Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2009 00:23 - КАТЕ ДЖАС?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 48646 Коментари: 0 Гласове:
1



        КАТЕ   ДЖАС? 

            Ползвам термин от циганския език,който си има и синоним за него,СО КЕРЕС.На латински става КАМО ГРЯДЕШИ.Ще стане обаче въпрос за нещо важно: Познаваме ли си паметниците и героичните деяния на великите наши съграждани или ги забравяме все повече и повече,а паметниците,напомнящи за подвига им днес се ползват за стреляне по тях от мутри или ловци-пиянища.А също и затова,накъде сме тръгнали с тази простотия,нацръкана в децата ни по две стратегически направления,целящи изчезването на българите като нация.Първото направление е внедрената просташка образователна система,а второто са медиите чрез показване на простотии,реклами,бандюги кандидат-депутата и популярните ни първенци,настоящие политические проституты,призвани да дават тон в живота ни днес,избрани по специален кастинг за тях с мото: Колкот повече мязяш на изрод,толкоз повече та уважават!

            Повод да напиша това писание са двете Ботеви алеи,тази в Калофер и тази във Враца.Това са наистина алеи на безсмъртието.Веднаж след изморително пътуване из Врачанския балкан си почивах в с.Паволче и се заприказвах с един човек от селото на моята възраст.Той остана с убеждение,че съм врачанин,който се е изселил,защото познавам добре балкана над селото му.Ще кажа в аванс,че това е част от един уникален резерват,Веждата,който няма как да не съм посетил и упознал.Стана въпрос и за римския път с най-едрите камъни в България,достигащи до 1 кубичен метър.И така,заприказвахме се с човека,той се оплака от дъщеря си,която се изселила в София.Родителите й купили жилище там и тя карала ден за ден,но за семейство и деца ако й проговорели,пощурявала и ги изгонвала.Синът му пък се оженил,после заминали за София,и на тях купили апартамент.Жена му обаче била дзвер и ги било страх да отидат при тях или да ги поканят на село.Човекът разказа,че за селяните от Паволче някога е било въпрос на чест по време на тържеството на 2 юни да се изкачат на Околчица по една от трите пътеки: По римския път,по Крушовския дол или по Алеята.Децата на събеседника ми след като отишли по София,не отишли повече горе на Околчица.Децата на сина му не искали и да чуят за подобна инквизиция,да ходят пеш.Признавали само колата.И човекът каза нещо,което ще напиша тук:

             Каза,че те са ходели на тържествата,защото уважавали Ботев.Каза,че са ходели и до връх Вола,под който са се сражавали четниците,до местността Йолковица,където е убит Ботев и по други места.Дори слизали долу на Крушовския извор,където четниците по нощите се спускали за вода.А сега хората от Врачанско се качвали само с коли до горе на 2 юни,много рядко някой се качвал пеш и пътеките вече станали непроходими.Тези,които искали да отидат на планина пътували с кола до където може,като предпочитали до река.Там печали както той каза цър-пър,наяждали се до спукване,лежали се по сенките,оставяли си боклуците си и се прибирали.Децата,които имали такива,нямало кой да ги заведе по планината да я упознаят и обикнат и тя за тях станала нещо чуждо.Даде пример с внуците си,които идвали за кратко на село,но не искали да излизат от стаята си дори в двора,скучаели,побеснявали и на втория ден казвали,искаме в къщи в София.

            А сега искам да опиша двете  алеи,наистина алеи на безсмъртието.Нищо,че започна в последно време една кампания,в която се принизява делото на Ботев и творчеството на Вазов.Това ме връща на мисълта,че тия,дето се стремят да мязат на изроди,та да прогресират,са такива и в мислите си,доколкото изобщо могат да мислят.Във връзка с тази кампания телевизионни репортерки запитаха хора на средна възраст,какво мислят за творчеството на Вазов.Почти всички от тях знаеха и по някой куплет от стихотворенията му.С децата положението бе различно и много трагично.

          Започвам с Ботевата алея в  Калофер.На времето тя бе една скромна добре подържана пътека,ползвана от деца и възрастни за разходка.Тя отвеждаше до Ботевата поляна,където имаше бронзов паметник на Ботев.Това обаче не се хареса на Шапкарката /Людмила Живкова/ и тя унищожи този скромен и красив природен кът.Мегаломанията,нацръкана у комуниските /или комувисоките/ стана причина тази неядяща сол,брашно /дано вместо тях да не е яла фекалопроизводни!/ и не знам какво още проста жена с препасан по индийски тертип тьорбан да промени облика на града изцяло,но в лошия смисъл.Като шеф по културата тя разпореди изграждане на мегакомплекс на Ботев от хиляди тонове обработен гранит.За целта събориха едва ли не половината Калофер,за да оформят ската към Ботевата поляна.Изработката на стъпала,скулптори и другите огромни камъни поръчаха на Завода за монументално изкуство в Илиенци,като дори го разшириха,за да може да работи с такива огромни камъни.Старите възрожденски къщи в Калофер по трасето на мегакомплекса на Шапкарката с неповторима архитектура бяха унищожени,обитателите им натикани в блокове.И така,Шапкарката „оправи” красивата и скромна Ботева алея,прокарана след Освобождението.Направиха едни стълби,водещи от реката Тунджа до някогашната Ботевата поляна.А оригиналния бронзов паметник вероятно стои в някой склад,ако мангалите не са го откраднали и занесли в Пирдоп за скрап.Вече Ботева алея в Калофер няма,има стълби,които никой не подържа и се разместват.Защото ако е имало отпуснати пари за това,нема начин да не са откраднати от съответното министерство,към което са били насочени..

           Малко по-различно е  положението с Ботевата алея от Враца към връх Околчица.Тя започва от разклона на шосето от Враца за Мездра към Паволче и Челопек.Приблизително по този път,където днес е направена алеята,са минали четниците на Ботев,след като се сражавали вече с турците в безводната планина Милин Камък.Безводието там е било причина бързо да напуснат планината.По алеята има паметници от врачански карст,по които има каменорезба.Те са много красиво оформени.На всеки има по едно цвете,направено чрез каменорезба и надпис с данни,на коя дата са били там четниците и накъде са тръгнали.Пътят на Ботевите четници е минавал в началото по стар римски път,но причината,че и там няма вода ги е принудила да слезнат в едно дере,десният приток на река Крушовска,изворът на която се казва Лесково кладенче.От кладенчето нагоре четниците са се изкачили на платото на планината,където не са можели да се крият успешно и са започнали последните им сражения.После,притиснати от всякъде останалите живи и ранени са се спуснали към Челопек,Лютиброд и Черепиш,като почти всички са избити.Който е слизал от платото на Врачанска планина към Лютиброд или Черепиш, разбира какво означава това.Разказът на Вазов,Една българка е свързан с опита й да помогне на ранен четник.Вазов е посетил с.Челопек в края на 19 век,изкачил се е на поляната Погледец над селото и вероятно там е написал разказа си,след като е чул разказите на хората за срещите им с бягащите от платто на Врачанската планина четници.

         Тази алея бе някога подържана,за  днес най-точната дума е,че  тя е заебана.В началото й  има монумент с карта на  пътя на четата на Ботев от Козлодуй до връх Вола.Алеята започва през борова гора,като дървото бор не е никак подходящо за тази планина.По нея има около 60 бр.еднотипни паметници,побити по възлови места.Паметниците са образец на майсторство на каменорезбарите и на тези,които са ги поставяли.Те няма да мръднат от мястото си.Добре,че са от камък,а не от бронз,защото циганите щяха да ги изчезнат за скрап.

        След излизане от боровата  гора се ползва трасе на  римски път,който не е от най-широките,но то минава през изсечени за него скали и няма никакво съмнение за произхода му.С излизането горе на първите пасища римският път изчезва под торфа и до платото е неоткриваем.Следва спускане към долината на левия приток на река Крушовска,като пътеката става все по-изоставена.Слиза се в долината на реката,където водата е изваяла чудни форми в карста.Малко по-нагоре е Лесковото кладенче,където четниците са нощували.Пътеката,остатък от Ботевата алея,вече е само за тези,които знаят накъде трябва да отидат.Тежко им на тези обаче,които се заблудят.Чакат ги сипеи,тръни и свински пътеки,където се ходи на 4 крака в тунел от храсти и тръни.А на заден ход не можеш да се върнеш.

         След кладенчето се излизае  на стръмен тревист скат,водещ  до превал между връх Вола и още един в дясно от него,с много характерни карстови скали.Наблизо минава обаче някакъв път,а има ли път,по него пътуват ловци и мутри с джиповете си.И стрелят.Понеже планината тук е гола,мишени за тия уроди се явяват двата паметника,близо до пътя.Единият е обстрелван яко,поразен е доста,цветето е изцяло унищожено,има вдлъбнатини в камъка от куршуми,което говори,че не са стреляли ловци,но този,който е по-близо до пътя е бил направо поразен от мутрострелците.Окършили са му ръбовете,изчукали са надписа и зветето,надписът е заличен от куршумите,откъртили са го здравия фундамент на друг голям,вкопан в земята камък и са го съборили.С помпа-пушка или с мутробазука е гърмян паметника на Ботев,не мога да кажа.Не съм отварял пластмасовите багажници върху мутроджиповете им,за да им проверявам силляха.Някой любител-строител е изправил  паметника и го е залепил с цимент отново,но по много нескопосан начин.Не е ползван бял цимент,а обикновен,който образува препаска с друг цвят и паметникът наподобява недоклан изправен човек.Тук от този превал и от връх Вола четниците са водили сражение с многобройните турски войски,като позицията им е била добра и са имали вода от карстовия извор в местността Избата.Ботевата алея продължава към този извор,но той е на такова място,че може да се обстрелва от всякъде.Затова четниците са продължили към местността Йолковица,аз смятам,че тук те са се объркали,като са мислели,че това е долина на река и че там има вода.За вода обаче е трябвало по нощите да слизат до Крушовският извор.Който знае къде е забучен той ще оцени подвига им.Йолковица не е долина на река,както изглежда,а един безводен понор.Слизаш към него,търсиш вода в тъмното,после се оказва,че трябва да се изкатериш,за да излезеш от него,няма капка вода в местността.Тук четниците са се изпокарали и през нощта са убили Ботев.Това е моя версия,но аз знам за изповедта на Никола Обретенов,съхранявана от Доростолския епископ Антоний.На другия ден са се спуснали към Искъра да дирят спасение,но до спасение са стигнали много малко от тях.С тези факти не съм добре запознат,знам позициите им по върховете,където те са се сражавали,лобното място на Воеводата,когато четата се разпада и пътищата,ползвани от тях при бягството им надолу към Искърския пролом.

          На отсрещния връх Околчица  има паметник,един огромен каменен  кръст.Връх Околчица е избран за този паметник,защото се вижда най-добре долу от полето.Под него стават тържествата на 2 юни.Той е направен наскоро,защото старият,от бронз,циганите събориха,нарязаха на удобни за траспорт парчета и предадоха за скраб в МДК Елисейна,тогава под управлението на Цветелин Кънчев и Сашо Апашо от ЦСКА /пардон,от Кремиковци!/.А този каменен паметник сега е толкова голям,че мутра не може да го открадне и да си украси с него мутробарока.

         Връщам се на изходна позиция.Не  давам за пример себе си,роден и израстнал в града на Ботев,а поколението,което познаваше стихотворенията на Ботев,живота и делото му и ценеше неговата саможертва в името на свободата.Днес хора на моята възраст двусмислено намекват,че Ботев е бил глупав,а Вазов е бил заблуден,защото е бил руски шпионин.За мен това звучи като да ми казва някой в църквата,няма Господ!Що за българин е този,който не познава пътя на четата на Ботев,за когото горе на превала към местността Йолковица на последния паметник,е написано: 

                                            Сбъдна се мечтата твоя,жив си ти! 

         Това е ек от стиха на Ботев,където той казва: 

                                            Тоз,който падне в бой за свобода,той не умира! 

        Мисля,ако хората повече познаваха  делото на Ботев,днес едва ли в страната ни щеше да има място за крадци като циганина Доган,мафиота Милен Велчев или за съдебни проститути,поставени от тях самите,за да няма справедливост за хората,а да пазят тях докато крадат,а също и останалите мафиоти /пардон,добре облечени бизнесмени/,с които те се съешват при поделяне на печалбите от митниците,наркобизнеса,застраховането,рекета,строителството,търговията с влияние и плът.Хората щяха да се вдигнат и да ги вкарат преждевременно в по-следващия етап на хранителната верига.Защото докато те сами отидат там,където отиват всички,при почвените инженери,грабежът и ненаказуемостта ще продължават,а България ще остане само едно географско понятие.

        За да не остана неразбран,ще поясня,че въпросът КАТЕ ДЖАС означава какво правиш,как си и накъде си тръгнал.Същите неща означава и въпросът СО КЕРЕС.  

                                                                                               Товарищ Пропойцев 

                                      

           




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6862096
Постинги: 2928
Коментари: 7575
Гласове: 14662
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031