Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2009 21:47 - РИТЛИТО КРАЙ СЕЛО ЛЮТИБРОД
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2349 Коментари: 0 Гласове:
2



        Ние българите сме чудовищно-равнодушни към себе си:

                    ние живеем и мрем в една  страна,която почти  не  познаваме,

                    а  между  това – какво   съкровище  от  хубости, великолепия  и        

                    любопитности е българската земя!

                                                                                                      Иван Вазов 

                           Писанието посвещавам на две дами,които поканих да дойдат с мен,но поради  

       известни причине те не могат  да сторят това.Преходът,който   иминах сам,посветих на тях,

                                                                                                                                                              Т..Пр.

        

                                 РИТЛИТО  КРАЙ  СЕЛО  ЛЮТИБРОД

                     / ДОСТОЙНИЯТ СЪПЕРНИК  НА  БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ  СКАЛИ/ 

          Скалният комплекс Ритлито е  известен с това,че е единственият  в България,съставен от изправени /вертикални!/ скали.Такова чудо другаде в България няма!На левия скат на река Искър те изглеждат като вертикализирани от строители с отвес!Аз бих искал да включа в настоящото си писание за Ритлито допълнителни подробности за този скален комплекс,за да привлека вниманието на повече хора да го упознаят,както и да предложа изходни маршрути от него към планината.В този кът ги има и трите неща,за които говори Дядо Вазов:Хубости,Великолепия и Любопитности.Нямам правописна грешка,тези неща са толкова значители тук,при лютия брод на Искъра,че ги изписвам с главна буква.

         Ритла е понятие,известно на селяните от времето на каруците.Това са страничните прегради на каруцата,които могат да се сменят при различните товари.Ако се превозва сено,ритлите се състоят от пръти,забити в по-дебели дървета.В този случай ритлите са доста високи,защото се превозва лек товар.Когато се вози тор,ритлите са плътни,а за превоза на камъни се ползват дебели,здрави и ниски ритли,за да се натоварва по-лесно каруцата или волската кола,ТИР-а на 19-и век..Предните и задните прегради на каруцата се наричат канати.А че тези скали приличат на ритли,които се ползват при превоз на сено или слама просто няма съмнение.От тази прилика скалите са получили името си според местното наречие тук,което означава Мястото с ритлите или по-икономично изказано,Ритлито.

         Брод всеки знае какво е.Това е място в речното корито,което не е дълбоко,а широко и реката там тече спокойно.Бродът е бил място за пресичне на реките някога,когато не е имало мостове.Пресичането на Искъра е ставало на кон,чиито крака са дълги и така преодолява по-дълбоката вода или чрез сал.Извивката на реката тук е бил бродът за пресичане,но това е края на пролома,където Искъра вече е събрал доста реки и той се е пресичал със сал.Реката в този брод прави завой,поради което той е бил опасен,лют за преминаване.Той пък е дал името на селото,Лютиброд.Някога селото /Лютиброд/ е било само на източния скат на пролома,след построяването на ж.п.линията гарата остава на другия бряг на Искъра и вече се строи мост.До построяването на този мост единственият път от селата Паволче и Челопек до Лютиброд е бил през лютия брод: на коне,при по-ниски води на Искъра или чрез сал от трупи,вързан с въже за дърво на брега и придвижван с колове,достигащи дъното на реката,за да се осъществи придвижването му по водата по този начин.Така са живеели якога хората,наричани от Вазов шопите от скалаците край Искъра.Опитах се да покажа как имената на селото и скалния комплекс са взети от реалния живот на онова време,днес непознат на децата от информационото поколение.

         Всеки,който е учил география знае,че това нещо го има някъде си.Който е пътувал през Искърския пролом с влак е преминавал през тунелите на Големите Ритли,ако пък е пътувал с автомобил е преминваал през двата тунела на Малките Ритли на отсрещния бряг.Тези два тунела за шосето представляват две фантастични дупки в карста,пробити в края на 19-и век.В тях вече са се образували скалактити по тавана.Ако пътуващият е бил възприемчив за красотата на природата човек,той поне се е развълнувал пред нея и си е пожелал,да дойде един ден специално да разгледа този скален комплекс,който аз считам за съперник по оригиналност на Белоградчишките скали.Повод да се посети този скален комплекс е трети юни,датата,на която през 1874 г.близо до него в местността Рашов дол са убити 12 четници от Ботевата чета.На тази дата винаги има хора и политици тук.Хората са истински,защото търсещите популярност на предния ден се качват на Околчица да честват гибелта на Ботев,политиците също са от втория ешелон.Предния ден биринджиполитиците също са били на Околчица и от висотата на върха не са пропустнали да кажат,че са същите като Ботев,но вече го надминават и до края на мандата си съвсем ще го варят,както казват в Северна България.Няма да си хабят още един ден да уверяват хората за същото.Колко сделки и комисионни могат да се уредят за един ден!

          А сега малко повече за скалите.На левия бряг на реката те се състоят от два вертикални комплекса,като между тях е Рашовият дол.В ляво от този дол има една съвсем малка Ритла от варовик,но пък в дясно какво става.Тук ритлите са две,като лявата е тройна.Тези Ритли отиват нагоре към местността Промка,покрай която по хоризонтала минава римски път,но не я достигат.Не мога да преценя колко е дебелината на изправените скали или височината им,но при тройната Ритла скалите и междините между тях са еднакво широки.Като се вгледам в тази цепка между скалите,мисля,че аз,който съм 75 кг.ще мога да се провра в нея,но нещо много едро,сега се сещам за една депутатка в настоящия парламент,бивша нотариуска от Монтана,ако тя тръгне да се разхожда в някоя от междините така ще се заклещи,че ще се наложи едновременно едни да я бутат обратно отгоре,а други да я теглят от долу,за да я отклещят от цепката между скалитеГребенът на Ритлите е толкова остър и назъбен,че ако е утвърден за алпийски тур,той трябва да е от най-висшата степен на трудност.В страни от този гребен стърчат малки Ритлички,преценявам ги някъде към метър дебели,в основата-десетина метра широки и поне сто метра високи.Горе те завършват с връх,наподобяващ едва ли не върха на игла.Лешоядите и подобните на тях по-дребни птици,които гнездят по дупките на скалите срещу Черепишкия манастир са единствените същества,които ползват тези единични скали за наблюдателен пункт при търсенето им на храна.Горе човешки крак не е стъпвал никога!!!Тези единични скали сравнявам с известната Барбарина на река Елба,на която табела предупреждава,че изкачването й от алпинисти е забрането,ащото може да се срути.Тези няма да се срутят при изкачване от алпинисти,защото не са от варовик,а от здрави скали.Изглеждат така,че ако духне вятър тези стърчаши като дъски няколкостотин метрови скали ще паднат,но това е толкова веротно,колкото да изпаднат на коча тестесите,които се люлеят съвсем свободно под него.Алпинисти обаче не бива да се катерят по тях,защото ще им бъдат нанесени рани от забититите клинове.Ако се изкачи обаче по тях двойка алпинисти с размерите на Огнян Минчев и Марин Марковски,скалите ще паднат като плочките на доминото и няма повече да си имаме Ритли.

             Между тройната Ритла и единичната  има дол,шорок някъде към 50 м.който е с наклон около  45 градуса,има дървета и храсти  навсякъде по него и може  да се изкачи безопасно.Той извежда до края на Ритлите горе,денивелацията е поне 300 м,после ридът продължава наляво,за да се слее с пътеката от Рашов дол към Околчица в местността Промка.Това изкачване е трудно и да се намери после пътеката от Рашов дол е възмжно само за този,който познава местността и ще улучи Рашовия дол.Но за изкачилият се над Ритлите турист няма повече опастности от скален характер.Върви се по стръмен терен през гора и шубраци.

             Най-страховито изглежда тройната  Ритла като се погледне долу  от пътеката за Рашов дол.Точно  в основата й има останки от римска крепост,а къде са камъните от тази крепост става ясно като се погледнат двете подпорни стени,строени по време на социализЪма.Едната е на старото шосе,което се свлече и сега е построено ново,зап което вадиха камъни от Искъра,тия от крепостта свършиха.Другата стена сп камъни от крепостта подпира шосето на отсрещния бряг.Методът е взаимстван сигурно от с.Татул,половината къщи на което са построени с камъни от Орфеевия комплекс.Застанал долу,в основата на тези изправени тесни високи скали с междини между тях,аз ги сравнявам със старите крепости по Европа,които са били опасани с двойни стени.Прстранстовото между двете крепостни стени наричали цвингер.Ние без да сме строили крепости,но пък опасахме с клеони клеони границите си,с тези скали бием европейците,защото нашите цвингери по Ритлито са двойни.

            Забележително е също да се  погледне към скалите горе  от ж.п.линията преди и след тунелите за влака.В единият тунел има нещо като покрив.Ако се свлече в „цвингера” скала,да не потроши влака.

             В близост до останките от  крепостта има римски пост,запазен до днес.Сградата е за мен неразгадаема.За какво са били по нея разните дупки,за какво са били вътре арките,за какво са били трите абсиди /тамбури/ на една от стените и трите издатъци по перпендикулярна на тях стена.Камъните са така споени с нещо като варобетон,че от зида никакво камъче не може да се извади с ръка.Постът е обграден с дебела каменна стена.

             На отсрешиия бряг на Искъра има още три Ритли,те са от варовик и не са толкова страховити.През две от тях са направени тунели,донякъде подобни на този преди Триград.А големите Ритли са от друг камък с червеникав цвят.За малките Ритли ще стане дума от пункта им за наблюдение,такъв има.

              Мястото е историческо.Тук Иван Шишман губи битката с турците.Тук гърми последната пушка на Априлското въстание,то е потушено с голяма жестокост.Наблизо е местността Рашов дол,където са убити 12-те четници на Ботев.Известно е,че след убийството на Ботев четата се разделя на три.Тези 12 момчета са се спуснали по нощите по стръмнината през гората,търсейки път за бягство.Тук е идвал и Дядо Вазов,който е написал малко над с.Челопек в местността Погледец знаменития си разказ,Една българка.На табло в началото на т.н.екопътека има извадки от писмо на Дядо Вазов до Константин Иречек и част от пътепис,в който той описва завоя на реката с лютия брод.Педераси с брадва са съсекли таблото.Така ще проникне вода между хартията и найлона и с написаното на него е свършено.Толкова уважават саможертвата на Ботев,словото на Дядо Вазов.Подобна простащина видях с едно гадно копеле,седнало на площад Славейков.То бе разхвърляло плътно на метър около него слънчогледови люспи,изплювайки нови и нови,пиеше бира и опитваше вероятно да разлизга някакво чекне,което му стоеше диван чапраз.Кой го знае какъв джип има копелето.По този начин демонстрираше пред хората и пред чекнето си простотията си: Колко е различен и как не му пука от нищо!Педерасите с брадвата са се изявили по подобен начин,но вместо със семки и бира,средство за изявата им е била брадвата,това са имали под ръка като оръдие за просташтинаПисмо на Вазов до Иречек ли,описание на лютия брод ли,дал името на селото?Една брадва върху написаното и Вазов да си е.. майката.Как всички идиоти си приличат.Ако се образова идиот,той пак си остава идиот.Идиотите с тапия за образованиепък се чувстват по-умни от Вазов,изкривяват името му в опит да го пдиграят и унизят сътвореното от него,критикуват го или не са доволни от него като твърдят,че туй,дето го е написал,нищо особено не е.Затова и никога няма да го прочетат.Да хулиш един от духовните отци на нацията ни,това го могат само тези със сбърканите команди в чипа,недоправените,страдащите от гигантизъм или параноя.Със слово вършат точно това,което е направил изродът с брадвата.Но не могат и не искат да го разберат!Простотията има много лица.

        Сега ще предложа два маршрута с начало от Ритлито,които образуват формата на сърце и поради това съм ги нарекъл обобщено маршрут Сърцето.Започвам с лявата му камера.

        Продължава се по пътеката,която  води до кръста в чест на убитите четници,поставен на място,което да се вижда от влака и от пътя.Мемориалът е скромен,но и Ботев и четниците са били скромни.Дали са си живота за правда и за свобода,със саможертвата си да събудят останалите.Тоз,който падне в бой за свобда,той не умира,казва Ботев,дойдох да свидетелствам за истината,казва Исус Христос.А Пилат го пита,какво е истина?Днес много българи не осъзнават какво е сторил Ботев.

            Паметникът остава малко в страни от пътеката.Пътеката извежда на мястото,където е била колибата,в която са прекарали последната си нощ уморените четници.Неоткрадната табела от ламарина указва,че това е краят на пътя на Ботевата чета,започнал от Козлодуй.Предвидливо на лобното място на четниците са били поставени плочи от мрамор,защото ако бяха от бронз както над Сопот,мургавите бригадири отдавна да са ги отнесли на Отпадъци.Казах вече,че четата на Ботев след убийството му на понора /въртопа/ Йолковица се разцепва на три,като тези 12 четници се спускат към Рашов дол през гората.Днес оригиналната пътека е проходима само от горе на долу и то за туристи,запознати с местността.Не можещите да открият посоката за Рашов дол може да се окажат в положение като нестригани овце в трънак или да се надвесят над някои скали.Как са се смъкнали четниците през нощта от Йолковица до Рашов дол през гората,не мога да си обясня.Водил ли ги е някой,бягали ли са те интуитивно,без да знаят накъде отиват?Вероятно са водени от някой овчар или специален техен водач,за да уцелят този дол,вместо да попаднат на някой от скалните отвеси,които тук преобладават.

        Четниците са били убити от  турците,двете от трите овчарчета,на които са попаднали в колибата също са убити,третото се качва на високия бук и се скрива в клоните му.След това четниците са били обезглавени и оставени при колибата на Рашов дол.Жена от Лютиброд ги е погребала така,без главите.На това място по-късно епископ на Черепишкия манастир строи малък параклис,днес изоставен и полуразрушен.Не,че няма средства да се възстанови параклиса.Ковачки откраднал 150 милиона,но не може да даде хиляда лева да възстановят параклиса.Курвата Надето - гаража на ЦК открадна,дано да открадне и гаража на Европарламента,тогава може и да дари нещо.Да не споменавам за откровенните мутри,дето търкалят коли за по 200 000 лева,за тези дето откраднаха пенсионния фонд,външния дълг,БТК-то,горите и какво ли не.Мръсни педераси,всичките са за отстрелване!

         След като обезглавяват четниците,потерята,която се е състояла от черкези,башибозуци,пиянища и боклуци набучва на колове главите на четниците и ги понася надолу по Искъра,после покрай Черепишкия манастир нагоре по река Габровница,прехвърля Балкана и достига Орхание /Ботевград/.Там им омръзнало да ги носят и срещу бакшиш ги оставили на хората да ги погребат.След години черепите на момчетата са били извадени от гроба и предадени на Черепишкия манастир.

            Рашов дол днес е променен.Някога там е имало рекичка и животни.После долът е бил залесен с бор,който изпил водата от почвата и днес Рашов дол е корудере.Останали са само каменните огради на овчарниците и говедарниците.Може би и тук е имало някакъв третостепенен римски път,чиито камъни са отишли по оградите на овчарниците.Но не знам от къде е минавал,защото днешната пътека по дола е много стръмна.Вероятно е завивал на дясно над Ритлито и се е сливал с широкия римски път горе,който пресича превала Промка.Камъните по оградите обаче са изтъркани от едната си страна.Вероятно са били част от пътя и върху тях хляди години са преминавали копитете на домашните животни.Ще се върна специално да го търся този път,трябва нещо да има долу до крепостта под скалите.

             Пътеката изкачва един превал,наречен Промка и се слива с добре запазен римски път.От тук нагоре имаше пътека за Околчица,днес тя се е заличила и природата си я взела обратно.Единият клон на пътеката отвеждаше директно в понора Йолковица,другият – на разклона Йолковица – Околчица.По едната пътека веднаж имах следното преживяване.Притягам си връзките на обувката на един камък,из под него се показа една доста едра глава,каза ми,пуф /буф/ и се скри.Това бе язовец,който имаше дупка под камъка и излезе да ме изпъди от територията си.В друга изоставена дупка видях гнездо на стършели,които пълзяха по нещо като сферична жълтеникава пита.Изчезнах на секундата,защото стършелите са опастност №1 в планината.Десетина ужилвания от тях са равностойни на ухапване от отровна змия.

            От превала Промка се поема  по останките от римския път на ляво.Пътят се придвижва под Черепишките скали и от него се вижда тяхното величие и мощ.И без да имам съответното образование ми е ясно,че това са утаени скали от дъно на море и после дъното се е издигнало и се е превърнало в планина.На много места по пролома има скали и всичките са неповторими.Орли са осрали белите върхове на скалите,но акетата им,макар да са също бели,са по-тъмн бели от цвята на скалите.Един страхотен скален комплекс свършва,но тук на един остър връх се губи и римския път.От този връх най-добре се виждат трите Ритли на отсрещния бряг на Искъра и двата тунела през тях.

          Ясно е,че пътят продължава  в дясно по хоризонтала,но изтъркалването на скали от височината е причинила затрупването му.Ако се продължи по неговото предполагамо трасе се слиза малко след гара Черепиш в обезлюдена вече махала.От тази махала на времето имаше пътека,кято обхождаше от горната страна всичките Черепишики скали и после през Конския превал извеждаше на Околчица.Днес тя е неоткриваема.От върха обаче може да се слезе и надолу към Искъра без пътека през шубраците,като се достига ж.п.линията.Мястото е средата на пътя от Лютиброд за Черепиш.С това лявата камера на Сърцето се затваря.

           Дясната камера се обхожда като от превала Промка се тръгне по отлично запазения римски път в дясно.Черепишки ли са скалите над този път или Челопекски,влизат ли в резервата Веждата,не мога да кажа.Но пък са прекрасни.Понеже няма вече кой да ходи по пътя на четата,маркирали са този римски път като боен път на четата,ама не е той!Ако е така,четниците трябва да са излезли от поляната Йолковица,да са минали през турската потеря и тогава да са тръгнали към Челопек.Всички пътища и пътеки са били завардени,само през гората е можело да се бяга.

            Преходът по римския път е доста интересен,освен,че е красив.На места има строени от римляните някакви стени.Познават се по дебелината и хоросана,че са от римско време.Вероятно войници са контролирали пътищата.После хората са ползвали стената за една от стените на къщата си и се получило следното:от едната страна къщата им на атомна бомба ще устои,от другите,вятърът ще й събори измазаните с глина и слама или с говежда тор и слама плетени стени.

              Този път извежда до Челопек.Педераси са отрязали /откраднали/ най-хубавите дъбови дървета за горене през зимата.Римският път е актуализиран за днешните нужди на хората.По него от селото се изнасят боклуците и се изхвърлят в гората:строителни отпадъци от двата строящи се огромни,мутробарока,пластмасови отпадъци,изхвърлени домакински потреби,същинска вещерска кухня.

              Селото - бедно,никаква работа,хората събират орехи и разни билки от гората,да вземат по някой лев за храна и лекарства,като ги докарат и продадат на Женския пазар.Беднотия до шия.И два мутробарока на стойност няколко пъти колкото селото.

              За да се затвори дясната камера трябва да се тръгне към Лютиброд по пътеки и вървища,иначе по шосето е далеч.Има обаче и други опции:

  •               От селото има път /продължението на римския/ към с.Паволче,който е много красив.По него се върви до водохващането,като от него в ляво започва стръмен римски път към Околчица,най-запазеният от всички във Врачанския Балкан.Хоризонталният път започва след малко да слиза към с.Паволче.От Паволче гарата на Враца е отдалечена само 4 км.или по туристически казано,на един фалос място.Ако някой иска,може да посети един мутроресторант на много красиво място или един мутроувеселителен парк,също на много красиво място.Местността тук под Крушовския дол и скалите от резервата Веждата е много красива.
  •           Преходът от Рашов дол до Паволче е вариант на пътя на Ботевата чета,койтосвързва крайната и началната точка без да се изкачва планината.Единият минава горе покрай белите върхове и зелени понори /въртопи/,другият – под венеца от скали под тях.И двата прехода са много красиви,но високият преход е доста по-дълъг и тежък.
  •           Нека Лютиброд и скалите му не останат празно понятие за прочелите това писание в блога ми,а повод за зпознаване с още едно от  прекрасните Божии творения.Такива в България си имаме доста,но малцина ги знаем.
 

                                                                                        Товарищ   Пропойцев  

              ПОСЛЕПИС:

              Има изискване от ЕС да се икономисва,енергията,да се строят централи,които не ползват енергия от въглища и нефт.Това бе златна мина за енергийните проститути,които откраднаха европейските пари и активираха мутри за строителство на такива обекти,но най-вече малки ВЕЦ-ове,защото строежа им изисква много средства.Друг път ще се спра на поразиите,които мутрите направиха по долините на кристалните поточета в девствените ни гори и планини,за мутробароците им до централите,сега ще стане дума за проекта с осемте малки веца /МВЕЦ/ по пролома.Заради първата им буква отпред и заради строителите си,те станаха известни с името мутровецове.От ЕС са получени пари за 8 такива ВЕЦ-а,два от тях вече работят,другите се строят.Известни са строителите им,Догана и Хубавото Наде,но по едно време там се е намесил и Грашнов.За него се твърди,че собственикът на един футболен клуб изтеглил 400 000 000 евро кредит,да строи и Грашнов МВЕЦ-ове.Но това не се харесало на Догана,той така направил,че си поговорил насаме с един от мераклиите да ги правят.След като отвлеченият обещал повече така да не прави,платил някакви пари за онкоболните да замаже очите на следствието,пуснали го по живо,по здраво.Какво става обаче с работещите мутровецове днес?

                    Става така,че чашата на мутроязовира  се превръща в утайник за  мръсната вода на Искъра и  се запълва.За да прави мутрата от водата ток трябва да се освободи от тинята в чашата и тя я изпуска някоя нощ по реката.Резултатът е пълно отравяне не само на рибата,но и на всичко живо след мутровеца.Това обаче е законно,защото не е регламнтирано.Известно е,че се пречиства само половината на Искъра след София в т.н.Пречиствателна станция,а Софийския Искър,в който влиза мръсотията на Кремиковци не се чисти.Мутрата не е виновна.Набутват и в язовира мръсотия,тя се освобождава от нея.Другият варант е да спре мутровеца да прави ток и да си тече водата директно през шлюзите на мутроязовира.Тоя горещ кестен Станишката прехвърли на следващото правителство,да видим какво ще направи то.

                    И още нещо,нова стопанска дейност се развива по пролома.

                    Един цигани с металотърсач намерил в шлаката срещу Гара Елисейна голямо парче мед.Пренесли го няколко цигана през реката,продали го.Но какво става след това?Другите цигани също тръгнаха с металотърсачи и надежда и те да намерят нещо подобно,но няма.Само че белите след тях са големи.Шлаката,която се е слегнала някак и не се свилича в Искъра,сега насила я събарят в него,дано да се появят парчета мед.

                    И си задавам въпроса: Коя  от двете дейности е по-вредна  по отношение на екологията:Тая  с мутровецовете,или тая,с търсачите на парчета мед,които срутват шлаката в реката?

               

                                                                                              Написано тоже Пропойцевым 
 

 

         



Тагове:   Лютиброд,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5644920
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13406
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930