Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2010 02:01 - ПРИ РУИНИТЕ НА ЕДИН СОЦМОМУМЕНТ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2837 Коментари: 0 Гласове:
2



    ПРИ   РУИНИТЕ  НА   ЕДИН   СОЦМОМУМЕНТ 

         Всеки,посетил околностите на Гара Лакатник или пък преминал през нея с влак,неволно е хвърлял поглед към скалите на западния бряг на реката Искър.Те са много красиви,но това е първата от скалните групи покрай реката,а последната е при Карлуково,отдалечено на 50 км. от Лакатник.При Лакатник има пещера,наречена Темната дупка,при Карлуково има пещера със същото име.Тези скали някога са били дъно на море и са се образували от разтворените в морската вода черупки на миди,кости на обитаващите водата животни.Такава е и цяла Северна България,някогашно дъно на море,което прави природата й уникална,почвата й - изключително плодородна,а скалният състав на хълмовете й – много интересен.

         Скалите от другата страна на реката срещу Гара Лакатник,погледнати от гарата изглеждат отвесни,със спусъци по 300 и повече метра.Те са изпъстрени с входове на пещери,достъпни само за алпинистите.Запознатите с туристическите преходи по тях знаят,че скалните отвеси тук се състоят от две тераси,като върху по-ниската,която е съвсем тясна,има направена туристическа пътека,популярна с името Зиданата пътека.Тя е малко страшничка,но и много красива.Трасето й е съобразено да достига до някои от големите пещери,като повечето остават достъпни само за алпинистите.

         В началото на тези скали с въжета е закачен алпийски дървен заслон,боядисан в червено.Казах началото на тези скали,защото имам предвид участъка,който се вижда от гарата.Скалите при Лакатник започват от мястото на вливането на реките Пробойница и Петра,отдалечено на около 2 км.от гарата.Скалният венец се прекъсва близо до алпийското заслонче и след това продължава отново,като става още по-висок и страховит.По него има и отделни скални игли и остри върхове,които от към Лакатник изглеждат непристъпни.От към Миланово обаче повечето от тях са достъпни за туристите.Алпийските турове са опасни за катерене,защото скалите не са здрави,а ронливи и клиновете за въжетата на алпинистите могат да се измъкнат.Голяма част от паданията се дължат точно на това.

      След няколко огромни пукнатини по скалния венец и оформени самотни остри върхове,той отново става монолитен в местността Ръжище.Има само един връх след него преди да свърши този венец,той е върха с ретранслатора,който е по-заоблен и е горист.На върха Ръжище,в самия му край над пропастта,където тече река Искър,поне на 400 м.над нея,е построен соцмонументът в памет на хвърлените от там някъде в пропастта въстаници от времето на Септемврийското въстание.Колко хора са били хвърлени,били ли са те от Осиковските махали /днес село Миланово/,не е ясно,защото истината по това престъпление е преиначавана неколкократно,но това,че хора със завързани ръце и крака са избутани в неколкостотинметровата пропаст е факт.След Деветото в тяхна чест се построи Ръжишкият монумент от червени камъни,който се вижда от влака.

        Известно е,че деятелите на Коминтерна организират Септемврийското въстание през 1923 г,като подлъгват хората,че след него ще дойде край на беднотията им и на тежкия живот.Някои се ловват на тоя пенис на Гошо Мастиката,международен разбойник,коминтерновец,играл мръсните си игри в България на два пъти,а също по време на гражданската война в Испания и после в Германия,през цялото време - топъл резерв на Сталин.Поради което същият го постави начело на България след Деветото.А после го и утепа.Тези неща са известни.

        Става въстанието през 1923 г.тактиката  на въстаниците е по села и паланки след като са ги превзели да избиват първенците – попа,учителя,кмета,фелдшера,пощаджията,които могат да четат и пишат.Но нещата се обръщат.Въстанието пропада,Димитров и Коларов бягат в Сърбия,най-големите техни колячи ги преследват,като оставят тук хората да се колят.Един пример: идва въстаник да кажем в с.Миланово и заколва учителя.Заколва го,защото е образован,а обвинението срещу него е,че е фашист.После хващат въстаника и го връщат вързан в селото.Роднините на заклания учител няма да чакат съд,реакцията им срещу джелатина е да си отмъстят веднага.Вероятно тази ще да е била причината,част от пленените въстаници да са били хвърлени в пропастта,отмъщение за причиненото от тях по време на въстанието.

          След приключване на въстанието обаче част от въстаниците,тай-върлите,последвали Гошо Тарабата в Сърбия и започват да правят терористични набези от там на територията на България.Набезите им и до днес се помнят по Годечко,където те по нощите прониквали през нивята на с.Смолча.Тези озверени,избягали от страната въстаници са били наричани интербригадири,партизани,терористи.Но тактиката им е била позната.Режели са телефонните жици към селата,след това в рамките на една нощ са навлизали в България,извършвали са набелязаните терористичните действия,при които избивали представителите на местната власт и образованите хора,запалвали нещо по-голямо като кметство,училеще и са се връщали в Сърбия.Това е продължило няколко години и за да се сложи край на този тероризъм от българска страна е била дадена амнистия на терористите.Някои са посмяли да се върнат в България,но за деянията им тук по време на набезите им от Сърбия с тях е било постъпено по начин,подбен на този,при който с вързани ръце и крака са били хвърлени осиковските коминтерновци в пропастта.

         А сега за паметника:

         Той с право се числи към родното монументално соцпаметниково изкуство.Гара Лакантик е доста далеч и по-ниско от паметника и поради това не може да се прецени големината му.Площта му е около 20 кв.м,а височината-около 5 м.Той представлява елипса,на която единят край е повдигнат.Изграден е от червени местни камъни,каквито има при гара Церово.Те са дялани,зидът е много прецизен,оформени са и декоративни елементи от камъни по него.Надписът е на огромна мраморна плоча,но стихът на нея предполагам е стихоплетстван от някой партиен секретар и стихоплетец по партийно поръчение.Толкова е тъп.Фундаментът на паметника е малко по- широк и зидът му се различава от горната част.Замислено е било вероятно да се направи нещо във вътрешността на паметника,но може би по-късно са се абортирали от намеренията си и са зазидали арките.Така изглежда,защото зазиждането не е в хармония с останалото построено.Вътре има достатъчно място напр.за зала,тя е нескопосано зазидана.

     Около паметника има площадка,застлана с врачански камък.С врачански камък са направени зидовете,стъпалата,подпорните стени на площадката.Поляната е залесена с борова гора.Тесен асфалтов път от махала Ръжишка слиза до паметника и това е причина тук да има огнища и планини от боклуци.Не си спомням да е имало някога тук чешма.През пролетта тук е разкошно място за излет.Докарваш си колата,вадиш барбекюто,издуваш чалгата,ядеш,повръщаш и отново ядеш.Преди Десетото сде твърдеше,сега се живее.След Десетото пък се яде,пие и се слуша чалга.

        Днес паметникът постепенно се превръща в развалина.Педераси са разбили някои арки за да претърсят какво има скрито в кухината му.Каменият покрив на паметника е обрасъл с трева,но вече се появяват и по-едри растителни видове.Стъпалата са разместени или изтъркаляни,но са си там,същото важи и за камъните от оградата на терасата.Не се е сетила още някоя мутра да си ги закара до мутрешника.А мутростроежи по Миланово се пръкнаха,само в махала Ръжишка има два.Дърта мутра с огромен офроут с лебедка отпред влиза в единия от тях.Местността около паметника е чудна.Това е една леко наклонена тераса,по която растат диви кокичета и редкият вид за страната ни ивичест минзухар.От някое място на тази тераса,от което не се виждат отвесните скали,човек не може да допусне,че планината е разрязна от реката Искър.

       Бъдещето на паметника е ясно,той ще падне.За сега е разбита само част от стената му от към пропастта,за да претърсят кухините му нещотърсачите.Няма да сме живи да видим сгромолясването му,защото строежът е много здрав.Но след като е отслабен от към пропастта,натам той все някога ще тръгне.И ще сурне обратно камъните си в Искъра,от където те са изкачвани за строежа му.

       Мястото при паметника предлага страхотен изглед.На изток се виждат върховете и ридовете,които завършват в Издремец.На север се вижда Врачанският Балкан с най-високия си връх.На юг се е разстлала като полегнала по корем млада пълна жена, планината Понор.На запад се виждат ридовете,които се изкачват към село Дружево и седловината Дупни връх,над която в дясно се извисява местност,подобна на витошкото Копито.

         Този паметник е чудесен обект за еднодневно посещение от туристи.Ще опиша възможностите той да бъде достигнат от Гара Лакатник.

         Започвам с най-красивия от всички подстъпи към него,по т.н.Зидана пътека от карстовия извор Житолюб,за който ще кажа няколко думи.

       От всички дупки по Врачансакта планина,които изригват вода,тази е с най-голям дебит.От къде се събира тази вода,само Господ знае.Мисля си,тук вероятно излиза половината от водата на Врачанския Балкан,достигнала чрез разните му дупки,понори,въртопи уврази и пропастни пещери до подземните му водни пътища.За изворите над с.Скакля имам предположения,аз съм ги казвал.Мисля,че там се изливат двете слепи реки,Студена и Понор,а може би и третата,Орловата бара.Но тук дебитът е ужасяващо голям.Още един карстов извор наблизо,също доста голям,но не колкото Житолюб има под село Миланово,което е начало на реката Петра.А след него има и други,но по-малки.Тази вода от Житолюб се събира и идва много от далеч и от високо!Не съм убеден,че някой познава по-добре от мен Понора и Врачанската планина,а специално по главата вода винаги към имал особен интерес,защото съм зодия Риби.Поради това се чувствам компетентен да изказвам предположения за водите в тез харлоги.Част от тази вода,сигурно един процент от промила й, отива за питейни нужди на Лакатник,но тя през пролетта като да е съизмерима дори с дебита на Искър.Това е първата голяма пещера по вертикала,над нея има още две.Вода в тях не се вижда,но те едва ли са по-малки.

         Зиданата пътека върти по ската,излиза на обгледна поляна /б.м.обезопасен с парапети връх/.По отклонението за Темната дупка парапетът е счупен от лавини и каменопади,поради което достъпът до нея не е безопасен.Това е втората пещера по вертикала,много голяма,някъде под нея е Житолюб.Пътеката е иззидана и вкопана в скалите,има и парапети,но голяма част от тях са изчезнати от мургавите бригадири.Тя достига място с каменен заслон,който е под дървеното заслонче,вързано горе за скалите.Мястото е красиво,всичко е оформено с мерак,заслонът е изграден красиво.Някога имаше чешма,на която откраднаха първо крана,а след това и тръбите.Има и тоалетна,също от камък,днес без врата.Точно над тоалетната има лесно достъпна скала,наречена Наблюдателницата.Камъните по нея са загладени от обувките на хората.Тя предлага красив изглед към долината на река Искър,която тук се извива на 90 градуса и започва да тече на изток.Ако това е тераса,тя е най-ниската от всички наоколо.

       Зиданата пътека продължава към  Варниците,но аз разглеждам разклонението в дясно,което води до паметника в местността Ръжище.

Останки от зиданата пътека стоят до днес,направени са разклонения в дясно за достигане до някои много обгледни места по скалите.Разклоненията в ляво от тази пътека са преки пътеки към паметника и издигнатия през 2001 г.железен кръст,но оригиналът на пътеката продължава направо.Строителите дори са пробили едно скално ребро и пътеката минава през къс скален тунел.Отклонение от пътеката води до Ръжишката пещера,пред чиито вход са паднали избутаните от скалата въстаници.Сега до нея има направени пътеки от някогашната организация Паркове и градини,но как са отишли хората да си намерят роднините измежду тези скали през 1932 г.просто нямам обяснение.Освен да са се вързвали с въжета и да са се спускали по обраслите с гори почти отвесни скатове.

        Ръжишката пещера е известна с това,че е най-разкопаваната от всички пещери в района.Пещерите около Лакатник са стотици,но защо търсят и копаят все тук,трябва да има някакво обяснение.

         Зиданата пътека продължава с равномерен наклон и достига паметника.

          Този маршрут е много красив,но при мокро време или при сняг,той не може да се ползва.Ако възстановят парапетите както си бяха някога,ще може да се ползва безопасно целогодишно.Сега – само при топло и сухо време.

       

        Втори начин за достигане на  паметника е от мястото,където  се събират реките Петра и  Дълбочица.Има бетонен мост над реката Петра,а след него започва отново зидана пътека,която минава под красиви скали,после през гора и отвежда при каменния заслон,който описах.Тази пътека не е обгледна както първата,но пък има друга красота.За да не е точно същият маршрутът към паметника,сега препоръчвам да се мине след заслона по лявата пътека,която минава в близост до железния кръст.После тя достига отново паметника. 

     Трети начин за достигане на  паметника е  от към долината на река Петра.Достига се до последния мост,по-точно,останките му,завива се в дясно и при боровата гора се тръгва по старото вървище за махала Ръжишка.За около час се достига махалата,след това се продължава по асфаловия път до паметника.От рида,на който е разположена тази махала,панорамата става приказно красива.Миланово е едно от селата със суперизложение.

       Отбелязвам,че първо се изгради днешното шосе от Лакатник през Миланово за Вършец,а през махала Ръжишка до мястото на паметника се изгради допълнително път,за да се превозят по него материалите за строежа му.

       Някога,преди да се изгради  шосето от Лакатник за Миланово е имало вървище по долината на река Петра с отклонения за всички махали на Осиково.Едно от тези вървища днес е разширено,за да се ползва от Водоснобдяване за обслужване на помпената станция.Тези пътеки по южните скатове на рида с махалите на Миланово могат да предложат на туристите много красиви изяви.В помощ на туриста е и преминаващият горе по рида автобус от Лакантик за Дружево или Вършец и обратно.Освен към Миланово,Дружево и Губислав,отклонения от него има за Врачанската планина,за с.Оплетня и много други места.Да ги опиша всичките,трябва цяло писание,но ще посоча едно много красиво място,терасата северно над седловината Дупни връх.Автобусите правят връзка с влаковете от и за София.

         Съзнателно не посочвам преход за отиване и връщане до паметника,всеки може да си подбере маршрута сам.Аз посочих зидани пътеки,вървища и пътища,но в планината има останали пътеки от животновъдите,гъсти като паяжина.За знаещият какво иска и къде иска да отиде като функция на времето с което разполага,те предлагат големи възможности.

         Може би това писание /на  американски език постинг/ трябваше да поместя в раздела Докато ги има.Защото дори зиданите пътеки,някога гордост на социализЪма,правени от истински майстори,не са вечни.Те са изоставени може би от 1960 г.насам.За сега те още могат да се ползват,макар и доста увредени от природните условия,но поставям риторично следния въпрос:

        Ако по една пътека по скали,дълга  5 км.някъде е пропаднал участък дълъг 5 метра и няма кой да го оправи,какво ще стане с цялата пътека?

         Мисля,отговорът го знам само аз:

         Каквото стана с шосето от с.Скобелево до хижа Мазалат!Пропадна един участък от стотина метра и то стана неизползваемо в цялата си с дължина от около 25 км. 

         Ще завърша с още нещо,свързано с темата.Хората от Миланово казват,че от тяхното село бил Румен Николов-Пашата.Гордеят се с него,бил красив,умен,но парите го развалили.За да си заличи произхода,бил си писал родителите от Гоцеделчевските помашки села.И завършват така хората: Какво нещо са парите!

         Последното си посещение в Миланово извърших тази година на 19-и февруари.Обходих горе рида на Миланово от към седловината Дупни връх и в близост до електропровода за помпите се спуснах към реката Петра по старо вървище,обрасло като най-важното място на една депутатка от ДСБ,от 20 години несменяема в парламента.Едвам се проврях,сложих си и очила да не си одраскам очите.Този ден бе много топъл,18 градуса,поради който факт се реших да прегазя където се наложи доста голямата по това време река Петра.Така и стана.Дъното на реката е като бодлички от отложения варовик и не се пързаля.Водата бе висока,но се справих.Този ден сторих и една добрина.Мравки бяха излезли вероятно за първи път от мравуняка си,само той не бе покрит със сняг и се печаха на слънце.Те бяха полуподвижни от студ,скупчени една в друга като императорски пингвини през зимата.Имах четвърт хляб и го оставих върху мравуняка им.Ако това не е късмет за тях,в този студ,а вероятно и глад в края на зимата,да излезнат за първи път на слънце и да намерят в тази пустош,която само те и дивите животни обитават,планина от ядене върху мравуняка си,не знам какво е.Това е все едно на мутра някой да му остави за ядене кашалот........ 

                                                                                                         Товарищ   Пропойцев 

                                                                         

        

    

        




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186939
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031