Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2010 23:58 - МАЛАТА ПЛАНИНА /Планината северно от София,където най-рано пристига пролетта/
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4458 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 26.01.2010 22:06


       Написаното посвещавам на г/жа К.... за това,че се стреми

                                                                                        към красота в изявите си и живее по Божиите закони.                                   

                                                                                                          В Малата  Планина 

                                                                                                За очите – красни,дивни гледки,

                                                                                               за душата – шир,възторзи живи,

                                                                                               за  поета  –  вдъхновенья  редки

                                                                                                имате,  чукари    горделиви. 

                                                                                             Хубави сте! За сърце – наслада –

                                                                                               вред,де поглед падне,де крак стъпи:

                                                                                             спорни с сенки,с извори,с отрада –

                                                                                              само за орача вий сте скъпи. 

                                                                                                За браздица нямате вий място,

                                                                                                труд упорен ялов тук остая,

                                                                                                глад и нужди Вам са гости често:

                                                                                                 нищета – сред пазвите на рая! 

                                                                                                И човекът,дрипав,твар нещастна,

                                                                                                роб на мъки и на мрак вековни,

                                                                                              туря пятно в таз картина красна,

                                                                                               фърля скръб в предела тоз чаровни!  

                                                                                                                          Иван Вазов, 1899 г.

                                                                                                                         /Скитнишки песни/

                                                                                                                                       

                                                МАЛАТА   ПЛАНИНА

                  /Планината северно от София,където най-рано пристига пролетта/ 

          Мнозина от туристите едва ли са чували за Малата Планина,малцина са я посещавали,а само няколко от тях вероятно я познават добре.Аз съм един от упозналите планината и бих желал да насоча интересите на любознателните туристи и към тази красива и интересна планина.Не я наричам уникална,но повтарям,много е красива през пролетта!

          С какво е известна Малата Планина?Всички са чували може би за историята с дупката при Царичина,която се раздухва от години.То не бяха ясновидки-проститутки,военни,намесиха и светицата ни Ванга,която била казала да не се копае в този район.Накрая бетонираха дупката,кръстоската между човек и прасе,тогавашният военен министър Свинаров,смота документацията и властите официално поставиха точка на въпроса.Но истерията продължиха ясновидките,които до днес хиперпростачката Венета Райкова явява в предаванията си.Има обаче наистина нещо загадъчно до централната махала на комплекса от махали,наричани за кратко от местните хора Царчина и аз ще се спра на него при преходите от Царичина-център към билото на Мала Планина.Не говоря за мястото,където войничетата години копаха,а за една лъка малко по-надолу,където всичко впечатлява.За тази долина има само едно определение,тя е уникална!!!

         Още едно уточнение ще направя.Стихотворението на Вазов,Малата Планина,се отнася за красивия район на Заселе.Над Заселе е скалният феномен Булата,под Заселе реката скача в почти стометров водопад.Под върха и над водопада Вазов пише стихотворението.Тогава за Мала Планина се е считал Балканът между Искъра и пътят от София за Петрохан,следователно в него влиза и тази планина,която описвам.

         В писанието ми Искърски пролом 150 и други съм описвал границите на Малата Планина,сега само ще ги маркирам: Софийското поле,поречието на река Искър до с.Томпсън,река Дълбочица,изворът й,след това по билото до извора на реката,която слиза в кв.Свидня на Своге,долината на тази река до река Искрецка,после срещу течението на Искрецката река до Бучин проход,шосето от Бучин проход до Софийското поле.Географите,включили към Мала Планина и планината Косматица,известна като Свогенската планина са сторили това поради непознаване на материята,с която са работили.Става въпрос за дял със съвсем различна природа.Той е много характерен и е преходен между Мала Планина и Понор Планина,но не може да бъде причислен към нито една от тях.Затова хората му казват Свогенския Балкан.Географите – Косматица,част от Мала планина.Но не е!

         Ако има нещо много характерно за Малата Планина,това са нейните меки,заоблени форми с топли гънки между тях за махалите.По това тази планина ми прилича на Плана,а също и на Родопа.Бих казал,тя също е планина,създадена за живеене според израза на Антон Дончев в книгата му Време разделно.Да благодарим на обстоятелството,че дъбовите гори по тази планина за запазени в доста голяма степен,макар те да са толкоз удобни за сеч.Планината е била обитавана от хора може би хиляди години,които инстинктивно са опазвали жизнената си среда.Дано мутри да не се самосезират върху тази гора и да я изсекат,защото в нея има доста пари.Тя прилича за горите по Странджа и тези в Източна Стара Планина,така както горите на Плана наподобяват родопските.

          Освен заветните си топли гънки  за населени места планината  предлага и широки заравнености,обградени  с ниски ридове,богати на подпочвени  води.По тях са разположени селата Дръмша,Дреновец,Чибаовци.Всяко от тези села по високата част на планината като местопложение е бисер,но аз на първо място поставям Чибаовци.То е с най-голяма надморска височина.От него изгледът на юг към Витоша,Рила и на север къмм Понор Планина е неповторимо красив.От тук и самата Мала Планина се вижда най-добре.

           Днешният облик на Мала Планина е резулат от хилядолетния поминък на хората там,животновъдството.Горите се редуват с ливади,по заветните места са махалите.Всичките те са свързани с много пътища,защото планината е леко проходима.Скалите на планината започват с т.н.лиска покрай Искъра и постепенно преминават във варовик,като преди продължението си,планината Чепън,тя вече може да се нарече карстова планина,каквато е цялата планина Чепън.Има дори една карстова долина,тази при хижа Люляка в близост до Белидиехан с карстов извор,чиято вода е каптирана.Много интересен плавен преход прави природата в планината по билото й от Искъра до шосето горе на превала,разделящ Мала планина и Чепън.Към Искър са спускат стръмни долини с къси реки,по същия начин планината се спуска стръмно и към реките Дълбочица и Искрецка.Към Софийското поле обаче с изключение на дълбоката долина на доста голямата река Кътинска всичко е различно.Плавни тревисти ридове се изкачват равномерно нагоре,достигат заравнености с пасища,след които започват дъбови гори.През дъбовите гори има много пътища,днес ползвани и подържани от ловците,а също и добре подържани стари пътеки и вървища във всички възможни посоки.Тези пътеки през пролетта са истински туристически бисери.В дъбовата гора прорастват всякакви цветя преди да се разлистят дърветата,но първи са дивите кокичета.После идват кукуряка,по ливадите бързат други цветя,докато не ги е задушила тревата.В гората има доста видове животни,но преобладават прасетата заради деликатеса им,дъбовия желъд и кореноплодните в дъбовата гора.По билото минава нещо като околовръстен път,наречен Церецелски,към който се устремяват много пътеки,вървища,соцмакадами и нови пътища,правени за ловците след Десетото.

     От северната страна на Малата планина има малко махали.Те са разположени на високи ридове,изнесени в страни от билото и по този начин макар и на север,огрявани от слънцето през целия ден.Тези махалки се виждат от Понор планина.Те са разположени близо до изворите на късите и стръмни рекички,спускащи се към река Искрецка.

     Не мисля да описвам подробно  маршрутите към Малата планина,само  ще ги маркирам по изходни  пунктове.Тук ще кажа нещо и  ще го напиша в курсив:

      ТОЛКОВА РАНО ПРЕЗ ПРОЛЕТТА И ТОЛКОВА МНОГО ЦВЕТЯ НИКЪДЕ ДРУГАДЕ ПО ТОВА ВРЕМЕ В ШОПСКО НЕМА!!!Е,ПА НЕМА!!!

       Ще групирам изходните пункове по начин,удобен за достигане с обществен транспорт,градски или селски.Първото направление за посещение на планината е от към селата в полите на Мала Планина към Софийското поле.

       Започвам от Курило,от където  започва чудесен преход по билото на Мала Планина.Този преход е толкова дълъг,колкото човек може да издържи,но красотата му е безмерна.Слизаш където си поискаш,ходиш през гори,ливади,все по обгледен билен път.Някъде широко,някъде остро,покрито с гори,с ливади,пресичаш стари вървища за кравите,отвеждани на зимна паша покрай Искъра.Тези,които не спират за да се наслаждават на красотите,а искат само да одат,имат възможност да достигнат в рамките на деня чак до с.Понор.На другите времето няма да стигне.

        Друг изходен пункт е с.Кътина.Над  селото се събират три реки и по всяка долина има пътека или път.А също и по ридовете.Всичките пътища извеждат нагоре към билото,по което минава Церецелския път.Но то не е близо,изкачването продължава над два часа.Над лявата река се издига огромен разлат рид с много пътеки,които извеждат нагоре и също отиват на Церецелския път.Минава се покрай оброчища с каменни кръстове.Те са под столетни дъбове,огромни круши,буки и други дървета.Кръстовете са различни и са дело на гинцките майстори каменорезбари.Планината над с.Кътина е доста висока и има остър релеф.Тя се обгражда от два много големи рида,а между тях има още два по-малки.Махалички има на невероятни места: По билата до някой връх,по долините високо горе под билата,в по-ниските части.Всичките къщи днес са изоставени.Такава става съдбата и на вилите,построени в местността под Церецелския манастир Свети Апостоли Петър и Павел,а също и на други места.Като да има повеля или проклятие,всички да се изселят от планината.Вместо завод за чист въздух и прясна вода,да се превърне тя в обект на грабеж,замърсяване и унищожаване на природата й.А тя тук е толкова красива,особено за този,който я е посетил от почти всички подстъпи към нея ,упознал и обикнал.

      Следващ изходен пункт за Малата Планина е с.Балша.От него започват няколко пътеки по ридовете,които се събират над селото,но има един основен път,най-важният някога от Церецел за Софийското поле.Причината да бъде от тук основният път за Церецел е сравнително високото местоположение на Балша и един не много висок превал,който той достига.Поляните и горите над Балша са приказка.Тук човек не може да се загуби.Вървиш на юг,изкачваш се,достигаш Церецелския път и се прибираш от където си решил.В дясно от пътя за Церецел започват хоризонтални пътища през гората,които имат отклонения за Кътина,за билото,за разните махалички.Тези пътища минават през чудни дъбови гори,пресичат поточета,минават покрай ливади с езерца,по-скоро блата по тях,които не пресъхват и през лятото.В ляво пътищата тръгват за многобрйните махали на Царичина.Да се чуди човек,толкова много дъбова гора,на така удобни места за сечене и си стои.Когато се пътува долу в полите на Мала Планина,тя изглежда гола,но не е така.Гола е само наклонената част в началото й,горе природата е запазена.

        Ще вмъкна една скоба за  Балша,това е кариерата,която  заплашва да унищожи селото.Нужда от инертни материали има,ще се строят магистрали и това привлича чужди инвеститори-проститути.Такива инвеститори англичани са купили част от планината до Балша и ще разкриват там кариера на концесия.Кой им продаде точно на тези,най-големите мошеници и изроди,англичанитге,част от България?Така Бакърджиев продаде концесията на водата и английски брокери източват дружеството и софиянци,като съсипват националния ресурс на България,водата.И корумпират всяко правителство,за да не ги изгони от кранчето им.Англичаните,плод на непредумишлено островно кръвосмешение и на пиянство,които ограбиха богатствата на Изтока,сега да грабя нас.Не стига,че ни натрапиха Берлинския договор,който откъсна живи части от страната ни,а сега ще ни грабят и ще рушат страната ни.Как не ги изби Хитлер тези изроди,те това заслужават.А и като дойдоха да купуват земя за кариера как не се намери някой да ги гръмне,сега няма да можем да се отървем от тях.Пак комисионни са играли,като на времето при Бакърджев,който им даде концесията на Софийска вода.После Костов смени кабинета,оти за него немаше нищо от сделката.В Балша хората са притеснени.Ако на кантара се постави в едното блюдо печалбата от камъните и в другото съществуването на селото,ще му турнат чертата.От хората няма какво да се открадне,от планината има: Камъни,дърве,дивеч,места за скиписти и лифтове.

        Прескачам  Драговищица,само споменавам село Градец.То е вход към Малата планина както Варвара,Кричим или Асеновград за Родопите.Градец е проблемно село,това се чувства още с влизането в него.Училището е развалина,но пък свидетелство,че някога е мало майстори строители някога.Днес мутри яхат в двора му коне.От Градец започва леко изкачване и се достига нещо средно между долина и понор.От неговия край започва Царичина.Царичина,или както тук казват Царчина е също голям комплекс от махали,принадлежал някога администратвно към Церецел.Веднага ще кажа,че има нещо необяснимо за   мен,когато посещавам тези махали.Не мога на тях да не спра по-подробно.

        Царичина – център е първата  махала.Там овенните копаха дупката,при  изкопните работи са загинали и войничета.Сега дупката е бетонирана.От този център по рида в дясно има път с много махали,това е път - туристически бисер,но тайнственото според мен място е долината след автобусната спирка.Асфалтовият път продължава още около километър и половина надолу и се стига до чудновата лъка.От всякъде идват по-големи и по-малки рекички,скалите са сиви,има и пластове с каменни въглища.Тук всичко расте като за световно.Боровете така растат,че се счупват.Храстите са много гъсти.Тревата расте,та полудява.Змиите са дебели и едвам пълзят,жабите са дебели като Искра Фидосова и не могат да скачат,а само ходят.Както тя ходи,защото двата й крака вече едвам я издържат. И скоро ще почне да си ползва и ръцете като се придвижва до трибуната да дава насоки за развитие.Това важи и за насекомите,които не могат да хвърчат заради големината си.Има нещо тайнствено там.Когато съм в този дол се чувствам напрегнат.Не,че ме е страх от радиация или извънземни,но обстановката тук ми въздейства по някакъв необясним начин.Чувствам се като попаднал в чуждо място,където мога да бъда хванат и изобличен,но от кого?И започвам да се оглеждам,всичко разглеждам,всичко ми прави впечатление.Дори реката разглеждам,как събира няколко други по-малки и се устремява в една теснина,от която излиза и тръгва бавно по Софийското поле,за да достигне до Искъра след Требич.А какви ги върши тази бавнотечаща река при проливни дъждове!Като валяк гази ниви и къщи.

        Царичина е място,което привлича мутрите да си строят тук мутрешници и вече са си извъртяли няколко такива.Махалите горе по планината обаче имат общо заболяване,то става все по-тежко,това е замърсяването.Ще дам за пример една от тях,Гусин дол.Името й идва от дивите прасета,гусетата.Дъбовият желъд,безводието и сраванително меките зими са идеален развъдник за тях.Виладжиите на Гусин дол обаче по свинство са надминали гусетата.Навсякъде по ливадите и най-вече по деретата има пластмасови отпадъци,стари печки,метални шкафове,строителни отпадъци.Нещо ужасно е.Мутра си е направила мутрешник и отсякла вековен дъб пред оградата си,където пътят прави остър завой и дъбът задържа пътя.Това е все едно да сечеш клона,на който си седнал.Не само в тази махала има замърсяване.Замърсяването може да служи като указател,че наблизо има владжии.Качват се виладжиите,ядат,преработват изяденото във фекалии,опаковките от храната им,предимно от пластмаса фърлят по деретата.При дъждове леките боклуци слизат в рекичките и тръгват надолу към полето и после към Искъра.От него-в Дунава и после в Черното море.За това никой не мисли.Мисли да се наяде и да се освободи от пластмасовите опаковки.Отсечените тук и там дървета са „изфучали” вероятно през барбекютата на същите тези хора и мутри.

      От тайнствената лъка,където се събират тези реки и рекички започват пътища покрай тях.Всички водят до махали,разположени в изворната им област.А от махалите нагоре пътят продължава и достига билния Церецелски път с оброчищата покрай него,църквата над с.Кътина.Долу е дълбоката долина на река Дълбочица,насреща-планината Косматица.Мисля си,дали не трябва да се смени името й вече,като в топонимията влезе също нещо много окосмено,например известната Катя Михайлова? 

       Пролетта идва тази година забързано.И да бърза и да не бърза,от планините в Шопско първата й спирка ще е Малата Планина.По-точно,западната й част.Защо,ще се опитам да обясня:

     При Искъра в участъка от  Курило до Томпсън,където свършва Големата Планина и започва Малата,природата на двете планини е същата.Само където Искърът е прорязъл един участък от планината.Малата Планина започва със сравнително висок участък,този над Владо Тричков и Реброво.Двуглавият връх на тази планина с ретранслатора се вижда дори от Софийското поле.Планината в този участък има стръмни долини,като северните са непроходими,ако няма пътека или вървище.От северните долини на реки само една е била с махали,днес известни като махали Зебрец.На юг към Кътина също слизат стръмни долини,неподходящи за постоянно обитаване от планинските животновъди.От необходимото за хората и животните там има само едно: вода,много вода.След дъгата по билото над долините на реките за Кътина започва истинската Мала Планина.Към Софийското поле се насочват заоблени слънчеви ридове с водоизточици и пасища.Горе билото постепенно се разширява и става обширно плато,с плодородна земя,гори и пасища близо до населените места.В този вид планината достига до границата си с планината Чепън.От Искъра тя започна с алпийски облик и сиви люспести скали,тук завърши като мека карстова планина.А от лявата си страна след Чепън тя ще образува най-големите по площ понори в страната,като този от Раниславци до Алдомировци.

     Изходните пункове за Малата Планина са много,но те са интересни само за тези,които искат подробно да упознаят тази красива и подходяща за посещение през пролетта и есента планина.Всяка гара от Курило до Томпсън,всяка спирка на автобуса от Своге към Бучинпроход след спирка Свидня става за изходен пункт,също самият Бучин проход,Раниславци.Дръмша и Чибаовци са достъпни с автобуси и от тях може да се тръгне към периферията на планината,подчертавам,на всички посоки.Най-популярните изходни пунктове обаче са селата Кътина,Балша и Царичина.Най-голяма е денивелацията от Кътина,там и строежът на планината е доста сложен,трябва да се следват пътщата.Много е красиво над Балша,а над Царичина има и някакво тайнство.Един комплектен турист ако няма поглед и върху тази планина,няма да бъде съвсем комплектен.Идва пролет,пожелавам на незапознатите с Малата Планина да я посетят.Тя не крие опастности като Врачанската например,но макар името й да е Мала  Планина,преходите са доста дълги.Защото не е малка,а пространна,както ловците казват за нея.Трудна е и за ориентиране.Трябва да се походи доста по нея,да си набележи туристът репери и чак тогава свободно и спокойно да започне да се разхожда по нейните долини,ридове и била.В плананита обаче има нещо като спасителен пояс за изгубилия се турист.Изгубваш се в безкрайните й деретини или пада мъгла,започваш да се изкачваш,намираш Церецелския път и се прибираш по него.Това през зимата не бива да се допуска в никакъв случай.

        Да упознаят туристите планината като мен няма да могат,но да се опитат-са длъжни.Завършвам писанието си с още едно стихотворение от стихосбирката Скитнишки песни на един от духовните ни отци,Дядо Вазов.Така е видял той хората,обитавали тази планина,наречена от него Мала Планина през1899 г,когато той ги е посетил.За тези шопи от скалаците той казва:

        Човекът словесни,паднал е до скота! 

                                     ПЛАНИНЦИ 

                  Измахнали,посърнали,бедняците,

                         от нужди,тежък труд.

                  По урвите,чукарите,скалаците,

                        живот прекарват лют. 

                  Духовна нощ във бедни им  съзнания,

                           вековна слепота!

                   На робството обречени създания,

                           забравени в света. 

                  Изгубвам мир и сладко настроение

                         при техний вид злочест –

                  Лица,вскотени от тегла,търпение  – 

                         през векове и днес.  

                   И сякаш в техни погледи  покрусени

                          прочитам укор тих,

                   и чувам глас от чуките намусени:

                           Що сторихте за них?     
 

        Изоставените къщи на тези бедняци,днес превърнали се в развалини,като да носят още духа на обитателите им.Но без написаното от Вазов за тях,възприятията ни щяха да са доста примитивни,поклонът пред кръстовете на техните оброчища - по-нисък....

                                                                 

                  Bulgariensnaturschutztgebietkenner   Herr Doktor Товарищ  Пропойцев,

         /главтуристполиткултурпросветкомиссар спичечного завода города Калуга/ 
 

            Послеслов:

            Имам да напиша две много сериозни неща за Родопа и Балкана,на които харесах заглавията от трудове на Леополд Моцарт и Карл Филип-Емануел Бах.Музиката в живота ми присъства така,както и природата.С това,което имам да казвам в тези неща съм готов,но още не съм убеден как да го подредя.Въвеждам ново понятие,туристическа творческа криза,в нещо такова се намирам в момента.Къде ли не ходих из страната,но най-сгодно,както шопите тук казват ми бе да посещавам Искърския пролом.През зимата това бе моята дестинация.И стана така,че вече няма къде да отида по тези места,познавам ги всичките.Убеден съм,познавам повече места покрай Искъра,отколкото е посетил Вазов.В своите 48 стихотворения,вдъхновени от пролома той е описал кътчета от него,които аз така познавам,че когато чета стихотворенията му,те пред мен оживяват,чувам шума на водата,на гората,виждам скалите огряни от слънце,по-хубави отколкото ги имам в представите си.За това,че съм посетил толкова много места,благодаря на Господа,че ми е дал тази възможност.На времето познавах Николай Хайтов и Константин Канев.Бях посетил повече места из Родопите,отколкото те.В последно време често мисля за това и Родопа започва да ме привлича отново неудържимо.Реката Искър ще сменя с река Арда.Аз познавам много добре горното течение на Арда,по-малко - средното й течение,но от яз.Студен Кладенец надолу и по река Бяла имам още много да ходя и търся.

         Замислил съм се и върху  нещо друго и това стана  след посещението ми в Царичина.Това,че  съм изминал толкова тежки  преходи мое желание ли е  или имам нещо пъхнато в чипа си,което не ми дава спокойствие.Ще дам пример с рибата змиорка,излюпила се в Дунава.Тръгва тя,намира Босфора,Дарданелите,Гибралтарския проход и достига до Куба,след което се връща.Как знае от къде да мине?И с мен има нещо подобно.Тръгвам в непозната планина,намирам от къде да мина,после намирам и път за връщане,успявам да се съхраня.Но дали нещата са в мен?Аз ли сам съм причината за тези мои пътувания,или и в мен както в рибите има нещо пъхнато и аз изпълнявам неговите команди.А и зодията ми е Риби.Аз ли съм успявал винаги да се измъкна от трудните условия от всякакво естество или някой ме пази?

           Тези мисли ме връхлетяха когато  бях  в чудноватата лъка зад Царичина.И се замислих сериозно.Но не за да спирам туристическата си дейност,а как още повече да я възвися! 

                                                                                                       Написано тоже Пропойцевым



Тагове:   планина,   най,   МАЛАТА,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - южно от софия?!
22.01.2010 12:24
здравей, случайно попаднах на твоите планинарски пътеписи - харесва ми твоя стил на планинарстване и писане, забавно е да се четат, освен че са и мн информативни. попоглеждам днес какво ново - и хоп, намирам. тъкмо преди време се бях зачудила как да ида да я видя тая Царичина... Но - пиша ти сега, защото нещо ме смущава: южно от СФ ли е Малата планина?! Поздрави, ЛД
цитирай
2. анонимен - северно но и южно, съвсем ще се обърка читателя, :)
26.01.2010 12:06
здравейте отново, поглеждам - в линка вече е северно, но по-долу в текста е останало южно, оправете и там моля, :)

" МАЛАТА ПЛАНИНА

/Планината южно от София,където най-рано пристига пролетта/

Мнозина от туристите едва ли са чували "

Поздрави, Лили Д
цитирай
3. анонимен - ..от центъра на София
11.01.2012 21:15
Толкова много се смях докато чета пътеписо-описание-впечатленията, че не мога да се въздържа от похвалване. Похвалвам ви.
Оправи ми се настроението. Така ми хареса как разказвате. И също и когато намесвате онези от високото и от мутринското....тогава всъщност ми е много смешно. :-)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7369164
Постинги: 3160
Коментари: 8442
Гласове: 15431
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31