Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2009 21:51 - КОЙ Е ПО - СТРАХОВИТ ?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2154 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   КОЙ   Е   ПО -  СТРАХОВИТ ? 

     Ще пиша за два водопада,единият е малко известен.Такива в България има хиляди,но първенците са по Балкана.Само в централната му част те са стотина.За да ги посетя и упозная всичките там ми бяха необходими три лета.Един остана непосетен в този период заради лошото време и посетих само него чак на четвъртата година.Тогава времето ми се отблагодари за предните три години наведнаж.Водопади по Балкана има не само в централната му част,там те биват наричани пръскала,но и на неочаквани места,напр.в карстовите райони,където водата навлиза в мрежа от понори и тече по подземен път.В такъв безводен район да попаднеш на водопад е голяма радост.Водопади има в Рила,има ги и в Пирин.В Родопите броят им надвишава многократно тези по Балкана,но там те са с по-малък пад на водата.Там хората наричат водапада падало.Ще посоча само едно,Сливовдолското падало,което е между Бачковски манастир и високото плато до с.Югово,осеяно със сливови градини.В това писание няма да описвам къде са интересните водопади на България,а ще се опитам да подбудя интерес на обичащите природата да посетят два интересни водопада и да се запознаят с тях.Кой е по-страховит,мисля че отговор няма,защото и двата са по своему ужасяващо страшни.Но пък ако някой любител краевед ги посети с цел да се запознае с тях,няма да ги забрави никога.В момента си спомням бученето на Бабското пръскало,пред очите ми се появява ужасяващата скална цепнатина,черна,мокра,с разпенената вода в нея,отгоре силното слънце и купола на Триглав.

        Един от най-страховитити водопади  в България е Бабското пръскало.Баба  на турски език означава голям,добре са избрали името на пръскалото още от древността.Бабското пръскало е едно от трите пръскала,които са по реки,извиращи от рида Мазалат на юг.Този рид е страничен.Той се отделя при връх Росоватец в южна посока,но по височина е почти колкото връх Ботев,а и по площ не му отстъпва.По рида има четири върха,като най-западния е най-висок и се нарича Триглав.След него следват още два,а след тях следва забележителен връх,четвъртият,наречен Кадемлия.От трите седловини,свързващи тези върхове извират три реки и всяка от тях след като събере вода от безбрежните пасища скача чрез внушително пръскало.Западното пръскало си сцепва водата и тогава скача,поради което хората са го нарекли Сцепеното.В средата си прави почти вертикален остров с форма на ромб.Източното пръскало се вижда долу от Розовата долина.То не е малко нито като дебит нито като пад.Най-страховитото обаче е средното пръскало,наречено Голямото /Бабското/.За да се посещава то от туристите безпроблемно е направена екопътека с пари от ЕС,която разрешава то да се достига от три места:от хижа Триглав,от специално приспособената тераса до пътя за разглеждане както на него,така и на двете Пенчовски пръскала на отсрещните скали на долината на река Тъжа също и от къщата с охраната на резервата.Най-красивият преход за запознаване с Бабското пръскало е да се тръгне от х.Триглав,да се разгледа то от оградената горе специално за целта площадка и да се слезе после покрай къщата с охраната на резервата до терасата с изглед към трите пръскала.

       Какво точно е страшното на  Бабското пръскало?

       Когато то се наближи от към х.Триглав,ако е още пролет се чува много силно бучене на водата.Има мост над реката преди да скочи тя в бездната,но да се разходи човек по него,защото не се вижда какво става по-долу,където гърми водата.За да се заобиколи опасно скално ребро има направена и обезопасена доста стръмна пътека през гората,която се спуска стръмно по скат с трева и скали,обезопасен с въже,достигайки до едно площадка за разглеждане на водопада.Площадката е обезопасена с дървена ограда,която изглежда здрава,а след оградата има място да се излезе от нея и да се снима водата,но аз за таквоз нещо не смея и да си помисля.Водата се засилва из под моста горе,изпръсква се малко напред и скача на пресекулки в една скална цепнатина,която не е съвсем вертикална.Точно това изпръсване на водата на пресекулки е причината,водопадите тук да ги наричат пръскала.Наклонената скална цепнатина е причината,Бабското пръскало да е най-шумното сигурно от всички останали.Не далеч от тук се намира едно по-високо пръскало и с повече вода,Кадемлийското,но по шум с това не може да се мери.Аз имам доста голям опит по планините,но застанал горе на площадката за разглеждане на пръскалото се панирам и ме е страх да се наведа над оградата,за да направя по-убедителна снимка.

      Възползвам се от случая да благодаря на хората,обезопасили терасата с дървена ограда,както и за въжето по стръмния скат,което е необходимо при дъжд.Как няма едно такова въже по скалите към подстъпите на водопада Видмско пръскало?Скатът е доста стръмен и ако някой по-неопитен в туризЪма се спусне и тогава завали дъжд,този някой попада в настоящий куркапан.Скатът се разлизгва,както казват овчарите за глинестите пътеки и изкачването обратно става опасно заради евентуално обратно изпързалване.Наклонът не е към водопада,а към обезопасената площадка,но и това е много лош вариант.

      Бабското пръскало може да се достигне и с кола по доста лош път,като се остави тя при терасата,направена за разглеждане на трите водопада.

     

     Претендент по страховитост на  този водопад е един друг,предполагам  малцина са чували за него.Това  е водопадът Боров камък над  Сгориград.Те са еднакво високи,съперничат си и по дебит.Ако аз трябва да кажа кой от двата водопада е по-страшен,не мога да преценя!

     Всяка планина има едно място,което  е много възлово и служи за репер на туриста.Понякога това важно за ориентиране място може да е нещо съвсем незначително,но при лошо време то е сигурен източник на информация за туриста.Такъв ориентир е т.н.Самотно борче от южната страна на Видимската пътека.Това е едно смръчле на лавинобезопасно място,което не може да порастне от бурите,но пък представлява постоянна маркировка,която всеки турист уважава и пази.Такъв ориентир във Врачанската планана е извърът Додил,начало на реката Лева.Водата на този извор са пили още римляните и робите,строили пътищата им,вода от извора са ползвали хилядолетия миньорите от бронзовата ера насам,добивали мед в рудника под извора.Днес част от тази вода отива за стопансвото Пършевица и за туристическия комплекс.Изворът Додил е карстов,но е обилен и постоянен.От двете му страни има грамадни по площ върхове,на север – връх Бук,а на юг - връх Пършевица.По подземен път водата из под тях идва и тук.Известно е,че след земетръс някои карстови извори се местят,но този е останал на мястото си над 2000 години.Малката рекичка,започваща от него се спуска стръмно и приема вода от още един по-голям извор,при който има помпена станция.Вече с доста по-голям дебит рекичката влиза в широколистна гора в долина с лек наклон,но след малко планината става като отрязна ила като пропаднала или като отцепена след земетръс или свличане.Пътеката достига водопада,наречен Боров камък и има мостче,да се пресече тя точно преди да скочи в бездната.Мостчето е ново,здраво,изградено е с парите от ЕС за екопътеки.Макар и мостчето да е съвсем ново,мястото е толкова е страшно,че проверявам с удар на крака си дали ще ме издържи.То обаче е много здраво,може би е пробвано дали ще удържи нещо много по-едро от мен,от габаритите напр.на Огнян Минчев нагоре или на някой друг още по-огромен евролайновоз,които строшава като кибритена клечка тоалетната чиния ако не е от чугун и наклонява вагона при качването си във влак.

       Импровизирана площадка от един  квадратен метър след мостчето е направена за туристи,притежаващи силно развито чувство за равновесие.Иска ти се да погленеш нодолу в бездната,има и дървета,където да се хванеш,но някой бе казал:Едно е да ти се иска,друго е да можеш,трето и четвърто е да го направиш.Аз така и не помръднах от площадката,седях и разглеждах местността отсреща,която познавам,скалите и Вратцата,Згориград и мислено бях отново по местата,които съм посещавал.Без да мръдна от мястото си!

      Страхотиите на водопада не  свършват тук.От тук само се  загатва какво следва надолу,но фантазията и на турист с моя опит се оказва бедна.След воподада започва спускане по един скат,обезопасен с дървени стълби,следва стръмна пътека,по която ако те хване дъжд ще се разлизга и ще се плъзнеш в бездната,следва изсечена в отвесната скала пътека,направена по безобразен начин.Камъните от скалата са изкъртени така,че в горната част пътеката започва от нула,а в долната си част,висока вече един човешки ръст можеш да стъпиш и с двата си крака.Така се оказваш наклонен над бездната от миргел.За да не се сурнеш надолу има парапет от дървена ограда,върху която трябва да падне голяма част от тежестта ти.Става така,че се движиш горе,а си надвесен над сто и повече метрова пропаст.Ако си и с раница или с теб има истерици или недоклатени,нещата се усложняват.Май така бе прокарана една туристическа пътека във филма Планетата на маймуните.Мисля си,дано от тук реши да се поразходи нещо много супередро,примерно от габаритите на адвоката Марин Марковски нагоре,след това сигурно ще обезопасят пътеката.Защото таквоз нещо като откърти стълбата под водопада,после ще тресне с нея и себе си парапетите и всичкото туй ще отиде в реката Лева.В Згориград ще се чудят,какви са тия дървени стълби,дето ги носи реката,тараби с големи пирони и талази еврофекалии от разпукания лайновоз.Тогава ще се разбере,че парите за пътеката са окрадени и трябва да се направи нещо,което да върши работа.А не да ходиш и да висиш над бездната,а като слезнеш да благодариш на Господа,че не е завалял дъжд и си слезнал жив.

        Водопадът Боров камък е шега  на карста.Няма вода в района на карста,а тук има река,че и водопад,по вертикала съперник на тези от Централен Балкан.Сега подготвям писание за Врачанската планина,от север на която е имало римски гарнизони и където като концентрация на римски пътища друга такава планина в България няма.От къде ли не са прекарали римляните пътища,но по тази долина не са!След Деветото тук имаше доста рудници,днес съоръженията им са отнесени от ромски бригади от лешояди на Отпадъци,но и в 20-и век пътят о Згориград достига рудниците без да преодолява този страховит участък на планината.

     Има два начина да се достигне водопадът Боров камък от туристите безпроблемно,казвам го съвсем условно.Единият е от Згориград по маркирана екопътека,но не е за всеки,макар да се върви нагоре,т.е.по-безопасно.Който не може да се спусне обратно трябва да достигне хижа Пършевица и да се прибере от там в Згориград,така пътят се удължава доста.

      Вторият начин да се достигне  водопада е като се тръгне  от гара Елисейна.Това не е преход,това е инвенция,това е красота и творчество.От старата Елисейна римски път поема нагоре,после върти по една прелестна долина,образувана от три големи реки,като пуска разклонение в ляво към с.Очин дол,изкачва седловината над извора Додил и завива на ляво и на дясно.

      Има и автовариант.С кола от  Враца преди х.Пършевица се  пътува до изоставения рудник  и от там за 20 мин.се достига мостчето над водопада и терасата за разглеждане на местността,с площ 1 кв.метър.Ако на някой му държи,може да се спусне малко и по екопътеката,докато достигне скалите.    

     За тези,които са посетили участъка на Врачанската планина между комплекса Леденика и хижа Леденика,може би водопадът им е познат,особено ако е имало кой да им го покаже.Защото в тази безводна планина,където водата влиза във всевъзможни дупки и следва неведоми пътища,едва ли някой си е помислил,че има и реки и че по една от тях има водопад.А такъв има и той се вижда от доста голям район.Аз обаче знам реките и ще ги опиша скоро с техните особености,защото не влизат изобщо в стандарта за реки.

     Красотите,в случая двата водопада,към които насочих вниманието на тези,които ще отворят блога ми си заслужава да бъдат посетени.Това са природни паметници.Тяхната красота и мощ укрепва духа,зарежда със сили,напомня,че природата е вечна и че да се опазва тя е най-важната задача на хората.Така те ще опазят жизнената си среда.Аз редовно посещавам такива места,затова и си открих блог.Дано и други да ги посетят,ако го отворят,ако имат очи да гледат красоти,но ако имат и даян и дупце.Мисля си,ако не бях такъв закоравял турист,а една закоравяла сингълка и някой ми посочеше тези красоти,бих захвърлила и многоцелевия и многофункционалния си вибратори по за един уикенд,само и само да посетя тези места.Техники навсякъде по специализираните магазини след Десетото,но природните красоти остават скрити,пъхнати по труднодостъпни и малко познати места.Някои от тях никак не е леко да се посетят.Те са място за изява на силните духом и смели хора,свързани завинаги с природата,туристите.Какъвто съм и аз,зависимият от планината,но и от археологическите паметници,водоизточниците,музиката и от какво ли не,невлизащият в никакви стандарти 

                                                                                            Товарищ   Пропойцев

                                                                                           /Herr        Abstinenzer/



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. net - ех, Да имаше и снимки!
11.08.2009 21:55
ех, Да имаше и снимки!
цитирай
2. korinakora - vod
15.08.2009 15:40
Da bqxte slojili nqkoq snimka ,4e inie da vidim koi e po-po nai!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6862032
Постинги: 2928
Коментари: 7575
Гласове: 14662
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031