С настоящото си писание,отново за най-дивите български планини,искам да съсредоточа вниманието на любителите – еколози и туристи в най-добрия смисъл на думата върху един дивен район на България,отдавна забравен от тях.Това е Губешката планина.В нея е кипял живот до 1922 г.когато т.н.наказателна граница е трябвало да раздели българите за определени години заради съюзничеството ни с Германия,но тя остава така до днес.Не само по вина на Сърбия,но и по наша.Въпреки това обаче,животът там за онези години не секна,но комунистическите разработки му нанесоха два нови последователни удара.Първият бе масовизицията.Тя прогони хората от селата в градовете,където ги натикаха в панели.Какви стават хората,родени и израстнали между панели,напомням какво казва за това Николай Хайтов в творбата си Бодливата роза.Който я е чел,знае какво казвам.Но и това не стигна.През 1976 г.главното действащо лице от Планетата на маймуните,Товарищ брежнев измисли доктрина за пресичане на бягствата от соцлагера.Доктрината бе разработена в КГБсъгласувана с военните и ни бе натресена съветска разработка за построяване по границите ни на ограждения с телени мрежи и бодлива тел,захранени с електричество и свързани по схема уитстонов мост.Системата се наричаше С 100.Тя включваше доста сложно електромеханично изпълнение,след които следва разорана полоса.Туй нещо за кратко наричаха съоръжението или клеона.То минаваше на километър и повече от границата,а зад съоръжението дебнеха гранични войски.Не няколко полицая,а войски със задача освен да пазят,също да орат полосата,да поправят повредите от животни по нея,да подържат пътища,портали всякакви простотии.Това съоръжение обиколи целия СССР от юг,продължаваше и у нас по границата с Турция,Гърция и Югославия и стигаше до тогавашната ФРГ.

         И така,съоръжението мина по начин,при който практически Губешката планина с милионите си животни бе отцепена от страната.Достъпът до там бе направо невъзможен до 1990 г.Една планина,голяма по площ колкото Плана бе обратно предоставена на дивите животни и започна да живее отново по Божия закон,при който не човекът,а Бог определя къде какво да расте и какви животни да има в нея.На тези исторически условия дължим днешната прекрасна природа там,към която вече мутрите насочват поглед за експлоатация на ресурсите й,имам предвид сеч на многовековната буковата гора.

        А районът на Губешката планина е бил наистина интересен с богатствата си,защото от северната страна са живеели римски заселници.Останки от тях има в селата Бели Мел,Равна, /селото в Северна България,не това над Годеч/ Копиловци,Чипровци,Мартиново и др.Останали са и много римски пътища,на които камъните по-късно не са били употребени за огради и къщи или пък върху тях не е полагано ново трасе за да се разшири пътя за днешните нужди.Районът от юг е известен със самородното си сребро,от север – със златото си.Започващите от Северна България римски пътища са прехвърляли Балкана и са се спускали на юг,някои от тези пътища ще опиша.

       Вече не си задавам въпроса обаче,можеше ли да се обедини в България в старите си граници и имам за себе си отговор,защо това няма да стане.Изписвам го в курсив:

ЗАЩОТО БЪЛГАРИТЕ ОТ ЗАПАДНАТА СТРАНА НЕ ЩАТ!И мяма и да поискат никога!

       След Деветото българите в Сърбия имаха възможност сами да изберат начина си на живот според чипа им,формиран от пребиваването им в продължение на хилядолетия по тези места.А за този край той е:животните и покрай тях земеделието!Хората в Сърбия така и продължиха след войната,когато и на тях натресоха комунизъм,но там сръбски вид.Така постъпиха и тамошните българи,които стопанисват земята си до днес.Ако трябва да ги характеризирам с една дума,това са прекрасни стопани.Ливадите са почистени от хвойна,горите си стоят неизсечени,вижда се в полето един пъстър килим от обработена земя.Работливи хора,добри стопани,също българи,а така различни от българите в страната си.Какво запази българите в Сърбия добри и работливи хорица и какво преобрази тукашните българи в мутри,боклуци и чалгари,по-умните по документи от мен социолози очаквам да ми го обяснят.Но ще искам и допълнителни обяснения дали българите,населяващи Сенгелово,друга част,откъсната от България и присъединена към Гърция,една много по-уредена държава от Сърбия,биха искали вместо в Гърция да живеят в България.Аз не мога да преценя,те трябва да ми кажат как да мисля. 

        При нас пък бе въведена отвратителната командно-администативна съветска система,която доведе до разпад в битието и съзнанито на българите,превръщайки ги в мързеливи мошеници,които вместо да работят за себе си,се отдадоха на проституиране със системата и помежду си.Парторзи,ченгета,банда от идиоти,това се навъди тук в резултат на надстройката и випелита ни.Абсолютният връх на изродите са тези от съдебната ни система.Някогашните първи остават такива и днес,макар и със сменена козина.Ако след Деветото трябваше да решат нашите сънародници в Сърбия къде да живеят,щяха да си изберат Сърбия,ако че са българи.Защото знаят,че в България ще ги прогонят от родните им места,както вече казах,ще ги натикат по градовете в панели или дори в лагери като Белене,Слънчев бряг или Скравена,ако много говорят.А в Сърбия могат и да пътуват свободно,да работят по света,да прихванат от него нещо умно.

          Ако след Десетото попитат българите там,в коя държава искат да живея,пак ще искат да си останат в Сърбия,защото там има закон,полиция,съд.А в България може малко по градовете да се спазват законите,но в малките градове и селата начело са местни олигарси-феодали,които изискват пълно подчинение,иначе става страшно.Никой не може да им помогне,ако ги погне феодала.Те просто са загубени.Толкова удари понесоха сърбите по време на войната и пак са по-добре от нас.Защото няма мафия.Опитаха ембарговите милионери в Земун да си основат такава,правителството ги оправи.А тук начело на правителството е едно гейче,на полицията – пълен некадърник,на съда – съдийка с могъщи тестеси в коремната си кухина вместо яйчници,само дето не е гръмнала от произвеждания от тях в организма й тестостерон.И парламентарни проститути,подчинени на мафията,която командва страната и която те обслужват с целеви закони.Кой ще иска да принадлежи към такава държава изобщо?Предпочитат хората да си седат по чужбина,а опарените тук от мутрите,съда и разните други идиоти напускат родината си и си търсят друга.Защото мразят тази държава-мащеха за честните хора,закрилница на престъпниците.

        Сега започвам с туристическата и географска част на писанието ми:

        Има ли такова нещо,Губешка планина?Има точно толкова,колкото има и Годечка.За такива като мен,познаващи страната си е ясно,че Годечката планина е краят на планината Манастирище,чиито ридове достигат река Нишава.Затова и по Годечко има доста манастири: В с.Туден,Разбоишкият,Чепърлянският и други,има и много оброчища с кръстове,направени от гинцките майстори-каменорезбари.Така,както по Манастирище.За хората обаче,чиито села са пръснати по Годечкото корито на Нишава има Годечка планина,тази,която е на изток,така както има и планина Чепън,на юг от коритото им.

        За живущите /все още!/ в с.Губеш има една планина,която ги обкръжава отвсякъде и това е тяхната Губешка плванниа.Границата й започват от превала над големия понор горе над с.Гинци на новоизградения път за водохващането на каскада Петрохан -запад,където е изоставената хижа Малина,продължава на изток по псевдодолината на една временна рекичка до с.Гинци,после върви по река Нишава до отклонението за с.Ропот,прехвърля красивия превал между селата Смолча и Ропот,достига с.Комщица и по най-десния приток на река Височица отново се слива с превала,на който е хижа Малина.Това е една площ,поне колкото на планината Плана.И височината е почти толкова,но тук строежът на планината е съвсем различен.Огромни по площ понори и многобройни по-малки,всеки различен и неповторим,много карстови извори и изворчета,обгледност,която съперничи на Плана.Но тук макар да е високо колкото платото на Плана,горе села липсват,защото климатът е много суров.От запад идва студено течение и това е видно за всеки,който пътува през зимата напр.от София до Драгоман.Като слезе от влака,там е с поне 5 градуса по-студено.

        Така,както в центъра на Плана се намира село Плана,тук в центъра на Губешката планина е с Губеш,ще се спра на него.

         Това село по местоположение е едно от най-красивите в страната ни планински селца.Хем на високо,1100 м.н.в,хем на завет,обградено с гори,с ливади,страхотно обгледно.Село Плана в това отношение въобще не може да се мери с Губеш,просто това село е върхът на красотата.До него има асфалтиран път от Годеч,който прехвърля високия малко над 1200 м.превал Разкръсте и се спуска в селото.От преди Десетото се отпускат периодично пари за асфалтиране на участъка на пътя от с.Губеш до с.Комщица и всяка година има определен човек,който ги открадва.Тази година ги е откраднал кмета,градинки щял да прави.Но ги не направил,а и парите за пътя пропаднали.За двадесети път.А това шосе е жизнено необходимо,защото ще насочи хора към селото.Сред тази прекрасна природа да се разхождат хората с автомобил от Губеш към Комщица,после да се спрат на високия превал между Смолча и Ропот и да погледат от него Ком,Сребрен,Чепън,долу низината,Сърбия и подредените й села,това е незабравимо преживяване.Ако без всякакво съмнение най-големите крадци в страната ни са правниците,то плътно да тях се нареждат строителите,като пътните освен за строеж на пътища са се специализирали най-добре как и да откраднат средствата за пътищата без да ги правят въобще и след това да излезат от съда кристално чисти.Няма да цитирам царо или как португалските пътни строители обраха еврофондовете за магистрали в страна им.Пътните „разработки” ги има по целия свят.Затова царо игра с португалски пътни концесионери,но го порязоха,а и ние сме без магистрала.

         Селото запада и къщите,изоставени на суровия планински климат през зимата се рушат.Има и постоянно живущи,има и виладжии,но селото си отива.В писанието ми за Понор Планина съм писал за него,по-сгодно място за отглеждане на крави и овце в страната няма,но не знам дали някъде има по-сгодно въобще.Хората са оставени ей така,свободно да избират как да си умрат.Няма какво да се открадне от тези бедни хора,но въпреки това опитват.Възмутени възрастни хора възразяваха срещу обирджиите от Водоснабдяване.Казват,че те самите са си правили водохващането,като са изградили каптажа и главния водопровод,после са си направили отклонения,сега когато станела повреда,пак си я отстранявали сами.Не само това,но Водоснабдяване ги обира с големи сметки и дори им вдигнали водата.Питат,защо?А пък аз казвам,освен парите за пътя,от Вас няма какво друго да се открадне,затова!На времето не искали Тъмрашката кааза към България,защото там хората били бедни и не можели да си плащат данъците.Губеш ми напомни за книгата на полковник Ангел Вълчев за историята на Тъмраш.Бирниците няма какво да оберат от хората и търсят по-заможни,та повече да краднат.Защо Венцеслав Йосифов и Милен Велчев се кандидатираха за кметове.Май прицелът им бе обиране на общинската банка,след като окрадоха съответно своята и външния дълг на България.

         От селото могат да се предприемат три прехода на юг,върхови по красота.Всичките те извеждат горе на огромния Губешки понор,от който започват пътища за Годеч,за с.Равна,за с.Ропот,за превала между селата Смолча и Ропот,където само ако си идиот няма да спреш за да се огледаш,за с.Смолча.Забележителност на този преход е не само грамадния красив понор над селото с реката в него и дупките,в които водата пропада,но и с десетките други по-малки понори,всеки неповторим като форма и размери,с горите от буки-столетници,които мутрите се точат да ги хакнат и изнесат в Гърция дървесината им,прекрасните долини към пътя от с.Губеш към с.Комщица.Всичко тук е прекрасно и уникално.Такава смесица от гори,долини,понори и прегради между тях,чалове,това е красота,пред която ставаш хампи.

          За да се слезе към Годеч се преминава през центъра на понора,после се стъпва на римски път,който е частично запазен и слиза в махала Трап.Тамошните шопи са се яко затруднили да отклещят камъните в селото на един участък на пътя от около 300 м.и да ги употребят за нещо друго и поради това са го„опазили”.Горе от преградата на понора има изглед не само на юг към Рила и Витоша,но и на север към билото от Ком до Миджур.Аз,минавайки по него неколкокрактно си набелязвах репери,които наричам Брадавиците.Това са скални образувания върху иначе спокойното било между Ком и седловината Кацакамък и се ориентирам по тях.Не само това се вижда,на изток се издигат Тодоринитие кукли.

        За да се слезе в с.Равна се върви по дъното на понора на запад,изкачва се и се поема път,извъртащ се по преградите между разните понори.Ориентир е боровата гора,над която има антени на военно поделение.За да се слезе там се ползва също участък от римски път,но тук е под метър и осемдесет широк.От къде започва разклонението на тези пътища,хилядите години са покрили тайната с торф.

        По-малко-красиви,но също интересни са маршрутите към с.Ропот и към превала.Пътеките са изчезнали,но проблеми с видимостта и ориентирането няма.Понор до понор,понор след понор,движиш като по оверлог.

       С красота е изпъстрено слизането към с.Смолча.Първо се слиза на един микроязовир,захранван от могъщ карстов извор с многобройни корита за водопой на животните.После се върви през вековна букова гора и под плътни сенки пътят извърта до село Смолча.Понорът над с.Губеш е наистина много голям,но този,където е с.Смолча е толкова пъти по-голям,че не могат да се мерят.Тук „пропадат” всички рекички и водата отива или в Сърбия или в река Нишава,само Господ знае.

        Интересен маршрут от с.Губеш е и този към с.Комщица по трасето на пътя,краден вече 20 пъти от кметове и пътни строители-проститути.И тук ако има нещо за изтъкване,това е красотата на местността.

        От селото започват три пътеки към рида на планината,който го загражда от север.Те следват долчинките на три рекички с временен характер,които водят до три приказни понора между два рида,за които ще стане въпрос по-късно.

        Друг изходен пункт близо до селото,отдалечен само на 2 км.от него е седловината Разкръсте.Годечкото корито има две седловини,Прекръсте и Разкръсте.От Разкръсте обаче туристически лъчове-дал Господ.От тук до Годеч разстоянието е само 8 км.и се заслужава да се измине пеша,защото е много красиво.Пътят минава покрай реката,извираща от превала Разкръсте и притиснат до задушаване излиза на старото корито на река Нишава.В писанието ми за Понор Планина описах трикратната промяна на коритото на реката.

       Друг път от седловината поема нагоре към рида над Годеч и след това по хоризонтала излиза на разкошни поляни,където има отклонение към с.Гинци,а голямата пътека продължава за Годеч и слиза при кариера,която я държи тамошна мутра.После слиза при рибарника,който го държи друга мутра и отива в Годеч.И този път е разкошен.Не мога да го опиша,най-много ме впечатляват неизсечените букови гори.

       Разклонението за Гинци трябва да се следи внимателно,защото е възможно вместо да отиде туристът в Гинци,да висне над някакви скални венци и да се върне да търси нов път.

        Друго вървище от Разкръсте поема нагоре към рида,затварящ с.Губеш от север.След като набере височина,колкото е този рид,се достига прекрасна местност,огромен понор с река и дупка,в която водата „пропада”.Местността е толкова красива,че дъхът ти замира:бели скални венци заграждат от едната страна,над тях има разкошни букови гори,долу-прекрасни ливади.Тук вървищено се разделя на три.Дясното тръгва за Гинци по красива местност,това е най-краткият път между двете села.Средното вървище изкачва един рид с нова борова гора,движи по него и слиза в с.Комщица,като се събира на една седловина с вървището през понорите над с.Губеш.То обаче има две разклонения.Едното се спуска директно в големия понор под хижа Малина,другото движи по рида и слиза също в с.Гинци.

        Левият път обаче е така красив,както този отсреща през големия понор,но с едната разлика,че тук понорите са три!Първият е най –високо разположен.От юг е обграден с бял скален венец с перчем от букови гори над тях.Ливадите са чудно хубави.Има останки от кошари,построени край карстовите извори,днес развалина.Въпреки всичко обаче ливадите се ползват.Личи си,че са почиствани и косени.Някога те са били втората спирка на овцете,първата е тази над селото.Третата спирка на овцете е била горе по пасищата на Ком,а втората трева тук се е косяла.Пътека води надолу в процепа на понора към селото.

       Път води по северния скат на понорите и отвежда чак до с.Комщица.

        Вторият понор е също доста голям,подобен е на първия,но е доста по-дълбок.Пак скали,над тях-гори,ливади,процеп към селото.

       След преградата втори-трети понор започва спускане към към третия понор,който е обграден от две страни със скали,от север и запад.От запад скалите са с причудливи форми и са червени,като по Копрен.Белите явно са били отгоре и с течение на милионите години са се размили.Този понор е най-голям,интересен и красив.От него започват две пътеки към Губеш,като едната е пак през процепа,а другата се спуска от скалните образувания към селото.

         След третия понор започва спускане към долина,в която се вижда в ниската част вода.Нов наклонен понор,безкраен,спуска до рекичка,която извира от ляво и се спуска към Комщица.От дясно също се виждат долини на рекички и вода в тях.Пътят излиза на някаква седловна със страхотен бял връх,надвесен над Комщица и долината на река Височица.От двете му страни тече по една малка рекичка.Точно на тази седловина се спуска от дясно вървището,което казах,че ползва един висок рид между с.Губеш и централното било на Балкана.

         Тези преходи не са всичките,които могат да се предприемат от с.Губеш.Те са поне два пъти по толкова.Но за да може почиващият там или туристът,отседнал в тез места да импровизира,той първо трябва да е упознал планината,да си има там сигурни репери.Защото има местности,които много си приличат,но са на различни места.При лошо време това може да доведе до лоша шега или нещо по-сериозно.

        С написването на настоящото,наричам го писание,бих желал да насоча повече хора да пътуват към с.Губеш,но и да остават там на почивка за по седмица.Ще отидат веднаж,ще се договорят и съгластно договорката,ще отседнат за известно време,подчертавам, ПРИ СЪВСЕМ СКРОМНИ УСЛОВИЯ!

        И на още нещо се надявам с настоящото писание.Така да стане,че тези,които крадат парите за пътя до Комщица да престанат и ако някои са ги краднали повече от един път да ги гръмнат дори.Така се решават въпросите,а не в съда от нашите продажни съдебни проститути.Там е бакалница:плащаш им – получаваш,не им плащаш,правят обратното на елементарната логика за да разбереш,че следващият път трябва да им се отчетеш. 

         Второто село от раздела ПО ПУТЯМ ПРОШЛОГО е с.Комщица.То е разположено в долината на р.Височица,прекрасно име.Такава река има и след село Бърля в Сърбия.Тук за браздици няма място.Има бедни градинки,които ако не се наторяват всяка година,нищо няма да се роди в тях.Студено е и през лятото,макар надморската височина да не е голяма както в с.Губеш.Това село е било още повече ощетено и от масовизацията,която от тук е минала като валяк през него и от съоръжението от 1976 г,защото то е буквално обърнато към Сърбия.Натам е полето,натам е мястото,от където е идвала храната на хората.След откъсването на тези плодородни земи от България селото е оставено без поминък.За да удължат живота му направиха път до него от Годеч,но аз възприех този път като система,която ще подхранва болния,да издържи още малко.

        Селото днес е пълна скръб.Къщите са напуснати и се рушат,няколко стари хора,това е всичко останало от него.С падането на телените заграждения през 1990 г.от селото станаха възможни много маршрути към планината и съседните му села:Гинци,Губеш,Бърля и Смолча.

        Започвам с маршрутите към съседните села,някои от тях вече споменах.Най- близкото село е Бърля,друга една трагедия.То до 1990 г.бе съвсем увътрено,бе зад мрежите или вътре в мрежите,не знам как да се изразя.Днес сърчат две метални колони,останки от портал,където войници пропускаха надлежно оформилите документите си в полицията и техните си хора.Спомям си една съветска народна песен,една девка блятая пее следното:У солдата время мало,от ебет через портала.Не знам как е ставало това,солдатът да преодолее телената мрежа и бодливата тел,та да стане работата через портала.А портали тук-много.Навсякъде,където имаше път имаше и портал с войници,които пропускаха хората до нивите им,с овцете и т.н.Като се натряскаха със шльокавица офицерите им те затваряха порталите и казваха:Имаме обстановка!,което ми звучи смислено както лозунга от онуй време,да живее международното положение.И нищо не можеше да ги накара да пропуснат хората,това изпитах и аз на гърба си.Нищо не ги интересува,те бяха идиотите,с които хората се съобразяваха.

        От с.Бърля може да се изкачи планината покрай останките от съоръжението,като се достигне пътят,направен за строеж и обслужване на водната каската Петрохан-запад.Пътят е дълъг,с много голяма денивелация,не го препоръчвам.

        Второто село,което може да се посети само по шосето е с.Смолча.От с.Смолча могат да се предприемат преходи през планината към с.Губеш,които преминават през чудно хубави,запазени с хилядолетия местности.Сега няма да се спирам на тях,но ги посочих като маршрути от с.Губеш.

         Третото село,което може да се достигне е с.Губеш,и то по няколко начина: по път,вървища и пътеки.Вече спомнах,има път от с.Комщица за с.Губеш.Той минава по долината на реката и представлява една красива дестинация.Да се достигне по нея с.Губеш,да се остане там и да се разгледат околностите му е велико преживяване.

       Втори път за с.Губеш започва малко преди река Височица да достигне с.Комщица.Той върти по ската на един чудно красив бял връх,от запад под скалния венец залесен с черен бор.Получила се е добра комбинация.Този път навлиза в касакада от понори и се изкачва на кръстопът над селата Гинци и Губеш в местност,уникална по красота.Кръстопът е неточна дума,в случая сатва въпрос за шестолъчка:за Гинчи,Годеч,Губуш в два варианта и Комщица в два варианта.

         Да не пропусна още един възможен вариант за достигане на с.Гинци от с.Комщица,този по рида срещу централното било на Балкана.От него се откриват,когато гората е рядка,красиви гледки към Ком и към понорите около Губеш.

        Казах,с падането на съоръжението пътят за туристите към планината се откри и сега ще опиша няколко маршрута.Те започват от мястото на някогашната застава.До там има поне 5 км.покрай река Височица между скални образувания по каньона й,едно от тях е Каменната сватба.Има и параклис Св.Николай Летни в местност,напомняща тази на Разбоищкия манастир.

        При мястото на някогашната застава се събират две реки,най-важните.Това са реката Сребърна,прибрала всички притоци от двата огромни рида над нея и реката Височица,събрала водите от една огромна площ гори и пасища под Ком.По долините на тези реки са минавали предимно пътищата на миналото,но много вървища и отклонения се отделят от тях и аз ще опиша някои,които могат да бъдат от полза за туристите,стремящи се към дивата и неподправена от човешката дейност природа.Подчертавам,най-дивата.

       Лявата река,която слиза от планината е река Сребърна.Името си носи от наличието на самородно сребро в горното й течение,което е било намирано от хората там.Върхът,от чиито подножия извира също се казва Сребрен и имаше сребърна мина.Реката е доста голяма,обградена е от високи ридове.Единият идва от връх Ком,другият от връх Сребрен.И двата рида са щуро алпийски по характер.Десният е скалист и покрит със смърчова гора,както Джендема в Централен Балкан,левият има само букови гори и алпийски пасища.Той е,не знам как да кажа,много огромен.Не мога да преценя,площта му дали не е колкото на цялата Витоша.Покрай реката вероятно е имало римски път,който е прехвърлял балкана тук и е слизал в село Дълги дел в Северна България.И тук и в Дълги дел говорят за път,а не за вървище.Откакто се запознах с десетките римски пътища по Берковската и Чипровска планина,все търся нови и нови.Доказателствата ми за това са останки от трасета на пътища със здраво заклещени един в други камъни,широки около 180 см.и изсечени скали,които не човек,а само роб под заплахата на копието е могъл да изсече на ръце по времето,2000 години преди нас.От с.Дълги дел е строено шосе до мината на връх Сребрен и камъните са изчезнати,от юг,покрай река Сребърна трасето не е скалисто и пътят вероятно е под свлекли се върху него земни маси.Аз съм убеден за наличието на римски път тук,но не го намерих и ще го търся отново.

         Пътят от заставата покрай реката започва с широко разработено трасе,вероятно дело на гранични войски.И сега минава булдозер да го рови до някъде,неизвестно защо.Цялата тази площ на времето бе увътрена в телените мрежи на съоръжението.От дясно и от ляво в голямата река се вливат поточета и рекички,излиза се на широк участък от долината и вече се вижда нагоре към алпийската част на планината.Лошото е,че пътят свършва тук и започва вървище,което е обрасло и труднопроходимо.Вижда се обаче новото шосе за каскадата и то може да се достигне безпогрешно по наклонените ливади,вече доста пообрасли с шипки и други подобни.

        Един стръмен висок рид,започващ от връх Сребрен разделя реката Сребърна на две.Дясната долина е по-къса и стръмна,лявата е по-дълга.От къде ли е минавал римският път,лежащ сега някъде под торфа?Дясната долина е гориста и непроходима,по-точно,много трудно проходима.Лявата отвежда към пасища в три посоки с обилна вода към тях.Ако казвам диво място,то тук е дивотия и отгоре.Отбелязвам,че до връх Сребрен може да се отиде като се изкачи рида между двете реки,доста е стръмен,върви се близо до останките от съоръжението,което тук не е демотнирано заради „сакато-върлото” място.Краят на този преход е връх Сребрен,от който се вижда и един красив триъгълник планина в Сърбия,досущ като тази над с.Комщица.В някогашните пасища за стадата на овчарите от Комщица,Дълги дел и другите села тук около Сребрен,Ком и върхът на края на Дългия дел,съизмерими по площ с тези на Централен Балкан между Костеурката и връх Ботев,днес няма и една овца.Тревният бурен,хвойната,довършва пасищата и прокарва на природата нов път за екологични промени.Те са ясни: първо идва хвойната,после между нея на завет израстват някакъв вид борови гори до определена надморска височина, хвойната,непобедима от суровите природни условия остава без съперник след гората.

        Връщам се на мястото на бившата застава.От дясно на нея идва една река,но тя се състои от три отделни.Най-лявата преминава покрай алпийския рид,който описах,сега той се явява от ляво.Долината й преминава през красиви букови гори и наклонени ливади.Рекичките и поточетата,които се събират в реката образуват мрежа от долини,една от друга по-красиви.Пътят извива покрай останките от съоръжението и излиза на новото шосе на един превал,под който е пробит тунел на каскадата.От този превал може да се отиде към Ком или към върха над с.Комщица и от него по ръба на билото сред гори,скали и поляни да се слезе на заставата.

         Втората река е доста загадъчна.Тук вече има останки от римски път,запазани 100%.В скалиста метност,където не може де се свлече пръст е запазен напълно участък от пътя,минаващ покрай реката през изсечени от робите скали.Огромна ливада след теснината скрива трасето на пътя.Може да се продължи по ливадите към новото шосе на водохващането.

         По долинта на третата река минаваше шосето за Гинци с отклонение за Говедарника под Ком.Това е път соцмакадам,който извеждаше горе до местността,където е хижа Малина.От там над големия понор над с.Гинци пътят слизаше в Гинци,а близо до хижата започваше разклонение за Говедарника,после за връх Ком и за хижа Ком.Днес този път може да се ползва само от човек,който може да го намери,защото е прекъснат от строежа на новото шосе за каскадата.Красотата е върхова.Особено,когато се достигне Говедарника с огромната си поляна и рекичките,които се събират в нея,когато започне да се вижда връх Ком и един скалист,по-точно моренен тип рид с камъни,големи колкото една къща,ако не толкоз поне колкото една стая.

          Маршрутите от с.Комщица са по-малко на брой от тези около с.Губеш,но са трудни,природата е дива и непромененена.Денивелацията при всичките маршрути е голяма,попадаш на всякакви диви животни.Но да се изминат те или част от тях си заслужава.Мощта и красотата на тази природа отнасяш със себе си в тъпия град,днес не крепост на културата,а свърталище на мутри,проститути,чалгари,интербоклуци и всякакви отпадъци.

           Третото село от раздела ПО ПЪТИЩАТА НА МИНАЛОТО е село Гинци.Хората,които са пътували през него имат спомен,че това е едно дълго село покрай шосето преди Петрохан,едно от най-дългите в страната.Но не е само това.Землището на с.Гинци е много голямо,красиво,уникално като природна даденост.Аз се радвам,че съм много добре запознат с него и не считам,че съм си изгубил времето в района му като любител-еколог или да търся пътищата на миналото.Напротив,изтъквам това като свое предимство,защото не знам друг да  е сторил нещо подобно и да има в главата си карта на цялата околност на това прекрасно село.Селяните там казват,че след 15 години в селото няма да остане и един постоянен жител.

        Първата махала на Гинци е долу в нещо като малко поле,където шосето се разклонява за с.Бракьовци и за Петрохан по старото шосе,наричано от комунистите Историчеки път.Тази махала териториално се намира в планината Манастирище,няма да пояснявям защо.След кръстовището пътят се изкачва към Гинци–център,като от дясно вече се появяват махали.Дълбоко долу в ляво тече река Нишава.От първата махала до Гинци-център има около 5 км,а до края му-поне още три.Освен покрай реката,махали има и по скатовете й,а също така и от другата страна на източния рид на планината,че и зад него и дори зад долината след него.Огромна площ!По западния скат на планината също има махали,които достигат голяма височина.

         Днес селото е изоставено от демокрацията да си умре.И то умира,макар и доста трудно,защото калените в борбата с природата планинци не се дават лесно.Единственият поминък на хората все още са овцете,чиито продукти те продават.Децата им са по градовете,затънали в дългове към кредиторите за жилища.Как не са се сетили от данъчните да поискат от селяните тук да се регистрират напр.по ДДС и до регистрацията да им забранят да продават кисело мляко.Данъчните имат сметка от това.Те веднаж вземат рекет за да не събират данъци,а внесените данъци ти открадват.Големи успехи в тази област имат Маргините,Мургините,кристално чисти,както спрайт според финансиста Орешарски.Сигурно и него са го нагушили дедесарите,но да не се отклонявам.

         Нашумя една история с Гинци,тази с кръста,който днес е пред параклисчето при НДК.Него го откраднаха от гробището в селото.Откраднатият от Иван Костов и Евгени Бакърджиев кръст днес напомня за гибелта на загиналите по лагерите след Деветото.Почина обаче тогавашният кмет на селото,има и една история с реституцията на земи,свързана с тази работа.Собствениците на кръста заведоха дело да бъде върнат той на гроба,от който е откраднат,но за съдебните ни проститути това дело  е от т.н.тлъсти или сладки дела,чиите изход е предплатен и не връщат кръста на гроба.Лъжесвидетели са казали,че кръстът не е откраднат от гроб,а е взет от някъде,където е бил побит,значи от оброчище,което пък е собственост на Светия Синод.Съдебните проститути при тези мотиви са постановили,че кражба на кръст от гроб няма,има вземане на кръст от някъде.Да ти е драго да им е... майката.От Синода пък си траят по въпроса,има ли такова оброчище или не,имат ли данни за кръста от него.Известна е гинцкта каменорезбарска школа,кято е правила по поръчка различен тип кръстове.Има заоблени кръстове,за гробовете на починали жени,други да напомнят,че някъде е имало опожарен манастир,трети са били за оброчища или по поръчка.Този пред НДК е точно копие на няколко други в гробището на Гинци,но малко по-малки.Като са крали,гледали са най-едрия да откраднат.Това е станало с техника,кръстът тежи сигурно тон,добре че не са го счупили при кражбата.

             На селото няма да се спирам,казах,оставиха го да си умре, но ще посоча туристическите възможности,които то предлага.А те са наистина много големи.

            Започвам от долната махала.На 2 км.след нея по посока София има отклонение от пътя,направено за мутроджипове.Този път продължава чак до с.Брезе,като преминава по понорите между двата рида на планината Манастирище.Маршрутът съм описал в писанието ми за Понор Планина.Възможните варианти са не десет,а десетки.

          Втората възможност,която предлага долната махала за туристически рейд е отклонението за с.Бракьовци,което също достига с.Брезе и което предлага отклонения в ляво към слепите реки и в дясно,към с.Манастирище,Завидовци и др.И това съм описал.Описал съм и старото шосе в същото писание,което извежда чак горе над Петрохан,за да избегне мочурите.

         Още една възможност за туристите дава долната махала,от която покрай река Нишава се слиза в Годеч.Този път /подчертавам,път/ е изоставен и днес е много трудно проходим.

        От долната до горните махали имаше туристически път покрай боровата гора,днес изоставен.Сега се пътува с кола по шосето.Гинци-център предлага много възможности за туристите,започвам с тези на дясно.Има път в дясно за махалите по западния рид,който продължава и след него,слиза в една псевдодолина и се слива със старото шосе за Петрохан.Шосето предлага възможности за посещение на два големи понора и още два грамадни с постоянни реки в тях.

          Освен този път,който се отклонява от Гинци-център има още две вървища,които също излизат по пасищата над селото и се сливат със старото шосе.

           В ляво обаче нещата са по-различни.Тук пътищата са така много,както мангали в стая на къща,чиято съдба в продължение на десетки години решават съдебните ни проститути.Първият ляв път покрай реката обслужва една ниска махала и не предлага туристически варианти.Вторият път след него извежда до църквата и старото училище,което е вече паднало и се устремява нагоре към гробищата.За тях ще пиша в кур сив:

        Гробището на Гинци е архитектурен паметник.Тук са разхвърляни камени кръстове,изработени от каменорезбарската школа на гинцките майстори от стотици години.На един гроб има в края му по няколко,дори над десет кръста,което означава че там са погребани десетина души,за които е поръчван каменен кръст.Кръстът на новопредставения пред Господа е бил поставян в средата на гроба.Камъните за кръстовете и изработката са различни,но има подобни,което означава,че са правени от един майстор.Само един поглед тук,в гробището,би бил достатъчен за един съдебен състав да реши казуса,но на съдебните ни проститути в подобни случаи им замирисва на пари и проституират с казуса докато си не получат своето.Да можеше вякой да уреди с пари на ЕС или не знам на кого да се реставрира гробището на Гинци и кръстовете в повече по тяхнатрупани в единия край на гроба да се приберат и подредят в музей към него,това би било път за запазване на селото.Ще стане архитектурен резерват както Етъра,Боженци и други села.

          Лошото е,че и да отпуснат пари,ще се намери кой да ги открадне и да си издейства после оправдателна присъда,като тия с откраднатите пари от САПАРД или пък мутрата от Опицвет с 660-те кг.амфеамин,която според проститутът Иван Гргоров си го била приготвила да си я изяде сама.Не очаквам нещо добро,щом някои имат морал,неспиращ ги да проституират дори с откраднатия от гроба на човека кръст.За откраднат кръст обаче,всеки от веригата крадци ще си получи своето.Дано някой силен на деня прочете писанието ми  и се заеме да реставрират гробището на Гинци.

         След гробището пътят навлиза в последните махали и се разклонява на две.Левият води за Годеч,минавайки през чудно хубави ливади и букова гора,като слиза до една грозна кариера,която я държи мутра-концесионер.Маршрутът е прекрасен.Горе има пасища,по които се минава и се обикаля над Гинци по един скален венец,за който от тук туристът не подозира,освен ако не доближи ръба му.

        Десният път е най-прекият от Гинци за Губеш,и той е прекрасен.Излиза на кръстовището над Губеш,което вече описах.Губеш е в ляво,направо се върви за с.Комщица по път,нямащ равен на себе си по красота тук.

       Освен тези пътища към Годеч,Губеш и Комщица от ляво на ската има още няколко,но те не са особено красиви и не ги описвам.

        Друг път за с.Губеш и Комщица тръгва от Гинци покрай един микроязовир в горния край на селото и горското стопанство,днес замряно и то.Този път изкачва седловината над един много голям понор,където е хижа Малина и се разделя на три: в ляво за Губеш,направо и надолу в дола за Комщица и в дясно за Говедарника под Ком.Отбелязвам специално,че някъде над Говедарника от връх Ком започва един страхотен алпийски рид със смърчова гора,който може да се изкачи от седловината с кръстопътя и да се хвърли поглед към мощната верига на Ком.

        Друг интересен маршрут от Гинци е този покрай река Нишава,започващ от моста над реката над селото.Това е римски път,който е модернизиран до водохващането,там има изградена къща за служителите.След тази къща трасето на римския път е запазено 100%.Има нов път покрай река Нишава за нуждите на каскадата,но той е глух.Само запознатите с терена,тръгнали понего знаят къде преди тази теснина да го напуснат и да се изкачат към Ком в дясно.Римският път повежда през реката,но липсва римски мост над нея.Пътят се разклонява няколко пъти,като всичките отклонения водят под Ком.Десният с римския път продължава горе по рида и слиза на Петрохан.Къде от Петрохан този път се спуска към Бързия,не разбрах,колкото и да търсих трасето му.В продължение на около 2 км. римският път е запазен абсолютно и не е мръднал.Предполагам,голяма част от камъните му в близост до станцията на връх Зелена глава са били употребени за строеж на станцията и пътя до нея.Защото един участък от пътя липсва.

        За Гинци-толкова.Не може всичко да се опише,но се постарах да покажа,че то е туристически център,заслужаващ да се посещава,да се води борба да стане селото архитектурен резерват,защото е било кръстовище на хора и култури поне от преди 2000 години.Нищо,че сега го умират насила.Защото хората там са бедни,няма какво да се открадне от тях.

       В заключение ще кажа отново,че написаното не е за всеки,защото е много строго специализирано.Не е и за всички туристи,а за най-истинските.Не е за съвременните момчета с дебели дупета и с лаптопче плюс такъми за него на всяка от бузите на дупето си,не е за сингълките,за които не винаги ще се намери в тая дивотия електрозахранване за вибратора им.То е за един тип хора,които за разлика от днешните ментета,дори и съвършенните,са истински.В раздела ПО ПЪТИЩАТА НА МИНАЛОТО описах планина,която е истинско чистилище за ментетата.В тези трудни условия за тях място няма.Планината се самоизчиства от тях.Напъжда ги в къщи при мъжете им,ако са излъгали някой и той няма как да ги разкара,или пък ги връща при любимата им играчка,вибратора,за коя/и/то „долу” ток за задвижването им винаги ще се намери. 

             Пролет Господна 2009,                                                        Товарищ  Пропойцев