Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2009 14:07 - КРАСИВИ МАЛКИ ВОДОПАДИ НА БЪЛГАРИЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3061 Коментари: 0 Гласове:
1



 КРАСИВИ  МАЛКИ  ВОДОПАДИ  НА  БЪЛГАРИЯ 

            Замислил съм да опиша една серия от малки водопади,също красиви,но малко известни или неизвестни,които се намират в много красиви местности.Самите водопадчета не могат да се мерят с големите като Райското Пръскало,Сливовдолското падало и др.Там водопадите са атракцията,природата около тях някак остава на заден план.При малките водопадчета е обратно.Ударението е върху красивата природа около тях.Във логиката има едно понятие,че малкият обем предполага голямо съдържание.Така е.Това са скромни водопадчета,скачат от няколко метра наведнаж или на два пъти.И Бах е бил скромен за времето си,не е напускал Германия.Хендел е бил считан за великанът на времето си,покорил с изкуството си цяла Европа.Но музиката на Бах е диалог с Бога,на Хендел-с хората.Днес музикантите осъзнават това.И още едно сравнение за музикално образованите: Третата симфония на Бетовен и 39-та на Моцарт.Още един размисъл сега върху темата,с кои жени мъжете предпочитат да осъществяват контакти.Едната възможност е да речем с момиче,ползващо кухнята на Макдоналд,едро като каравана.Другата възможност е с някое три пъти по-дребно момиченце,пъргаво,кръшно,с походка на сърничка.Дали ще се намери и един,който да пожелае да „скочи” на „караваната”?Мисля,че не.Всеки ще предпочте „сърничката”.

               В това писание ще включа  три водопадчета,малко известни на туристите,на хората-съвсем неизвестни,но които да се посетят,си заслужава.Всеки от тях е един малък бисер,който дарява на упозналия го красота и вдъхновение.

               Първият от тях се намира  на река Елешница,но тази,която  тече от връх Мургаш към  с.Бакьово.Подстъпи към водопада  – много,ще  предложа един кръгов преход,за да няма връщане по същия път.Изходен пункт са селата Желява или Бухово,като от тях се достига седловината с Буховската /Желявската/ чешма.Днес тя е спомен,мургави бригади отнесоха железните тръби в Отпадъци.Сега са останали само бетонните корита,в които животните вечер и сутрин пиеха вода.Седловината предлага стахотен изглед към Софийската планина в посока към с.Ябланица.Това е едно море от върхове вместо вълни.Пътят от седловината продължава надолу в ляво към река Рачница.Когато се достигне до нея,върви се няколко минути по течението й и се излиза на поляна,където тя се влива в р.Елешница.От тук нагоре по течението на река Елешница природата е една приказка.Долината започва с един пенизчийски остров на реката,голям майтап.Колкото и малка да е водата,тя винаги му минава от двете страни.В началото долината е широка,слънчева.От южната страна има полукръгове от мицелите на гъби рижики.Достига се уширение на долината с вир в единия й край,където се къпят хора.Там има и извор с вода за пиене.След този рай долината започва да се свива,навлиза се в гора,пътят се превръща във вървище,но продължава нагоре.В най-гъстата гора се достига до един макет на пръскало,подобно на големите големите по Централен Балкан.Водата се засила от една скала,скача в малък вир.Страхотно е.

          От този водопад се отива  по реката под Мургаш,като се пресича стария път от Ябланица за Бухово.Днес този маршрут е вече само за много запознати с този район,защото пътеките са обрасли с подраст и се върви през гората.Поради това ще предложа два други варианта за връщане.Първят е,ако има време да се хване автобуса от Ябланица за Реброво.В ляво по ската има изкачване без пътека в гората,като се преодоляват към 300 м.денивелазия и се излиза на билния път,водещ от Ябланица за махалте горе в планината.Има едно място,от където се вижда Чукавата,Високата чукла и Мургаш,като билото описва буквата Z.Ако тук човек спре и се загледа,автобусът е изпуснат.

           Ако времето е малко,отива се  директно към Бухово.В този  случай без пътека в дясно  през гората се изкачва също  толкова и се излиза на билен  път,съперник по красота на този към Ябланица.Той се спуска до Готенската чешма,после следва двадесетина минути изкачване до Буховската чешма и от там-до Бухово или Желява.

           

           Втрият миниводопад е Хайдушкият  на един приток на Берковската река.За него се тръгва от Берковица по шосето,където е къщата на Дядо Вазов.Върви се по път,но тук радостта идва от изгледът нагоре към Берковската планина.Който е бил горе и се е вглеждал от там в тази долина,сега радостта му ще е пълна.На ляво-букови гори,алпийски пасища,достигащи страховита гънка между Ком и Дълги дел.На дясно виши дългата си снага ридът Дълги дел,който слиза в полето чак при с.Гаврил Геново.Пътят навлиза в поляни,някога ниви и пасища на селяните от Берковско,днес-изоставени.Пълно е с чакали,които няма какво да си хванат в гората и разчитат да изядат оставеното от хората и туристите,а вечер да претършуват кофите за боклук в крайните квартали на Берковица.През деня не ми пука от тях,но вечер предпочитам да съм скрит някъде.Те са големи колкото средни кучета.След поляните,до които има замиращи къщи /пардон,вили/ долината се стеснява все повече и повече,пътят става стръмен и достига водосборна долина,в която се събират три реки.Тук водпадите са общо четири,но аз считам за най-красив този на дясната река.Водата се засилва под ъгъл и пада във вир между скалите като описва едното рамо на буквата Х.Вирът е недостъпен,от него водата пада още веднаж и прави втори вир.Такъв двустепенен водопад с наклон на падащата вода на страни е Дуршиният скок под Копрен.За да бъде още по-интересно,по продължгението на тази река се изкачва римски път към връх Сребрен.

           Връщането става по същия маршрут.Имало е отпуснати средства за екопътека към водопадите,нещо е правено,но да се продължи тази пътека по другия скат,за това вероятно никой не се е и сетил.

      

            Третият миниводопад,най-високият от трите е водападът Бялата вода на река Стакевска.Водата му няма как де не е бяла,защото скача на два пъти.

Водопадът се достига от с.Стакевци,но за този,който не знае къде да го търси е неоткриваем.Той се намира на 6-и км.след селото на 50 м.преди моста,при който пътят се разделя на две: за ловната резиденция на Параванката в дясно и за един рибарник в ляво.Малко преди и над рибарника е местността Бялата вода,едно райско кътче с почивни станции,днес запустяно.

            До Бялата вода и резиденцията на Паравнаката има път,който за познаващият билото на планината носи много радост.Напред са тъмните смърчови гори на Хайдушкия камък,те продължават на североизток,следват гористи великани,покрити с бук.Това е Светиниколската планина.По суровост природата тук тя не отстъпва на тази от север при Вежен,по долината на р.Бяла или при Чупрене.Долината на река Стакевска е нещо изключитерно красиво и никак не ми харесва това,само Параванката и аз да сме се наслаждавали на тази красота.

           До моста може да се стигне и с кола,дори да се продължи нагоре,където мутроджиповете изкарват такъмите на Параванката.Там той отстрелва каквото е поръчал,като прислугата му загражда поръчаното добиче с мрежи: прасета,сърни,каквато му се е прияло.Ловват му съответното животно,тургат го зад едни мрежи,възкачват Параванката до резиденията му с мутроджип и той го отстрелва.Предполагам,после нещастното животно по съотвентите технологии първо се изпича,а в крайния стадий участниците в този процес го превръщат във фекалии и то не какви да  е,а президетски.Да не се отклонявам от водопада.

            На около 50 м.преди моста се чува бучене на вода и се слиза по импровизирана много стръмна пътека надолу.Достига се долния вир на водопада.Водопадът е много красив.Първо водата скача в един вир,недостъпен за туристи,там се укротява,прелива и скача във втори вир,осеян със сивосини камъни.

           Връщането става по същия път,но има разклонение,като едно вървище пресича рида,разделящ реките Стакевска и Чупрене.Село Чупрене е почти толкова отдалечено от това място,колкото и с.Стакевци.От рида пък към Хайдушкия камък какво се вижда,или пък към Високата Чука от другата страна на Светиниколския проход?Който е упознал този район,той знае за какво говоря или питам.

              Този район на Балкана е  красив,див,пълен с животни,като тук пребладава дивите прасета и сърничките,но съм срещал и други,доста редки животни.Видях нещо като едра котка с къса опашка и много дълги крака,като на кокили,рис,змии,паяци и др.За прасетата не говоря.Не знам аз или те свикнаха с мен,но не се притеснявахме взаимноВъзприемам ги не като агресивни,а като смешни животни и те наистина са много смешни.Гората е пълна с пътеки на животните,които водят до водоизточници.Стадо сръбски крави минава границата и слиза да пие вода от един извор при нас,защото в Сърбия изворът пресъхвал в края на лятото.После се прибира обратно при сръбските говедари.В сръбската част пасищата са почистени,пасат животни,говедари ги пазят от вълци и др.хищници.При нас всичко е до такава степен запустяно,че само запознат с планината може да се изкачи до билото й.Запустяването на полето,където земята не се обработва,на селата,където хората ги напускат поради липса на поминък и цигански набези,вече е достигнало до границите ни.Самите гранични власти са изоставили пътищата,по които трябва да охраняват границата на ЕС.

              Съзнателно отправих взор към красивата природа,заобикаяща тези скромни водопадчета.Ако някой ги посети,той ще неправи непременно същото и ще се върне с намерения,да отиде пак натам и да се запознае по-обстойно с тези места.Ако това стане,ше възкликна:  Аз-доволен!

              Но в момента не съм.Откъде  накъде само аз и Параванката ще ходим напр.по Стакевския Балкан,макар такова географско понятие да не съществува.Бащата на тройната коалиция си поиска нова тройна коалиция,но Бать Бойко не се съгласи.И направи грешка.Направи и друга грешка,като съкрати Министерството на бедствията,с което Параванката не беше съгласен.Точно това съкращение на министерството,водещо при правителството на Станишката,доведе до нови бедствия.Ако сега,когато се удавиха хора в Охридското езеро,го имаше туй министерство,на секундата Анал Етем или някоя друга туркиня от министерството й с голяма заплата щеше да спаси давещите се и Параванката не забрави да натъкне този факт на новото правителство.Като няма сега министерство на бедствията,ще има бедствия,закодирано каза Параванката.А аз разбрах думите му като косвен упрек към Бать Бойко,който разшифровах така:

                                                                    Късмет в гъзо му вкарвам,он си бега от късмето! 

                                                                           Товарищ   Пропойцев



Тагове:   малки,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5747016
Постинги: 2594
Коментари: 6264
Гласове: 13514
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031