В случая не става въпрос за хубавици,а за водопади.Шопите от скалаците покрай Искъра,както Вазов нарича живущите по Искърския пролом,наричат водопадите скакли.И така водопадът,според тях - скакля,става от женски род.Понеже водопадът над Враца не е много отдалечен от Искърския пролом,също носи името Врачанска Скакля.Има и втора Скакля,тя се намира над селцето Скакля,кръстено на водопада над него,което е до с.Бов,но се води териториално към отдалеченото от него с.Заселе.Освен тези две има и още една Скакля,наречена Бовска,защото е точно под село Бов.Две перпендикялни не големи реки скачат от една извита скала  под селото и продължават след това заедно.И така,хубавиците,Скаклите,станаха три.Аз съм бил при тях многократно и веднага изключвам Бовската от класацията,защото е значително по-малка от другите две.Но коя от оставащите две да предпочета,не мога да преценя.Ако някои туристи четат блога ми и посетят трите Скакли с цел да преценят коя е от тях е най-красивата,ще приема мнението им.Но след представени мотиви за решението им,както се изразяват нашите съдебни проститути.

            Ще опиша накратко как се  стига до Скаклите,какви възможни  преходи предлага всяка от тях и някои техни особености.Те са несравними,но ако някои ги посетят и докоснат красотите им,наградата им ще е пребогата.Дори и те като мен да не могат да определят коя Скакля е най-красивата.

            Врачанската Скакля е висока малко над 100 м.и водата й скача от една отвесна монолитна скала.Характерното за тази Скакля е,че вода в нея има само при дъжд и снеготопене.Най-обилната вода е през месец април.От месец юли водопадът почти пресъхва,като една малка струя вода само мокри скалата.

             Природата около този водопад е уникална и е обявена за резерват,наречен Врачански карст.От дясно и към водопада има отвесни скали,завършващи горе по хребета си с причудливи скални образувания.От лявата страна на водопада има горист стръмен безводен хребет,който след напускането му от хората и козите днес гъмжи от диви,издържливи на липсата на вода животни.Такава е и растителността.През пролетта там е рай,после всичко заспива или се превръща в луковици до следващата пролет.Водопадът се достига по долината на реката,в долното течение на която която аз вода никога не съм виждал.След като скочи от водопада,водата започва да „пропада”,както тук казват и изчезва по подземен път.Въпреки това,има добре оформено речно корито,по което е прокаран път още от римляните.Тръгва се от лудницата на Враца и по добре оформен път се достига място за почивка с малък карстов извор.От него имаше широко вървище за животните,днес то е непроходимо поради подраст.Вместо него е направена туристическа пътека по десния бряг на реката,която е недоправена,недомислена и опасна.Ако се слиза от горната страна на водопада към лудницата,тя не може да се намери освен от запознати с района като мен.Затова трябва да се тръгва от долу на горе.

         След като се премине водопада  започва изкачване по тревист скат.В дясната му страна има вход към голяма пещера,където могат да се подслонят няколко стада с овце.Малко над нея е платото на планината и то предлага варианти за връщане обратно към Враца.Единият е наляво по затревените вече вървища,който се спуска в кв.Медковец.Надясно се слиза в Згориград,всичките пътеки в дясно водят натам.Има и още два варианта:връщане: По обратния път във Враца или продължаване нагоре и после в дясно по платото,като се достига прохода с извора Додил.От него се слиза в Зверино или Елисейна.Маркировка по платото вече няма.Мургави бригадири откършиха металните колове и ги отнесоха в Отпадъци.Такава хранилка им беше заредена в планината,няма да се минат.Туристите да си правят сметка без маркировката,длъжни са да намерят пътя.

          Другата Скакля,над селцето Скакля също е много интересна.Водата скача на три тераси с обща височина над 120 м,като първата е висока 85 м.Вода тече през цялата година,но най-обилна е през пролетта.Тази Скакля се вижда от пролома.Най-добре обаче водопадът се вижда от отсрещната страна на Искъра горе от пътя между селата Бов и Бовско Луково.

           Долината на този водопад също  е уникална.От лявата страна  и към водопада има отвесни  скали,едни от тях дори носят  името Тодорини Кукли.Има прокарана  екопътека от селцето Скакля до с.Заселе по начин,да може да се видят повече красоти от този уникален природен паметник.Пътеката започва от водохващането за селото и с постоянен наклон набира височина.Първата забележителност е т.н.Вазов кът,където Дядо Вазов през лятото в края на 19 век пише стихосбирката си Скитнишки песни и разказите Баба Йлийца и Дядо Йоцо гледа.Втората забележителност е един огромен карстов извор,където вода извира от две големи дупки.Тази вода се просмуква горе в понорите,преминава в мрежа от подземни пещери и излиза по този начин на няколко места.Това е един от карстовите извори,каквито тук има доста.Третата забележителност е една площадка с ограда за разглеждане на водопада.Четвъртата е самият водопад.След това започва стръмно изкачване по оформена в скалите пътека,която достига просторна поляна с много красив изглед към долината на водопада и самия водопад и не само това.Символът на планината Понор,връх Булата,също се вижда от тук.

         От тази поляна,респ.с.Заселе могат  да се предприемат много преходи:към с.Заселе,а след него да се продължи до с.Брезе,да се отиде до връх Булата и през Каишовия превал да се слезе в напуснатото днес село,Меча поляна,връх на красотата тук.Може да се слезе отново до село Скакля по един от двата бряга на реката.Вазов се е изкачил по десния бряг,където е била колибата на дядо Йоцо.Духовният живот на този  „умрял за живота човек” ,той описва в гениалния си разказ,написан също тук.Освен тези преходи има още доста,всичките връх на красотата.Те са описани в блога ми за Понор Планина.

         Третата Скакля е доста по-скромна  в сравнение с тези две сестрици.Ако  се пътува с автомобил от Гара Бов към с.Бов,тя се вижда от един завой на пътя под нея.Ако се пътува пеш по старото вървище,не се вижда.Достига се от центъра на с.Бов,като се минава покрай едни останки от крепости.Слиза се внимателно и се излиза на полянка точно срещу водопада,по-точно казано,водопадите,защото те са два.Единият е точно насреща,другият скача от ляво на 90 градуса спрямо него.Над тях са къщите на селото,надолу - тясна дълбока долина,която излиза при стадиона на Бов.Който реши да посети тази Скакля е добре първо да се запознае с историята на селото,която е много интересна.Ще спомена само едно име,маркиз сен дьо Бов,дал име на селото преди 800 години.Но и новата,свързана с рудодобива е интересна.В най-новата му история отново има една личност,това е мутрата с прякор Американеца,определена да се развърти тук по време на демо/но/крацията.Тя купи военното поделение в Бовско Луково,един огромен имот,а също и училището в с Бов,изградено в двора на черквата,собственост на Светия Синод.Защо не ми предложиха напр.на мен да ги купя,и аз щях да намеря два лева да платя с тях двата имота,а ги предложиха на Американеца?Тези дни същата тази мутра „излезе на светло” и по медиите.Мутрата си дала джипа,луксозен Линколн,на гювендията си да го ползва,защото живее на отдалечено място,в сградите на бившето военно поделение,днес негово имение,където я обгрижва прислужницата й.Но контрамутри научили,че парите за бизнеса на мутрата идвали от Америка, налетели,щипнали това и онова,а също и скъпия джип.Мутри,контрамутри,спор за откраднато,резултатът от междумутрешкия спор е едно простреляно полицайче.Мутрите се крадат една друга,полицаите отнасят куршумите.Ще има някой наказан може би за този случай,но в никакъв случай няма да е мутрата.Още в писанието си Искърски пролом 150 аз изказах подозрения,че там,а също и в махала Търсавите заради ловни територии и на други места ще има отстреляни мутри.Но съм сбъркал тогава,защото има отстрелян полицай за сега,а мутрите,пардон,добре облечените бизнесмени,стават още по-добре.Ако стане грешка съдиите ги пускат за да стават депутати или за нещо друго.За пущането  си те плащат яко.Циганинът един железен кол не пропуска да вземе за Отпадъци ако може да откърти,та съдията ли,който е с още по-нисък морал,по-гаден и по-хитър от циганина, ще се откаже от балата с мангизите,мотивите на мутрата пред министерството на правокупуването.

            След водопада Бовска Скакля има много красиви маршрути за разходка.Първият от тях е да се изкачи високата седловина Кръста,после да се премине през махала Кръста и да се слезе по долината на река Трескавец в Гара Бов.Има подвариант да се отиде на езерата,наречени Тръстеная и едноименната хижа.Вторият е да се продължи към село Бовско Луково.Тук е военното поделение,при строежа на което трудоваци циганета спукаха черво на момче чрез вкарване в ануса му на въздух от компресор и то почина.В същата тази сграда сега живее гювендията на мутрата с прислужницата си,а мутра шла на дело,сказанно советским языком.В двора на сградата и около нея има десетина кучета,големи като мечки,заради които хората в селото ходят с тояги и предупреждават такива като мен да не минават покрай мутробарока й.Мутрата се развъртя след 1989 г. яко по Бовско и купува,купува,но май тук вече няма какво и сега купува,пардон,има бизнес другаде из страната.Остана му тук да храни кучетата си и да издържа гювендията си.Като реши да я изтрясква,качва се с джипа си горе в планината до тамошния си дворец,тя си е там.По за лев на имот,но със задълженията за ток,вода и др,така се е купувало от определени хора не само в Бов.Парите в Бов идвали от Америка,твърдят бовци и нарекли мутрата Американеца.Българин,дошъл от там след Десетото

       .От пътя към Бовско Луково се разкриват страхотни гледки към водопада Скакля,който е над селото Скакля и към Понор Планина.От Бовско Луково има вървище за с.Лакатник,а от него до Гара Лакатник има много пътища,вървища и пътеки,всичките са много красиви.Вариантите са повече от десет.

       Настоящото написах да подбудя интереса на тези,на които им се ходи сред красивата ни природа,но са прохождащи в тази област.Най – известната Скакля е тази над селото Скакля,защото е удобна за достигане с влак или кола.Освен това тя предоставя възможността отново с кола да се достигне горе до скалата,от която водата скача.Тази местност се свързва и с част от творчеството на Дядо Вазов,който е идвал през лятото тук на почивка.Да се достигне Врачанската Скакля трябва сериозно ходене,а трябва и да се внимава.Внимание трябва и за Бовската Скакля,малката сестрица на тези две гигантки.Коя е по – красивата от двете Големи,дано някой да може да определи.Аз не можах.

                                                                                               Товарищ Пропойцев