Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2010 04:07 - ПРИДРЕМНАЛОТО СВЛАЧИЩЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2585 Коментари: 0 Гласове:
4



     ПРИДРЕМНАЛОТО   СВЛАЧИЩЕ 

          В кръга на моите интереси влизат и други теми,две от тях ще упомена сега за първи път:  свлачищата и подземната вода.Тези две неща са много тясно свързани.За да има свлачище трябва да има няколко наклонени земни пласта,като един от тях да е непропусклив за водата,напр.глина или скала,но трябва да има и вода,която да се стича между пластовете,след като достигне непропускливия пласт.Свлачището се характеризира с определена мощност,която зависи от височината /дълбочината/ на пласта,който се приплъзва и широчината на този пласт.В България има естествени свлачища,известни сигурно още от времето на хан Аспарух.Някои от тях са от нашата страна на Дунава,като едно от тях,Никополското се е образувало,като да се види структурата на свлачището и от непросветен в тази област човек.Долният пласт представлява утаена скала,в която се виждат дори черупки на морски охлюви,кремъци и др.защото някога там е било дъно на море.Следва непропусклив глинен пласт и над него-двадесетина метра слой черна,пропусклива за водата земя.Измежду двата земни пласта тече вода.Точно тази вода,която е с временен характер разлизгва глината  /този термин се ползва по Родопите за жени на 15 години,но в случая е подходящ!/  и приплъзването става факт,ако съм парламентарист ще кажа,че се случва.Глината също се свлича в Дунава по скалата,но много бавно.Предлагам на всеки,който има интерес в тази област,ако има път към Никопол,да разгледа това,бих казал азбучно свлачище.То е съвсем лесно достъпно от центъра на града в посока срещу течението на реката..Такива свлачища има и в Свищов и в Тутракан и по други места.Най-голямото и опасно свлачище по брега на Дунав е това в гр.Оряхово.Покрай него колко пари са окрадени уж за укрепването му,но то е толкова мощно,че нищо не може да го спре.Когато достигне пристанището,то ще кротне.

         Тези свлачища не са независими от човешата дейност,като застрояване на квартали върху тях без канализация,изсичане на горите от дървената мафия и др.причини,но не това е определящото.Сега няма да посочвам свлачища по Родопите,но там такива има много,обикновено в градовете покрай реките.Те в голямата си част са провокирани от човешката дейност.Някога,покрити с борови гори,за тях хората на са и подозирали.Природолюбители като мен когато пътуват около София,сигурно са забелязали свлачището при излизане от Железница в посока към Бистрица.То е много красиво и има обособен кът за пикник в долчинка на реката,залесена с брези,превърнат днес от мутрите в акник.Друго могъщо свалчище до София е това от с.Бистрица в посока Панчарево,което завършва до старата водопречиствателна станция между вилните зони Градище и Косанин дол.Туй нещо е толкова могъщо,че не може да се спре.Причина за появяването на това свлачище е превръщането на гората там в ниви.И оно тръгна!Сега и да се посадят върху нивите нови гори,то вече не може да спре.

         Има обаче едно свлачище в квартал на Варна,продукт единствено на човешката простотия.На табелата при входа му при социализЪма пишеше: Золотые пески.Сега би трябвало на мястото на табелата му да сложат портрета на брата на Милен Велчев,който създаде тамошните бетонни градини,унищожавайки уникалната природна красота и място за пребиваване на редки видове животни като големите безкраки гущери- слепоците,а също на таралежи,костенурки.Там също има варовикови скали,покрити с дебел хумус,но Господ си знае работата.Наклонът е съвсем малък,а и дъждовете в този район не са много,поради това там свлачища не е имало.Без да има необходимото проучване,Община Варна е раздала на разните някога функционери парцели върху това потенциално свлачище.После и други си купиха земи там,направиха си вили.Водоснабдяване и канализация там нямаше,канализация няма и до днес.Хората си караха с колите по малко вода за питейни и хигиенни нужди и в парцелите нямаше дори септични ями.Но нещата се промениха.Докараха вода от яз.Камчия,с която водоснабдиха не само Варна,но и вилната зона на Златните пясъци.Но в нея не бе изградена канализация със задължиелната към нея пречиствателна станция.Хората си вкараха вода във вилите,някои от които после станаха мутробароци с басеини,изкопаха си септични ями до скалата,защото в нея няма как повече да се копае и водата пое по нея.По разлизганата от фекална и помийна вода скала започна изхързулване на земните пластове над нея.Резултатите са видни.Има къщи на 45 градуса спрямо вертикалата.При влизането в комплекса се вижда една мутросграда,вече пресякла пътя,сега стои наклонена над морето.Един чудесен паметник на просотията човешка.Няма кой да разчисти тоя ужас,дано по-скоро да се скрие в морето.

         Подобен ужасяващ процес на вмешателство в прирдата бе извършен с най-голямата подземна река на България,река Текира под Чипан,но там екологичното престъпление бе с такива мащаби,че за него ще направя отделно екописание.

           А сега по темата:

           Има едно свлачище,Желенското,което дреме от  /около/ 1850 г.до сега.Тогава то се е проявило еднократно,но с такава мощ,че за него се говори до днес.Както за лавината при Видимското пръскало,макар тя да пада веднаж на сто години.Свлачището от преди век и половина е дало имената на днешния квартал Искрец и на върха до Своге,Грохотен.В този участък на реката през град Своге Искъра минава покрай връх Грохотен,като променя посоката си на 120 градуса.По освата линия на реката Искър насреща се влива река Искрецка.Срещу връх Грохотен има още един връх,който изглежда алпийски,ама не е.Той се е разцепил на две около 1850 година и от върха до основата му всичко се се свлякло в Искъра.За минути се е образувала висока язовирна стена.За да преодолее водата на реката този бент,тя се е събирала докато набере необходимата височина в двете долини на реките Искър и Искрецка,достигайки село Томпсън и село Свидня.Тогава покрай реките не са живеели хора,кравите  и другите животни са се спасили нагоре по бреговете им.Шумът от падащите земни маси е бил толкова голям,че хората започват да наричан насрещния връх Грохотен,а реката към село Свидня,Иск/ъ/рецка и селата над нея Иск/ъ/рец.Искърът е отнесъл този насип като бръмбар сламка.Той Балканът е разрязъл,та някакъв земен насип ще му се опре.Разрязъл го е и пак животът в пролома е започнал да тече отново по Божия закон там.Както след войната и унищоженията в тетралогията на Вагнер.Запознатите с нея знаят,че в последната й част,Залезът на боговете,настана пожар,откраднатото злато се стопи,заваля дъжд и пороите го върнаха обратно на дъното на Рейн.Престанаха войните кой да го притежава и чрез него да командва света.И животът тръгна отново по Божия закон,а не по този,измислен от лошите хора..

         Пътуващите с влака вероятно са забелязали,че скатът от другата страна на ж.п.линията е на тераси,които се свличат.Някъде има наклонени дървета,другаде - приведени и напукани вили.Това е основата на най-могъщото свлачище по пролома.То завършва един процес,който започва едва ли не от връх Издремец и е съсредоточен между реките Лесковдолска и Трескавец.Село Желен се намира в по-малко октивната му част,но също е застрашено.Най-сериозно е положението от центъра на Желен надолу в посока към Своге.Там тече река.Следват още две реки в тази посока,това е просмукана вода измежду пластовете.А отсреща е Желенския връх,/Желен е казано на диалект,правилната дума е Зелен/ наричан още Разцепения връх.Ако мине наблюдателен,бих казал буден човек,той ще забележи този връх,но едва ли ще може да прецени,алпийски характер ли има той или как така е станало,че половината от този великан го няма.Но ако премине с влака покрай това интересно местенце момченце с с дебело дупенце,има две причини да не го забележи.Защото ще се е задълбало вероятно в компютъри са да чати или сърфира,да сваля филми или слуша чалга или пък ако е без компутеро си,да се е замислило върху проблемите,които му създава отворът му с двойно предназначение.

         Преди Десетото над Желен падна жестока сеч на буковата гора и тя бе подменена с такава от черен бор.Новите гори от черен бор никъде другаде по пролома не са толкова обширни.Не мога да преценя,но вероятно и подмяната на горите е допринесла за активиране на сваличещото,но все пак нещо е било засято върху него.След Десетото обаче свлачището е тотално заебано.Върху него нищо не се сади,напротив.Селяните си „кръцват”,както те казват дръвчета за разните си нужди,като въобще не мислят за  последствията.Напр.всяка година пътят се ремонтира,защото част от него се свлича.Въпреки това нечия просташка ръка отсича дървото,което е на почти отвесния скат над пътя,защото то само си пада в камиона.А в селото камиони има,бракувани от военните,но са в движение.Има и кози,които изхрупват младите дръвчета,насадени чрез сойки,катерички и по други начини.Небходимо е залесяване,но моментът не е подходящ за такива работи.Сега страната е заета със защитата на достоинството на агент Гоце,опората на Октопода,Първанов.За тази кауза активираха всички разработени в миналото политпроститути и ги явяват по телевизията да проституират по казуса.А залесяването не е толкова лека работа,както високо платената оралната и мисловна изява на политсоциолозите по медиите.Има разсадник за борови дръвчета точно под Желен,но той е почти изоставен,може и него да го е купила мутра,за да го продава после.Тук най-подходящото дърво би било акацията,но тя се развъжда трудно.Само непреработено семенце,минало през тракта на птиче и изакано от него,покълва.Ако се посади семе,то не покълва.Има технология да се потапят семенцата от акацията във вряща вода за  2 секунди,след което покълвали,но тези устройства сигурно вече ги няма.Те са от джелезо,стават за скрап.

         Има и по-леки варианти за залесяване,като се засаждат направо в земята желъди от бук или дъб,орехи,лешници и др.но това е нещо което се яде и краде.Задавам си въпроса,какво ще стане с торба лешници,която ще получи един циганин,за да отиде и да ги посади тук и там.За разрушаването на природата,за грабежа й има всякакви схеми,възстановяването й се смята за глупава дейност.Защото трябва нещо да й се даде,а не да се открадне от нея.

         Ще спомена още едно свлачище по Искърския пролом,това при гара Владо Тричков.Размерите му обаче да доста по-малки от това до с.Желен.Върху него има доста къщи,построени след 1960 г.Достатъчно е да им се направи водоснабдяване,и къщите ще поемнат към Искъра.Или в миг ще се окажат под хиляди тонове пръст.

           Няколко думи за с.Желен.Тук най-ясно е очертано социалното неравенство.Няколко мутрешки къщи и вопиюща беднотия,това е селото днес.Някога хората са били животновъди,после жепейци,след 1960 г.и тук нахлуха виладжии,които постепенно изчезват и къщите им запустяват.Остава сама красивия изглед към Понор Планина.Днес работни места има само в София.Поради това хората остават там.Местните казват,нямаш ли си превоз,умрял си,а пък пътят какъв е,това отделно.Известната кръчма в селото,Вагоно,вече е затворена.Как са изкачили този пътнтически вагон до селото,за мен е загадка.Хората пият около смесения магазин и в него.За целта има маси.Всички хора,купувайки по хляб,по 100 гр.сирене,олио и нещо друго,си купуват и по 50 гр.огнена вода.Тия стари хора,от пръв поглед видно,че никога не  са ползвали медицинско обслужване,изглеждат ужасно.Баби с бради и мустаци и с по един зъб в устата,старци,навлечени с дрехи като дюшек.На немощен старец пред мен сиренцето се оказа над 100 грама и не му останаха стотинки за рикийца.Натъжи се и излезе,защото всички други пиеха.По-младите мъже - навън,защото могат да стоят прави,с бутилки или чаши в ръцете,старите – вътре около масите,защото вече не ги държат пкраката,а по-горе на площада-мутроловци с луксозните си джипове.Картина от съвременната ни история.Застигнат от мутроджип бях поканен да ме „снесе” мутрата с джипо си до Своге и аз се съгласих.Ебати джипа,беше върхът.И чалга дънеше в него,но мутрата я намали.Като разбра,че съм турист,взе да ми обяснява къде ловува и къде е интересно и красиво според него.Но и аз не му останах длъжен.Като свърши,свързах местата,които спомена с останалите населени места в района,че и с тези насреща които се виждаха,от Заселе до Заноге.Като разбра мутрата ,че с тоя пенис не може да ми излезе,каза колко е трудно тук за хората и стовари вината върху правителството на бать Бойко.Всичките им майки,роднини,телесни отверстия и прочие не останаха недокоснати от заплахите му за проникване в тях.Все пак,човекът ми оказа внимание,опита да мениме мисли,както тук казват.И чалга ми пусна,може би бе запознат и с тетралогията на Вагнер,но не стигна времето за нея.Толкоз богат човек,може и да е умен!А пък аз на доста зряла възраст за пръв път се возих в биринджимутрешки джип и ще кажа,че колата си я биваше.Нарочно не погледнах номера й,но беше японска и според мен бе към три тона.Моторът почти не се чува,дупките не се усещат,гумите бяха като бурета със стърчащи по тях бутони колкото зърната на кърмачка.Като натиснела мутрата ключа с червения цвят,всички колела теглели и нищо не можело да й спре джипо по нанагорното в снего.

           Желен е отправна точка за добри туристически маршрути,които съм описвал и сега само ще ги напомня:

           -В дясно има маршрут към Желенския връх и после през всички махали по южния скат на Лесковдолската река.Има възможност да се достигне тесен рид,който слиза от връх Издремец и разделя реките Лесковдолска и Тръстеная.По скалисто било се достига централното Било на Балкана между върховете Издремец и Високата чукла.

           -Пак в дясно има маршрут  за Лесков дол-център,от където  може да се отиде към връх  Издремец или към махала Редина,после махала Кръстец и да се слезе в Батулия,Томпсън или Реброво.

            -В ляво има маршрут,който преминава  през всичките махали на Желен,Церово  и Бов и слиза на Гара  Бов.

            -Пак в ляво има маршрут,който  слиза в река Трескавец и се изкачва на езерата Тръстеная.Това е кръстопът с пет отправни точки,описвал съм ги вече.

             Ще завърша минорно това си  писание,защото маршрутите в този район са възможни целогодишно,а природата тук е като кътче от рая.Пътят се разчиства до високите махали на Желен,също в посока Лесков дол,към село Бов и после до езерата Тръстеная,където се засреща с разчистения път от Гара Лакатник.Как за толкова зими,само чакали срещам там и нито един турист,осемелил се да прехвърли някоя от многобройните седловини с оброчища по тях,дагоеба.Красотата е върховна.От едната страна са Понор Планина и Врачанската,от другата-купола на Издремец.Природните условия тук са отлични,което се доказва от махалите по района,разположени до 1300 м.н.в.Почти колкото тези на Лескова махала,най-високата в Балкана. 

                                                                                                Товарищ Пропойцев

             



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5644861
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13406
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930