УНИКАЛНИ ЗА ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Врачанската планина е сравнително слабо посещавана с няколко изключения.Най-посещаваният обект в нея е пещерата Леденика,до която има асфалтов път,разклоняващ се горе по платото и предоставящ възможност да се посетят и други обекти високо в планината.Друг обект,който се посещава от много хора и политици е връх Околчица във връзка с годишнината от смъртта на Ботев.Посещава се и поляната Йолковица,където той е убит.Туристът с опитно око веднага открива грешка в наименованието,защото местността,където някога дядо Йолко си е пасъл овцете не е поляна,а понор и то типичен.Такива тук изобилстват,макар планината да се нарича Врачанска,а не Понор Планина.
Във Врачанската пранина има обаче още един обект,възлюбен от туристите,това е хижа Пършевица.Името й идва от върха,наречен Пършива могила,а след това преименуван на Бегличка могила във връзка с данъка беглик,който на времето овчарите плащали на турците за всяка овца.Местоположението на хижа Пършевица за Врачанската планина съответства на местоположението на с.Плана за планината Плана:От където и да тръгнеш да се изкачваш по Плана,накрая достигаш село Плана и от него се прибираш.Същото е с х.Пършевица с една само разлика,че като я достигнеш,от нея автобуси няма.
До хижа Пършевица има няколко маршрути,които се ползват и са маркирани по най-скромния начин.Те започват от селата Лютаджик,Оплетня,Очин дол,от Челопек-един доста дълъг преход,от Згориград.Популярен е също така маршрутът по Ботевата алея,по-малко популярен е маршрутът покрай водопада Врачанска Скакля,един приказно красив маршрут,в началото доста тежък.Освен тези обаче има и още много други маршрути,които преминавант през божествено красиви местности,уникални за планините ни,защото характерът на самата Врачанска планина е уникален.Аз ще опиша сега три такива подстъпа от изток.Ако някой ги измине,те ще обърнат представите му за планината,която хората характеризират на първо място като сух балкан.Това съждение е погрешно,вода там има много.Следващото,което казват за Врачанската планина е,гол балкан.И това не е вярно.Има страхотни гори,още не изсечени от тройната коалиция,защото са на много „сакати” местаТакива са представите на хората за планината,пътували с влака към Видин-Лом.Наистина Врачанският балкан,гледан от Враца до Бели извор не е много привлекателен и това е в резултат на човешката дейност.Билото на този участък е много интересно,сега ще спомена само,че когато човек се движи горе по него,скалите под краката звучат на кухо или както тук казват,отдолу е чурук,може и да се продъни под теб.
Врачанският балкан е уникален и като конфигурация.Той наподобява четвърти човешки зъб,първият кътник,който има два корена.Нагънатата дъвкателна повърхност на този зъб е насочена на изток,тя е най-висока,представлява алпийско плато,двата корена на зъба са насочени на запад.Те се разделят от реката Черна,като най-високото село по течението й е Лютаджик.
Аз имам в далечните си планове да напиша описание на Врачанскта планина и да го поместа в блога си PLANINITENABULGARIA. Това ще сторя,когато имам вдъхновене за подобно нещо.Ако у мен се появи интерес към тази тема,един ден ще се върна пак на нея.А може и да я разширя с планината Ржана,сестрицата на Врачанския балкан.Те много си приличат,река Искър ги е разделила през изминалите милиони години.Написаното ще бъде специализирано четиво и ще бъде от интерес за много малко хора,по-точно туристи или любители краеведи като мен.То няма да бъде пътеводител с точни данни,а насоки за тези,които имат интерес да докоснат красотите на неподправената ни още тук и там природа,да ги пренесат в ежедневните си дела.Днешните момчета с дебели дупета и лаптоп непрестанно на една от бузите на дупето си или закоравяли моми,и вещи най-вече при работата си с компютъра и вибратора не са за там.Не всеки отговаря да се подвизава по Врачанския балкан.Много истински трябва да бъде туристът,отправил се натам с интерес.Но пък аз се чувствам много богато възнаграден от запознаването ми с тази специфична наша планина и мисля,че който я посети с отворени за красота очи и за обич сърце,наградата му ще е голяма.Най-доброто за посещение време в тази планина е пролетта,когато цялата планина е в жълти цветя.
Сега ще опища три прехода от изток по долините на реки към платото на планината,съответно покрай тази,където е с.Очин дол, покрай реката от с.Елисейна и покрай реката през гр.Зверино,която се нарича река Златица.И трите пункта са много удобни за достигане от туристите от София,които могат да ползват влака за Мездра,а тези с изходен пункт Зверино дори могат да пътуват с бърз влак и да имат повече време на разположение.
Село Очин дол /ударението пада на буквата И !/ е близо до ж.п.спирка Левище.Спирката е била открита за обслужване на махалите на т.н.Старо Левище,комплекс от махали на десния бряг на Искъра.След построяването на въжения мост спирката вече обслужва и с.Очин дол,а махалите на Левище днес са само спомен:изоставени рушащи се къщи в местности,красиви вероятно както в рая.Водопроводът от извора на Старо Левище за пълнене на локомотивите с вода също е разграбен,оти е от джелезо и става за Отпадъци.
От ж.п.спирката се вижда паметника на дядо Йоцо на отсрещния рид,спускащ се към Искъра.До него има изградена почивна база.Не ми е известно как се е пръкнала там,но за нея хората казват:Прилапаха я мутри!С европари от Натура 2000 ли е построено това нещо и после са го прилапали мутрите,как е станало това,не ми казаха.
Специално искам да подчертая,че това,да се направи там паметник е нещо доста значително,а на всичкото отгоре паметникът е и много красив.Очиндолци се хвалят с него и казват:Оти не си го направиа в Скакля,като казват,че дядо Йоцо е от там?Дядо Йоцо е бил наш и затова си направиаме паметника тук.Където е паметника той е махал с шапката си на влака,и сега е с шапката си в ръка.Паметникът е на края на един рид,под който минава Искъра и така той се вижда последователно от три страни.Страхотно място са избрали.
Че дядо Йоце е бил от сОчин дол въобще не отговаря на историческите факти,но в случая това не е важно.Някакъв си старец,обезсмъртен от Вазов,който той поради слепотата му го нарича „този умрял за живота човек”,се пробужда за живот след 20 години слепота,когато през Пролома от 1897 г.започва да пътува влак.Непознаващият или непроумелият този разказ на Дядо Вазов за духовния живот на този сляп човек е чиста проба интелектуален и духовен инвалид,спестявам си думите пазарен или пълен боклук.Такива силни разкази написа отец Константин Канев,свещеник от Родопите,когото имах щастието да познавам лично.Дано погледът към този паметник от пътя или влака подбуди някой да си „свали” от интернет разказа на Вазов и да го прочете,а ако и го разбере,ще е още по-добре.В днешното време,наричано информационно,когато „колкот повече приличаш на изрод толкоз повече та уважават” се приема като информация само простотиите и ненормалните деяния,а това,да се дообразоваш от литературата,от историята е далеч по-сложно нещо.Но без това човек си остава чалгар,да не повтарям пак боклук,че ще стане много.
Отклоних се от темата заради разказа на Вазов за дядо Йоцо,който е покъртителен и показва как великият човек може да обрисува най-същественото на човека,неговата душа.Душата няма възраст,душа има и слепия човек.Задълбочено запознатите с музиката на Бах знаят,че духът стои над живота.Той доказва това чрез своята си слепота в последните пет години от живота си.И понеже сега е годишнина на Хендел,който пък остава девет години сляп,използам случая да подканя към самообразоване и по отношение на наследството на тези велики мъже.Заслужава си!
От спирка Левище се слиза до един въжен мост през Искъра,върви се малко по шосето и се достига разклонението за с.Очин дол.Неизвестно остава кой е направил скромната маркировка по четирите маршрута с четири цвята бои.Те са така икономично поставени,че оставам с убеждение това да е сторено от един човек,комуто до толкова са стигнали парите за боя и четки.Селото обаче е включено както и районът на Зимевица в Натура 2000 и долу има екотабло с описание на български и на американски език.Пропуснали са да го допълнят със съветски и турски език.Това ще стане сигурно като се появят емисари на Догана да купуват гори за сеч или руски газови олигарси да купят цялото село.Четирите цвята бои насочват туристите по четири направления за посещения.
Селото Очин дол се достига най-бързо по стария път,наричан вървището,римския път,но също така и друма,който върви покрай реката.Местоположението на селото е много красиво.На запад се издига венец от бели скали,от юг и север се спускат два красиви рида.Между тях е сгушено на завет селото.Тук е време да уточня,че тези скални венци-верига на Врачанската планина започват още от Лакатник,след това не се виждат от влака,защото остават високо над Искъра,но продължават до гр.Бели извор.На места те се прекъсват и там точно преминават пътеките от селата в подножието на балкана горе до пасищата.Тези бели високи скали се неотменна част от пейзажа.Горе над тях са горите и пасищата,долу изпод скалите извират обилни карстови извори,даващи начало на няколко реки.Но карстови изворчета има и по високата част на планината,а реките горе са временни:след дъжд или по време на снеготопене.
От селото могат да се извършат два разкошни маршрута.Първият от тях отвежда на ляво и с всеки следващ по висчина метър гледката става все по-красива.Ползва се соцпът до седловината,през която селяните от Очин дол са отивали в с.Оплетня и обратно.От тази седловина също са изкачвали животните си на летните паши по платото на планината.Пътят има разклонение за местността Градището,където има едни скали,за които,казват,че там е имало римски пост и е минавал римски път.Пак там по-ниско до реката е имало стар манастир.Иманяри са издупчили поляните около предполагаемото място на манастира като швейцарско сирене.Дано квото са търсили,да са го намерили,да ги е..!Както казват сроителите.
Красивото местоположение на седловината е било причина вероятно,да се направи тук оброчище на името на Свети Спас.А какво се вижда от тук?Първото е самото село,Очин дол,с неговите меки огрени от слънцето гънки.Долу вие Искър.След него се издига Издремец,спускащ към реката мрежа от ридове.За мен те са голяма радост,защото съм бил по всичките.Вижда се и планината Ржана.На запад се вижда скалния венец,наречен Кобилскте стени.Той загражда долината на с.Оплетня от две страни.
Тук ще направя едно отклонение.До построяването на железницата от този рид надолу по южния му скат е било разположено селото Оплетня.Във връзка с обслужването на железницата по-късно хората са се преместили и основали новото село Оплетня днес до Искъра,днес едно бедно без всякакъв поминък село.Добре са само тези,които вземат мижава пенсия,защото имат сигурен доход за хляба си.За друго-не!Селото днес е изходен пункт за х.Пършевица,като има две пътеки за нея.Едната ползва старите пътеки между махалите и излиза на красивия превал,където е оброка на Св.Спас.Другата минава в ляво от нея и с постоянен наклон излиза под връх Остра могила.Днес тя е изоставена,но трасето й още може да се ползва.
Искам да отбележа,че голяма част от върховете по Врачанска планина се наричат Могили и с основование.могили има горе по платото,над скалния венец,те са по-големи,по-малки,някои остри както тракийски гробници.Само един връх срещнах с име,Попа,но и той си е чиста могила.Вероятно предание е променило името на върха,да напомня за нещо.В Рила има един връх Йосифица.Много хора сигурно го знаят и са го изкачвали може би,но едвда ли някой знае,че в подножието му е погребан монахът от Рилския манастир отец Йосиф.Местностите получават имена по начин,при който в основата влиза името на човека,известен с нещо там,но окончанието е винаги от женски род:Маринко-Маринковица,Шишко-Шишковица.
От оброка има построен път с двойно предназначение.Първото му предназначение е да преминват по него мутроджиповете за да бракониерстват горе по буковите гори съвременните ни випперсони.Те даже си строят и един заслон,та като треснат нещо със снайперовите си карабините тип Драгунов,да го приемат веднага там горе на високото с вино и мезе.Мутрата е устойчива срещу свински трихинели както циганинът е с непробиваем организъм за бацили и микроби.Пътят продължава до този заслон.След това той преминава в пътека,която се ползва и която изкачва след връх Остра Могила един превал,след който следва спускане към х.Пършевица.От този превал обаче започва разклонение на дясно в посока връх Вола и в ляво в посока с.Миланово.
Второто предназначение на този път е когато си уреди разрешително горската мафия,веднага да започне сеч на буковата гора в района.Гората там е страхотна!За строителството на този път е изсечено вече доста,за да се прокара трасето на пътя.Като анонс към голямата сеч,докато се подквасят нещата.Много пари има в отсечените дървета,както има и в боклука,та все се карат кой да го „държи”.При боклука обаче се краде за времето на мандата,а при гората който я краде,я краде за 250 години напред,значи и от праправнуците си.Най-големите секачи се оказаха Царо и Догано,дано Господ ги накаже за тези престъпления към България,оставащи и в следващите 250 години след тия разбойници,проституиращи с властта.
От мутрозаслона има два варианта за връщане в селото.Единият е като се върви по билото на рида и се слезе при оброка.От оброка за де не се повтори пътят,може да се мине в дясно покрай римските постове и останките от манастира.Опастност от загубване няма.Ридът е толкова обгледен,че повече не може.През пролетта по безлесната част на рида от цветя не се вижда тревата под тях.
Вторият вариант за прибиране в селото е директно спускане от заслона.Пътеката е стръмна,няма обгледност,тясна е.Този маршрут става,ако човек няма време и трябва веднага да слезе за влака.
Вече споменах,с.Очин дол е заградено от един скален венец и два красиви рида.Първият бе с оброка на Св.Спас,вторият се нарича Шумановски рид,но не заради Роберт Шуман,а защото там някога е било доста зашумено.На този рид също има оброк,видимостта е страхотна,ако не и по-добра от тази при оброка на Св.Спас.В момента всичко ми е пред очите,защото имам силна зрителна памет относно планинте.Красотата може да се опише толкова,колко този на Прелюдиите и фугите от Бах.Идете,вижте!А фугите ги слушайте.
До този оброк има два варианта за достигане.Единят е долу от ресторанта на мутрите с паметника на дядо Йоцо по доста стръмния рид.Пътеката е отлично разработена.Вторият вариант е да се тръгне от селото в посока махала Реката,който аз предпочитам.С лек наклон по път,нещо средно между вървище и соцмакадам се достига една седловина,на километър от която по рида в дясно е поляната с оброка.Заради кръста е пощаден огромен дъб до него.Има и табела с описание на селото,за което е ясно,че е съществувало и преди да дойдат турците в България,а когато са дошли не е ясно,знаели са,че го има въобще.В момента,пишейки тези редове преценявам,че от този оброк се виждат повече красиви места,отколкото от оброка на Св.Спас.Вижда се Врачанската планина и планината Ржана,някак по-на сгода за гледане са от тук,както тукашните хора казват.На запад белият скален рид като да опира в небето,долу тече доста голяма река,наречена Реката.Долината й е широка,виждат се много изоставени къщи.В горното й течение има широки слънчени лъки с червенеещи се покриви по всяка гънка на планинта.
Тук само ще отбележа,че от седловината на рида за оброка пътят продължава за махала Реката,преминавайки през много красива местност.Той минава под отвесния скален венец,състоящ се от съдържащи мед позеленяли скали до долината,по която се спуска доста голямата река Реката.Това е центъра на махалите също с име Реката.В дясно по нея пътят слиза към старото село Елисейна,в ляво отива за горните махали и се прехвърля през планината.На това пътуване ще се спра при маршрута с начало гара Елисейна.
Селото Очин дол не е съвсем западнало.Хората слизат до влака,пътуват с него до работните си места.В селото има големи къщи,обитаеми са,гледат животни,има подържан център,но деца май вече няма.Училището е затворено.Станах свидетел на бизнесразговор между два изрода.По колите и намеренията им разбрах,че са мутри.Бяха дошли да гледат училището,за да го купуват и припродават.Разбрах,че Общината или не знам що го предлагала направо без пари.Едната мутра кандърдисваше другата,по-съвършенната да го вземат,да го покрият с медна ламарина от Аржентина,защото ставала черна да го топлоизолират и да му фърлят една боя,за да получи фасон и после да го препродадат с голяма печалба.Другата мутра обаче не се нави да инвестира в тоя боклук,както той каза и отряза мутрата – предложител.
Освен с влак,до селото може да се отиде на еднодневен преход с кола.Пътят до селото е асфалтиран и се подържа добре.Той преминава покрай ресторанта,в двора на който е паметника на дядо Йоцо и където винаги има хора да се снимат до него или да изпият по едно кафе.След това извива по една дълбока красива гънка на Шумановския дол и излиза в с.Очин дол-център.Ползващите джип могат да отидат дори до оброка над Шумановския дол.Това е красива,непозната местност,където мутри си демонстрирват новите играчки, АТВ-та и офроутите.Дано се намери някоя интелигентна мутра измежду тях,която да им каже,че красотата там е нещо много по-значително от техните просташки придобивки и че те изравят с машините си и загрозяват този красив район.
Вторият преход,който искам да опиша започва от село Елисейна.Името е и турско,вероятно означава петдесет населени долчинки.Като се замисля,деретата с рекички,които се вливат в реката и с изоставени къщи покрай тях не са по-малко от петдесет.Днешният град Елисейна няма нищо общо със село Елисейна.Градът е рожба на социализЪма.Той е на около 2 км.от устието на реката,където има два каменни моста за пътя и железницата,образец на строителните умения на строителите ни в края на 19-и век.Градът възникна след построяването на МОК,който обработваше медната руда от мина Плакалница.Мината е от западната страна на Врачанския балкан,над Згориград,комбинатът е от източната.От нея до комбината имаше товарна въжена линия за обогатената след флотация руда.Комбинатът бе рожба на българо-съветската дружба.Като архитектура по-грозно нещо от това не може се построи,от екологична гледна точка пък по-отровно място от това едва ли имаше в България.Всеки е виждал двата комина,които вървят забити пв ската на планината,планините шлака от производството,още не отнесена от Искъра към Дунава и Черно море.Днес някогашната гордост на социализЪма е хранилка за циганите.Изоставеният мастодонт привлече нови и нови цигани,които се заселиха по изоставените рушащи се блокове към комбината,дадоха безбройни популации от бъдещи крадци след и като попривърши туй,дето става за Отпадъци,отправиха се по планината и измъкнаха от изоставените къщи всичкия бакър и джелезо,които намериха.Ако в комбината не приемаха вече мед,в Отпадъци цената му скочи.Днес град Елисейна е една трагедия.От промишлен град някога,днес това е място за популация на цигани.Работа никаква,хората са отчаяни,пътуват до София,Враца.Цигани щъкат и се прескачат.........
Искам да се спра на ландшафта около града Елисейна.Такава трагедия рядко се среща у нас.Можаха да разбият планината със строителството на комбината,да отровят треви и дървета така,че се виждат гола пръст и скали,да запълнят коритото на Искъра със шлака и всичко това след ликвидацията така го заебаха.Покрай този комбинат станаха и други бели.Голяма част от хората,работещи там имат олово в костите и най-вече в колената и са частично или изцяло осакатени.Работещите в мините се разболяха от силикоза и много от тях починаха млади.Това е в основата на името на мината,Плакалница.Други си спомнят сигурно как се скъса стената на хвостохранилището на флотационната фабрика над Згориград и удави в тинята стотици хора вечерта,както си бяха по домовете.Кой загуби от всичко това-природата на България,хората.А кой спечели е ясно.Промените превърнаха всичко това в хранилка за циганите.Те проникнаха и в изоставената мина да извлачват кабел,алуминий и джелезо за Отпадъци,спечелиха и се наплодиха.Нови популации крадци,готови да поемнат по други подобни места из страната ни.Където има ликвидации,безкрайни промени,нерешени от съда казуси с имоти.Циганите веднага ги изпълват като да ги вкарва някой под налягане.
Село Елисейна е било разположено покрай реката,идваща високо от Врачанския балкан.Казват й Реката,но тя не е от малките реки.Движи се по скалисто русло и прави доста водопади и вирове.В долното си течение няма много места за рало и браздица,затова там са гледали предимно животни.По-нагоре долината се разширява все повече и повече.Реката тече в посока изток,махали има не само по южния скат,доказателство,че тук климатът е благороден.Горе в ляво се вижда рида с Шумановския оброк.При първото уширение от ляво идва път от с.Очин дол.Пропуснах да отбележа,че от селото Елисейна до мина Плакалница има изоставено шосе,което е отлично за туристите и което прехвърля планината,достига мина Плакалница и след това слиза в Згориград.Опитното ми око различи около шосето останки от римски път и това ми помогна да си обясня по-горе една загадка,която няма да пропусна.
Красотата на долината на реката след този разклон не може да се опише.То са бели скални венци,три рида,които се събират наблизо,между тях махали,над тях-високата алпийска част на Врачанския Балкан.
На лъката,където се събират тези реки не мога да не спра.Строителните босове,като трябва нещо да кажат,а не знаят какво,казват:Ебахгодагоеба!Преклонен пред тази красота,нещо подобно трябва да кажа и аз,но не знам какво.
В лъката се събират три реки.Най-лявата ми донесе удовлетворение,защото реших една загадка.Аз проявявам интерес към пътната мрежа на римляните в България и съм доста запознат с нея.За да казват хората в Очин дол,римският път,значи такъв наистина е имало,но вероятно са „употребили” камъните му за огради или нещо друго.А ето и решението на загадката.Останки от рмски път се насочват нагоре към рида,разделящ селата Очин доло и Реката и вероятно този път е стигал до Очин дол,после се е изкачвал покрай скалите там,където са били римските постове и е продължавал Бог знае накъде.Все пак намерих пътя и съм доволен.
По средната река е също красиво.В горана й част има обилен карстов извор,чиято вада е била хваната за мината.Днес с помпи тази вода заминава за животновъдния комплекс Пършевица,че и за туристическия.
Покрай дясната река минава соцпът за мината.Той се изкачва горе до един тунел,през който е преминавала товарната въжена линия с обогатената след флотацията руда,после извива нагоре и покрай хубава букова гора навлиза в алпийската част.За познаващият планита Ржана и Издремец,това е върховно място за разглеждането им.
Сега имам един въпрос с повишена трудност.Може ли някой да познае,на по-тъпите давам възможност от три пъти,какво е станало с въжената линия,която е направена от джелезо и дали някой,стълб,въже или вагонетка могат да се видят все още там?Аз съм виждал линията някога,когато се ползваше.На тези,които не могат да си отговорят казвам,че мургави бригади с газови резачки,ползвайки пътя от Зториград за Елисейна с камиони отнесоха всичко на Отпадъци.Днес само бетонни фундаменти напомнят за това изключително сложно съоръжение състоящо се от ЖР стълбове,тунели,здрави стоманени въжета по специална поръчка от завода в гр.Роман,мощни електродвигатели,също изчезнати от станцията им при мината,заедно ъс станцията.
Пътят на платото има разклонение в ляво за х.Пършевица.Предупреждавам,че трябва да се следва маркировката или незапознатият с местността ще се изгуби в тази страховита планина.При лошо време трябва да се избягва преход горе по платото.В дясно също има разклонение.То води за поляната Йолковица,до прлощадката за манифестации на хора и политици под връх Вола.Препоръчвам от там да се достигне гарата на Враца,като се мине под красивия водопад Врачанската Скакля и после покрай лудницата се слезе направо на гарата.
Искам да кажа,че всички трудоспособни мъже от махала Реката работиха в мина Плакалница.Това или не знам какво е причината,но днес съотношението в махалата е такова,че на 20 жени я се пада един човек,я по-малко.
Третият маршрут към Врачанската планина започва от гара Зверино.Град Зверино трябваше да стане отправен център за почивни комплекси.От западната страна на града има села,толкова живописни,че човек ако е болен и отиде там,ще оздравее без да го отцепват и рекетират по разните клинични пътеки.Селата Игнатица,Оселна,Зли дол,местността Черепиш,това са старопрланински бисери веднаж и второ бисери от пролома.Как нямаше какво да се открадне там от тия бедни хорица,та крадците на страната ни,мафиотът Милен Велчев и Никито Василев-Педерасчето не „инвестираха” там,както по морето и Банско.
Малко преди Зверино в Искъра се влива река Златица,според мен най-голямата от споменати в предните маршрути.Водата е като кристална.И тя се движи по скално дъно,прави красиви водопади,вирове,има риба.Почти срещу нея се влива реката от с.Оселна,най-голямата река от Ржана в посока запад.Зверино е възнакнало като село след построяване на железницата.Някога та е било нагоре по течението на реката,но понеже условията за живот тук са благприятни,къщите са много-много високо разполжени,та чак горе в пояса на буковите гори.От селото започва шосе,което се подържа до един обилен карстов извор,даващ вода на града.Водата е с такъв дебит,че може да захрани много по-голям град.Някога тя е отивала в МОК и пак е стигала.Шосето има много разклонения чрез вървища и пътеки от двете стрени на реката,където горе по високото има пасища,карстови извори и махали.Днес тези местности са един напуснат рай.Покривите на къщите са като почистени с препарат,по-добър от този,който кучките от телевизията рекламират на домакините.Керемдите като да светят от чисота!
Пътят свършва на една лъка,където се събират три реки.Дясната е с карстовия извор,но и останалите две не й отстъпват по дебит.Тези долини напомнят местността на махала Реката,но са по-диви и рядко населени.По дясната река има къщи,покрай тях може да се изкачи рид,продължаващ нагоре към платото на Врачански балкан.Достигнал този рид, туристът,запознат с релефа на планината се наслаждава на гънките след него в северна посока,изпъстрени през пролетта с цъфнали сливови дървета.Те показват мястото на някогашните дворове,къщи и ниви на хората,населявали тези райски долини.
На този скат се спрях веднаж да разгледам една красиво направена къщичка,нещо като тази на Петко Модерния от в махала Лескова,но по-малка.Тя беше от измазани с глина,кравешки лайна и слама стени.На горния етаж с площ 15 квадратни метра имаше едно общо помещение с оджак,сандък за блрашно,съдове за вода и второ с печка,легла,бюфет и маса.Долу под цялата къща имаше обор но с вратичка,в която днес една мутра ще се заклещи.Такава беднотия,сетих са за стихтворениет на Вазов,Елате ни вижте.Преди години в този район попаднах на хора,които ме поканиха в къщата им.Тя беше също от плет,с мазан под,бяха си сложили рогозки на пода и спяха върху тях.Върху земята,завити с общо дебело одеало от козяк!И пак ще цитирам Вазов:Нищета сред пазвите на рая!
Покрай средната река има също пътека,днес почти непроходима.Тя отвежда до последната махала,къщичките на която са сред буковите дървета.Има едно понятие,горяни.Така са били наричани партизаните след Деветото,борили се срещу комунизЪма,защото тези борили се срещу фашизЪма наричаха шумкари.За мен горяни са точно тези хора,защо живеят направо в гората.Такива съм срещал и в горните махали на Губислав.
Покрай лявата река има пътеки,направо непроходими.Те изкачват горе на пасищата в местността,наричана Попа.Това са едни големи пасища,в центъра на които стърчи една могила.И там на тази височина има къщи,някога в тях е имало живот,хората са се борили с трудностите,обичали са се,раждали са се деца,здравите са оцелявали и после са подобрявали изчерпаните от всякъде гени на живущите по градовети интелигенти,боклуци и боклучки,крадеци и пияници.
Написаното извърших светкавично,по памет.Не за да го четат хората,а с надежда да попадне на някой,който да прояви интерес към този край и да се запознае с него.Темата ме увлече и вече със сигурност казвам.Когато имам време ще си събера спомените и ще напиша нещо подобно,което да обхваща не само Врачнската планина,но и красивата й сестрица Ржана,които Искъра раздели....
Товарищ Пропойцев
