Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2009 04:10 - НАМЕРИХ ГО!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2090 Коментари: 1 Гласове:
1



  НАМЕРИХ   ГО! 

             При село Лютиброд има две отвесни скали,наречени Ритлите,едно чудо на природата,известно в геологията като изправени пластове.Наклонени пластове в България има доста,но изправени има само тук.Продължението на същите тези две скали,разкъсани от реката,макар и не така убедителни по размери се намира от другия бряг на Искъра.В днешния си вид те наподобяват разкъсана от реката двойна завеса.Близо до малката Ритла в посока на ж.п.спирката на Лютиброд има останка от римска сграда.До 1989 г.тя бе доста запазена и дори се опитваха да я реставрират.Днес тя е обрана от мургавите бригади,търсещи скрап,от иманярите,които с металотърсачи търсят други работи под нея.Възможно е да пречи и на местните мутри да направят там МОЛ или нещо по-дребно,по мащабите на Лютиброд,та са решили да я премахнат по този начин.И затова вместо опазена сграда,издържала на капризите на времето повече от 2000 години,с архитектурна стойност,там днес стърчат руини,свидетелстващи за римското присъствие някога по тези места.

          Предположението ми,че тук е минавал римски път и тази сграда е изпълнявала някаква функция до него се оказа правилно.Аз не бях търсил тук римски път до сега,защото има три такива,които слизат от Врачанската планина към Искъра,тях съм ги описвал вече и се отклоняват от пътя,идащ от Враца за София през Балкана,започващ по долината на река Врачанска Скакля.Все повече обаче достигах до мисълта,че има и четвърти път,който над днешния участък на шосето Ребърково-Ботевград е отивал през планината до Ботевград.Днес,2.07.09 г.аз го намерих и съм доволен от себе си.Колкото и нахално да звучи,така е,защото това става много рядко в търсенията ми сред дивата и непосещавана природа на България.Това мое хоби изисква невероятни физически усилия,смелост и време,а също и специфични познания,които придобих с годините.

          За да намеря този път сега имах и голям късмет.От римската останка долу до с.Челопек огледах добре релефа на ската и си набелязах къде да търся пътя,но не намерих нищо убедително до с.Челопек,защото природната среда е много променена за този дълъг период.Късметът ми обаче проработи в Челопек.Вместо по маркирания път към Околчица покрай къщата – музей на Баба Илийца,аз отидох да разгледам новата чешма с каменорезбата,изобразяваща как Баба Илийца помага на ранения четник.После отидох да разгледам и паметника на селото с падналите през войните и за да не се връщам,завих през дясната страна на селото.Всичко ми е познато,не ме е страх от загубване.И изведнаж,пред мен- участък от римския път,дълъг около 20 м.с изгладени от копитата на животните камъни,абсолютно запазен!Камъните тип миргел стояха върху изсечената от робите скала и бяха така здраво заклещени един към друг,че не може да бъде изваден и един от тях.Помислих си,дори Догано,Симеон Боклуккобургготски или Анал Етем,крадяща с всичките си телесни отверстия не биха могли да измислят формула да откраднат и един от ттези исторически камъни. 2000 години не стигат!!!Камъните ще си стоят там докато Северна Корея дойде и ни завладее както римляните някога.

            Веднаж „напипал” трасе от пътя,за опитен в тази материя човек като мен не е трудно да разплете пъзела с него.Пътят продължи нагоре и достигна една поляна с име Погледец,където Дядо Вазов е написал разказа си Една българка.Има и табела с изказване на Вазов за изгледа от местността,като буквите наподобяват неговия почерк.След тази поляна пътят не бе така убедително запазен,но трасето му се ползва и днес за извеждане на паша на намаляващите стада с животни на Челопек.Строежът на новия път през 1966 г.е пресякъл на някои места трасето на пътя,но то личи и по високото дори камъните по него са автентични.След големия завой горе около връх Ненова могила,под който остава един разкошен понор вероятно новото шосе е било построено върху трасето на римския път.Просто друга логика няма.По новото шосе изкачваха до Околчица Тодор Живков,който от височината на местността и постовете си даваше насоки за развитие на хората от Враца,но като гръмнаха заради него Гуруня се бръктиса от идеята да го отвозват повече до там.Стана и един инцидент,когато едно момче искаше да му даде писмо с оплакване,че тормозят майка му,а гавазите на Тошо го пребиха,а после осъдиха и вкараха за дълги години в затвора,оти Тодор Живков се уплашил и паднал.Това бе последното му посещение,после пращаше заместниците си,да ги питат тях врачани защо убиха Гуруня.

         Двата пътя,новият и римският,продължават до разклона за поляната Йолковица ,/понеже съм точен ще кажа,че Йолковица не е поляна,а един обширен и дълбок понор!/ където Никола Обретенов в спор за бъдещето на четата застрелва Ботев.Ботев е държал всички четници да се сражават до край и да загинат,за да дадат пример на останалите българи да се вдигнат на въстание и да се освободят от турците,но щабът на четата не се е съгласил с него.

        Новото шосе продължава до връх Околчица с паметника,който бе от бронз и циганите го нарязаха и откараха за отпадъци в завода в Елисейна.Днес има нов паметник от камък,защото така не става за скрап.Римският път продължава в ляво,минава над поляната Йолковица и завива на дясно към местността Избата,където има извор.Старият римски път е социализиран чрез настилане върху него на чакъл.След извора при Избата пътя завива към безкрайното плато на Врачанската планина.Тук го изгубих,но го търсех упорито.Спуснах се дори до Крушовския извор,където жадните четници са слезли по нощите за вода.

           След като достигнах открита местност,от която се вижда долината на реката към водопада Скакля и идващия по нея римски път от Враца,аз реших,че ако пътя от Лютиброд продължава,това трябва да е надясно от този към водопада и излязох прав.Преминавайки покрай друг известен карстов извор,Женската вода,след това по долината на река Манастирска,по която има изоставен соцпът,аз отново стъпих на трасето на римсия път,който се спусна горе от буковата гора над мен.След километри надолу по манастирския дол по поразширеното римско шосе,за да могат да изкачат по него с УАЗ-ки преди 1966 г.Тодор Живков,баба Цола,Тодор Павлов и други уроди да кажат от високото,че са като Ботев,но и вече са го надминали,шосето прехвърли рида на Манастирската река и се спусна по долината на къса безименна река,отиваща към квартал Медковец на Враца.Тук пребивават цигани по изос9тавени къщи,които „работят” по тролеите,когато са претъпкани,по къщите на хората,когато те са на работа,по „оползотворяване” на продукцията на селските стопани по нивите.Сега оживлението им е двойно:има избори,значи гювеч за всеки ромски глас,а идва и лято,когато селскостопанската продукция вече се прибира.Колкото повече „приберат” ромите за себе си,толкоз по-могъща популация ще дадат през следващата година.А от тази популация следват детски,социали,безработни,европари за тях и евроупреци за нас,че не работим добре с ромите.

           Маршрутът от Челопек до Враца е връх на красотата и преминава през много исторически места.Сега се спирам само на римския път,а всичките забележителности ще включа в друго едно писание за тези места.В този район има страхотен резерват,Веждата,има непристъпни морени,отвесни ронливи скали,още не изкачвани от алпинисти,непипнати букови гори,безкрайни пасища,остри върхове,обширни чалове,понори,карстови извори,многобройни пещери.Аз имам специално отношение към този Балкан,защото тук е загинал моят съгражданин Ботев,със саможертвата си дал пример на останалите.И до днес има хора,които не го разбират,те не могат да разберат и саможертвата на Христос.Има и такива,още по тъпи,които не разбират величието на Вазов.Защото са допуснали да им промият мозъците.Но аз не съм от тях.Бидейки някъде,та дори и на Алабак в Родопите,когато скромен паметник или табела с надпис намомня,че там е бил Дядо Вазов,аз съм щастлив,че съм попаднал на място,посетено от този велик човек.

          А на по-младите туристи ще кажа,че да си посетил Пирин е емоция и изживяване,но да си посетил тези места е нещо много по-различно.Разликата е нещо като да си посетил оперния театър с опера от Росини или пък концерт с Пасион от Бах.Просветените в музиката ще ме разберат. 

                                                                                   Товарищ  Проройцев




Гласувай:
1
0



1. анонимен - Ами браво!
27.08.2009 09:49
От два дена чета какво си написал и искам да ти кажа поне едно браво за опита, който споделяш с нас. Не че човек като тебе има нужда от "браво", ама все пак. Правиш интересно нещо, явно имаш някаква вътрешна причина, която те води из дебрите на планините. Успех!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6862042
Постинги: 2928
Коментари: 7575
Гласове: 14662
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031