Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2009 21:28 - СВЕТИ НИКОЛСКАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3937 Коментари: 2 Гласове:
0



  СВЕТИ   НИКОЛСКАТА   ПЛАНИНА

                    /Основен опит за насочване на туристите при запознаването им с тази планина/ 

         Ако кажа,че Свети Николската  планина,която е дял от Стара  планина,е най-малко посещаваната от туристите планина,ще бъда точен.Ако кажа,че тя е един от най-посещаваните дялове на Балкана,също ще бъдe истина.Това е така,защото към нея принадлежи рида Ведерник,известен още с името Венеца,част от който са Белоградчишките скали.Малцина знаят нещо за тази планина,още по-малцина правят връзка между нея и Белоградчишките скали.Не знам поради какви причини,може би защото предпочитам преходи в най-дивата и неподправена от човешката дейност природа,но към тази планина се чувствам емоционално привързан и ще оставя писание и за нея.Това е един дял от Балкана,който има природни забележителности,каквито в останалите дялове няма.Има ги само в Пирин.Но писанието ми този път има цел: да помогне на туристите,които искат да посетят Свети Николската планина,как да сторят това.

          Започвам с границите на планината,които  географите ни са определили  погрешно,от Свети Николския проход,до  Белоградчишкия проход.Източната  граница обаче не е Свети  Николския проход,а Козия превал  между Миджур и Острата чука,а западната граница си е така,но неизвестно защо Салашкия проход преименуваха на Белоградчишки,в което няма никаква логика: с.Салаш е точно под прохода,а Белоградчик е горе високо на един рид,обтичан от реките Салашка и Стакевски Лом.Белоградчик е построен от двете страни на проход,свързващ селата Чифлик и Орешец.Този проход няма нищо общо с прохода,който пресича централното било на Балкана.На това ще се спра по-късно,когато стане въпрос за рида Ведерник.

          Ако географите бяха туристи  като мен,щяха да познават границите на отделните дялове в планината,защото някога,когато те са ги определяли нямаше сателитни снимки.А границите на отделните дялове на Западна Стара планина – Берковската планина,Чипровската планина,Хайдушката планина,Бабината планина и предпланините от Тимок до Връшка чука са обособени от Господа.Те са точно определени по релеф и природни дадености,различават се един от друг,разделени са от превали /проходи/,като от двете страни на тези проходи и не дотам наблюдателните виждат,че от едата и другата страна на прохода природата е доста различна.Първият дял,Берковската планина,започва от прохода Петрохан и свършва при прохода Кацакамък.В него влизат двете Глави,трите Кома,Сребрен и още два високи чала,след което билото слиза на седловината Кацакамък.От нея започва следващият дял,Чипровската планина,най-мощния дял на Западния Балкан.Той е изцяло алпийски,състои се от чалове и тепета,като включва бисери,между които пет върха с име Копрен,един безименен,отговарящ по природа на пиринските,Трите чуки,Вражата глава,Глямата и Мартиновата чука,Миджур.Този дял свършва на Козия превал,а не на Свети Николския проход.Съвсем естествено е Свети Николския превал да е в средата на Свети Николската планина,а не на едния й край.От Козия превал започва друг тип алпийска планина,съставена предимно от тепета,покрита със смърчови гори,които нагоре се състоят от малки смръчлета - феномени и клек от смърч,който другаде не съм виждал.Под смърчовия пояско идва друг с букова гора.Границата на тази планина е Салашкият проход,който за да звучи с по-популярно име е наречен Белоградчишки.Тук е краят на Свети Николската планина.В началото,след връх Миджур тя е най-висока,след това билото й започва да се снижава и този проход е най-ниската й точка.От тук започва Бабината планина,завършваща с един самотен невисок чал,Връшка чука,където до скоро добиваха каменни въглища.Днес там е станало развъдник за смоци.След върха Връшка чука идва прохода Връшка чука и планината продължава като едно ниско вододелно било,което напомня за билото на Балкана от Козичино до нос Емине.Към Сърбия та е стръмно,към нас е полегато.И цикълът се затвори.Както в Третата симфония на Брамс,когато темата от първата част прозвучава като за сбогом във финала на четвъртата й част.Или пък при Концерта за виолончело на Дворжак.От Тимок,до Черно море,това са границите на най-великата българска планина.От двете й страни са българите,другите по България не са същите.Но всичко тече,променя се.Днес в полите на Балкана преселените по времето на Правешката Тиква огромни цигански маси бълват популации,на други места като Сливенско,Казанлъшко,Кюстендилско и къде ли не пък си ги имаше.Те даваха и дават на страната също могъщи популации,които вече прогонват хората от доста населени места.Бледоликите там просто нямат избор пред напора на мургавите бригади,които вече не действат само по нощите.Натискът за прогонването на българите от Видинско вече е толкова значителен,че го сравнявам с усилията на новоизлюпеното кукувиче,което има рецептори на крилете си от страни.Докато не избута от гнездото истинските чада на птичата двойка,то не мирва и дори храна не приема!Това му е заложено в чипа.В резултат на подобен натиск много села по Видинско смениха етническия си облик.Бледоликите заминаха при децата си в София,мургавите бригади обладаха гнездата им.Сега идва ред на окръга.Дано новото правителство престане да си затваря очите пред този проблем.Той е не по-малко опасен за страата от този със съдиите,за които всеки казус е пари за тях.Правораздаването превърнаха в правокупуване.

           Кои са върховете по централното било на Балкана в участъка,наречен,Свети Николска планина?

            Те са десетина,но осем от тях са много изявени,ще се опитам да ги опиша.Първият е Острата чука,около 2100 м.н.в.който е най-висок от всичките.Той е много остър и стръмен,съставен е от морена.Към нас морената продължава още известно време,към Сърбия се спуска обширно пасище.Върхът е труден за изкачване,а от хижата над с.Горни Лом е и много отдалечен.В началото след хижата се върви по безкраен стръмен тревист скат.След Козия превал се върви по камъни,сплетени отгоре с мрежа от малини,къпини,треви др.Много трябва да се внимава!Тук границата прави чупка под ъгъл 90 градуса,върхът се преминава напреки,по късата му страна.Ще отбележа,че от Миджур се виждат по-малко неща,защото той горе е широк колкото Вежен,но е много по-дълъг от него и пречи на изгледа към ниската част на планината на близо.Острата чука е направо наблюдателен пункт.

          След Острата чука следват  още три върха,но те се преминават по широката им страна.От нашата страна са покрити със смърч,от към Сърбия са пасища.На едно място има отклонение за хижа Горски рай,но ако то не бъде намерено не трябва да се тръгва надолу,защото планината крие много опастности: морени,сплетени мъртви клони на смърчовата гора,достигащи земята,стръмни скатове,всякакви куркапани,както казват по Радомирско.Тези три върха са обърнати с широката си страна към Чупрене и всеки от тях наподобява Турлата в Родопите над с.Солища.Аз съм ги кръстил /за себе си!/ Трите върха,каквито има в Пирин над х.Беговица или Трите Турли.Дърветата тук са специализирани да удържат на бурите по билото на Балкана.Рила и Пирин са доста по високи от Балкана,но по лошо време Балкана ги бие както Бойко би Станишката на изборите.Това лошо време е причина за уникалната растителност по Балкана,приспособила се към  тези сурови природни условия.Познавайки добре планините ни,ще кажа,че тук бурите са по-силни от тези по Троянския /Калоферския / Балкана и за това свидетелства растителността.По Вежен има смърчове,по Дюса /Равни чал/,по Ком и другаде,но тук по високото няма смърчова гора,а смръчлета.Порастнат ли повече,бурите ги пречупват или изкореняват,защото не могат да се прегъват.Тук има друг шедьовър,смърчов клек.Както има и буков клек при Видимското пръскало.Божиите творения са безкрайни,но за краткото ни време на този свят трябва да направим всичко възможно да ги опазим.Точно това не прави царо,престъпникът гаден,който сече беломуровата гора над Боровец,а в горите,които ще връща се сече денонощно.

         След Трите върха следва спускане към Светиниколския превал,на който аз субективно съм присъдил първото място по красота из между всичките старопланински превали.Пресичал съм ги от Тимок до Черното море,затова твърдя за това.Превалът между Трите върха и Хайдушкия камък трябва да се види,той не може да се опише.

        Върховете станаха четири,всичките  страхотни не,а страхотевици,но  се задава нов шедьвър,Хайдушкият  камък.В началото след прохода пътеката набира бавно височина,буковата гора свършва,започва смърчова,но билото остава голо.Тук бурите явно са такива,че право дърво горе не може да се задържи.Няколко скални образувания има преди върха,последното,Хайдушкият камък е точно под върха и гледа към нас.Ако хайдутите някога са имали бинокли,от този камък са могли да оглеждат долините на реките Чупренски и Стакевски Лом.Този връх е само със сто метра по-висок от Мургаш,но е съвсем различен.Мургаш е заобиколен от други ридове,които му спират вятъра,този връх е като стена.От към Сърбия пак е гол,натам той пуска страховито голо хоризонтално ребро с разкошен изглед към селата в Сърбия под Балкана.Все пак този връх е в Сърбия и човек трябва да се съобрази с това,да постъпи творчески.Ако горе има овчри или говедарли от Сърбия,те те канят да отидеш до този връх,отдалечен на минути от Хайдушкия камък,могат и да се обадят на граничната си полиция,че към върха отива турист,а не нарушител,да си кютят граничните полицаи долу по стоянките.Сръбските гранични застави изчезнаха,появиха се сръбски гранични полицаи,които пазят в дълбочина.Сръбските говедари са петимни да видят горе човек и да си поприказват с него,както казват,да менят мисли.А те са си българи,говорят български език на диалект.

          След Хайдушкия камък следва много труден преход по скалист ръб,камъните и скалите по него са обрасли с разни храсти,които наподобяват паяжина върху тях.През 1990 г.тук паднах в капан за диви свини,но не се нараних и излязох много лесно от него,защото стените му се бяха свлекли.Той е бил направен от войниците да си ловват по нещо и да си го изгризкват.Така се е преплело всичко,че за мен,опитния планинар,не бе възможно да различа изкопа,който бе поне 4 куб.метра.Така бе покрит с растителност,стара и нова.След Хайдушкия къмък билото слиза и се променя.То става по-широко,смърчовете се сменят с буки.Билото е обрастнало,трябва да се внимава да не се отиде в Сърбия.От нашата страна има изоставени пътища,строени от войниците.Такива пътища копаеха маймуните роби във филма Планетата на маймуните.По билото следва висок горист заоблен връх,после още два,също покрити с гора,като след втория тя става смесена,.В нея преобладават дъбовете дървета и се слиза на Салашския проход.

         Сега ще опиша реките,които  слизат от билото на Свети  Николската планина към нас.Граничната,така  да я нарека от изток е река Лом.Тя извира от една дупка доста под връх Миджур чрез обилен извор.Не се вижда върхът да е с варовиков състав,а следващият,Острата чука,е покрит с гранитни морени,но изворът си е досущ карстов.Река Лом не е голяма колкото Огоста,но също е доста пълноводна.От изток река Лом се загражда от къс стръмен гол рид,от Запад до небето стръмно се извисява смърчовата гора на резервата Чупрене.

          Следващата река,не толкова голяма,приток  на р.Лом е Чупренската река.Тя е с много голям водосборен басеин поради характера на местността.Ридът с резервата завива стръмно към река Лом и почти не слизат рекички от него,но към Чупренската река бъка от поточета и реки от него.Мисля,че главен извор на река Чупренска трябва да бъде този след Острата чука,защото идва от най-високо.Там водата тече и по  подземен път,ако искам да съм съвсем точен,ще кажа,по подморенен.Появява се водата по морената някъде,после пак влиза под нея.От Трите върха започва къс рид,от който също извират рекички и се вливат в река Чупрански Лом.От съседния рид,наречен Ушите,един огромен рид,слизат нови рекички.Такова благодатно място за животни,земеделие,но вече го завзеха циганите.Хората тук казват:Дойдоа,превзеаа ни,за нас вече тук място няма!

            Следващата река е Стакевски  Лом.И нейният водосборен район,макар и по-малък по площ от Чуепренския,също не е малък.Стакевската река движи почти успоредно на централното било на Балкана,от където се спускат още няколко реки.Най-голямата обаче отводнява Хайдушкия камък,който тук наричат Три уши.В местността Бялата вода реката прави красиво пръскало.Последният голям приток е реката от с.Крачимир,но има и още няколко по-малки,като първата то тях по дебит е тази от с.Праужда.Името на това село се помни трудно,аз го помня по аналогия с подобен термин,Понужда.

            Граничната за Свети Николската планина от запад река се явява Салашката.Тя е приток на р.Арчар и отстъпва по красота и дебит на тези,които се вливат в река Лом.

             След реките ще опиша и ридовете,кито Свети Николската планина спуска към нас,а те по красота на природата си не отстъпват на тези по билото на Балкана,по площ-също.Започвам с първия рид,Чупренския.Той се нарича така,защото в неговата горна част е резерватът Чупрене.В България има диви резервати,по-диви,най-диви и след тях следва Чупрене.Тук животните си живеят по Божия закон,защото ловните мутри не могат да достигнат до местат в гъстата смърчова гора,които те обитават и където се размножават.Не случайно мутрата Бабоков си направи ловен мутробарок за милиони точно под резервата,с надежда да го вземе на концесия,ако успее да „мотивира”  съдебните чиновници да му издадат разрешително,като им предстви митивите си:балата с мангизите,ТИР-а с мангизите,ако се наложи и кораба с мангизите.Уговарва на кой остров в коя банка да внесе „мотивите” и резерватът става негов.

      След местността,където е хижа Горски рай ридът се успокоява и става доста широк.По него има изоставени овчарници,огромни пасища,реки извират на ляво и на дясно.А той продължава надолу към с.Репляна,като пуска едно разклонение към с.Чупрене.До Репляна се подържа път за трупийките,много точна дума,на съветски език лесовозите.Селото Репляна се намира на много красив проход,през който преминава шосе от с.Чупрене до с.Долни лом.Аз казвам,че този значително по-нисък проход от Свети Николския му е сериозен съперник по красота.След него следват два варовити върха,покрити с ниски,вероято многократно сечени широколистни гори.Единият връх спуска стръмни скални стени към р.Чупренски Лом подобно на тези по Искърския пролом или по Врачанския Балкан.Ридът свършва чак при село Фалковец,за което едва ли някой знае,че е първата /или последната?/  точка от масива на Белоградчишките кали.Тук дори по дворовета на хората има червени белоградчишки скали,изтъркаляли се някъде от горе,подобни на топка или на яйце,големи колкото къщата на селянна.

       Следващият рид от билото е къс горист рид,кйто слиза в с.Чупрене.От лявата му страна тече реката,извираща под Свети Николския проход,от дясната – друга една не малка река,като двете се събират в с.Чупрене.

       Следва друг огромен рид,който слиза от Хайдушкия камък.От към Чупрене се виждат три подобни върха от към широката им страна,поради което хората наричат върха Три уши.Наистина трите върха приличат на три широки изправени уши,тип слонски.Този рид е непроходим в участъка до централното било на Балкана.Там пасажите са стръмни,по тях има смърчови гори и морени.След тях следват гори,ливади и ниви,собственост на двете села покрай него,Стакевци и Чупрене.Надолу след село Върбово ридът става гол,вероятно гората му е била унищожена в миналото,сега е  сух,каменист,ненаселен.Като са опустошили хората природата там чрез сеч на горите,нека сега живеят в полупустиня.Вода има само по карстовите извори.Въпреки това обаче,варовитите върхове и чучки са много красиви.В дупките под тях гнездят птици,като вроятността да отиде до там човек или турист е почти нулева.Този рид предлага красиви гледки от пътя за с.Стакевци.Над реката се извисяват красиви върхове с отвесни варовикови скали,растат дървета на недостъпни места и това ги е спасило от брадвата.На места реката към този скат е направила нещо като каньон с една страна.Ридът завършва с един връх,който е доста широк и спокойно слиза към с.Чифлик.

         Още един къс горист рид  има,той е малък,разделя селата Крачимир и Стакевци.От двете му страни текат рекички и то не малки.Този рид няма туристически цели.

         Двата основи рида са доста големи,но последният е толкова голям,че по площ ги бие и двата взети заедно.Той носи името Ведерник,но го наричат още Венеца на името на скалите между Блградчик и гара Орешец.На тоз рид са Белоградчишките скали,факт,съвсем малко известен на хората,които посещават скалите или са гласували за тях като чудо на света.

         Ридът Ведерник започва от  последния връх по централното било,който е над Салашкия проход от изток.Ридът е горист,спокоен,леко слиза до седловината между селата Крачимир и Салаш.След това леко се изкачва до най-високия връх тук,Ведерник.Тази дума е съветска,произлиза от кофа,не ми е ясно има ли нещо общо формата на върха да речем с кофа.Има руснаци с фамилия Ведерникови.Връх Ведерник е наблюдателен пункт към Блоградчишките скали,от тук се вижда тяхното начало над с.Граничак.Хората не знаят,оправдавам ги,но туристите трябва да знаят,че Белоградчишкиге скали започват тук под връх Ведерник от горните махали на с.Граничак.Те предстатвляват едно било,което се пресича с рида Ведерник по начин,при който двете била образуват буквата Х.Пресечната им токча е мястото на град Белоградчик.Пресичат се там,билото с червените /Белоградчишките скали/ стига до с.Фалковец и свършва.А билото на Ведерник става много широко и се изкачва където е телевизионната кула над Белоградчик.Там билото така се разширява,че описва буквата Т и стръмните му варовити стени и скали достигат до гара Орешец,а изпод тях струи карстов извор,даващ началото на бавнотечащата река Скомля,която при дъждове прави сериозни наводнения.

           Сега ще отделя малко повече внимание на Белоградчишките скали,като ги започна от запад на изток:

            Първата скална група е над с.Граничак,не е много голяма,но следват още три като всяка следваща е по-голяма.Като фигури имат толкова неща,колкото човек може да си въобрази.Тези четири групи свършват на превала,идващ от с.Праужда,където пътят се разделя за селата Граничак и Дъбравка.Тук вече със скалите става каквото става.Те всичките са с наклон към реката Стакевски Лом,образуват скални трудно достъпни долини,всяка от тези долини с по хиляди скални образувания.Долините отиват нагоре в посока на крепостта.Там надморската им височина е най-голяма,има много интересни образувания,получили името си заради подобието си на нещо,но разнобразието на скалите навсякъде е смайващо.

           Както казах,ридът с червените скали пресича този с белите и заслизва към селата Върбовец и Фалковец.До самото село Фалковец скалните групи от червени скали не секват.

          Скални комплекси има всякакви,но такъв не знам дали и в Европа има.Педераси са ходили в Белоградчик,посетили са сигурно крепостта ,наяли са се в някой ресторант,но едва ли и хабер от понятие си имат за величието и  разнообразието на скалите в целия този район,който описах.От този район отнесох спомен от един разговор с посетили района за втори път,защото в Белоградчик някъде имало ресторант с мешана скара,каквато никъде другаде не можели да приготвят.Случайно започнахме разговор,аз от нивото на моята Шкода от 1978 г,те - с нов разкошен ван.Като разбраха,че познавам района ме попитаха,има ли и друго нтересно място там,аз бях достатъчно обстоятелствен.И те трябваше нещо да кажат,жената от вана взе думата и разказа калко вкусна и евтина била скарата в Белоградчик.И че щяли да прескочат пак.Колата им беше с видинска регистрация,ВН.Като разбраха,че до водопада Бялата вода,за когото бяха чули,че е красив има още 20 км,от които 5 км.макадам,им се дръпна лайното.Парвенюшката говореше,мъжът й я гледаше,съгласяваше се и пазеше компетентно мълчание.Колата работеше на място,защото бяха включили климатика й.До ресторанта им със скарата я има километър,а до водопада  20!Коя ли дестинация са избрали?Аз мисля тази,която води до преработка на вкусната мешана скара във фекалии.

           А сега пръдължавам с интересните села от този район,които предлагат изходни пунктове към Свети Николската планина.Първото село е Горни Лом,изходен пункт за хижата под връх Миджур.Чувал съм,че от селото има път през резервата за хижа Горски рай,но не съм преминавал по него.Не ми е ясно,ако такава пътека има,как се изкатерва тя през смърчовата гора.Селото не е нищо особено,едно обикновено село със затихващи функции.Беднотия,безработица,хората пътуват часове до работта си,цигани напират и вероято са се заселили вече и там.Хората напускат домовете си,оставят по нещо за доизгризкване.От селото има пътека за Балкана,която прсича Язовата планина и отива в с.Мартиново,друга отива нагоре и достига седловината на Язовата планина под връх Мартинова чука.Техният обхват е извън Свети Николската планина.

           Следващото село е Долни Лом.От  него започва шосе до с.Репляна.От  разкошната седловина от него се отделят две третокласни шосета надолу за долината на река Чупренски лом и нагоре за хижа Горски рай,което излиза зад местността Ветровник.

             За Чупрене в писанията ми има доста.Това за мен е едно умрято село,в смисъл,не е умряло само,а са го умряли насила.От селото се достига х.Горски рай по долините на двете реки.Има римски път от селото за Свети Николския проход,като разклонение от този път в дясно прехвърля рида Три уши и достига село Стакевци.

               Най-хубавото село в района е с.Стакевци,благодарение на ловната резиденция,която в момента ползва проститутът Първанов.Заради него направиха пътя до селото,опитват да открият работни места,няколко работни места има по ловната му резиденция,където му палят печка,подгъзнуват му,залагат му дивеч в мрежите той да го гръмне,возят го мутри до гюметата,зареждат му гюметата с необходимите такъми.Ако Параванката ходеше на друго място на лов,това село щеше да е по-зле,това е истината.

              И други ловци знам,че са  ходили там,напр.Лютиф Местан.Той ходел там по верски съображения,защото според религията му трябвало да се избиват прасетата и имал карабина с оптически мерник и думусфишекларъ.

              Там попаднах на едни мрежи,зад които отглеждаха прасета.По тях схванах далаверата,думусшашмата им.Прасетата бяха от типа мургашка,а не местна порода.Освен това,те като ме видяха дойдоха до мрежите и започнаха да си искат храна.Наблизо имаше навес с царевица,нахраних ги до пръсване.Човекът,който гледаше прасетата си призна,че са докарани от някъде,но аз знам от къде,защото съм се специалист по дивите животни,а от тях първи по разпространение са дивите свини.Ако ми хванат прасе и ми го покажат,ще кажа от коя планина е хванато.Стана ми ясно и друго.Тези прасета отдавна са тук и са се опитомили вече,дават популации и техните прасенца ги затварят зад мрежи да ги гръмне тоя или оня.После му ги приготвят в тава или тиган,той ги изяжда и преработва в краен продукт,да го наречем президентски фекалии.Хванах ги!

              Селото предлага подстъп до Бялата вода,където има водопад и до резиденциите.От селото до билото на планината вече могат да достигнат само тези,които са запознати с нея от времето,когато бе проходима.Пътките на граничарите вече обрастнаха,гората си ги взе обратно.Има един римски път,който ползваха граничарите за джиповете си,днес той в горната си част е непрохдим и за пешаци.От с.Стакевци може да се достигне до с.Чупрене по път,който чупренските цигани ползват за набези по мерата на Стакевци,но отстоянието между двете села не е никак малко.

         Село Крачимир само дето още не е закрито.От него се отива до с.Салаш,и там е същата работа.Път четвърта класа прехвърля рида между тях през проход,който е много красив и обгледен.При ясно време се вижда чак до Видин.От този проход може да се достигне до връх Ведерник и Белоградчик.

          Интересно село е Праужда.През  него премнава римски път,има  останки над селото от римски постове и крепост,където днес иманяри копат много яко.От селото може да се достигне леко до Белградчишките скали в началния им участък до с.Граничак и после да се заобиколят от запад и така да се стигне до Белоградчик.Същият вариант може да се започне от с.Граничак или от с.Дъбравка.

         Изходен пункт към част от Белоградчишките скали е и село Чифлик.

         Накрая ще маркирам само някои  интересни туристически преходи  по Свети Николската планина.Искам да отбележа,че към някои планини имам специално отношение,в смисъл чувствам се емоционално привързан към тях – към Понор,към Плана,май към всичките,но в тях влиза и Свети Николската планина.Затова и сега й отделям толкова враме.Знам,че има хора,които дори не знаят къде е тя,също,че към нея принадлежат Белоградчишките скали,че е толкова красива и по тип алпийска.Но така е.Аз познавам напр.много произведения от Бах,големи и малки,вероятно няколко стотици,други не са и чували за Бах,а трети го споменават само с популярния израз,един е Бах.И пак си живеят.

          Най-великият преход по Свети  Николската планина безспорно  е този по билото й.За да  се изкачи голямата денивелация постепенно,преходът се изминава за два дни,като се нощува горе на билото,където близо до него има извор.Тръгва се от с.Салаш до прохода и от там се ползва билният път,който върви по самата граница.В Сърбия е пълно с гранични застави,но в тях вече няма никой.Но пък пътищата за граничарите са идеално подържани и могат да се ползват от туристите им без притеснения за прибиране обратно при лошо време.Салашкият проход е сравнително нисък,но и с.Салаш е също на малка надморска височина.Постепенно пътят нагоре са губи в тревата,но трасето му личи,защото този път през прохода е бил ползван до Деветото.Първият връх е този,от който се отклонява рида Ведерник /Венеца/ с Белоградчишките скали.Той е висок около 1200 м.н.в.След него следва превал,от който се слиза в с.Крачимир.Следват още два върха,пускащи ридове към долината на с.Стакевци,със заобикалящи ги рекички.Пътеката и построените от граничарите пътища някога са изоставени и обрасли,налага се да се върви и през гората,където законите са други и придвижването е съвсем нормално.Само където пътеките са за свините и сърните,а не за туристите.Между тези два следващи върха има римски път към Стакевци.Днес той вече е неоткриваем за тези,които не знаят трасето му.Той отвежда до полуразрушен пост и по-долу до изоставена голяма застава.Последният връх с широколистната гора е най-високият и с най-широко теме.След него обаче на път към Хайдушкия камък започват доста голми трудности,обусловени от едно тясно,високо,дълго,скалисто и обрасло със смърч и смърчов клек било.След като то свърши по приятен и много красив път се достига връх Хайдушки камък.От него към Белоградчишките скали и към чуките над резервата Чупрене се разкрива фантастична гледка.Ако има сръбски говедари и те бъдат предупредени,че туристите ще изкачат високия гол връх на сръбска територия,бих го нарекъл близнака на Хайдушки камък,може да се изкачи и той.До него се достига за около 20 минути.Върхът,мисля,че се казва Соколът,предлага фантастична гледка,включваща повече от Сръбия.Следва спускне към Свети Николския проход,където трябва да се нощува.Малко по-надолу към нас в гората има вода.Тук е пирамида 341,има изоставен пост,покрив няма.Ако има сръбски говедари,ще има гощаване с мляко,приказки,меняне на мисли.

         Следващата част от прехода  е такава,каквато има само в Пирин.Започва равномерно изкачване към първата от Чуките.Тя е доста висока,покрита е със смърчова гора,по скатовете й има морени от не съвсем едри камъни.По тях личат пътеки на дивите животни.Чуките са три,но четвъртата е извън този комплекс и тя наподобява плът от Пирин,присадена тук.Само който е преминал през този маршрут,знае за какво става въпрос.След последната чука следва страховито спускане по морена към Козия превал и от него започва стръмно спускане към с.Горни Лом.

       Отбелязвам специално,маршрутът е както много красив,първият ден с Хайдушкия камък и втория с Чуките,така и много тежък.Трябва да се внимава да не се пресича границата,където се налага това,все пак се гледа да няма някой полицай.Вероятността да се срещне такъв намалява с увеличаване на надморската височина.На тях им е ясно,че там ходят туристи,а не каналджии.Въпреки това обаче пътищата за полицаите са проходими,а не заебани като нашите и ако се наложи,могат бързо да дойдат.Трябва да се внимава също при ходене по камъните.Първо „пипаш” с крак здраво ли е и тогава стъпваш.Защото върху камъните има мрежа от растителност,която ги скрива.А и трябва да се спи на открито.

         Преходът може да се започне  и от с.Горни Лом,но първият  ден ще бъде ужасно трудно.

        Освен този преход,да го нарека високият,има и още един,също прелестен,него да го нарека ниският.Той зпочва от с.Долни Лом,пресича рида с резервата,достига с.Чупрене,после пресича рида Ушите и достига с.Стакевци.След това по шосето се достига отклонението за с.Крачимир,от там пътят пресича рида Ведерник и слиза в с.Салаш.Този маршрут също е много красив.

        Няколко красиви маршрута има  до хижа Горски рай.Единият от тях започва от с.Репляна и по третокласно шосе излиза зад връх Ветровник,до мутрешника на Бабоков.От с.Чупрене има два прехода за х.Горски рай по двете реки,които заобикалят било,достигащо селото.По лявата река заочва път,който има мнаго варианти с пътеки по деретата,но всичките излизат под хижа Горски рай на една обширна поляна,нещо огромно.Пътят излиза зад мутрешника при възвишението с въздушните му генератри.По дясната река минава римския път,като от мястото,където маше почивни станции,пътят се разделя на три.Най-левият излиза пак горе на широката поляна.От хижа Горски рай към билото има само една пътека,но местностите за еднодневни разходки около хижата са много.Хижата има телефнна връзка и може да се поръча превоз с джип от с.Чупрене до нея.

         От с.Стакевци възможностите за изкачване на Балкана не са много,защото пътищата обрастнаха.Остана само римския път от някогашното ТКЗС до билото,но и той в горната си част е пълна скръб.Върви се на места през гората,вместо по него.Местностите около селото обаче са прекрасни.Над него е местността Бялата вода с водопада,има пътеки и пътища за ловните джипове на мутрите,кито отвеждат да прелестни планиниски кътчета с гюмета.Гънката между основното било на Балкана и рида с Трите уши е особено мрачна,стръмна,с много реки,над които се виждат смърчви гори и морени.От тази гънка на горе се излиза много трудно,природата там си е направо девствена.

         За Белоградчишките скали същ  има подстъпи от селата.Но около скалите има околовръстен туристически път.Той започва от Белоградчик,като заобикаля скалните групи по ската на река Салашка и достига превал,който свързва селата Дъбравка и Праужда.От този превал римски път набира височина за връх Ведерник и се губи не след дълго.От превала има отклонение за с.Граничак,там е началото на скалния комплекс.Над селото мутра се е усетила,че след време там строежите ще бъдат забранени и си е извъртяла мутроброк.От тук започват Белоградчишките скали.В началото те са на малки групи,после заформят цяла планина с долини към река Стакевски Лом.След Белоградчик билото със скалите се извива към долината на река Стакевски Лом и при с.Фалковец то свършва.

     И така,околовръстният туристически път започва от Белоградчик по рида Ведерник,като пуска разклонения към разните групи скали.Маршрутите са маркирани с различен цвят боя,но са изоставени.До кръчмите има асфалтов път и паркинги,за туристите няма кой да постави боя по дърветата и скалите.Освен скалните групи има и единични скали,неповторими по красота,величави и недстъпни и за алпиниститие.Скалите се състят от някакъв червен спояващ материал,който свързва каменни ядра с всякакава форма и големина.Има огромни скали,скали,кито наподбяват нещо,скални венци,скални отвеси,скални ръбове,скални долини.Това е един свят,който не знам дали го имва някъде другаде по света въобще.Според мен този скален комплекс трябва да бъде едно от чудесата на света.Дано да не го познавам подробоно само аз,дано повече хора проходят из този красив край на България,вместо да посещават кръчмите по него с джиповете си.

       Околовръстният туристически път е с избрано по този начин трасе,защото то следва един спокоен горист скат,от който се виждат скалите и от който към някои от тях има отклонения.Пътят днес е тотално изоставен.Не стига това,но той се ползва от ромбригади,които го ползват да секат/крадат/ дъбовите дървета от района за горене.Станало едно дърво на стотици години,един циганин го ликвидира за стотина минути.Този факт е известен на всички в Белоградчик,но срещу него не се предприема нищо.Да не стават ентически противопостовяния,защото Европа много държи за циганите.Ако им трябва инертен материал за нещо и да си го изкопават от скалите,пак трябва да се правим,че не нищо не видим,ако ще и да ги срутят.И да си траем.Затова на кмета в Белоградчик казат Глушко Глушков.Щото ако чуе нещо,ще го издухат и ще турнат на стола му накои от заместниците му,Слушко Слушков или Трайчо Трайчев.

           След като околовръстният туристически път заобиколи основната част от скалите,достига се превал,непосещаван,но по-красота изключителен,вече го споменах.От дясно има голям скален комплекс,извисяващ се в страни от основния рид,Ведерник,от дясно започват скални комплекси и долини,които по мащаби и разнобарзие не допускам да имат равни на себе си.За жалост  тук идват много малко туристи,дано да не съм само аз.Римски път от тук тръгва към с.Праужда и друг към връх Ведерник.А краят на околовръстния път е в с.Граничак.

           Друг интересен подстъп към скалите е с.Праужда.То е под връх Ведерник,а зад върха е с.Граничак.Вероятно римският път е минавал под връх Ведерник,защото там има останки от римска крепост и  постове.От това село е най-краткият път за връх Ведерник, от него има път по рида,който достига превала Крачимир-Салаш и след това без пътека може да се достигне централното било.

          И още едно село,от което може да се тръгне към скалите,това е с.Чифлик.То е долу в ниската част,от която шосето започва да се изкачва към Белоградчик.От него се избира една долина със скали и се посещава до където е възможно.Няма скали,кото да не са красиви,интересни,където и да са те.

          От Шосето между с.Чифлик и  с.Фалковец също може да се достигнат доста скални групи,приличащи си една на друга само по цвета на скалите.Хората все налитат на голямо,искат големи скални групи,а тези скромни по размери,но не по красота и оригиналност в никакъв случай не им отстъпват.Ще направя сравнение с жените.Огромните колкото каравани жени ли предпочитат за интимен контакт мъжете,или дребничките,финни лекоподвижни женици.И отношението към скалите е подобно.Попаднеш в една голяма скална група от огромни скали,недостижими повечето,а друга малка скална група можеш да я обходиш цялата,да намераш повече интересни,наподобяващи какво ли не скали и скалички.И можеш да достигнеш до всяка от тях.

           Ще завърша писанието си за  Свети Николката планина с  интересен исторически факт,как Александър Лиийиилов,наричан Стратегът,роден тук в с.Граничак изгубил поста си на член на Политбюро.Уволнила го от този пост лично Правешката Тиква.Станало горе-долу следното:

           Правешката Тиква не си харесвала  зета и така станало,че он побегнал в Италия и останал трайно там.Дъщерята на Тиквата обаче била в силата си,сексуалното й излъчване побърквало на секундата всеки мъж до нея и тези,които влизали при нея за да решават въпросите на културата в България,моментално забравяли по какъв проблем са дошли и поисквали първо да й „скочат”,за да се успокоят,но веднага.Лиийилов бил също между тях,но бил най-меракрлията,защото обещавал да й „скочи” два пъти,но она му се не давала.И той предприел обходен вариант,като решил да се ожени за тая сексбомба,дето го побърквала и по този начин да я обладае,за което отишъл при баща й.От него с напевния си кулски диалект поискал ръката на дъщеря му.Правешката Тиква,която не обичала да има някой в Политбюро,за който другите да казват,че е вторият човек след нея,/Тиквата/,а в момента за такъв бил сочен точно Лиийиилов,веднага се сетила,че сега е моментът да го изчисти от висшия партиен ешелон и му казала:Вън от кабинета ми!!Повече да не ми се мяркаш пред очите!Чикиджия такъв!И на заседание на Политбюро повече да не идваш!Какви мъже идват тук и поискват на дъщеря ми гъзътъ,ти идваш и й поискваш ръкъта!И се спрял на друг,красив кандидатжених,та в комбинация с неговата красота,интелигентната му дъщеря да даде едър,качествен,добре износен приплод высшего класса,работлив,не пиещ алкохол,като румънската циганка Маруца от село Правец.

         Целта на написаното не е  пътеводител,а основен опит за  насочване на туристите при  запознаването им с този край.Аз  го познавам,казах,че съм емоционално  привързан към него,поради това  счетох,че мога да направя такъв опит.Дано той да е успешен.Без всякакво съмнение той ще е успешен само за единични туристи,любители-краеведи,които като мен търсят неподправената от човешка дейност природа. 

                                                                             Товарищ   Пропойцев




Тагове:   планина,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - o6te po ve4e info. nqma li??????...
14.10.2009 12:31
o6te po ve4e info. nqma li???????????????????
цитирай
2. teetotum - мнение и въпрос
18.05.2012 09:45
Този материал е много интересен и от него научих неща,които и през ум не са ми минавали.Почвам да си мисля,че всичко,което ми се е случвало да чета по разните пътеводители,си е до голяма степен чист бошлаф,написан от малко или нищо не разбиращи от тази тематика лаици.А нови,и то компетентно написани пътеводители не се издават от поне две десетилетия най-малко.Но аз имам и един въпрос и той е свързан с маршрута от връх Ком до нос Емона (не ми се иска да го наричам с турското име "Емине").Известно ми е,че главната Старопланинска верига започва от връх Жребче (или "Ждребче"),висок 1373 метра (а ми се е случвало да срещам и други стойности - 1373,1 м или даже 1374 м) и този връх се намира именно в района,за който става дума в началото на горната статия.Какво ли би било ако маршрута до нос Емона започне именно от връх Жребче ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5064197
Постинги: 2357
Коментари: 5289
Гласове: 12638
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031