Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2009 20:53 - ВОДОПАДИТЕ НА ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН /АМБАРИЦА 1/,част 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3057 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 12.02.2010 03:07


   ПРЕХОД    ПРЪСКАЛОТО

               Над хижата се събират доста реки,ще стане въпрос за тях,на около половин час от хижата те скачат заедно в Пръскалото.То е високо около 20 м,но е доста пълноводно.Интересно е да се посети. 

                                            ПРЕХОД  КЪМ КАРЛОВО

             Един дивен преход!Местността се казва резерват Стара река,реката има същото име,но водосборната и зона  е грамадна и при дъжд или снеготопене горе това не е река,а бучило.Водата към реката се събира между ридовете Хубавец и Дюза,централнто било между тях и северните скатове на Дюза.Преди години порой от към Купените бе отнесъл и издавил цялото стадо на овчар.Който познава този район може да прецени за какви мащаби става въпрос.Пътеката от хижа Левски върви покрай реката,притисната до задушаване от стръмнте скатове на Дюза и горите под пасищата,които описах.Два акра небе,повече няма,но от към Дюза е по-страшно.Първата хижа,която се достига е Балкански рози.Тя е на едно уширение,от ляво идва още една малка рекичка.Отклонение от тази хижа като пътека за туристи няма,излизане от тази долина не е възможно!Слезващата хижа е Хубавец.През нея са минавали стадата на каракачаните към пасищата високо под Амбарица.Има запазено вървище до днес,което пресича пътеката от х.Добрила за х.Левски и се устремява към билото.След като го прехвърли то достига оставащите свежи през целия сезон пасища по северните скатове на Амбарица.Туристическа пътека ползва това вървище,изкачва връх Амбарица и по Дълги дел се спуска направо в хижа Амбарица.

              След хижа Хубавец има добре подържан път по долина –шедьовър.Реката скача по едни обли бели камъни,големи колкото един среден камион,мушка се между тях,тече върху по-дребните.Всичко тук е в бяло:камъните в реката,пръстта,скалите.За беда на туристите водата на реката е хваната за карловската ВЕЦ Сучурума,на името на Карловското пръскало.Ако централата не работи по няккви причини,понеже няма язовир водата си скача във водопада и гледката е такава,каквото я е сътворил Първотвореца.

            Стръмно спускане по нещо като парк отвежда първо в лозята над Карлово и после в града.В този квартал мангали няма,затова има и лозя. 

                   

                                               МАРШРУТ   ДЮЗА

               Това е един маршрут,който е много тежък и ще предложа как да се разделина две.Тръгва се в посока на връх Ботев.Пътеката е такава,каквито са вероятно пътеките в рая.От дясно-реки и водопади,букови и после смърчови гори,ужасяващо стръмни гористи спусъци от Дюза към Старата река,рекички,които не текат,а хвърчат към долиата.И от време на време ливади,но толкова красиви,каквито около хижа Лескова няма.На едно място се събират две рекички и скачат задно във величествен водопад.От лявата стана пък скали,скали,по тях скачат поточета.Тези скали продължават чак до Костенурката.По едно време пътеката се изкачва на седловната Дюза,връзкта между страничния огромен дял Дюза и Централен Балкан.Вичко се успокоява така,както в произведението на Мусоргски,Нощ на голия връх,когато насред бесовицата удари камбана.

              Пътеката с лек наклон започва изкачване към огромното теме-пасище на въх Дюза.Не са кръстили върха чал,защото размерите не влизат в този стандарт,а в стандарта на Дюза,на български Равнището.Дюз е нещо много по-голямо от чал,не се вижда краят му.Тук пътекта се раделя на две.Лявата поема към тази част на Дюза,която е срещу местността Рая,а под Дюза се явява Джендема.Виждат се площадката с хижа Рай,Калоферските Купени, Райското пръскалото под вр.Ботев,антените на върха,Хайушкото пръскало и още едно,близо до седловината със същото име,Дюза,което обединява три реки,пускащи се от връх Сръкая и една от Ботев.Пропастта под този равен отгоре огромен дял е такава,че друго име освен джендем не върви.Най-долу тече Бялата река,не мога да кажа тече,тя бучи и скача,водата й е бяля.Твърди се,че в долината й никога не е стъпвал човешки крак.

             Пътеката продължава на изток,започва да слиза през местността Еллидере,Петдесетреки,и слиза при Мъжкия манастир на Калофер.Аз съм свидетел на изсичането на тези буки около 1953 г.Помня тази сеч,хората се кръстеха като извозваха буковите трупи до гарата.Те заминаваха за бичене на минни подпори.Тогава се строеше социализЪма,копаеше се много,може би търсеха корените на бъгаро-съветската дружба дълбоко под земята.На местността около Мъжкия манастир ще посветя специална глава.

            Дясната пътека горе на Дюза ползва изоставено вървище покрай една от реките там.Те не се казват Петдестреки,но не са по-малко.Гората е само смърч и по откритото-ярдъч,както тук казват на хвойната.Пътеката изкачва платото,то е безкрайно и започва слизане по голото плато към Карлово.В дясно и ляво се виждат рекички с долинни пасища,покрай които са нощували якога овцете на каракачаните.Твърди се,че те тук са били около 500000,два пъти по-малко отколкото на Мазалат.Покрай долините на рекичките има останки от каракачански каменни къщи.Слизането е жесоко,да не казвам убиствено,то е безкрайно.По едно време се вижда,че в дясно има по-голяма река,примитивна маркировка повежда натам и се излиза на карстов извор,до който е някогашната хижа Комомолска,днес Равнец.От Карлово до нея имаше изграден лифт,не бяха положени само въжетата.След Десетото карловските мангали с помощтта на газови резачки отнесоха всичко метално от този лифт на Отпадъци.

              Хижата е на около 2 часа от Карлово.Слиза се по една дъбова гора,пътеката е широка и доста стръмна.Като им се припорка на тамошните пиянища,качат на някой кон пиячката и кльопачкта и се качват тук.Предимството като климат не е голямо: ако в Карлово е 35 градуса топло,тук е най-много 34.

                          

                                          МАРШРУТ    КОСТЕНУРКИТЕ

               За този маршрут се тръгва в посока на х.Добрила до самотното борче.От там се продължава нагоре към Видимскя превал.На изток от него първият връх е Костенурката.Пътека под ъгъл на рида Саръкая поема по платото над отвесните скали над района на хижа Левски.Ето я и втората Костенурка.Аз я описах в предните маршрути.Ако от едната страна тя прилича на целуващи се две едри костенурки,от другата са просто едни скали.Тази костенурка виси над долината с хижа Левски под нея със страшна сила.Зимна маркировка след тази кстенуркска сватба извежда на седловната Дюза и слиза на хижа Левски. 

                                               МАРШРУТ   ЕЗЕРОТО

               Отново се тръгва към самотното борче,но се подминава и се достига до един рид,който слиза от връх Малък Купен.По този рид се достига терасата с карстовото безотточно езеро.Може да се изкачи и връх Голям Купен.Не е желателно да се прехвърлят Кръстците,опасно си е.Нищо,че са обезопасени с въже.Може да се продължи на запад по централното било до връх Амбарица.От езерото може да се слезе между двата Купена,там има и извор,по тревистия скат се достига пътеката за връщане. 

                                     МАРШРУТ ЗА ХИЖА  ПЛЕВЕН

                Този маршрут е в два варианта,които вече описах.Единият е през седловината Дюза,после заслон Ботев и се слиза в хижа Плевен.Другият е през седловиата Видимски превал,от там по останките от римския път пак се достига хижа Плевен.И двата маршрута са прекрасни. 

                                           МАРШУТ   ЗА   ВРЪХ   БОТЕВ

           И този маршрут вече го описах.Изкачва се седловината Дюза,после покрай трите големи и дълбоки дерета се достига заслон Ботев,от там-върха.От върха може да се върне туристът обратно,но може да се спусне към хижа Рай по Тарзановата пътека или към хижа Тъжа по описания вече маршрут в няколко варианта. 

.       А сега е време да опиша продължението,ден втори на МАРШРУТ  ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН – БИЛОТО,

         

                                ПРЕХОД  ОТ  ХИЖА ЛЕВСКИ  ДО ХИЖА РАЙ

            От хижа Левски отново се тръгва по пътеката за връх Ботев.На седловината Дюза има кръстовище:направо-за хижа Рай,наляво-за вр.Ботев,надясно-за Карлово с две опции.Преодолява се седловината,следва спускане към долината на река Кървава.На широка долина в страни от нея има изоставен каракачнски град.Тук е идвал в лятната си резиденция каракачанинът,собственик на всички стада.На времето е имало такива хора,едри животновъди,обственици на стада.В Родопите тези хора са се наричали кехаи.Притежавали са десетки стада не само с овце.Такива са били родовете Агушеви от с.Могилица.Те са осигурявали поминък на много овчари,мандраджии,одаджии,кираджии,козари,говедари,коняри.Останките от огромната каменна къща на феодала животновъд гръкобългарин са моументални.Това си е било един летен дворец от камъни,изградени по типа суха зидария.Около голямата къща има и по-малки.Живот е кипял тук.Да дойдеш чак от зимните паши покрай Бялото море в Гърция с овцете си до тук,това е все едно да покориш полюс на земята.Трудността не е само да придвижиш стадата от Бялото море през родопите,през Тракийската низина,през Средна гора и после да ги качиш на 2000 м.в Балкана.Има страшно много работи покрай това,в главата за каракачаните ще опиша частица от нея.

              Кървавата река е последната,четвъртата,която се събира с станалите три,дващи от Саръчал и всичките скачат в многоводно пръскало към бездната на Южния Джендем.

              На път за хижа Рай се пресича още една река,Хайдушката.И тя малко нагоре прави величествен,водопад,но с много по-скромно количество вода.От мястото,където пътеката пресича Хайдушката река се вижда най-добре към дела Равнец,който завършва с остър тревист връх над местността Джендема и многоводния красив водопад,който току що описах,скачащ в бездната на Южния Джендем.След тази река пътеката върви по страничен скат,и той устремен към Джендема.В ляво остават няколко малки пръскалца,едни от тях високи по-малко от метър,но точен макет на големите: едно поточе идва от горе по русло в тревата,следва една като отсечена скала,поточето скача по нея.Това е минипръсало,но има и микропръскала на фона на величественото Райско макропръскало.Някои от тези поточета са каптирани за водопой на животните,дето днес вече ги няма по планините.Вече се вижда ръба на скалата,зад която скача най-високото пръскало в България,Райското.Освен,че е най-високо като стълб на водата,то е и най обгледното от всички пръскала въобще.То е така разположено,че се вижда долу от Розовата долина от едно доста дълга част от пътя /влака/ и украсява Балкана както купола на църквата увенчава самата църква.

      Пътеката преминава близо до  водопада.Ако се посети този  водопад през м.юни,то е такава  мощ,че те заглушава.През есента  водата намалява,но пак пръскалото е доста голямо.В дясно по-долу от пръскалото има една пещера,наричат я Хана,където при лошо време един от овчарите е можел да прибере стадото си в нея.

              Хижа Рай е на много красиво място,може би само хижа Плевен я превъхожда по местоположение.От север на хижата са скалите на първенеца Ботев,но те не са само около Пръскалото.От Ботев връх започва едно скалисто отклонение,което завършва с двата върха Голям и Малък Калферски Купен.След втория Купен надолу е Джендема с реката между скалите,сякаш в дън земя.Изгледът от този страничен връх е много красив.Вижда се водопадът,скалите над Южния Джендем.Под ъгъл се виждат и скалите на Източния Джендем и дори скалата,зад която скача Сухото пръскала,друг височинен гигант,но с по-малко вода от всичките тук.В дясно от рида Калоферски Купени се намира никога несечената букова гора,наречена Рогачевата.На времето калоферският кмет я подарил на Фердинанд,за да има основание да не разрешава никому да я сече.Затова може би не я сполетя съдбата на другата огромна гора тук,тази в местността Еллидере,коят отиде за минни подпори.Добре,че царо,Симеон Педераскобургготски не си я поиска,за да я изсече както беломуровата гора под връх Мусаллах,което означава място за молитва.

             Тъй като ще има маршрут през Рогачевата гора,тогава ще продължа описанието на това,какво се вижда от терасите й.

             На Юг от Калоферските Купени е отсрещната стена на Джендема.Казах,че дюс на турски означава равен,но каква пропаст прави Дюза на север се вижда само от тук.Скатът е обрасъл със смърчове и на въпрос как тези смърчове не са обръснати от лавините,кито се спускат от горе,отговарям както амерканците: нямам идея.Спускане от Дюза към долината на река Бяла,така се казва реката,която тече на дъното на Джендема,не семо не е възможно,но и не може човек да си го помисли!Вижда се,как тази стръмна част наДюза на запад става по-полегата,вижда се пак водопадът с реките от Саръчал и как сдловината Дюза свързва този голям дял с централната част на Балкана.

             Хижа Рай е в местността Рая от комплекса тук,състоящ се от Рая и Джендема.От Калофер до тук опастности при лошо време /през летния сезон!/ няма,но затова има ли опастности от тук нататък говорят паметниците на замръзналите туристи.Само горе около връх Ботев те са повече от тези тук,в околностите на хижата.Навякъде са изписани имена на загинали туристи и служители от върха по камъните или по поставяни допълнително плочи по тях.Опасни са преходите към Ботев връх,този е некоронования връх на бурите,а не Елтепе /Вихрен/ в Пирин,опасни са и преходите към хижа Левски.Достатъчно е да падне сняг по наклонените към Джендема скатове през лятото,което тук става,а с това идва и опастноста от подхлъзване към бездънната пропаст. 

           Понеже стана въпрос за хижа Рай,ще опиша как се достига тази хижа и какви маршрути могат да се предприемат от нея.

           Най-близкото населено място до хижата е гр.Калофер.Има два варианта да се досигне до хижата от там.Първият е покрай реката Тунджа през местността Паниците.Преминава се покрай едно оброчище Свети Кирик,където някога са се събирали хората на определена дата.Мястото е много красиво.От планината към Тунднжа слиза бистро поточе.Всички метални неща от там днес са изчезнати.Окрадени са и части от водоппровода с питейната вода за Калофер,която е хваната от местността Паниците.След отклонението за Св.Кирик от дясно се вижда огромен връх със сграда на него,но това не е Ботев,а Триглав.От тук до Триглав е по-близо,шосето от Калофер до връх Ботев е 45 км.

            Местността Паниците носи името си от дупките с форма на легени в скалата,където тече Тунджа,образувани от миниводопадчета или Бог знае как.Местността е много красива.Някогашната почивна база е замнала на Отпадъци.Сега там се е развъртяла мутра и е направила хотел.В ляво от реката започва един рид,не е много голям,но е много важен,казва се Стражата: той дели реките Тунджа и Стряма и същевремено е връзка на Балкана със Средна гора.Тук ще отбележа,че Тунджа е сравнително маловодна река,но понеже е първата от тези,които текат на изток,всички после приемат нейното име.Пресича се реката и започва изкачване на рида.Достига се билото му и се поема към Балкана.В началото видимостта не е много обширна,но какво става после: Вижда се долината на река Бяла където тя изскача измежду скалите,виждат се белите скали по скатовете към Ботев,под тях- Мъжкия манастир,насреща пада водата на Бъзовското пръскало,което събира четирите реки от връх Ботев към Източния Джендем,виждат се и скатовете на връх Ботев,скалистият гребен с Калоферските Купени,който започва от него и опасва Източня Джендем.Пресича се едно електрозахранване с кабел към местността Рудината,ще стане въпрос и за нея и долината на Тунджа изчезва от погледа.От ляво се събират реките,които се вливат в река Бяла.Не след дълго започва и гората,такава,каквато си е насадена още от Господа.На терасите,надвесени над долините на реките има обезопасени места за почивка.В дясно-венец от буки и скали над тях опасват пътеката.От тук-такава страхотия,а ако човек е горе на шосето между заслоните Рудината и Маринка,въобще не може дадопусне,че тук е толкова страшно.И на Дюза има нещо подобно.От скалния венец се спускат малки поточета,колко ли пръскала правят и те,но от тук не се виждат.Чува се обаче шум на голяма река и ето я река Малка Бъзовица.Не съм ходил нагоре по нея,тя тече едва ли не по отвесен скат през гора,но не може да няма по нея водопад,защото щумът й е много силен.Има мостче,място за почивка в това полутъмно кътче.Пътеката продължава по хоризонтала,но се чува ново,по-силно бучене,това е водата на река Голяма Бъовица.Горе от Бъзовското пръскало през гората идва тази вода,чиста като кристал.След реката започва изкачване към хижата,което трябва да завърши на седловината между Калоферскте Купени и скалното ребро,което слиза от връх Ботев.Малкият Купен е на десетна мнути от превала,много е красив,до Големия се стига трудно заради гъстата гора.От тук се вижда площадката на хижата,построена в местнотта Рая,тук има мрежа М-тел,в хижата няма сигнал.

            Друг вариант задостигане на хижа Рай от Калофер е ако се тръгне от Мъжкия манастир.Той е след известната Стража,връзка на Балкана със Средна гора,вече я споменах и е в долината на река Бяла.Няма манастири на лошо място,но този е на едно от най-красивите въобще!От манатира надолу започва богата лъка,нагоре пък виши снага Балкана и той с най-могъщата си част.От тук се вжда Бъзовското пръскало,друг шедьовър.Мястото тук е известно с хубостта си,поради което отпуснаха средства и се построиха мостове над Бялата река.Багодарение на това строителство стана възможно да се посещава удобно известният водопад,наречен Синият вир заради сините скали в метността.Твърди се,както вече казах,че по долината на реката до днес не е премнал човек.Аз,който съм с големи познания и опит в тази област,приемам това твърдение за вярно.Това е дъното на Джендема.Река,разпенена от пада и триенето в скалите,виски стотици метри над нея,тук и птиче не може да слезе.Днес в лъката след излизането на реката има доста къщички и кръчми,приемат и туристи.Това е район с бъдеще за туризма.

            От манастра се тръгва в посока Малкото манастирче,като се преминава през един параклис.Между Мъжкия манастир и Малкото манастирче има трасе на вървище,днес изгубило значението си,защото до манастирчето има по-широк път от местността Паниците.Мястото на Малкото манастирче не описвам като красота,който отиде,да поседне на терасата срещу връх Ботев.Аз не посядвам,защото после не мога да стана,стои ми се още и още.

            Пътят след Малкото манастирче достига билото на рида между Стряма и Тунджа и се слива с пътеката от Паниците.

          Екопътеката,наречена Бяла река,започваща от Мъжкия манастир е шедьовър на красота и страхотии,преминаването по мсточетата над пропастите си е доста силно изживяване.Тя достига горе местност с люляци от там запознати с релефа на планината туристи могат да продължат до пътеката от Паниците за хижа Рай.

  

         А сега се връщам оре на хижата.

  

                              МАРШРУТЪТ ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН - ЮГ

продължава  по два варианта,ще ги опиша и двата.

          Първият вариант е по т.н.Тарзанва пътека.Това е първият метеоролог на станцията след построяването й,след измръзване му отрязоха краката.На вторият-бай Благо-също.Дъщерята на бай Благо също беше метеоролог.Тарзан се е качвал през лятото покрай водопада Райско пръскало,но там е опасно.Сега поставиха въже и направиха нещо като стъпала.По-добре е сега от някога,но трябва да се внимава особено,ако се слиза от горе.Пътеката се изкачва много стръмно успоредно на Пръскалото и достига реката горе при втичалото й.След това минава в ляво,за да е по-обгледна и отива към върха.Описах в предишни глави какво се вижда от тук,сега ще напомня,че в дясно остава вечната пряспа,наречена Червивта.От върха към хижа Тъжа маршрутът също описах.

   

           Вторият вариант е да не се премнава през върха.Прехвърля се рида на Калоферските Купени,слиза се по Рогачевата гора и се достига открита местост над Мъжкия манастир,от където започват колове,маркиращи път за служителите на върха и трасето на кабел.Достига се едни заслон тип термофор,после втори заслон,наречен Рудината.От там за хижа Тъжа се отива или по билото,което е краткия път или по шосето за Калофер и отклонението за Русалияския път.И двата маршрута са велики,нищо че единият е висок,а другият-нисък.

          

                                ЧАСТ  ТРЕТА,  МАРШРУТИ  ПО  ДЮЗА

            Тези маршрути вече ги описах.За тях предлагам винаги чалъми /на американски език опции/ да се върви от горе на долу.Иначе е много тежко и дълго изкачването.От изходните точки за да се изкачиш до билото на Дюза трябва да преодолееш над 1500 м.вертикала,колкото е от Рилския манастир до билото преди Седемте езера.Сега само ще упомена маршрутите: 

                                       МАРШРУТ ОТ  КАРЛОВО

              От Карлово се тръгва в посока хижа Равнец и там се спи.На вторя ден като се стигне седловината Дюза има варианти за х.Левски,х.Рай и заслон Ботев,описах ги като маршрути. 

                                  МАРШРУТ ОТ   СЕЛО   ЛЕВСКИ

             Слиза се от влака на Гара Ботев и от там се отива до с.Левски.От селото започват вървища и пътеки нагоре,които достигат разни малки долини с поточета,пасища и изоставени говедарници.Пътека очертана няма,но изоставени вървища за стоката към пасищата нагоре има много.Всички пътища ивеждат на билото,пардон,платото на Дюза.Маршрутът е поне 10 часов. 

               

                         МАРШРУТ  ОТ   КАЛОФЕРСКИЯ  МАНАСТИР

             На левия бряг по течението на река Бяла срещу манастира има път за камиони,който навлиза в буковата гора.Нагоре продължава вървище по ливадите над горския пояс и достига местността Белчу.За да се достигне тази местност се преодоляват поне 1500 м.по вертикала.Излиза се над смърчовата гора по ската към Джендема.Изгледът към Ботев и Рая е изключителен,предполагам,че го знаем един-двама души.По този маршрут за да се достигне седловинта Дюза трябват 8-9 часа,да не са и повече.Най-близо до Дюза е заслон Ботев.Затова предлагам обратния вариант,като най-удачното решение е от заслон Ботев да се слезе на Мъжкия манастир.А от Мъжкия манстир да се правят разходки по околностите му. 

                       Сега ще въведа три допълнителни глави,които нямат връзка с водопадите от този край,наричани пръскала,а с три важни елемента от този край: град Калофер, каракачаните и римските пътища по Централен Балкан.

           

                         НЯКОЛКО МИСЛИ  ЗА ГРАД КАЛОФЕР ДНЕС:

           В миналото Калофер е бил богат град с развито занятчийство.Заможните хора там са привличали още хора за работа през летния сезон от другата страна на Балкана,където са живеели бедните животновъди по Троянско.Беднотията,гладът,болестите,между които туберкулоза и въшките са били бич за хората от северната част на Балкана.От южната са си надвивали на масрафа /разходите/,но и за тях туберкулозата е била нещо страшно.За зла участ обаче поради това,че калферци се водели за заможни кърджалии нападат Калофер и го опожаряват тотално.По време на Руско-Турскта война турците превзмат града обратно и отново го опожаряват.Аз съм говорил с хора,които са бягали по Балкана да не ги заколят турците.Подобно но Чипровци след 1688 г,градът след това не е могъл да се възстанови.

          Друга беда за Калофер бяха  следвоенните години и гладът.Аз  съм свидетел какво ядяха хората: барабой,както те казват на картофите тук,разни семена,дори тези от метличина,ръж и ечемик,това расте тук в песъчливата почва край града.Знаейки,че всички са гладни,калоферки видеха ли деца се чувстваха длъжни да им предложат нещо,без да имат почти нищо.Аз съм ял,и до сега си спомням едно кафяво-черно нещо в чугунена паничка,отгоре прегоряло,вътре-тесто,но ми бе толкова вкусно,че го помня и до сега.

         Беда за калоферци бяха болести на щитовидната жлеза заради меката вода и туберкулозата заради недохранванто и липсата на иглолистни гори.

    Следващото нещо,което тресна Калофер бе масовизацията,както тук я наричаха.Взеха на хората бедните нивички,които те си обработваха,но те не ставаха за обединяване в блокове и масиви,всичко западна,хората побягнаха по големите градве да търсят рабта по заводите.Най-големите пиянища,крадци и простаци стнаха първенци и шефове по ТКЗС-то,парторзи,милиционери,гадове.Аз съм от Калофер,ние сме пострадавши от този процес.Взеха на баща ми аптеката,взеха ни къщите за разширение на път и ни изгониха от тях да правим каквото си щем.Тогава се изселихме от Калофер,годината бе 1959.Само ще вмъкна,че инвентарът от аптеката,истинско бижу от Франция преместиха в музейната аптека в Стария град на Пловдив под името на Хипократ и когато трябваше да го върнат,откраднаха го целият с изключение на един порцеланов хаван с чукалото муНачалото на грабежа,който продължава и днес..

        Следващата,която тресна Калофер бе Шапкарката /Людмила Живкова/.Освен с това,че не яде сол,брашно и захар и че носеше екстравагантни шапки,Шапкарката много обичаше да се изявява като строител-преобразител в тоталитарен стил,всичкото огромно,просташко..И така,Шапкарката решила,че половината град трябва да се събори,да се направи на мястото на съборените къщи монуметално стълбище и то да завършва горе с монументи от гранит и като връх на монумента да има паметник на БотевА паметник имаше в Ботевата градина,на Ботевата поляна,в климатичната имназия имаше камък,от който Ботев е призовавал за въстание срещу турците.И като взеха да събарят старите възрожденски къщи и да строят едни просташки блокове,орезилиха града.После взеха да карат стъпала и обработени гранити по-големи от тези по пирамидите в Египет.Ливидираха Калофер.

         Калоферци са две категории.Едната пие и има наследствени проблеми във връзка с пиенето.Другата са изключително качествени хора.Между тях ще посоча Ботев,а себе си не мога да причисля към първите.Има разлика обаче да си израстнал в Калофер,под Юмрука,да си се възкачвал на Балкана,по Мазалат и Дюза,по Средната гора,да си посетил пеша къщите музеи на Левски,Вазов и Ботев или да си израстнал в един апарамент на много престижно място,на халите,в Конювица или Ючбунар.Мисля,първият от тези два вида ще има доста предимства в избора си на път в живота,критерй за красота,ценностна система.

           Днес Калофер е трагичен.А възможностите му за екопочивки са не по-малки от тези на град Априлци,някогашният център на беднотията.За гостите на Калофер е дотатъчно да пътуват веднаж от Калофер до Паниците,и като си треснат колите в дупките така,че да им се остържат кореметата на колите в тях,не само те,но и тези,които ги познават няма да посетят тези две райски места.От кражбите на пътните строители превърнати в джендемски.Те Ви тройна коалиция!Едните ще откраднат 80%,другите-50% и третите – 30%,но в общата сметка липсват 60%.И всеки така краде,че от сто възможни работи съвместно открадват 160. 

                               ЩО  Е   ТОВА   НЕЩО,    КАРАКАЧАНИТЕ?

                 Като човек,непосредствен свидетел на живота на тези хора,свързани с Балкана,ще напиша нещо и за тях.Дори има и косвена връзка с писанието ми,защото те живееха близо до водопадите,основното,на което се спрях в написаното този път от мен.

                Каракачаните бяха странстващи животновъди,които в зависимост от годишите времена се придвижват със стадата си,за да търсят за тях паша.Те произлиат някъде от Кюрдистан и после са се разселили.Освен каракачани има още арнаути,власи,юруци и др.но всички са общ корен.За разлика от животновъдите по Родопите,които през зимата пасяха стадата си в Беломорието,тези пристигаха със стадата си по Балкана,като преминваха през Родопите,Тракийската низина и Средна гора.Каракачаните имаха две гражданства,българско и гръцко и бяха двуезични.Спомням си,че говореха добре български и ми се струва,че за да се водят и гърци е имало политически натиск.Не само придвижването на стадата е трудно.Трябва организация за това,да се носи сол,храна,някои животни раждат по време на този дълъг преход.Трябва и траспорт.Транспортът бяха коне с по два дървени коша на самара им от страни.Каракачаните минваха от Гърця по определени пътища за да стигнат Балкана,като там отиваха на определени места.Хората от селата знаеха кога ще минат каракачаните и и посрещаха.Първо минаваха конете с товарите на път за Балкана.С тях пътуваха работници,които трябваше да поправят пътищата,повредени от пороите,да поправят къщите,ако са повредени от бурите и снега,да подготвят местата за нощуване на стадата,които ограждат с плет.Преглеждаха и пасищата и където се е появил ярдъч,изгарят го.С бой прогонваха конете на полудиво отглеждане,за да не пасат тревата на овцете и да не правят купища фашкии върху пасищата.След това идваха стадата.Каракачанинът,собственик на хилядите животни бе на кон, и коня и каракачнина-целите в злато.С него на хубав кон пътуваше каракачаката и тя цялата в златна украса.В някое от селата каракачанинът хвърля по една златна монета сред хората.Голям кяр за селяните бе стадото да „лежи” вечерта в нивата на някой човек.Едно нощуване на стадото с овцете там и нивата се е считала за наторена за една година.Придвижването ставаше много бавно.Каракачните продаваха угоени овни,шилета,агнета,овце,коне,вълна,масло,сирене,какво ли не.На общината плащаха данък за пасищата.Но ролята им в планината бе видна: пасища от свежа трева,като подстигани и наторени,никакъв ярдъч,пътищата подържани.С наближавне на есента каракачаните зазимяваха къшлите и агълите си и поемаха на топло към Гърция,където тревата през зимата не се покрива със сняг.Последни с конете минаваха кираджиите им,които пренасяха сиренето,кашкавала,пастърмата и други храни,направени да са трайни.Не само до Гърция да издържат,но и цяла година.С тези кираджии се прибираха и работниците им,които доят овцете,разнасят сол по пасищата,работят като одаджии /готвачи и същевременно разнасящи храна по пасищата за овчарите/,мандраджии,строителни работници,та дори и такива,които разбират от болести по животните и ги лекуват.Не знам има ли хора на света с по-тежък поминък от тези животновъди.Вероятно не.

           До тук добре,ама се оказа,че каракачаните били гръцки шпиони.Не знам дали и овцете им не са участвали в шпионажа.И едно лято от Службите по сигурността гепнаха каракачаните.Взеха им овцете,дадоха ги за клане в мескомбинатите,като са надписвали пратките овце за кланиците с надпис: Фашистки овце.Но освен това е имало и фашистки говеда,коне.Говедата също са били изклани,но конете-не.Те са били застреляни!Тях са ги закарали по Котелския Балкан,държали ги известно време,нямало приказ от София що да сторят с них и ги застреляли,защото започнали да измират от глад и безводие зад оградите.Хора от тамошния край са се молили да им дадат по един хубав кон или да сменят техния дръгливия заради бройката с млад и силен,но не е станало.Застреляли са ги всичките.По това време гепват и стадата с едър рогат добитък на Рилския манастир.Там всеки ден се колел вол за магерницата,където ставал на курбан за богомолците-гости.Няколко хиляди манстирски говеда с надпис Фашистки говеда са премнали през кланиците на месокомбинта в София.

      На каракачаните било предложно да се върнат в Гърция,те са имали двойно гражданство,но те останали тук,под Балкана,където вероятно са се родили,преминала е младостта им..Заселили са се по Сливен,около Карнобат.Като войник точно там имах случай да гледам техни сватби,обичаи и др.Хорото трае три дни,на пет минути правят една стъпка.След хорото бащата на момчето оправя снахата и тогава тя вече може да отиде при момчето.Известната каракачанска овца с грубата вълна,която не може да се разболее или да измръзне,вече я няма.Кучето-каракачанка още го има в планината,но е рядкост.Ще спомена само,че тази овца,каракачанската е рекордьор по много линии.Първо,тя е много едра и не дава по половин литър мляко на ден като другите овце,а по литър и повече.На цвят е кафява с груба остра вълна,овцата не се плаши от студ,сняг или бури.Тя спи на открито,и да я навали сняг,на нея не й пука.От вълната й каракачаните по специална технология си правеха ямурлук,с който пасяха стадата.Ямурлукът бе непромокаем за дъжда,при буря и дъжд каракачаните лягали на тревата,там и нощували,ямурлукът ги запазвал вътре сухи,покрай тях се скупчвали овцете,кучетата пазели овцете,така оставали с дни докато се оправи времето и могат да се приберат.

           Каракачаните си имаха специални овчарски кучета,каракачанки,те са запазени като порода и днес,но вероятно са си изгубили рефлексите.Кучетата бяха огромни,не агресивни,но ако не пипнеш овца.Иначе си разкъсан.Аз познавам тази порода кучета,има ги по Новоселските поленици,страхотни са.Големи като мечки,а добри.

           Имаше филми за каракачаните.Говореха техни деца,които са се родили в планината и са живяли извстно време там.Един възрастен човек разказваше как майка му перяла дрехите.Дрехите натоварвала на кон.На друг кон натоварвала съд,в който ще топли вода,а съдът  поставяла после на три камъка.Предварително била събрала и дърва от п-ниските части на планината,които натоварвала на още един кон,защото горе в алпийската част на планината дърва няма.На друг кон си натоварвала децата и тръгвали да перат.Не си спомням всичко,защото конете ми излизат по-малко,вземала е и още работи.Конете връзвали един за друг,за да не се разпръснат.После забивали по едно колче,привързвали конете за него да пасат наблизо.Но трябвало денят да е слънчев,иначе не можели привечер да натоварят дрехите ако са още мокри.И което ми направи силно впчатлние,майка му въпреки всичко изглеждала щастлива сред този суров рай,за разлика от жените им днес,обитващи един каракачнски блок в Сливен с изглед към връх Чумерна на Сливенския Балкан.Човекът говори още как децата са били масло в дървени съдове,наречени чутури,как са правили сирене,пастърма,трайни неща,кото да натоварят на конете и отнесат със себе си за зимата в Гърция. На въпроса дали ако са били оставени да си живеят по начина преди да ги разкулачат биха продлължли така до днес,човекът не можа да отговори.Каза,ние бяхме на свобода,бяхме деца и бяхме щастливи,но за родителите ни животът беше много тежък,макар да бяха свободни.Пет деца са били,родени през зимата в Гърция,през лятото в Балкана и едно по пътя.Как е ставала тая рабта,какви сили са имали тези хора и защо им е.... майката,та осиротя Балкана,не мога да си обясня.Понятието простаци означава глуповати,незлобливи хора.Но аз го употребявам  в смисъл на лоши хора,които не виждат друго свое употребление на света,освен да пречат на другите срещу нормалното им Божие употребление.Точно тези хора за мен са ментетата,една категория,коато по приспособимост към околата среда мери ръст с циганите.

  

                          РИМСКИТЕ   ПЪТИЩА   ПО   ЦЕТРЛЕН   БАЛКАН

            Овен разните ми хобита,доста на брой,от много време проявявам интерес към римските пътища и мостове.Има нещо общо при тях и аз като да го усещам,когато ползвам оригинален такъв път или само останало трасе от него.

           Римляни са живяли по Чипровско,там описах пътищата,които започват от определени техни населени места или крепости.Къде точно са живели римляни и по Троянско не ми е известно,но пътищата,които срещнах ще опиша сега.

          Най-важният път беспорно е този от Острец през седловината/прохода/ Табите,после през местността Смесите.От там той прехвърля рида Мазалат и слиза към с.Тъжа,но горе под торфа пътят изчезва.Убеден съм обаче,че пътят е слизал в с.Тъжа,защото познвам релефа на планината.Дргаде просто няма как да слезе от планината.Аз съм се спускал директно в с.Тъжа по ливадите,но останки от този път не видях,само каменни костенурки,вероятно хиляди.

           Този път обаче има разклонение от прохода /седловината/ Табите на дясно по билото на планината.Това е т.н.Русалйски път,но той е разширено трасе на стар римски път.Този римски път се качва на Русалийския проход и след това по южните скатове на великана Юрушка грамада извива към долинта на р.Тунджа.Вероятно този път е слизал долу в местността Паниците,но останки от него не съм срещал.

          Като доказателство за същствуванто на тоз път ще посоча сливането му с още един римски път,идващ от с.Видима.Римският път от с.Видима достига мястото с паркинга за колите под хижа Плевен и се разделя на две.На ляво тръгва с много лек равномерен наклон,като да е бил проектиран за водохващане.Реката от Северен Джендем преди паркинга е отклонена за ВЕЦ Видима и върви успоредно на този път.При водохващането загадката става още по-неразрешима.Римският път продължава успоредно на водохващането на река Пръскалска и се разминава само на едно място с него,където римският път прехвърля едно бърдо,а за водохващането има направен тунел под него.Голяма чст от камъните на пътя са извадени от него и ползвани за трасто на водохващанто.В писанието ми АМБАРИЦА 2 също посочих ппимер за „приватизиране” на камъни от римски пътища.

             С достигане на мястото на прехващне на водите на р.Пръскалска загадката вече не е толкова неразрешима.Римският път продължава нагоре успоредно на реката,достига почти до вливането на река Пръскалска и идваща от ляво също не малка река и там се губи.Единственото място,където може да се ползва за трасе на път е един скат,ужасно стръмен,който извежда горе на превала между връх Русалка и Юрушката грамада.По този превал минава и Русалйския път,за мен трасе от някогашен римски път,на който военните /тъпните тъпи!/ при разширението на пътя са ползвали камъните.

            Дясното отклонение на римския път долу от днешния паркинг на х.Плевен започва с доста широко трасе,отделни участъци остават непокътнати от природните условия вече 2000 години.Още останали участъци отвеждат горе на рида,който слиза от вр.Саръкая и на който е построена х.Плевен.След това пътят продължава по скатовете на Саръкая и достига рида Новоселски Поленици.От там завива на ляво,на места се губи и подсича изворите на малка река в скалист участък под вр.Саръкая.Мислено се пренасям при един ивор на р.Огоста,където скалите са изсечени точно по този начин.Само римски роб може да направи това под заплахата на сабята на поробителя.След скалите следва мек участък,пътят се губи под торфа,но се вижда,че той прехвърля Видмския превал.След това прави типчните за този тип строителство серпантити и изчезва под торфа.За мен обаче няма съмнение,че той е слизал в посока на х.Хубавец и от там в днешното Карловско поле.

            Пътят от х.Плевен до Новоселските поленици е с извадни камъни за строеж на разни каменни къщи и обори,но трасето си стои.Особено в просечените скалисти участъци,където ще се запази милони и повече години след нас.Римските мостове обаче от Западния Балкан тук ги няма.Съборили ли са се,не са ли били стоени,тайната за мен остава неразгадана.

     

           ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

           Като българин,роден под Балкана,с големи познания за него,написах това нестандартно писание за централната му част.Едно от първите неща,които съм вдял в живота си,това е Ботев връх,пряспата под него и водопадът Пръскалото.В началото мислех,че това е единственият водопад,но като посетих още доста други и видях колко са красиви,намислих да посетя по възможност всичките и да ги опиша.Те обаче не са нещо отделно от величавата природа на този край,така,че писанието ми доста се поразшири и с други теми.Не си бях поставил за цел да описвам точно маршрутите по часове и други подробности за начинаещия турист,а да събудя неговия интерес към тази планина и дам дам само насоки за посещения.За да бъде осъществен някакъв преход,трябва подготовка за него.Тогава може да се пристъпи към преход от тези,които съм описал.Те не стават за човек,посещаващ за първи път Балкана.

             Аз не съм човек,който обича една планина.Обичам всичките,защото всяка е различна.Но както човек открива себе си в музиката,така той открива себе си и сред планините.Най-много обичам музикта на Брамс,от планините най-много обичам Балкана.И понеже започнах с музика,така и ще завърше писането си.

           Когато слушам поетът на пианото,Шопен,пред погледа ми се явява неговия портрет.Когато слушам симфончно призведение от Брамс,пред погледа ми се полюшват буките на Амбарица.Веднаж,сигурно преди 25 години се връщахме от екскурзионно леуване по Балкана.В колата имахме едно лампово радио и излизайки от Горубляне за да се включим в /тогава/ бул.Ленин аз го включих.Прозвуча финалът на Третата симфония на Брамс,където той провежда темата от първата част.Това бе изживявне,което ще отнеса със себе си.В момента в съзнанито ми се връща таблото на колата,как излизаме от моста,темата от първата част на симфонията,която прозвуча.

             Да не пропусна най-важното.Качествата,необходими  за това,което посетих ги имам,но  имах и Божието благоволение  и закрила през всичките тези  години.Трудности изживях много,много се борих,с години се връщах на определено място,но което пожелах да упозная с Божията закрила успях.

             

Затова

                 

                   НА   БЛИЖНИТЕ   ЗА   ПОУЧЕНИЕ,

                                  НА   ВСЕВИШНИЯ   ЗА   СЛАВА,

                                                                              написах това писание за Балкана.

      

     Зима Господна 2009,

                   товарищ Пропойцев,

                                 просветен любител музикант,

                                                                          любител краевед,

                                                                                          последователен и упорит

                                                                                                                               турист-инок. 
 
 

     13.04.08 г.    Още едно 

                                          ЗАКЛЮЧЕНИЕ: 

              Не пропуснах да спомена две  области,в които съм открил  себе си,в музиката и природата.Но аз съм открил и своя Светец,това е Свети Иван Рилский Чудотворец.Някои скромни дела дори посветих на него.Които са идвали с мен на Лескова махала,знаят за какво говоря.Той е бил монах – инок.Този живот на монаха е много по-труден от живота на монасите,които живеят „вкупом” според Светеца.Той подхожда само на съвършенните измежду тях.Сега няма да се спирам на тази мисъл на Светеца,а ще цитирам едно негово напътствие към новопосвещаваните във вярата: 

        „Ако ли пък се намери някой измежду вас,който сее плевели,раздори и други съблазни,такъв веднага го отстранете от вашето събрание,за да не се обърне това на разяждаща живеница,според Апостола,и да не се разпространи злото между добрите,и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре,да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина.......

Поради  това и вие,чедца,се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят измежду  вас.Но ги отклонявайте далече от себе си,както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.” 

         Като турист с голям опит и аз мога да давам напътствия на младите туристи.

            Споделянето на красотата на  природата с други туристи  може да стане само ако те имат някои общи черти:близко светоусещане,преклонение пред величавата природа,и други изисквания има,за да ходят туристи на планината заедно.Туристът е по-различен от другите хора,той е по-богат,търсещ,мобилен,нестандартен.Не е само това,има и други черти,чужди за преобладаващата част от хората,чиито живот преминава сред домашните и офисните им стени.

            Макар да нямат нищо общо  с целта на туризма-проникване  сред красотата на света,такава,каквато  е създадена от Първотвореца  и да черпят от нея сили,красота  и вдъхновение,което да прилагат  в живота,на много им се иска да се прикачат към някои туристи и да се мъкнат с тях.Но като нямат сетива за възприемане на красотата,те започват да правят това,което е в чипа им или за което са били разработени и стават причина да се разпространи злото между мнозина.Ще дам и пример:

            Разработени от комунистическия режим пачаври и проститути,които днес наричаме ментета,проникнаха в една туристическа група от хора,живеещи по естественото Божие употребление,в която имаше обич между всички.Те успяха да се внедрят и дори основаха свое Политбюро,чрез което да управляват хората.Умението им стигна до там,че разработиха доста добри хора,та дори и този,който в иерархията на стадото е на върха и започнаха да го манипулират.За да го унижат направиха разработка специална за него,обхващаща три континента под кодовото наименование СМАЧКВАНЕ НА ФАСОНА и я проведоха.За сега успешно,но добре,че един човек,който не е вече измежду нас на времето ме уведоми.Той бе по-неук от другите,но много честен и добър човек.Той усети нещата,а разработваният не е могъл.Иначе щеше да приложи метода на каракачанина когато открие в стадото си крастава овца.

        Въпрос на време е обаче да разбере как го изработиха,работят и сега.Коренът на горчивината прорастна и решенията са две:или Политбюрото да си стои по домовете,далеч от стадото или тези,на които разработки не минават,да стоят далеч от членовете му.Защото те не вършат това от простота и не могат да приемат вразумение,както говори Светеца.

        Ще дам за пример и друга  комунистическа разработка,която върви до днес.Когато стане въпрос за Шостакович,простите хора казат:Махни го тоя комунист!

         А истината е друга.Той е  един безкрайно честен човек,но  дългогодишната разработка на  НКВД до днес дава горчиви  плодове.Вместо художник и историк,написал  историята на Русия от 1905 до 1975 г.чрез музиката си,в резултат на комунистическата разработка още го мислят за комунист.За разлика от другия разработван,за когото стана въпрос,той е бил наясно какво правят спрямо него.А пък каква е истината за него,знаем малцина,които сме по-просветени.Аз съм един от тях.

       Защото пред мен разработки  на пачаври и проститути не  минават.Аз съм по-съвършен от  тях.А те не са достойни да ми вържат връзките на туристическите ми обувки! 

                                                                                  Написано тоже Пропойцевым

     

      

     &n



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - "Твърди се,както вече казах,че по долината на реката до днес не е премнал човек.Аз,който съм с големи познания и опит в тази област,приемам това твърдение
06.03.2010 18:52
По-леко с големите познания:

http://www.snimka.bg/?album%3Baid=300233%3Bold=1

http://community.webshots.com/user/t12345690

Долината на Бяла река е описана идеално :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5698384
Постинги: 2588
Коментари: 6240
Гласове: 13469
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031