Когато посещавам планината се стремя да се слея с природата в нея и да заживея по нейния закон.Поради това много внимавам за всичко около мен и ревностно пазя всяко цвете или билка.Внимавам де не сгазя бръмбар или каквато и да е жива твар,нямам и страх пред змии,едри или хищни животни,които срещам случайно.Те побягват,но аз не мърдам в това време,за да не се изплашат от мен допълнително.За мен е кощунство да отидат мацки в планината и като видят игликини поляни,да ги оберат до последния стрък.Знам,че си правели отвара от цвета и я ползвали за най-важното си място.Резултатите били далеч по-добри от тези със смрадликата.Аз не бера цветя,не бера гъби,дори не чупя и дренови клонки за баницата на Василовден.Искам,като мина от някъде,а това обикновено са най-дивите и непосещавани от хората места,да остане там чисто,да не нанеса никаква вреда на екореда в гората и ако мога да допринеса някакава полза.Установих,че най-голяма полза мога да имам към мравките.Като взема от къщи стар хляб,храня ги,а ако той свърши давам им и от моя.Като срещна мравуняк,оставям по една филийка на него.Обзалагам се,това за мравките е манна небесна.Мислели ли са те,че някой ще мине покрай тях и вместо да им разрови мравуняка,ще им остави храна за месец или повече.
В планината обаче има много интересни твари,които скачат.Едни скачат за да избягат,други да си набавят храна,трети бягат от горещината на окосмяването на животните през лятото,а през зимата си стоят плътно там,други скачат,за да могат да си разтворят крилете и да литнат.Природата е съвършенство.Ще дам примери,които са се запечатали в съзнанието ми с разни скачачи,всеки от които при скачането прилага своите си номера.
Започвам с паяците.За първи път ми скочи заплашително огромен паяк на крепостта Устра и успя да ме изплаши и прогони от дупката си.Тогава за крепостта се ходеше от село Припек,едва ли там имаше повече от едно посещение на година.По-късно отправиха туристическия поток не от с.Припек а от с.Устра,от където се изкачва цялата планина и така прогониха туристите от крепостта съвсем.По пясъчните,безводни адски горещи площадки живеят едни едри паяци в дълбоки дупки,до където се крият от адската жега.Гледам аз една такава дупка на паяк,но много широка и реших да изкарам паяка за да го видя.Взех стрък трева и леко го допирах до входа на дупката.Паякът веднага с появи на входа,огромно нещо със стотици малки паячета навсякъде по него:по тялото,по краката,по главата.Аз обаче исках да го изкарам навън и успях,но той ми изкара акъла.Излезе,гледаше мръсно,имаше половин метър от мен до него.Изведнаж той скочи към мен и преполови разстоянието,аз веднага също скочих и се отдръпнах.Паякът не мърдаше,но номерът му успя.Изплаши ме,че ще ме ухапе и ме прогони от къщата си.
Ще опиша скоковете на още един паяк,който живее високо по камъните в алпийската част на Западна Стара планина.Той е черен с много къси крака,тялото му е по-малко от лещено зърно.По осовата си линия е по-къс отколкото на широчина,едвам пристъпва,но както не може да ходи бързо,така може да подскача с късите си крачета.Когато си почивам горе по камъните често виждам такива паяци и ги карам да се размърдат с една тревичка,но гледам да ги докосвам отзад,защото така те няма как да скочат върху мен. Както едвам ходят,така подскачат по една педя неколкократно и изчезват в тревата на безопасно място.Мислят си сигурно,че ще ги убия.Спомням си един ловен скок на такъв паяк,когато се почивах на изоставен пост на Голямата чука над с.Мартиново.Кацна много голяма муха на камъка,където стоеше паяка,може би той ползва камъка за гюме както боата ползва клоните на дървото,за да си ловва птици.Разстоянието от паяка до мухата бе педя или повече,паякът се обърна бавно към нея и й скочи.Не знам крайния резултат,но мухата,която бе доста по-голяма от паяка хвръкна,а какво стана с паяка не разбрах.Може би се е хванал за нея,ухапал я е и когато падне,ще си я изгризка.А може би и нищо не е направил,защото мухата бе доста едра за него и го е издухала с витлата си.
Има още едни скачачи,заради скоците си наречени скакалци.В любовния си период са много шумни,могат да ти проглушат ушите от скрибуцане.Но и за тях има едни номер,дето върви:Свирваш им с уста много силно,те се заслушват минута-две и докато се услушват,свирнята им заглъхва.После отново почват,пак им свирваш,докато се отървеш от тях.
Сега ще дам пример с по-едри скачачи.Всички са виждали птици,които ходят,чучулигата пък е спринтьор като бегачите от Ямайка.Други птици обаче вместо да крачат,подскачат и то доста надалеч.Защото не ходят по земята,а скачат от клон на клон.По едрите пък скачат,за да могат да си разперят крилата без да ги ударят в скала,земя или клони и да литнат.Два примера ще дам с такива скачачи.Една много ранна пролет минавам покрай едно дърво, зимен дъб,на което листата през зимата остават и нещо ми подсказва,че до мен има живо същество.Поглеждам натам и на мига от дървото без да си отваря крилата скочи огромен бухал,засили се по стръмнината надолу без да се отвори крилете,после ги отвори,махна два-три пъти и отиде на ската срещу мен.За да отида там на мен ще сами нужни час или повече.
Още два скачача видях,но те ме удивиха с красотата си.Това бяха двойка орли на скалата Черней над Кирова поляна в Рила.Лежах на тревата и не мърдах,те закръжаха над мен и кацнаха на скалата над пропаста съвсем близо до мен.Не смеех да мръдна,за да не прогоня красивите животни.Те обаче се наговориха нещо и без да си отварят крилете скочиха едновременно над пропастта,отвориха ги и без да ги размахват,вятърът ги издигна отново над скалата.От скачачите,кото срещах,тези считам за най-дивните.
Друг специализиран скачач,недостижим от враговете си е заекът.Той с лекота прескача до три метра,прескачайки храсти,които не са по силите на преследвача му,после скачайки се извива до 90 градуса според началната посока и изчезва за преследвача си.Интересното е,че заякът скача и когато бяга нагоре по доста стръмни места,нещо,което може само той.Скоковете му го отървават от мераклиите да го изядат.Още по-интересно е,че заекът,ако го срещна случайно започва и на мен да върти номера,в смисъл побягва като че ще го гоня.
Други скачачи,подобни по скокове,макар и много различни са мечките и сърните.Мечката изглежда тромава,но бяга много бързо и скача когато бяга,за да прескочи храсти или клекове.На мечката й се налага да бяга рядко,но на сърната бягането е нейното спасение.Бягане не е точното определение за нея,тя скача за да увеличи скоростта си,за да прескача препятствия и да прави остри завои,които преследвачите й не могат да вземат и така тя им избягва.Малките сърненца понеже не могат още да тичат достатъчно бързо за сметка на това са много маневрени и малките им скокчета са комбинирани с промяна на посоката по начин,при който не могат да бъдат достигнати от вълци и лисици през лятото,когато те са наскоро родени.
Особен вид скачач е един смок,който живее по Източни Родопи.Той бяга бързо по тревата,но ако излезе на път някак не му спори зацепването с пътя и той започва да скача по метър и повече.Казвали са ми,че скачал върху кравите и сучел от тях без те да се притесняват от него.Такъв един смок ме пресрещна на пътя под с.Безводно и почна да пскача по асфалта в посоката,в която се движех.Но аз го надхитрих.Минах в страни по тревата и той си остана на асфалта.
В кафявата гниеща шума от листа и клонки на топло се крие друга една скачачка,кафявата горска жаба.Тя е дълга десетина см,но скача по метър и повече.Ако човек иска да си го мери с нея,според ръста му това означава да отскочи от място 20 метра.Изглежда не й е лесно да направи този скок жабата,защото преди да скочи започва да пикае и струята пикня продължава и по траекторията на скока й.
Има още два вида скачачи,доста различни по размери,но ползващи еднакви методи.Те скачат от дърветата,но имат и опция да изпълзяват от тревата и така да се доберат до животното,от което ще си набавят храна.Това са кърлежите и въшките.Те стоят по дърветата и чакт отдолу да премине животно,може и човек и му скочат.През пролетта,когато започне да се топи снега в планината,всеки е виждал милиони въшки,които са скочили от клоните в снега на хлад,та той изглежда черен от тях.Въшките не обичат топлината,поради това като се напият с кръв от животните ги напускат и се крият по треви и дървета.Същото важи и за кърлежите,които скачат от дърветата,по които са се покачили,изчаквайки да мине животно под тях или се впиват в животните докато те лежат на тревата.Кърлежът е особен ркордьор,издържа на глад до 3 години.
Суперскачачът обаче е бълхата.Тя скача толкова далеч,защото тялото й има аеродинамична форма.Бълхата няма и милиметър дължина,но скача по метър и повече или ако се сравни човек с нея,той трябва от място да скочи към 2000 метра.Такъв скачач няма нужда да се катери по дърветата.Той застава на стабилно място,за да може да се изхвърли и чрез скока си достига каквото си поиска животно,доближило се до него на около метър дистанция.
Мисля обаче,че едно човешко същество,тройният скачач Христо Марков може да подобри постижението на бълхата.След прекратяване на спортната си дейност той започнал да скача на жените,но и при тях по-малко от три пъти не можел.Това му качество най-добре го оценила Надето Михайлова,за която един само скок винаги е бил недостатъчен и обиден за нея и която нарекла тройната му комбинация ГПУ,по първите букви на аналния,гениталния и оралния й отвор,които той редувал според сигналите,които тя интимно му подавала и го насочвала.Христо започнал да й скача както изгладняла бълха на тлъста овца,а тя доразработила творчески тройната му комбинация,която придобила нови опции: ПГУ,УГП и т.н.,общо 6 броя тройни скокови комбинации.В последствие интимните им контакти понамалели,поради което Надето сега „работи” евродепутати в Брюксел,които не могат да скочат и по половин път заради целулолита си.Ако обаче тя успее и там да ги депутира и да им открадне гаража,като покани да го стопанисва тройния скачач,мисля,той ще бие бълхата по отскок,защото от радост ще отскочи от София до Брюксел на един раз.И ще престане да разправя,че я е оставил,потому что в ее пизду пропала бы конница Чапаева.А може там да й излезе и с новинка,напр.актуализирана разработка ЕВРОГПУ,включваща недокосвани до сега телесни отверстия на Надето.
Лошото е,че Нито Надето нито Христо ходят по горите,за да ги видя как се прескачат,редувайки при скоците това и онова.Само аз ходя там и срещам разни животни,скачащите от които описах в малко смешен вид.Но те не скачат,за да ни разсмиват,а защото това е начин да оцеляват в природата.За милионите години еволюция,това са научили: Да скачат!И докато номерата им минават,ще продължават да скачат!А други,животни с два крака и опция да ги разкрачват,не гаража на ЦК,а място в парламента или цяло министерство получават.И докато номерата им минават,ще си чекнат ногите,ако трябва на 180 градуса!Щом пазарът го изисква,а те запълват нишата......
Товарищ Пропойцев
