Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2010 23:49 - СИАМСКИТЕ БЛИЗНАЦИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1596 Коментари: 0 Гласове:
3



                                                              200 години Роберт Шуман!                                            

                                      

                                            СИАМСКИТЕ   БЛИЗНАЦИ

 

         Има такова нещо сред хората,два близнака с общ гръбнак.Само че в България имаме две такива планини,Козница и Понор,които в продължение на около 13 км.имат общо било.Сиамски близнаци сред планините са рядкост.Други две планини с общо било у нас няма.

         За Понор вече съм писал,сега ще пиша за Козница.В анонс ще кажа,че това е една приказно красива планина,която има изключително разнообразна природа.Билото й,което е общо наподобява гръбнак на кон,но от двете му страни има съвсем различна природа.Северната страна на планината е дала името й,Козница,поради многобройните диви кози някога около Куклите на Тодорка,на Калугера и Крушачкия връх.По стъмните им скалисти северни скатове има скални фигури,наподобобяващи каменни кукли,чиито брой надвишава този на Чипровските Кукли.Планината достига почти 1800 м.н.в.и по северните си скатове има типично алпийска природа с естествени смърчови гори,каквито има по Свети Николската Планина,по Миджур,по Копрен,по Ком,по Джендема,по Вежен.От затоплянето на климата и засушаването част от тези гори са изсъхнали.Тук има и много скали за катерене от алпинисти,които са здрави,не се ронят като Лакатнишките.

         Частта от Балкана,наречена Козница се очертава от следните граници:

         От прохода Петрохан от север граница на планината е централното било на Балкана до висок безименен връх,по-точно,чал.Този връх е висок колкото Тодорката и наподобява Атмегдан в Пирин.От северната страна има скали за катерене от алпинисти,горе е пасище.Малко след него в дясно се намира известната Червена локва,място,предоставено от Първотвореца да пият вода от това езеро /или блато/ дивите животни.След Червената локва планината се разделя на две от река Пробойница и след разделянето Козница и Понор вече не са на общ гръбнак.Козница пак си има гръбнак,Понорът е безгръбначен и не само това.Вместо върхове той има понори,да ги нарека вдлъбнатини,в дъното на които има дупки с вливаща се в тях река.Точката на разделянето е Крушачки връх,типично алпийски връх,надвесен над две долини: Тази на река Пробойница и на още една стръмна къса река към водосбора на доста реки над с.Заножене.Река Пробойница започва да събира водите си от един боровинарник,от който в края на лятото идват половината от боровинките в София,а също от поточетата,идващи от ляво от централноно било на Балкана и от карстовите извори,идващи от дясно от Понора.При вливането на реките Петра и Пробойница,планината Козница свършва.Реките Петра и Пробойница са се събрали и вече разделят две други плранини,Врачанската и Понора.

         Южната граница на Козница започва пак от Петрохан и в началото върви по долината на река Бързия.След това върви по полите на планината като пресича няколко реки: Тази покрай Клисурския манастир и тази през с.Спанчевци,след това най-голямата  кознишка река,Ботуня,една фантастично красива река.После границата продължава по долината на река Ботуня до пресичането и с Бяла река,завива по долината на Бяла река и достига Дружевската седловина.От Дружевската седловина границата продължава по долината на река Петра и достига един водопад и каптиран карстов извор на мястото на събирането й с река Пробойница.Планитата Козница свърши.

           Не мога да не направя отново сравнение с музиката,защото за мен планината има и музикален прочит.Мнозина знаят за произведението Над хубавия син Дунав,малцина знаят,че река Рейн е вдъхновила Шуман да напише Третата си симфония,когато той живее в Бон.Симфонията той нарича Рейнска.Разликата обаче между тези любители музиканти,които знаят за валса на Щраус и тези,които познават шедьовра на Шуман,послужил за образец на романтиците след него е много голяма.Един такъв шедьовър сред нашите планини е Козница.Сравнението направих във връзка с 200 годишнината от рождението на Шуман.Козница е малко позната планина,Шуман също не е за всеки.Той е труден автор и за музикантите.А Козница – за туристите с неподплатено самочувствие..

           Релефът на Козница е доста разнообразен.В планината преобладават естествените алпийски пасища по платовидното й било,където поради бурите не може да се задържи право дърво.Нуждите от нови пасища в миналото за милионите овце по този район са наложили да се изсече гората по високите равни части на по-ниските странични ридове и така освободените горски площи са били превръщани в нови пасища.Това е метод,прилаган навсякъде по Балкана,няма да е пресилено да кажа,от Тимок до Черно море.С отмирането на овцевъдството като поминък,природата започва да си взема пасищата,които сега са на етап обрасли с хвойна и са се превърнали в развъдник на дивите свини.

        Освен обширно плато,Козница има и много стръмни ридове.Някои от тях са гористи,като преобладават буковите гори,други са толкова стръмни,че само по малки участъци от тях расте смърч.По тези джендеми,по страхотии подобни на Джендема срещу хижа Рай,преобладават скални спусъци,скални кукли,скални ридове,по-страховити от Дуниното куче в Пирин.Реките,които текат в долината между Тодорката и Безимения връх са така недостъпни в алпийската си част,както напр.река Пръскалска в Централен Балкан или късата стръмна безименна река,която извира от връх Марагидик /Русалка/.По сенчестите места снегът остава до средата на лятото и подхранва поточетата по долината.Снежните конуси имат странни форми,напр.сърце.

      Освен голо плато билото  на Козница е и гористо,доста е остро,цялото обрасло предимно с букова гора,но има и смесени гори като в Плана.Природата наподобява тази около Мургаш в пояса над дъбовите гори.Това било започва от Крушачкия връх и достига местността Валозите над хижа Пробойница,като от двете страни е много стръмно,но проходимо от туристите.В местността Валозите се вижда,че макар и доста различна от съседните си планини,Понор и Врачанска,Козница прилича и на тях.Под валог тук хората разбират превал.Валозите е местност с един голям понор,в чиито дупки през пролетта навлизат няколко рекички.След Валозите Козница се разширява по площ.От тук рид до Дружевската седловина,дълъг около 6 км.достига Врачанската планина.От Врачанската Планина към Дружевската седловина се спуска римски път,който има три разклонения към Вършец,ще ги опиша по-късно.В дясно на този свързващ планините рид има три рида,които се спускат към река Петра.Закътаните долини между тях са бъкали от махали заради хубавия климат и удобното място за животновъдство.Районът е обезлюден тотално,той е място за туристи като мен.

        След местността Валозите билото на Козница вече е населено,тук се е разпростирал мегакомплексът от махали,наречени Губислав.Според мен и махалите на Дружево са били преди Деветото към Губислав,но след текезесирането на района са въвели ново адманистративно деление и нови имена.Убеден съм,Губислав е завръшвал на Дружевската седловина,след това е започвала първата махала на Старо Село,Осиково,днес Миланово.Канонизирането на Милан Петров от Осиково след Деветото от Гошо Тарабата,за гдето е избивал попове,фелдшери,кметове,учители,пощаджии,войници в домашен отпуск и всички потенциални фашисти е причина за преименуването на една от махалите на Старо село /Осиково/ в Миланово и е било въведено ново административно разделяне на махалите,като там е бил преместен административния център,до тогава в Старо село,при останките от рушащите се днес църква и училище.

        Върховете около местността Валозите и понорите след тях напомнят за планината Понор.Под тях се появяват карстови извори,а щом има извори,има и махали.Няколко по-малки понора отделят Валозите от първите къщи.Те са от южната страна на билото,което слиза към Лакатник.Понорите свършват,започват гористи долини с рекички,във всяка от които има махала.Махалите са били свързани с път,строен от трудоваците след Освобождението.Инфраструктурата на тези махали е построена в годините между 1932 и 1938-а.Така твърдят хората,но това се потвърждава и от надписите по чешмите.Всичките те са строени по подобен начин и са от тези години.После идва Деветото,което катурна страната,защото прогони хората от родните им места,откъсна ги от земята и стоката,натика ги в панели и се пръкна генно увредено поколение.Което вместо да се труди търси шашмата и престъпността като начин на поминък.Ако посееш ветрове,ще пожънеш бури,пише в Библията.

        Останките от пътя вървят по южните скатове на билото на планината и заслизват към мястото,където се събират реките Петра и Пробойница.

         Преди да опиша подстъпите към Козница и интересните места за посещения,искам да кажа нещо за горите на Козница.От юг Козница е била населена и за нуждите на хората или за траверси на железницата вековните букови гори около населените места са били изсечени много отдавна.Останала бе прекрасната букова гора над Вършец,но при социализма яко я просякоха,но в името на истината,оставиха тук и там дървета за желъди,а при демокрацията мутрите й еб... майката.Най-голямата сеч бабаитите с чадър в министерството на горите и в парламента му фърлиха по северните скатовете на  Козница.Вековната букова гора със своите си закони в нея я няма,има подраст,в който също се въдят диви свини.Те единствени могат да проникнат в тази джунгла и нямат конкуренция.Плодят се като цигани в катун,които гледат порно.Туристите /ако не са със защитни очила/ и вълците,ще си издерат очите в този гъстак.В местата,където горите са унищожени настъпва преходен процес,в който номер едно са дивите свини.В прехода към демокрация след Десетото пък у нас се появиха мутри,свините на прехода.Този преход наричахме посттоталитаризъм и все се надявахме да свърши,но той навлезе в нов етап, п/р/осттотаалитаризъм и краят му не се вижда.Правешката Тиква на времето обещаваше разни простототии,но по едно време разбра че вече никой му не вярва и каза: Сега започваме разгърнатото строителство на социализъма,начинаем все с начале!Така глупаво допуснахме да ни членуват отново с разработен от старите служби пенис и пак да ни третират с него.Че и царо вкараха в тоз сценарий.

        Сега ще опиша най красивите туристически преходи по Козница.Ако някой е изминал прехода от Петрохан до х.Пробойница или Бов,нека не мисли,че познава Козница.За да прогледне човек в нея,за да може да разпознава планините около нея,трябват доста усилия,време,преодоляване на трудности от различно естесттво и интереси към природата.Козница е планина за по-съвършенните туристи.Какъвто е Шуман за музикантите.

       Започвам с билния преход,от Петрохан до Лакатник.Той през цялото време следва билото на планината.На едно място за малко го оставя,но може да се мине пак по билото по пътека на дивите животни.Някога имаше маркировка за този маршрут с железни колове,но педераси изкрадоха коловете в участъка между Валозите и Лакатник,а боята по дърветата и камъните вече се заличи.Маршрутът обаче остава.Той е доста шибан за ориентиране при лошо време и тогава е добре да не се ползва.Напомням за замръзналите три момичета и две момчета на 24 май до Червената локва.

       От прохода Петрохан се достига Чешмата с паметника,така тя е известна.Там още се мъдри неоткраднат каменен паметник на Гошо Тарабата и Васил Коларов,защото не става за Отпадъци.Другите камъни по завоите на пътя от Петрохан до Бързия отдавна ги натовариха с техника в камиони и заминаха за строеж на мутробароците,хитът на демокрацията.Чешмата е с много обилна вода поради големия   дебит на карстовия извор над нея.До нея е минавал римски път,идващ от Бързия и от Гинци.Камъните му са откраднати,но не всичките.Има участъци от десетки метри,където може би не са могли да ги извадят за строежа на новия път.Пътеката покрай чешмата е изоставена и сега се ползва асфалтовият път,който достига разклон: В дясно пътят продължава за обслужване на водохващането Петрохан - Изток,в ляво продължава още малко и свършва.Но се стъпва отново на трасето на римския път,който отвежда високо по южните скатове на планината.Гората свършва,открива се поглед на юг към Големите понори.Красотата е неземна.Пътят се изкачва все по-високо и достига няколко разклонения.Първото е за Клисурския манастир,второто е за с.Спанчевци,третото е за Заножене.Последното е така направено,че да се мине под Тодорините Кукли.Тодорините Кукли са страничен рид,на север от централното било на Балкана.В ляво от Тодорините Кукли започва изворната зона на река Бързия,в дясно от тях извира най-голямата,интересна и красива река в района,Ботуня.Пътеката достига платото в най-високата си част между Тодорината Кукла и един безименен висок връх.В ляво се вижда дълбоката долина на река Ботуня,в дясно се виждат дори дъната на Големите понори и виещите се като змии слепи реки в тях,а също преградите между понорите и „язовирните „ им стени,наподобяващи прически от гори.На север всичките реки се събират в една,река Ботуня,на юг извират девет реки и се вливат по три в Перачката бара,Орловата Бара и Студената бара.Покрай всяка река започва пътека надолу,която достига пътя за обслужването на водохващането Петрохан - Изток

       След Червената локва пътеката слиза в долината на река Пробойница,оставя я и минава по южната страна на централното било на Балкана,после се въздига до едно уширение на билото,където са били изсечени горите за пасища,наречено Равното буче.

     За по-сериозните туристи има и друга възможност да се достигне Равното буче от Крушачкия връх.Върви се все по билото на планината по ливадите,горските и скални участъци.Трудно е,защото няма пътека,но не е опасно и е много красиво.Понорите от тук не се вижат,но пък изгледът към Врачанската Планина е страхотен.Ползва се билна пътека,която са си направили дивите животни.Да не пропусна да отбележа,че от Червената локва в дясно има пътека към Понор Планина.Тя минава над последния голям понор,наречен Река Понор или Кривата бара,към който пак има разклонение и продължава над дълбоката долина на река Пробойница към с.Заноге.           

         След местността Равното буче започва постепенно спускане към местността Валозите през посадена при социализма смърчова гора.Смърчове има наблизо в алпийската част на Козница,но тук не е мястото им и представляват една уродлива гора.Добре,че не е голям участъкът с нея.

         Валозите е кръстопът-петолъчка.В дясно започва път към високите махали на Губислав,разклонение от който достига и хижа Пробойница.Само че днес Пробойница вече не съществува.Една мутра я взе,продаде я на друга,тя на трета и на края я изоставиха,няма гювеч от нея.Един летен град някога,където не можеше да се намери място за нощуване в хижата или в бунгалата,днес е оставен на мургавите бригадири и на природните стихии да го довършат.В ляво от Петолъчката започва маркирана пътека за хижа Бялата вода.Тя достига друг валог,не по малък от този,но с повече понори в него и от там по римски път заслизва до хижата.После римският път се губи,реституирали са му камъните за новите пътища,къщи,огради.Напред се продължава по соцмакадам до Дружевската седловина.В дясно има горски път към Губислав по централното било на Балкана,този път е  верният.Прехвърля се една седловина и започа типичната понорова природа,но „паниците” са по-скромни по размери.Появяват се първите карстови извори и първите махали,разположени тук доста високо поради благоприятния климат.Пътеки се отделят на север и на юг.Това,че има махали по северните скатове доказва,колко е благоприятен климатът тук.Тези пътеки отвеждат до многобройни махали в трите големи гънки на планината с посока към Миланово,чиито реки текат на изток.

       Пътят,строен за обслужване на мегакомплекса от махали с име Губислав вие по високата част на рида непосредствено през махалите или под тях и слиза ведно с билото.От него се разкрива красива гледка към варовитите образувния по Понор Планина и насреща към Издремец.Достига се до едно училище,днес магазин,място-кръстопът.От тук на север тръгва път за обслужване на махалите по трите долини,за които споменах,но местността е толкова красива,че не мога да я опиша.От училището,от което вече се вижда река Искър има два начина да се слезе на мястото на събирането на реките Петра и Пробойница.Ако се върви от южната страна на ската се слиза направо на чешмата,ако се върви на север,доста се обикаля и по пътека се излиза под водопада на малка река,която скача в река Петра.

       Този маршрут преминава по билото на цялата Козница,но има още доста по-кратки и не отсъпващи му по красота маршрути.Започвам с маршрутите от север.Три от тях започват от долината на река Петра и по долините на реките,които се вливат в нея,достигат махали на Дружево и после Дружево – център.Тези махали имат нещо като околовръстен път,един полупръстен,който е подсигурявал достъп до тях.Той започва Губислав,достига училището,което споменах и продължава до Дружево,като пуска разклонения до махалите.Днес този околовръстен път се ползва само от джиповете на ловците.И от мен.Изключително красиво е,когато този път пресича ридовете.Във високата си част ридовете са равни и са били населени,но към долината на река Петра стават скалисти,стръмни,абсолютно недостъпни.По скалите им има акета на орли,които наподобяват засъхнала гасена вар.

        Туристите,които се запознават с този район трябва добре да познават пътя,който нарекох околовръстен,да огледат района от височината му и след това това от долината на река Петра да предприемат преходи към него.Пак повтарям,районът е много красив.Уточнявам,че не съставям пътеводител,а правя писание за този район,в което само указвам най-важното.Ако някой се интересува,да прочете внимателно написаното и да отиде натам,наградата му ще е пребогата.Като потърси,ще намери каквото иска.Районът трябва да се посещава само при хгубаво време.

       Освен долината на река Петра,отправна точка от север към Козница е самото село Дружево.Първият преход е към Вършец и започва от спирката на седловината.Това е бил стар път,който ползва трасе на римски път,на места с напълно запазени участъци.Той не се изкачва към планината,а слиза в полето при Вършец.Минава през мрачни гори,сечени многократно,типична северна природа.

         Друг преход от Дружево започва малко над селото от местността Оброка,където има голям каменен кръст от червена скала.Той преодолява една седловина,най-ниската между Дружево и Вършец и слиза на кръстопът,където има ловен заслон до карстов извор.Мястото е страхотно,то предлага десетина прехода наоколо.Тук е имало овчарник.От този кръстопът започва път към Валозите в ляво,към Малинажа,а по римски път се отива към Вършец.След седловината пътят към Вършец става мрачен,природата е северна,гората-сечена и се слива с пътя,който слиза от Малинажа.

        Маркиранят път от кръстопътя при ловния заслон достига Малинажа в местност,където има реки и езера /блата/ и се отправя надолу.При Малинажа маркировката свършва,пътят надолу е затревен и по открититите местности се губи.В гората трасето му си стои,а в ляво Балканът,това е централното му било,е доста висок.Сечищни пътища отвеждат до някъде из него и свършват.

       Най-красивият път от Дружево до Заножене през хижа Бялата вода минава през местността Валозите.Може да се достигне горния Валог,който описах и след него да се слезе на следващия,по – нисък,който може да се достигне и направо от селото по приказно красива местност.Маркировка няма.От втория валог има маркирана пътека към хижа Бялата вода,която в доста голям участък ползва трасе на съвсем запазен римски път.Той се спуска към долината на река Бялата вода и достига останките на хижата.На завоите пътят излиза на скални тераси с изглед към Тодорките.От хижата до Заножене има доста да се повърви по асфалтов път.Този преход е най-красив от преходите,които започват от Дружево в посока Вършец.Вижда се долината на река Бялата вода,централното било на Балкана,Тодорката и чалът-великан,долу – долината на Вършец и Заножене.

        Бисерът на всички подстъпи към Козница от север е този по долината на река Ботуня.Тази река е най-голямата,която извира от Кзница,а изворният й басеин е достоен да се мери по красота и страхотии с този на реките от Северен Джендем.Тази река е първата,която дава вода на Огоста,последната е река Превалска.Огоста е  велика българска река и поради криволиците и подмолите си е най-богата на риба от всички реки в България.

         Река Ботуня е най-пълноводната и най-красива река на Козница.Тя има водосборна зона между ридът на Тодорините Кукли и безименния чал,като в алпийската си част тя е страховита както Дуршината или Ланжината или Козарската река в Чипровската планина.Постоянните притоци на реката между тези върхове според мен са четири,но може да са и повече.Те се събират в една местност на 6 км.над с.Заножене.Това е една красива алпийска долина,за съжаление почти непозната за туристите,макар до нея да има път за автомобили.От тук са тръгвали овцете за летните паши в планината,но днес пътеките в ляво към Безименния връх вече ги няма.В момента се замислих,това място ми прилича на мястото на един ловен заслон,строен специално за Правешката Тиква на една от реките под връх Русалка.Заслонът е изоставен и е ограен,но не е открадната тоалетната чиния,в която Правешката тиква се е отфекалвала.И от този,изоставен днес заслон,към Русалката е имало пътеки за стоката,днес трудно откриваеми.

        Пътека към Тодорките обаче има и то доста съществена,като в началото тя преминава през букова гора,след това пресича под страховитите скали Тодорката и преминава в долината на друга река,която стръмно слиза надолу.Пресича и нея и продължава да се изкачва нагоре,като се слива с пътеката от с.Спанчевци.Пътеката излиза малко под Тодорките и от там те могат да се изкачат.Това,което хората там наричат Тодорките са последните два върха,щуро алпийски,които не са най-високите,но бих ги нарекъл изшилени.Представляват нещо като пункт за наблюдаване на изворната област на река Ботуня,Куклите и скалните вериги в района,а също и на Врачанската Планина.По пътека на дивите животни се върви към по високата част на рида Тодорките и се достига до означението на най-високата точка,почти 1800 м.н.в.Следва още един връх,с един-два метра по-нисък,който пък предлага изглед към скални хребети.От него започва път,вероятно дело на овенните за учебни стрелби или други простотии,както при Триглав.Този път продължава към централното било.Може да се разнобрази прехода,като се стигне до една широка седловина в дясно и по пътя от нея на юг се слезе до връх Орлова чука,която разделя огромния понор Орлова бара на две получасти.По водохващането в дясно се достига Петрохан,в лява – понорът Студената бара и село Зимевица.

       Пак се замислих,може ли да се прави сравнение между красивия преход по билото на Козница и този,който пресича Козница през Тодорката и се спуска в понорите.Всеки преход е неповторимо красив.Да кажа кой от двата е по-красив е все едно да дам мнение Фидоската от парламента ли по-ми допада или Жанетката от бургаската прокуратура.Не мога да кажа и затова ги искам и двете и то заедно.Ще има да си ги подмятам,да си ги потфърлям,първо едната,после другата,а след това двете едновремено.Ще им купя палци за балерини ще ги карам да изпълняват па де троа,да си вдигат единия крак при главата.Творчество требе,а не класифициране или редуциране.Жените искат обич,да ги оприличаваш на цветета,а не да им разправяш,че наподобяват чупещи се фадроми или други щуротии.

     Само ще отбележа,че пътеката от с.Спанчевци към Козница е в добро състояние и може да се ползва.Това е било вървище за стоката на селяните към летните паши в планината.Пътеката минава през букова гора и се събира с пътеката от с.Заножене.Друга пътека продължава нагоре от Клисурския манастир по долината на манастирската рекичка.Тя излиза на билото на Козница близо до седловината,която споменах и от която започва път към пасищата на Орловата бара.

     Тези две пътеки могат да бъдат изминати от туристи,които искат изцяло да се запознаят с Козница.Безспорно пътеката от Заножене е най-красива,но и тези също са красиви.Тези пътеки обаче имат друго значение.При внезапно влошаване на времето те отвеждат надолу към спасението,а дори и да не се намерят,може да се слезе направо през гората.В противната посока спасение няма да се намери,защото се навлиза в понорите,а понор означава губилище.След събирането на рида на Тодорките с централното било на Балкана слизане на север не е възможно,на юг дебнат три от четирите Големи понора.На туристите,не запознати с тази планина отново препоръчвам да я посещават само при хубаво време.Преди имаше подържани маркировки,днес – неоткраднати колове с избеляла боя,с простреляни табелки с изчезнал надпис.На такава „маркировка” не може да се разчита при мъгла.

         Сега за няколко маршрута към Козница от юг.Един от тях е този от с.Бракьовци по т.н.Исторически път.По него се достига водохващането и по който и да е път нагоре към билото на Козница се избира някакъв маршрут в зависимост от времето с което разполага човек,силите му,интересите му,а също и какво иска да посети или къде да отседне.От Бракьовци може да се достигне Перачката бара и след като се пресече тя,отново се излиза на пътя за обслужване на водохващането.

       Изходни пунктове,но доста отдалечени от Козница са също село Брезе,от което се достига Студената бара и от нея се изкачва Козница,също село Зимевица,от което се отива отново към Козница и село Заноге.Доста преходи към Козница могат да се предприемат от пътя между Лакатник и хижа Пробойница.От този път има отклонеия до десетина от високите махали на Губислав,като до някои от тях има и шосе за джип.

     Най-удобните изходни пунктове за посещение на Козница са Петрохан,Вършец,Дружево,Губислав и Лакатник.А от Гара Лакатник има автобус,който сутрин прави връзка с влака от София и може да остави туристите в Дружево или Вършец,където след като извършат някакъв преход,автобусът си ги прибира обратно привечер и ги оставя пак на Гара Лакатник минути преди да опътува влак за София.Специално подчертавам изходния пункт за Козница от село Дружево.Преходите за разходка около селото са десетки,всичко наоколо е приказно красиво и интересно.То са поляни,понори,цветя,запазени букови гори,чалове с изгледи към съседните планини,гънки с изоставени махали на места,достойни по красота за основаване манастир.За да се спечели височина може да се ползва автобус от Лакатник,а от с.Дружево към Вършец,Губислав,Лакатник,Оплетня или други точки от Искърския пролом,а също и към Врачанската планина.Това са маршрути – жемчужини на съветски език,а на американски – много фърст.

     Привършвам с писанието за тази красива планина,част от комплекса Понор-Козница-Врачанска.Но скоро ще се появи нещо по-конкретно за една от трите тези планини.То ще прилича повече на пътеводител,отколкото на писание.

       А на тези,които не познават Козница,препоръчвам:

       Посетете тази планина!Ако сторите това,със сигурност ще я обикнете!Наред с Плана,Понор,Свети Николската,Чипровската и още десетина други планини,таза е една от планинските ми любови.

 

                                                                                 Товарищ   Пропойцев

     

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5851662
Постинги: 2606
Коментари: 6291
Гласове: 13587
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930