Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2010 19:56 - ОТ ЛАКАТНИК ДО ВРАЦА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4293 Коментари: 1 Гласове:
1



 

                        ОТ  ЛАКАТНИК  ДО  ВРАЦА

           / НАПРЕКО ПО  ДЕРЕТИНИТЕ  НА ВРАЧАНСКАТА  ПЛАНИНА/  
 

               В това си писание ще опиша  маршрут,за който мисля,че никой  не си е и помислювал да  го изминава.Аз съм голям приятел  на Врачанската Планина и макар да имам респект пред страхотиите й,познавам я добре.Бих искал обаче да я упознаят повече хора и туристи.Надявам се да насоча интересите на сериозните туристите в търсенето и упознаване на най-красивите и диви места на страната,останали съхранени в значителна степен така,както са били сътворени някога от Първотвореца.Няма да пиша пътеводител за този маршрут,само ще посоча начините,по които той може да бъде изминат.Преходът може да бъде изминат така,както всеки си го планира сам.За този маршрут е необходима предварителна подготова.Трябва да се запознаят туристите с маршрута,различните долини на реките,селата в долините им и изходните пунктове към тях,пътищата,пътеките,че дори и римските пътища,които тук са строени като за световно.И с разписанието на влаковете.Наблюдателните ще констатират,че никъде другаде в България няма такава гъста пътна римска мрежа,че дори и стражи покрай пътищата.Враца,Монтана,Бели Мел,Чипровци,Чупрене,Стакевци,вероятно в този район на Северна България е имало големи римски заселища и стационирани римски гарнизони в тях.Изпълняващи тогава вероятно ролята на вътрешни войски в Римската империя,каквито днес са войските на Путин в Чечня,Осетия, и другаде в т.н.ОНД..

            Маршрутът,за който ще правя  писанието си е за много сериозни туристи.Те трябва да могат да ходят,както туристите казват,да имат даян,да имат интереси към това,което виждат,да могат да усетят красотата и неповторимата природа,сред която ще бъдат през цялото време на прехода,да са разумни и да могат да вземат добри решения при ориентирането си.Изобщо,да са интелигентни хора.Аз имам един лаф,че простата рабта не е за прости хора и посочвам като доказателство строителството и строителните работници.Други считат ходенето сред природата за тъпо,но тъпи са тези,дето така мислят.След изминаването на този маршрут не е възможно у туристите да не възникнат нови интереси,водещи към едно по-цялостно запознаване с тази красива планина.От където и да тръгнеш към нея,където и да отидеш по платото й,която и Скакля да посетиш или пък карстов извор,към който въртоп или „пропаднала” поляна да погледнеш,навсякъде е интересно,красиво и неповторимо.Но да различаваш всичко по тази планина когато пътуваш с влак или кола около нея,това го могат само турстите высшего класса.

        Маршрутът започва от гара  Лакатник.От нея трябва да се достигне с.Миланово,което става по два възможни прехода.Единият е като се върви по долината на река Петра и когато се достигне помпената станция за питейната вода на Миланово се тръгва по черен път към Миланово.Той при площадката на ликвидираното ТКЗС – Миланово се слива с асфалтов път,идващ от центъра на селото.

        Маршрутът е много красив.Естествените водопади на реката,причудливите скали,които наподобяват на какво ли не,пещерите,аз окачествявам този маршрут не като страхотен,а като страхотевица.

       Вторият възможен преход към Миланово започва от феномена,нречен карстов извор Житолюб.Пътеката е строена от Паркове и градини след Деветото и тогава става възможно да се мине по терасата,разделяща тези скали.Преди това козарите са докарвали под тях козите и са ги оставяли да „бръстят” пъпки и филизи по храстите измежду скалите.Минава се след изригващата вода харлога покрай пещрата Темната дупка,после покрай Ръжишката пещера,след което пътеката,изсечена в скалите се насочва към върха с паметника на септемврийците,превърнал се в символ на Лакатник заедно с отделната скала,на която виси заслонът на алпинистите.

      От Ръжишката махала се излиза  на шосето от Лакатник за  Миланово и отново се отива в центъра му,където е паметникът на Милан Петров,по-точно тази част от паметника,която е от камък и не става за пунктовете за цветни метали.Известно е,че в тези пунктове стои един дебел ром и приема скрап от ромбригадите.А сощи и нарязани бронзови отливки от паметници.После ще си пуснат ромския глас според указание на ромските си лидери и така ще получат отново протекция от изрбаните с техните гласове да крадат паметници,кабели,жици,да обират къщите и вилите на хората.Милан Петров е бил голям враг на фашистките железници и затова поставял взривове във влаковете по пролома,по спирките и по ж.п.пътя.Не обичал и фашистите и ходел тук и там по селата да ги отстрелва.Не обичал и фашистките войници,затова ги застрелвал когато били в опуск по домовете си в селата.Ненавиждал фашистките овчарници и говедарници и ги палел ведно с фашистката стока /домашни животни/ в тях.Първо запалвал стоката на черните фашисти,после-на редовите.Добре,но по време на въстанието през 1923 г.замислено в Москва и организрано тук от двойния агент,техен и на Коминтерна,Гошо Мастиката,известени като Тарабата,при акция заловили Милан и го закарали на скалата над Ръжишката пещера.Там му представили алтернатива: Да скочи от скалата ли сака или да се хързулне по нея.И още няколко имало като него.След стометров скок се приземили пред Ръжишката пещера,която тогава била недостъпна.След Деветото Милан е канонизиран от Гошо Мастиката като активен борец против фашизъма и капитализъма и село Осиково,където той е роден,започва да носи неговото име,като става и централно село на вичките околни махали,днешното Миланово-център.Та е съставено от десетина махали,на обгледно,но много ветровито място.

       Миланово е заобиколено с прородни  красоти.Земята му е много плодородна.Врачанската планина пък предлага отлични условя за отглеждане на овце,крави и коне,които са се продавали на животинския пазар във Враца и Вършец.Миланово е имало в миналото директна връзка с Враца през лятото,преминаваща по останки от стар римки път.Днес пътят е соцмакадамизиран и достига до х.Пършевица.От Горския дом римският път пуска разклонение към с.Лютаджик.От Миланово е имало и път през Дружевскта седловина,който слиза по левия бряг на река Бяла до Вършец,като пътят отново ползва трасе на римски път.На места настилката му е непокътната до днес.Камъните са толкова големи,че не могат да се откраднат или преместят.

         Опитвам се да убедя себе  си,коя от двете пътеки от  Лакатник за Миланово е по-красива,тази  през Петренския дол или тази  по скалите.Ако трябва да определя  Фидоската от парламента ли е по-тежка или бургаската прокурорка Жанетчето,знам как.Ще повдигна едната,после другата,а ако са почти еднакви ще ги повдигна и двете и на която ръка повече ми тежи,нея ще определя за мис Угоен овен и нея ще я изпратя без да минава през кантара,на доверие,на още по-престижния конкурс,мис Морски слон.

         Маршрутът към Враца от площада  започва на север към седловината за Старо село.Това е било голямо вървище.Днес то е модернизирано и прави клуп,който обслужва доста махали на Миланово.Пътят е познат като Околовръстното на селото.Наистина върти по чудно красиви по местоположение махали,но ми липсват проститутките на Маргините и на Златю Баретата,за да го уподобя на истинско околовръстно шосе.На самата седловина има махала с име Кръст,но кръста след Деветото са го изчезнали.Местен човек е построил там доста голям параклис, Въздвижение на честния кръст.Вероятно той има загинали близки с автобуса,който се обърна там преди години.Параклисът е разположен в много красива местност,но като строително изпълнение търпи доста критика.Подбудите на човека обаче са били благородни.

        От седловината се вижда долината с централото някога село тук,наречено Старо село.То е било средищният център,в него има и църква Света Богородица,която се руши.До селото може да се слезе по два начина.Има пътека,която слиза директно по един дол от седловината в селото,има и път,който днес е проходим само за джипове.Долината на Старо село е кътче от рая.Просто от никъде тук вятър не може да проникне,заветът е абсолютен.Напусатите къщи са заобиколени с дървовиден бъз,който е завладял долината на дерето.Ливадите на селото са прекрасни като тези на Лескова махала,според мен най-красивите в България.Ливадите не се ползват – в селото от 1989 г.живее само един преселник от с.Смиловци в Западните покрайнини – вместо трева по тях растат жълти цветя.От селото започва път нагоре към планината в посока махала Ланище,днес изоставена,но достъпна.

         Връзката на това село с  местата за зимното пребивавне  на искърското сиво говедо покрай Искъра е ставала по римски път,който днес е обрасъл и труден за преминаване,но има 100% запазени участъци от него.По долина,подобна на тази на река Петра се слиза в местността Свражен,където староселци са оставяли през зимата кравите си.По тази долина тече скромна рекичка,но ако по Врачанскта Планина завали дъжд,започва да блика вода от стотиците карстови извори покрай нея и тя става опасна за преминаване.Кравите са били оставяни долу на широките ливади,собственост на селяните от Оплетня.Тук реката обикаля около два острова,като единият наподобява горист /окосмен?/ хребет,а другият е пасище от няколко декара.През лятото там са сеели гръсти,през зимата на „топло” са зимували климатизираните за тези условия крави.За зла участ над островите мутри построиха мутровец с име Свражен,а сега ще строят още два при Оплетня и Левище.Нищо чудно да залеят островите.Допълвам,че по Искъра в Северна България има доста островчета и че моят дядо е собственик на такъв един остров до едно тамошно село,Старо село.Островчето е развъдник на змии.

       Специално тбелязвам,че скалите  над Свражен са по-красиви от  тези над Лакатник и трябва  да бъдат защитени чрез включването  им в резерват,на съветски език  заповедник.

       Този маршрут от Старо села  по реката до Искъра посочвам за тези,които решат да слезат и да се приберат в София.Долът се преодолява трудно,защото пътеките са обрастнали,но си заслужава.

        От средищното село Старо село  започва път към следващата  му махала,Русинов дол /дел,дял/.Такива  пътеки сигурно има само в рая.Друго не мога да кажа за нея.Дивотията става пълна,планината гъмжи от диви животни.От всякъде усещаш,че си следен с погледи.Русиновата махала е в следващия дол,но подчеравам,това е един голям разлат дол.За да се достигне той се пресичат още два по-малки.Първата махала си е направо в буковата гора.Тя е изоставена.Отново се стъпва на римски път,който минава по хоризонтален участък.Тук вода има на определени места при непресъхващи карстови извори и пътят ги следва.Когато е имало хора по тези махали са били направени корита за водопой на животните.Днес от тях пият вода дивите животни.Много е лесно тук да се „удари” диво животно от мутроловец или от президента Гоце.Заставаш на гюме със снайперова карабина при водоизточника  и чакаш.Идва нещо,гръмваш го.

      Втората Русинова махала е  на рид между реките Свраженска и Бяла.Тук водоизтичник не знам да има въобще освен един на два километра от селото.И тази махала е изоставена.Тук отново обаче се появява римският път,който се насочва към дола на река Бяла и от там към с.Оплетня.Сега става трудно.Хем има римски път,хем не може да се намери от къде започва,хем е стръмно.Но пък по ската към река Бяла има много пътеки от животните,които сега ползват някогашните пътеки от стадата на животновъдите.Лошото е,че след известно време започват отвесни скали към един карстов извор над Оплетня и чак тогава може да започне слизането.Веднаж уцели ли се римския път,после става лесно,но пада голямо провиране през шубраци.Ако е валял дъжд,ставаш като воден плъх.

      Ето и следващата долина,с реката Бяла,наричана още река Оплетня,която ще се премине напреко.За да се пресече тя трябва да се слезе до водохващанто за селото и за Елисейна,което е близо до Оплетня.

      Оплетня е едно от селата  по Врачанския Балкан с най-красиво местоположение.Реката извира от разни карстови дупки,после тече към нещо като циркус,но пълен с камъни,извира под камъните и отново пречистена тръгва към Искъра.Долината й е обградена от запад с рида Кобилските стени,които наподобяват природата на Южен Пирин.

        Започва изкачане по следващия рид,който дели селата Оплетня и Очин дол.Южната страна но този рид  е стръмна,но има къщи и градники до всеки карстов извор.И тук пътеките са две,както от Лакатник.Едната минава през махалите по рида и излиза на седловината с оброчището Свети Спас.На този рид,пред тази красота от всички страни си спомням за башстроителя,които искал така да каже нещо,че да сакълдиса вичките останали строители и казал: Ебахгодагоеба!!!Тук само това може да се каже.

       Ако се ползва другата пътека  се излиза по-високо при един  мутроловен заслон под връх  Остра могила и се слиза за двадесетина минути до мястото с оброка.Коя от двете пътеки е по-красива ми е труно да кажа.По-леко би ми било да вдигна едновременно Жанетката и Фидоската и да преценя,коя в момента повече тежи.

         До село Очин дол има черен  път,и той ползващ трасе на римски път.На едно място има дори останки от римски сради,където вйници са контролирали движенито по пътя,да ги нарека тогавашни катаджии.Селото е разположено в широк дол,където има място за ниви,пасища,къщи.Римският път слиза към ж.п.гарата на селото и е наречен друма.В страни от него има много красиво направен мутрохотел-ресторант с паметник на дядо Йоцо и с разкошен изглед.

      От селото се поема към следващия рид,наречен Шуманов,заради гъстите някога гори.На най-обгледното му място има оброчище и табела с кратка история на селото.Красотата тук е без мяра,но какво се показва изотдолу,от следващия дол?

       Пътят започва въртележка към следващата махала,Реката,подсичайки сиво-бяло-зелени скали,в които има медни съединеня.След километър или два той слиза при река,която събира три реки.Дясната е най-пълноводна.И по трите долини има останали къщи от махали,още има и постоянно живеещи тук.По лявата река римски път преодолява рида към Очин дол.На запад се въздига Врачанският Балкан с алпийската си част и един много сигурен репер,прокопан участък на билото за да премине по-лесно товарния лифт от мина Плакалница до МДК Елесийна.Реката слиза в Стара Елисейна,като на места са запазени участъци от римски път.На едно место човек си е построил вила точно до римския път,защото е направено ново соцтрасе по отсрещния бряг.Карстовия извор е останал при виладжията,който е от Враца и живее тук целогошно.Ако се тръгне нагоре по течението на най-дясната река се достига най-важното място на Врачанската планина,извора Додил.

         За тази долина искам да  отбележа,че е част от античен път от Ботевград през Балкана,после през с.Осеновлак,покрай реката Габровница,пресича Искъра и поема по долината на Стара Елисейна.Достига една седловина,под която е извора Додил,после завива към Пършевица,към Леденика и слиза в квартала на Враца,Бистрица.Да се остави този запазен античен път немаркиран и да не се посочи като туристическа дестинация,това само педераси могат да го строят.

       Мршрутът ми обаче обхаща преминавнето  на реките и долините в този  участък напреко и затова продължавам  това си описание на прехода.Върви  се още някое време по пътя  към извора Додил и се излиза на билото на рид,който се отделя от платото на Врачанката планина.Следващата долина е тази на река Златица,където някога е било днешното Зверино.От този рид има отклонение в дясно,което отново следва римски път,слизащ към Зверино,а има и второ отклонение по хоризонтала,което подсича изворната област на река Златица.Това е верният път.Обиколката на изворната област на реката е доста дълга,но пък се вижда тук и там боя,поставена като туристическа маркировка.Ливадите и горите,от които извира река Златица са прекрасни,но долината в долната й част е пострадала много от сечта на горите.В тази река са намирали някога късове самородно злато и това е дало името й.Река Сребърна,извираща от връх Србрен,на съвсем друго място е наречена така заради късовете самородно сребро,което е намирано по нея.

      На рида между доловете на  река Златица и на едно дълбоко  дере от другата му страна,спускащо се към Черепиш,пак има спускащ се от Врачанската Планина римски път към Зверино.Над Зверино има запазени участъци от него и е правено мутроподобрение на пътя: Кабелари са насипали върху едрите по половин кубичен метър камъни асфалт,за да се изкачват до ретранслатора с джиповете си.Асфалът се е свлякъл и камъните пак са се показали.Римският път продължава нагоре по рида и достига заравнен участък,където миргеловите камъни по пътя са като шлайфани от копитата на животните,а как се подредени от римските роби!Страхотно устройчиви са тези скали,миргеловите.Пътят минава над дола в дясно от рида и достига някогашни пасища в два големи понора и карстов извор.От тук нататък към Враца има още долове и ридове,но те не могат да се минат напреко.Първият рид слиза в Черепиш и е непроходим поради изсечената дъбова гора.Наклонът не е голям,няма храсти,но има търкалящи се камъни под слоевете неоползотворена трева.Сечта е била извършена може би много отдавна за нуждите на ж.п.линията.Следва историческият Рашов дол,но по него може да се слезе от планината ли пък тя да се изкачи,напреко да се премине е невъзможно,макар да се виждат останки от път по хоризонтала.Пътеката,по която ботевите четници са слезли,днес е изоставена и почти непроходима.Дол има и към Челопек,но и тай не може да се премине напреко.В Челопек слизат от планината два римски пътя,като този от Околчица е с най-едрите камъни,които съм виждал на римски път.Скалите са изсичани от робите и дори има оформени парапети на опасните места.

       Следващият дол е Крушовският.След ограбването на помпената станция за цветни метали там също стана непроходимо.Дори под стълбовете с откраднатите проводници Ср.Н.не може да се мине,там е плетка от къпини и коприва.Вече няма какво да се окраде.Водата от Крушовския извор насочиха долу за нуждите на суперлуксозен мутроресторант в местност,където река Крушовица разрязва планината.

         Връщам се на овчарника над Зверино,от където римския път се губи.Дали е отивал на дясно и се е изгубил в тревата или е отивал стръмно нагоре към платото на планината,не може да се определи.Вече да се пресичат долове не е възможно и пътят от Лакатник за Враца продлъжва нагоре към платото на планината.Има пътека по хоризнтала в дясно покрй два големи понора,която излиза на леко наклонен скат.Тук се губи всякаква пътека,дори и тези на дивите животни.Тук гъмжи от сърни!Завива се в ляво по наклонения скат и се излиза на проход между два големи чала,наречен Конски проход,известен още като преслапа.Достига се платото на планината,което тук е едно безкрайно пасище,обградено тук и там с букови гори.На места пасището е „пропаднало”,но следи от река или ручей към най-ниската му точка не се виждат.Планината тук е като сюнгер.В дясно е дълбокият дол към Челопек,в ляво -  поляната Йолковица,напред е връх Вола.Пътища тук има доста,останали са от времето на соцстадата тук.Ориентири също има достатъчно,един от тях е кръстът на Околчица.Излиза се на кръстопът,който отвежда надолу към поляната Йолковица по римски път и завива надясно към връх Вола.Под връх Вола има карстов извор,който ботевите четнци са ползвали,но когато турците са ги изтласкали към местността Йолковица,четниците по нощите от поляната Йоловица са слизали за вода чак на Крушовския извор.През деня е трудно да стане това,а те са ходили по нощите,за дза се крият от потерите на турците,някогашните им НСБОП.

       От връх Вола започва Ботевата алея,която скоро ще стане неоткриваема.Мутра се е изтърмяла в първия паметник до пътя вероятно с базука и го е счупила.Каменорезбата и поставката са потрошени,паметникът е като разстрелян и изправен мъртвец.Алеята до Лесковото кладенче е едвам различима в тревата,после алята става доста трудна за преминаване в долината на едно от Крушовските дерета.Алеята по-долу преминава в път и слиза на разклона за с.Паволче.

      Това е краят на хиперпрехода.Не  ми е известно някой да го  е изминавал,но да го изминат  туристи с гросмайсторска сила,си  заслужава.А ако са и интелигентни,комбинацията става свръхсупер.Мисля си,че който не е минал по този преход,той просто се е минал.Но пък ако го запали псанието ми,нека опита.Може и да се получи.Най-красиво е през пролетта.А най не става,ако има мъгла.

       

      

                                                                         Товарищ Пропойцев



Тагове:   Лакатник,   туризъм,   Враца,


Гласувай:
1



1. pluton911 - Причина
16.06.2010 13:15
А каква е причината, да не слагате снимки в постовете си???
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12149482
Постинги: 4532
Коментари: 10746
Гласове: 18291
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031