Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2010 12:17 - ОТ СЕЛО ЗАВИДОВЦИ ДО ВРАЦА ПРЕЗ ТРИ ПЛАНИНИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1874 Коментари: 0 Гласове:
1



     ОТ  СЕЛО  ЗАВИДОВЦИ  ДО  ВРАЦА  ПРЕЗ  ТРИ  ПЛАНИНИ   ЗА  ЧЕТИРИ   ДНИ

 

        Този маршрут ми е измежду любимите и ще го опиша,за да го знаят и други туристи.Може пък някои и да решат да го изминат.Заслужава си,особено ако това стане през пролетта.Основната ми цел при съставянето на блога ми – да опиша красиви и непознати кътчета от България,за да знаят хората,че ги има! – продължавам и с настоящото си писание.За четири дни туристът среща толкова красоти,колкото един нормален човек не може да възприеме.Ще се наложи да си почине от красота,като прекъсне на някой етап четиридневния преход,защото просто може да превърти.

        Преходът започва от с.Завидовци,до което сутрин има автобус от Гара Север.Селото е разположено на южния скат на Манастирище,най-ниската част на Понор Планина.Днес то остава заселено само в ниската си част до шосето,но нагоре към планината има останал отличен за туристите път.Тук гората е предимно дъбова.Поради търсенето на дъбовото дърво за огрев,мутри ,от дървената мафия нанесоха ужасяващи поразии на горските масиви тук.

        На около втори километър от отклонението от шосето има вековен дъб с оброчище под него.Това е първият каменен кръст в района.Такива има на много места.Твърди се,че някога тук е имало много манастири,дали име на планината,после изгорени от турците.На местата,където са били манастирите по късно са поставяни каменни кръстове.

       Природата става все по-красива,откриват се гледки към огромни пасища-чалове,скали с причудливи форми и червеникав цвят.На удобните за заселване места има останки от напуснати къщи.Открива се красив изглед към гористите северни скатове на Свогенската планина,известна като Косматица.Пътят достига центъра на селото,където изоставена,се руши сградата на училището.До нея къщата на прислужниците към училището е пригодена за място за пиене на ловците.Къщата на прислужниците към училищата тук е била много важна,защото те трябвало да палят печки,да прокарват пъртини,да довеждат децата и да ги връщат по домовете им,при лошо време да ги приютяват.Не е било лесно да се ходи на училище в планината.

       Над селото има нещо като скален комплекс,сред който са Завидовските гробища.По размери те не отговарят на Гинцките,но по съвършенство на кръстовете,изработени от гинцките майстори каменорезбари,тези са върхът.Аз съм поместил в Снимки от България някои от тези кръстове.Самото гробище е направено на връх,от едната страна закрит със скали,като след скалите се открива поглед към трите големи чала на планината Манастирище.Аз съм посещавал доста интересни гробища по махалите над Трън,по Източни Родопи,където камъните не са били строшени от муджахидините на Правешката Тиква по време на възродителния процес,при който турците спонтанно решиха да си сменят имената и да им потрошат гробищата,но такова съвършенство на изработка на къменни кръстове и такова красиво местоположение на гробище не съм виждал.

       Село Завидовци е част от три села,като основното е Манастирище,до което се достига от спирка Цъфтитрън,а на другия край е махала Рид.Високота част на Завидовци и махала Рид са напълно изселени,в Манастирище има само едно възрастно семейство.

       След гробищата пътят вие нагоре през борова гора и достига шосето,ако това може да бъде шосе,отклонение от пътя за Петрохан в посока към село Брезе.Ползва се шосето,което завива зад чаловете и навлиза в един много дълъг понор,от едната страна затворен от трите чала над Завидовци,а от другата от огромен чал пред с.Бракьовци.По псевдодолина,изпъстрена с цветя,гори и стотици дупки,пътят върти по нея и достига пощадена от мутрешка сеч букова гора.След нея започва слизане към махала Рид,като в долината под махалата се виждат местата на карстовите извори,където има подчертано раззеленяване и къщи.Махала Рид е изоставена,но водоизточник в тази махала или близо до нея аз не знам.В долната част на селото започва една прекрасна обгледна поляна,която завършва с останки от манастир.Вижда се каменен зид,част от основи на църква или ограда.Един старинен каменен кръст напомня за манастира,друг нов,изработен от гинцките мйстори каменорезбари е поставен по-късно.Добре,че Валякът и Циганинът и Курвата не са знаели за този кръст,иначе него щяха да откраднат и сложат пред църквичката до НДК.Той поне е общински,а открадатият е личен,от семейния гроб на едно семейство от Гинци.Това си е нормално,в природата на човека е заложено да краде.Колкото си по-нависоко,повече краднеш.И аз,като тях,като имам да правя помен на близките си,отивам в църквата,открадвам една пита и с нея правя помена на моите близки.Разбирам ги крадеците.Няма да се абя аз да правя питата,я!

      При останките от манастира пътят са разделя,като десният слиза към спирката на Цъфтитрън,а левият продължава към с.Брезе,спускайки се през една райска долина измежду бели скали,изворчета и още оброчища.Рекичка предвещава,че ще има село и това село е Брезе.Някога,вилна перла на свогенци и на първенци,родени в този район,днес Брезе е обект на набези на мургави бригадири.Такива по Свогенско има рекорден брой на глава от населението.Има обаче хора,които живеят тук постоянно,колкото и да е трудно това.

      До тук е първият преход,а вторият е още по-възвишен.От селото се тръгва в посока на Студената бара,това е името на един от най-големите понори в Понор Планина.Името си носи от едноименната „сляпа” река по него.Има доста изкачвне,докато се достигне „язовирната стена” на понора.Целта обаче е да се слезе долу при каменната решетка,където реката „пропада”.Понорът е велик,ще направя друго писание как да се посетят големите понори и тогава ще ги опиша по-подробно.Формата на този понор наподобява матка.В горната си част е широк,надору се стеснява до една шийка,където водата „пропада”,както тук казват.Просто не е възможно тук човек,или пък турист,да не поседне и да погледа заобикалящите скатове на това пропадане в какви премени са облечени.

     Следващият понор е Орловата бара,наричан още Воденична бара.Двата понора ги разделя не рид,а огромна планина,висока почти колкото е билото на планината след Петрохан,но във всички случаи тук планината е по-широка.Добре е да се слезе малко надолу по псевдодолината и да се изкачи преградата към следващия понор,Орловата бара,в най-ниската и нежна част,която аз съм нарекъл Перинеума.Като най-удобна за преминаване седловина,през нея преминава различим още път.Гледката от там е фантастична.Виждат се две „язовирни стени”,Препасница,централното било на Балкана,долините на двата най-големи понора в България със стотиците си дупки по дъната им.Над този превал минава водохващането за Петрохан,наречено Изток,срещу експлоататорите на което ще се появи жестоко писание

      Студената бара е огромен понор,но този със сигурност е по-голям.Той наподобява бели дробове,като реките в лобовете на дробовете се движат симетрично и се вливат от двете страни на гръгляна,а над гръкляна стърчи връх Орлова чука.Слиза се на дъното на понора и се върви покрай реката.От дясно идва втора река,по-голяма,на която е имало воденица.След построяванто на водохващането за воденицата не  е останала вода и тя е била изоставена.Само ще отбележа,че в това място,създадно за овце,днес няма и една овца.

       Пътят прродължава във втория лоб покрай река,вливаща се срещу другата,като двете са разделени с малък рид.Водата и на двете насрещни на рида реки влиза в дупки под връх Орлова чука.Дупките са доста големи,човек може да пропадне в тях ако ги приближи,само Искра Фидосова или бургаската прокурорка Жанет - не.Все покрай долината на тази река,пътят вие по дъното на понора и достига шосето за нуждите на водохващането.Покрай или по-точно над следващия понор,Перачката бара,пътят достига Петрохан.Само ще отбележа,че Перачката бара може да е много по-малка от другите два понора,но по-красота тя не им отстъпва.

     Първата планина,Понор,свърши,започва втората,Козница.Още два прехода остават до Враца,но третият е доста продължителелен.Първата точка от него е изкачването на Тодорините Кукли,които са северно от централното било.Обикновено туристите ги подминават,защото посещението им изисква поне два часа в повече по маршрута,но грешат.От едната страна на Куклите извира река Бързия,а от другата – река Ботуня.Скалното страшилище от отвесни скали и скални кукли е дало името на рида и дори този на планината,Козница.Местността е само за алпинисти.

     Още един връх има за посещение по центраното било,той е на рид отново северно от централното било,малко преди Червената локва.Върхът се състои от скални тераси.Той е уникален с изгледа си към Куклите из района.Долу се вижда прекрасната долина над с.Заножене,свряна измежду тези скали.

      Продължава се покрай Червената локва,през Крушачкия връх,където започва долината на река Пробойница и се слиза малко по нея.Ползва се разклонението за х.Пършевица и се продължава по южните скатове на стръмен рид в посока към с.Губислав.От тук може да се види каква красива долина е тази на река Пробойница и защо е наречена така.А изворната гънка,от която тя започва и от която идват боровинките за София е забележителна.

     Пътят дотига местноста Равно буче,където има паметник на загинал летец и се устремява надолу към един голям понор.Тук пътеките продължават за с.Губислав,за хижата и за с.Дружево.Ползва се пътеката за с.Дружево.Желателно е да се погледне в дупките в скалите,в които се вливат тукашните две рекички.

     След горист участък идва нов понор,също голям,с три дупки за вливане на реките.Тук пъеката се разклонява за х.Бялата вода.

      Вече по път за джипове с слиза към село Дружево,като в ляво на височината се вижда голям оброчищен кръст от червен камък.Изгледът при спускането към Врачансия Балкан,към Миланово и Издрамец носи голяма радост.

     Последният преход,вече във Врачанската Планина е добре известен и само ще го маркирам.Тргъва се от Дружевската седловина в посока към Врачанската Планина по пътека,която достига римски път от Враца към Миланово.В завой на пътя има останки от овчарник и обилен карстов извор.От тук се тръгва към билото,може би платото,на Врачанката Планина и се върви все над долината на река Бяла.Тя е заградена от запад с т.н.Кобилски стени.Там имам чувството,че съм на Пирин при Орелек.Пресича се седловината,през която е минавала пътека на животновъдите от селата Оплетня и Очин дол към алпийските пасища и се продължгава в посока на извора Додил.От него може да се слезе във Враца като се мине прокрай скаклята Боров камик и от там се слезе в Згриград.Може да се продлъжи също така до Околчица по поноровото плато,на места покрито с миргелови скали с интересни форми.От Околчица може да се продължи още малко до връх Вола и да се слезе до Враца по Ботевата алея.Възможно е и още да се продлъжи и да се слезе във Враца покра водопада Скакля,като се мине прокрай една голяма пещера и после покрай лудницата.Слиза се на центъра на Враца.

        Четири прекрасни прехода,три планини,много красиви места.Всеки може да си планира времето за прехода по различен начин,може да го измине на няколко пъти,но трасето,което описах е наистина уникално.То може да бъде изминато за по-дълго време,като се остава на някои места-всичките места са интересни-и после да се продължава до следващото.Където има гора и извор.Аз съм си устройвал бивак по за няколко дни по понорите и никога времето не ми е било достатъчно.....

 

                                                                                  Товарищ   Пропойцев

 

    

   

 

 



Тагове:   Враца,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5698223
Постинги: 2588
Коментари: 6240
Гласове: 13469
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031