Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2010 21:09 - СЕДЛОВИНАТА ДУПНИВРЪХ – ЦЕНТЪР ЗА ЕДНОДНЕВНИ ИЗЛЕТИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2840 Коментари: 1 Гласове:
1



 На Г/жа Краси плюс символичен букет от 58 алпийски цветенца!

 СЕДЛОВИНАТА  ДУПНИВРЪХ – ЦЕНТЪР  ЗА ЕДНОДНЕВНИ  ИЗЛЕТИ 

         Седловината Дупни връх е най  високата-точка на пътя от Лакатник за Вършец.Тази седловина,висока около 900 м.н.в.разделя две средно високи планини,Козница и Врачанска.Те са малко известни на хората и туристите,но природата и красотата им са уникални.Тези две планини,както и възлюбената от мен близко до тях,Понор Планина си приличат по строеж.Заобиколена от тези красиви планини,седловината също е много красива.Тя е заобиколена от два върха,от които единият е остър,а другият-широк,с форма над седловината досущ като местността Копито на Витоша.Изгледът от тук е затворен само на запад.На изток по рида,създаден от Първотвореца за обитаване от хора,са се разпростряли Осиковските махали,днес обединени като село Миланово,които завършват с Ръжишката махала.Пенисчии са насадили на последната бубуна от този рид над селото в посока Лакатник борова горичка с форма на конска подкова.Идеята вероятно са взели от местността и гората Подковата над водопада Добравишка Скакля,над която има дълбоки пещери в карста,някогашни мечи зимовища.Благословени да са ръцете,насадили тази смешна горичка,мой дългогодишен репер при пътуванията ми натам.Идеята разсмива,а пък аз ползвам горичката за ориентир,когато си набелязвам посока за слизане от планината.

       От седловината Дупнивръх започва долината на втората по големина река в Козница,която тече на изток,реката Петра.Тя е по-къса от река Дълбочица,но по дебит на водата я бие както бать Бойко тресна на кметските избори проститутът Милен Велчев,който се гласеше от висотата на кметския стол да окраде и Общинската банка,както стори с външния дълг на България.

        Пак от седловината има отклонение  на пътя за селото,известно с две имена,Дружево и Дупнивръх,аз съм възприел първото.Разстоянието е около километър и малко,но селото е поне 100 м.над седловината по вертикала.Като площ то е много голямо.От него започват два рида,по които днес изоставените къщи напомнят за бедняците от скалаците,както ги нарича в края на 19-и век един от духовните ни отци,Дядо Вазов.Следващият рид е най-високият населен рид тук,по него се вижда част от махалите на Губислав,един друг обширен,планински район,днес загубил и славата и хората си.Този рид има продължение към централното било на планината и го достига при Червеното езеро /Червената локва/ под Крушачки връх.От този връх към Петрохан се върви като по гръбнак на сиамски близнаци.Единият близнак е планината Козница,другият-планината Понор.Планините са срастнали една към друга.За погледа на туриста,търсещ красота и запознат с големите понори,този преход е вдъхновение.

         На север от седловината Дупнивръх започва Врачанската планина,към която се устремяват пътеки по ливадите и през гората,както и останки от римски път с променено на места трасе,който се ползва до днес.

        Две думи за село Дружево,казах,че съм възприел това негово име,а не Дупнивръх.То е доста високо разположено,почти на 1000 м.н.в. в заветните гънки на реките,които поемат надолу и се вливат в най-голямата река тук, Петра.Почвата горе по равното е черна като катран.Това е хумус,образувал се милиони години,по наклоните има кафява горска почва.Къде е благодатно мястото за живот в даден планиниски район се съди по обстоятелството,има ли в него махали по северните скатове.Тук има доста такива,хората не са се притеснявали,че ще им липсва слънце на тази височина,защото други предпоставки са компенсирали това неудобство.Могъщ рид пази селото от ветровете от запад,но то е оградено също така и от юг с друг могъщ рид,този на с.Губислав,а от север с Врачанската Планина.На изток селото е отворено за слънце и ветрове.Широките скатове,които се събират в Издремец затварят хоризонта натам.

           Поминъкът на селото е бил животновъдството.Кравите са пасли по Козница,овцете-по безкрайните плата на Врачанската Планина.Връзката на Дружево в миналото със страната е била чрез Вършец,а от него-до богатото поле на Северна България.Да се отиде някога до другото богато поле от южната страна на Балкана,Софийското,е било възможно само за пешаци и коне,но не и да се прекарат с каруци стоки до него.Не е лесно да се премине през планитата Понор.Днес,където е Гара Лакатник,в теснинта с два акра небе, не само хора,но и жиотни не и имало.Това населено място възниква по време на строежа на железницата и после става село за железничарите,които работят по откритата през 1897 г.железница през Искърския пролом,свързваща Северна и Южна България.

          Дружево е изгубило значението  си,продължава да го губи и  днес.Поминък за хората там днес няма никакъв.Старите хора гледат стока,но те си отиват и тези умения и труд /на американски език бизнес,/ ще си отиде с тях.Овцете изчезват първи,после кравите,а с тях и прасетата.Най-дълго остават при хората козите и кокошките.Едно голямо училище е имало селото,сега то е превърнато в дом за хора с ментални увреждания.Така наричат тия от лудниците по Курило,Гниляне или в тази под врачанския водопад Скакля над гара Враца.В селото има едно-две работни места в този дом,още едно работно място има и за пощаджийката.С това ангажиментите на държавата към хората тук се изчерпват.Районът е отписан,защото тук беднотията е пълна и няма какво да се открадне.Ако имаше нещо за крадене щяха да се появят инвеститори,концесионери или мафиоти като Тони Фарма и крадлата на лекарствата за раковоболните,Долорес Арсенова.Арсенът е лекарство от Vеnena - A по аптеките.Възможно е някога тя да е работила с този препарат и да се кръстила на него.Дали има и други работни места в Дружево е така трудно да се каже,както да се уточни кой циганин се е бил качил в автобус №79 и си перфорирал билет.Деца,ако такива има,пътуват с училищния автобус до Лакатник по 16 километров път,от който ако погледнеш надолу се панираш.Всеки ден при лошо време родителите треперят докато се върнат децата им.Село Миланово,което е по-близо до Лакатник и по-удобно за достигане ще надживее Дружево,но и там нещата са „тръгнали”,както строителите казват за сграда,на която срутването й не може да се предотврати.Тези села ще останат като села със сезонно значение,в които през лятото ще живеят виладжии и хора с наследствени имоти там.Но и това ще е до време,защото днес новото поколение има нови критерии за жизнена среда и тези одалечени села сред дивната природа не се вграждат по никакъв начин в тяхната жизнена среда. Интернет промени света,но не само той.За промяната на хората в отрицателен аспект при нас помогна и комунизЪма,който отлъчи хората от изворите им на живот: църквата,труда,стоката и ги превърна чрез тъпите медии в манипулируеми маси,чиито кумири са двете проститутки,които вече споменах,а също Трактора,Валяка и всякакви идиоти.Богати и щастливи ще са тези,които правят като тях,те ще имат същите палати и джипове,ще слушат чалга.Това струи от медиите.Най-високо платените медийни проститути ги явяват в разни предавания,разработени да приравняват делата на Ботев и Левски с престъпленията на днешните мутри,други хулят Вазов,защото той просто няма с кого да бъде сравнен днес.Аз който познавам делото на Вазов,не мога да бъда излъган,но измежду манипулируемите по интернет и медиите чалгарчета доста ще се ловнат на някои от тия пениси,дето им ги подмятат веднаж,защото не са прочели нищо от Вазов и второ,защото и да го прочетат,не могат да го разберат.Допълнително ще ги затруднят и непознати думи,които днес почти не се използват,а и в интирнетерминологията не влизат.Но пък думите на Андрей Райчев и жена му Вица,на чалгаджийките със силиконовите красоти,това се разбира и от хиперпростачетата.

            Наблизо до Дружево бе курортът  Вършец.Написах го в минало  време,макар той да съществува  и днес.Но след Десетото той  вече не е курорт.Определени за приватизиране на почивните комплекси мутри купиха по за един лев със задълженията им хотелите с цел да ги препродават,но май не стана планираното и голяма част от тях се рушат.И почиващи във Вършец вече почти няма.Жалко за този хубав курорт,той се водеше вилното място на Враца,с топли минерални извори,претъпкан,както хората тук на времето казваха с почиващи куростиски /така наричаха тук палавите курортистки,които идваха да почиват,осъществявайки докато почиват емоционален извънбрачен контакт/.Днес почиващите /ведно с инструменитете си за стискане/ явно се подвизават другаде или пък не почиват.Вършец запада,няма работа,няма кой да направи оборот дори в сладкарницата.Хората изглеждат трагично.Те пътуват до Враца,други се преселват към София,от местните само пенсионерите са добре,защото знаят че на седмо число ще получат частта от ограбените си след Десетото пенсии.В Заножене отново се появи стока.Този висок квартал е предпочитан да изъртяване на мутробароци.От дна страна беднотията,от която отърване за хората няма,от друга страна-мутробароците с джиповете пред тях и вътре младеж с милиони вероятно от консулнатнски услуги.

            Със съсипвнето на почивното  дело намаля и потокът на пътуващите от София до Вършец.Преди автобусите от Лакатник за Вършец бяха много,като автобус чакаше всеки влак от София и едвам поемаше пътниците.Имал съм случаи да не мога да се кача и да се налага да си променям маршрута за деня.Днес нещата са различни.Това,че няма достатъчно хора да пътуват е едно,но пък се появиха такива,дето се наричат ресторантьори,хотелиери,превозвачи – за мен откровени мутри,които се изяват спрямо тези,които трябва да обслужват като рекетьори.Един пример: Пътуваш 150 км.до Монтана за някаква сума,мутрата с рейса после за 25 км.до Копиловци ти взема два пъти повече.На всичкото отгоре рейсът върти по всички села в посока Копиловци и се пътува много по-дълго,но си плащаш на мутрата колкото те е возила.Така е днес и с рейса до Вършец,но нещата така са навързани,че хората казват: Добре е,че го има!Защото пътуващият автобус от Лакатник до Вършец и обратно е само един на ден,а разписанието му е следното: Сутринта автобусът изчаква влака от София,тръгващ в 7.40 ч. А следобед пристига от Вършец в Лакатник за да направи връзка с бързия влак за София в 16,55 ч. от Лакатник.За туриста да напълни до спукване един творчески туристически ден,това е отлична възможност,но доста скъпа.Мутрата,пардон,превозвачът,дере жив.

          Връщам се на седловината Дупнивръх за да опиша десетина еднодневни прехода от нея.Аз обичам еднодневните преходи,а също и продължителните,при които посещавам един район и го упознавам.После отивам на съседния и така-от Тимок до Черно море.Двудневните преходи имат своето неудобство,защото вечерта може да се превърне в поле за изява на неизявили се където трябва,да се пие и да се раздават акъли от простаци,да се говорят глупости,да си размахват фалосите пиянища,да се повръща,да дъни чалга с ниво,способно да увреди и средното ухо.Хората са създадени за да си пречат,това е закон,но неписан закон сега и въпрос на оцеляване на културния човек е хората да бягат от туй,дето е рожба на пазара,примитивите със самочувствие,както дявол от тамян.

            Преходите от седловината започвам от дясно на ляво.

            Първият преход,който ще опиша е един от най-красивите в България въобще.Тръгва се по някогашно вървище за стоката към пасищата по платата на Врачанската планина.Вървището ползва и останки от римски път.Преодолява се горист пояс с разкошни букови гори и се излиза на карстов извор,до който преди Десетото имаше овчарници.Тук идва петокласен път от с.Миланово.Малко по-нагоре от него се отклонява туристическа маркировка,която отвежда на платото,под което е изворната област на река Оплетня.Платото е равно горе,но към реката спуска конуси,сипеи,отвесни скали и ребра,много стръмни гънки с по няколко дървета в тях.Загледн в такава група горичка от пъхнати в гънка десетина дървета,до които само алпинести могат да се смъкнат,съм си мечтал да мога и аз да бъда там.Да видя каква е природата в това микромясто,където вмешателство на човека е било невъзможно.Тези страховити,на места отвесни места,са наречени Кобилските стени.Само че по тях не кобила,а и коза не може да премине.Под тях има един продънен циркус,подобен на пирнските,но без езеро в него.Кобилските стени завършват с остри скални върхове,между които излизат пътеките от с.Оплетня и с.Очин дол.Това е кръстопът.Може да се избере посока към тези две села,към х.Пършевица и после към Згориград.Може и да се продължи по платото до най-известното място във Врачанската планина,проходът над извора Додил,в миналото римски кръстопът и от него да се слезе в Елисейна по пътя на крадците на джелезо и имущество на хората от Враца или пък в Згориград по екопътеката покрай Водопада.Връщането не указвам точно как да стане.Който ползва тази дестинация сам творчески да реши как да се прибере.Това го правя съзнателно,не посочвам и кой маршрут от вариантите е най-красив,защото всичките са много красиви и различни.Един харесва Брамс,друг-Рахманинов.Това са различни страни от Божието разнобразие в природата.Човек трябва да намери своето място сред нея.

            Вторият преход е разходка,бих  казал из дебрите на рая.Тръгва  се по маршрута на първия  преход и се върви до карстовия  извор.Малко по-горе се отделя  път в ляво,който се изкачва постепенно към едно плато,огромно и много обгледно.Понори /тук ги наричат въртопи/ с различна големина и дълбочина съпътстват картината,която е изпъстрена с поляни и разкошни гори.Този път продължава по рида между реките Черна и Бяла надолу с възможности за спускане към селата по долините им,но така има вероятност от изгубване в гората и не препоръчвам тези маршрути за незапознатите с района.Пътят върти в подножието на едно обширно плато и по някое време започва да слиза към долината на река Черна.По-надолу не трябва да се слиза от тези,които са тук за първи път.В дясно има пропасти и от поляните над тях се разкрива страхотна гледка към долината със село Лютаджик.Да се остане тук сред буките е много красиво.Обширното плато в ляво може да се изкачи от всякъде по затревения леко наклонен скат.Пресичат се разни изоставени трасета от камионите,които са идвали тук да карат необходими неща за овцете и хората,както и да откарват млякото.

          Някогашен резервоар за вода,предназначен да събира пролетните води от карстов извор,днес развалина,е мой репер при изкачването на платото.Там е имало карстов извор,истинско чудо,защото е горе под самия връх.Още малко и се достига един ръб с извивка като на Копитото на Витоша.Скалният строеж обаче е различен.Тук скалите са варовити и са разположени в наклонени пластове.Панорамата от тук е на четирите посоки.Преминаващите коли по седловинта Дупни връх от тук изглеждат като  кибритени кутии.Аз съм  бил почти навсякъде наоколо,но си имам любими места и от тук за мен е наслаждение да ги погледна отново.Само който е бил тук,знае каква е красотата на това място.

          Следва връщане отново до седловината с автобус до Лакатник.Има вариант през гората в дясно,но пътеката е изоставена и не я препоръчам,ако някой идва тук за първи път.По-сигурният начин за завръщане е да се продължи по края на платото над пропастта,където преминава шосето Лакатник-Вършец и да се осъществи спускане без път или по някой от изоставените пътища към карстовия извор с овчарника.Всичко се вижда,опастност от загубване няма,но ако се появи мъгла не трябва да се напускат пътищата,защото има пропасти.

           Този маршрут е единственият от тези,които ще предложи,който можеможе да се посети с джип или по-висока кола и ако това стане,имам препоръка.След като мутрата /лайновоза/ изпече касетките си с картофи и свинско и почне да ги яде,ще му се наложи да се отфекалва на няколко пъти.Добре би било да изстреля суровината от лайномета си покрай млади дръвчета,за да ги подхрани или до цветенца,като внимава да не ги затрупа,а също по места,където тревата е най-слаба.По-съвършенните мутри съм чувал,че се премествали по време на този процес два-три пъти и така по-равномерно наторявали,но аз съм на друго мнение.Не защото са по-съвършенни,мисля аз,а защото отфекаленото от тях ако се депонира само на едно място,става много високо.Това е все пак път към екоравновесие.Една мутра,която изяжда по 80 кебапчета на ядене във всеки случай може да допринесе много по-голяма екополза от един нормален човек или турист,за котото не е пресилено да се каже,че почти не яде.Имам основание да дам тази препоръка към многоядящите ,защото съм намирал в планината на метри от барбекюто мястото,където мутрата се е отфекалвала между камъни,а това е от полза за природната среда толкова,колкото допринасят домашните кучета,които сутрин стопаните им изакват по тротоарите на София и после си ги прибират в смръдливите апартаменти.

             Подчертавам,това е единственият маршрут от десетте,които предлагам,достъпен за коли и затова предложих вариант за подобряване на екоравновесието в райна му.

             Третият маршрут,който препоръчвам е по шосето за Миланово.При първата махала от него се тръгва към нея и започва да се следи рида,по които са разположени останалите махали.Този маршрут освен прекрасния изглед предлага и много варианти,при които се слиза в долината на река Петра.От всяка махала има вървище към тази река и по нея - до Лакатник.Има и един път,по който преминават УАЗ-ките на служителите от Водоснабдяване до помпите при карстовия извор.Ако се продължи до последната махала,Ръжишката,след нея има две пътеки за спускане към Лакатник,като аз предпочитам лявата.При слизане към гарата има ново разклонение и аз пак предпочитам лявото,защото слиза при извора Житолюб.

        Четвърти маршрут предлагам по  долината на река Петра.Някога  там е имало вървище,днес,след построяването на шосето горе,то е изоставено.Да се прегази река Петра ако завали силен дъжд или през пролетта не е лека работа,защото мостове няма.След достигане на карстовия извор с помпената станция започва по-добра пътека,която достига поляна,където се събират две реки,но отново се налага да се прегазва реката.Малко под нея започва каньонът на река Петра с разните пещери,водни дупки,карстови извори,разрязани утаени скали,едно чудо на природата.Само го споменавам.

          Пети маршрут само за разходка из околността,както втория,предлагам по двата по-скромни рида,тези между Милановския и Губиславския.По тях също има махали,има и останали пътища.Схемата на връзка между тях е следната: Тръгва път от единия рид от Дружево,обикаля махалите,слиза в реката между двата малки рида и отива на следващия рид.После достига отново до с.Дружево.По тези ридове не може да се слезе до долината на река Петра,те са с отвесни спусъци,но има пътеки покрай рекичката между тях и се слиза по нея.Тази малка рекичка е един карстов бисер.Тя отива на поляната,която описах в маршрут четвърти.

          Шестият маршрут аз съм нарекъл Губиславския и той е от степен на красота както първият.Има си старо вървище от Дружево за Губислав,по което се тръгва.По равномерен наклон през букова гора се достигат чудни ливади.Тук красотата е разпръсната без мяра,но така продължава и надолу.Търси се път по билото на рида в ляво в посока на високите махали на Губислав,а те са наистина много високи.В места,по които не ми е ясно как хората и животните са се борили със зимата има останали къщи да свидетелстват за това,какво борбено същество е човекът и какви трудности е преодолявал.Тук зимата е била поне 4 месеца.Трябва през това време да е имало храна за животните и за хората,да не се разболяват,да се пазят от вълците.Има шосе,запазено до днес,то е строено от трудовите войски след основаването им.В момента пред очите ми се появява най-високата къща,свряна между едни вековни буки,закътана от север със скали.Над тези скали има разкошни пасища,а изпод скалите блика карстово изворче.Няма да описвам красотите,не е възможно.Само ще отбележа една особеност на къщите.Те са направени с каменни зидове,дебели поне половин метър,като положените в зида камъни са много големи.Кой е имал сила да натовари тези камъни,как воловете са ги докарали,как са ги положили в зида,не знам.Днес това не е възможно да стане.Винаги съм се спирал да разглуждам един обор от камъни,все едно огнева точка по морето,но голяма.Какви са били тези хора,как така стана,че къщите им опустяха и се рушат.Те са архитектурен резеврат,но освен аз,не знам друг да е забелязал тези монументални каменни къщи.Такива са си правили турците по Източни Родопи.Забележителност са,но не са известни.Както Завидовските гробища,които дори не споменавам къде са за да изкрадат от тях кръстовете с каменорезбата.

         Този път минава покрай всички  махали,като от него се вижда дълбоко долу с.Губислав – център.Той слиза при вливането на реките Петра и Дълбочица.

          Специално отбелязвам,че от този  преход по-красив поглед към две планини,Понор и Врачанска,от другаде не съм убеден,че има.

          Седми маршрут има като се върви по пътя на шестия до билото на рида.После се продължава направо и се слиза покрай едно усойно дере в посока хижа Пробойница.Наблизо е паднал самолет поради мъгла.Твърди се,че карал ягоди за спортистите ни на Белмекен по времето на Правешката Тиква.След хижата се слиза към селото,излиза се от него и се поема стария път за Лакатник.Той започва от завоя над разкривката от урановия рудник,която купи Румен Овчаров и сега смила радиоактивната скала за настилки на пътища.Този път слиза на асфалтовото шосе при завоя на реката на около 3 км.над Лакатник.

        Осми маршрут за Лакатник има  от хижа Пробойница,като се изкачи преградата на река Понор,първата голяма сляпа река и се тръгне по нея в посока на с.Заноге.От Заноге се слиза по популярния маршрут до Лакатник,но има и един за много фърст туристи,който започва от каменния кръст на оброчището на селото,после се спуска към река Тодорица,която се прегазва и накрая слиза в село Бов по пътя,който е ползван от Дядо Вазов и водача му Младен.По него се е изкачил този велик духовен отец до с. Заселе и е написал вдъхновеното си стихотворението На Малата планина.В него той казва,че живеещите в пазвите на рая са орисани да живеят в красота,но така също на глад и нужди.

            Девети маршрут от седловината има за квартал Зоножене на Вършец.Той е маркиран.В началото се върви в посока към х.Пробойница и има разклонение в дясно за хижа Бялата вода.И по това спускане през красивата букова гора има останки от римски път с изгладени от копита и обувки камъни.Този маршрут е популярен и само го споменавам.Всеки турист сам може да си избере посоката,към Вършец или от Вършец,като се съобрази с автобуса до Лакатник.

           Десетият маршрут може да измине  този,който е изминал посочените в настоящото ми писание девет маршрута.Той започва от Миланово и слиза в долината на река Оплетня.Това е къс и стръмен маршрут,по който има останали много пътеки от стоката,която е извеждана на паша горе при Осиковските махали.

А изгледът от тези махали,днешното Миланово,само заради него си заслужава човек да дойде тук.

       

           Има понятие Лакатник,за някои това е гарата с кебапчийницата и двете пивници,а може би срещу тях-изгледът със скалата отсреща с висящото заслонче на нея.Педераси въобще не различават коя пещера е Темната дупка,коя-Ръжишката,как минава т.н.Зидана пътека,къде има достъпни пещери.Това се вижда и от пивниците,но погледите сигурно са привлечени от бутилките по рафтовете.Аз в настоящото си писание описах част от западната половина на района на Лакатник.Но Лакатник е много широко понятие,защото обхваща и скатовете на Искър от източната му страна,с граници реката Искър и долините на реките Лесковдолска и Бовска Габровница.А името Лакатнтик идва от извивката на реката,която наподобява лакът на ръка.Когато събера мислите си върху този триъгълник,ще има писание и за него.Там скали има малко,но пък има много други красоти.Така от една красота на друга,за доста години описах район,който обхваща около 2 000 квадратни километра.Ако мога с писанията си да привлека туристи към него,ще съм доволен.Става въпрос за едно докосване до природа,която е различна.Докосваш се не само до първичната природа,а и до тази част от нея,която е приютявала в пазвите си човека,осигурявала му е жизнена среда хиляди годинии чрез съжителството му с домашните животни!Това описва и Вазов в едно стихотворение,като казва:Човекът словесен,сродил се духовно със скота!Първо животните трябва да се нахранят и тогава те ще дадат храна и на човека,който ги отглежда.Лош ли си с животните,не се ли грижиш за тях,няма да има и за теб!Умирате заедно!Този процес се нарича животновъдство,но това е външната му изява.Връзките са много по-сложни,отношенията животни-човек – също.Те са влезли в родовата памет и на хората и на животните.Пред мен възрастна жена умираше от инсулт,но имаше само една мисъл в главата:Да не остане кравата й неиздоена,защото ще я хване мастит.

            Много пъти съм се чудил,как  са живяли хората при тези сурови условия.За днешните ни представи,това е невъзможно.Тези хора са били силни,защото са били свободни и скромни.Спомням си среща преди години с един овчар от Гоцеделчевско,помак,когото бяха подгонили заради името.Човект показваше стадото с овцете си и овчарската си торба от агнешка кожа,в която показа дори какво има,само сирене и черен хляб.И казваше.Докато ги имам тях /овцете/ и това,/торбата му с ядене/,от нищо не ме е страх.Имаше предвид изверването /пардон,Възродителния процес,измислен от Правешката Тиква/ по това време в Корница,Лъжница и Брезница.Това бе около 1975 година.

            И понеже стана въпрос за  свободни хора,един аналогичен случай.За кой ли път гледах филма на Бруно Монсежан за Рихтер.Много тежък филм в психологически аспект.Бащата на Рихтер е германец.Сталин заповядва около 1925 г.в Русия да се разстрелят етническите германците,защото са врагове на Русия.Но зверството не е свършило с това,съпругите на германци в Русия ги е гроздяла същата опасност.И майката на Рихтер бяга,за да избегне куршума на ЧК-истите.А Рихтер?Той е на 20 години,с баща немец,майка му избягала от СССР,той е останал сам.Животът все пак го е пощадил,но какво е изживял после този човек,гледан под лупа от НКВД?По случай смъртта на Сталин той трабва да лети със самолет,после го обвиняват,че не е свирил каквото е подходящо за погребението на вожда и учителя на народите,според преценката на най-силния в момента на погребението,Лаврентий Берия.През 1959 г.го пускат за първи път да свири в чужбина,в Прага.При неосталинстът Брежнев този велик човек е бил отново подтискан чрез апарата,който вече е КГБ.От екрана виждаме един велик,но тъжен човек,който е бит през целия си живот от тия идиоти,които вместо да се гордеят с него са се надпреварвали да го репресират.

          На фона на този човек,чиито последни думи във филма са,НЕ ХАРЕСВЕМ СЕБЕ СИ!,на два пъти се появява да говори за него Глен Гулд.Каква огромна разлика!Глен Гулд,канадецът,свободният човек,посветил себе си на музиката както монаха на Бога,говори пред камерата.Той се е оформял като творец сам,без да го следят службите,без да го притискат,без да му казват какво и къде да свири.Каква разлика в излъчването между тези двама велики мъже,свободният човек Глен Гулд и притисканият,следен и заплашван цял живот от репресивния апарат на службите в СССР,Святослав Рихтер.

          Може да е бил ужасно тежък  животът на тези планинци,чиито  останали паланки по планините  посещавам,но това е бил техен  избор.Те са знаели за трудностите,избрали  са този път и достойно са го следвали докато могат.

          И понеже в България нещата  не бяха много по-различинини  от модела в Голямата страна,считам,че злото,което дойде от там катурна и нашата каруца.Обезлюдените днес села,апаратчиците,които получиха куфарчетата с парите от фалираните банки и положиха с тях основите на организираната престъпност у нас,гявурите,скъпите коли с изродите вътре,агресивността,това дойде от Големия брат.Но не само бигбрадъра е виновен,защото процесът днес е продължение на разработка,планирана в Европа от евреи в ХVІІІ-и век и внедрена в Русия с пари от Германия през ХІХ с век.

         Празните,рушащи се каменни къщи и обори,изоставената примитивна инфраструктура,състояща се от пътища и чешми,закелевелите ливади,тоя възел се е заплел твърде от далеч.От придаването ни след Деветото към съветската империя!!!

          Замислено да се внедри само в Русия,за да ги скапе от вътре,злото се разпространи извън нея и обхваща вече и страните,в които се е родил този пъклен план.Който сега постепенно предоставя географското понятие България на местните цигани,на преселниците от от Азия и Африка,на престъпници от цял свят,които плащат на директора на миграционната полиция по 15 000 евро,за да се заселят тук.Набрали мощ тук,тия примитиви ще напънат след нас Западна Европа и ще ги свършат и тях.Но там те са по-тъпи от нас и едва ли съзират тази опастност. 

                                                                                                            Товарищ   Пропойцев         





Гласувай:
1
0



1. krassko - Стига бе, не е истина :)))
08.03.2010 06:44
А маршрутите ти си ги бива. Отдавна се каня да се разходя из този край, но някак все не ми остава време. Пообиколил съм Ржана - прекрасна планина е, любим маршрут ми беше от Бухово през Мургаш до с. Рашково и от Рашково до Игнатица. За съжаление мутрогените "превзеха" хижата под връх Мургаш и я превърнаха в курвобардачище и вече не минавам по този маршрут.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5897259
Постинги: 2612
Коментари: 6310
Гласове: 13616
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031