През годините 1975/79 г.често ходех в командировка в гр.Монтана.Това,което можех да си уредя бе,комндировката ми да започва в понеделник,защото така можех да премина през балкана в неделя и да пренощувам при свои роднини във Враца.От Враца до Монтана имаше много автобуси.Така през различни сезони,по различни маршрути,аз пристигах във Враца през Балкана от Лютаджик,Дружево,Миланово,Оплетня,Очин дол,Елисейна,Зверино,Лютиброд,Паволче и Бели извор.Упознах достатъчно планината,за да мога да се справя бързо,ако времето се развали.При преходите си набелязвах нови репери,по които да се ориентирам при следващи посещения там.В следващите години последователно изпълних туристическата си програма по тази планина,упознах я,обикнах я и понякога изминавах отново някои от маршрутите,които останаха в сърцето ми.Лошото време тези дни ме върна от южните гънки на Ком и се отправих към по-ниския от него Врачански балкан по маршрута Зверино-Враца.Този маршрут съм си го кръстил Лунният пейзаж заради участъците с бели гладки скали горе в ливадите по билото на планината.През пролетта те са обиколени с жълти цветя,после идва свежата трева.Понякога в съзнанието ми внезапно нахлува тази красота.Замислил съм се в последно време за един възрастен човек там,животновъд като Авел,с когото разговарях преди години.Той ме попита колко е часът,аз му казах,той не се съгласи и се наложи да уточнавам,че времето е променено с един час напред.Той отговори в смисъл,че времето е Божа работа и че човек не може да промени времето.След не много години пак преминавах по този маршрут.Къщата на стареца бе подържана,но него не го видях.Сега реших да премина този маршрут отново и да видя стареца,ако е там.

      Ще отбележа,че ако има някъде накърнена природна среда по Искърския полом,това важи най-много за източния склон на планината Ржана до Елисейна и до западния скат на Врачанския Балкан,който опира в Зверино.Там са причинени екологични вреди,за които стотици години не са достатъчни да се поправят.Първо,изсечена е дъбовата гора от скалистия стръмен скат за разни нужди.След това по сечищата са се ръзвъртяли козите и са довършили и подраста.Не стига това,та на някои места са залесили с гора от черен бор,дървото,което изпива и изпарява най-много водаДнес по този скат стърчат или са готови да паднат озъбени скалаци.Тук-там между тях правят опит  да забият корени във влажни процепи къпини,но за жалост,за козите те са деликатес.Скалите тук са червени,съдържат мед,която се окислява и ги прави черно-зелени.Те са ронливи и в тях има обли ядра,което ги прави доста интересни.

       Градът също е много зле.След Десетото мутри купиха останките от насила банкругиранте предприятия за по един лев със задълженията,за да ги препродават по-късно.Много хора останаха без поминък и днес пътуват на работа по Враца и Монтана.Построени са доста нови блокове по типа монолитно изпълнение,като е извършен само грубия строеж.Те пустеят и се рушат,в първите етажи хора са оставили на сушина сеното за животните си.В крайните квартали всеки „чува” по някакво животно.Тук няма цигани-лешояди както в Елисейна,защото просто няма леш.В Елисейна остана огромен завод за опоскване,два кумина с доста стомана,вътре.Това привлече натам мангали от Видинско,които дадоха обилна популация в изоставените общежития на МДК,с поле на изява днес по нивите и домовете на хората по пролома,”претарашване” на напуснатите къщи по махалите.

      И все пак Зверино е град.Мутра е построила спахотел с водни въртележки,басеини с боядисано в синьо дъно и други примамки.По улиците на града има новозакупени западни автомобили втора употреба,та чак са задръстили стръмните улици.Може би трябва да се актуализира понятието втора употреба и да се въведи също трета употреба,а защо не и четвърта.Като за храните и лекарствата с изтекъл срок,дето идват от Европа или отровните фастъци от Гамбия,които мутрите внасят контабандно у нас.

      От Зверино за Враца има римски път.По моето дълбоко убеждени този римски път е причина да се избере мястото на махалите горе по планината.Ще посоча и друг пример: Ако го нямаше римският път от Искрец до Мечата поляна,че и след него високо до пасищата на панината,щеше ли да има населено място Меча поляна.Убеден съм,че не,защото няма как де се достигне до мястото на селото през теснината и пропастите.Хората са тръгнали от долу нагоре по пътя,намерили са слънчево място с вода и са се заселили там.

      Римският път някога не личеше така убедително,защото бе периодично поправян и подобряван,като между големите му камъни насипваха асфалт.Днес такова нещо не се прави повече.Камъните,положени от римските роби са се оголили отново,две хиляди години те не са мръднали!По този римски път сред ужасно накърнена днес природа се набира височина към махалите,които са били част от някогашното село Зверино.Срещам козар и му казвам,че по-голям враг за природната среда от козите няма.Той ми отговоря:А искаш да ручаш млеко!

         Мисля си за това,което ни говорят и от ЕС.Бедният човек руши природната среда.Той гледа да оцелее в момента и не го интересува какво ще стане в едно съвсем близко или по-далечно бъдеще.Тогава той няма да е вече жив,да му мислят други.Сетих се и за още по-нагъл случай.По време на зимата на Луканката,когато откраднаха и житото,показаха по телевизията арестуван циганин,който видял два хляба до задното стъкло на една Жигула.Строшил стъклото и ги взел.Циганинът се наял,но съм убеден че,не е и помислил какво е докарал на човека,да си оправи колата.Същата работа е и тази,кой ще оправя белите след козите?

     След около час разрушенията на природата вече намаляват,може да се спре.Отсреща е планината Ржана с китните си селца Оселна,Игнатица – място за курорт и присъединеното към Зверино селце по една речна долина.Навсякъде гори,ливади,горе - зелени плата-пасища.Това,че от западната страна планината е една скална пустиня и че от другага е китна,засилва още повече контраста между тях.Грозното изглежда по-грозно,красивото – по-красиво.

     Наблизо е къщата,пред която срещнах преди години стареца.Къщата е изоставена,всичко е обрасло с трева и коприва.Под къщата има водохващане при карстово изворче,в него вече няма никаква вода.Старецът вероятно почива вече от делата си.Същото положение е и с остналите къщи.Всичките други изворчета са също сухи!Но пък каква гледка се разкрива от тук?Вижда се голяма част от Ржана на изток,на запад се издигат алпийските върхари на Врачанския балкан.Виждат се всички притоци на река Златица и къщите на махалите по долините им,а също и тези,накацали по била и скатове,разкриват се вече скалите покрай Черепиш.Тук в райна на селото гората е запазена,защото тя пази хората от ветровете.Огромни дъбови дървета се издигат на височина колкото десетина къщи.В Гинци съм виждал такива дъбове по дворовета на хората,но тези тук са още по-големи.

    Римският път върти и изкачва нагоре,но не виждам следи от джипове на ловци-мутри.Вероятно лошият участък в началото над Зверино повръща мутрите обратно и те не са набраздили ливадите наоколо с офроутите и четириколесните си мутромотори.Виждам дупка на язовец на самия път,която влиза под голям камък.Като гледам какъв е отворът за да влезе язовеца в къщата си,изчезвам бързо.Смок пресече пътя м,но за да изчезне по-бързо скочи около метър от пътя до една трева.В тревист участък нещо затрептя под крака ми,бях настъпил по опашката ливадно змийче и то от ужас вибрираше като струна.Щурците така пеят,че започват да ти бучат ушите.

     Римският път продължава до местност,където имаше овчарник.Имаше си къща за овчарите,овчарници,корито с вода за напояване от някакъв карстов извор наблизо.Днес постройките са пред падане,водата я няма.Овцете пасяха по дълбините на три красиви понора тук наблизо,пасищата на които се почистваха от овчарите.Днес понорите са обрасли с трънки и шипки,ако през тях се провре овца,ще излезе без вълната си.Местността е много красива.Тук пътят се разделя на две: левият води към Пършевица,десният към Околчица.И двата пътя към тях вече са непроходими от храсти.Може да се преодолет,но не е работа!След година-две ще е абсолютто невъзможно не само да се премине по тях,но и да бъдат намирани.

      Понеже познавам планината се абртирвам от първоначалната си идея да прехвърля Конския превал и да се спусна в посока Околчица.Най-възможният,но не и лек вариант е да се изкача на голия алпийски връх и по вече голия участък на планината да отида към пътя,който пресича планината и слиза в с.Елисейна.Това е доста тежък вариант и е възмжен само за човек,който знае къде се намира и къде иска да отиде.Навсякъде наоколо антистърчат големи дупки,понори,но тук те са доста страховити.

      След изкачването горе се навлиза в едно плато,осеяно с големи понори.Разликата обаче между тях и  понорите в Понор планина е много голяма.В Понор планина те са меки,благордни,с вода,тук е обратното.В тревата има много камъни,покрити със стара трева,където можеш да се счупиш крака.Преградите между понорите тук не са меки и постепенни,а тесни и скалисти,направо опасни.Някои от тези прегради са покрити с гори,разбирам защо тези гори са били пощадени.Заради овцете,базирани в този или онзи понор,да пазят от ветрове.Почти във всеки понор има останки от каменна къща за овчара.Как са пребивавали овчарите в тази страховита планина,къде са пили вода?Колкото и да познавам планината,нямам обяснение.От тук е страшно да се мине,не дай Боже да падне мъгла,а да помъкнеш със себе си стоцици животни,да ги опазиш в тази открита местност от вълци,да ги напоиш,как е ставала тази работа?

    От тук се открива изглед към един обезлесен рид,започващ от Черепишкия манастир.Дъбовата гора е изсечена и само тук и там е оставено по дърво.Всичко останало е покрито с трева,под която лежат камъни,сухоустойчивите храсти са много трудно проходими.Да се краде от природата с векове за напред,явно не е тенденция от днес.

   Тук ще вмъкна нещо:

   Преди Десетото от Крушовския извор бе направен водопровод,чрез който с помпена станция се изкачваше вода до тези безводни райони.Тук има всичко за животните с изключение на едно,вода и това примитивно водоснабдяване чрез метални тръби и метални корита за малко години напълни планината с животни.За жалост след Десетото мургави бригади с газови резачки разпарчетосаха джелезото и го отнесоха на Отпадъци.Добре,че това стана по време,когато животните не бяха в планината.А през пролетта не ги и качиха.Липсата на вода тук е причина да има съвсем малко животни.По другите планини е пълно със сърни,чакали,прасета,тук просто няма нищо.

     Движението по голата алпийска част на планината е истинска наслада,особено за туриста,кйто познава околните планини.Тук пътища или пътеки няма,но при добра видимост проблеми с придвижването няма.От далеч се вижда просеката в плнината,където минаваше въжената линия от мина Плачковци до завода в Елисейна,един сигурен репер.До нея минава шосето от Елисейна до мината,следва спускане към река Реката с едноименната махала.,отново Реката.След това се слиза се при лъката,където се събират трите рекички,по чиито долини са построени къщите и покрай реката се слиза до мястото,където бе село Елисейна.То и днес си е там.Селото умира от липсата на поминък и от набезите на мургави бригади.Но гарата бе преместена заради комбината и продлъжава да отстои на 2 км.от селото.Мостът на ж.п.линията,мостът на шосето - архитектурни паметници на уменето на строителите ни от миналото и изоставените общежития,от където днес изпълзяват като червеи от гнила ябълка популации цигани са последните забележителности от този преход,който не завърших по предварителния план.Не винаги става така,както човек го намисли.............

                                                                                 Товарищ  Пропойцев