в которые никогда не бывал!
/Владимир Высоцкий/
ЕДИН БИСЕР НА ВРАЧАНСКАТА ПЛАНИНА,
КОЙТО ОТНОВО СЕ ПОСЕЩАВА ОТ ТУРИСТИТЕ
С откриването на шосето за обслужването на водната каскада Петрохан-запад и разширението й до сръбската граница се разкриха големи възможности пред мен за реализация на туристическите преходи в този район,за които преди това не смеех и да мисля.Такава придобивка – шосе под масива Ком – Сребрен,не отстъпващ по мощ на Амбарица,при това на височина 1500 – 1600 м.н.в,никога не съм мислел,че ще имам.Два тура направих веднага,но те бяха по-скоро за проучване на възможностите за преходи и набелязване на репери при бъдещите ми посещения натам.
Не съвсем убедителното време не ми разрешава от доста време да се отправя към каскадата и от нея нагоре,защото при лошо или преходно време Ком не е особено гостоприемен.То са мълнии,то са бури,облаци,дълбоки долнини на големи реки.Ще изчакам.Дочаках да се построи този път,ще изчакам и времето да се оправи.
Натрупаната енергия за изява сред природата обаче трябваше да избие на някъде,поради което предприех пътуване по долините,където е било старото заселище Елисейна.Не казвам селото,а заселището.Измежду късите алпийски карстови долинки,тази е една от най красивите.Измежду големите по площ долини безспорно №1 е долината на р.Батулийска,една мрежа от около 50 реки,разпростряна на площ около 500 кв.км,първата от която започва от връх Мургаш.Късите долини обаче не отстъпват на големите по красота.Все едно да сравнявам две различни музикални произведения,напр. симфония на Брамс /тя подхожда за долината на р.Батулийска/ и соната от Бах,която се изпълнява само от една цигулка.Дали може някой да каже,кое произведение е по-красивото?Същото е и тук,ако сравня долината на р.Батулийска със скромната по размери долина на р.Скакля с красивия й водопад и белите отвесни скали около него или пък с една друга долина,тази на реката,вливаща са в Искъра при с.Елисейна,която дори няма свое име.Наричат я Реката.В очакване времето да се оправи и аз да се отправя към Ком,засилих се натам:
В търсене на най-красивата къса алпийска долина по пролома!
Махалите обаче по долината на река Реката имат доста дълга история.Някога горе по закътаните долини в близост до карстови извори са били махалите,но природните,икономическите и други условия са ставали причина те да бъдат премествани на други места.Какво ще стане с една махала,ако след земетръс пресъхне карстовия извор,като водата му започне да излиза от друга дупка или цепка но далеч от мястото,където са животните и хората?Хората се местят при водата.Какво ще стане,ако се появи чума?Хората веднага напуснат къщите си,преместват се да спят с глави,свряни в хвойната,която има септични свойства.Ако от тях някои останат живи,може и да не се върнат по колибаците,които ще им навяват само тъжни спомени и ще си направят нови.Има и други причини за преместването на махалите от едно място на друго.След построяването на железницата през 1897 г.голяма част от хората са се преместили по-близо до нея и са работили по обслужването й,което не е било лесно:ж.п.пътят да е изправен,въглища да има за локомотивите,вода,персонал по влака и гарите.Въпреки това обаче през годините 1932-36 за хората в планината е направено толкова,колкото никога.Трудовите войски са поправяли пътищата,строили са водопроводи,обществени сгради.Потокът на благата тогава е бил от селата към градовете и на селото е обръщано необходимото внимание.То е произвеждало стоките за износ,с парите от които се е крепяла държавата.
Голяма разместване става и след Деветото,когато от западната страна на билото отново заработва рудник Плакалница и се построи МДК на Гара Елисейна.Хората пътуват с автобуси и камиони от селото до рудника,като прехвърлят билото на планината.Как е ставало това през зимата,просто не ми е ясно.Други пък слизат на работа в МДК и после се изкатерват горе до къщите си.Какви са били тези хора,толкова работливи и така леки на придвижване?
Дойде Десетото,всичко сътворено го окрадоха предварително набелязаните да сторят това.След тези гигантски кражби дойде разрухата,мизерията,дезертирането на държавата от хората,което помъкна след себе си ново преселение на хората към големите градове и напускане на родните места.Този път завинаги!
Но прородата не търпи празно място.По някои от изоставените къщи и по общежитията на МДК се заселиха цигани,които намериха добра хранителна среда в този упадък и беззаконие,внедриха се и дават обилни популации.
Само прокурорите знаят,че машините и суровините в МДК ги окрадоха Александър Томов,наричан Сашо Апашо и Цветелин Кънчев,наричан Цветелинмет,които тогава бяха в една партия.После Цветелин Кънчев купи КОЦМ,но взриви джипа на друга мутра и го окошариха,а Апашо се специализра в нов бизнес,вече не в кражби,а в „източване” на Кремиковци и ЦСКА.За да бъде отвлечено вниманието обаче от тези мегакражби в МДК,обхващащи машини,съоръжения,цветни метали,между които мед,сребро и злато,добити в МДК и укрити за да бъдат приватизирани, /откраднати!/,бяха докарани цигани от цяла България да разкостват МДК.Целта бе да се съсредоточи вниманието върху тях и да се отклони то от главните действащи лица.Циганите се заселиха в напуснатите общежития и се развъртяха яко,като разкостиха металните части на МДК,между които и кумините,вкопани в ската /такава екопростотия сигурно никъде в света няма!/.Някои от циганите така забогатяха,че дебелите им барони си сменят джиповете всеки месец,но защо точно карат джипове ще поясня след малко.Като разкостиха МДК циганите се втурнаха нагоре с газови резачки и свалиха стълбовете,въжета и вагонетките на въжената линия,която превозваше концентрата от мината до МДК.За транспорта на парчетата от унищожените съоръжения бе ползван пътят от Елисейна до мина Плакалница.Всички знаеха за този грабеж,но по този транспланински път така и не се появи кьорав полицай.И така,като разкостиха и въжената линия,дойде ред на мината,където има доста кабел,алуминий и джелезо.Последният стадий бе флотационната фабрика,която също „оправиха” по начин,днес да не погледнеш към нея и чак след това планината притихна така,както Голият връх,където пируват вещиците след камбанния звън в творбата на Мусоргски.Остана обаче пътят,една артерия за престъпност,добре подържана и днес.И ползвана!По тази артерия се транспортират престъпници и престъпност през планината от Елисейна до Враца и обратно,където не само кьорав полицай,но изобщо никакъв не се е вясвал изобщо.По-безопасен за проверка път в България от полицията сигурно няма въобще:Циганският барон яхва джипа си,поподсскачва малко по неравностите и отива да „реди” от другата страна на планината.Селскостопанска продукция или домашни животни ли ще „реди”,открадната от бедните хорица по богатото Врачанско поле или пък да се прехвърли през балкана открадната кола за разкостване за джелезо и бакър или тарашеното от гробищните паркове джелезо и месинг като надписи и паметни плочи за претопяване,само той си знае.По този път вероятно е преминал и паметникът на Ботев за претопяване в Пирдоп,а също и джелезата от мемориала Околчица за скраб в Кремиконвци.Аз обаче не съм против ромите,българи на бъдещето.Битието определя съзнанието,каза на времето един евреин.А може би знаят и в полицията,където ромите се „отчитат” и затова тя им предоставя свободен коридор за „бизнеса”,който има само едно име,кражби.Но той има и едно последствие даване на нови могъщи популации,които се инфилнрират в страната.Ако има нещо комично в това,то е ,че в случая циганите с подръжката на техния път подпомагат туристите.Те им предоставят възможността да се изкачат от село Елисейна леко до алпийската част на планината достигайки превал,от където може да се тръгне в няколко посоки,водещи към красиви алпийски пасища и гори.Някои от тях ще опиша,когато стигна до този превал,наречен от овчарите Додил заради карстовия извор под него със същото име.
Днес циганите /пардон,ромите/ от Елисейна се готвят за ново преселение.В резултата на популациите им,тук им отесня.Около бившите общежития има планини от боклуци като в Столипиново,циганета излизат от прозорци и мазета,където си играят като червеи от червива ябълка.Едно птиче е казало тук,че ще банкрутират Кремиковци и е желателно в момента на банкрутирането му много цигани да са близо до него.Това означава квартал Ботунец да стане по население колкото Младост и като получат сигнал от ромските лидери,подготвилите се да „берат” от Кремиковци кабел,алуминий и джелезо,да се вдигнат като един.И да го опоскат като МДК или другите нарочно умряни соцгиганти.
След този актуален въвод,преминавам по същество,термин,който вземам от съдебните ни проститути,най-виновни от всички за това,което описах.Защото парите на страната днес са са при престъпниците,а престъпниците са им в ръцет.И се „отчитат” добре на съдебните ни проститути.Затова те имат интерес да има престъпност,защото тя ги прави богати.Хората да мрат,правниците и законниците да са добре.
Долината на р.Реката е приказна още от вливането си в Искъра.Два много красиви моста,дело на строителното умение на българите в края на 19 век още повече разкрасяват мястото на сливанто на реките.Пътят продължава по старо вървище,като по двата ската от страни на него долчинките са създадени за живот в тях.По реката,която стърже по скално дъно и прави скокове и вирове,в които може да се плува се достига отклонение за с.Очин дол.Това отклонение прехвърля рид между тази река и следващата,Очиндолската река.Горе на най-красивото място в местността Шуманов дол има оброк.Пътят от р.Реката до оброка е неописуемо красив:скални отвеси,зеленясали заради медното съдържание камъни,букови гори,поляни,горе-безкрайни пасища.
Пътя обаче продължава покрай реката и достига лъка,която събира три реки.И по трите има махали.Най-лявата е около карстовия извор на реката,но и по северния скат на рида има махали,което говори за изключително добри климатични условия в долината.Път от тези махали прехвърля рида и отива в Очин дол.Вероятно това е трасе от римски път,който после минава над Очин дол през една местност,където римляните са имали укрепления и кули и слиза към с.Оплетня.Да се намери този път от къде е минавал не е по силите ми,но ще го търся отново.
Средната река е с посока запад – изток и има махали много на високо.Днес те са изоставени,но махали сред такава сурова красота се срещат рядко.Животът на тези хора е бил толкова труден,колкото сигурно на ескимосите или на тези по Тибет.Само една къща днес там се обитава.Погледът не мож да се спре на нещо определено,защото всичко там е върхът на красотата на където и да погледнеш.
Най-високата махала е на дясната река,чиито северен скат е стръмен,но пък южният е с полегати поляни,които се разпростират много на високо,над тях започват букови гори,после скали.А на запад се вижда нещо невероятно красиво.Ако това,което се вижда от с.Оплетня на запад,Кобилските стени е страховито,тук е просто красиво,но извън всяка мярка за красота.
Пътят,строен на времето да свързва мина Плакалница с МДК в Елисейна върти с постоянен наклон по гори и чудно хубави ливади и достига превал-кръстовище на някогашните пътеки и вървища на миналото.Първото разклонение в дясно е за пасищата и горите около връх Попа,от където може да се слезе в Зверино.Надълу в дясно пътека се устремява към изворната област на р.Златица и някогашните махали на гр.Зверино.Когато той не е съществувал долу,а махалите са били тук,хората са живеели ведно с дзверовете и от там е произлязло името му,Дзверино,днес модифицирано литературно на Зверино.Друго вървище поема по хоризонтала над изворната област на р.Златица и излиза на рида между река Златица и долчинките към Черепиш.Връх на красотата обаче е да се следва шосето нагоре към превала,наречен Додил.Това име е или старобългарско или латинско,Додил.Излиза се от гората на един,да го нарека предпревал и тук се спираш за да гледаш.На изток се издига Издремец с многобройноте си спусъци към Искъра.Това е един доста висок за Балкана тук връх и много характерен.В ляво от него се издига друга голяма планина,Ржана,също част от Балкана.Най-красивото обаче според мен е долината на река Реката,която от тук изглежда изцяло обградена с планини и венецът от скали и могили,както тук наричат върховете,а също и от високите алпийски ливади с открояващи се чалове по тях.Едва ли друг познава в този район планината както аз,но считам тук красотата за висша.В Скакля има водопад,другаде – друго,тук е трето.Но това,което е под мен и пред мен е достойно да бъде упознато от всеки,ценящ красотата не само на планината,а въобще.Ще допълня още нещо.Не знам как се е получило,но тук природата е съхранена и е била подържана.Горе в гънките на завет има непипнати букови гори,от цепките на отвесните скали излизат други дръвчета.Някъде,където е било сечено има залесяване след това с борови гори.Мисля си,дали защото теренът е много труден мутрите са пощадили съвместо с турската ни горска управа горите или е имало други причини,но факт е,че гората е запазена и от нея струи красота и свежест наоколо.И вода!Не така е положението със ската над Черепиш,където природата е не само опустошена от брадвата,но бих казал,че е дори опустинена.Там е трагично.Животните напуснаха планината заради безводието.Причината за мен е това,че над Черепиш е имало дъбова гора.Изглежда точно дъбови дървета са били нужни някому преди много години,та е опустошил природата й.
Пътят продлъжава нагоре по рида,който достига вече алпийската част на планината.В страни от превала се издигат два върха – великани с пасища по тях.А между тях-извор,Додил,да си пийват сутрин и вечер обилно овцете от него.
Превалът сбира още пътеки и вървища,по които някога е минавала стоката от едно пасище на друго,да нощува или за водопой.Т.н.овчи пътеки личат и до днес.В дясно стръмно нагоре по тревата започва някакъв вероятно соцпът,който води до огромни по територии пасища по платото на планината,съставено от огромни понори.Това нагънато трудно за ориентиране в него за непознаващите го плато достига до местността Околчица.Ще ползвам термин от съветския език,тук пасищата са необятни.Но пък няма водоизточници по тях.Хората са копали дупки да се събира там вода през пролетта и докато е имало вода,са пасли овцете си,после са ги премествали в близост до карстов извор.СоциализЪма за кратко време разреши този въпрос,като качи водата от карстовия Крушевски извор с помпи горе на платото,което споменах.За малко години планината се изпълни не само с добитък,но и с диви животни.Не трябва много вода,която да тече непрекъснато.Овчарите пълнеха поилките,те си наливаха,това беше.Но дойде Десетто и тогава,всичко,за което не е писано в закона,че е забранено,бе разрешно.Аз не съм чел напр.закон,в който да пише,че циганте по Врачанско нямат право да откраднат тръбите от джелезо на водоснабдителното съоръжение или пък помпената му станция,където има много бакър и да ги носят в Отпадъци.Заради пропуск в нормативната база циганите добре се наядоха по време на прехода,дадоха мощни популации,които днес заливат не само Видинско,но и Монтанско и Врачанско.И така,циганите „оправиха” водното съоръжение и нарязаните части можеха да откарат където си поискат: във Враца или пък в Елисейна,то им бе еднакно далеч.И животновъдството по тези огромни площи умря,дивите животни се върнаха там,от където бяха дошли,при водата....
В едно по-следващо писание ще се спра на този маршрут,той е много красив.Ако се посети през пролетта,когато цветята са повече от тревата,гледката е велика.
Средният път слиза към рудника и бившата флотационна фабрика.Рудникът бе разкостен,знам,че цигани дори са били затрупани,докато „беряли” от него кабел,алуминий и джелезо,но за да не се пречи на бизнеса им не са обявени затрупаните.Ще си родят нови.Същото стана и с флотационната фабрика.На времето се скъса стената на хвостохранилището и удави в тиня стотици жители на Сгориград.След измиването им с маркучи на стадиона роднините им ги разпознваха.Вражески елементи тогава се опитаха да направят снимки на тези събития,но ги хванаха така,както тези,които се опитваха да снимат и мавзолея на Георги Димитров.Кореспонденти на Гласът на Америка,ББС и не знам какви си врагове на народа.В тези тежки дни милицията опази народа.
Левиият път поема пак нагоре към пасищата,принадлежащи вече към Пършевица.Като започнат от тук,те свършват чак над село Миланово,или на около 8 часа път от тук.Един истински Чалтък,напомнящ този с чаловете между Заврачица и Белмекан.
Връщането може да стане по същия маршрут,но то предоставя опция, /това е на американски език,на съветски език се казва дополнителные возможности/ и тя е следната:
Качваш от София първия пътнически влак за Елисейна,достигаш превала Додил,изкачваш чаловете горе над хижа Пършевица,достигаш отклонението за Острата могила,от където започва маркировка за с.Оплетня и с.Очин дол.Имаш достатъчно време в рамките на 9 часа,които БДЖ предоставя на туристите да качат последния им пътнически влак от Мездра и да се приберат. В София.
Този път,както и може би 90% от останалите води до хижа Пършевица.На него и отклоненията от него за разни места ще се спра в друго едно писание за тази планина,защото сега исках да напомня на туристите,че има едно село,Елисейна,което е леснодостъпно от София,че от него има път,по който няма как те да се изгубят и че той води до райски красиви места.Ентусиасти като мен или не знам какви са направили примитивна маркировка,да са благословени делата им,с червена боя.Тя помага малко,горе по платото няма как да се положи такава,но все пак за начинаещите по тези места и желаещи да се изкачат на алпийската част на планината,това си е помощ.То им дава увереност,че са на прав път,както нашите ръководители някога ни указваха насоки за развитието ни.
Има обаче още една опция /на турски,чалъм или колай/.От хижа Пършевица ако туристите могат да намерят седловината Додил,от нея по пътя ще се смъкнат в с.Елисейна и от там има два км.до Гара Елисейна.Седловината е лесна за разпознаване,защото я пресича път и в гънката и в ляво личат останките от рудника,по-долу се виждат няколко сигурни репера,неразрушими за циганите бетонни кули и кумини от флотационната фабрика.Пътят покрай тях продължава до Сгориград,където също може да се слезе и от Враца до София да се ползва бързия влак от Видин.
Ще завърша настоящото писание за Врачанския балкан с едно поучение.Пътят от с.Елисейна е сравнително безопасен за изгубване,райски красив е и поради това към туристите могат да се прикачат ментета,които да им отровят красивия ден или да им скроят разработки,ако не ги разгонят на време и те успеят да се внедрят в групата.Знам такива случаи и затова предупреждавам.Разказаха ми и една история с неудачен край,в смисъл,ментето пак се оправило:
Успели еиднуикенд хора с менте в семейството си да го разкарат от къщи,засилвайки го на планина.Да си починат от него.Където и да е,но да не е при тях,да си поемат глъгка въздух на спокойствие!После седнали всичките преди закуска и най-възрастният прочел молитва,приблизително си спомням текста:
О мой Боже,правий Боже,
грехота е да се помоля,
ментето ни да се не върне,
та да се отървем от него,
затуй така се не моля.
Но Те моля,правий Боже,
защото така вече не може,
направи каквото трябва:
Нека то да се затрие,
в тая планина красива,
В дол бездънни да се сурне,
сто пъти да се прекатурне
и да се не върне!
Там да си остане,
та мир у нас да настане!
Амин!
Само че човек предполага,Господ разполага:Ментето взело,че се върнало вечерта много късно,когато вече хората празнували избавлението си от него.Било много радостно от прекарания ден и с насъбраната енергия и вдъхновение от планината за минутка им разказало играта на всичките,с мощ разцепвайки този път се само най-чувствителното им място,а и всичките им телесни отверстия.
Товарищ Пропойцев
