През далечната 1979 г.за първи път посетих Лескова махала,териториално принадлежаща към кметство Осеновлак.За мен това е неправилно,защото тя се явява най-високата махала на с.Огоя.Тогава със съпругата ми изминавахме първата трета от маршрута Ком – Емине.Красотата на планината,започваща още от поляните с двете езера над х.Тръстеная продължи в градация до Лескова махала.По време на прехода минахме над манастира Седемте престола,изкачихме вр.Издремец,заобиколихме горе по централното било на Балкана село Лесков дол,после се изкачихме на връх Високата чукла.Пред нас оставаше високият връх Чукава,който скриваше хоризонта на изток.Денят бе дълъг,но времето минаваше бързо и неусетно.Още веднаж спряхме на мястото с Оброка преди спускането към махала Лескова,от където се вижда връх Козница на планината Ржана,част от Стара планина.Той е подобен на Вихрен,но пирамидата му е пресечена по-ниско.По тъмно стигнахме Лескова махала,където още имаше постоянно живущи там хора.На гости при тях бяха внуците им от градовете,които пасяха овцете.Започна да се свечерява и вместо да продължим по чудно хубавите ливади по билото,слязохме набързо в селото.Пресякохме три долчинки с извори под някои от буките и къщи на места,достойни по красота вероятно за рая.Едни гледат срещу рида Биленица,други – директно в Мургаш,трети - към Софийския балкан,който от тук се вижда като развълнувано море.Непокътната букова гора с огромни буки скрива от Лескова махала билото на планината.

     Тогава хижата се стопанисваше от една възрастна жена,баба Пена,която ни настани.Останахме за малко в къщата на жената,последната по височина,между едни огромни буки с извор под една от тях.Нищета сред пазвите на рая,както казва Дядо Вазов.Съпругът на баба Пена също поговори с нас и каза,че утре ще ходи за дърва с коня си.От сега се вълнуваше за утрешния ден,после разбрахме защо.

      По тъмно се прибрахме в хижата.Следващият ден времето бе прекрасно.Отидохме до баба Пена да платим за нощувката си и видяхме първо дядото,който седеше в двора оклюмал и казваше: Нямам вече сили да отида за дърва,не мога!Конят бе със самар,на него въжета,брадва,торба с храна,стоеше вързан навън от двора.Излезе и баба Пена и каза: От кога му казвам на мъжо ми,да слезем в градо при децата.Само ние останахме тук с вълците.Ората бегаа отдавна,ние вече много остаряаме за тук.

       Ние продължихме към Мургаш.Красотата на Лескова махала обаче отнесох със себе си.Едни хубави,чисти къщи с керемиди,които светят на слънцето,на красиви места,до които непременно има бука с извор под нея,но напуснати и заключени.Катинарите стояха по вратите,но имаше паднали стени,през които можеше да се влезе в тях от хора и животни.Един напуснат рай.От тогава минаха 30 години,но аз продължавам да сънувам тази местност по няколко пъти в годината: Веднаж в реално изображение,друг път – още по-красива,трети път – гротескно,изкривено.Къде ли не съм ходил,какво ли не съм видял,сънувам все тази Лескова махала,която за първи път посетих преди 30 години.

       Не след дълго и баба Пена и съпругът й починаха от инсулт.От инсулт починаха и децата им,но много по-млади от тях,единият син е бил 30 годишен,когато го е поразило заболяването.Остана къщата с говедарника под нея,овчарника,кокошарника,свинарника.Веднаж разместени от ветровете и неподредени отново,каменните плочи на покрива подготвят срутването на къщата.Тя преди да падне бе ограбена от разбойничета – литаковчета,така наричат тук циганските бригади от с.Литаково.При едно посещение на Лескова,аз извършвах такива периодично,огледах пак къщата,стопанските пристройки.Вероятно Вазов е видял нещо подобно,за да напише стихотворението си Елате ни вижте.В кокошарника имаше малки белки,починали и мумифицирали се в една хранилка с останало в нея сено.Вероятно майката е загинала,търсейки храна и те са умрели от глад.Жестока е  действителността в балкана.Това е турска дума,която означава комбинация от кръв и пчелен мед.

         Как не разказах за тези хора на Констатнин Канев,щеше да напише страхотен разказ,да отрази духовния им по начин,както той може.Като покаже,че духът стои над живота.Тогава той бе още жив.А тази година почина и съпругата му Мария.

        След няколко години бях отново там една зима и видях,че къщата я няма.

От нея стърчеше една стена с паянтова зидария и част от пода.Тежките каменни плочи,разместили се от бурите през зимата са пропуснали вода,гредите са прогнили и са се строшили под огромната тежест.Падайки,плочите бяха пробили пода и бяха в полуподземния етаж,където са живеели кравите,натрошени на парчета.

         Това е един силен емоционален спомен за мен,но имам още доста такива от Лескова махала.Ще завърша с още един,той е подходящ за Николай Хайтов като идея,но за съжаление и той вече бе починал.А сега ще се спра на туристическите преходи,при които се достига до някогашната махала,днес местност с една хижа,отдадена на мутрите под аренда със същото име.

         Има кръстопъти,има възлови места по планините и Балкана,но като това възлово място второ в България няма.На времето имаше поставени табели за 32 направления.Запомних ги,защото толкова са клавирвните сонати на Бетховен.После в продължение на доста години ги изминах всичките,но прибавих към тях и други маршрути,които наричам моите.Затова и ще направя едно сравнение: Няма голяма разлика в труда на музиканта,научил всичките сонати на Бетховен и туристът,упознал и изучил всичките тези прекрасни маршрути.И музиката и природата носят вдъхновение на хората,занимаващи се с тези неща,което ги прави различни от чалгарите и пазарните боклуци.А ако човек носи в себе си и туристът и музикантът,вдъхновението е на квадрат,защото музиката и природата са здраво свързани.

        Местоположението на местността Лескова махала е уникално.Тя е от южната страна на главното било на планината,разположена по слънчеви долини и поляни,отстоящи на не повече от 200 м.от него по вертикала.На север е билото на планината Ржана,следва централното било,на юг има едно било,което дели с.Ябланица от с.Огоя,следва второ,където са махалите на Ябланица,после трето между река Ябланишка и река Елешница,след него идва четвърто,принадлежащо към Софийската планина.Станаха общо 5 /пет/ успоредни планини,като пропуснах още едно малко,Рачница.Когато съм горе на най-обгледния връх,наричан Бигла или Увеса и още Погледец,като да съм сред развълнувано море с огромни вълни.Но аз познавам тези вълни и мога да отида по тях,като ги пресека или по долините им,където си искам.Не беше лесно да мога да сторвам това.Падна яко обиграване на район с площ над 1000 кв.км.в един период,продължил години.А този район обхваща един триъгълник,ограничен от точките: Курило,село Игнатица,връх Мургаш.

      Красотата на този район е била причина да има тук доста оброци,носещи името предимно на Светиите Георги и Николай.Има и на други Светии,също на Света Богородица.Това ме подтикна да направя и аз каменен кръст с името на Свети Йоан Рилский и да го сложа точно на връх Бигла,като бетонирах там и едно малко метално параклисче.Те стоят до днес.Ако се стрехувам за тях,то опасенията ми идват от ловците,които са пиянища и могат да ги ударят с джиповете си.Напомням,че под върха от северната му страна над с.Осеновлак има останки от манастир.

       Хижата днес я дадоха на мутри,които взеха под аренда района,наричан сега Едродивечово ловно стопанство Чукава.Днес гилзите по земята пред хижата са повече от тревичките.Мисля обаче,че тази история ще има продължение.Долу на Тихов дол други мутри-ловци се канят да фанат района и да го държат те,трти мутри от бившата ловна резиденция Търсава,сега собственост на вдовицата на Илия Павлов,същото кроят планове те да държат района.Ще се стрелят там,няма да се размине.Въпрос на време,не на банка.

       Районът на Лескова махала няма опасни наклони и има много ливади.По тях днес хвърчат мутри с четириколесни мотори тип АТВ /известни като мутромотори/, кросови мотори,офроути и джипове,като по този начин разрушават покривката на чудно хубавите ливади,в които днес не е останала и една овца.Направили са жестоки рани по нея,ровини,по които тече вода и се вдълбава все повече и повече.От къде дойде тая напаст?Долу - цигани мършояди,които правят горе набези за плячка,горе - мутри.Няма ли кой да прочисти планината от тях,просто като ги отстреля.И звяр и природа и човек ще живнат,ако ги премахнат от тук.Добрите хорица,живяли тук хиляди години,вече ги няма.Има само следи от тях,за някои ще стане дума.

      До сега описвайки даден туристически район,посочвах къде може да се отиде от него.Този път ще започна обратно,от къде се достига до местността хижа Лескова и ще започна с най-популярния преход,този от с.Огоя.

       Село Огоя се намира доста по-ниско от Лескова махала.Рекичките,които извират от долините на Лескова махала се събират и се вливат в Огойската река чрез една доста голяма по дебит река.Покрай нея преминава първият маршрут за хижата в два варианта.Първият достига водосборен район и по вървище се изкачва до Лескова Махала.Вторият е соцпът,вече съвсем западнал,който върти по ската и отново достига Лескова махала.Първият вариант е през вековна букова гора.Той злиза директно на хижата,изключително е красив,вторият ползва срънчев скат,който излиза на Оброка и от там заизвива надолу из Лескова махала.От този път се откриват чудни гледки на юг.

     Друг вариант да се достигне до хижа Лескова е като се ползват старите вървища за овцете и кравите от с.Огоя до Лескова махала и пасищата над нея.Аз няма да описвам маршрутите,само ще ги укажа.Първо,това не е възможно поради липсата на репери или маркировка и второ защото те са много,казах вече,че по указателните табелки имаше нанесени 32 мершрута,а те в действителност са повече.Ще посоча няколко с изходни пунктове от долината на река Огойска,която след Огоя – център обхваща десетки притоци,започващи от централното било на Балкана,а също и от билото,разделящо селата Огоя  Ябланица.

     Изходен пункт с три маршрута от с.Огоя за Лескова махала е мястото на събирането на две рекички,където има и трафопост,като се тръгне по лявата река.Първият маршрут започва,като се достигне най-високата махала на Огоя,днес почти изоставена и по старо вървище се достигне централното било.Отлбелязвам,че по централното било има маркировка Ком-Емине,която частично е съхранена.По централното било се достига Лескова махала по нея.Металните тръби по голата част на планината обаче ги отнесоха ромбригадирите от Литаково,а от там мисля,че са отишли в отпадъци.Почти всичко,откраднато от рома,ако не може да се изгризка от него,той го носи на Отпадъци.Много труд и средства на БТС вместо да служат на туристите,напълниха гушите на мангалите от Литаково и подпомогнаха популацията им.От литаковчетата и в Ботевград са пропищели с ктехните контранабези,конкуренция на местните цигани там,които днес в района растат в геометрична прогресия.

       Характерното за този маршрут е,че преминава през борова гора,насадена на мястото на изсечена букова.Не се връзва тази гора с природата тук и този маршрут не ми пасва съвсем.Тук се крият вълци,прасета,има блата,мирише на животни,които буквално са до теб и не ги виждаш.

     Другите две маршрута започват пак от там и преминават по долините на две реки.Тези маршрути са прелестни.В началото се върви по път,който достига място на събиране на две рекички в много красива лъка.Покрай тях минават пътеки,които напускат реките и започват изкачване към централното било.Зеленината е толкова много,че не се вижда никъде пръст.

     По реката след трансформатора,разположена от лявата страна на южния скат има доста махалички.Тази,която изглежда последна / но не е!/ е при събирането на рекичките,идващи от гънката между билото,отделящо се от централното било и самото централно било.В ляво покрай махалата започва пътека,която в началото е покрай реката,после се губи,но трасето й е запазено.Върви се нагоре и се достига красота,каквато рядко има в България.Разкошни поляни и единични буки,приспособили се към природните условия,за да не счупят от ветровете и снега,поради което изглеждат доста различно от буките в гората.С номерата си да се съхранят ми напомнят номерата на буките по Плана на открити местности.Пътека по билото отвежда до махала с къща на човек,който може би е бил поет.Къщата е с много красива архитектура,с обработени правоъгълни плочи,идеален строеж с камъни,големи чардаци и прозорци.Къщата е изоставена.Огромна дебела дъбова греда носи голяма част от предната страна на къщата с чардаците,под нея има вход за обора.В него днес се крият при лошо време коне.Тази къща е наистина архитектурен паметник.Пътеката продължава покрай къщата.След нея,макар обрасла,трасето й личи в тревата.От високото било,по което преминава тя се виждат много красиви места.Не след дълго тя се слива с третия преход,който описах с изходна точка трансформатора.

     От изходната точка за този преход,където се събират рекичките има още няколко прехода,но аз ще посоча само два,по соцпътищата.Първият е по лявото разклонение на пътя и навлиза в дебрите на Балкана,като достига нещо като оазиси в сенчестата местност с много слънце и вода.На всеки един такъв оазис има и махаличка с по няколко къщи.Интересното е,че те са продадени и там живеят целогодишно стари хора от София,закупили имотите.След тези къщи има доста голямо изкачване по един дълъг  рид,който отвежда до централното било.Тук природата е съхранена и е много красиво.Дивотията е пълна,но не е страшно,защото винаги можеш да се сурнеш надолу през буковата гора и да достигнеш село Огоя ако се заблудиш горе по високото.

       Трети преход от тази група продължава по шосе горе до превала,от който започва спускане към с.Ябланица.Някога хората от махалите на Ябланица под този превал пътуваха до Огоя и после през планината се прехвърляха там.След Десетото мутри взеха превозните лини и и ги оптимизираха по начин,при който хората останаха без превоз и напустнаха тези махали,преселвайки се в София при децата си.А мутрите с рейсовете печелеха от всички и по много.Тия рейсове ги „държат” свогенски автомутри.

        Тук централното било прави чупка и не е далеч от превала,но пътеката до Лескова махала е доста дълга.И много красива.

        Последният маршрут,който ще посоча от Огоя към Лескова махала е този,който започва почти от Огоя-център.Тръгва се по една долина на малка рекичка в южна посока,минава се покрай махали на Огоя нагоре по течението й и се достига седловина,където е имало манастир и където преминава пътят за с.Буковец.От там надясно се слиза в прелестната долина на река Биленица,изкачва се ридът Биленица и се излиза на централното било в местността Разделента вода.Тук изворът е изтичал едновременно в Северна и Южна България,но сега е завирен от мутрите във връзка с лова им,да се сбират там животни и мутрите да си ги гръмнат докато те пият вода.Наблизо е местноостта Оброка,непослредствено срещу връх Козница,от където има такава обгледност,че се вижда дори връх Ком.До хижа Лескова махала има два пътя: Единият по билото,другият-пресичащ долините на трите реки.Всичко тук е много красиво.

     Към Лескова Махала ще посоча и два маршрута от с.Ябланица,от последната му махала Търсавите.Вече казах,че има превал между селата Огоя и Ябланица.От Търсавите се излиза на този превал и по централнто било се достига Лескова махала.

      Другият маршрут е по долината на река Борзат,една доста пълноводна река.Има соцпът,койт прехвърля планината и отива в селата Врачещ и Литаково,като се разделя за тях малко преди централното било.И по двата пътя се достига централното било и се върви към Лескова махала по маршрута Ком – Емине.И двата прехода са доста дълги.

      Нови маршрути започват към Лескова махала от с.Батулия.Най-дългият е през с.Кръстец,което се дотига по долината на Кръстешка река или по рида с махалите по него между Кръстешка река и реката Искър.Достига се връх Плато на централното било и по маркировката се върви до Лескова махала.

     Трети път започава от Батулия,изкачва рида Градо и все по него достига превала между селата Огоя и Буковец.Маршрутът е много красив.От тук до Лескова махала маршрута вече описах.

      Друг интересен подстъп към Лескова махала от с.Батулия е този по разклонението за вилната зона по южния скат на река Оградишка.В началото през вилната зона,после покрай изоставени къщички,пътят излиза на висок красив обгледен превал над с.Буковец,на времето го кръстих поляната на Жоро и Адриана,от където слиза в селото.От с.Буковец продължението на този преход ще опиша заедно с други,започващи от там.

      Няма да посочвам други маршрути от Батулия,но има още доста:през Сърцемахала,през махала Свогето,сега като се позамисля,те са десетина,много различни и всеки преход по своему недстижимо красив.Дивотията по тях е на квадрат.И където най-малко очакваш,попадаш на изоставена къща или вече само на останки от нея.Спомням си един преход от тези,които наричам моите,когато през зимата попаднах в глуха долина и при връщането ми по пътя имаше утъпкана пътека от вълци,преминали след мен.Дано и други,като мен упознаят тези места и изминат част от тези преходи.Всичките няма да могат.Не мога да класирам преходите по хубост,всичките са висше творение на Първотвореца и очакват истински туристи.Педераски и лезбийци тук няма да се осмелят и да припарят.Не само следи от вълци има,но и вълци.Аз веднаж попаднах на три.

      Сега преминавам на преходите към Лескова махала от с.Буковец.

      Първият е по шосе.То достига река Оградишка,после последните махали на с.Буковец,високи около 1100 м.н.в и през чудно хубави гори и поляни и достига седловината Тътрива под връх Чукава.Седловната е страхотна,виждат се дори планини в Сърбия.След тази седловина пътят достига местността Разделената вода,където е централното било.

      Друг маршрут започва от шосето при реката,което се отправя за с.Огоя.То достига един превал с изоставени красиви къщи в много красива местност и се отправя към долината на река Биленица,маршрут,щойто описах от с.Огоя.

      Друг красив маршрут към Лескова махала от с.Буковец има към горския дом Чукава,построен на красива местност.Мутри днес обладават този строеж.На двора му има заграден с мрежи участък,там държат в плен хванати малки диви животни.Вероятно докато поотраснат и после ги приемат с вино и мезе,а после ги отсрелват в гората преработени на фекалии.Странно творение на Десетото е мутрата.Издържлива е срещу свинските трихинели както циганина срещу бацили и микроби.Аз не съм чул до сега,мутра да е прихванала и свински грип.И той предпочита хората,с мутрите се не фаща.

     От горския дом започва централното било,кето е маркирано.

     За Лескова махала има и маршрути от Искърския пролом.Единият тръгва от с.Лесков дол и достига билото преди връх Високата чукла.Другияг започва по шосето за махала Редина,от където се достига отново централното било при връх Плато и се продължава към хижа Лескова.Най-популярният маршрут обаче от пролома е този от хижа Тръстеная до хижа Лескова махала.По красота тоя маршрут май бие всички други.

       Друг маршрут до Лескова махала е този от с.Осеновлак,към чиято селищна система е и бившата махала Лескова.Път достига Оброка и се спуска в Лескова махала.

       Три доста дълги маршрута,които горе в планината Ржана се събират са тези от с.Зли дол,с.Оселна и с.Игнатица.Най-красивото село от тях е с.Игнатица.Първите два минават по долини на реки през букови гори.Маршрутът от с.Игнатица е най-популярен.И трите се събират горе на платото на Ржана,едно безкрайно пасище с малко водоизточници.Вариантите за достигане на х.Лескова от това плато са два.Единият е да се изкачи връх Козница,да се слезе в селото и от там да се достигне Лескова махала по соцшосето.Другият е да се върви по страничното било до присъединяването му към централното при връх Увеса.От там се слиза директно в хижата.

      Лескова махала може да се достигне и от Северна България.Най-удобната изходна точка е с.Краево,от което подозирам,че римски път е пресичал страничното разклонение,принадлежащо към планината Ржана и е слизал към с.Осеновлак.Продължението на този римски път във Врачанската планина го знам,но тук ще го търся отново.Вероятно той е подобряван в типа соцпът и сега лежи под него.А може да са му употребени камъните и за друго строителство.Малко ли минни галерии имаше тук и минни съоръжения,днес или продадени на мутри за по един лев със задълженията или оставени като заредена хранилка за циганите.От Осенавлак до х.Лескова описах вече маршрута.

      Днес мутрите си направиха път от с.Литаково до самата хижа Лескова.Този път сега е най-популярният,ползва се от ловци с джипове,мутри с офроути и мутромотори,които изорават все повече и повече някога чудно хубавите ливади на Лескова махала.

       Последният маршрут,който ще посоча е този от с.Врачеш покрай Врачешкия манастир,но той е доста дълъг.Вървище,в началото подобрено в соцпът води до централното било на Балкана,но мястото е доста отдалечено от х.Лескова.

      Повод да напиша това бе е дин блицбезух над х.Лескова,като ползвах джип на Енергото и малко попроменихме курса.Горе,на високото,където преди много години вечерта покрай мен минаха два вълка,единият от които черен  и огромен и където сега аз съм побил кръст с името на Св.Иван Рилски,не особено известен тук Светец,реших да опиша тези маршрути.Да знаят туристите,че ги има.А които искат,ще ги намерят.Тук планината е създадена за живот.Само през зимата е опасна,но през зимата къде не е опасно?

      Завършвам с една история,която чух долу в пролома,но която касае тук някое село и тя е следната:

      Баща води биволите по много стръмен път надолуо,синът е в колата.Бащата обаче пада и биволите ще го прегазят.Вместо това биволите също коленичат и падат и така влачейки се по пътя спират колата и успяват да избутат пред себе си и да спасят бащата.Детето,благодарно на биволите,че са запазили баща му,започва да се грижи повече за тях.При едно друго пътуване обаче и двамата с бащата са на колата,но единият бивол пада и си чупи нещо,гръбнак или що,не помня.Бащата казва на детето да отиде до селото,да организира превоз и да дойде с касапина,за да вземат месото на бивола.Момчето се противи за да не колят бивола,но баща му казва,че това е животът и че сега не биволът е важен,а да се намери друг за впряга,за да се свърши работата и семейството да оцелее.

     Тази история исках да разкажа на Николай Хайтов,можеше да му послужи за сюжет за разказа,но него вече го нямаше.Бракувани курви от типа на Велислава Дърева и днес все още се опитват да си го мерят с него,когото той вече почива от делата си,за да ни покажат,че и те са нещо.Ама не са!Хайтов бе умен човек,тия просто са едни боклучки.Стават за парламента,за пазарното общество,но място за тях в духовния живот на хората няма!

     Настоящото написах за да си почина от себе си.Цял живот върху мен са оказвали влияние в някаква степен великите мъже Хендел и Хайдн,тъй като съм доста музикален,сега се опитвам да надникна в себе си и да видя резултата от въздействието на техните творби върху мен.Това е много по-трудно от това,да запомниш около 40 прехода.Макар да помня няколко пъти по 40! 
 

          Пролет Господна 2009                                                                  Товарищ  Пропойцев