турист высшего класса.
УСТРА – 2
Вероятно малка част от туристите,запознати с дивната Родопа не са виждали рида,на който е построена крепостта Устра.Това е един скалист рид,доста по-висок от заобикалящите го върхове,който се вижда от много места.Там е имало крепост,а от нея е имало видимост към съседна крепост,от нея към друга и така чрез подаване на знаци,войниците в крепостите са осъществявали някаква връзка помежду си.
Крепостта Устра е построена на края на скалист ръб с отлична видимост.Крепостните зидове минават по рид със скални колони.Между тези скални колони е издигнат зид и така те се явяват част от него.От съоръженията към крепостта има останало доста за разглеждане.
Тази крепост има аналог в България,това е крепостта Заград на западния бряг на река Искър над село Лютиброд.По-наблюдателните туристи сигурно са забелязали,че в този район освен варовик има и други скали,които Искърът е разкъсал,защото е нямало как да ги разствори с водата си.Днес от тях са останали едни изправени пластове,известни под името Ритлито.В този район река Искър прави сложни завои,защото един рид слиза от източния бряг на реката,друг-от западния,но не се срещат,а се разминават,застъпват.При това положение реката прави четири завоя.Първият е на 90 градуса,следват два по 180 градуса и последният е отново на 90 градуса.Тези завои са причина мястото да се нарича Люти брод.Днес на западния бряг има направени два тунела за влака,а на източния-два тунела за шосето.Ридът от източния бряг минава високо,горе е хоризонтален на едно място краят му,леко повдигнат над него връх е като наблюдателен пукт за целия този район.Това е и причината,тук да бъде построена крепостта Заград.Вероятно византийците са строили крепостта да се пазят от примитивите,идващи от север,варвари,печенези,кумани.После крепостта е ползвана от цар Иван Шишман.Мястото тук е обявено и за оброчище на името на Свети Атанас.
Аз съм помествал в своите писания материали за три римски пътища,които слизат от околностите на връх Околчица към с.Челопек.Най-запазеният от тях е този,който тръгва от местността на хижа Околчица и слиза в Челопек.Той е изграден по начин,който го различава от другите пътища.Има положени камъни по половин-един куб.метра.На опасните места пътят е така направен,че от страни е оставен скален парапет.При Челопек този път се губи.Но при Ритлите до Лютиброд има римска сграда,където са били войниците,съблюдаващи трафика по пътя.В основата на Голямата ритла има останки от крепост,чиито дялани камъни е лесно да се открият по днешните подпорни стени на шосето или по оградите на дворовете.Същият този път навлиза в с.Лютиброд и завива в дясно към една страховита скална гънка.За мен няма никакво съмнение,че строителите на пътя с големите камъни и парапетите от друия бряг на Искъра и тези са били едни и същи.Само че тук има и подпорни стени,високи няколко десетки метри,които не са мръднали 2000 години.По маршрута х.Заврачица-х.Грънчар има подпорни стени,образец на строително майсторство,но те са на 100 години,строени са от сръбските военнопленници.Не могат да се мерят с тези!
Крепостта Заград е от страни на римския път на едно възвишение на рида,слизащ към Искъра.Това е място за разглеждане на Ритлите отсреща,но и за наблюдаване кой минава по реката или покрай нея.От крепостните зидове е останало малко,предполагам камъните са били отнесени за ограждане на овчарници или строеж на къщи,като тези от храма на Орфей.Иманяри са издупчили всичко съмнително в района на крепостта.
Римският път продължава в посока над гара Черепиш.От него се виждат най-добре скалите срещу гарата,които е виждал всеки,пътувал през пролома с влак.Виждат се пещери,остри върхове,причудливи бели скални образувания,сипеи,сухоустойчева растителност,дървета,забили корен в скална пукнатина.На брега на един спокоен завой на реката,наподобяващ залив на море е построен Черепишкият манастир.Местността е приказно красива.Искърът тече бавно и не се чува шума на водата.Срещу манастира са скалите,като на една от тях има побит метален кръст по начин,да се вижда от влака.Местността зад манастира също е много красива,но днес тя се пресича от шосето,което тук преминава през два тунела.В дола между тях тече рекичка,която минава покрай манастира.
Връщам се горе на римския път,път-шедьовър като строеж и като панорамен.В ляво от пътя се издигат сиви и бели скали,едни от тях размити от водата,други-сцепени под наклон по начин,при който под тях вали дъжд само при определена посока на вятъра.Много е красиво,просто не можеш да си спреш погледа на определено място.Вижда се чак до белите върхари на Врачанската планина,където се е сражавала четата на Ботев.Само че всички неща свършват,свършва и този път.Педераси са направили шосе в наносен пласт,широко 6,а може би и 8 метра,което не отива на никъде и не може да се ползва изобщо.Ако след дъжд човек навлезе в него,ще излезе трудно,а ако там попадне крава,ще потъне в наноса.Вероятно това е дело на мутрите,които ползват на концесия кариерата за добив на варовик за варовите им пещи до гарата.Разбили са планината може би за да откриват нова кариера,после са се абортирали от намеренията си.Разрушението е ужасяващо.Някогашната кариера е изоставена,сега гърмят под нея.От природата е взето много,тя е разранена,но няма кой дори само да залеси тази огромна рана.Ползваш,отнасяш,крадеш природен ресурс и изчезваш.А си откраднал от бъдещето на планетата.
Тук римският път се губи.Започват т.н.сечищни пътища,които са временни и които след като престанат да се ползват,обрастват с къпини.Но тук почвата е плодородна,условията-добри и къпините от пътя започват да се катерят и по дърветата,по тях се отправят да търсят слънце,явлението хелиотропия и така има стебла от къпини дълги по 10 метра.Най-високо проходимото животно,прасето,ще се сакълдиса пред това чудо и ще се върне да търси друг път.В тази къпинова джунгла не може да проникне никакво животно,освен ако не пълзи или лети.
Преходът трябва да свърши тук.Да се изкачи рида и да се продължи през деретините към Игнатица е по възможностите на този,който зднае къде се намира и накъде отива.
От кариерата има път надолу покрай дерето,което слиза в Черепишкия манастир,сливащ се с шосето за Мездра между двата тунела.Има пътека право надолу към манастира,но днес тя е изгубила значенито си.Към него днес се слиза от един ресторант горе на пътя или по шосе.
Манастирът няма да описвам,той е исторически,както и самото място.Тук войските на цар Иван Шишман са били разбити от турците.Бил се е царят за държавата си,а не е крадял от нея гори като днешния Педераскобургготски.В манастира е отсядал Иван Вазов и от тук се е разхождал в околносите му.В стаята,където той е пребивавал е написал някои от своите творби,напр.стихотворения от Скитнишки песни,а също разкази.Лютибродчани твърдят,че тук е живял дядо Йоцо,а не в Очин дол или в Скакля.Какво нещо е творецът?Написал разказ за един сляп човек,но с разказа си накарал хората да обикнат този слепец и до днес се борят да докажат,че той е от тяхното село.В Очин дол дори построиха паметник на дядо Йоцо,на обгледно място и доста красив.
Този път съм пестелив от към слова,защото това,което посочвам на туристите като цел,която да упознаят не може да се опише.Трябва да се види!Може само да се укаже къде се намира и как се достига.
Сетих се за нещо смешно,но приложимо и за краткостта на писанието ми.При откриването на ВЕЦ Панчарево дошли партийни другари и някой трябвало да произнесе слово.Никой не искал,партийният секретар получил приказ да произнесе речта.И казал следното:Какво можааме,направиаме,кому му не аресва,да си е.. майкята.
Цяла реч само в едно изречение.
Рядко съм срещал тулисти с призвание за такива.Към тях причислявам приятелят ми,комуто посвещавам написаното с подкана да го посети.Устра 1 и Устра 2,не само едната крепост.Наскоро го търсих в телефонния си указател,където съм нанесъл неправилно името му.Вместо да напиша Стоян,Уляна,написал съм Стоян Улянов.Ако приведа обаче към православния канон полагаемото му се място в епархията,давам му звание епископ по туризЪма.
Товарищ Пропойцев
