Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2009 21:55 - ВЕТРИЛОВА ВОДЕНИЦА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3748 Коментари: 3 Гласове:
1



                                Разбойниците тук не бродят-

                                                          В горите и във планините:

                                                          Те другаде свободни ходят,

                                                          Но вие тях ги не ловите.

                                                                   

                                                     /Иван Вазов,куплет от стихотворението Хайдути,

                                                              написано в местността Ветрилова водиница/

 

                         

                                                 ВЕТРИЛОВА ВОДЕНИЦА

                                                  /ИГЛИКИНА ПОЛЯНА?/

 

      Преди много години се появи романът на Антон Дончев,Време разделно.Тази покъртителна история прочетох по времето,когато задълбочено се запознавах с Родопите.Една част от имената на местностите,които се споменават в романа ми бяха известни,други-не.Не бях и чувал за пещерата Чилевещина,но я намерих и нея.Тя е до с.Лилково.Тогава замислих още по-задълбочена програма от тази,която следвах за подробното ми запознаване със Западните Родопи.Тя продължи много лета,след което инересите ми се прехвърлиха към Източни Родопи.Днес не правя сравнение между тях по красота,но ги разграничавам на следния принцип:

         ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ СА ГЕОГРАФИЯ,

         ИЗТОЧНИТЕ  -  ИСТОРИЯ!

         Запознатите с Родопите ще ме разберат.

   Чувствителен към нови понятия в области,в които имам претенции да съм компетентен,прочеох стихотворението на Вазов,Хайдути.Това,което ми стана ясно от стхотворението бе,че и тогава стражарите са били изпращани да търсят разбойниците там,където не са,защото мафията както сега ги е прикривала.Понятието обаче Ветрилова воденица ме озадачи и исках да намеря за себе си отговора,къде Вазов е написал това стихотворение.

       Според исторически данни,които съм чувал,в подножието на връх Издремец е имало крепост от времето на цар Крум,наречена Ветрилова воденица.Не знам дали има друг като мен,така запознат с върха,подстъпите към него,реките и билата,които се събират в него,но останки от крепост там аз не съм видял и твърдя,че няма.Затова тръгнах по друга следа.Вазов е боледувал като дете от белодробно заболяване,вероятно пневмония и в зрелите си години е отделял повече внимане на здравето си.За целта през летните месеци по време на ваканцията на учениците той е прекарвал известно време по Искърския пролом,където климатът е особено здравословен.Поради това по-късно Фердинанд разпорежда да се построи в с.Искрец болница за туберулозно болни.През 1897 г.влиза в експлоатация железницата през пролома,първото велико творение на свободна България.Любимо място на Вазов е било село Бов,където той отсядал в бовската махала Данговци.От там той е предприемал кратки разходки към Искъра,където е написал някои от творбите си,а за по-дългите пътувания нагоре в планната е ползвал кон и водач.И до днес се говори за водача му бай Милан от с.Скакля.Поради тази причина информация за върха,наречен в стихотворението му Ветрилова воденица потърсих от възрастните хора в село Бов.За тях това понятие бе познато,но по отношение на местонахождението му те ми посочиха две места:Едното е местността Кръста,а другото – поляната Тръстеная с двете езера,като уточниха,че не за крепост ставало въпрос или за връх,а за вятърна мелница,строена от първите заселници на село Бов.

     Исторически е доказано,че в първите години на 13-и век поради някакви причини маркиз Сен дьо Бов не е могъл да пребивава повече във Франция и са го заселили тук,в тази най-благодатна из между всички благодатни гънки на пролома.Тук той се размножил,построил село с разни зидове да го пазят от разбойници и диви зверове,но и е дал име на селото.Като гледам останките от зидовете обаче,мисля си,че това са дела не на маркиза,а на роби,кото са били принудени преди него да ги строят.Те ми напомнят за крепстта Устра в Родопите,където скалните игли,стени и участъци са били съединени чрез междинни зидове в монолитна крепостна стена.

     Не само маркизът е оставил името си в България,причината е,че сме на кръстопът.Тук са преминавали кръстоносци,други са идвали от север,от запад,от изток.Един от преминаващите,конт дьо Фрей го закъсал със здравето и останал тук,заселвайки се в местност,където днес се намира радомирското село Кондофрей.Друг един,принц Орландо,също не се прибрал до Западна Европа и се заселил в местност тук в Шопско,известна днес като квартал Орландовци и вероятно той е първият погребан в днешното гробище в квартал Орландовци,носещо името му.

     Известна е историята на Вакарел.Преводът от латински на това име означава място за пасене на крави.Историята на основаването на селото изглежда смешна,но не съвсем:

     По онова време испанците се върнали вече от Америка,но донесли от там бледата спирохета.Тя намерила добра почва в Западна Европа и започнала да прониква и на изток.Войници-сифилитици в някакъв стадий на болестта вече за нищо не ставали,поради което ги отделяли от войската,давали им по една крава и ги заселвали в местността,където днес са махалите на Вакарел.Да си живеят с кравата,да си пийват мляко,докато умрат.Но...Някой от тях преболедували успешно и оживяли.После си намерили по една местна мома,заплодили я,заживяли на семейни начала и основали село,Вакарел.И така го разрастнали,че то спускало махали с животновъди до Софйското поле,едва ли не до Панагюрище на изток,до Ихтиман и Габра.Навъдила се нова порода хора,която съществува и до днес.Известно е,че сифилисът уврежда възпроизводителните клетки и се раждат хора от специална порода:със сифилистично оформена уста,нос,лице.Тези хора не носят спирохетата,не заразяват повече,но генът им е увреден и за специалистът не е трудно да определи от коя част на България произлизат.

       За да не се отклонявам от темата,сега пропускам Ихтиман и Пасарел,връщам се на околностите на село Бов,които са ми любимо място за посещение и искам да насоча и други хора да упознаят тия красоти.

        Има един връх над селата Лакантик и Бов,той се казва Яворец.В него се събират три рида.Единият се нарича Гарванът и идва от посока на Лакатник.Другите нямат имена.Върху два от тях има телевизинни кули.От страни ридовете са като отвесни,скалата е нещо средно между миргел и варвик.Красотата им е безумна.Горе са покрити с естествени букови гори,а където те са изсечени има борови насаждения.Макар засадени със най-типичното соцдърво,черния бор,той им стои прекрасно.Все едно Тешел в Родопите.

    Искам да се спра на изгледа от връх Яворец,който е най-удобно да се достигне от местността Тръстеная до едноимената хижа над Лакатник.Той не е на централното било,но изгледът от него „бие” дори този от връх Чукава,че и много други.Вижда се Понор Планина с двата си символа,връх Була и водопада Скакля,Врачанската планина със спусъцитеси  към с.Оплетня и връх Пършевица,планината Ржана,централното било на Балкана,което от тук изглежда фанастично.От върха започват три долини,създадени да живеят хора в тях.Най-лявата от тях се насочва към долината на река Трескавец,обявена за резерват.Средната слиза в село Бов,дясната дели Бов от Лакатник.Съчетанието на тези алпийски ридове и на благодатните ливади и  ниви под тях още повече подсилва контраста:скалите изглеждат по-страшни,ливадите-по-обширни.

    Възможностите за прибиране от връх Яворец са няколко:

    Добър вариант е да се слезе на поляната Тръстеная с двете езера.От нея може да се слезе към хижа Тръстеная и Лакатник.Маршрутът е много красив.Отбелязвам,че понятието Лакатник е нещо много обширно.Това са махали,махали,без край.Опитният турист ще си избере такъв релеф от планината,който му пасва и ще се спусне на гара Лакатник.Пътеки,вървища,пътища-бол.

    Друг добър вариант е да се стигне до местността,където каменен кръст напомя,че там е имало манастир.От тук извира приток на река Трескавец,по която може да се достигне Гара Бов.

    Тези прреходи все пак са познати,затова ще опиша два от преходите,които наричам мои.Наричам ги така,защото по тях туристи не съм срещал.

     Първият следва шосето от изоставената флотационна фабрика към село Бов.В началото това шосе е почти хоризонтално,но погледът към долината на р.Трескавец недвусмислено показва,защо тя е обявена за резерват.Красотата е над всичко.В дясно обаче също става все по-красиво.Наклонените ливади се заменят с отвесни сиво-бели скали,над тях са надвесени букови и борови гори.В най-дивното място от този преход се намира махала Кръст.Следва седловината Кръст,където има два каменни кръста.Наскоро започват и махалите на с.Бов,в началото му има отново два каменни кръста.Махалите тук са високи поне 1000 м.н.в.На запад е водосборната зона на река Тодорица,в чиито гънки са Заселе,Зимевица,Батолов дол,Заноге и други махали по Понор Планина.Виждат се и символите й,Була и Скакля.

      Центърът на с.Бов не е далеч.Малко над него има карстов извор.От извора започва река,която тече перпендикулярно на реката,идваща от седловината Кръст.Двете реки се доближават и скачат една до друга в две красиви скакли,както тук наричат нводоподите,но те не са толкова високи като отсрещната при с.Скакля.За жалост до този природен феномен маркировка няма,но има пътека копитата на стадата.Има и остатъци от зидове от някакви крепости.Водопадите са страхотия,имам усещането,че само аз съм ги посещавал,защото покрай тях няма следи от огън за барбекю.Вероятно един много стръмен участък от пътеката в началото й пречи на огромните лайновози като слезнат от джиповете си да се спуснат натам с кльопачката,пиячката и чалгата.И стълба да има,няма да слезнат по нея,освен ако не е желязна и допълнително подсилена,та да ги издържи заедно с товара им за ядене.

   От центъра на селото се върви по асфалтов път за кратко време,минава се покрай разклон за Бовско Луково и си влиза в старо вървище,което отива на Гара Бов.Възстановен е манастирът Успение Богородично покрай него.От манастира започва вървище към с.Бовско Луково,което върви под едни скали,райски е красиво.Вървището прави завой върху едни скали,на стотици метри под които вие Искъра.Горе по скалите е безопасно стотина метра,но прапстите от двете спрани ме панират и не мога да мръдна от първата площадка по тях.Това вървище излиза горе на асфалтовия път от с.Бов до с.Бовско Луково.

     След навлизането в горните квартали на Гара Бов има кратки пътеки за спускане към влака,но са много стръмни.Има и тераси за разглеждане на бездната и реката под скалите.

    Споменах,че от с.Бов има разклон към с.Бовско Луково.За да не спорят тези махали към Лакатник ли са или към Бов,така са го нарекли.Има и Бовска Габровница,която е дори след Лакатник.

    Пътят към Бовско Луково е асфалиран.Той минава през една гора в началото ислед нея  излиза на едни поляни,недостижимо красиви.От с.Бов се вижда само Понор Планина,но от тук се вижда и Пършевца.Виждат се и голяма част от махалите на Лакатник,като от тази гледна точка може да се установи какво огромно нещо по площ е туй,Лакантик.Виждат се  махалите,наречени Лице,до които от Лакатнкик –център се върви часове,макар те също да принадлежат териториално към Лакатник.

     Аз имам любимо цвете,жълтия минзухар.След него следва игликата.Тук игликата е колкото тревата,но я изпреварва по време през пролета.Игликата заспива през летния сезон,тогава расте тревата.За да се разменят през следващта пролет отново.Полянте през пролетта са тъмножълти,защото игликата е много оцветена.Заради тази иглика аз наричам местността ИГЛИКИНА ПОЛЯНА.Такава местност има колкото има и  ВЕТРИЛОВА ВОДЕНИЦА,която никой не знае къде е ,но тази поляна може да я види всеки в ранна пролет.

    По красота на местоположенето Бовско Луово е кандидат за първенец.Но и от него човек трябва да се прибере.Едната възможност е да се слезе право надолу покрай стълбовте,които отвеждат до изоставениия и ограбен меден рудник над Лакатник.От него има път до гарата,но има и селски пътища до махалите на Лакатник,в зависимост от времето,с което разполагаш до отпътуване на влака.

     Път от Бовско Луково за каруци по хоризонтала води направо в с.Лакатник-център.За да не се удължава много пътят е добре преди центъра да се заобиколи един връх,зад който ще остане центъра на селото и така се излиза на махалите между селото и гарата.Навлиза се в махали,които отново са към село Лакатник,но разположени по едно широко било,последната от които е Пропас.Наречена е така,защото има от двете си страни пропасти,високи скали като тези срещу гарата и които хората наричат Лакатнишки.Това е едно събирателно понятие,защото те не знят какви такиви ги има над Лакатник.Хем по-високи,хем с още повече пещери.

     Пътната структура дава възможност за достигане на перлата на Бов,Бовско Луково.Безспорно и Лакатник и Бов са много красиви и интересни,те са огромни по площ,но за мен центърът на красотата тук е именно скромното по размери село Бовско Луково.С автомобл то може да се достигне като се изкачи с.Бов и малко преди центъра му се завива в ляво.Табели,такива работи,тук няма.Минава се прокрай едно оброчище и се навлиза в тъмна гора,след която следват приказно красивите поляни на селото.С изглед,какъвто рядко предлага Балкана.А за по-съвършенните,посетили Бовско Луково притегателният център трябва да бъде връх Яворец.Другата перла от този район,оценен  800 години преди нас от някакъв си там изгонен от родината си французин.....

 

      Пролет Господня 2009,                                                     Товарищ Пропойцев



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - Добра статийка
14.05.2009 23:16
Добре е написано, но ми е обидно че си определил като "махала" родното ми село Зимевица, а пък махалата Бовско Луково си определил като "село" ;-)

Пожелавм ти още много приятни преживявания по баирите!
цитирай
2. анонимен - Добре си го написал, но ми е обидно че ...
14.05.2009 23:19
Добре си го написал, но ми е обидно че си определил като "махала" родното ми село Зимевица, а пък махалата Бовско Луково си я определил като "село"
цитирай
3. анонимен - Добре си го написал, но ми е обидно че ...
14.05.2009 23:19
Добре си го написал, но ми е обидно че си определил като "махала" родното ми село Зимевица, а пък махалата Бовско Луково си я определил като "село"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5698384
Постинги: 2588
Коментари: 6240
Гласове: 13469
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031