Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2009 22:26 - Т Ъ М РА Ш НА ДЕВЕТДЕСЕТ ГОДИШНИНАТА ОT РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3420 Коментари: 1 Гласове:
3



      НА ДЕВЕТДЕСЕТ ГОДИШНИНАТА ОТ           

                                                             РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ:

 

                                              Т Ъ М РА Ш

                                                       /една  трагична  история/

         

              Посетих представление в Народния театър,посветено на годишнината на Николай Хайтов.Единственият артист,който изнесе спектакъла бе Мариус Куркински.Аз високо ценя изкуството му,но той не ми е любимец.Вероятно той самият бе избрал три произведения от Н.Хайтов,в които има много мъдрост.Спектакълът бе изграден върху тях,ще спомена най-значителното според  мен,Засукан свят.Аз посетих спектакъла заради твореца,Н.Хайтов,с когото бяхме познати дълги години.Седящите до мен обаче коментираха майстрството на Куркинскси като актьор и вероятно бяха на спектакъла,за да се насладят на изкуството на любимия си актьор.Някои артисти си имат своя,при това голяма публика,ще изтъкна още един,пианистът Жорко Черкин,също мой приятел.Премъдростта на словото на Хайтов обаче остана за тях на заден план.Понятията,които ползваше Куркински като села и местности от Родопите,някои със старите си имена от преди Освобждението,зимните пасища по Беломорието,изрази на турски език и др.за мен бяха понятия,изпълнение със съдържание.

          За съжаление,ценностите се променят,според  мен,защото човечеството вече се подчини от лошите хора.Световната мафия се стреми да останат хората прости,тъпи,манипулируеми.Не само евреите са в тази мафия,макар те да държат парите на света.В тази мафия има и абсолютните примитиви,убийци и крадци на държавите си,какъвто е Путин.Този процес навлезе и у нас,но за разлика от други страни по Европа,той ни завари абсолютно неподготвени за него.Но и ние дадохме своя принос в тази област,мутрите.Едно нятие,което остава за сега непреводим на американски,съветски и турски език.За културния човек не трудно да различи този процес,набрал вече громна мощ,станал необратим благодарение на фалшивото образование.Точно този процес е причина днес великани на нацията ни,като Иван Вазов напр.или съвременника ни Николай Хайтов да остават неразбирани,а Ботев да бъде считан за глупак.Човек е рожба на жизнената си среда.Единственото умно нещо на поръчковия мафиот Карл Маркс е казаното от него,че битието определя съзнанието.Човек,роден в големия град,непознаваш природата,животните,селския труд,радостта на труда,да видиш създаденото от собствените си ръце,характеризиращ себе си като цвете между паветата,с големи претенции,а по същество въздух под налягане и възприемчив за красотата на природата како задник,какво става от тоя човек?Във всеки случай той няма да продължи жизнения си път по естетвеното Божие употребление.Ще стане едно голямо нищо,което ще се самоизтъква,ще избива комплекси.А други,слушайки го,ще си спомнят за шопската поговорка:Да ти е драго да му ..еш майката!Докато откачи съвсем или го отпраска някой,та освен акъла,да обърне и резбата.

         Аз съм на другата страна  на барикадата.Бих казал,че познавам добре целите Родопи,от Гоце Делчев до Мезек.За тях четох доста монографии,защото съм любител – краевед.Познавах и някои от първенците на този край,които,работеха за него: Николай Хайтов,Константин Канев,полк.Ангел Вълчев.Безспорно най-влиятелната фигура от тях бе Николай Хайтов,който бе главен редактор на списание Родопи и чрез списанието популяризираше този край,правеше хората съпричастни на проблемите там.Доколкото бе възможно!Защото по туй време първи секретар на Смолянски окръг бе един изрод,местен феодал,прекръстеният помак Величко Стефанов Караджов,приятел на Правешката Тиква.Някога ще поместя в блога си какви поразии направи той за окръга,оправяне от тях няма.Ако той би се изявавал днес,за него едни биха казали,ега ти мутрата, за други би бил доказателството,че колкот повече някой прилича на изрод,толкоз повече го уважават.

          Списанието популяризирше и творби на видни ропопчани.За пример ще посоча,че почти всички разкази на Констанин Канев,свещеник от с.Момчиловци,с когото също бяхме приятели,за първи път бяха отпечатани в него.Благодарение на усилията на Н.Хайтов бяха издадени историята на с.Момчиловци и сборника с разкази на К.Канев, Родпски сказания.

           Друг,на когото също помогна  Н.Хайтов бе полк.Ангел Вълчев от с.Лилково.Него го познавам от редакцията на списанието,но този човек почина рано.Аз бих го наркъл евангелисът на с.Тъмраш.Анонси за тази книга излязоха в списанието,като легендата за изгореното дете,за опожаряването на селата по време на Априлското въстание.За изгарянето на дете и зобането на овцете със счуканите му кости,такова нещо някога и някъде може и да е имало,но във всеки кслучай то не е било в Тъмраш,доказва полковникът.По-възрастните хора имат неправилно изградено мнение за това понятие,Тъмраш,те са учили че е имало разбойници-тъмрашлии,убийци и какво ли не.И Вазов е считал,че поп Кръстю е предал Левски,но не е така.Малцина обаче са прочели книгата на полковника,покъртителната история на едно голямо село,преминало рождение,триумф и смърт.И преселване в Турция,основаване на ново село там със същото име и смърт на планинците от тамошните болести поради горещия климат,маларията и заразената вода,пред които те не са имали имунинет.Използвам блога си за да пепоръчам на тези,които които ходят с инетерес по Родопите,да се запознаят с тази книга.Ше ги разтърси.Не само трагедията им,но и писмото на полковника.Писмото на хората има музикална тоналност,както и словото им,неговата е ми-бемол мажор.

           А за тези,които се запознаят с книгата,препърчвам един маршрут за запознавне с Тъмраш.Ако са любители - краеведи като мен,ще сторят това.

           Някога Тъмраш бе затворен за посетители,защото там бе ловна зона за Правешката Тиква.Тя самата ведно с ловната си дружинка,в която с джип с подсилена конструкция докарваха и Ангел Балевски-Педераса,ги отвозваха до ловната резиденция Тъмраш.Там бе развъдник предимно за едни черни полупитомни мечки,всесени от Румъния,родени в развъдника майка,Кормисош и преместени тук.Те не разчитаха да си намерят сами храна, като предпочитаха да ги хранят служителите на ловното стопанство.Аз имах среща с две такива черни мечки,сториха ми се едри като биволи.Човек им даваше в момента храна,но първо видях мечките,та си изкарах акъла..До Тъмръш има път,който се отклонява от шосето за с.Лилково.Не знам дали днес той е достъпен,или пак е ловна резиденция за днешните Първи.Тъмраш може да се достигне от туристите от хижите Чурен,Върховръх,Модър и Бряновщица.Може и от х.Персенк,но е доста далеч.Най-близкото село е Лилково.Да не пропусна да кажа,че близо до Лилково е с.Ситово с интересна пещера и някакв надпис в нея,неразчетен до сега.Маршрутът може така да се направи така,че на път между две от посочените хижи да се премине през Тъмраш,но това не е работа.Добре е да се посети Тъмраш за по-дълго време,да се остане там и да се запознае туристът с него и околностите му.Развалините в селото с всяка година се покриват все повече от залесените дори върху изгорените къщи дървета,но плодни дървета,перуника,чимшир и др.остават още,макар Балканската война,довела до повторното изгаряне на селото да е била преди стотина години.Останките от каменните къщи са внушитлни.Личат развалините от първто опожаряване и надстройките върху тях.Виждат се тайниците в стените, където тъмрашлии са крили парите си.Останали са стени от конака,една конюшна,казармата,още струи тъмрашката чешма.Селото е на водосборна зона на две реки.Името Тъмраш означава сенчесто място,макар тук слънцето да грее от изгрева до залеза си.Интересни са трите гробища,т.н.манфско гробе,страрото гробе и новото гробе.Според исляма в гроб не може да бъде положен друг починал и поради това гробищта на тези села са огромни по площ.Преди Освобождението Тъмраш е имал 350 къщи,нещо огромно за едно село и според днешните измерения.Изключително красиви са  околностите на Тъмраш.Ще спомена чифлика на Средня и чифрлика на Ахмед ага-тъмрашлията в местността Вълчите дупки.Останки от основите му има и до днес.За мен това е най-красивото място на Родопите въбще.Предпочитанието ми е субективно,но да се има предвид,че малко,ако токива има,са ходили повече по Родопите от мен,при това с интерес и могат да дават мнение за такъв противоречив критерий,какъвто е красотата на планината.

           Няма да описвам маршрутите,тях ги има по пътевдителите,няма да описвам исторята на с.Тъмраш,и тя е описана от евангелиста на селото.Обръщам внимание обаче на един критерий,бедността,причина ни българи,ни турци да искат в държавата си бедни хора,които да не могат да си плащат данъците.Обстотелства,довели до създаването на Тъмрашката република.Днес тази политика намери израз в т.н.инвестиране,срещу което да се прави в бедни райони се възпротивиха царските брокери,мафиотът Милен Велчев и Никито Василев,копелето недоправено.

           За Тъмраш казвам,идете,вижте!Това,което посочвам за запознаване е нещо изключително.Красива природа,трагична история,останки от строителни шедьври,романтика и върху всичко това като да е легнало едно проклятие.Но това е за хора истински,търсещи,с интереси,а не за превъртели,които наричам педераски и лезбийци и чието място не само в планината,но и където и да отидат,няма да е там!Не е важно да отидеш някъде и да кажеш,аз бях там,а да видиш,да се размислиш,да отнесеш със себе си красотата и да я приложиш после в ежедневието си.

           Ще зъвърша с това,че имам предмет,спомен от Тъмраш,днес той е на вилното ми място.Някога /така казват!/ хората от този край спонтанно решили да си сменят имената и с чукове да си потрошат камъните по гробовете.После тези камъни минаха през мелачки,станаха на чакъл и с него настилаха пътищата по Родопите.При разходка из Тъмраш обаче забелязах два неунищожени надгробни камъка,защо бяха затиснати с паднали смърчове върху тях.Направих разработка,взех си помощник,натоварихме в колата кирка и  брадва,успяхме да убедим охраната да ни пусне в ловния резерват.Първият надгробен камък извадихме и натовархме на задната седалка на колата,събра се до сантиметър,но вторият,който по конфигурация бе съвсем различен,кръгъл и с надписи от горе до долу не се събра и го оставихме.Покрихме го някак,макар и в земята,така е по-добре,защото ще се запази,иначе отива на трошачките.Върху паметника в колата поставихме дрехи,покрихме го и го оттранспортирхме успешно.След това намерих турци,които да го разчетат,но това не бе лесно,защото пишеше на арабски.Те преписаха надписа,отидоха в джамята и ходжата го бе превел:Мустафа,син на Иляз,починал 1833 г.А чалмата на главата му свидетелства за това,че той е бил ходжа.

           Днес този паметник стои побит в двора на вилата ми.Веднаж отивам там и гледам,турци строители,повдигнали телта на оградата ми,влезли при паметника и на колене се молят.Като ме видяха след като си свършиха молитвата казаха,ако сме влезли с лоши помисли Аллах да ни откъсне краката и казаха,че цялата бригада идвала и се молела тук.Казаха ми: Камъкът ще пази и теб и къщата ти. 

                                                                         Товарищ  Пропойцев



Тагове:   Николай,   Хайтов,


Гласувай:
3
0



1. анонимен - grobovete
11.08.2010 15:09
koi kaza 4e spored islqma v grob ne moje da se polji drug po4inal. tova ne e taka moje no trqbva da minat nqkolko godini.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5644920
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13406
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930