Постинг
20.05.2010 16:21 -
Турция отблизо: - Част 2 - Анкара (Цитаделата и Мавзолеят на Ататюрк)
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 19993 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2010 17:27
Прочетен: 19993 Коментари: 3 Гласове:
9
Последна промяна: 20.05.2010 17:27
Турция отблизо: - Част 2 - Анкара (Цитаделата и Мавзолеят на Ататюрк)
5 май 2010 г
Денят започва с обичайната закуска на "шведска" маса. Както навсякъде в европейските хотели и тук тази традиционна закуска е налице, но ми направи впечатление, че тук има много голямо разнообразие на сладкиши и различни салати. От към колбасите обаче, масата беше доста бедна, предимно леки колбаси от телешко месо и кренвирши. Това е обяснимо, като се има предвид, че в Турция не се консумира свинско месо. Акцентът е върху пилешкото и телешкото месо, но често се среща овнешкото и агнешкото. Имаше много видове маслини, масла, конфитюри и други студени и топли ястия, много от които бяха доста пикантни и с много подправки. Интересното в Турция, че се пие много чай, а не кафе. Чаят е много силен и при консумация се разрежда с гореща вода. Поднася се винаги в едни специални чашки, леко вдлъбнати в средната част.
След закуската започва туристическата програма из Анкара.
Нашата местна екскурзоводка Вилдан ни очаква с карта в ръка. В ранната утрин по улиците излизат и продавачите на гевреци, които виртуозно балансират с таблите, носейки ги на главата.
Първият туристически обект, който ще посетим, е "Цитаделата на Анкара".
Правим си снимка за спомен пред хотел "Ангора" и потегляме с автобуса по широките булеварди на Анкара.
Ето го и най-стария хотел Анкара Палас, а отсреща е сградата, където се е провело първото народно събрание на Република Турция.
Но преди да продължа по-нататък ще кажа няколко думи за столицата на Турция.
Анкара е вторият по големина град на Турция след Истанбул. Населението надхвърля 4,7 милиона жители (по оценка от края на 2009 г). Градът се разполага на площ от 2516 km2 , което образно представлява приблизително разкривен четириъгълник със страна около 50 km. Средната надморска височина е над 850 m. Освен като столица на Турция, той е главният град и на вилаета Анкара.
Градът съществува още от 1200 г преди н.е. Галатяните и римляните го наричали Анкира. През византийския период е наричан Анкър, което от гръцки означава "котва". След завладяването на града от селджукските турци през 1073 г. той започва да се нарича Ангора и продължава да носи това име до 1930, когато е окончателно преименуван на Анкара. При обявяването на Анкара за столица на Република Турция през 1923 г. градът е имал само 70 000 жители.
Анкара е важен търговски и индустриален град. Тук се намира правителството на Турция, всички държавни институции и чуждестранни представителства. Градът е символ за ангорската коза със своята високо ценена вълна (мохер), уникалната порода котки (ангорска котка), белите зайци и тяхната мека вълна (ангорска вълна). Областта Анкара се слави със своите круши, пчелен мед, и е регион на прочутото грозде Мускат.
Историческият център на Анкара се намира на стръмен и скалист хълм, който се издига на 150 m над левия бряг на река Анкара.
Макар и разположен в един от най-сухите места на Турция и заобиколен предимно от степна растителност, Анкара може да се счита за зелен град от гледна точка на зелените площи, които са около 72 м2 на глава от населението.
Минаваме през площада Ulus, където направихме снощи нашата вечерна разходка. Сега площада има друга окраска. Ето го и Паметникът на републиката, който представлява пресечена пирамида, овенчана с конната статуя на Мустафа Кемал Ататюрк.
Точно на изток от площада е самата цитадела. Изкачваме се по стръмната улица нагоре. Това е древна крепост изградена на високия скалист хълм. Основите на крепостта са положени още от Галатяните, но основната част е доизградена и завършена от римляните. По-късно византийците и селджуките допълнително правят реставрации и допълнения. В районът около и вътре в крепостта се намира най-старата част на Анкара.
Тук има запазени много добри образци на традиционната турска архитектура. Има и зони за отдих.
Във вътрешността на крепостта са възстановени много стари турски къщи, намерили нов живот като са превърнати в ресторанти предлагащи местна кухня.
На входа на крепостта има часовникова кула. При влизането ни посрещат големи групи деца отиващи на училище.
Изкачваме се на най-високата част на възстановената крепостна стена за да се насладим на великолепната панорама, която се открива към целия град.
Анкара се вижда като на длан. Едва сега разбираме, колко огромен е този град. Със своите стари къщи, паркове, модерни сгради и съвременни чудесни жилищни комплекси, простиращи се в далечината. Долу е площад Ulus.
Малко по-нататък е увеселителния луна парк с атракционите и синьото езеро, а зад него е спортния комплекс на младежта.
На отсрещния хълм се вижда красив зелен парк, където се намира Мавзолият на Ататюрк. За него ще ви разкажа по-долу.
На север пък се намира друга част от крепостта, служещата като отбранително съоръжение през различни периоди в миналото. И навсякъде се виждат пилоните с националното знаме на Турция.
По тесните улички на стария град има много магазинчета с традиционни ориенталски стоки.
От прозорците ни приветстват стари жители на града, а из уличките играят съвсем малки дечица. Тук няма автомобили.
Излизаме от стария град и се отправяме към следващия туристически обект - "Музеят на Малоазийските цивилизации".
За този музей ще разкажа в следващата част на пътеписа, защото той заслужава по-голямо внимание.
Затова сега ще се отправим към Красивия хълмист парк, в центъра на който се намира Anitkabir (Анъткабир - буквално, "паметник гробница").
Това е прочутия Мавзолей на Мустафа Кемал Ататюрк , лидер на турската война за независимост, основател и първи президент на Република Турция. Проектиран е от архитектите проф. Емин Онат с асистент Орхан Арда, чието предложение е избрано от 48 други проекта участвали в конкурса на турското правителство от 1941 г. за изграждане на "Монументален мавзолей" на Ататюрк.
Тук се намира и гробът на Исмет Иньоню , вторият президент на Турция , който е погребан там след смъртта му през 1973 година.
Неговата мраморна надгробна пирамида е издигната на противоположната страна на Тържествена зала.
Изграждането на Анъткабир е продължило 9 години, а Мавзолеят е открит официално на 1 декември 1953 г.
Anitkabir може условно да се раздели на четири основни части:
- Алеята на лъвовете,
- Церемониалния площад,
- Залата на честта (местоположение на гробницата на Ататюрк)
- Парк на мира, който обгражда мемориалния комплекс
Подходът към мемориала е дълъг 262 m, оформен като пешеходна алея, която е обградена от двете страни с дванадесет двойки лъвове, изваяни в стила на хетейските археологически находки.
Между плочите, с които е застлана алеята на Лъвовете, има разстояние около 5 см, с което се "гарантира", че посетителите движейки се напред, гледат надолу към краката си за да внимават къде стъпват и по този начин спазват уважително поведение по пътя към гроба на Ататюрк.
Церемониалният площад се намира в края на Алеята на лъвовете. Дълъг е 129 m и широк 84 m и може да побере над 15 000 души. Покрит е с травертин (вид обличовъчен камък) в различни цветове с мотиви от турски килими.
В голямата Зала на честта се намира гробницата на Ататюрк. Трябва да кажа, че Ататюрк не е балсамиран, както е прието в много бивши комунистически страни. Той умира през 1938 година, а е поставен в тази гробница едва през 1953 г.
Широчината на сградата е 42 m, а дължината 58 m. Висока е 17 m.
Гробницата на Ататюрк се намира точно под символичен 40-тонен саркофаг в приземния етаж на залата на честта. Залата е покрита с арковиден таван, инкрустиран с позлатени мозайки.
Паркът на мира обгражда Мемориалния комплекс и се нарича така в чест на известния израз на Ататюрк "Мир у дома, мир в света." Той съдържа над 50 000 декоративни дървета, цветя и храсти от 104 разновидности, дарени при откриването на мемориала от 25 страни от цял свят.
В комплекса има десет по-малки правоъгълни зали, които символизират идеалите, повлияли на турската нация за създаването на светската Република Турция. Залите (или както условно ги наричат тук кули) са сравнително ниски, с пирамидални покриви.
Вътре по таваните на кулите има геометрични орнаменти, вдъхновени от традиционните модели и мотиви на турските килими. На покрива на всяка от кулите има малък стреловиден връх. Част от кулите са свързани помежду си с покрити колонади, обграждащи церемониалния площад от трите страни, а на четвъртата е Тържествената зала, към която води широко стълбище.
Още при подхода към Алеята на лъвовете има две кули.
В ляво е кулата на Свободата,
а в дясно кулата на Независимостта.
Пред кулата на Свободата има група статуи, съставена от трима мъже. Човекът с каска и палто представлява турски войник, в ляво мъжът с книга в ръка е символът на турската младеж и интелектуалния труд, а зад двете фигури е турския селянин. Сериозните изражения на лицата и на трите статуи представят тържествеността и силата на волята на турския народ.
Пред кулата на Независимостта има група статуи, съставена от три жени в турски народни носии. Двете жени в страни, държат голям житен венец достигащ до земята. Този венец, тежащ от житно зърно, представя богатството на страната. Жената в ляво с чаша в ръката символизира състраданието на Бога за Ататюрк, а жената в средата, която обхваща лицето си с ръка, плаче. Тази група представя гордостта и решителността на турските жени, дори в моментите на най-дълбоката скръб от загуба на Ататюрк.
Вътре в двете кули има различни експонати, единия от които е макет на мемориалния комплекс
В края на Алеята на лъвовете има още две кули, кулата на Победата и кулата на турския войник.
Около площада са останалите кули:
- Кулата на мира,
- Кулата 23 април, посветена на датата на откриване на Първото турско народно събрание, което провъзгласява независимостта на Република Турция
- Кулата на Реформите. Вътре е оформено допълнение към основния музей на Ататюрк. Има два факела. Единия загаснал, символизиращ падането на Османската империя, а другия гори с голям пламък, символизиращ възходът на реформите
- Кула на Националния Пакт. Четири ръце поставени върху дръжката на меч, символизиращи единството на нацията по пътя на реформите.
В другите кули са изложени: оръдейния лафет, с който е погребан Ататюрк, откритата и закритата лимузини на Ататюрк, а така също и неговата морска яхта.
В основната част на останалите кули е изложението на музея на Ататюрк. Тук могат да се видят много снимки, документи, а така също и восъчната фигура на самия Ататюрк.
Целия мемориален комплекс е внушителен. За него не е възможно повече да се разказва. Той трябва да се види.
Виж видеото
www.youtube.com/watch
Това място се посещава от огромен брой турци от цялата страна, а така също и от много чуждестранни туристи. Връх по посещаемост се сочи датата 10 ноември 2007 година, когато в деня на 69-та годишнина от смъртта на Ататюрк, мавзолеят е посетен от над 540 000 турски граждани и повече от 3000 чуждестранни гости. И в днешния ден в мавзолеят имаше много организирани групи от ученици, дошли на поклонение пред Ататюрк от цялата страна. Евалла на този народ, който така тачи своите Национални герои!!
Отново се събираме на площада пред комплекса за да продължим нашето пътешествие из тази интересна и непозната страна.
Следващия обект ще бъде Соленото езеро, намиращо се в центъра на Анадолското плато, за което ще разкажа в един от следващите постинги.
А следващата част на пътеписа ще посветя на Музея на Малоазийските цивилизации.
Вижте и първата част на този пътепис.
Турция отблизо: - Част 1 - На изток от Босфора
Следва продължение. Най-хубавото предстои.
5 май 2010 г
Денят започва с обичайната закуска на "шведска" маса. Както навсякъде в европейските хотели и тук тази традиционна закуска е налице, но ми направи впечатление, че тук има много голямо разнообразие на сладкиши и различни салати. От към колбасите обаче, масата беше доста бедна, предимно леки колбаси от телешко месо и кренвирши. Това е обяснимо, като се има предвид, че в Турция не се консумира свинско месо. Акцентът е върху пилешкото и телешкото месо, но често се среща овнешкото и агнешкото. Имаше много видове маслини, масла, конфитюри и други студени и топли ястия, много от които бяха доста пикантни и с много подправки. Интересното в Турция, че се пие много чай, а не кафе. Чаят е много силен и при консумация се разрежда с гореща вода. Поднася се винаги в едни специални чашки, леко вдлъбнати в средната част.
След закуската започва туристическата програма из Анкара.
Нашата местна екскурзоводка Вилдан ни очаква с карта в ръка. В ранната утрин по улиците излизат и продавачите на гевреци, които виртуозно балансират с таблите, носейки ги на главата.
Първият туристически обект, който ще посетим, е "Цитаделата на Анкара".
Правим си снимка за спомен пред хотел "Ангора" и потегляме с автобуса по широките булеварди на Анкара.
Ето го и най-стария хотел Анкара Палас, а отсреща е сградата, където се е провело първото народно събрание на Република Турция.
Но преди да продължа по-нататък ще кажа няколко думи за столицата на Турция.
Анкара е вторият по големина град на Турция след Истанбул. Населението надхвърля 4,7 милиона жители (по оценка от края на 2009 г). Градът се разполага на площ от 2516 km2 , което образно представлява приблизително разкривен четириъгълник със страна около 50 km. Средната надморска височина е над 850 m. Освен като столица на Турция, той е главният град и на вилаета Анкара.
Градът съществува още от 1200 г преди н.е. Галатяните и римляните го наричали Анкира. През византийския период е наричан Анкър, което от гръцки означава "котва". След завладяването на града от селджукските турци през 1073 г. той започва да се нарича Ангора и продължава да носи това име до 1930, когато е окончателно преименуван на Анкара. При обявяването на Анкара за столица на Република Турция през 1923 г. градът е имал само 70 000 жители.
Анкара е важен търговски и индустриален град. Тук се намира правителството на Турция, всички държавни институции и чуждестранни представителства. Градът е символ за ангорската коза със своята високо ценена вълна (мохер), уникалната порода котки (ангорска котка), белите зайци и тяхната мека вълна (ангорска вълна). Областта Анкара се слави със своите круши, пчелен мед, и е регион на прочутото грозде Мускат.
Историческият център на Анкара се намира на стръмен и скалист хълм, който се издига на 150 m над левия бряг на река Анкара.
Макар и разположен в един от най-сухите места на Турция и заобиколен предимно от степна растителност, Анкара може да се счита за зелен град от гледна точка на зелените площи, които са около 72 м2 на глава от населението.
Минаваме през площада Ulus, където направихме снощи нашата вечерна разходка. Сега площада има друга окраска. Ето го и Паметникът на републиката, който представлява пресечена пирамида, овенчана с конната статуя на Мустафа Кемал Ататюрк.
Точно на изток от площада е самата цитадела. Изкачваме се по стръмната улица нагоре. Това е древна крепост изградена на високия скалист хълм. Основите на крепостта са положени още от Галатяните, но основната част е доизградена и завършена от римляните. По-късно византийците и селджуките допълнително правят реставрации и допълнения. В районът около и вътре в крепостта се намира най-старата част на Анкара.
Тук има запазени много добри образци на традиционната турска архитектура. Има и зони за отдих.
Във вътрешността на крепостта са възстановени много стари турски къщи, намерили нов живот като са превърнати в ресторанти предлагащи местна кухня.
На входа на крепостта има часовникова кула. При влизането ни посрещат големи групи деца отиващи на училище.
Изкачваме се на най-високата част на възстановената крепостна стена за да се насладим на великолепната панорама, която се открива към целия град.
Анкара се вижда като на длан. Едва сега разбираме, колко огромен е този град. Със своите стари къщи, паркове, модерни сгради и съвременни чудесни жилищни комплекси, простиращи се в далечината. Долу е площад Ulus.
Малко по-нататък е увеселителния луна парк с атракционите и синьото езеро, а зад него е спортния комплекс на младежта.
На отсрещния хълм се вижда красив зелен парк, където се намира Мавзолият на Ататюрк. За него ще ви разкажа по-долу.
На север пък се намира друга част от крепостта, служещата като отбранително съоръжение през различни периоди в миналото. И навсякъде се виждат пилоните с националното знаме на Турция.
По тесните улички на стария град има много магазинчета с традиционни ориенталски стоки.
От прозорците ни приветстват стари жители на града, а из уличките играят съвсем малки дечица. Тук няма автомобили.
Излизаме от стария град и се отправяме към следващия туристически обект - "Музеят на Малоазийските цивилизации".
За този музей ще разкажа в следващата част на пътеписа, защото той заслужава по-голямо внимание.
Затова сега ще се отправим към Красивия хълмист парк, в центъра на който се намира Anitkabir (Анъткабир - буквално, "паметник гробница").
Това е прочутия Мавзолей на Мустафа Кемал Ататюрк , лидер на турската война за независимост, основател и първи президент на Република Турция. Проектиран е от архитектите проф. Емин Онат с асистент Орхан Арда, чието предложение е избрано от 48 други проекта участвали в конкурса на турското правителство от 1941 г. за изграждане на "Монументален мавзолей" на Ататюрк.
Тук се намира и гробът на Исмет Иньоню , вторият президент на Турция , който е погребан там след смъртта му през 1973 година.
Неговата мраморна надгробна пирамида е издигната на противоположната страна на Тържествена зала.
Изграждането на Анъткабир е продължило 9 години, а Мавзолеят е открит официално на 1 декември 1953 г.
Anitkabir може условно да се раздели на четири основни части:
- Алеята на лъвовете,
- Церемониалния площад,
- Залата на честта (местоположение на гробницата на Ататюрк)
- Парк на мира, който обгражда мемориалния комплекс
Подходът към мемориала е дълъг 262 m, оформен като пешеходна алея, която е обградена от двете страни с дванадесет двойки лъвове, изваяни в стила на хетейските археологически находки.
Между плочите, с които е застлана алеята на Лъвовете, има разстояние около 5 см, с което се "гарантира", че посетителите движейки се напред, гледат надолу към краката си за да внимават къде стъпват и по този начин спазват уважително поведение по пътя към гроба на Ататюрк.
Церемониалният площад се намира в края на Алеята на лъвовете. Дълъг е 129 m и широк 84 m и може да побере над 15 000 души. Покрит е с травертин (вид обличовъчен камък) в различни цветове с мотиви от турски килими.
В голямата Зала на честта се намира гробницата на Ататюрк. Трябва да кажа, че Ататюрк не е балсамиран, както е прието в много бивши комунистически страни. Той умира през 1938 година, а е поставен в тази гробница едва през 1953 г.
Широчината на сградата е 42 m, а дължината 58 m. Висока е 17 m.
Гробницата на Ататюрк се намира точно под символичен 40-тонен саркофаг в приземния етаж на залата на честта. Залата е покрита с арковиден таван, инкрустиран с позлатени мозайки.
Паркът на мира обгражда Мемориалния комплекс и се нарича така в чест на известния израз на Ататюрк "Мир у дома, мир в света." Той съдържа над 50 000 декоративни дървета, цветя и храсти от 104 разновидности, дарени при откриването на мемориала от 25 страни от цял свят.
В комплекса има десет по-малки правоъгълни зали, които символизират идеалите, повлияли на турската нация за създаването на светската Република Турция. Залите (или както условно ги наричат тук кули) са сравнително ниски, с пирамидални покриви.
Вътре по таваните на кулите има геометрични орнаменти, вдъхновени от традиционните модели и мотиви на турските килими. На покрива на всяка от кулите има малък стреловиден връх. Част от кулите са свързани помежду си с покрити колонади, обграждащи церемониалния площад от трите страни, а на четвъртата е Тържествената зала, към която води широко стълбище.
Още при подхода към Алеята на лъвовете има две кули.
В ляво е кулата на Свободата,
а в дясно кулата на Независимостта.
Пред кулата на Свободата има група статуи, съставена от трима мъже. Човекът с каска и палто представлява турски войник, в ляво мъжът с книга в ръка е символът на турската младеж и интелектуалния труд, а зад двете фигури е турския селянин. Сериозните изражения на лицата и на трите статуи представят тържествеността и силата на волята на турския народ.
Пред кулата на Независимостта има група статуи, съставена от три жени в турски народни носии. Двете жени в страни, държат голям житен венец достигащ до земята. Този венец, тежащ от житно зърно, представя богатството на страната. Жената в ляво с чаша в ръката символизира състраданието на Бога за Ататюрк, а жената в средата, която обхваща лицето си с ръка, плаче. Тази група представя гордостта и решителността на турските жени, дори в моментите на най-дълбоката скръб от загуба на Ататюрк.
Вътре в двете кули има различни експонати, единия от които е макет на мемориалния комплекс
В края на Алеята на лъвовете има още две кули, кулата на Победата и кулата на турския войник.
Около площада са останалите кули:
- Кулата на мира,
- Кулата 23 април, посветена на датата на откриване на Първото турско народно събрание, което провъзгласява независимостта на Република Турция
- Кулата на Реформите. Вътре е оформено допълнение към основния музей на Ататюрк. Има два факела. Единия загаснал, символизиращ падането на Османската империя, а другия гори с голям пламък, символизиращ възходът на реформите
- Кула на Националния Пакт. Четири ръце поставени върху дръжката на меч, символизиращи единството на нацията по пътя на реформите.
В другите кули са изложени: оръдейния лафет, с който е погребан Ататюрк, откритата и закритата лимузини на Ататюрк, а така също и неговата морска яхта.
В основната част на останалите кули е изложението на музея на Ататюрк. Тук могат да се видят много снимки, документи, а така също и восъчната фигура на самия Ататюрк.
Целия мемориален комплекс е внушителен. За него не е възможно повече да се разказва. Той трябва да се види.
Виж видеото
www.youtube.com/watch
Това място се посещава от огромен брой турци от цялата страна, а така също и от много чуждестранни туристи. Връх по посещаемост се сочи датата 10 ноември 2007 година, когато в деня на 69-та годишнина от смъртта на Ататюрк, мавзолеят е посетен от над 540 000 турски граждани и повече от 3000 чуждестранни гости. И в днешния ден в мавзолеят имаше много организирани групи от ученици, дошли на поклонение пред Ататюрк от цялата страна. Евалла на този народ, който така тачи своите Национални герои!!
Отново се събираме на площада пред комплекса за да продължим нашето пътешествие из тази интересна и непозната страна.
Следващия обект ще бъде Соленото езеро, намиращо се в центъра на Анадолското плато, за което ще разкажа в един от следващите постинги.
А следващата част на пътеписа ще посветя на Музея на Малоазийските цивилизации.
Вижте и първата част на този пътепис.
Турция отблизо: - Част 1 - На изток от Босфора
Следва продължение. Най-хубавото предстои.
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря за разходката.
цитирай
2.
hristo27 -
Аз също благодаря за разходката...
22.05.2010 21:14
22.05.2010 21:14
Аз също благодаря за разходката!
Прекрасни снимки!
цитирайПрекрасни снимки!
3.
анонимен -
браво, много хубав разказ
08.02.2011 19:35
08.02.2011 19:35
евала, изчерпателен разказ, който ще ми помогне за пътуването ми до Анкара през март 2011.
цитирайТърсене
Блогрол