е любимата ми понорова местност,в която е било най-високото село в България,Чамла на 1700 м.н.в,също ще опиша понорите между Чепеларе и Момчиловци,тези около село Граничак в Светиниколската Планина.За други сега не се сещам.

          Живеещите в София имат голямото предимство да са близо до много планини.Само на 50 км.от София е отдалечен град Годеч,който предлага отлични маршрути по планината над него.Планинаната,на чиито скатове е разположен Годеч е Манастирище,като при Годеч завършва нейният най-дълъг рид,започващ от извора с пещерите при варниците над махала Палилула,днес квартал на Своге.Обстоятелството,че  Годеч е на територията на планината Манастирище е причина за множеството манастири там.Ще посоча Разбоишкия манастир,който е в разширена пещера на скала над река Нишава.В района му по пещерите е имало богомили.В този район са също Чепърлянският манастир,трите манастира в село Туден и още няколко на отсрещната планина Чепън.През Годеч е минавал важен римски път,от който е останала каменната чешма при автогарата.Тя е известна като Римската чешма и е на брега на река Нишава.Пътят е продължавал нагоре през махала Трап,като в горния край на селото има участък с неоткраднати камъни.Така са валирани,като една депутатка от ГЕРБ да е скачала върху тях,не да се е разхождала.Пътят се изкачва нагоре,влиза в най-големия понор на планината и изчезва в тревата.

         От север Годеч е заграден с планина,която хората тук наричат Годечката,но тя е Стара Планина.Планината е оголена от към гори вероятно заради пасища.Меки,заоблени долини на временни реки,по които тече вода през пролетта и след дъжд, се устремяват към река Нишава.Единствената дълбока долина с река е тази,която извира от седловината Разкръсте,разделяща Годеч от Губеш.Изворът на реката е каптиран и насочен към корито за водопой,водата му е ледена.Само от този и от още един извор са се снабдявали с вода хората от махалата тук.Останките от къщите им стърчат като призраци на това райско място.

        От към Годеч планината над него изглежда алпийска,без прави дървета,с пасища по високите места.В действителност обаче планината над Годеч си е направо едно корито.Без да съм убеден какви са му размерите,мисля,че по дължина това корито е около 5 км.,а по ширина около 3 км.От най-ниската точка на това корито заобикалящите го чалове се издигат поне на 300 метра над нея.Най-близкото отстояние от това корито,което е най-големият понор от едно поредица от понори наоколо,е седловината Разкръсте с ледения извор на 500 м.до нея.Може да се отседне и в близкото село Губеш,където хората са много гостоприемни.Те там са оставени като на доизживяване и много искат да поговорят с гости в селото.

        От седловната Разкръсте има понори в три посоки за запознаване с най-големия понор в района и започвам с първата от тях.В Годеч го наричат Годечкият,в Губеш – Губешкият.И от село Равна са го кръстили на селото си.За мен пък това е коритото между Годеч,Губеш и Равна.От седловината започва път към понора,предназначен за малки камиони,които по времето на текезесирането обслужваха овчарите и говедарите в понора и около него.А каква понорама предлага този път докато се достигне влизалото за понора,който не е бил там не може и да си въобрази какво се вижда наоколо: Част от Сърбия с планината Видлич,веригата на Ком,предпланините към Ком,от тук те са два алпийски рида,платата и понорите над Гинци,заоблените чалове с прически - бритони от гори,които заграждат Големите понори.Особено интересна е планината след Губеш с дупките по нея,като да са следи от кацанено на извънземни кораби.Пътят излиза на междината на този огромен понор и един по-малък в дясно от него.Красотата предстои.

        За цялостното запознаване с този шедьовър са необходими три дни здраво ходене в него и около него.Започвам с първия преход по път,който слиза в понора.Какви ли стада са идвали тук през пролеттта за лятна паша?Блика първият карстов извор,толкова обилен,че водата му пълни микроязовир с вода за животните.Пътят започва да слиза към дъното на понора,а заобикалящите го върхове изникват все нови и нови и нямат край.От юг те са заоблени,от север има скални хребети,които тук наричат препасници,защото наподобяват ливади,препасани от бели скални образувания.Пресича се една малка река,която си има собствена дупка за водата си или както тук казват,водата й там пропада.В ляво от тази река блика извор под налягане.Там има изоставен каптаж.Вероятно водата от този извор е била отвеждана в система от корита за водопой на животните някога.Сега водата от тръбата тече и отива в един малък понор наблизо с доста голяма дупка.

        Дъното на понора не е близо.Вижда се от ляво,че към понора слиза още една долина зад голям мек хребет с временна сляпа река.Горе има седловина,през която римският път от махала Трап се спуска в понора и изчезва в тревата.Пак рекичка,пак езеро /блато/ с вода за животните.Отсреща слиза доста голяма река,която влиза в най-голямата дупка тук,находяща се в най-ниската част на понора.Това не е дупка,това е паст.Минавал съм тук по време на снеготопене,водата тогава е много,но възмжностите на това втичало са безгранични.Само Доган срщу няколко милиончета би могъл да даде консултация къде отива тази вода.Аз мисля,че по подземен път тя се влива в река Нишава.А дупката за водата е наистина с такива размери,че дори депутираната от ГЕРБ ще навлезе в нея.Тя е отвесна,в скалите,и има места,от които да се разгледа

        Като ден първи тук,в най-големия понор,аз предлагам да се разгледа дъното на понора.То е огромно.Добре е да се посетят долините на слепите реки,десетките подпонори,ако мога така да ги нарека,карстовите извори,да се излезе на „ръба на коритото” и да се погледнат планините наоколо.За един ден този маршрут е доста дълъг.

       Вторият ден за този понор би могъл да се запълни по следния начин.Вместо да се слезе в него се тръгва по междината му с другите понори от северната му страна.Има трасе на път,което може да се ползва.В дясно понорите са по-малки,но красотата им – не!Към Губеш слизат райски долини с изоставени ливади и запазени букови гори.Тук ще отбележа,че като местоположение село Губеш е едно от най-красивите в България.

     Пътят завива зад големия понор и слиза на обилен карстов извор с поилки за животните.Водата му се събира в микроязовир под него.В ляво има рид с изявен връх сред борове,с действаща радарна станция на военните на него.Зад рида е село Равна,заемащо място като наблюдателница към Годечкото корито.

         Понорите не свършват.Те са по рида,който продължава на изток и достига седловината между село Смолча и село Ропот.Нататък планината се казва Видлич.До 1922 г.тя е била част от Бъ лгария.В нейните скатове е с.Станянци с приватизираната и закрита от енергобоса Ковачки мина.От двете й страни текат реките Височица и Нишава.

        Обратният път към седловината Разкръсте може да стане като се слезе в село Губеш или и дори в с.Смолча,но от Смолча до седловината Разкръсте разстоянието е голямо.

        Третият ден разходката може да се издвърши по ръба на коритото,който е над Годеч.При карстовия извор,който пълни микроязовир под него се завива в ляво по платовидното било и се обикаля понора.Може да се направи пълен кръг около него или да се слез в с.Равна,после в Годеч и да се достигне седловината,която е на 9 км.от него.Кръгъг може да  е непълен и да се избере една от прелестните долини,които слезат в Губеш.Отбелязвам,че към с.Смолча има прекрасни букови гори с шумно извиращи,през пролетта под налягане,карстови извори.

      Тук,между Годеч и Губеш понорите бяха много,но един е над всички,този между Годеч и Губеш.От другата страна на реката,която преминава през Губеш,зад голия рид има още четири понора,като най-близко отстояние от тях пак е седловината Разкръсте.При тези понори красотата е безумна.  

      Тръгва се по пътя към най-високата седловина от Губеш за Гинци,като пътят минава покрай ретранслатора за селото,което се явява в дупка.Път,някога вървище за стоката и каруците,днес заебан,равномерно изкачва наклона и достига седловината.В дясно пътят слиза към с.Гинци,в ляво води за Комщица и Смолча.В дясно на седловината се вижда първият нонор,който наподобява стадион.Само че в единия край стадионът е по-нисък и има една голяма дупка в скалата,къдета се втича водата след дъжд или снеготопене.През лятото реката изчезва,но наоколо остават много карстови изворчета пс вода за животните..Пасището около понора е огромно.Този понор,който се явява от източната страна на рида е част от един комплекс от понори,които в западна посока продължават чак до село Смолча,намиращо се също на дъно на плитък понор с много голяма площ.

       В ляво започва верига от три доста големи понора,но не колкото този между Годеч и Губеш.И за тези понори са необходими три дни за запознаване с тях,че и повече.Първият ден се върви по дъното им,един божествен преход.От южната страна има препасници от бели скали и китки букова гора тук и там по тях по „язоврните” стени на понорите.”Стената” на втория понор се е „спукала” и през пукнатината идва вървище от село Губеш към пасищата.Вторият понор има скали по междината с третия,които са много красиви,но са от червена скала.

       От третия понор започва слизане към с.Комщица по красиви ливади и през букови гори,което свършва чак долу при вливането на реката от Губеш с река Височица.

        В дясно от тези понори се извисява доста висок рид,засят с борова гора на мястото на изсечената букова.По този рид може да се върви втория ден,като се ползва горски път.От откритите части на този рид се вижда още един рид,подчертано алпийски,покрит с естествени смърови гори,който разделя реките Височица и Нишава,а също веригата на Ком-овете.Вижда се и един доста голям понор от север,с рекичка,с езеро,който мутра си го е аресала и приватизирала.Така,като влезе дивеч в понора му,мутрата ще си го гръмне,влезнал му е в частната собственост,както гласи надписа на табелите около понора.Ще убие елена или мечката,явявящи се агресорами и нашествениками в частната у събственост и не носи отговорност пред закона.После ще ги поеме с мезе и вино.Всякакви пениси измислят крадеците и пияниците за номерата си.И ги прилагат творчески в ежедневието си,в съда снасят на съдиите и си купуват присъдата по действащата в момента тарифа.Тук от горе се виждат се,разбира се и трите понора,по чието дъно премина вчерашният преход.От тук най-добре се вижда,че понорите наподобяват язовири,но водата не достига стените им,а се губи преди да ги достигне.

       Третият ден може да се премине по „язовирните” стени на понорите,като този преход не отстъпва по красота от прехода по дъното им.А по обгледност няма равен на себе си.Някога пасища,днес скатовете на този рид към с.Губеш са изоставени.Да имаше кой отново да ги залеси с широколистни гори!Слизането от този рид може да стане в с.Губеш или другаде,когато туристите решат,че времето за деня изтича.

       Ще отбележа специално,че от седловината при понора – стадион има път по билото между Губеш и Гинци,който е много красив.Той достига Годеч при каменната кариера.Има и път към с.Гинци,който минава покрай гробищата с паметниците,дело на местните майстори каменорезбари,след това може да се направи кръг през горните махали на Гинци и от там да се прехвърли билото между Гинци и Губеш.Прехвърляла /седловини с пътека през тах/ през рида много,всичките едно от друго по-красиви.

      Седловината Разкръсте е страхотен туристически център за посещения на тази красива част на Балкана.Само да няма мъгла,защото тогава някой ще разбере,защо селото долу се казва Губеш.

      А сега как да се посетят Големите понори на Понор Планина.Те са четири,но три от тях са върхът на красотата.Само този на село Чамла в Родопите срещу Перелик може да се мери с тях по красота,но не и по размери.

      Пътят за водохващането Петрохан – изток е голямо улеснение за посещение на тези понори,защото пресича реките от билото на Козница,които текат към тях.Големите понори са четири,но в тази планина понорите са хиляди,като някой от тях също са доста големи.Въпреки това обаче по-малките понори нямат тази романтика с реките в тях,с многобройните допълнителни понори по дъната им,с тези обширни пасища,заобиколени с прекрасни букови гори.

      Първият от тези понори,Перачката бара се посещава от Петрохан.Този понор е най-малък от четирите,но по красота не им отстъпва.Няколко думи за него:

      От буковата гора на юг от билото на Козница към понора се устремяват три рекички,за жалост днес водата им постъпва в каскада Петрохан,но въпреки това в Перачката бара има постоянна река.Тя се вие по дъното му и влиза в една каменна дупка в основата на „язовирната” му стена точно под връх Равното буче.От запад на този понор има още два много големи понора,но по красота те отстъпват на този,а и реките са им временни.От изток пък се издига междина,която разделя Перачката бара от следващия понор,Орловата бара.Някога – пасища за хиляди овце,които е разпределял кметът за да не се карат овчарите,днес Перачката бара обраства с хвойна и иглолстни гори.Трасетата на пътищата,по които са минавали стадата с животните и каруците за обслужването им стоят.Джиповете на ловците единствено ползват тези пътища и ги подържат в някаква степен.

       За разглеждането на Перачката бара трябват два дни.Единият ден е за дъното й,а другият е да се заобиколи.Ще посоча тук един прекрасен преход до с.Бракьовци.Той започва от „язоврната” стена на Перачката бара,върви по нея в западна посока и през прекрасна букова гора излиза на преградните стени на още два понора.Може да се склезе в Бракьовци,но може да се извърти обратно към Петрохан през някой от тези два понора или по т.н.Исторически път,когато се достигне той.

       Вторият понор е Орловата бара.Само ще спомена,че става въпрос за нещо много огромно и който го обходи,ще каже същото.Този понор е двоен и има три реки,които се вият по дъното му.Прилича на белите дробове на човек,като реките се вливат в мястото,където е гръкляна.Не стиига,че понорът е толкова голям,но и ридът,който го разделя е доста голям.В понора текат три постоянни реки,като в източната му половина те са две.Зпадната му половина  е обградена от всякъде с планини,докато източната му половина си има „язовирна” стена тип землено насипна.Зад нея го заобикаля следващия понор,ще стигна и до него.В този понор се вливат отново три реки,които слизат от Козница.По дъното на понора има стотици понорчета,в които влизат водите от снеготопенето през пролетта.

      Не знам как да предложа да се посети този понор.За да се разгледа той трябват поне 4 – 5 дни.По дъното е интересно,по планините около него - също,по междините,нагоре по долините на реките към Козница,навсякъде.Всичко съм изминавал наоколо,как да препоръчам да стане това,нямам идея,както казват в американските филми.Все едно да препоръчам на някой да отиде на концерт с Пърмата симфония на Брамс и да му кажа как да я слуша.Не става!Предпочитам да кажа,че има концерт със симфонията,че тя е велико произведение,писано от Брамс в продължение на15 години и който иска може да отиде да я слуша.В нея има прекрасна бавна част със солираща цигулка,във финала има пък солираща флейта,а също хорал,след който тимпана по звукова мощ си го мери с оркестъра, както при Шуман.Ако този,който отиде на концерт има подадине към музиката,този лаф е на приятеля ми Хайтов,Бог да го прости,ще бъде удовлетворен.После може да потърси сам останалитие три симфонии да ги чуе,че и други произведения на Брамс.В случая съм изправен пред подобен избор.Затова се задоволих само с частично описание на понора.Планината не е за всеки,а предлаганите места за посещение от мен са за още по-малко хора.Не мога да направя пътеводител за понорите,опитът ми пропадна.Отново стана писание.Но то може да послужи на туристите,а и ще остане в нета.Нека да знаят децата на информационното поколение - момченцата с дебелите дупенца и момиченцата,в крак с най-последните върховни достижения на вибрационната техника и мисъл - че тези красоти в България ги има.Че там са живяли хора при ужасно трудни условия и въпреки това са раждали по много деца и че те са техни потомци.Потокът на преселението е от планината към градовете,той продължава и днес.Слезлите от балкана продължават да коригирват в някаква степен изтощените гени на живуркащите между четири стени.Да не се отклонявам.

      Следващият понор е Студената бара.Наречен е така заради голямата си река,най-голямата от всички слепи реки тук.В нея има пъстърва,но тя не се доближава до каменната решетка на дъното на понора,където водата „пропада”.Този понор е най-популярен и при решетката периодично се сбират мутри,които идват до тук с джиповете си.Изхвърлят си бутилките и пластмасовите отпадъци,офекалват местността около каменната решетка и се прибират.Идват и мотористи,пардон,рокери,разхвърлячи на боклуци,макар и в по-скромен обем,предимно бутилки.

    Няколко думи и за този понор.Той също е много голям,но е продълговат и извит.Реките,които слезат от Козница към него отново са три,но са най-пълноводните в района.”Язовирната” стена на понора е над с.Бракьовци,но не е никак близо.Формата на понора е много странна,прилича на матка,но горе има и трето гнездо за един по-малък яйчник между двата нормални.Това е поради наличието на три реки.Надолу понорът става тесен.Пасищата по площ едва ли са по-малки от тези на Орловата бара.Има останки от говедарници.В тях е намерил спасение на 24-май от студа един от туристите,които при лошо време се загубиха и премръзнаха.Паметникът им е в местността Червената локва.

     Забележителност в района тук е междината между Орловата и Студената бара.Това е една планина,не по-малка по плащ от Плана,висока почти колкото билото на Козница.Междината представлява един триъгълник с гори,пасища,реки,огромни чалове,които се снижават малко преди да достигнат билото на Козница.Площта на този триъгълник и на вътрешната междина на Орловата Бара са с обратно разположени хипотенизи.

      И тук съм безсилен да предложа как де се запознаят туристите с барата.Отбелязвам обаче,че от нея има път към Зимевица,към Брезе,към Бракьовци и към село Заноге през следващата бара,нарчена Река Понор.Път има и нагоре към Козница,но от тук към билото й се излиза най-трудно.Пътеките през гората,през които са минавали животните за паша в алпийската част на планината вече ги няма.И за тази бара трябват 4-5 дни,за да се запознае човек с нея.Тя е фантастична!

Следващата бара,Река Понор или Крива река е достъпна от с.Зимевица или от с.Заноге.По красота тази бара отстъпва на другите три,но не и по размери.По пасищата й е имало хиляди овце,за които самите овчари са си прекарали вода.Водата е хваната в горната част на барата и отива за пиене в Зимевица и другите села наоколо.От водопровода има отклонения за поилките на животните.

Барата е изцяло обезлесена за пасища.Тя си има „язовирна” стена,от където й се влиза от към махала Монинци.Десният рид е с пасища и миргелови скали с чудновати форми при разтварянето им от водата.Левият рид,междината със Студената бара,е надвесен над Студената бара и макар по него да няма път,може да се върви спокойно по изоставените пасищаТук ги няма подлите камъни,скрити под тревата на отсрещния рид.От някое време започват гори по тази междина,които продължават по стените на другите бари и достигат т.н.Исторически път.Преминаващият за първи път през горите на тези стени трябва много да внимава,за да ги следва.

В горната част на барата има няколко извора,след които нагоре започва гора и се излиза на платото на Понор Планина.Козница вече се е отделила от Понора.

Тази бара само я споменавам,защото ако някой посети предишните три бари,които са с общ изходен пункт,Претрохан,вероятно би пожелал да посети и тази огромна по площ бара,достъпна от Зимевица,Заноге и Батолов дол.Може и от Лакатник,и от хижа Пробойница,и от Брезе,но има за преодоляване от тези места голяма денивелация,изискваща сили и време.Да знаят туристите,че има и такава бара.И тя е била красива като трите си сестрици,но хората са я преобразили за нуждите си,по – точно,обезобразили са я при превръщането й от гора в пасище.Близостта на това пасище до населени места е било причина то да се ползва 100%.Отделните дупки по него,приспособени за нощуване на стадата имат име на овчарите,които са ги ползвали.Добре,че горе по платото на планитата над барата не са посекли всички гори.Вероятно са ги оставили за да си опазят питейната вода,без която са загубени надолу по селата в този безводен район.

Ще завръша този си опит за пътеводител с още два понора,които са също много красиви.Най-близкото отстояние от тях е с.Дружево.Понорите са неречени Валозите и са разположени един над друг,като разстоянието между тях няма и два километра.Долният понор е до разклонението на пътеката от с.Дружево за Заножене.Към Дружево понорът е тревист,но 2/3 от периферията му е заобиколена от гори.В понора има една постоянна рекичка,която пълни езеро /блато/,но ако водата е много,преминава в едни голям отвор под отвесни скали.Втори отвор поема пролетните води,които слизат от гората на централното било на Балкана.Тук водата се губи на едно пропаднало място,но ако тя е с голям дебит,има приготвена голяма дупка и за нея.Трета постоянна река с най-голям дебит в понора слиза също от гористото било и се втича във вертикален отвор в скалите.

Мястото на този понор е кръстопътно.Може да се отиде към Вършец,към Заножне,към Дружево,към х.Пършевица,към Губислав.Този понор не може да се обиколи както Големите понори,гората пречи.

По-високият понор е на 40 мин.нагоре в посока към х.Пробойница и Губислав.Той е голям колкото долния,но повече прилича на Големите понори.Само от едната страна има един горист рид,това е централното било на Балкана,което слиза в понора при мястото на втичане на най-голямата река в най-ниската и същевременно най-голяма дупка.Заобикалящите понора чалове са подбни на тези,които заграждат Големите понори и макар по височина да не им отстъпват,размерите им са доста по-скромни.Освен това голямо втичало в скалата,в понора има и други със съвсем различни форми и функции.Някои са доста малки с конусовидна дупка,прикрита с тъмнозелена растителност от лапад,къпини,малини,коприва,високи треви.Доближаването до такава дупка може да стане само ако туристът е привързан към въже.Да не стане така,че водата да го изхвърчи от някое ждрело след ден-два подземен път.

Тези два понора са най-големите в района,но те са заобиколени от още много наоколо,стотина,а може би стотици.И не може да е иначе.От едната страна е Понор Планина с хилядите меки дупки по нея,от другата – Врачанската планина,тя пък комбинация от дупки и страховити скали.Само където дупките там не ги наричат понори а въртопи.

От понорите имам много снимки и ще ги поместя в следващите серии Снимки от България.Ако ги погледне някой,може и да отиде по тези места,заслужава си.А който не познава този район,много се е минал.....

 

                                                                   Товарищ   Пропойцев

    

 



Тагове:   Опит,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5945114
Постинги: 2628
Коментари: 6342
Гласове: 13675
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930