Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2010 20:20 - ПРЕСЪХНАТАТА РЕКА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4219 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.01.2010 21:42


                                                              На Г/жа Мариана с пожелание да не  постъпи                 

                                                            като туристката Мариела от       
                                                                      Института по Наукознание към  БАН                                         

                                    

                                             ПРЕСЪХНАТАТА    РЕКА 
 

           В българската граматика съществува т.н.страдателно причастие,което описва състоянието на пострадалия след определено събитие.Той може да е бил бит, ”осмян” ,а може и да е умрял.Но в говоримия език има едно друго страдателно причастие,което загатва за причините,довели лицето до някакви страдания.Ще дам пример с кончината на външния министър от времето на Правешката Тиква,Иван Башев.В заключението на лекарския консилиум като причина на смъртта се посочва обстоятелството,че бил замръзнал в снега на Витоша.Но хората не приеха тогава това заключение и го доуточняваха при разговори помежду си,като казваха,че са го замръзнали.Това също е страдателно причастие,но доста различно.Башев бе интелигентен,може да е подразнил някоя Тиква,а по онова време имаше служби за специални поръчки.Не плащаш както сега на мутрата да изчисти някой,защото такива си ги имаше на щат.Ще допълня примера с Иван Башев с още един,касаещ културния ни феномен Л.Живкова.Слушайки тезата за самоубиство,хората казваха:Да,да!Самоубили са я!

           Да,да! е наш патент,т.н.двойно българско отрицание.Върви паралелно с показване на определен пръст или пръсти.

           Още един пример,като сега ползвам термин,въведен от съветските социоложки-проститутки.Те измислиха понятието село със затихнали функции.След ВОСР такива при тях се нароиха експлозивно.Такива имаме и при нас,макар причинителите да не са били така ужасни.Един пример: Има някъде едно село в подножието на не висока планина,има вода за хората и за животните,но идват лесовъди с партиен приказ и залесяват черен бор по ливадите над селото.Боровите дървета растат,стават гора,не пропускат и капка вода под тях към селото,защото я изпиват и изпаряват целогодишно.За такова село след като порасте гората може да се каже,че функциите му ще затихнат,защото ще стане  умряно село.А такива села в България-бол.Ще посоча две такива в Източни Родопи,селата Горна и Долна Сполука.Там не са залесени ливадите,но пък е приложена друга опция: Дъбовите гори са изсечени и на тяхно място е засят черен бор.Не е само там този натресен на хората проблем,него го има също в района на Белоградчик над с.Раяновци,а тук по Софийския Балкан ще посоча като красив туристически обект една изселена поради пресъхване на водоизточниците й махала,махалата Салтар над Батулия.Там има различна опция,изразяваще се в санитарна сеч над селото,в резултат на която водата взе,че изчезна.Санитарна сеч е тази,при която гората се утищожава тотално.Терминът е въведен от социалистическите лесовъди.Лесовъд е сложна дума,образувана от съветска и българска дума,не ми идва на ум чисто българската.Като да е създаден човекът не да живее по Божия закон,а да руши жизнената си среда.Тази,която му дарява възможността той да живее сред нея,спазвайки Божиите закони,първите два от които са собственото си възпроизводство и опазването на природата.Прекрасната дъбова гора над Салтар вече я няма,на нейно място са зейнали сипеи и растат всякякви видове тръни.Хората също ги няма.Останали без водоизточниците си,те са се преселили в София.От селото им са останали само частично разрушените им бедни къщи,стърчащи в това кътче от рая.

          А сега за Пресъхнатата река.Това име си го измислих аз,за себе си.Нейното някогашно име е река Скока.Днес вода в нея няма,но за да е била някога наречена така реката,водата й сигурна е била обилна.А че е скачала на много места водата й,съмнение няма.Много скални прагове,днес сухи,вероятно някога са били красиви водопади.Тази река събира четири по-малки реки и над двадесет потока от един рид на Стара планина в Искърския пролом.И става чудото,в основата на което е човешката дейност: Колкото по-надолу слиза водата,толкоз повече изчезва под пясъците и натрупаните взривявани в близкото минало при минните работи скали,като накрая преди да се влее в Искъра при с.Владо Тричков в нея през летните месеци няма и капка вода.

            В централните Родопи има нещо подобно,това е долината на река Хамбардере.За разлика от долината на река Скока,там просто районът е бил обезлесен.И става друго чудо.Пропаднал е дори римският път от Тополово за Смолян,макар да е ясно колко предвидливи при строителството са били римските пътни инженери.Някога гора,днес,сипейно-каменна пустиня,това представлява днес единият скат към реката Хамбардере.

           Аз съм описал маршрути по долината на река Скока в пространното ми писание Искърски пролом 150.В него бях замислил да опиша около 150 прехода,но те надминаха 200,а площта,която те обхващат достигна 2 000 000 кв.км.Долината на река Скока изглежда доста отблъскваща за туристите,подобно на долината на река Елешница.Преди да се достигне долината на р.Елешница трябва да се премине покрай МК Кремиковци и през опустошената природна среда около него.За да се навлезе пък в красивите гънки и дебри на долината на р.Скока трябва да се изминат около 2 км.през долина,свидетел на грабителското отношение на човека към природната среда.Известно е,че от природата може да се открадне в аванс,от поколенията след грабителя.Такива долини има и в Източни Родопи,но разликата е голяма.Там според думите на Н.Хайтов планината е оглозгана до скала,но скалите са монолитни и рекичките са изваяли през хилядолетията си меки корита в тях,в стръмната част на които водата с километри тече и скача в нях.Горната част на тези рекички са били дооформяни от траките,които оставяли там златоносен пясък да се промива от дъжда.Здравите скали,не подаващи се на размиване или изветряне са запазени до днес и свидетелстват за поминъка и обичаите на траките.Ако имам някога вдъхновение по тази тема,ще се спра и на нея,защото по нея имам да кажа доста.

            Не така стоят нещата със  скалите по долината на река  Скока.Техният състав е от материал,който  тук хората наричат лиска.Това е не твърда скала,съставена от люспи със сив и жълто-кафяв цвят.Тези скали се рушат лесно,слаби са механически,превръщат се бързо в хумус и са благодатно място за гори и ливади върху тях.Скалният състав на Големата и Малата планина е предимно такъв.Сред тези лиски има залежи от каменни въглища,близо до повърхността-лигнитни,а под тях-антрацитни,но също и радонови жилки,които бяха разработени в района на селата Сеславци,Бухово и Кътина за добив на уран.Лиските са много интересни и са наклонени,като някои са си направо изправени като Ритлите при с.Лютиброд.Аз съм си намирал интересни плочки и имам колекция от парченца лиски с различни форми:на замък,на кула,на пушка,на животни,на човешка глава.Всякакви.

           Тази долина бе извън туристическата ми протрама доста години,защото съм я упознал.Внезапно обаче ми се приходи отново из нея,но така,/както казват пиянищата/,че две не видох.Толкова години не съм ходил натам,че не мога да кажа точно колко,но последия път имах един страховит спомен с останките от един изяден от вълците кон,който никога няма да забравя.Няма да го пропусна в писанието си когато стане въпрос за Поляната с коня.

          Първите две села в пролома са Ромча и Владо Тричков.Тях ги дели само един рид,под който минават тунелите на железницата.Тези села са основани след 1897 г,когато железницата през него е била построена и е влязла в експлоатация.Нуждата от работници по нея е била причината да се заселят хора тук и да живеят постоянно до работното си място,осигуряващо техния поминък.Най-краткият път между тези села е тунелът за влака,дълъг почти километър,но този маршрут ползват само запознатите с разписанието на влака.И разполагащи с фенерче!В миналото на мястото на днешните села е била зимната паша за кравите на животновъдите.Вазов нарича тези хора шопите от скалаците за разлика ог дебелите шопи по богатото Софийско поле.Кравите са били от породата искърско сиво говедо.Този вид крави са били аклиматизирани през зимата да намират храна и вода около Искъра,пренощувайки под открито небе.С идването на пролетта говедата се придвижвали на по-високи места,докато накрая достигали до махалите със стопаните си.Имали са пазач накакъв кравите,кучета също са ги пазели и пасли,за да ги опазят от вълците.Подобно говедо-феномен е и родопската крава.Тя достига максимално тегло 250 кг.и издоеното от нея мляко не надвишава 6 литра за денонощие.Но тя има две предимства.Няма нужда някой да я пасе,защото тя си излиза и се прибира сама.Освен това е крайно непретенциозна към храната,която намира по места,достъпни само за козите.Виждал съм такива крави да пасят нещо между камъните около с.Студен кладенец,което козите не могат да сторят,защото са им къси муцуните.Днес родопски и искърски крави има запазени,но условията са други и те се пазят само като генетичен вид.Както например каракачнската овца или кучето каракачанка.Това,което е обезпечавало поминъка на хората днес го грози генетична смърт.

         Пътуващият с влак сигурно  е забелязал колко обширно  е разширението на долината  на река Искър при гара Ромча.Ридът,под който е прокопан ж.п.тунелът пречи да се види,че разширението на долината след него по течението на реката е още по-голямо по площ.И двете разширения са били заблатени.Тук не е място за село и затова някога хората са живеели горе по високото.В Ромча слиза от изток една голяма река,в чиято водосборна зона високо под ридовете са били разположени махалите.Във Владо Тричков слиза също една голяма река,Скока,в чиято изворна област са били разположени част от махалите на мегакомплекса Церецел.За да прецени човек колко големи по площ са някогашните зимни пасища на искърското сиво говед,туристът трябва да ги погледне от възвишението Турска могила или възвишенията,които делят селата Ромча и Кътина.Ще допълня,че огромни зимни пасища са били също местата,където днес са селата Луково,Томпсън и още доста,но по този въпрос трябва специално писание.

         Железницата променя хилядолетни  поминък на хората.В началото на 20-и век те започват да слизат от планината.Големите промени обаче в преселението на хората и в промяната на екологията настъпват след Деветото,когато в резултат на това,което хората нарекоха масовизация,хората буквално бяха прогонени от родните им места и напъдени към градовете да стоят социализЪма.Някогашните зимни пасища на кравите с блатата са засипани със скален материал и се застроиха.Разви се и тук промишленост,защото военните искаха оръжия.Тогава се готвехме да си го мерим с капитализЪма.Последото нещо,с което са се съобразявали парторзите тогава е било поминъка на хората и опазването на природната среда.Разкрити са набързо мини,кариери,горите започват да се секат и подменят.Унищожават се дъбът и букът,на тяхно място се засажда предимно черен бор.Подмени се гората,първенец по подмяната е гората на с.Желен,това пък промени климата и животните в нея.Тези процеси не подминават и село Владо Тричков.Става така,че природата около това ново населено място е така безжалостно увредена,бих казал с право,била е опустинена.Изсичането на широколистните гори,подмяната им с иглолистни,както и отглеждането на кози,които са кравите на бедняка е допринесло допълнително за този процес.Може би само едно населено място по пролома,това на Елисейна може да съперничи по унищожаване на природната среда на района около Владо Тричков.Още един факт има в историята на с.Владо Тричков,това е годината 1960.Правешката Тиква пробутва идеята да се даде на трудещите се рабочих от София по постановление за облагородяване и ползване отчуждената земя на предишните собственици,превърнала се в трънаци,змиярници и сипеи.Идеята бе одобрена на секундата.Това доведе до експлозивно разрастване на селото и ужасяващи строежи на грозни бараки и бидонвили,които съвсем загрозиха района и му нанесоха допълнителни ековреди.Строежите плъпнаха нагоре по скатовете на рида Пророк Йеремий,за тях бяха просечени пътища през горите.Успоредно с това започна масирано залесяване с черен бор,което пък довърши водоизточниците.Черният бор расте по варовитити скали.Ще посоча водосборния район Тешел в Родопите.Пътувайки там или по долината на река Чепинска човек се възхищава на обстоятелството,колко издържлив е черният бор.И понеже се разсажда лесно,засадиха го навсякъде,че и по Източна Стара планина,където вредите са очевидни и трябва да се премахне от там.

        За да има работни места  в с.Владо Тричков бе разкрита кариера за базалт по долината на р.Скока,като тази дейност нанесе най-тежкия екологичен удар на района.Горе по долината на реката копаеха,долу до гарата направиха нещо,което хората наричаха Базалтовия завод.Това понятие е безсмислено,защото базалтът го прави Господ,а не хората в завод.То е все едно да кажеш мраморен завод,воден завод или въздушен завод.Днес кариерите за базалт и завода за преработка на базалта във вид на мозайка или базалтови плочи са история,но причинените от тях на природата рани няма да зарастнат в рамките на още няколко поколения.

        Като че и това бе малко  на селото,та след Десетото  там се развъртяха секачи на  гората от ДПС,закриляни от Доган и под разпореждане на местния феодал от Своге,членът на ДПС Емил Иванов.Той бе кмет на Своге,но Догана го въздигна на областен управител.Тези престъпници унижожиха голяма част от горския масив,на първо място дъбовите гори.В момента мутра сече останките от дъбовите гори над  махалите Бален.Друга мутра си е направила кариера и копае и руши планината като за световно.

            След това встъпление идва ред и на самата долина на Пресъхнатата река,носила някога името Скока.Дейността на хората,изразяваща се в рудодобив,обезлесяване и подмяна на горите е довела до ужасяващи промени в екоравновесието,не само до безводие.Те са наистина така ужасни,че е добре този район да бъде посетен от екозащитниците.Да се извади на светло това,което е сторено там.Но и да се направи нещо за тази долина,за да се възстанови природата.Не може природата само да се ограбва и после заебва.

            Изходен пункт е гара Владо  Тричков.Не греша,като пиша гара,защото  гарите имат странични коловози,в  които влаковете навлизат за да изчакат друг влак или да бъдат обаботени товарите им.А ж.п.спирките нямат.За да се намалят разходите по обслужването на гарите сега се провежда линия на закриване на гарите по пролома и сменяне на статута им като спирки.Персонал няма да има,сградите се изоставят.Първата стъпка е премахване на ж.п.релсите,които мафията изчезва за старо желязо за продажба в чужбина,след това се закрива гарата,която става спирка.Сградите ще се превърнат в циганска обител в началото като тези около гара Север в София,а на втория етап те ще бъдат унищожени заради дограмата за печките и керемидите за продаване.Билети ще се издават във влака.Тоя валяк сега гази ж.п.гарите по пролома,но най-напреднал е при гара Томпсън.Там от шест коловоза са оставени два,нека някой от три пъти да познае къде отидоха релсите.Жепейците казват,Краус ни почна,но Николай Василев ни довърши,той просто открадна влака!Понятието влак за тях е БДЖ,което Никито Василев-Педерасчето ограби както ограби и БТК.За възстановяването на щетите на подвижния състав и релсовия път са необходими 10 милиарда лева,които БДЖ няма как да получи през следните години и поради това и то и пътниците са обречени на агония от ненаказаните за грабежа престъпници.

          Мястото на гара Владо Тричков е в едно уширение на долината на Искъра в този участък,което е заблатено и заливано при високи води на реката.Въжен мост отвежда на десния бряг на реката,където районът е свлачищен.Въпреки това там има доста къщи,/вили?/,както и къщи със стари хорица,догарящи в мизерия като свещици.Туристическите пътища в това направление са два.Десният извежда на рида между селата Ромча и Владо Тричков и поема по мрежа от пътища към билото на Софийска планина,за да достигне един превал в местността Виши камък.Левият път е вече изчезнат,той изкачва рида,на който е била махалата Турска могила.Този рид е приказно красив.Той се спуска от обгледния връх Голата глава,една планинска приказка.

         Към с.Владо Тричков – център има нещо като пътека с участъци от стълби,която извежда в място,нарочено за център на селото.Там е спирката за автобусите,има и кръчма,където се сбират пиянища.Ако се продължи още малко по шосето за Своге започва отклонение в ляво по стария,т.н.Церецелски път,който се изкачва до връх Пророк Йеремия,висок около 1000- м.н.в.и следва рида между реките Дълбочица и Скока,за да достигне разклон за селата над Своге,после достига селата Чибаовци,Дръмша,Дреновец,Бучин проход,където се разделя в посока Калотина и Годечкото корито.Пътят е като гръбнак на риба,а от него започват стотици пътчета до махали и единични къщурки от камък и дърво.Гледките,които предлага този път вероятно ги има само в рая.От него има много разклонения в ляво и в дясно,които отвеждат туриста където той пожелае,тук подчертавам,ако знае какво иска да уцели.Защото целият този район е доста витиеват и труден за ориентиране.Не ме е срам да кажа,че и на мен понякога не ми излизат сметките като място за слизане или като време и правя корекции по време на прехода си,за да не замръкна в планината.Този път за Малата планина е като бул. Царя за София.Подробности за него тук няма да има,но туристите трябва да го познават.Негов аналог за Големата планина е пътят от с.Батулия по билото на планината към Мургаш с разклонения за десетките села по разните гънки на планината,а след Мургаш той се устремява към Ботевградското поле.Тези два пътя са изключителна туристическа атракция за туристите,познаващи Софийската планина.Запознаващите се имат да ходят с години,за да са убедени при определен преход къде точно се намират и какво се вижда около тях.Аз когато се разхождам там добивам чувството,че съм на една вълна в развълнувано море и гледам другите вълни около мен.С придвижването вълните се променят бързо.

        От гарата,която почти са я  умряли за долината на река  Скока се тръгва по десния  бряг на Искъра срещу течението.Трагедията тук е пълна.При маловодие водата е много мръсна и въпреки това долу по завоите на реката винаги клечат рибари.Мостовете и тунелите към с.Ромча са два и са свидетелство за промяната на технологиите за седемдесетте години,които разделят времето на построяването им.Някога е имало майстори,днес няма,строи се с машини,грозно.Някога майсторите са били такива по призвание,в съгвореното от тях са оставяли сърцето си,днес са или хора в крайна нужда или такива,които гледат къде повече плащат или къде нещо може да се открадне.Затова и работата им е такава,като любител-строител я окачествявам като просташка.На края на гарата се намира Базалтовият завод,по-точно останките му.Изглежда мутра е купила завода,защото циганите спряха да го разкулачват,макар в него има още много джелезо.Останките от завода стърчат със страшна сила над реката.В двора му има камари от изолация на алуминиеви кабели,които са били насечени с брадва на около метър дължина и в двора са одирани от изолациите.Дано да не нахвърлят туй нещо в реката,защото периодът му на разпад е 200 години.

          След завода следва друга грозотия,една кариера,която произвежда уж баластра,но в действителност бълва строителен боклук.Казах,че тук скалите не са здрави,те са от сиви люспи,които хората наричат лиска.И какво прави мутрата,която е купила вероятно терен и си е направила кариера.Работници дълбаят ската,над който минава шосето за Мездра и вадят лиски.Копаят и в дълбочина,образувало се е езеро.Строшават лиските и търсят купувачи,като предлагат стоката си на ниска цена.И се намират такива.Едни правят тротоарни плочи,които после по тротоарите ще се размият,строителни фирми купуват баластрата за бетонни смески.Камионите към кариерата са десетина,четириосни,с максимално натоварване на ос под 10 тона,което се изисква от пътните служби.Вместо обаче с по 17 тона камионите се натоварват с по 35 тона и нека някой отново да познае какво ще стане с пътищата,по които пътуват.Така освен природата,мутрата съсипва и пътищата.И без да е нагрят от слънцето асфалтът,тези тежка камиони ще го почупят.Този материал става само за насипване на дупки по пътища,но не от клас А,В или С,а от група Ер-голям нататък.Ето един пример,който непременно има отношение към некачественото строителство.Това отвратително и грозно строителство на раздути цени,планирано от банките,за да ограбят хората за втори път от избухването /както в Северна България казват/ на демокрацията.

          Имам спомен от тази кариера.Веднаж мутрата бе дошла на проверка вероятно,хубав Мерцедес бе изтипосан на най-видното място.Фадромистът така усърдно товареше един камион,че ми напомни за Хитлер от един филм,който взе кирката на един германец и му показа как да копае.Кирката в ръцете му заприлича на игла на шевна машина.Още един такъв пример има от филм със Стаханов,който копаеше въглища в някаква мина.Десет души не можеха да изкопоят толкова заедно,колкото той сам.

         Пътят минава покрай река Скока  под мост на пътя за Мездра.Още  два километра ще ме съпътстват  нови ужасони.Насреща от планината  слиза рид,доста голям,в дясно  от който е идвала една голяма  река,приток на р. Скока.В реката днес няма и капка вода,макар долината й да започва от много голяма височина за този район.Днес покрай реката има асфалтов път,който отвежда до кариерите за базалт.Разрушенията в тази гънка напомнят за пейзажа на луната,та дори и по цвят,защото всичко тук е сиво.Днес камиони пътуват нагоре,остават там,слизат други,макар кариерата да е закрита и да не работи.Вероятно мутра е купила и тази кариера и върти някакви далавери в района,като в тая игра играе с големи камиони и тирове.Какво товарят,претоварват,те си знаят.Това е район,от който няма какво да се открадне вече,държавата го е отписала от себе си.Предоставен е на мафията или на лешоядите за тъсене на кабел,алуминий и джелезо,както се разберат помежду си.

        Асфалтов път покрай реката повежда нагоре,като в ляво има разклонение за някаква махала от бившите Церецелски махали.От тази махала започват пътеки към билото на планината,която разделя Владо Тричков от Церецел и по което минава стабилен път,подържан от ловците.До това отклонение боклуци няма изхвърлени,но след него те започват.Това е нерегламентирано сметище.Около изоставените сгради на рудника,където постъпваше за обработка рудата сега има нахвърляни планини от боклуци,между които преобладават строителните отпадъци и останките от разфасовани автомобили: гуми,седалки,пласмасови брони,тапицерии.Тези боклуци се стоварват по начин,когато падне дъжда те да се „тръзнат”,както тук казват долу в коритото на Пресъхнатата река и после при дъжд или снеготопене да заминат към Искъра.Така районът се отървава от боклуците.Камарите строителни отпадъци привличат цигани с металотърсачи,които доразравят боклука и го дотръзват обработен в реката.

       На около километър след моста боклукът свършва,но разрушенията от рудодобива продължават.В дясно планита е обезлесена абсолютно,водата се стича по лиската и я отмива.Има оформени долини,вероятно някога деренца с вода,днес без никакъв живот.Тази пустиня в пълния смисъл на думата продължава до някаква височина,след която започват борови насаждения,днес вече гори.Една голяма част от гората тук,която е била дъбова е подменена с борова и това е допринесло в най-значителна степен да изчезне водата от реката.

      След втори километър картината не е така дразнеща,но си личат разрушениата на природата и опита в някаква степен,да бъдат те ограничени.Има насадени акации,брези,но най-вече-бор.

      На трети км.се намра Лъката,в която се събират две реки.Покрай всяка от тях започва път към рида,разделящ селата Владо Тричков и Кътина.Тази Лъка е красива,тук е бил най-големиат водопад на реката.Днес от него започва примитивно водохващане.Над Лъката се намира един от моите репери,гол висок връх от лиска,който не може да бъде сбъркан с друг.Когато съм горе си имам други репери.Без тях в това море от ридове и долини съм изгубен.

        Освен двата пътя,които са строени по-късно,към планината започват много пътеки и вървища,ползвани на временото от хората и стоката.Днес много от тях са изгубили значението си и са обрасли,но още могат да се ползват.

      В тази двойна гънка започват махали,като последните са разположени доста високо.Те са част от мегакомплекса с махали,Церецел, и са се наричали махали Бален.Днес местността се нарича вилна зона Бален.По десния път,който навлиза в прекрасна гънка освен стари къщи и бидонвили има и два мутрешника.Едната мутра явно е по-несъвършенна,но другата в по-високатата част е извъртяла много скъп мутрешник.Отвличала ли е мутрата,простотутки ли е въртяла,но пари в мутрещшника е наляла доста.

      Залесяването с бор тук е довело до пресъхване на много водоизточници,поради което махалите по десния път са се изселили в други долини,където има вода.Къщите си стоят без прозорци като черепи без очи.Местността,към която води левия път е усойна,но пък там гората си стои,водата също и там до днес живеят хора постоянно.В момента те са много притеснени,защото мутра с покровителството на ДПС купила дъбовата гора над тази махала и я сече.Хората протестирали,но мутрата казала,че гората си е нейна,купила я е и ще прави с нея каквото си ще.Мутрата бе наела това лято цигани от Берковица да секат дъбовата гора и да свличат трупите с коне.Един голям участък в момента е леш,непроходим е дори за свините поради нахвърляните отрязани клони.Мисля си,какво ли ще стане ако в тази суха маса падне гръм.Да не дава Господ!Освен посечените дървета циганите са разхвърляли какви ли ни боклуци,а освен това са изтарашили за бакър,джелезо и други потреби доста от временно обитаваните къщи.Живущите постоянно там не смеели да оставят къщите си без присмотр.

     От Лъката,където се събират двете реки започват много маршрути,но аз ще опиша само три.Покрай дясната река започва път,който я следва,после се изкачва над нея и покрай махали и вили набира височина.На времето,когато Правешката Тиква раздаде тук пустеещите земи за облагородяване дойдоха хора от едно градивно поколение,в което точно градивното намери място за изява.Направиха хората по нещо,някои доста добро,но днес животът не е сред природата.Животът се състи в сърфиране,чатене,фейсбукване,чалгарство,пиячка и кльопачка.В това се стреми да превърне хората световната мафия,манипулируеми простаци,за да ги манипулира според интересите си,но мислещи хора ще се намират винаги.Дамам за пример Русия.От 1917 г.до сега изтребват и подтискат интелигенцията,но та ве свършва.На построилите по нещо вероятно са починали родителите,децата сигурно не могат и да намерят вече къде по чукарите е оставеното от родителите им.Вместо да си початят или фийзбукват,ще ходят тук по тия дивотии,такова животно вече нема.Къщите се рушат,голяма част от тях се вижда,че са претарашвани от мургавите бригади,дето доставят бакър и скрап на Отадъци.

       Пътят извежда на пасища,днес  закелевели,но трасетата личат.Боровата гора я нямаше известно време по височинния пояс,но сега се появява навсякъде.Пътища на лесовъдите през нея,днес ползвани от ловците дават възможност човек свободно да се придвижва по тях.Пътят излиза на рид,който се отделя от рида между Владо Тричков и Кътина,от който изгледът е прекрасен.Секли са дъбовата гора някога и веднага са засаждали на нейното място бор на стръмни ленти.Някъде има широколистни гори,другаде борови,някъде опороени скатове,но в тази комбинация и опораеното не изглежда грозно.Дълбокото днес сухо дере,в чието долно течение си е направила база мутрата с тировете,някога сигурно е било река.Сухото й корито до моста при пътя днес напомня за нея.А от какво райско място извира тя?

     Пътят достига билен път,известен като Церецелският път.Не далеч от това място има поляна с красив изглед към части от мегакомплекса с махали Церецел,към рида Косматица над Своге,към Големата и Малата планина,към Витоша и Рила,към Петрохан и Ком,към Издремец.Сетих се за сравнението на шопа за красота: красиво,по-красиво,най-красиво,...ло си е майкята.И тази последна степен на шопа не отговаря за красотата на поляната!

       Казах,че от тези места имам  страховит спомен с изяден  от вълците кон.Това бе станало  наблизо в посока към върха  с телевизионната кула над  гара Реброво.Изкачвах се тогава  от Луково и спрях на една  поляна да си почина.Усетих остра непозната миризма.Имаше и кичури конски косми от гривата или опашката,от които си взех.По високото нямаше сняг,планината бе като изкъпана,студът и снегът останаха долу при Искъра.Намислих да се спусна към долината на река Дълбочица по вървище.На метри от поляната,където бях,попаднах на разкъсан от вълците кон.Бяха останали някои едри кости,на които бяха изядени ставите и копитата,главата бе изядена до степен,че се виждаха корените на горните и долни зъби на коня,а отзад в главата на коня имаше дупка.Не се изплаших,но си помислих,каква е тая сила на вълците,да разкъсат жилите и костите на толкова едро и силно животно.Продължих надолу,но вървището стана непроходимо.Реката бе току под мен,изключено че бе да се спусна към нея и трябваше да се върна обратно.В този момент се сетих за останките от коня,покрай които трябваше да мина повторно и вече наистина се изплаших.Всеки път си казвам,не са страшни животните,хиляди пъти съм бил по местата,където те живеят,никога не са ме нападали,няма да ме нападнат и сега,но при тази страшна гледка и мислите стават страшни.Върнах се обратно,профучах край останките на коня и почти бягайки отидох на широк път обратно за Луково.     
 

       Споменах няколко пъти понятието Церецелски път.Това е едно сборно понятие и обхваща всички пътища,които са започвали от Церецел в посока на богатото със зърнени култури и пазари Софийско поле.Там церецелци са правили бартер,набавяли са си сол,газ за осветление,пирони.Сега ще направя едно сравнение между площта на гр.София в пределите на околовръстния път,която е около 300 кв.км. и тази на площта от Балкана,където са били разположени махалите на Церецел.Днес голяма част от тях са само спомен.Без да имам претенции за точност,ще кажа че планината Плана и София в рамките на околовръстния път са с равна площ и тя е около 300 кв.км.Околовръстното шосе на София е малко над 60 км.Сега ще сметна колко километра ограждат планината,в която е разположен мегакомплекса от махалите Церецел: От Курило до Своге са около 25 км,от Своге до Бучин проход са към 20 км,от Бучин проход до с.Градец има още 15 км. и от с.Градец до Курило още 15 км.Май площта на Церецел не отстъпва на тази на София.На пътя,по-точно мегапътя наречен Церецелско шосе ще се върна отново,той е нещо уникално.

         Сега отново съм на Лъката,където е бил водопада Скока,но ще продължа по лявата река.Тя е по-къса,но водосборната й площ не е по-малка от тази на дясната река.Вървище,префасонирано на соцпът върти през махала Бален и изкачва рид,разделящ селата Владо Тричков и Ромча от Кътина.Излиза се на седловина,където красотата е била разпръсната без мяра.Особеност на тази планина е обстоятелството,че по всички ридове минават някакви пътища,които се ползват до днес.Такъв път минава и през тази седловина.Той се отклонява от Церецелския път,продължава по рид,минаващ над Владо Тричков,после над Ромча и слиза при „езерата” между селата Кътина и Курило.Движейки се по този път се чувствам като на гребена на вълна,от чиято висота се виждат много други красоти.От този път се отделят много разклонения за Владо Тричков,за Кътина,пресича се Кътинския превал от Кътина за Ромча,по който са преминавали кравите на зимна паша.Пътят накрая вие над Кътина и Курило с много възможности за спускане към тях,към изоставените рудници и разкривки,днес залесени по начин,който прегражда малките рекички от Балкана.Така са се образували „езерата”,които поставям в кавички.Това са си блата,но пък са красиви.В комбинация с малобройните Кътински пирамиди пейзажът е още по-красив.

       Пак от Лъката започва най-подържаният път,който достига Церецелския път при Кътинския превал.Шосето е доста стръмно,минава през стари дъбови гори и нови борови.Превалът се нарича Кътински,защото по него са преминавали кравите на кътинци за зимна паша по Искъра.Спускането за Кътина става покрай една от трите реки към нея,най-малката,но много живописна.

         Тук е времето да се спра  по-обстойно на това,което тук  се нарича Церецелски път,но  за да сторя това първо трябва  да опиша структурата на планината,която  се отводнява от река Скока.Тя по площ е почти колкото Плана.Ограничава се от изток от реката Искър между селата Томпсън и Курило.След това се ограничава от реката Дълбочица до превала за с.БалшаОт този превал границата продължава по рида към църквата на Церецел и след нея продължава по рида между Владо Тричков и Кътина.Последната граница на тази планина е участъка от с.Кътина до Курило.Това е част от Малата планина,но не е толкоз малка.По цялата тази площ са разположени махали на Церецел,като Церецел – център се намира в долината на река Дълбочица и от него ще опиша Црецелския път,а за продълженето му към Своге ще трябва отделно писание.

          Щом е център,трябва да има община и кръчма.Общината отдавна не работи,но пък в кръчмата се сбират пиянища.Наблизо до кръчмата има вървище,и то префасонирано на соцпът,което достига обширните пасища по широките била на планината.Навсякъде има останки от овчарници.Не след дълго Церецелският път се слива с новото шосе от Владо Тричков,на което хората също казват Церецелския път.Достига се красива седловина,където пътят се разделя.Направо продължава в посока към Бучин проход,наляво се отправя за Кътина.На това разклонение,преминаващо само по билото,също наречено Церецелски път ще се спра отделно.

          В началото пътят преминава  през тъмна млада борова гора,но скоро излиза на светли поляни,обградени с дъбова гора.Виждат се долините на реките към Кътина и към Владо Тричков.Това е истински панорамен път,който е подържан за нуждите на ловците.Пътят пресича Кътинския превал,после преминава през красиви поляни,гори,надвесва се над разнообразни долини и достига ловен заслон.Тук видях възрастен човек,който мутроловците бяха качили с джипа си да им слугува: да им готви,да пали огън.Направих му забележка,че са освинили района със стотици пластмасови и стъклени бутилки.Човекът се засрами и започна да събира и гори пластмасовите бутилки и бидони.А стъклените каза,че ще събере в чували и ще ги „прънджосат” някъде.Може би прънджосам означава изхвърлям чували с боклуци в дере.

       На километър след заслона следва превал,през който преминава добре подържан също от ловците път.В ляво се тръгва по рида между Кътина и Владо Тричков,в дясно се слиза в Кътина.Като красота на прехода левият път по рида,който също слиза в Курило е нещо изключително.Ще посоча две спускания,към Владо Тричков и към Ромча,много сакрасиви.Ако познаваш района можеш да слезеш където си искаш.

      След това „кръстовище” Церецелския  път започва да слиза към  Кътина през тъмна борова гора.Пътят свършва при новостроящия се манастир на мястото на стар,опожарен в миналото.Мутра обаче си  харесала местото там и си прави мутрешник,досущ до манастира,като имитира манастирския строеж и нейният строеж дори надвишава по размери манастирския.Като питам хората,кой изрод реши да си прави частен манастир,те ми казват:Мутрата!Те казват така,не аз.Някаква мутра имало,дето рисувала и там се вдъхновявала.Да я вдъхновят манафите дано!Може би рисува бейсболни бухалки,офроути, суперджипове или пък други мутрешки такъми.Тук се канят да съдят мутрата за грабеж на ниви,незаконното им застрояване и ДНСК да премахне мутрешника й.

        Писанието стана доста обстойно,но за да отразя по-добре познанията ми по този район на Балкана ще вмъкна още четири подглави:

         1.Географски поглед върху водосборната  част на река Скока,

         2.Многобройните пътища  в този район,наречени с едно име,Церецелският път,

         3.Селата от южната страна на  Мала планина,изходни пунктове  за някогашното село Церецел  и

        4.Интересни местности за туристите  от тези села в посока Церецел.

        Всичко това съвсем накратко:

   

         Планинският масив,който река  Скока отводнява е доста голям.Той  има добре очертани граници  и те са следните:

          По продължението на река Искър масивът се издига между Курило и с.Томпсън.След това масивът се издига над левия бряг на р.Дълбочица и достига извора й на една безименна седловина,кръстовище на пътища.Тук се кръстосват две от главните вървища,служили на хората хиляди години: Най-краткият път от с.Балша за Церецел и този от Бучин проход за долината на Искър с многобройни отклонения.След това кръстовище границата на масива минава по рида между село Кътина и селата Владо Тричков и Ромча,като слиза в широк разлат рид с много поточета между Курило и Кътина. 
 

         А сега за чудото,наричано от хората тук Церецелски път.Церецелският път не е един,той е съставен от много пътища,които наподобяват паяжина с център днешното кметство на село Церецел.Ще разгледам само дестинациите към Искъра и Софийското поле,иначе за този път трябва специално писание.

Съществува  нещо като околовръстен път по високата част на масива,към която се устремяват пътища от по-ниските части на планината  и махали.Билен път има над с.Владо Тричков,той се събира с друг от Реброво.Горе се разделя по другите била и продължава покрай Церецелската църква в посока Бучин проход.Подходите към този Церецелски път са няколко десетки,ще спомена само някои от тях: От участъка между Курило и Кътина те са десетина,един започва от прословутия извор с Курилската вода,друг започва от с.Ромча,три започват от с.Владо Тричков,от с.Луково и с.Реброво има по един,един започва и от с.Томпсън,има път от кв.Свидня,от Цъфтитрън,от кв.Искрец.От с.Балша пътищата към този Церецелски път са поне пет,но един е главен,та дори най-главният от всички.От Царичина има пътища покрай известната река с каменните въглища и животните-мутанти. 

        

        Към селата от южната страна  на Мала планина,които са изходни  за достигане на махалите Церецел  ще се спра сега само на  три:Кътина,Балша и Царичина.

          Кътина е най-голямото село,намира се на лъка,където малко по-горе са се събрали три реки.То е непланирано,пътищата му обикновено стигат до планината и свършват.Има големи къщи,хората работят по София.В миналото тук е имало поминък в един завод за сплави някакви си,преминал през ликвидация и купен от мутра.Имаше рудник за лигнитни въглища,където работеха стотици хора.Рудникът премина през ликвидация и вероятно е купен от етергомутрата Ковачки.Имаше и добив на редки метали /уран!/,но рудникът мина през ликвидация и го купи друга мугра,която си го пази,защото много джгелезо има в него.Сценарий,разиграван до безсъзнание и после отново.Селото има църква Св.Георги,която се реставрира.Възстановява се и стар,опожарен в миналото манастир.На времето е имало приказ,където има уранови рудници да се залесява с бор и този линия е провеждана тук много съзнателно.Между Кътина и Курило има доста борови гори,които продължават нагоре по скатовете на планината.В подножията са извършвани промени,за да се задържи водата и да се ползва за рудниците при технологията водно биене.Днес са останали блата,заобиколени с гори,където има доста водоплаващи птици.Красиво е обаче и макар да се твърди,че тук има радиация по време на горещините мутри пекат барбекю и слушат чалга.

        Около селото има доста вили,а също и настоящие мутрешници.Забележителност на селото е строежът на една мутра,която бие бетон около мутрешника си.Бие битон мутрата като за световно,желязото,вложено в оградата се измерва вероятно с тирове.Мутрата е задигнала нивото с около 4 метра,но горе стърчат железа,ще го надига още.Погледнах в двора на мутрата,която ще задига и нивелира ската на планината и видях,че зад тия високи стени няма т.н.кламери,което означава,че това е най-проста ограда,а не подпорна стена.След заравняването ва площта оградата ще се огъне или ще падне,защото се натоварва не на опън,а на огъване.Така се интрересува човек за парите си,дадени му с куфарчета,изкарани с бухалка или не знам как.

       Следващото село е Балша.Това  село е много увредено заради близката кариера.С влизането в селото се усеща,че това е едно проблемно село.Има кръчма в центъра и там поркачите са много сериозни: без едно могат,но с едно не могат! На времето хората са работели по обслужване на летището в Доброславци,в ТКЗС-то и по София.Днес пътуват предимно за работа по София,но разстоянието не е малко.Селото има някави традиции спрямо гората и поради това вероятно горите над селото не са унищожени.Секат ги обаче браскониери.Напр.отива мутроловен джип на лов,не удря нищо,но с моторните резачки напълват джипа с дъбови дървета за горене.И така-сто пъти.После-пак!

           В близост до селото бе възстановен  манастир с пари,дарени от винена мутреса от морето,който днес се посещава от много хора. 
 

    Безспорно най-нашумялото село от този район е Царичина.То се състои от махали,на едно стръмно място в центъра му има кръчма и в нея винаги-пиянища.По-смешни пиянища от тези не съм виждал никъде.Като постоиш при тях или трябва да излезеш или се задушаваш от смях и умираш.Загадките около това село са много,историите-също.За мен загадка остава долината зад селото с животните мутанти.Змиите са дебели като ръката на човек,скакалците са по 10 см,жабите са толкова едри,че не могат да скачат,а само ходят.Приличат ми на Искра Фидосова,тя ходи като тях.И те като нея.Колкото тя е по-едра от една нормална жена,толкоз по-едри са и тези жаби от нормалните През долината преминава път за Церецел,преправен на соцмакадам до изоставената днес /пардон,купената от енергийния бизнесмен Ковачки/ мина Чибаовци. 
 

       В заключение ще кажа,че си  направих труд да опиша и  този див район,защото той е  напуснат от хората,пътеките обрастват  и ще станат непроходими,а интересите на хората днес не са насочени към природата и екологията.Това,което написах ще остане в Интернет.Може след години хората да се втурнат да възстанвяват природата,защото ако не сторят това ще дойде и тяхната гибел.Да имат нещо писано за съсипаните райски кътчета на страната.Днес всеки иска да открадне,ако може и от покленията чрез природата.Като изсече горите например.Като Педераскобургготски.Аз съм на противния бряг.Като намеря прорастнало дръвче на местото си гледам къде да го преместя: Да крепи път,бряг,да краси.Но май съм единственият такъв.На времето имаше един луд в „болницата” Св.Иван Рилски в Курило,беше се кръстил Белият Лъв.И казваше: Аз съм еднствиният нормален,всички други са луди и затова са ме затворили тук.Всичките лъвове са жълти,аз съм бял!

      Сега е време,когато най-важното  нещо за хората е нефтът.Ако  се опустини страната,възможно е да бликне нефт и в нашата страна,защото известно е,че под пустините има много нефт.Само че не съм убеден,че туй с нефта ще стане.Ако беше така,по река Скока днес не вода,а нефт щеше да тече.

          Но пък по подготвителната  част,опустинването на природата,се работи усилено.Когато държавата абдикира от всичко,освен от кражби и комисионни,така става.А като се накрадат айдуците и се огледат,ще видят,че няма къде да живеят и какво да направят с окраденото...... 
 
 

ПОСЛЕПИС:

          Николай Хайтов изказа една своя мисъл,че от всички инерции,най-страшна е инерцията в мисленено.Пред приятели обосноваваше тази теза с примери.Мисълта му е универсална и я прилагам и за планината.

         Не се намират туристи да  посещават напр.Софийската планина,която е зад стоманеното сърце на родината,МК Кремиковци,защото там е замърсено.Те въобще не знаят какъв рай е планината зад рида,пред който е построен комбината,но така говорят.Красотата на р.Елешница остава непозната на туристите от извора й под връх Мургаш до с.Бакьово.

         Друг пример е долината на  р.Скока.Туристите казват,натам е  ужас.За един участък това е  истина,но заради този участък  да не упознаят един красив  дял на планината,голям колкото  Плана не е нормално.Пак инерция.

         Като просветен любител музикант съм попадал на подобни случаи,свързани с музиката.Става въпрос напр.за музиката на Шостакович и някой казва: Маани го тоя комунист!Това е абсолютната инерция в мисленето,характерна за примитивите.Подобно нещо съм слушал когато Борис Христов изпълнява песни на Мусоргски.Все ще са намери някой да каже: Маани ги тия песни на руски.На руски език ми пусни речите на Ленин!

          Аз не съм русофил,напротив,германофил  съм,но ценя културното наследство  на всички.Пушкин пише трагедията Борис Годунов,това е цар престъпник.Но малцина са чели произведението му и знаят,че благодарение на престъпленията на този цар в действителност по негово време командват службите.Когато Борис Годунов умира той посочва за свой наследник сина си,но получава отговор от службите да,да! И те си поставят за цар свой човек,от службите,разбира се.Като умен човек,Мусоргски избира точно този текст за операта си.Защото това е проблем за Русия,усетен още от Пушкин,който продължава и до днес.На времето Хрущо гръмна Берия и службите не успяха абсолютно да яхнат властта,но сега те чрез Путин управляват Русия и рекетират ядрено-енергийно Европа и малките страни около тях.Това е причината мнозина,газени от руския ботуш,най-вече поляците да не искат да чуят нищо руско,но заради идиотите на власт,които тероризират и собствения си народ да отричаш и културното му наследство е продължение на мисъта на Хайтов за инерцията в мисленето.

         Не съвсем според замисъла  на поредното ми писание вмъкнах  този послепис,но за това си  има причини.Планината привиква в съзнанието разни възлов имоменти от живота,обмисляш ги,набелязваш си цели,раждат се идеи,някои принципи в живота променяш,други остават непоклатими.Когато си сам в планината и то в най-дивите й части,където следа от човешки крак изобщо не личи,този процес е дваж по-силен.На Балкана ми дойде идеята да си построя копие на римски мост на вилата ми по подобие на сводестите /кемерови/ мостове в Родопите.И го направих сам за осем дни.Поместих го към снимките си в блога ми като РИМСКИЯТ МОСТ НА ХАМБАРДЕРЕ.Има въпросителна, защото под моста не тече река,римският мост не е римско,а мое дело,Хамбардере не е някогашната махала с помаци,отвсякъде обкръжена от махали с турско население,разположена под скалистите ръбове Трионите,Зъберите и Пролеза,а това е името на вилата ми.Моите строителни творения от 1993 г.до сега..

        

                                                                                                         Товарищ Пропойцев



Тагове:   река,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7248950
Постинги: 3115
Коментари: 8282
Гласове: 15273
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031