Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2009 19:57 - РОДОПИТЕ: С ВСЯКА ИЗМИНАТА ГОДИНА ПО-ДОСТЪПНИ!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 6636 Коментари: 1 Гласове:
4



 ВЪВЕДЕНИЕ:

                    Имам доста неща за Родопите,те са от вида моментална снимка,описана с реч.По Родопите съм прекарал години и от сън да ме вдигнат,ще направя точна карта на водоелните била на планината и възможните туристически маршрути.Което помествам сега е от преди една година.Ще прегледам написаното и някои неща ще включа в блога си.Не може да става въпрос за Родопите и да се пропуска темата за помаци и турци.Аз изразявам свободно мнението си по въпроса и не крия симпатиите си към тях.Това са едни много трудолюбиви хора,готови да помогнат на всеки,гостоприемни са.Имам да пиша за Рибново,което днес водят за помашка крепост.Там ще се спра по-обстоятелствено на този въпрос и защо така стана,че тези,които направиха злодеянията през 1974 г. и после след 1984 г.отново яхнаха жертвите си като техни спасители.Педераси не са доволни от това и анонимно ме обиждат по разни начини,казват също,че не съм достатъчно образован по тези въпроси,че не ги разбирам и т.н.Понеже не знам кои са,отхвърлям обидите към мен и задочно с голяма нежност споменавам тяхна майка.

               Пропускам да си коригирам  текста и грешките,защото е  много работа и си признавам,че  ме мързи.Каквото писах,писах.Така отговаря Пилат на забележката на старей и книжовници,че написаното обвинение срещу Христос не е точно:Не бил цар,а бил казал,че е цар.......         

                                                                            Август,2009 г,

                                                                            написано Пропойцевым. 

                     РОДОПИТЕ:

                     С ВСЯКА ИЗМИНАТА ГОДИНА ПО-ДОСТЪПНИ! 

               С разпадането на икономиката  на страната след 1989г,нейното ужасяващо разграбване,което продължава и днес от т.н.тройна коалиция бе нанесен тежък удар на поминъка на хората в планинските райони.Хората останаха буквално без държава.Те трябваше и да се защитават сами срещу набезите на новите кърджалии:приватизатори,крадци на животни,инвентар,покъщнина,метални предмети,всичко.Това важи най-много за населението на Родопите.Традиционният поминък бе сринат след Деветото.Ще напомня за мегаломанската ппрограма на помака Величко Караджов,приятел на Тато.Той насила изсели хората от селата и махалите и ги вкара в градовете в панели.Мегаполисът Смолян с кварталите си Устово,Райково,Дунево,Смолян и Средок е негово дело.Днес там е пълна безработица.Имам емоционален спомен от онова време,когато хората от палапките бяха натикани в панели.От гаража под един панелен блок старец изведе няколко овце.Овцете бяха като кукли,той започна да ги реше с дървен гребен,който ползват жените по селата.После ги подкара към градинка с трева.Цял живот неразделно от животните,човекът бе решил да угасне като свещичка сред тях.Ако някой не е запознат с разказа Дрохо на Константинп Канев,нека го прочете.Как задържа умирането си Дрохо,докато се върнат онцете от зимните пасища и той да ги посрещне.Тогава!

           Така постъпиха и с рудодобива след Десетото.Продадоха мините на мутри за по един лев или ги оставиха безстопанствени,поради което съоръженията им бяха отнесени от циганите на Отпадъци.Болните от силикоза оставиха без животоспасяваще лекарства.Занимаващите се с тютюнопроизводство пострадаха заради преразпределянето на собствеността на цигарените фабрики между олигарсите.За проблемите на животновъдите в Кърджалийско знаят всички: проститути от министерството на Нихат Катил откраднаха помощите им от САПАРД.Държавата абдикира от този край поради простата причина,че от там няма какво да се открадне,хората са бедни.Това не е плажната ивица на Черно море,където се развъртяха братът на Милен Велчев,Мирослав Кювлиевски,Ангел Балев и други олигарски.За да оцелеят родопчани някой заминаха като гурбетчии в Гърция,където също подлежат на ограбване,защото работят незаконно и без осигуровки и гърците проституират с този факт,други заминаха по Испания и Португалия,където си спечелиха име на добри и трудолюбиви хора.За които няма място в родината им!За мнението на хората в района към правителството и парламента ни ще спомена само едно изказване на един човек в кръчмата на Крумовград.Той каза,че границата с Гърция или трябва да се премахне,за да се работи свободно и законно там,защото те имат държава или пък родопският регион да се отърве от България и да се присъедини към Гърция,защото в България живот за хората по Родопите няма.Тук те не се чувстват нито в държава,нито в родина.Който е чел книгата на полковник Ангел Вълчев,Тъмраш,знае защо е била създадена т.н.Тъмрашка република.Защото не са ги искали да се присъединят нито към Турция,нито към България,били толкоз бедни,че не можели да плащат данъци.Оставени сами горе в планината,помаците си основали Тъмрашка република,да знаят,че ги има, да ги броят за хора.Днес принципът е малко променен.И най-бедните по закон са длъжни да си плащат данъците,но ако поради бедност няма какво да се открадне от хората в даден регион,държавата абдикира 100% от там.Те да си избират как да мрат,има демокрация.

              Природата обаче не търпи вакум и понеже родопският регион е нещо,в което може да избухне тапата на бутилката на исляма,ислямът съзря най-удобният момент за разпространение на влиянието си там може би от Освобождението на България до сега.Такива откровени мошеници до този момент не са били начело на България от 1878 г.Това са пазарни проститути,на челото на които пише ГРАБЕЖ.Те са представители на мафията от Лондон,която бе сформирана по времето на Тато чрез вземането от него на заеми от т.н.лондонски клуб и по този начин преднамерено с дълга бе заробена финансово България по начин,от който измъкване няма.Дългът само ще расте и от него ще печелят проститути,като го променят във валута,изисквана от Лондон срещу комисионни от размера на 500 000 000 евро,днес част към богатството на фамилията Велчеви. Така след падането на комунизЪма да политическата му власт се смени с икономическа. И какво направиха държавите от исляма за хората по Родопите,за да си осигурят там капии,както се казва в една турската игра табла.Точният превод на капия от турски език е крепост.Изпращат помощи!Първо се строят джамии,тази в Мадан е сигурно по-голяма от джамията в Истанбул,след това строят мечити,мектеби и медресета.Ролята на вакъфи за тях играят богатите на петрол държави.Надявам се,ако някой чете блога ми да е запознат с миналото на Родопския край и да знае какво означават тези понятия.Някой се заинтересува от хората по Родопите,от правителството и парламента не се интересуват,защото са бедни,това е надежда за тях,че все пак животът ще продължи,те няма да бъдат оставени да умрат от глад,грабежи на гастролиращи новокърджалии и разрушена инфраструктура.В момента от помощите се строят пътища в Родопите както никога до сега не са се строили.Такова строителство на пътища и по страната няма.Обяснението е съвсем просто:пристигнали са пари за пътя напр.от Смолян до Златоград и те ще отидат там и никъде другаде.Ако пристигнат пари за пътища по програми на ЕС по линията на ФАР или ФАЛОС,съдбата им ще е друга:Ще се разпали война Милен Велчев ли да ги открадне за Лондонската мафия,Софиянски ли да ги открадне за Софийската мафия,тройната коалиция ли да ги даде на обръчи от фирми и да гушне комисионните,а обръчите да отчетат,че са направили път,като вместо да го направят те само освежават пътната настилка.Попитах пътен шеф,какво означава освежаване на пътната настилка.Той се оказа с чувство за хумор и отговори така: На един камион отзад му качват един работник с флакон дезодорант.Камионът тръгва и той в движение напръсква с дезодорант пътната настилка.Она се освежаева.......

                  Това като въведение,темата е  обширна,аз познавам Родопите  не само като природа,а доста  по-дълбоко,с техните проблеми.Бях  приятел с полковник Ангел Вълчев,с Константин Канев,духовният отец на Средните Родопи,с Николай Хайтов и други,които работеха към списание Родопи,от тях ще изтъкна Атанас Георгиев.Преди да се срещна с тези хора се бях подготвил добре,защото  едно от моите хобита е любител краевед и съм чел доста по въпроса.А родопската тема е много интересна.Вече бях обходил тази огромна планина по начин,след прочитането на историята на някое населено място непременно да го посетя и упозная.Чувствам се ученик и последовател на тези големи за мен мъже от Родопите.Страхотно съм привързан към Родопите.Имам претенции да познавам тази планина ведно с хората от различните вероизповедания там,как те са разпределени по региони,миналото им,проблемите им днес.Нощувал съм много пъти в турски селца,където едвам говорят български.Чудя се,незапознатите с Родопите какво ли са разбрали от книгата на Антон Дончев,Време разделно,ако понятията в нея като Подвис,Чилевещина и др.за тях остават празни от съдържание.Ще завърша въведението си с една мисъл на Васил Дечев,учител от Чепеларе.Написал е два тома с материали за съселяните си,половината от които са ислямизирани.Той цитира думите на учителя си в селото му:Ще дойде време,когато разбойниците ще слезнат от горите,ще влезнат в канцелариите и с калем в ръка ще започнат да ограбват хората.Ако това не е прокоба за появата днес на тия с белите якички,които от всяко кьоше ни предлагат кредити чрез кандърмакьорфишеци,не знам какво е.Умният,духовният,благородният Васил Дечев е прозрял това,което става днес преди повече от 150 години!Както Дядо Вазов е уловил заложеното в гена на българите и развитието му след неговото отхождане от нас.

         Западните Родопи са география с неповторима природа,източните-история!Това е мисъл на родоповеда Атанас Георгиев,мой приятел.За мен най-великата българска река е Арда.Познавам цялото й вододелно било,което до 1912 г.е било граница с Турция,долините,които са били предоставени на турци или помаци,местата горе по високото,оставени за християнските села.Познавам и двата недостижими по архитектура нейни мостове,Девинския и Дяволския,знам и символа на Родопите,Турлата над с.Солища.Когато посещавах тези места имаше големи трудности с достъпа,с транспорта,тогава бе времето на тормоза над помаците и годините на т.н.голяма екскурзия до Турция,когато хората в Родопите спонтанно били решили да си сменяват имената.При пътуванията ми в мен никой не се усъмни в нечисти дела и всички ми помогнаха да измина хиляди километри по маршрути в най-отдалечените,свързани със страната само с кози пътеки махали и села.Ще спомена един от супермаршрутите ми:от Гоце Делчев до Ивайловград в максимална близост до границата и по нея.Не мога да преценя дължината на този маршрут,преходът извърших за три последователни години.

               Друг от маршрутите,който е неповторим е Преспанският.Някога трудно достъпен,днес благодарение на новопостроените пътища е достъпен за автотуризъм.Пак има да се ходи много,но има пътища за автомобилите,които да изкачат хората и храната на някаква база,от където да се предприемат еднодневни излети.Този маршрут горещо препоръчвам на туристите и ще го опиша:

            Преспанският маршрут започва от Тополово по римския път или от новаковската хижа и завършва на х.Момчил юнак.Той е много красив,красотата му не се вързва с другата красота по Родопите,защото много е самобитна.По него минава римски път от Тополово за Смолян,запазен на много места и още използван.Там се намират три светилища:на Дионисий на Беланташ,Християнското на Кръстовръх и Текето на мюсюлманите на връх Свобода.Туристите высшего класса е добре да  тръгнат от Тополово по римския път,почива се на Инкаята,огромен камък на прохода,посещава се Светилището на Дионисий и се спи в с.Чотрово.Вторият ден е добре да се изкачи връх Кокез /Билка/,днес наречен Сини връх и после да се изкачат три вълшебни скали по вододелното било на Арда:Къзкая /момина скала/,после още една по-голяма кая,завива се към Кръстовръх и се заобикаля Караджакая с дупките,където се е крил хайдутинът Караджа,достига се Кръстовръх и се спи на него.Третият ден има голямо ходене,по скални хребети с причудливи имена,Трионите,Зъберите,Акватепе,Хамбардере,все по римския път и през вековни гори се достига хижа Свобода.Там помаците са извършили строителство на текето,което трябва да бъде посетено и трудът им почетен.Благодарение на построените пътища обаче днес този прекрасен дял може да бъде посетен леко чрез едно екскурзионно летуване от десетина дни или два пъти по една седмица и аз ще изложа план за неговото посещение:

               Ден първи:

               От София се пътува до х.Марциганица.Следобедното  захлаждане се използва за  посещение на платото с понорите чак до края над страховитата паст.Тя се намира на около час от хижата в ляво от пътя.Там са искали да снимат филма Златното руно,на тая страхотия закачено на китайски бор то е трябвало да бъде пазено от змей.

              Ден втори 

е за комбиниран туризъм.Автомобилите отиват на Чотрово и от там се посещава светилището на Дионисий,наречено камъка Беланташ.Камъкът обаче е комплекс от разни неща,включително и групи кладенци с форма на съзвездията по небето.Няма да описвам светилището.За популярността му допринесе Николай Хайтов.Благодарение на него там има вода,път до някъде,подържа се като природен и исторически паметник.След посещението на светилището се слиза в село Чотрово,а от него през другите махали се отива в село Мостово.Какво са сторили тези работни хорица трябва човек да го види:каменни къщи,ниви в пясък и отнякъде докарана вода чрез пластмасови маркучи,тучни ливади,а от двете страни нагоре скали,скали,до небето.А между скалите ако има земица има и къщи.Тази река изтича под село Югово и се движи под пясъци и между камъни.В селото минава под естествен земен мост,дал името му,Еркюпрю,което значи земен мост.От Мостово-център,кръчмата, автомобилите прибират хората и ги откарват на Марциганица.

            Ден трети – Кръстовръх!

            Който е много емоционален да не тръгва,ще експлоадира от емоции! Колите спират първо на махала Врата,местността над селото се казва Прозорец,от където се вижда централното било на Балката,после стоварват хората на хижа Инкаята,в близост до извора на река Сушица.Това е чешма,която някога е била строена заедно с пътя на римляните.Най-високият връх тук е Сини връх,истинското му име е Кокез,което значи билка.Който го е посещавал пролетта се е убедил,че това е точното му име.Спред мен 90% от цветята са минзухари от различен тип.Първият връх по маршрута е Момина скала,която се изкачва.Прилича на забулено с фередже момиче.В цепнатината растат всички видове цветя.Долу се вижда приток на Арда.Това е вододелното било на Арда.На изтокх се виждат скали,наподобяващи вълни на море.Целите Източни Родопи са скали,голяма част от тях светилища,ще има писание и за тях.През юни тук е раят на земята.По римския път се продължава до следващата скала,огромна,страховита,надвесена над същия извор на Арда.Това е все развъдникът КАРАМУШ,но от тази скала започва гората.Тук има само сърни и прасета,в хижата за баровците правят кебап от глиган и сърна.Вижда се Караджакая и пътеката завива към този скален феномен.Тук планината има четири рамена и затова се нарича Кръстовръх.Това се вижда от връх Акватепе и от връх Свобода.На поляните отпред е нашето светилище,което придоби пазарен облик.Много пари наляха там простаци-бизнесмени,и откровенни мутри.Чрез днанадесетте постройки загрозиха района.Не липсват кебапите,бирата,търговийката и чалгата.Няма само мангалки проститутки,но може и такива да се появят.Слизането е към с.Мостово,където чакат автомобилите и отвозват хората до Марциганица.

              Няма да разказвам историята  на кръста,няма да казвам и какво стана след кражбата му за цветни метали.Леля Ванга каза,койт го открадна сам ще си го върне и така стана.Заварката на сряза за да бъде свален от крадеца се вижда добре,а за смъртта на децата му знаят всички.Ще отбележа,че помаците от Борово,Мстово и другите села също почтат кръста.

             Ден четвърти-Червената стена!

             Има маркировка от Марциганица  до Червената стена през гората  от черен бор.Стената е резерват.Варовикът  е розов,има китайски борове,разни  сухоустойчиви цветя.Много е красиво.Бачковският манастир изглежда голям колкото кутия от цигари.Вижда се цялата местност.Желателно е да се походи горе по края на терасата,защото от всякъде се виждат различни неща.Ако някой следващият ден ще се спусне по Клувията-сухо дере от Червената стена до манастира-добре е да намери пътеката сега.Гората там стана прицел на грабеж на мутрите,но хората я спасиха.За да изсекат черноборвите дървета около Бачковския манастир в резервата Червената стена,мутри запалиха гората.Но хората я изгасиха,премахнаха всички подготвени за подпалване купчини клони и започнаха да я пазят.Не знам дали това не е еиднственият случай,когато мутрите по отношение на гората пиха по една студена вода. 
 

              Ден пети,Сливовдолското падало:

              Отива се на Бачковския манастир с автомобилите.Който иска и може да става рано,достига Червената стена и се спуска до Бачковския манастир по Клувията.Чака там.Другите с колите достигат манастира.Колите остават там,разглежда се манастирът и се отива до коритото на река Сливовдолска.Стръмна пътека за час,час и половина води до най-красивия родопски водопад,Сливовдолското падало.Навсякъде по него има водорасли,водата пада от едно листо на друго,от един кичур с водни растения върху друг,нещо невероятно.Десетки видове водни цветя са цъфнали.И всичкото това е в сянката на гори.Падала много по Родопите,както пръскала по Балкана,но друго така красиво в Родопите не знам.

         Ако времето е така планирано,че  вече не стига и следва прибране  в София се идва още веднаж един друг път и се продължава по маршрута по следния начин:

         Ден първи:

         Пътува се от София до село  Манастир.Почива се в село Югово,от  където изгледът към река Сушица  и ридът Марциганица е много  красив.И в Лъки се почива.А  в Манастир се спи.Колите остават там,в Манастир крадци няма.Това село по документи го водят най-високото в България,но то е третото.Първото е с.Мугла на 1700 м.н.в,а второто-Мурсалско,пак на почти толкова.Те отстоят на два ската един срещу друг,в долината между които тече река Мугленска.Твърдят,че тук е роден самонаплюнчващият се кон Пешо Каруцата /Петър Стоянов/,но той е роден в болницата на Асеновград.И за това излъгаха.Може ли да си работил в съдебната система и да не си пълен боклук.Това е турска дума.Бок означава човешко лайно,а фашкъ-животинско.Боклук има точен превод,лайнарник.Боклуците стават за шефове в съдебната система у нас,а боковете - за поръчкови съдии: да прехвърлят вината при разпореждане от горе върху невинния,да откраднат на човек имота,да снемат сухото за тях.

         Ден втори:

         Ходи се до х.Момчил Юнак.Преходът е лек,тази хижа се посещава за да се премине следващия ден връх Преспа.

         Ден трети:

         Ползва се маркираната пътека  за хижа Свобода.Личат останки  от римския път от Тополово  за Смолян,които още се ползват.Върхът е 2000 м.но е обрасъл със смърчове и няма никаква обгледност.Старото му име е Чилтепе,което означава връх,по който има диви петли.Излиза се на една седловина и се поема към хижа Свобода.В ляво по-ниско се вижда новият път,който свързва Манастир с хижа Свобода и после с Давидково.Някога връх Свобода се е казвал Енихан и там е имало светилище на завоевателя на Родопите Ениханбаба,убит там някъде при завоюването на Родопите през 14-и век.За помаците това светилище бе както Кръстовръх за християните.Някъде през 1984 г.проститути от ДС взривиха гроба на Ениханбаба и забраниха да се посещава мястото.Аз обаче го посетих.Зееше една огромна дупка в каменния връх.Днес там има теке.За разлика от връх Преспа,Свобода е страничен,много висок и гол връх,по обгледност съпернича на Снежанка и Широколъшкия Карлък.Който познава планината,от там се виждат почти всички ридове.По текето човек може да се ориентира днес и от пътищата в ниското и горе от високото.То е бяло и просто свети.Вътре има саркофаг от червен мрамор и една кутия под стъклото му,където пише нещо на арабски.Извън текето има мраморна плоча на Момчил,която също са поставили помаците.От седловината до текето има 606 бетонни стъпала.Които карат коли обаче сега трябва да изминат 10 км.пеша,за да ги докарат,ако не ги срещне някой по новия панорамен път до с.Манастир.Ако няма решение да се остане там и следващия ден.

            Ден четвърти:

            По разкошен асфалтов път се слиза яко до с.Давидково,едно райско кътче.От тук са избягали 1912 година българите и са основали село Манастир от северната страна на Преспа високо в планината,със 7 месеца зима,но пък за да са свободни.Старото име Давидково е на владетеля му,Даут,а селото се е казвало Дауткьой.Тук е живял и кърджалията Аджиага,/намръщеният ага/,убит от брата си,смолянският агалар Салихага заради това,че опустошавал с грабителските си набези селата по Тракия и живеел непочтенно.Има местност там,Кадънин бук,където преди да „заработи” с гювендията си,Аджиага я люлел в специална люлка на клон от огромния бук.Местоположението на селото е красиво.То се състои от няколко махали на отделни възвишения,за да не се похабява земята.Тук може да се нощува,но може и в Загражден в базата за отдих на пловдивчани,която днес стои празна.Аз предпочитам да продължа през Глогино и да достигна Загражден.Загражден е чудесна база за излети и ще опиша няколко маршрута от това високо село:

             1.Село Рибен дол и махала  Планината:

              С колите се пътува към Лъки  до разклона за Рибен дол.Там  колите се оставят и на 5 км.пеша се достига село-резерват.Турците живеят там както преди векове.Къщите,водениците,всичко е уникално,селото като да спи през вековете.Жените ще се изпокрият,но все някой мъж ще поеме хората там,ако знае билму /български език/.Под селото реката е също уникална:пясък,скални прагове,рибки,кристална вода.От селото се качвате на големия балкан,както турците там казват.Излиза се на междуселски път идващ от село Безводно,но само за коне и пешаци.Рибен дол е бил предоставен на турцитеСледващото село – резерват е махала Планината.Тя е била предоставена на българите мохамедани.Махалата по обгледност няма равна на себе си:Скалите Момин камък,Трионите,Зъберите,връх Чилякая,който е най-високият в Кърджалийския дял,всичкото това се вижда от микромахалата.Страхотно място.Вече привлича мутрите да изфекалят и тук мутробароци,след като започна да се прави стабилно шосе от Лъки за Загражден.

          2.Връх Чилякая:

           Колите се оставят на около 2 км.след махала Планината,където в дясно започва страхотно красив рид,завършващ с връх Чилякая.Първото тепе е поезия,минава се през него.От едната страна е Хамбардере с красотите и страхотиите си,от другата – Балъкдере /Рибен дол/.От Чилякая се вижда село Безводно,яз.Боровица,яз.Кърджали,крепостта Патмос,връх Бездювен,огромното някогашно пазарище Русалско,днес каменнокъщо село с няколко турски семейства.И неповторима красота около него.През пролетта около него цъфти люляк и падат водопади.Върхът не е от най-високите,но по обгледност е трудно достижим.Следва връщане до колите.

           3.Хамбардере:

             Колите се оставят на местността  Прелеза.Това бе село резерват,долината  е била предоставена на помаците.Къщите  са лепнати на огромни камъни,за  да не се унищожава плодородната  земя.Но сечта на горите по лявата страна на дерето е нанесла огромни вреди,като се е свлякъл дори римският път.Ужасяваща сипейно-каменна пустиня.По другия бряг гората стои и тя засилва грозотията на голия скат чрез благородството си.Пенчо Кубадински изсели селото и вкара в него якове.За вили на педерасите като него използваха камъните от уникални къщи,които разрушиха.Но някои са останали,за да набута Пенчо по мазетата им сол и ярма за приходящите якове.Аз при първата си среща с тази долина бях така очарован от това място,че кръстих първата си постройка Хамбардере.Спах там при един пазач на якове в оригинална къща-крепост,долу идваха якове да ближат сол,вечерта бе страшно.Срещал съм и стада якове.Не са агресивни,но гледат лошо и гледам да изчезна бързо.Ако това село се посети през пролетта е най-красиво.Селото е доста ниско под седловината,наричана Прелеза и затова предвиждам за него цял ден.

             4.Трионите и Зъберите:

             Колите пак се оставят на Прелеза.Тръгва се по римския път от Смолян за Тополово.Пътят вие над Хамбардере,после влиза в гора.Минават се едни скални зъбери с чудновати имена,много са страховити,но се заобикалят от римския път.Някога по тези места имаше муфлони,якове,едри сърни колкото магарета,други пък бяха с дълги вратове и големи уши,криеха се и показваха само главите си като змии.И черни румънски мечки има.Не са страшни,но трябва по малко хляб за тях ако се появят.Надолу към развъдника тръгват десетки пътеки,някога за джиповете на първите партийни и държавни ръководители,днес там се сбират мутри.Върви се по римския път,който изкачва връх с извор,чудо на природата,казва се Акватепе.Латинско-турско наименвание.Не след дълго през разкошна гора се достиге отклонението за Караджакая и Кръстовръх.Кръгът се затвори.От Инкаята до тук и до Кръстовръх вече бяхме.Вече може обратно.

            Туризмът свърши,но има три забележителности за следващия ден.Първата е село Баните,един разкошен курорт.Едно кафенце с парфе за възстановяване на формата е добре дошло.Курортът се възражда,след като за години демокрацията го бе самоубила.Пазеше се построеното за мутри,но те искат бърз бизнес:да откраднат скъп джип,да откраднат стадо крави за месо,не им се занимава с курорт на такова отдалечено място.Вторият обект е Стояновият мост.Легендите са много:построен е върху останки от римски мост,строен е от трима братя от село Стояново,като жената на най-малкия брат е жертвана,за да не падне моста,вградили я в него.Според мен мостът е строен през две различни архитектурни времена.Хем има лодки като на моста на Колю Фичето при град Бяла,хем има арки както при римските,на турски кемери,някои са запушени.Арките опират на скалите,както са строили римляните..За себе си нямам обяснение.Мостът е толкова здрав,че горе е разширен чрез железобетонен пояс и нищо не може да го бутне:наводнения,тежести.Следва Ардино.Добре е обаче преди хотелът,който обезателно трябва да бъде на българското семейство да се посети ардинския Шейтанкюпрю.Седемсводест мост,опънат като лък над Арда,друг такъв няма.За да не се панират посетителите горе на високото му изградиха перила от камъни и по този начин загрозиха архитектурата му,но отказват да ги махнат.Иначе през зимата той е непреодолим.Все едно в сняг да се качиш на билото на покрив на кооперация.Но той тогава не се ползва.Аз съм за възвръщане на автентичния му вид. Познавам отсрещната страна на реката,където има път,който свързва селата и слиза по-надолу пак при Арда където се влива Давидковска река.Там се намира пещера,наречена Ледницата,от която духа много студен въздух.В Ардино има всичко,което има по градовете.Има и джамийско кафе.Който влезе да пие,ще му покажат и джамията.Преди обратния път е хубаво да се удари едно истинко турско кафе.

              Ардино е турски град,но има  няколко християнскси семейства  и няколко помашки.Помаците се  оплакват,чи и турци и българи се държат с тях много лошо.

                 Въпреки налегналите ги много проблеми обаче,един са го решили и помаците и турците.Това е циганският проблем.Появи ли си циганин в село с мюсюлмани,един отива и го пита при кого отива.Ако му се стори подозрителен,тръгва с него и не се отделя от цигана докато не изчезне.Докато не го изгонят от селото те не го оставят.А ако циганин окраде или излъже мюсюлманин,той,съгласно вярата си го търси,намира го и го убива.Това е  простото обяснение защо,където има мюсюлмани,няма нито един циганин.И като излезеш от Родопите и влезеш в Ямбол,Любимец или Харманли,налиташ на огромни популации щъкащи цигани,тръгнали да крадат реколта от полето,от домовете каквото намерят или от джобовете на хората по улици и пазари..

                 Обратният път до София има  много варианти.Аз пътувам през  Нейково,защото виждам от долината  на река Боровица крепостта  Патмос,тракийските ниши по скалите,после  пътувам до яз.Боровица,до село  Безводно под Чилякаята и покрай тракиските ниши при с.Женда отивам в Комунига.В кичкъта Паничково изтрясквам една леща и от там надолу - в Тракийската низина.Други хващат пътя от Хасково и търсят магистрала.А аз-дивотията.Тя ме влече и продължава да ме завлича в най-затънтените места на България.Но чрез тези пътувания упознах така страната си,че не съм убеден дали Павел Делирадев или Матей Миткалото самият са я познавали по-добре от мен. 

          София,25.08.2006 г.                          Товарищ  Пропойцев,  

                                                                                      турист-инок



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
4



1. yuliya2006 - ПРЕКРАСНО И ЦЕННО И ГО КАЧВАМ. . З...
16.08.2009 23:02
ПРЕКРАСНО И ЦЕННО И ГО КАЧВАМ..ЗНАЕШ КЪДЕ
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ С ЛЮБОВ - РОДОПИ
ДЖУЛ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191262
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031