труд упорен ялов тук остая,

                                                                                       глад и нужди вам са гости  често:

                                                                                       нищета-сред пазвите на рая!

                                                                                                                            / Иван Вазов/ 

                                       Боклуци – сред пазвите на рая ! 

           Днес е 7.03.2010 г.Поради нов сняг не мога да премина през валозите над с.Дружево и да продължа към кв.Заножене.Ще се връщам към изходната си точка,Лакатник.Нямам избор!След като уточних датата,въвеждам и второ уточнение.В понятието боклуци влагам изхвърлените от хората отпадъци от бита им по планината,а не туристите-боклуци,които наричам нашественици в планината.Те,за разлика от битовите боклуци имат граница на развитие и проникване в планината и не са така опасни за природата й.Същите посещават обикновено леснодостъпни хижи,две-три или малко повече,които периодично сменят.Развитието им също е предвидимо.Те с напредване на годините все повече ядат,все повече се изтъкват,все повече пият,като на определен етап достигат върха на развитието си,стават пиянища.Този най-висш стадий се диагностицира много леко.Подпийнало до козирката,пиянището си вади фалоса и го подмятва към тези,които са му на сърце,ухажвайки ги по този оригинален начин.А те от вълнение се разлизгват.

           Битовите отпадъци обаче са много по-страшни от нашествениците в планината.Тяхното разпространение е непредвидимо,те все повече присъстват сред природата и количествата им нарастват бързо и застрашително.За тях съм писал и друг път,но аз съм все по-обезпокоен от този процес,за който според мен има три основни предпоставки:

      1.Липсата на екологична култура на хората,

      2.Липсата на местна власт,вместо която феодалства някяква мутра,

      3. Абдикирането на държавата от там,където няма какво да се открадне.

      Ще въведа и трето уточнение.Понятието  понори има още два синонима.Във Врачанско ги наричат въртопи,а тук,в планината Козница- валози.Когато някой от Губиславско заговори за валози,става въпрос за понори.Тук ги има много! 

       Поради лошото време днес ми остават два,бих казал свободни часа,достатъчни да достигна от местността Валозите над с.Дружево до Гара Лакатник по шосето.Разстоянието е около 15 км,изгледите на всякъде се прекрасни,заслужава си.Темата ми обаче сега е боклучищата.Не само тук!

          Те започват още от изоставените  стопански сгради над Дружево,днес срутища.Тези камари от срутили се строителни материали вече никой няма да почисти.Природата ще трябва да се справя сама,а за това са й потребни стотици години.Към селото има спускане и това е обяснение,защо изхвърлени боклуци над селото няма.Защото хората предпочитат да ги снесат на по-ниско място и да ги запофичат в някое дере,вместо да ги изкачват и изхвърлят.Голям замърсител в района на селото са пиянищата,за които има предвиден салон за пиене,доста по-голям от смесения магазин.Да се строят или откриват закрити вече пиянищници е всеобщ процес по гари и паланки.Старите отново отвориха врати,появиха се нови,уж нещо друго,а в тях се пие като за световно.Последното нещо,което умира в едно село е кръчмата и като пример привеждам тази в с.Церецел – център.

       Кръчмата в Дружево е построена  на наклонен скат,като в долчинката  минава временен поток и срещу  него има изоставен стръмен  парцел.Много,много кубически метри  стъклени и пластмасови бутилки,изхвърлени от терасата постепенно запълват това дере.А като започнат да се топят снеговете в планината или пък завали силен дъжд,дерето се самопочиства от по-леките боклуци,като водата ги отнася в река Петра.Такава простащина рядко може да се види.При социализма имаше лаф за такова деяние,де цунем - там ебнем.

         Ако тук става въпрос за  концентрация на боклуци,то местата  за разхвърлянето им,освбождаването от тях,са безкрайни,както простотията човешка.По пътя за седловината Дупнивръх боклуци от всички видове,между които преобладават пластмасовите,но също и строителни отпадъци,като и едри вещи като части от автомобили,изгнили печки и какво ли не са ръзхвърляни във всички деренца,откъдето извират поточетата,достигащи река Петра.Егати простотията,егати свинщината,егати нещастната река.Още 6 км.надолу по брега й има махали на Миланово и там нещата стават още по-трагични.

         На километър 3-и от седловината Дупнивръх има мост и веднага след моста от ляво,от карстов извор на Врачанската планина се намира водопадът Малката Скакля.Това е временен водопад,доста скромен по размери,но представлява умалено копие на Бовската и Врачанската Скакля.И ако в горната си част водопадът е от типа скакля,той в долната си прави три скромни пръскала,като тези в Централен Балкан.От това красиво място започват отново боклучища.В буковата гора,в новата борова гора,по улейчета и по площадки край пътя боклуците се срещат все по често.Явно,до тук те са изкарвани с камиони и са разтоварени до пътя с наклон отново към река Петра.Нещастната река!Малко преди махала Чешмата,вече в ляво огромен куп боклук увенчава няколко боклучища до самата махала,както купола на църквата увенчава самата църква.Примитив е събрал там останките от съборена къща и други боклуци,струпал е стари повредени камиони и трактори,а от дясно,където Примитивът вероятно живее е не по-малко страшно.

       След тази махала нещата не  се подобряват,но местните прилагат друг пенис спрямо боклуците.До някъде от стремеж към красота може би,носят ги до някоя дълбока дупка в карста и я пълнят с отпадъци.Водата обаче не е глупава.Тя като идва по ливадата,се устремява в дупката,както си е текла милиони години и така боклуците проникват вече и по подземен път в планината.Но пък не се виждат.Бог е създал всичко видимо и невидимо,човекът пълни с боклуци всичко видимо и невидимо.Дали не върви срещу самия себе си по този начин?Хиляди години хората са опазили природата си,сега тя се обрича на унищожаване.

        Със свършването на селото проблемът с боклуците не е свършва.Те се разхвърлят в дясно от пътя в новата борова гора,по стръмни места,по времето на социализЪма на туй нещо се казваше,повсеместно.

        Писал съм и друг път срещу боклуците по планината,посочил съм и първенец в тази област,Софийската планина.Сега ще посоча и град-първенец по боклуците,като същевременно управата на този град е несъмнено с най-хитрата спратегия за отърваване от боклуците.

         Своге има три боклучища,едното  е всевидно и на никого от Своге не прави впечатление.То води началото си от къщите над ж.п.тунел №8.Върху тунела живеят цигани.Те мъкнат боклуци,преглеждат ги и което им не влиза в работа,сурват го по ската към ж.п.линията в посока на гарата.Само преминаващите по влака се възмущават от това,свогенци са свикнали с боклука пред тунела както паразитите с ДДТ-то и въобще не го забелязват.Боклукът,който слиза от горе се почиства от работниците,които подържат тунелите и ако те не го почистват периодично,ж.п.линията ще се затрупа.Почистване на боклука по същество е изхвърлянето му от ж.п.служителите в Искъра.Аз съм преминавал през тунела пеша.В началото му,където е декоративната зидария,тя е просмукана от влага,мирише на киселина и фекалии.Без да съм химик,смятам,че това е задушливата миризма на сярната киселина,без да съм фекаловед,считам,че това е миризма от преработени във фекалии хранителни боклуци от кофите за смет.За наличието на киселина,с която циганите атакуват арматурата на тунела се съди и по кутиите от акумулатори,изхвърлени от горе.Една от тях бе с размери 25 х 25 х 75 см.Поне десет литра киселина е излята върху тунела чрез някоя септична яма.И така,вместо общината да чисти този боклук,”чистят” го ж.п.служителите.Общината го дава пас.А ж.п.-то не вижда,че тунелът така няма да издържи колкото близнака си.Циганите отгоре ще го срутят ако продължат да го обливат с агресивни течности.

      Второто боклучище на Своге  е до самата река Искър в  посока към с. Желен.Общинарите изхвъргват там боклука,Искъра като придойде го отнася.Той отива по нивите в Северна България,в Дунав,в Черното море.Общината го дава пас.

       Третото Боклучище на Своге  е в една долина между Церово  и Желен.Пише,място за депониране на твърди битови отпадъци.Депонира ги там Общината но:

       Завали ли силен дъжд,приижда дерето и освобождава Общината от боклуците или те всичките се свличат надолу и затрупват ж.п.линията.Тогава идва ж.п.техника и с фадроми освобождава линията.Всичко е много спешно,прави се „прозорец” за преминаващите влакове,за отрицателно време фадромите изхвърлят свлечената част от боклучището в Искъра.

       Аз много пъти съм срещал  хора в планината и съм чувал от тях кое ги безпокои най-много.Едното са ромбригадите,които им прекъсват тока и отнасят домакинските им пособия.Ако това се случи,през пролетта като дойде възрастният човек и няма с какво да се завие,къщата се изоставя.Другото безпокойство обаче е замърсяването,както те казват от навлеци.Идват,казват хората в селото такива,които са си купили къщи в селото,оставят си боклуците и се прибират в София.В момента в мисълта ми нахлу едно дере към Лесков дол,което бе запълнено с части от разфасовани автомобли.Явно някой,който е оползотворявал нещо от тях е изхвърлял години ненужното му в дерето.

       Ще дам и пример за екокултура  на една изискана,доста едра,с право казвам,красива млада дама между 20 и 25 години,която се качи на Реброво.Мацката - почиситена,дезодорирана,парфюмирана,с прическа и грим,обезкосмена – върхът.Беше много едра,поне 2/3 от Фидоската,но понеже е млада й върви и така,става.Дойде с чаша кафе и така го сърбаше,че се почувствах неудобно.Остави си чашата на перваза до прозореца на влака.После взе да си почиства чантата и оставяше употребени кърпички,запалка,билети и други боклуци,докато на перваза имаше място.На Своге стана и слезе.Боклукът й остана за чистачката.Егати прстачката!За себе си се бе погрижила добре,сигурно и имаше и впръскан разлизгвател / така казват тук на лубрика/н/та/,но да се погрижи за боклуците си,да не й слугуват хората,за това дори чувство за неудобство нямаше.Спомних си за една свиня,която след като бе изяла храната от каменното си корито,бе се изакала в него,макар да има цяла кочина място да свърши това,а стопанинът й без да го почисти,отново й сипа храна в коритото.Красивата едра мацка ме върна към този спомен за свинята.Обикновено заговарям хората около мен,но като си запи така шумно кафето дамата,вместо това,само неколкократно споменах на ум нейна майка.Дано да е кротка жената където щеше да се изявява днес,защото за Фидоската съм чувал,че била много активна и винаги искала тя да е отгоре.А и тая не бе под 120.

          Връщам се на темата.Положението със замърсяването на жизнената среда е ужасно.Аз не виждам кои служби или хора ще са в състояние да почистят хилядите дерета,задръстени с боклуци,по които тръгва изворната вода.А този процес не спира,той напира навсякъде.Туристите – боклуци твърдят,че ходели в планитата за да се прочистят,да се наговорят на мръсотии,да се напсуват,да се наядат,напият и т.н.с една дума да оставят мръсотията си в планината и да се приберат пречистени от нея.За жалост,това е психологията и на виладжиите,които днес с джипове се изкачват на невероятни места.Да се изкачат,срещу това нямам нищо против,дори ще се зарадвам ако разбера,че след като са се изкачили са отфекалили големите си шкембета върху накоя обедняла почва,но те не постъпват така.Само ровят ливадите с офроутите и АТВ-тата си и към замърсяването на околната среда добавят и разруха.

         Замислих се на тема боклуци  и свързах темата с хората-боклуците в относителния смисъл.Те не се занимават с битови или други отпадъци,а опитват да набутват боклуци в човешките души с цел да мърсят и маскарят хората по поръчка на разработчиците си.С политическа цел,естествено.

            Сетих се за една госпожа,която е доста по-интелигентна от другите с които работи и доста по-изискана.Тя е годна да работи дори в областта на културата,но животът я е завъртял така,че тя не е могла да следва пътя си на развитие,заложен в чипа й.На мен хората ми приличат на животни,поне в по-голямата си част.Тя някога приличаше на бяла шута коза-първескиня,безспорно бе много красива млада жена,но подтисната,неконтактна,заета със своите си проблеми.Тя е абсолютната Риба по зодия,което за жена не е добре,защото е лош стопанин на самия себе си.Освен,че това е най-добрата майка,друго добро за нея не може да се каже.Жената – риба цял живот остава подтисната и тъжна.С напредването на възрастта отбягването на близки контакти и невъзможността за двупосочна радост води жените Риби до задълбочаване на психопроблема им,те започват да се занимават изключително със себе си,да си поставят задачи и срокове и това е сериозен симптом,че откачат.Времето на жената между 40 и 55,когато тя се формира в човек,за тях е тотално загубено.Това формиране може да се се извърши само чрез контакт с мъж.

          Доста години изминаха от срещата ми в планината с тази жена.Наскоро по улица Малко Търново с моя си ход,може би три пъти по-бърз от този на нормалните хора,застигам аз една „коза”.Намалявам скоростта си с цел да й се обадя,защото я познах,но не посмях.Вместо прекрасната млада коза,пред мен се влачеше една вече не бяла,а пожълтяла коза,която бе с походка на коза,пребита от стопанина си с тояга по гръбнака,поради което тя вече не може да си движи правилно задните крака и ги замотава.Овцата може да се бие по гръбнака,защото вълната омекотява удара на тоягата,но козата осакатява и след такъв побой трябва да се заколи.На това бе заприличала красивата някога дама и ми стана толкова мъчно за нея,че не й се обадих.

         Понеже имам богата фатазия,ведага се замислих за версии,довели до тази промяна при така красивата някога жена от спомените ми.И си спомних за една,която чух от българи от Босилеград,временно на работа в някогашния ЖПЗавод.Понеже познавам Милевската планина,виждал съм планината Бясна кобила,бил съм на Славчето и на други места,бързо се сприятелих с тях и те ми признаха следното.Угрижени сме,отчаяни сме,казваха те,защото с нас бе извършена несправедливост.Част от България бе дадена на Сърбия и сега какво стана с нас?Като сме там,викат ни презрително,българи.Като сме тук,викати ни презрително,сърби.Какво да правим,къде да отидем?

           Казаното от тези хора,които  също ми приличаха на животни,пребити от стопанина си,отнесох към тази госпожа.Ако тя работи между боклучки /непочтени/ жени,първо те ще я подтискат,защото е по-интелигентна от тях,поради което тя на работното си място ще се чувства нещастна.Второ,извън работата й,ще й напомнят с какви хора работи и макар да не е като тях,ще се отнасят с нея незаслужено лошо както към колежките й боклучки.И става каквато става.Ще стигне жената до положението,за което шопът казал:Отпред змия,отзад-магаре,накъде да побегнем!

           Завършвам писанието си нестандартно.Сега  ми дойде на ума,че освен  трите предпоставки за разпространение  на боклуците и боклучищата,има  и още една:

            Лошите хора,които имат пари  и власт,и на които хич не  им дреме за този проблем.А  освен замърсяването на природата,вече загатнах,че те замърсяват и човешките души!Който им се поддаде.Но не и мне, 

                                                                                                      Товарища Пропойцева