Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2009 23:12 - НА КОМ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2871 Коментари: 2 Гласове:
2



           НА   КОМ

               /  Мутра се  е изгърмяла върху  паметника на Дядо Вазов на връх Ком!/ 

         Точно това е станало!Върху паметника на Вазов,поставен там около 1965 г.

е гръмнала мутра и куршумът е улучил лявата долна челюст на поета,разрушавайки изваяния от скулптора камък.Възмутен от това деяние човек се е опитал да запълни дупката от куршума,но това е сторено много непрофесионално.Ползвано е нещо с цвят на цимент и е запълнена само част от нея.А сега нещо за Патриарха на българската литература и за този паметник:

         Известно е,че през 1880 г.Вазов е учител в Берковица,но има не съвсем здрави бели дробове в резултат на тежка пневмония като дете.Поради това той прекарва лятото по Искърския пролом,където климатът е по-здравословен от този в Берковица.Тогава се ражда стихосбирката му Скитнишки песни.В тях той описва красотата на пролома,тежкия живот на хората там,които той нарича шопите от скалаците,не остава безразличен и към обществените нагласи тогава.Стихотворенията му са премъдрост,отнасяща се за българина и за България.Защото Вазов не е само поет,а един умен човек,изпратен на България от Бога да опише промените след Освобождението и да посочи опастностите пред страната в бъдеще.Това той е сторил безкористно и безкомпромисно,поради което поръчкови проститути в литературата,активирани по сигнал,не веднаж са го критикували,когато предсказаното от него не е пасвало на простаците,които тогава са управлявали България.За беда обаче,те така са се капсулирали ,че крадеци и пияници управляват страната и днес.Това пъклено дело,да се опорочава един от най-достойните българи,което не е от вчера така е промило мозъците на тези,които се стремят да сменят един ден мошениците във влъстта,че те днес по инерция в мисленето стрелят по барелефа на Вазов.Други,по-изфинени простаци нежно подмятат,че Вазов нищо не е.

         Във връзка със здравословното си състояние Вазов изкачва на кон връх Ком през 1880 г.когато написва вдъхновеното си стихотворение,На Ком.Аз прочетох доста внимателно това произведение и като турист и еколог в най-добрия смисъл на думата забелязах в него две неща.Първото е,че той високо от Ком споменава част от Централния Балкан:

           

                               Амбарице,Купено,в лазурни глъбини,

                               Челата си забили,безгласни великани,

    

         Това не е случайно.Ком прилича по строеж на Малкия Купен,а околностите му приличат на тези на Амбарица: огромни пасища,отгоре равни,от север - покрити със смърч,под тях – букови гори,по мощ не е ясно кой масив е по-голям,този на Амбарица или пък на Ком.И аз правя това сравнение,но съм бил на Ком десетки пъти,а Вазов е бил веднаж и го е забелязал веднага.Може би,защото,той е бил през лятото често на Амбарица,върхът над родния му град Сопот.

         Обаче Вазов пропуска нещо в стихотворението си,макар пред него вселената да се разкрива.Той не отправя взор на северозапад,където вишат снага върхове,по-високи от Ком: Копрен,Трите чуки,Мартиновата чука,Миджур,който е последен и затваря хоризонта за още няколко великана след него.Явно,Дядо Вазов не е ходил горе по билото на планината след Ком,но пък е писал разкази с предания за с.Бели Мел,Чипровци и други,непосредствено под тези върхове.

    Стихотворението на Ком е добре известно,ще цитирам отново част от него:

 

                                        Но ето ме на върха и вихърът мъгляви

                                        Пред мен кат сън премина,простора ми остави.

                                        О,чудо!О,картина!Кацнал на тез скали-

                                       На тоз престол грамаден на бури и орли.

                                       Аз гледам в далний север,през степите сънливи.

  

        Ще продължа с разбора на стихотворението.Вазов казва,че е обкръжен с плешиви глави на ридове,покрити с папър и треви.Това днес вече не е валидно,всичко е покрито с хвойна,защото днес планината осиротя.Пасищата,давали поминък на хората хиляди години,днес букмално издъхват под напора на хвайната.Ще се спра на това в отделна глава.

        Неизвестен за мен скулптор е направил барелеф на Вазов,но толкова хубав,че Вазов е по-красив отколкото по портретите и снимките,от които го познаваме.На баралефа личат дори космите на мустаците му.Някякъв български Микеланджело е бил скулпторът.Камъкът е от нещо преходно между мрамор и някакъв друг камък,те са на пластове,като се образуват кавяво-розови и бели ивици.Да бъдат благословени ръцете, направили този паметник.Не може качественият човек да се изкачи на Ком,да не прочете откъса от стихотворението на Вазов и ако не го е чел до този момент,после да не го потърси и прочете цялото.За съжаление в изродите,които се навъдиха след Десетото и които дадоха вече популации от изроди на квадрат няма нищо човешко.Този акт,да стреляш по паметника на един от най-великите хора или произведения на изкуството не се случва често.Знам случаи,когато изроди англичани са си регулирали мерниците на оръдията в Египет,като са стреляли по гигантската статуя на сфинкса.Разбирам ги,англичаните са изроди в резултат на непредумишлено островно кръвосмешение,утежнено с жесток наследствен алкохолизъм.Никоя държава нещо добро не е видяла от тях до днес,посятото от тях дава и сега отровни плодове дори тук,на Балканите.Друг такъв пример има с талибаните.Те взривиха статуи на Буда.У нас мутра се е изгърмяла върху паметника на Вазов.Само един съдия може да извърши по-неморална или просташка постъпка,ако в резултат на нея ще се нагуши,докато мутрата иска да се пише биринджия,да сплаши другите.Това могат мутрите,рожбата на Десетото,надвластни на обслужващите ги законодатели и съешили се със съдиите.Примери за симбиозата съдии - мутри много,няма да давам пример.Само ще спомена,че за да не връщат откраднатия кръст пред НДК на гроба в с.Гинци,от където е откраднат,пътуващите каси,т.н.мастити адвокати по 200 килца и отгоре като угоената свиня Марковски,яко са нагушили с финикийски знаци петимните за тях съдии,проституиращи по казуса с кръста.

           Както вече казах,условията за посещение на масива Ком- Сребрен от юг сега са толкова благоприятни,колкото никога не са били.Клеонът изчезна,но трябва да се внимава при ходене за разхвърляна бодлива тел.Сега се построи водохващането на касадата Петрохан-запад и път за обслужването му.Той започва от с.Гинци и достига сръбската граница над с.Бърля.Шосето е дълго 20 км.Това са големи придобивки за туристите,които те могат  да  ползват при навлизане в този див и красив район на Балкана.Аз съм един от тях,но съм доста напред в тази материя и искам с познанията си на този район да насоча другите да го посещават по-усърдно,а непознаващите го - да го упознаят.Природата тук е уникална и е запазена в значителна степен.Започвам с орографията и хидрографията на масива Ком – Сребрен,под който минава водохващането.От изходни точки от него по стари вървища и пътеки може да се стигне до билото на масива където човек си поиска.Разбира се,ако улучи правилната пътека,а това не става от първия път.Трябва да се мине отгоре,да се огледа ниската част на планината,да се набележат долини,ридове,стари пътища,да се набележат репери за ориентиране.Планината тук е огромна,тя не е по-малка от Амбарица ведно с Купените.После трябва със същата цел да се премине долу по шосето.

         Масивът Ком – Сребрен започва от проходът Петрохан,продължава през върховете Зелена глава,Гола глава,трите Кома и след една могъща седловина с ярко откроен алпийски връх на нея достига връх Сребрен.От дясно на Сребрен имо още един пършив великан,друг по-малък пършивец се издига в страни от него в посока на рида Дълги дел.Мащабите тук са невероятно големи.Ком е много характерен.Той прилича на Малкия Купен и аз съм го кръстил Самотният Купен.Ще разгледам ридовете и реките,които изтичат от този могъщ масив само на юг,за тези на север ще има друго писание.

         От Зелената глава на юг тръгват къси стръмни гористи ридове и рекички между тях,които скачат към най-голямата река в района тук,река Нишава.От Голата глава нататък ридовете стават все по-дълги,широки,с пасища и гори по тях и доста пълноводни реки в долините.Река Нишава обаче тече все по високо в долината си и скатовете на трите Кома се превръщат в обширни пасища.Достига се първият рид,който се отделя от Ком,ако мога така да се изразя,той е много грамаден.Между него и Ком се намираха Нишавските говедарници,които се ползваха за лагер през лятото на говедата от с.Гинци.Днес те са изцяло разкостени.Южните голи тревисти скатове на Ком и северните скатове на рида,който започва от Ком,обраснал гъсто със смърчови гори е неповторимо красива комбинация.Това,че смърчът е тъпо за промишлеността дърво и става само за хартия го е отървало от брадвата.Местността на Нишавските говедарници е връх на красотата в района.Рекички от ливадите към Ком и от смърчовата гора се отправят към водосборната зона,където някога тревата и водата са били в изобилие.Днес там има мочури и хвойна.Където са лежали овцете има лапат и коприва по два метра.Този рид,започващ от Ком свършва чак в Гинци.Той е много висок,според е по-нисък с не повече от 100-200 м.от Големи Ком.

           Същият този рид при отделянето си от връх Ком разделя водосборната зона на река Нишава и тази на река Височица.Превалът е заоблен,тревист,със страхотен изглед към алпийската част и пасищата в района на планината.Застанал на него,аз не мога да преценя Нишавския говедарник ли е по-красив като местоположение,или този от другата страна на рида,Губешкия.Нишавският е заграден предимно с пасища и гори,а този е заграден и със скали,оформящи върхове като родопските турли.

         Следващият рид,който тръгва от Ком едва ли е по-малък от този,който прегражда река Нишава от юг,но е много различен.Той започва с пасища,после има две турли,съвсем истински,после букови гори,разкошен превал,отново букови гори,които по най-високото преминават в смърчови,после идват скали,отново гори и ридът слиза при бившата застава на с.Комщица.Изобщо се отказвам да описвам красотата му,но тук съм си избрал едно място за нощуване,защото го считам са върха.Един красив превал с поляни и гори,че и извор.По цяла нощ на извора идват различни животни и водят разни спорове.Не им пука,че до извора има кола и вътре спи техен гост.

        След Ком билото слиза малко и се изкачва отново при един следващ остър връх,който пуска алпийски рид между реките Височица и Сребърна.Между Ком и този рид има долина – пасище,както се казва на съветски език,необятна,но не е само тя.Такава е и долината между този рид и следващия,където нито ридът нито долината са по-малки.Следва малка долина-разклонение от могъщия рид,служещ за граница между България и Сърбия.Това е много красива долина,има запазен 100% участък от римски път,но е ужасно тежка за преодоляване нагоре поради участъците с хвойна.На места хвойната е висока колкото мен и представлява самият ужас.Иглички навлизат във всичките телести отверстия.

           Последният рид започва от връх Сребрен на юг и служи за граница между България и Сърбия.Той е не само много дълъг,достига с.Бърля,но и много широк.На север друг огромен дълъг могъщ рид,нарича се Дълги дел достига чак до село Гаврил Геново в Дунавската равнина.Огромно нещо и много красиво.Напомня за кръстоподобието на връх Амбарица с двата странични рида,Хубавец и Кралимарковската порта,наподобява също родопския Кръстовръх.А посред тия великани какви огромни пасища има,човек трябва да посети тези места,за да схване мащабите им.

     

      А сега малко и за хидрографията на масива Ком – Сребрен:

      От връх Зелената глава извират малки поточета,които стръмно слизат към река Нишава,но при следващия връх,Голата глава,положението се променя.Рекичките идват по-издалеч,набрали са повече вода,събират се заедно в широки долове и така достигат река Нишава.С издигането на планината към първия от върховете Ком рекичките стават по-пълноводни и вече спокойно текат към р.Нишава.Тази тенденция са запазва по продължението на Среден Ком,а после и на Големия Ком,който наричам само Ком.Реката Нишава вече се е образувала и тръгва надолу към Гинци,после към Годеч и влиза в Сърбия.

     Не така обаче стои въпросът с реките при рида,за който казах,че по него има Турли. От лявата му страна е първата река от трите,които образуват по-надолу река Височица.Тя е доста голяма,прибира и един приток от рида със смърча,успореден на трте Кома.След рида с турлите огромна долина акумулира доста вода и от нея тръгва обилна река,пак с име Височица.Ще отбележа,че в Сърбия също има река Височица или Височка.За тези реки са направени три водохващания към каскадата.

    След тях започват реките с име Сребърна,които са по-пълноводни от реките Височица.След рида с турлите има нов огромен,но къс рид,висок до небесата.Зад него тече още една река Сребърна,не мога да преценя коя от двете е по-голяма.Трета река извира измежду две отклонения на рида от вр.Сребрен,рид,служещ за граница със Сърбия.Тя не е толкова голяма,но има приказна водосборна зона и останки край нея от римски път.

      Ще се спра наратко и на природата по рида Ком - Сребрен днес.Едва ли някъде другаде в България тя е така запазена.Бедата обаче идва от другаде.Изоставени са пасищата,по тях вече няма и една овца или крава и сега пасищата се покриват с пасищния бурен,хвойната.По-кратко казано,пасищата издъхват.А с тях и животните,които се хранят с трева.Тревата вече е оскъдна за дивите жгивотни,които напускат района в търсене на нови пасища.Хвойната се разпространява много упорито и днес се е разпространила до там,че вече нищо не може да я спре и нищо не може да я премахне от ливадите.Някога за това са се грижили постоянно овчарите,премахвайки през пролетта появилите се гнезда с хвойна,но днес нещата са изпуснати.Така са изпуснати,че са стнанали необратими.Ще направя едно сравнение.Ако не се оре една нива с години,в нея израства подраст,образуват се млади дръвчета и повече тази нива не може да се обработва.Нарича се келеме.С пасищата нещата са по-задълбочени.Ако нивата е едно келеме,обрасло в началото с млади дръвчета,то хвойната е по-скоро за ливадите като вече големи неизкореняеми дървета в нивите,посадени от птиците незнайно кога.Унищожаването на пасищата променя и флората и фауната.Като няма трева,няма да има и животни.През хвойната може да премине само дивото прасе или в нея да се укрие вълк.За човек високата хвойна е направо невъзможна за преодоляване.Това е еволюция в планината и тя ще има продлъжение,което вече се забелязва.Из под хвойната прорастват млади смърчови дръвчета.Сега хвойната ще ги пази от животни и бури,после те ще се превърнат в гора и ще удушат хвойната,тя ще се превърне в тор и дърветата ще го изядат.Пак хранителна верига!С отхождането на хората от планината,която са обитавали хиляди години,в нея са започнали промени,които не могат да не се отразят на природната среда.Като просветен любител – еколог,имам разни догадки.Това обаче,което мога да кажа,че се случва в продължение на 40 години,откакто посещавам този район е,че планината осиротя,подивя и се обезобрази в голяма степен от безобразната сеч,която направи огромни площи непристъпни и за хора и животни поради джунглата от подраст.До 200 години подрастът отново ще се превърне в гора,в която си има закони,но не нашите,а Божиите.Които ги има в неосечените гори и днес.Частично познавам тези закони и ползвам често пътища на дивите животни из тях.Сигурно е,че ще се възстанови гората,но дали хората ще я оставят 200 години без да я експлоатират такъв дълъг период?

           Сега ще опиша някои от маршрутите към масива Ком – Сребрен,които станаха по-леки за изминаване след въвеждането на пътя за обслужване на каскадата.Някога към Ком се тръгваше от Петрохан,а също от селата Гинци,Губеш,Комщица и Бърля.Днес при съответна организация на прехода поже да се избере изходна точка към определен туристически обект от шосето край каскадата,като тази възможност прави преходите поне с два часа по-кратки.Един пример: някога от с.Комщица до връх Ком се стигаше за около 7 часа.Два часа се вървеше до заставата,още три до говедарника и два до връх Ком.Сега ако се тръгне от местността Превала,където пътят прехвърля тунел от каскадата,за 2,5 часа се достига връх Ком.Това е най-краткият маршрут до него от юг.По-долу ще опиша няколко маршрута,връх на природната красота и дивотия по-подробно.Това не са маршрути,това са инвенции.Който е музикално просветен,ще разбере смисъла на това понятие. 

     Започвам съвсем накратко с маршрутите към масива на Ком,които наричам класически.Изходна точка за тях е краят на асфалтовия път за станцията на връх Зелена глава,от където започва римски път към долината на река Нишава.Този римски път след около километър забива надолу към реката,като соцпът продължава до местото на някогашните овчарници.Голяма част от тях бяха в подножието на вр.Голата глава,където имаше чешми,корита за вода,къшли за овчарите и кошари.Днес няма нищо.По чешмите няма капка вода,вероятно тръбите са изчезнати,нали са от джелезо и ги вземат в Отпадъци.От тук се разкрива страхотна гледка към Малък Ком,стърчащ досущ като Купените и страничния рид между главното било на планината и с.Гинци.Неговата природа е подчертано алпийска,пасищата по скатовете на Ком – също.На север се виждат малкият язовир Среченска бара и големият,Огоста.Вариантите към връх Ком от тук са три.В дясно започва път за хижа Ком,който го строиха военните през 1976 г.за граничарите.Този път минава по местност,олицетворение на северната природа.Построен е на стръмен скат,над него се редуват букови и смърчови гори,надолу се спускат стръмни ридове,обрасли с бук.Има и много малини.Този път достига старата хижа Ком и се разделя в дясно за новата хижа и в ляво през смърчовата гора за връх Ком.

     От разклонението с трите направления има пътека по билото на Ком,която преодолява последователно трите върха.Обгледността й няма предел.

      Лявото разклонение пък представлява соцпът за овчарниците и говедарниците от времето на ТКЗС-то.От трите пътя този ми е любимият.Той върви малко над долината на р.Нишава и достига изворната й област между Голям и Среден Ком.Красотата тук е в най-висша степен.Някога тук бъкаше от крави и овце,днес бъка от мутри с офроути,кросови мотори и мутромотори с четири колела тип АТВ.Те са проправили път през хвойната нагоре кам превала между Среден и Голям Ком,който улеснява туристите.От превала с леки денивелации започва пътека,която не преминава през върха,а преодолява превалите по ридовете на юг от масива и по която животните са били превеждане в една или друга долина в търсене на паша и вода.Днес тази пътека е запазена и може още да се ползва,ще стане дума за нея по-късно.Сега само ще отбележа,че тя достига рида,служещ за граница между България и Сърбия и че това е било вървище за хиляди животни,за които се е търсела повече трева и вода.

    Връх Ком е изшилен над тези меки долини като Малкия Купен от комплекса на Амбарица.От него се разкрива изглед навсякъде,но Мартиновата чука,характерна поради това,че се състои от две чучки скрива най-високия връх на този дял,Миджур.Започва слизане по билото до един по-малък алпийски връх с мощен рид на юг и след доста дълго изкачване се достига едно много голямо плато,заобиколено от гигантски чалове.Само един от тях има име,връх Сребрен.Ползва се част от трасето на някогашното съоръжение,на което мрежата липсва,стърчат коловете му и е разпръсната навсякъде бодлива тел.Тук ще направя едно отклонение:

     Стълбовете на съоръжението са бетонни с размери 10х10х250 мм. с много здрава армировка.Един стълб тежи около 85 кг.Войниците са носили тези стълбове по двама души и са копали дупки по половин метър за тях.После са трамбовали пръстта.Където е равно,не е страшно,но има побити такива стълбове по скатове с наклон по-малък от 45 градуса спрямо вертикалата и как е ставало това не ми е ясно.А тук е високо към 2000 м.н.в.Към стълбовете има допълнителни съоръжения от дърво,прикрепено с пирони.То служи за изолатор,защото мрежите са заземени,а бодлината тел е под напрежение.Принципът на изпълнение е т.н.Уитстонов мост,а системата се нарича Сигнал- 100.След падането на социализЪма мрежите бяха откраднати и отнесени на Отпадъци,но стълбовете няма как да се извадят и използват.Те стърчат със страшна сила,както е казал Вазов за бесилката на Левски.Още по-лошо е положението с дървените части за изолация от горната страна на кола,които са разхвърляни.Пироните по тях са направо смърт за чифтокопитното животно,стъпило върху тях.Голяма беда причинява и разхвърляната бодлива тел,в която може да се заплете диво животно и да се нарани или пък телта да го убоде в участъка между двете половини на копитото,който е много нежен.В такъв случай животното –крава,сърна,овца - ще умре от инфекция.Можеха да намерят тия говеда пари да посторят такова скъпо нещо,с гордост го наричаха съоръжението,а не намериха пари да премахнат тези опастности и грозотии.Вместо това разкрадоха военното наследство и чак тогава мирясаха,оставяйки това тежка наследство на хора и животни по планината,да напомня на хората за идиотщините им.Един военен министър,наподобяващ хомоноид-кръстоска между прасе и човек,Свинаров,който бе тогава министър е отговорен за това.Изрод!

      Стигнах до връх Сребрен.В подножието му има стар пост,разрушен изцяло и нов,той пък- изоставен.Върхът се състои от някакви меки люспести скали съв сиво-син цвят,но преобладаващо е затревен.Имало е рудник под него за сребърна руда,за нуждите на рудника доста са обезобразили природата наоколо.Правени са и разкривки,копали са канали за вода,всичкото това днес е заебано.Сградата,където бяха военните стърчи като череп без очи.Грозотия и безстопанственост в пазвите на рая.....

        Връх Сребрен предлага страхотен изглед не само към Балкана,но и към други наши планини,че и към Сърбия.Това,което се набива веднага в очи е безстопанствеността и опустошената природа у нас и точно обратното в Сърбия.При нас всичко под планината е умряно,в Сърбия е подържано,има живот.Нека някой хвърли поглед към нашата Комщица и към тази,която е в Сърбия!От връх Сребрен има красив път за хижа Здравченица по билото, днес също пълна скръб,предлагат я на мутри да я купят.Този маршрут само упоменавам.Има и шосе за с.Дълги дел,построено върху стар римски път,пресичащ планината от север на юг.Първият маршрут обаче,който ще опиша е този от връх Сребрен до с.Бърля,връх на красотата,изминава се горе по рида,започващ от връх Сребрен и служещ за граница между България и Сърбия.

          Има широка полоса в близост до граничните пирамиди,по която може да се върви и път малко по-в наша територия.Ридът е огромен и прилича на централното било на Балкана.След като се преминат три открояващи се върхове с пирамиди по тях се слиза на заравненост и се върви високо над с.Комщица,към което има няколко отклонения.Горе по билото няма гора,към сръбската част-също.Към Комщица обаче се спускат стръмни гористи скатове.От билото се разкриват красиви гледки в посока на Губешките понори и Петрохан у нас и към обработените ниви и подържани ливади в Сърбия.В ляво се виждат причудливи скали,които се спускат към долината на река Височица в района на манастира Св.Николай Летни.Граничната ивица слиза стръмно в с.Бърля.Това е едно село без бъдеще.Някога бе вътре в мрежите,хората тогава се изселиха,но въпросът е,че живителната му връзка бе прекъсната след 1922 г,когато имотите на хората от селото,ниви,пасища,останаха в Сърбия.Селото остава днес само едно географско понятие.

         Сега ще опиша три маршрута от Гинци,първият от които е т.н.Нишавски път.Става въпрос за римски път покрай река Нишава,който започва от моста над селото и се изкачва към Петрохан.Пътят е бил с голямо значение някога,когато по него са били извеждани животните на Нишавските говедарници и овчарници.Днес той е от значение за подържането на каскадата Петрохан.По този път са били изкачвани машините и хората,пробили тунела,за да съберат водата от реките Сребърна и Височица с тези на Нишава и да ги отправят в каскадата и после за пиене в Монтана и Враца.Пътят е римски,после е подобряван,на места римски оригинални участъци са непипнати.Камъните им,заклещени един в друг не са мръднали повече от 200- години,макар върху тях вече да преминават не коне,а камиони.При сградата на водохващането римският път завива на дясно и се изкачва на Петрохан преди връх Зелената глава,после слиза на Петрохан и изчезва във вековната гора над Бързия.Пътят покрай реката продължава за нуждите на строителите и свършва внезапно.Теснината е доста притеснителна ако водата в реката е голяма.В дясно обаче има много пътеки,които водят до говедарниците на р.Нишава,която обаче трябва да се пресече,а през пролетта това е почти невъзможно.Днес този маршрут не се ползва от туристи и това е техен пропуск,защото е много красив.Нишавският!

         Вторият маршрут от Гинци започва по шосето за каскадата и достига бившата хижа Малина.Под нея се простира огромен понор с карстов извор и микроязовир.От най-високата част на пътя започва пътека в дясно към високия рид,която идва от Ком и зад който тече р.Нишава.Достига се билото и се върви по него.Като обгледност,този маршрут надминава маршрута по билото на трите Кома.Те се виждат от тук в цялата им мощ,също Тодорките,понорите под Петрохан и какво ли не.Ако човек е упознал тези места предварително.Да не пропусна,Витоша,Рила,планини в Сърбия.Ридът свършва при нишавските говедарници,като смърчовата гора се редува с прекрасни алпийски поляни.За този маршрут специална пътека няма,ходи се по билото,но никак не е леко то да се измине.

          Третият маршрут продължава още малко след отклонението,което описах и достига път,идващ от с.Комщица.Той върви над реката Височица,след това до самата нея и извежда на Губешките говедарници,друга перла на масива Ком-Сребрен.От тях се достига връх Ком,после хижа Ком,може да се слезе в с.Гинци.

       А сега ще укажа маршрути към масива Ком-Сребрен,които се предприемат от шосето за обслужване на каскадата.Те са три по долините на река Височица и три по долините на река Сребърна.Един прекрасен маршрут има по рид между реките Височица,други два по ридове между реките Сребърна.

     Първият маршрут по долината на р.Висчочица го описах,това беше пътят за говедарниците на Губеш,който идва от селата Гинци,Губеш и Комщица.

     Р.Височица има обаче още два притока и покрай двата има пътеки.Да се намерят те е лесно,защото реките се вливат в каскадата,пътеките следват долините на реките.Те извеждат на различни места на пасището към говедарника,но красотата е еднаква.Между двете реки има гол рид,не много висок,който също извежда на говедарника.Маршрутът по него дори надвишава по красота тези по долините на реките.

        Тези три маршрута са сравнително леки и са много красиви.От говедарника може да бъдат продължени според инвенцията на туриста.

        Следващият маршрут,който препоръчвам е от местността Превала към Ком.Превалът е на рида,започващ от Ком и слизащ в с.Комщица.Под него минава тунел на водохващането,намира се на 15-и км.от с.Гинци.От него може да се слезе в с.Комщица по много красив и обгледен маршрут по билото и още поне по 5 пътеки и вървища,една от друга по красиви.Опастност от загубване няма,слизаш ли,значи отиваш в с.Комщица.От Превала започва пътека към Ком,която разбира се се изгубва в хвойната,но Ком се вижда постоянно.Заобикалят се две турли и се излиза на нов превал,който разделя две огромни долини на реки,последната Височица и първата Сребърна.Тук има разклонение.В ляво се върви по пасищата под Ком и може да се слезе в другите долини на реките.В дясно се върви към Губешкия говедарник,а нагоре – към Ком.Преходът е много красив.

      Друг преход,днес много труден заради хвойната е по долината на първата река Сребърна в посока Ком.Този преход смразява с мощта на долината,която от долу нагоре ми се струва безкрайна.

      Прекрасен преход,стръмен,но преодлим без допълнителни усложнения е този по следващия рид с двете скални брадавици по него,по който е минавало соъръжението.Веднаж стъпил горе на рида,не мога да си спра погледа на нещо определено,защото всичко е прекрасно.Ридът извежда на билото,но преходът по този рид е пръв по красота в сравнение с другите била.

      Следващ много друден преход заради хвойната е този по следващия приток на р.Сребърна.Вероятно тази река е най-голяма по дебит от всичките.Пътеките на овчарите са обрасли,нагоре започва хвойна,много е трудно.Десният скат е малко по-свободен от хвойна.Не препоръчвам този маршрут на не добре подготвени туристи.Хвойната ще ги пощури и ще откачат.

       Следва рид с широко теме,зад който тече най малката от реките Сребърна.Ридът може да се изкачи сравнително леко,той е по-свободен от хвойната.Този маршрут отстъпва по красота на другите.

       Последната река е била ползвана от римляните,за да построят покрай нея римски път,който трябва да прехвърли планината и да свърже мястото на днешната Комщица с мястото на днешното село Дълги дел от другата страна на Балкана.Маршрутът е много труден в началото,докато се достигне римския път.За жалост той изчезва в една хвнойна,висока човешки ръст.На половин км.през хвойната се достига полосата и път край нея,който върви в наша територия.Предупреждавам,който ходи натам добре да гледа за пирамидите,защото заплетен в хвойната ще отиде в Сърбия,ще го гепнат и после ще му трябва кофа с мастило да опише,какво е търсил в хвойната,защо е преминал границата незаконно и посолството ни ще трябва да плати солидна глоба за да го пуснат,а после трябва да се издължи на послството.А със сигурност преди това сръбските граничари ще го набият и окрадат.

        От полосата туристът има два варианта.Единият е да слезе в с.Комщица или Бърля,другият да продължи нагоре по пътя,чиято красота сигурно е като тези в рая.

         Написаното е бегъл опит да насоча туристите към този забравен от тях край.Липсват подробности в преходите,които описвам,самите преходи са най-леките възможни,те могат да бъдат няколко пъти по толкоз и все така красиви.Препоръчвам на туристите да изминат билото на планината от Петрохан до връх Сребрен и да се огледат,като си набележат репери.После да изминат пътя покрай водохващането,който е 20 км.и да гледат нагоре,като отново си набележат рерпери.Чак склед това да се устремят нагоре или надолу,но предупреждавам,че не се вижда всичко и изненадите /трудностите/ се сипят като на бясно куче тоягителПланината е дива,освен диви животни,хора няма,само секачи на дървета.Преходите тук са за много сериозни туристи,които търсят дивата и красива планина.Тук тя е такава повече дори отколкото в Бековско-Чипровско-Белоградчишката част.При преходите непрекъснато се срещаш с разни диви животни,но уверявам всички,нищо страшно няма,защото всичко бяга от човека.При срещата обаче трябва да се запазва спокойствие и да не правят резки движения.На мен ми направи впечатление една лисица,която ровеше с лапи в дупка и не ме чу дори когато застанах на метър зад нея.За да не я стресна я погледах,тя е такава красота и си тръгнах леко,но тогава тя ме усети и мишката се спаси.Тук лисиците са с друг цвят,преобладава жълтото в кожуха им.Впечатли ме и един черен паяк-скачач.Както смокът стрелец скача по метър и повече,така и този.Бяга бавно,като се изплаши от мен,но пък скачаше по една педя,а бе с размер на лещено зърно.Дивите свини са също различни,не са страховити като тези по Мургаш,във всеки случай са ми по-симпатимчни от Свинаров,когото цитирах.Сърните са по кафяви и нямат бяло около дупенцета си,в никакъв случай не ги намирам за красиви като тези по Мургаш.

           Попаднах и на стадо коне,но се държах много спокойно и минах съвсем близо до тях,свирейки с уста бавна мелодия.Една кобила се затича към мен и започна нещо да ми пхриказва,приказва и тръгна по мен.После разбрах,че са й продали кончето и тя си го търси.На връщане конете изобщо не се питесниха от мен,приеха ме за свой човек,аз минах по средата на стадото спокоен,те си пасяха и ме бройкаха с по едно око.Вечерта слязоха при мен,обиколиха ми колата и така спах в компанията на сто-двеста коня.На следващия ден,слизайки от планината видях отново няколко от тях,безжалостно претоварени с дърва,а нямаше кой да ги разтовари.Всичките като един тръгнаха към мен и ми заприказваха отчаяно нещо,но сега ги разбрах веднага: Разтовари ни веднага,защото едвам издържаме!Не можех да сторя това,влязох в колата и просто избягах.

         Толкова жестоки хора.Веднаж претоварили конете до смърт,а после,няма кой да ги разтовари и така с по 300 кила дърва на гърба ги държат в жегата. 

      Ще завърша това писание със специална глава, 

                  ГИБЕЛТА   НА   ПАСИЩАТА   В   БАЛКАНА 

         Това е най-точната дума.За първи път се замислих върху това след една прокламация,залепена навсякъде в Чипровци.В нея се казваше,че трябва да се спасят пасищата,защото ще настанат непредвидими и необратими екопромени.Някакви като мен любители еколози бяха написали това.Хората обясняваха в прокламацията,че пасищата са част от екоравновесието,че акумулират вода,че предпазват от ерозия и че са необходими и на хората и на дивите животни.Тогава за пръв път се замислих по този проблем,познат ми до болка.Всеки,пътувал от Козята стена до Дерменкая е преодолявал ужасните хвойни,разпростиращи се върху бившите пасища.Но хвойната не е завладяла,по-точно тя ги е унижожила.Огромните пасища по Юрушка Грамада,Триглав,при Сребрен-Ком,при Копрен-Миджур и къде ли не издъхват под хвойната.С тяхното изчезване изчезват и тревопасните животни,а после и хищните,които ги ядат.Балканът в алпийската си част става непроходим не само за хората,а и за животните.С изключение на дивите прасета,които като циганите и съдиите печелят от всичко,което води хората към лошо и се стремят към него както старата мома към вибратора си.

            Какво представлява хвойната!

            Това е един храст,роднина с бора,но без смола.Той расте на гнезда на голяма височина,след клека,защото е много устойчив на тежки атмосферни условия.Нито суша,нито лавина,нищо не му пречи.Устойчив е срещу тях като циганин срещу бацили и вируси или съдия срещу критики от цял един народ.Лошото е обаче,че за разлика от клека,който расте от определена височина нагоре,хвойната расте в много широк диапазон,като тази,която е най-ниско става най-голяма.В началото се появява едно гнездо с вдлъбнат център,там се крият животните.После се изправя леко нагоре и заформя кръг.В този кръг може да спи животно,да има мравуняк или нещо друго.Има хвойна и в друг вариант.Тя расте права по най-сухите скатове и се нарича безсмолист бор,така както има клек и изправен клек,черна мура.Борбата срещу хвойната е ранното й изкореняване от овчарите,когато се появи по пасищата,но днес такива няма.И она пойде.Така пойде,че спасение от нея аз не виждам.Цяла България да се качи в планината,не може я пребори.Дървесината й е стахотно здрава.Ако се запали тя гори,но остават голи клони и положението става още по-страшно.Аз специално съм си патил от хвойна много и я считам за мой много голям враг в планината.Преди година извърших подвиг,да се измъкна от едни хвойни под вр.Копрен,по високи от мен и с клони,по-дебели от ръката ми.Хвойна.мутант.Излязох от нея без анурака и телефона си,но все пак излязох.Преодолях участък от окол 500 м.,но ако имаше още толкова не знам дали щях да се справя. Иглички от нея хвърчат и ти влизат навсякъде,после се чешеш като крастав.Това е новата опастност за планината,до сега не е измислен лек срещу нея.Понеже имам ненавист към хвойната,когато дават филми за Алпите например,гледам за хвойна,но такова нещо не видях.Значи там срещу нея се води борба непрестанно,тя продължава и днес.

         Има случаи,когато овчари са палили доста големи храсти от хвойна.Получило се е нещо по-страшно отколкото ако не бяха я палили.По земята са се разстлали едни здрави клони,които ти хващат крака,свалят ти обувката,изтрясквата те като пружини по ашиците или по мускулите,ако засрещнеш счупен клон през панталона ти срязва кожата.Такава хвойна ми проби стахотна маратонка и ги хвърлих.Ако е полезна с нещо хвойната,това е с нейното антисептично въздействие.По време на чумавите години хората са бягали от селата и са спяли във вдлъбнатата част на хвойновите храсти,за да се запазят от заразата.Ако деца с белодробни заболявания посещават местности с хвойна,подбрението идва бързо.Някога децата,прекарали тежка пневмония са били слагани да спят в обора на овцете,чиито тор също има антисептично действие,а също са ги карали да ходят сред хвойната.

         В близките си планове замислям продължение на това писание.То ще бъде озаглавено КЪМ  МАСИВА  КОМ – СРЕБРЕН  ОТ  СЕВЕР.Не мисля,че ще се втурнат натам туристи,но нека да останат тези писания,защото те касаят непознати места,криещи дивна красота.Не знам някой друг да познава тези места като мен.След поколението на днешните момчета с дебели дупета и лаптопчета по на двете им бузета и закоравелите сингълки с програмирани от самите тях вибратори вече с 65000 програми и 1,3 кWt мощност,което твърде,че е най-фърст, /за мен-пълните нещастници/, може да се пръкне и едно по-нормално поколение,девизът на което да бъде: Назад към природата!За тях,писанията ми ще са полезни.Разликата между един човек,осъщствяващ връзка с природата,черпещ от хармонията й и туй нещо с лаптопа или вибратора,не поемам отговорността да го нарека човек или боклук,е много голяма.

                                     И свидетелството ми е истинно!

      

                                                                                               Товарищ   Пропойцев



Тагове:   Балкан,   Вазов,


Гласувай:
2
0



1. анонимен - propoicev
31.08.2010 21:56
ei,bokluk ,ot kade znaesh,4e Barlia niama badeshte
цитирай
2. анонимен - propoicev
31.08.2010 21:57
ei,bokluk ,ot kade znaesh,4e Barlia niama badeshte
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6862042
Постинги: 2928
Коментари: 7575
Гласове: 14662
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031