Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2009 20:52 - ТРИГРАД ИЛИ ЗГОРИГРАД
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3971 Коментари: 2 Гласове:
3



                 ТРИГРАД   ИЛИ   ЗГОРИГРАД

               /къде да осъществим екскурзионно  летуване през лятото/ 

         Откакто навлязохме в нов цикъл,пазарния,когато  започнахме да си съобразяваме нашият цикъл с този на пазара в дадения момент,вече имам нови идеи за почивка през лятото.Мисля,здравословно би било да останат празни хотелите на брата на Милен Велчев,строени с откраднатите пари от външния дълг на страната,а освен тях защо да не останат празни и заведенията на мутрите по известните курортни места,а също и превозните средства на т.н.превозвачи,също откровени мутри,но маскирани по този начин.Защо с почивката си да не помогнем на хората в малките населени места,оставени след демонокрацията без поминък,вложили труда си и скромните си средства в допълнителен семеен бизнес,изразяващ се в построяване на някаква къща в красиво населено място,в която те предлагат стаи на туристи през лятото.Така могат да получат някакви средства,с които да си помогнат в това,което наричаме поминък на тези скромни и трудолюбиви хора.

          Посочвам две такива населени  места,първото е доста известно  и започвам с него.Триград има  много богата история,ще посоча,че  е бил и столица на Триградската  република след Освобождението.Причината  за тези събития е тази,че нито Турция,нито България искат този край към държавите си,защото хората са бедни и не могат да плащат данъци.И още нещо ще посоча,фактът,че помаците са били нередовни войници,наричали са ги башибозук за разлика от войниците на редовна служба,наречени низами.Поради тази причина те са участвали в потушаване на въстания в България с голяма жестокост.При заповед от Високата порта отивали и съсипвали някое село.Този метод е възприет от Ленин,който недоволен от някое село,изпращал Чапай да го „оправи”.Чапай отивал с конете и джелатите си,Ана насоччвала картечницата си към селото и ги почвала.И ставало в селото това,което помаците направили с християните в Батак,но в друг вариант.За тези,които биха почивали в Триград,е добре да се запознаят с книгата на полк.Ангел Вълчев, ТЪМРАШ.Една трагична история и за християни и за помаци,завършила с изгарянето на с.Тъмраш,изселване на помаците в Турция,където основават ново село Тъмраш там и умират всичките от горещина и болести.

         Тези работи са много дълги,ще се спра на възможните преходи от селото,ако няколко души или семейство почиват там.Селото е по долината на р.Триградска,над която минава страхотен кемеров мост,но строен от българи.Заградено е от три страни с високи планини,може би поради това е наречено Триград,но се твърди,че в историята си селото е горено три пъти и е изгражадано три пъти отново.Застанал в средата на селото обаче,това,че е заградено от три страни е очевидно.А от четвъртата е станало достъпно след пробиването на тунела в десния бряг на ждрелото,за да мине от там път.Сега ще опиша няколко еднодневни прехода,от които ще стане видно,че една седмица почивка там не стига:

           1.Посещение на пещерата Харлогата.

           Пещерата не се нуждае от  представяне,но тя има опция.Срещу  нея на другия бряг на реката има още една пропастна пещера,където по-младите участници срещу добро възнаграждение могат да бъдат спуснати в нея с въжета и да я разгледат.Аз не съм посещавал тази пещера,но съм разговарял с посетили я и те са възторжени от нея.

            
 

            2.Посещение на пещерата ни първенец,Ягодинската пещера,втора по красота в Европа.

            И тя не се нужда е от  представяне,ще опиша как се  стига до нея.Ползва се старата  пътека под връх Дурдабак за  с.Ягодина.Днес тази пътека е  вкопана широко в скалите и не е проблем да се премине.В миналото преминаването е ставало с водач,а на страдащите от високофобия завързвали очите.Освен пещерата в нейния благоустроен вид препоръчвам посещение на естествения вход на пещерата,където са живели пещерни хора.Археологическото наследство от тях е запазено и е уникално.Точно насреща има половин римски мост,едната половина е разрушена.

          Има вариант до пещерата да  се отиде с кола през Тешел,но  не е работа.

         3.Изкачване на връх Дурдабак.

          Името на върха е турско  и означава,спри да гледаш.И  аз като му се кача забравям  името му,но спирам и гледам.Вижда  се вододелното било на Родопите,Девинския  дял,а аз знам и други неща,които съм посещавал:Кантаревата кукуда,билото на Камарската стена,това не са страхотии,а страхотевици.Върхът започва перпендикулярно от рида,разделящ Триградската и Буйновската реки.По него може да се върви.

          4.Посещение на село Водни пад.

          Селото е в райска местност  и привлече мутри да си построят там мутробароци.Кристална река слиза от високото и минава през селото.Добре,че никой до сега не се е сетил да оползотвори водата да речем за някое химическо заводче.

           Този преход може да се разшири,като  се прехвърли разделящото било,което упоменах в преход №3 и се слезе в с.Кожаре.Над него в една райска местност е първият извор на буйната река Въча.Който издаяни на този преход,няма да го забрави.

           5.Посещение на с.Жребово.

           Селото се намира срещу с.Водни  пад.След селото се отива до един изявен връх,Кантарева кукуда и след него се върви за Триград по рида,разделящ река Триградска и река Чаирска.Ридът към Триград е стръмен,но към Чаирите той спуска отвесни четиристотинметрови отвесни бели скали.Те не се изкачват от алпинисти,защото са меки и могат да се извадят клиновете.Връщането към Триград става по билото на този рид,по който расте мурсалски чай.

          6.Посещение на с.Кестен.

          Това може да стане и с  автомобил.Автомобилът се оставя  в селото и се прави разходка  до с.Чамла.Това е най-високото село в България,1700 м.н.в.днес е обезлюдено.Няма по-красиво местопложение за село от това в Родопите,казвам го аз,турист с много големи познания за страната ни.

         Има вариант да се достигне  и до с.Кожаре,но да се посети Чамла е вдъхновение.

        7.Посещение на с.Чамла.

        Слиза се от Триград до Османовия  вир.Маршрутът е кръгов.За да  се преодолее по-леко денивелацията е добре да се тръгне по Чаирите,през които минава река,има езера и рибарници.Има пътека за Чамла в ляво,пада яко катерене до селото.В момента пред погледа ми се появява Перелик,долината на Мугленската река,понорите и карста на Чамла с черния бор,една красота,която винаги ми липсва.Слизането към Османовия вир става по долината на река Брахамаговица.Някога това е бил пътят до Чамла,после е построено шосе до нея от с.Мугла,че и училище.През 1933 г.известният воевода от Асеновград Тане Николов извършва там възродителен процес,връща помаците към християнската вяра и за назидание разпаря корема на бремнна жена.След този случай цялото село бяга в Турция и подобно на Тъмръшлии планиниците умират от жега и болести.

         Този преход не е за всеки.Ходи  се много,преодолява се голяма  денивелация.Един дълъг летен  ден обаче стига за него.Казах и ще повторя:да посетя с.Чамла за мен е върхов момент!

          Посочените седем прехода мисля  за достатъчни за една почивка в Триград,между тях трябва да има поне два почивни дни.А сега се прехвърлям в едно друго село,много подобно на Триград,но близо до София,село Згориград,сега квартал на Враца.В неговата трагична история е записана датата май 1966 г.когато по време на снеготопенето се скъса стената на хвстохранилището и търкалящата се като валяк тиня разруши половината село и издави жителите му,а също и всичките,които в момента пътуваха по пътя от Враца за Згориград или пък бяха в комплекса Чайка.Месец след трагедията бях разбира се там,вмъкнах им се на охраната от ДС изотзад,като казах,че се спускам без пътека от Пършевица.Нямаше как да ме върнат.Намерих по пътя лъжици от ресторанта.

        Селото е обградено от всякъде  с планина,като пред него има  една скална врата,Вратицата,после  преименована на Вратцата,което  е дало име и на града  Враца.Долината на селото е почти кръгла,като планините,които го заграждат са много различни:отвесни скали от миргел,високи до 400 м,по които се катерят алпинисти,гористи скатове,меки затревени била,те обаче не са много.Реката Лева слиза от планината чрез два притока,на левия бе злополучното хвостохранилище.Планината е такава,че път от селото през нея към Искърския пролом няма.Това не са сторили и римляните,които тук са извършили голямо пътно строителство.Има шосе до медния рудник,което достига до него,но не продължава нагоре дори и чрез пътека.От селото имаше лифт за комплекса Леденика,но мутрите не се разбраха коя да го купи за един лв.и той днес е разкулачен.За да се пусне отново това голямо съоръжение трябва много сериозен ремонт,но днес,когато и цикъла си нагласяме според пазара или кризите,това няма да стане.Съдбата на лифта ще е такава,каквато бе съдбата на карловския лифт за хижа Комсомолска,днес Равнец.

         И от това красиво населено място ще опиша няколко маршрута,ако някой отиде там на почивка,което ще бъде още по-изгодно отколкото на Триград.Веднаж като разход за път и втори път като нощувки.

         1.Маршрут №1,разходка до Враца.

         От селото се виждат високите отвесни скали на Вратцата.От разклона за х.Леденика се минава на десния бряг на реката,където има екопътека.Тя е много красива,преминава през Вратцата и по едни червени каменни плочи повежда към комплекса на мутрите,наречен Чайка.Преди това се преминава покрай един дом на алпинста и туриста.Комплексът е построен в най-красивата част на ждрелото.Има капанчета за рибари,за такива,дето обичат водни колела,предлагат луксозни услуги,по масите чакат хубавици да бъдат поканени.Доста чужденци спират тук и мутрите ги прекарват с каквото успеят.

           Пътеката продължава надолу и  достига асфалтовия път,който  навлиза във Враца.Враца е град  с облик.Не знам как врачани успяха,но цигани по центъра на Враца няма както във Видин и Монтана и така градът изглежда добре.Има си център градът,има си градинки.Сигурно не си е имал някой Усмихчо,проститут като Софиянски,да продаде градинките на мутрите да ги застроят.Има и музей в града,голяма стара черква,величав паметник на Ботев.

         2.Маршрут №2,Леденика.

         Маршрутът може да се измине пеша,но изкачването не е леко,а до пещерата има и доста слизане след като се изкачи билото.Може да се отиде с кола до комплекса,да се посети пещерата и да се направи разходка по маркираната пътека,наречена врачански карст и биологично разнообразие.Добрите туристи могат да се спуснат до кв.Бистрец по останки от римски път,но маршрутът се удължава доста.

          3.Маршрут №3,хижа Пършевица.

          Ползва се пътеката до горната  станция на лифта и от там  по шосе се достига до х.Пършевица.Връщането  е по същия път.Маршрутът е  много,много красив.

          4.Маршрут №3А,хижа Пършевица.

          Ползва се шосето за рудника,като около 500 м.преди края на шосето започва пътека в дясно,в началто стръмна,след това по-равна през несечена букова гора.Тя извежда на пътя от Туристическия комплекс за хижа Пършевица.Отива се до Пършевица,като има вариант да се достигне едно много възлово място,извора Додил.Комуниските,ако има такива в групата или по новата терминология комувисоки,комутесни,комушироки и дълбоки,могат да разгледат паметника на Георги Димитров под Медни рид.

          5.Маршрут №4,водопадът Врачанска  Скакля.

         Той започва от селото и се изкачва нагоре към пасищата на едно огромно плато,което аз наричам Триъгълника.Веднаж стъпил горе,туристът се стъписва пред красотата на тази местност,съперничеща с красотата на Понор Планина.Пътища по ливадите отвеждат към водопада,който има вода до м.юни,после пресъхва.Слизането трябва да става много внимателно,особено след него заради просташко направената пътека.Маршрутът е връх на красотата,но е доста тежък.

          6.Маршрут №5,изворът Додил.

          Този маршрут започва по шосето за рудника и след навлизането в долината на дясната река се търси пътека за платото,което аз наричам Триъгълника.Избират се пътища над долината на р.Лева и се достига под един висок гол връх,наречен Бук.В седловината под него се намира изворът Додил,началото на р.Лева.Прибирането в Згориград става като се слезе долу при изоставената мина,после се достига х.Пършевица.Маршрутът е доста сериозен,но и той е връх на красотата.

         В настоящото предложение,което  ще публикувам в блога си  искам да подтикна туристите към развитие,а не към деградиране.За мен е деградиране да се сберат няколко души,да отидат някъде,където са одили до посиняване и после отново,да опнат чалгата и софрата и разбира се,да отидат до някъде,където са били и им е аресало,а и се достига леко.Това не е творчество,не е и търсене на нова красота.Това е опит за запълване на празноти в живота по глупав начин.Да одиш като кожича напред-назад без да търсиш и да се стремиш към нещо е нищо.

          А може би новите туристи имат и нови изисквания.Напр.мъжете да си носят лаптоп или два,та да сърфират по време на почивката,за което трябва ток.А ток трябва и за вибратора на узрелите сингълки и то доста як.Подочувам,че новите многоцелеви вибратори вече имали мощност 1,63 квт.и при задействането им тук в София не само панелките на блока завибрирвали,а и противоземетръсните му шайби.За такъв мощен многоцелеви вибратор трябва здрава електрическа мрежа в селската къща,защото има опастност тя да изгори и прибора да не заработи,или пък –не дай Боже!-от вибрациите на това многоцелево съоръжение да се срути селската къща и съвсем да се оплеска почивката. 

                                                                                                  Товарищ Пропойцев

        

      

         



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gamina - хех
12.08.2009 12:45
Ами Боров камък? - водопада над Згориград :) До него има изградена екопътека. Минава се през останките от голямото наводнение през 1966 и нагоре по коритото на Лева. От поляната над водопада може да се тръгне към Околчица, Пършевица или обратно към Згориград.
Лично за мен Боров камък е един от най-красивите водопади у нас :)
цитирай
2. doctora - доктора
12.07.2012 22:48
в някой друг живот ще пътувам по българия и ще пътувам безспир останал без дъх ... воистина останал без дъх ... никога не съм излизал от българия и въпреки че вече ми се отварят възможности нещо хич не ме тегли навън ... не ме интерисуват земите извън истинската обетована земя - българия ... обикновенно пътувам с кола и вървя малко пеша ... голям пропуск, но в свое оправдание ще кажа, че след една вселена време когато се върна тук отново ще вървя пеш из пътеките български сам и с приятели останали без дъх ... гледам писаното е преди три години, а аз пиша сега ... няма значение ... 2012 година е специална година ... китайците я наричат годината на дракона, но нито те нито българите знаят, че дракона е истинското свещенно животно и тотем на българите, така че 2012 година е годината на българия ... според маите това е краят и началото на нов цикъл или според легендата това е амина ... периодът е 2012 - 2018 година ... ще видим до колко са прави древните и съвременни виждащи българи и небългари ... прекрасна е майка българия и тайните които носи са тайните на света и историята на българите е историята на човека ... успехи на вас братя планинари ... амин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6862214
Постинги: 2928
Коментари: 7575
Гласове: 14662
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031