Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2010 11:41 - ОТ КОМЩИЦА ДО ЗАНОГЕ ПО ВОДОХВАЩАНЕТО ЗА КАСКАДА ПЕТРОХАН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3335 Коментари: 0 Гласове:
1



ОТ  КОМЩИЦА  ДО ЗАНОГЕ  ПО  ВОДОХВАЩАНЕТО  ЗА  КАСКАДА  ПЕТРОХАН

 

      Аз и друг път съм зачеквал тази тема,но този път искам да опиша как се изминава този прелестен маршрут по цялата му дължина.Освен красотата на прехода,който пресича 13 големи реки и многобройни потоци,той предлага още две неща.Първото е възможността да се изкачи централното било на Балкана в най-интересните му дялове,а второто е сигурност.Сигурността идва в момента,когато туристът стъпи на пътя за водохващането, след като по някакви причини се е загубил в алпийския пояс на планината.Спускането ще го отведе отново на същия този път,по който ще се прибере.

      Връзката с природата е много важна и нейната липса е пагубна за хората.Една почти стогодишна баба,която живее в Оплетня и която снимах за блога си,в коментар къде са децата и внуците й,пренебрежително-презрително по техен адрес каза: Момчетата ще стават все по дебели,момичетата-все по недоклатени.Като не идват при мен,това стана от тях,заключи тя.Ще бъда особено доволен,ако някой млад човек,който не е посещавал планината изобщо отвори случайно блога ми и се „разпали” да посети една от див/н/ите местности,които включвам в писанията си.

      Настоящото писание отново обхваща един прекрасен,изоставен от хората район,превърнат в обект на безогледна екопрестъпност  и екограбеж по няколко линии:пренасочване потоците на водата,които вместо в Южна България отиват в Северна,сеч на горите,унищожаване на пасищата и всевъзможни други простащини от страна на местната управа,на държавата и на военните,които изоставиха съоръженията си и бодливата тел от тях остава разпръсната тук и там.Ако не беше направено обаче това водохващане с път за подържането му,достъпът до голяма част от този район днес щеше да е невъзможен.Тоталното му напускане от хората доведе до ново екоравновесие в него и ако се заговори за многобройните пътеки,пътища и останки от римски пътища там,някой ще попита:А какво е това,пътека?Както Пилат,който попитал Исус: А какво е истина?

      Водохващането има две събирателни системи,Запад,дълга 27 км.и Изток,дълга 17 км..Чрез тях водата от реките,които текат по южните скатове на планината се пренасочва към изравнителя на Петрохан и после се изпраща в Северна България чрез две ВЕЦ.Енергийно отработена,водата постъпва в яз.Среченска бара и от там отива за питейни нужди на Монтана и Враца.Проектът вероятно е бил екосъгласуван,но после стопаните на съоръженията са променили конфигурацията на водопоемащите площи и са оставили коритата на реките и поточетата след улавянето на водите им без капка вода.За тази екопростащина ще пиша отделно,ще приложа и снимки на съоръжения,подходящи за снимане на филма на Оруел 1948 – 1984.Сега обаче ще пиша само за маршрута от с.Комщица до с.Заноге.

       Маршрутът започва от с.Комщица.Само наколко думи ще кажа за селото.Това е една от най-студените точки на България,с най-малко обработваема земя.Причината за това е Ньойския договор,който отнема от България големи територии.Глямата плодородна долина между Балкана и Видлич остава в Сърбия,на самия й край в България остават селата Смолча,Комщица и Бърля.С това бедите на тези села не секват.След Втората световна война в съдедната ни страна вилнее фашисткото куче,Тито,поради което достъпът до роднините на тези хора в Сърбия е прекратен.Вместо да си посещават роднините,парторзите пееха на селяните песента: Тито,Чърчил и Де Гол,всички дренки са червиви,расли са в един дол.Но и това не им стигна.През 1976 г.направиха телени мрежи по границите,клеонът на човекомаймуната Бражнев,и така заградиха тези хора зад мрежите,между Сърбия и България.Хората в този беден планински район са ебавани до степен,при която косъмче по дупенцто  им  не е останало,но и след това са продлъжили с този интимен акт към тях.И  побягнаха от родните си места,преселвайки се предимно в София.

        Маршрутът върви по реката Височица /Височка/,където гранични войски направиха път до заставата си.По-точно,насипаха чакъл върху античния римски път и така го разшириха.От ляво се издигат прорязани от реката скали,над които минава границата след 1922 г.наречена Наказателна,дело на великите сили,които са толерирали тогава Сърбия.Това е един страничен рид на Балкана,огромен е,той започва от връх Сребрен и слиза чак в село Бърля.Пътят достига някогашната гпранична застава,която е построена до мястото,където се събират река Височица и река Сребърна.И двете реки пристигат тук наблизо с по два притока.За да се достигне до водохващането се върви по долината на лявата река Сребърна по останки от античния път.Той е модернизиран от граничните войски през 1976 г.но достига определена височина,където се виждат останки от портали,съоръжения,познати в Голямата страна,обитавана от най-щастливите хора на света /СССР/.Идва ми наум една съветска народна песен,в която дори възпяват порталите и солдатите:У солдата время мало он ебет через портала,така съветската народна песен увековечава порталите,солдатите и девките бляты.

        Пътят на военните своршва,но не и останките от съоръженита им.Нагоре по реката продължава пътека,която следва оригинален римски път.Но и той се губи,открива се с поглед обаче горе пътят покрай водохващането.Достига се до него без пътека.Първатата река от Сребърните е наблизо в ляво.Тук височината е около 1700 м.н.в.,като при Петрохан тя става 1450.Мястото е доста мрачно,но покрай реката е преминавал път на животновъдите нагоре към алпийските пасища,бих казал убийствено огромни.Той е ползвал трасе на римски път от с.Дълги дел към Комщица.Ако се продължи нагоре по реката,преминава се по този път,който не е по-широк от 180 см.Два въоръжени конника не могат да се разминат,а какви огромни камъни са нареждани.Пътят отвежда до огромно пасище,днес завладяно от хвойната.

      Това втичало е началото на водохващането,което е отдалечено на 27 км.от Петрохан.Тръгва се вече по маршрута.Той заобикаля рида между двете Сребърни реки.Надолу се виждат гъсти букови гори,нагоре започва стръмен алпийски рид,загрозяван от бетонните колове,изправени за да се закрепят по тях телените мрежи на съоръжението.Достига се втората Сребърна река.Нагоре долината и се разширява като фуния и се виждат хвойните,настанили се върху накогашните пасища.А също и прекрасни,за наша радост неосечени букови гори.Огромни,красиви дървета.

       Маршрутът продължава,като преодолява един много висок рид,който слиза от връх Ком.Този рид разделя реките Сребърна и Височица –те също са две- и се спуска чак до заставата над с.Комщица.Щастие е,че горите по този рид не са сечени.Във високата си част  ридът е покрит със смърчови гори,има скали,изгледът е щуро алпийски.Пътят към него отвежда на прекрасна седловна,където освен красив изглед има и извор.Прекрасно място за нощуване.Тук дивотията е на такава висота,че през нощта всякакво възможно животно може да дойде при извора.И да полюбопитства кой спи наблизо.

       Специално искам да отбележа,че ако се изкачи върхът на рида над с.Комщица,той предлага страхотен изглед към Ком,Губешката планина и към Видлич.

       Следващият ден се продлължава от тази седловина на изток,като се извършва дълго спускане до тунела,където водохващането пробива рида.Тук природата става различна.Пркрасни букови гори и ливади разделят водохващането от землището на Комщица.Взорът към планината е препречен,но страничните планини,които са по-ниски се виждат отлично.Един рид с борова гора разделя две псевдореки,едната към Комщица,другата-към с.Губеш.

      Пътят пресича две от реките Височка,като втората идва от местото на някогашен говедарник.До него имаше път,сега до говедарника може да се достигне само от специалист.Местността е обградена от Ком самия и два рида,като зад източния,със смърчовата,гора извира река Нишава.Става все по обгледно на юг.На север рид,разделящ реките Комщица и Нишава закрива билото на високата планина с трите Кома.Достига се до място,където водохващането пробива този рид и отива в река Нишава,за да поеме и нейнните води.Пътят слиза надолу и достига мястото на някогашната хижа Малина.Под хижата се намира голям понор на Гинци с извор и язовирче,приватизран от някаква мутра с кучета.Седловината между Комщица и Гинци е една паница,водата от чието дъно се изтича предимно към Комщица по рекичка,покрай която пак има останки от римски път.Някога връзка между тези две села,сега пътеката може да открие само специалист.

       Пътят слиза над с.Гинци в близост до долината на река Нишава.Тази точка е отдалечена на 27 км.от първото водохващане.Върви се срещу течението на река Нишава пак по останки на римски път,слизащ от Петрохан.По него се върви до сградата на водохващането и се завива по десния път към Петрохан,като в началото на стотина метра от страдата има 100% запазени участъци от римския път.Достига се до пътя от Петрохан за хижа Ком и се върви в посока на Петрохан.По едно време пътят започва да се изкачва и за около килметър и половина минава по напълно запазен участък от римски път,широк над два метра с така заклещени един в друг камъни,че няма да мръдне до второто пришествие.След това той заслизва към Петрохан.Тук се изливат водите на водохващане Петрохан-запад,тук е мястото и за нощуване.

     Третият ден е за участъка Петрохан – изток,който е 17 км.Върви си до отклоненито за х.Петрохан,след което има два варианта: или се върви по самото водохващане,където не е достатъчно обгледно или по пътя за подържане на водохващането,което предлага отлични възможности да се разглеждат Големите понори.Пътят минава над три от тях.Първият е Перачката бара,в която се вливат три големички реки.Перачката бара е като малка сестрица на следващите два понора,но не им отстъпва по красота.Тесен рид разделя Перачката бара от следващта,наречена Орловата или Воденичната.Аз пък я наричам Огромната.Тя се състои от две части,като в едната текат две реки,а в другата – една.Водохващането е така направено,че обикаля от едната страна цялата Орлова бара.Във водохващането попадат три големи реки и доста поточета.То започва да се изкачва по рида,разделящ Орловата бара от следващата,Студената бара.Ридът е не огромен,бих казал,той е много огромен.Представлява дин триъгълник от пасища и чалове,някогашни пасища.,който опира с хипотенузата си в централното било на Балкана.Този рид по площ е по-голям от рида на Тодорините кукли,находящ се насреща от север на билото на Балкана.

        Пътят започва да вие по този рид и се надвесва над Студена бара.Това е един друг гигантски понор,който е най-многоводен.И тук големите реки са три,но са по-многоводни.Пътят покрай водохващането навлиза в три последователни долини,алпийски по характер.Те са с букови и смърчови гори,скатовете са гористо-скалисти,типично алпийски.Трите долини са мрачни,дълбоки,многоводни.Интересно,три понора,с по три реки.Като да ги е разпределял някой справедливо.Природата по тях напомня северната част на Балкана,макар тези долини да са отворени на юг.

      При третата долина свършва водохващането Петрохан – изток,то е дълго 17 км.От края му на никъде няма пътеки,но специалистът винаги може да се ориентира.Пътека от втората долина води надолу до Студената бара,а от нея през последния голям понор,който не влиза във водохващането,Кривата бара или Река Понор,достига с.Заноге.Но има и друг вариант.От водхващането се поема нагоре през буковата гора,през която се върви спокойно по животинските пътечки и след около 300 м.по вертикала се достига пътеката с железните колове от Заноге до Петрохан.По нея се достига с.Заноге.

     Един разкошен преход,дано да не е известен само на мен,свърши.Направих и за него писание,защото по него турист не съм срещал никога.А този,който не познава описания преход,не знае какъв пропуск има в екотуристическите си познания.

     На тази тема ще се връщам още два пъти: За ужасяващата простащина и наглост на експлоататорите на водния път и за да направя писание за изходните бази,от които могат туристите да  посетят и упознаят Големите понори на Балкана.Те са единствените в България!!!Ще опиша и най-интересното за всеки от тях.

 

                                                                      Товарищ   Пропойцев

     

      




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5945114
Постинги: 2628
Коментари: 6342
Гласове: 13675
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930