Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2009 22:19 - ЕДНО ОПАСНО ТЪРСЕНЕ НА РИМСКИ ПЪТИЩА ПО ВРАЧАНСКИЯ БАЛКАН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 7073 Коментари: 1 Гласове:
2



   ЕДНО  ОПАСНО  ТЪРСЕНЕ  НА  РИМСКИ  ПЪТИЩА

                                         ПО  ВРАЧАНСКИЯ  БАЛКАН 

        Римляните са имали някога доста заселища в Северна България,за което свидетелстват останки от техни строежи: крепости,бани,обществени сгради.Ако се съди по тях,днешното село Бели Мел е бил някакъв административен център на римската власт.Като турист съм доста добре запознат с останките от римските пътища,които прехвърлят Берковската и Чипровската планина,пък и не само там.Не крия,че да откривам римски пътища по планините е още едно мое хоби,такива имам доста.Аз винаги ги търся по време на преходите си в планините и в тази област съм доста напреднал.Някога може да и да напиша нещо по този въпрос,защото едва ли друг човек е ползвал повече римски пътища от мен.В избора на трасетата им има логика,която считам,че донякъде съм схванал.Освен тази логика има и други характерни строителни похвати,които ми помагат да усетя присъствието на римски път наблизо,дори в момента да не съм стъпил на него.Това са специфично изсечените скали.Те са изсечени по начин,който само робите са могли да направят.Те са изсичали скалите,над тях е бил римския завоевател с приготвено копие.В момента,когато те не са могли повече да извършват тази тежка работа римляните са ги убивали.

         Враца не е далеч от Монтана и римляните са извършили и тук голямо строителство на пътища.Но тук местата са по-сложни като релеф в сравнение с тези,където Балканът не е толкова широк или пък в Родопите.Особеният релеф тук не само на Врачанския Балкан,който също е част от Стара планина,но и на нейното централно било,както и на другите предпланини към нея – Понор планина и разлатата Софийска планина,това са фактори,усложнили много задачата на римските строители на пътища.Но пък за отлично запознат с релефа на тези участъци като мен,същите тези фактори много помагат за откриването на участъци от римските пътища,някои от тях запазени до днес напълно.

         Много силно впечатление ми  прави,че строителите на пътищата  са познавали добре релефа на планината.Над Враца има две възможности за строеж на път към платото на Врачанския Балкан: по долината на реката Лева и по долината на реката Скакля. Римляните са избрали втората река.Познаващ добре релефа на планината,аз преценявам решението им за правилно в стратегическо отношение.Голямата долина на реката Лева след Вратцата нагоре по течението може лесно да се следи от заобикалящите я ридове и да се извършват нападения над ползващите пътя по нея легиони или логистици.Затова римляните са избрали да построят пътя по долината на реката Скакля,което в първия момент за човек,застанал срещу водопада изглежда невъзможно.Но римляните са сторили това,за да остава пътят скрит в пазвите на планината.Точно под водопада минава този стратегически римски път,после се изкачва по платото на планината,спуска разклонения към Зверино,Елисейна,Очин дол,прехвърля се към седловината Дупни връх,след която навлиза в Понор Планина.От нея слиза към Искрец и пресича Софийска планина,за да се спусне накрая в Софийското поле.В полето обаче промените са такива,че останки от римски път по него и Иван Костов не би могъл да открие.Аз-съвсем не!

         И така,аз съм в началото  на римския път от Враца за София.Трасе от него се забелязва веднага след лудницата и старческия дом.Изсечени скали в резервата Врачански карст недвусмислено говорят,че това е римски път.Хилядите години са го променили много,но до един каптиран извор,до който се разхожат възрастните хора,трасето на пътя си личи.Преди двадесетина години пътят си личеше и нагоре,но днес е изоставен,защото по него вече не преминават стада.Хората предпочитат днес бирата и чалгата,момите – многофункционалните вибратори,момчетата с дебели дупета – лаптопи с мобилна връзка,позволяваща им навсякъде да сърфират,дори под гърмящите води на стометровата Врачанска Скакля.И затова пътят днес е изоставен и обрасъл,ужасно жестоко,ако така мога да се изразя.За да не засегна набралите към всичко злоба узрели сингълки,избягвам сравнението с един техен „непосещаван” с години орган.Запровирах се аз измежду подраста като особен вид дребна въшка,бродеща из точно този техен запуснат орган,мислейки си за участъците на римския път горе на платото,към които се бях устремил.Те са напълно запазени до днес. В един момент обаче разбрах,че пътят става непроходим и съм на никъде.Малки дръвчета плътно едно до друго по него,бодливи храсти и най-вече шипки,всичко това в жестока конкуренция кой да надделее и да завземе изоставения път,направиха преодоляването му невъзможно.Природата не търпи празно място.Аз трябваше да избирам между дясната страна на пътя,където стърчат едни огромни бели камъни по дъното на реката Скакля и лявата,където е трудно,но пък не е опасно.Този номер ми е коронен във Врачанската планина.Оставям пътеката и ходя през гората,където е много по-удобно.Това днес е единственият начин да се достигне хижа Леденика и от село /пардон,квартал!/ Бистрец.И така,оставих непроходимото трасе на пътя и тръгнах през гората,в която има някакви закони и все пак придвижване  е възможно.Но...

         В началото имаше гора,макар и много стръмен да е ската,изкачвах се някак.Изведнаж планината ми показа най-грозния си лик: Храсти със заплетени в тях пълзящи къпини,сипеи с камъни с големина като чакъл за ж.п.пътища,стотици метри високи скали.Сипеите бяха натрупани по начин,наречен в строителството режим на свободно задържане,който отговаря на 45 градуса.Да се изкачиш по такъв сипей е много трудно,защото се изпързалваш с всяка крачка повече или по-малко надолу и голяма част от усилията ти отиват напразно.Това,което просто виси във въздуха тук е: Абсолютно безводие!Само растения,които издържат продължително време без вода и животни,които могат да отидат до водоизточник,могат да живеят тук.Навсякъде е пълно с животински пътеки,които аз ползвам.Те особено личат по сипеите,където са като мрежа.Между храстите и правите дървета пътеките са утъпкани добре,което доказва,че тук има сърни и прасета.Не виждам животни,но усещам присъствието им.Всякакви миризми от тях се носят.Змия мина между едни по-едри камъни и се скри в къпините.Попадам на златка,която е умряла или убита от друго животно.Месото и вътрешностите й са изядени вероятно от дребни животни.От нея е останал един скелет в разкошната й кожа,завършващ с главата й с остри като игли зъби.Носи се злокобна миризма,напомняща,че тук борбата е безмилостно жестока.

         Намирам по-едри камъни и така  започвам да напредвам по-бързо  нагоре.Животинската пътека,покрита  с барабонки от сърни стана  широка като вървище за овце,прехвърли  един рид и започна да слиза  по ужасен наклон в някакво дере,където вероятно има вода.Да се спусна по нея не можех и да си помисля.Продължих по рида и достигнах критичното си за днес място.Гората и храстите свършиха,започнаха бели гладки заоблени скали,които някак могат да се изкачат,но ако се наложи да се слезе обратно поради непроходим участък по тях,слизане няма да е възможно.Тези участъци насмешливо са наричани от туристите куркапани,но ще напомня,че един такъв за малко не слага край на живота на Вапцаров като дете при бране на еделвайси в Пирин.Колебах се,гледах,но края на тези скали не се виждаше и поех по друг вариант.

         Аз взех това решение лесно,защото  познавам добре Врачанската планина.Ще  направя едно сравнение.Има такова понятие в строителството,строителят да прогледне в камъните.Това означава като погледне той към тях,веднага да може да определи: Този камък става за това,другият-за онова,а този ако се дооформи с чука,за да му се направи лице,също става.Аз пък за себе си мога да кажа,че се чувствам прогледнал и като строител с камъни и във Врачанската планина и мога да вземам по отношение на преходите правилни решения,както строителят с камарата камъни пред него.Веднага си взема който му трябва.А аз поемвам накъдето трябва.

         Върнах се малко надолу и гледам,на един храст има част от найлонов плик.Какзавм си,тук са идвали хора,но изведнаж се досещам,че това е част от плика,в който си купих козунак от Враца.Поглеждам си еднодневката,козунакът явно го е измъкнал някой храст от нея.Потърсих то и го намерих,прибрах го без плика.Започнах да се движа по хоризонтала през гората,за да излеза според мен някъде на нивото на пещерата над водопада.Така и стана.Но пътят бе безкрайно дълъг,вместо около два часа,преходът продължи почти пет и трябваше да се връщам за влака.

         Пак се връщам на израза,природата не търпи празно място.Освободената тук 100% от присъствието на хора и кози природа е започнала нов процес на развитие.Подрастът расте и се бори за да стане гора,по сипеите се опитва да прорасте трева,храсти и къпини пълзят и спират ерозията.Спасилите се от брадвата дървета в смесената гора дават обилни семена,които птиците разнасят и заравят където намерят почва.После не могат да ги намерят и те поникват.Така прави сойката,която е глупава,но ако не беше глупава и си намираше всичките семена,какво щеше да порастне?В широките цепнатини на карста има буки-гиганти,които вероятно поради това са били пощадени.Как се смъква дърво с диаметър повече от метър?Животните,които не видях,също живеят по своите си закони,без страх от ловци.Тук ловец в точния смисъл на думата,мутра с джип и пушка,не може да проникне.Джип не може да се качи по тези места,двестакилограмов лайновоз-ловец ще се заклещи между дърветата или ще се изсипе до Враца заедно със сипея,на който стъпи.

           Искам да отбележа,че природата на Врачанския Балкан в момента се възражда по северния му скат,в центъра на който е Враца.Според мен на първо място за това допринесе ликвидирането на козевъдството в шестте села на този скат,защото вече старите хора нямат сили да гледат кози и на второ място обстоятелството,че тук малко се сече.Защо се сече малко не знам,но искам това да продължи,дори да се спре сечта изобщо.И да се забрани на мутрите да убиват дивеча.Вместо отстрелян дивеч предлагам да отстрелят мутрите,но това не е лесно,защото нямаме държава.Тя биде разпродадена на крадци.А вместо власт,която да пази хората за да работят,нейното място зае съдебната власт,която най-безогледно краде сътвореното от тях за себе си.Тия дни разкараха Ален Делон на съда,председателят на СГС Светлин Михайлов,но пък пазят курветината от ВСС,която пияна сгази с джипа си крака на една германка и дъртата курва съдийка-пиянище от Перник,която с джипа си прегази през главата човек нса пътя.

          Излязох от гората като заобиколих доста отвесни скали,минавайки в подножието им.Колкото и да е неприятно за ходене,поне не е опасно,защото винаги има дърво или храст за да се хванеш при опасен участък.Излизам на наклонената поляна точно срещу пещерата,по която е минавал римския път.От тук надолу е лесно,но само в началото.Останките от римския път слизат при чашата на водопада,от където започва една от най-просташките пътеки,сътворени за туристите.Вместо да се ползва историческият римски път,педераси са прокарали туристическа пътека по отсрещния скат на долината на р.Скакля,зад който е туристическия дом.Вероятно за да не слизат туристите от дома долу до лудницата и да се изкачват по красивия римски път,прокарали са им този пряк участък.Той е ужасно стръмен,пътеката няма логика,маркировката е поставена по просташки начин на квадрат,минава се по гладки скали,които след дъжд стават като пързалка и са по-опасни от тези над Челопек.

           Сега няма да се спирам на долината на р.Скакля,това ще сторя един друг път,но ще кажа,че както Банско си има символ,това са върховете Вихрен и Кутело,така и Враца си има символ и това е водопадът Скакля.Като долина реката Лева е много по-дълга и интересна от Скакля,скалите при Вратцата са недостижими по размери и хубост в сравнение с всички останали по планината,но всички тези хубости остават скрити за погледа от Враца.Това,което се вижда още от гарата и почти от половината град е именно водопадът Скакля с неговата монолитна скала от врачански карст,висока над сто метра.За туристът,мернал веднаж тази хубост,тя вече е набелязана като обект за посещение.

          Но желаещият да се запознае  с красотите на Врачанския  Балкан,които са уникални,защото  ги няма по другите ни планини,нека  не забравя,че трябва да прави  това при хубаво време,трябва  да ползва пътища или да  има сигурни ориентири,защото вместо красотите,които желае да срещне,планината може да му покаже такива страхотии,които той не е виждал никъде другаде.В следващи писания ще посоча някои от тях.

       

                                                                                                 Товарищ Пропойцев



Тагове:   Балкан,   Враца,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - До един заблуден откривтел на римски пътища.....
01.07.2010 07:07
Този материал на Товарищ Пропойцев може срокойно да влезе в книгата на рекордите"Гинес"като история с изпълнена с най-много противоположности или казано другояче най-дългоопашатата лъжа...........
Бравооооооооооо
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6862214
Постинги: 2928
Коментари: 7575
Гласове: 14662
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031