Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2009 20:57 - ВОДОПАДИТЕ НА ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН /АМБАРИЦА 1/,част 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4479 Коментари: 0 Гласове:
1



МАРШРУТ  ПРЪСКАЛАТА

         Маршруът започва от хижа Триглав в посока към хижа Тъжа.Не след дълго се чува шум от водопад горе високо в дясно от пътя.Наблюдателните туристи са видяли може би от връх Триглав,че реката между него и първия безименен връх достига една скала и се разделя от нея на две.Това е началото на водопада,наречен е Разцепеното пръскала,както и други подобни на него в този район.Двата водни стълба падат по начин,при който долу те са разделени все повече.Водпадът не е от най-големите.Двете струи падат по скали,заобиколени с тревни участъци.През гората може да се стигне до тях,но е много стръмно.

           Продължава се по пътя,картината става все по-алпийска.Долу в безкрая тече река Тъжа,на отсрещния й бряг планината става все по-красива и  страховита.Следващият водопад е Кадемлийскто пръскало,високо почки 90 метра и много пълноводно.То е едно от бисерите на Централен Балкан.Някои уристи поставят това пръскало на първо място по красота.Реката е доста голяма.През пролетта водата от горе образува три струи,после стават две,а през октомври вече е само една.Да се постои на завоя срещу пръскалото,където е мястото му за снимка е велико преживяване.Има и пътечка между камъните под него за достигане на чашата му.За минути ставаш мокър от пръските,носещи се наоколо.Хубавото на това пръсало е и това,че е лесно достъпно.То е на средата на пътя /шосето/ между хижа Триглав и хижа Тъжа.Не само пръскалото е забележителност,а и скалите и върховете от другата страна на реката,там където Пенчовската планина е като отрязана.Нещо подобно,но в микроразмер е Искърският пролом в участъка под с.Заноге.

           След това пръскало пътят продължава нагоре по теченето на реката,която тече ниско долу,като в дън земя.Планината обаче от другия бряг на реката започва да се приближава,което е признак,че тя се издига към нас и скоро ще я приближим.Това става на края на една долина,наречена Смесите.Ако бяха в Родопите,тази долина щеше да се казва Лъките.Така наричат тук местата,където се събират рекичките,смеси.”Инженерно” съоръжение на полицаите ни посреща на поляната.Микроязовир,по –просташки не съм вждал,с багер до него е като незарастнала рана в тази красива местност.Строиха си го полицаите,които взеха по някакъв начин долу едни сгради.На тази поляна не са само полицате,които се изявяват.След Деветото тук се извърши ужасяваща сеч на буките,което промени екологията в района изцяло,като даде трамплин за популации диви прасета.Днес те слизат чак в полето,разселват се там и унижожават нивите на хората.След Десетото тук дойде Нора Ананиева,направи краварници с един нещастни крави,сакати,с болни очи,изпра парите от Луканов и сега започва да строи  МОЛ в Симеоново до рекичката в посока към Драгалевци.И тя остави тук руини.

            В началото на поляната има пътека в ляво,която навлиза в буковата гора.Някога-вървище за стоката към Пенчовска планина,днес това вървище е обрасло,защото не се ползва.То извежда горе на огромни пасища,но не колкото тези на Триглав.Днес те са запустели,расте само една висока трева и все повече се разпространява това,което овчарите наричаха смрика,хвойна или ярдъч.Като няма кой да го чисти,ярдъчът ще покрие планината изцяло,ще унищожи тревата,която животните пасат и тя ще остане проходима само за едрите животни и прасетата,които като животински вид по приспособимост към условияата на живот сигурно са първите след циганите.

           Пенчовската планина горе е едно огромно плато,което се ограничава от дълбоката долина на река Тъжа и широката долина на река Тунджа от изток и запад,на север достига огромния връх Юрушка грамада.От Юрушката грамада извират две реки,наричат ги Пенчовските.Първата е по-малка,но мястото,където тя се пресича от т.н.Русалийски път е връх на красотата.Втората река е по-голяма,като на мястото,където тя пресича Русалийския път е имало нещо като сграда на местната власт през лятото,кято да решава спровете на овчарите за пасища.А стоката е била толкова много,че тия безкрайни пасища не са достигали.Днес там има импровизиран заслон от тенекии.Тези две реки по платото продължават надолу,но започват да завиват към река Тъжа и скачат в нея чрез две разкошни пръскала близо едно до друго.По-южно разполженото пръскало е с по-голям дебит.Придвижването по това тревисто плато е трудно,заради пластовете неоползотворена трева и площите с ярдъч.Ако този ярдъч се остави,след 50 години планината ще стане непроходима от хората.Ако се продължи по рида между двете Пенчовски реки се стига до мястото,където те скачат.Пропастта е толкова дълбока,че приближаване до ръба й е  немислимо.Вместо Пенчовските пръскала се вижда обаче страховитото Бабско пръскало насреща.

            Връщането е добре да стане в посока Русалийски проход,от там-по зимната маркировка и се слиза в местността Смесите и после по описания път се достига до х.Трглав.

             Този маршрут е из район,може би най-рядко посещаван от туристи.Попаднах там на прасета,които спяха.Аз засвирих с уста,издадох разни нежни звуци да не ги стресна,те се събудиха и вместо да побегнат по техния си закон се загледаха в мен.Усетих учудване у тях,а може би и въпрос:Какво ли е туй нещо,дето ни се появи?Большим неудовольствием те станаха и се преместиха да спят малко в страни,заспивайки докато вървяха,но ми сториха път.

 

            Това не са всичките маршрути по Мазалт,само тези,които считам за по-съществени.Всеки може да отиде където си иска,да си измисли свой маршрут.Бих предожил екскурзионно летуване МАЗАЛТ за една седмица само на тези две хижи,Русалка и Триглав.Дори една седмица няма да стигне.Връщането към София може да стане като се достигне хижа Соколна и там се нощува или ако се премине директно през хижа Тъжа и от там се слезе в Острец,от където има автбуси до Троян и два автобуса след обед за София.Ако пък са ползвани коли до хижа Русалка или има кой да ви вземе от с.Тъжа,слиза се и натам.Опции /колаи,чалъми,/ - много.

 

 

                 ЧАСТ  ВТОРА,  МАРШРУТИ  ПО  ЦЕТРАЛНИЯ  БАЛКАН

 

             1.Изходна база хижа Тъжа:

             Хижа Тъжа е построена на едно от най-удачните места за посещения в Централен Балкан.Тя е сравнително лесно достъпна,но с уговорка,че става въпрос за Балкана.Намира се само на 15 мин.от седловината /прохода/  Табите,през която е имало път 2000 години преди да се построи хижата в тази красива местност.Площадката на хижата предлага изглед към връх Триглав и част от масива му,към връх Юрушка грамада,към полегатите склонове на вр.Русалка /Марагидик/.Под хижата преминава доста голяма река,която извира под връх Юрушка грамада.Това е началото на реката Тъжа.Срещу хижата на юг се намира ридът Русалиите.Този рид се отделя от връх Юрушка грамада,като малко под него има седловина с проход със същото име,Русалийски.Според мен от тук е минавал римски път,за себе си съм 100% убеден.Русалийският проход е най-високият в Балкана,малко над 2000 м,по който минава път със стопанско значене.На времето бедни момичета на животновъди от Трянско са преминавали по Табите,после покрай връх Марагидик и през този проход са се отправяли за Калофер при по-богатите хора там,за да работят като чираци в занятчийството,слугини по къщте,да помагат на нивите.Младите и силни момичета са преодолявали разстоянието от Острец до Калофер за два дни.Преди Димитровден те се връщали обратно.Група момичета били връхлетяни от лошо време като се завръщали в Троянско и замръзнали на прохода.Утонявам,че на ремето е имало много колиби по планината за да се скрият момичетата,но точно ток на прохода няма.За да утешат родителите им хората измислили,че не са се върнали,защото станали русалки в планината и останали там.От там идва и името на прохода,Русалийски проход или  Русалийски гробища,където замръзналите на Димитровден момичета са били намерени..Какъв ужас са изживяли момичетата и колко са се борили със стихията знаят само тези,които са минавали пеша от Калофер до Острец.От местността Гроба,където днес има паметник на замръзнал там човек се върви по скатовете на великана Юрущка грамада на височина над 2000 м.десетина километра,за да се достигне Руслийския проход.А от него до следващия,Табите има поне още 7 км.слизане.

            Едва ли има друга планина в България,където са загинали толкова хора или туристи поради лошо време,връхлетяло ги изведнаж.Аз тук също имах тежък момент.За минути времето се преобърна и отгоре ми се спусна тъмен облак,койтоми скри видимостта.Добре,че се прибрах,после зваля пороен дъжд.

           Хижа Тъжа е на около 8 км.от хижа Триглав.Върви се покрай реката Тъжа,която извира изпод Юрушката грамада.За тези,които имат висока кола и желаят да останат там дълго казвам,че кола може да достигне на 10 мин.от хижата ако реките не са много големи.Джипове се изкачват и на хижата.Хижата днес е частично ремонтирана,но е строена по изискванията на времето преди Деветото.Съвсем скромна работа.Ще направя едно отклонение,защото пропуснах нещо важно.Реката,която тече под най-високата част на Балкана и същевремнно е най-дългата българска река,се казва Тунджа.Първият приток,който приема река Тунджа е река Тъжа,но дебитът на р.Тъжа епоне 4 пъти по-голям.Планината прави една чупка с вътрешен ъгъл връх Русалка и така се обраува огромен водсборен район,наречен Смесите,където при дъжд се образува река с вълна пред нея висока до метър.Аз бях свидетел на такова нещо пътувайки там с кафявата си Шкода.Два часа след дъжда и всичко по реката си стана както си беше,стихията се оттече и замина към с.Тъжа.За изворния басеин на река Тунджа ще говоря,когато описвам съответния преход.

 

                                      РУСАЛИЙСКИЯТ МАРШРУТ

          Старото име на върха е Марагидик,означава проход на името на Мария,която била сестра на Иван Шишман и която я дали на турския султан тогава за да го омилостивят при нападението над България.Тя е била на 12 години и почти веднага след това е починала.После върха приема и още едно име,свързано със спомена за замръзналите момичета.От хижата към върха има директна маркирана пътека,но аз предпочитам да подсека няколкото реки,които слизат в посока хижата и да се изкача на проход Табите.Това е началото на Русалийския път,след около 17 км.краят му е при местността Гроба,където преминава шосето от Калофер до връх Ботев.Пътят подсича връх Русалка.Върхът не е на странично било,а на централното,което при него прави остър ъгъл,насочен към квартал Острец.Поради това,погледнат от с.Острец той стои като изшилен чукар над него,а от хижа Плевен пък наподбява страничен рид.Върхът е доста дълъг със скални глави по него.На север е много страшен и изглежда непристъпен,но се минава между скалите и иглите,които стърчат от стръмния скат.В посока север и запад има стърчащи скали,достъпни само за орлите,в посока изток има пропасти с тревни площи над тях и гори под тях.Върхът е един от най-красивите в планината и е такъв,че не може да бъде сбъркан с друг.Колкото и страшен да изглежда,от този връх все пак се слиза,но пътят е ужасно тежък и опасен.Сега ще посоча,че им пътека от върха между скалите до местността Турски рид,а пътекта ще опиша от с.Видима.Да се слезе от тук не препоръчвам,по-безопасно е да с върви нагоре,макар да е ужасно стръмно.

               След върха има седловина,през която римски път е прехвърлял билото и  е тръгвал по трасето на днешния Руслийски път.В това съм убеден абсолютно.Камъните по днешното трасе на Русалийския път,строен от трудоваците са взети точно от римския път.

             От седловината на север започва спускане,което не препоръчвам да се извършва.Може да се слезе само малко докато се разкрие страхотната долина на река Пърскалска с Видимското пръскало,което обаче остава скрито и се види едно друго пръскало на реката ляв приток на река Пръскалска.До този водопад може да се стигне само от горната му страна.Реката идва от връх Юрушка грамада,скача тук и после се забива между едни скали с тераси със смърчови гори по тях.Тази река,погледната от терасата на Видимското пръскало е първа красавица.

          Пътят продължава да се изкчва към Русалийските гробища,като пресича извора на р.Тъжа.Това е място,пълно с усойници.Пропуснах да кажа,че много усойници има също така между камъните над х.Мазалат и под вр.Триглав.Достигам мястото с отклонението за лятната пътека за хижа Тъжа,а след малко на прохода и отклонението за зимната пътека по Русалйския рид.Зад мен е грамадата на върха Юрушка грамада,пред мен е Пенчовската планина.На изток се издига Триглав.На времето военните направиха този път за да провеждат тук учебни стрелби с гаубици и оръдия.Опъваха станините на гаубиците на прохода и стреляха по скатовете на Триглав.Всичко беше тяхно тогава.За такива,хората казват:Да ти е драго да им е... майката!

           Русалийският път завива в дясно и движи почти по хоризонтала.Следва райско място,първата от Пенчовските реки.При опитите ми да достигна Пенчовските пръскала,три години неуспешни поради лошо време,тук на четвъртата случих с времето.Почивах си,къпах се,останах часове в този рай.Следващата река е по-голяма,тук има и по-просторна долина.Каменната сграда на кмета за летния сезон,който е трябвало да въдворява ред сред овчарите,вече я няма.Има тенекиен заслон,но при лошо време той е животоспасяващ.

          На юг се вижда огромно пасище,в което постепенно се вдълбават двете Пенчовски реки в този тревист безкрай.От изток Пенчовската планина е като отрязана към долната на река Тъжа,на запад леко слиза към долината на река Тунджа.По този скат се изкачва и шосето от Калофер към връх Ботев.По гърбицата между двете Пенчовски реки се отива към двете пръскала.Лявото е по-маловодно от дясното,двете реки скачат близо една до друга в долината на река Тъжа.Разходка по Пенчовката планина би било прекрасен упознавателен маршрут.Тя представлява едно огромно плато,спускащо се леко на юг.От високото пръскалата не се виждат,но пък се вижда страховитото Бабско пръскало,великаните Трилав,Юрушката грамада,Параджика,Ботев.Ако се отиде на разходка до Пенчовската планина,връщането до х.Тъжа може да стане по сутрешния маршрут,може да стане и по други начини,като се ползва лятната пътека покрай реката Тъжа или пък зимната по рида,която е по-дълга и по-обгледна.

           Русалийският път продължава към долината на р.Тунджа.При местността Гроба,където има паметник на замръзнал турист или служител от станциите на вр.Ботев той се слива с щосето от Калофер за върха.

          Тук,от където започва Русалийският път ще направя едно отклонение,за да изкажа убеждението си,че този път е остатък от римски път.Според мен той започва от поляната с паркинга под х.Плевен,продължението ще опиша отделно,после достига река Пръскалска,изкатерва се по ужасяващо стръмен скат от ляво на перпендикулярния приток на реката и излиза на седловината между върховете Русалка и Юрушка грамада.От там се вижда и пръскалото на притока на река Пръскалска,по-скромно по размери и дебит на водата,но вдъхновяващо красиво.Тук вероятно този римски път се е събирал с друг,който се е отклонявал от седловината Табите.Неговите камъни са изчезнати,но трасето му стои.Моето предположение е,че е имало римски път от с.Острец за с.Тъжа през Триглав,а от Табите е имало отклонение,което е разширено в днешния Русалийски път,на който военните са извадили камъните при разширението му.При седловината между връховете Русалка и Юрушката грамада е излизал още един римски път от към село Видима,който се е сливал с Русалийския.Познанията ми за планината тук,многото римски пътища,които съм виждал,това ми дава основание да считам,че е така.    

             Връщам се на местността Гроба.Шосето за върха прави завой и пресича изворната област на река Тунджа.От три места в заоблени изворни конуси извира най-дългата българска река.Местността се нарича Пилешки полог.Над Полога е седловинта между върховете Юрушка грамада и Параджика.На север от тази седловина извира река Пръскалска и прави най-дивния водопад в планината и в страната въобще,Видимското пръскало.Според мен неговата красота превъзхожда останалите,били те по-пълноводни или по-високи!Водопади много,този е единствен!

          Времето обаче напредва.Има  два варианта за връщане в хижа Тъжа.Единият е директно изкачване към седловината,другият е да се достигне заслона Рудината и от там да се изкачи пак седловната,тя вече е по-близо.Връщането става,като се изкачи връх Юрушка грамада.Изгледът от него е обширен,защото той е с голямо теме,а стоящият между него и Юмрука,връх Параджика,макар и по-висок е с остър връх и не пречи на обгледността.От Грамадата се слиза на Русалийския проход и от него има три варианта за връщане до х.Тъжа,които вече изброих.

 

                                     МАРШРУТ КЪМ СЕЛО ОСТРЕЦ

            Маршрутът се извършва като се достигне седловината Табите и се ползва пътека,която е останки от римски път и шосе,проходимо само за УАЗ-ки и най-мутрешките джипове.Пътеките са многовариантни,всичките слизат в селото.Слизайки към селото препоръчвам на туристите да спират и да се обръщат назад,защото красотата на връх Русалка е уникална.Тук в тези красиви местности над гр.Апрлци през 1876 г.по времето на Априлското въстание турските войски съвместно с башибозуците са извършили уасяващи жестокости.Мъжете и момчетата от Зла река,Нова махала и другите села тук са били изклани от тях в местности,през които днес минава туристическия път.Тук е била разбита четата на Цанко Дюстабанов,като по маршрута,който тази чета е изминала до безсмъртието си днес има маркирана пътека и паметник на този велик българин.

                  

                                  МАРШРУТ КЪМ СЕЛО ТЪЖА

           Първи вариант:

           Ползва се шосето,като се преминава покрай Кадемлийското пръскало,под Бабското и на отсрещния бряг на Пенчовските пръскала.Този аршрут го описах към Триглавските.

           Втори вариант:

          От местността Смесите се изкачва връх Триглав.От него се слиза по ливадите или по останки от някогашни вървища право надолу до село Тъжа.На Стара планина има едно понятие,каменни костенурки.Тук броят и разнообразието на костенурките по големини е недостижим дори за местността Костенурката,за която ще стане дума по-късно.По това трасе е минавал римски път,от който имаше останки до извора под Триглав,но камъните от него явно са били извадени за новопостроения път или  за строежа на мутроловната сграда на върха.

            Трети вариант:

            От местността Смесите се тръгва по пътеката в дясно към Пенчовската планина.Пътеките вече ги няма,но всичко е ясно.Постепенно се слиза към с.Тъжа,като стремежът е да не се отдалечаваш много от долината на реката.Този маршрут вече не се ползва,природата си го взе обратно.

 

                                     МАРШРУТ КЪМ ВРЪХ БОТЕВ

            От хижата се тръгва по лятната пътека,за жалост вече едвам проходима от ярдъч.Излиза се на седловината Русалийски проход /Русалийски гробища/.От тук по зимната маркировка се изачва връх Юрушка грамада,слиза се на седловната над Пилешки полог,който остава от юг и Видимското пръскало,което е на север.Изкачва се следващия връх Параджика.Това е мястото за разглеждане на Северен Джендем и връх Ботев,особено за тези,които вече са упознали планината.В ляво слиза рида Рудината,в дясно-рид,делящ реките Пръскалка и Видимска.В посока на връх Ботев стърчат два малки остри върха,Ушите,следва Малкия Юмрук и чалът,както от тук изглежда,връх Ботев.Вижда се и Източният Джендем.

          Билната пътека е толкова красива,че за мен времето е спряло.В ляво остава заслонът Рудината,най-замърсеното място в Балкана,следват Ушите и заслон Маринка,където може да се нощува при лошо време.

          Сега е времето и мястото да се направи едно леко връщане назад без багаж по пътя,после малко да се слезе по обработена пътека и от чучкта срещу първенеца да се разгледа Източния Джендем.Известни са Южният Джендем с Райското пръскало и страховитият Северен Джендем,най-големият и страшен не само за Балкана.Източният просто не се посещава,но и той е много интересен.По него от върха извират четири постоянни реки и всичките правят пръскала,като след това се събират в една.Тази обща река пък прави прчутото Бъзовско пръскало.Петата река обаче е върхова!Тя е малка и дори почти пресъхва през септември,но прави прочутото Сухо пръскало,един от най-високите,страшни и красиви водопади в планината.След месец септември пръскалото пресъхва,но скалата,по която то се стича остава влажна и черна.

           Друго място за хвърляне на поглед от високто е седловната между върховете Ушите и Малкия Юмрук.Тази седловна горе е тревиста и заоблена,но скалните ужаси под нея стават причина да ме побият тръпки в краката.Знам,че туристи слизат по тревистите и скалисти стръмни скатове надолу към река Видима и после се изкачват на х.Плевен,но аз такова нещо не смея и да си помисля.Само като погледна надолу и се панирам.

           Денят е към края си,трябва да се прехвърли върхът и да се нощува в заслон Ботев.Той е от западната му страна.Там сега има хижар,може да се спи.И да се предприемат преходи от него по алпйската част на планината.

 

                                          МАРШРУТ   ПЕТТЕ   ВЪРХА

            Този маршрут описах от хижа Триглав,но може да стане и от тук.Достига се седловината на рида,свързващ дела Триглав с връх Росоватец при блатото /езерото/.Първо се отива на връх Росоватец.Това е първият алпийски връх на Балкана от изток на Запад.После се отива на връх Триглав,на двата безименни върха и накрая на Кадемлията.Връщането е по два варианта,вече го писах.Ообеното на този маршрут е,че продължава 12 /дванадесет/ часа.   

 

    

             2.Изходна база заслон Ботев:

            Ще отделя малко време за заслона.Той е построен на седловината между върховете Ботев и Саръкая.Мястото на заслона е дивно,уникално,удобно за туристически набези в най-алпийската част на планината,лесно достъпно убежище при лошо време.Местоположенето му между тези два великана,Ботев и Саръкая е обаятелно за Централен Балкан като музиката на Шуман.Шопен е поет на пианото,Шуман е поет на човешката душа.Тук красотата е такава,че е достъпна само за най-висшите туристи.Малко под заслона извира Кървавата река,наречена така заради изкланите от турците овчари и захвърлени в нея,защото не си плащали данъцитеДано да го не научи това проститутът Орешарски или гювендията му Мургина..От тук до връх Ботев се отива за 40 мин.Точно от тази седловна обаче времето може така да се промени,че върхът да не се достигне въобще.Паметните плочи по маршрута свидетелстват за това,катонякои плочи са буквално на метри от станцията на върха.Причината ми е ясна,защото я изпитах едно лято върху себе си.Започва да духа такъв вятър,че не можеш де се придвижиш въобще,не можеш и да се изправиш,защото ще те събори.Няколко метра те делят от спасението,но вятърът те довършва.Такъв вятър през 1953 г.отвя в Северния джендем най-добрите ни от онова време трима скиори и алпинисти,в чест на които е построен паметника на малкия Юмрук.Пак такъв вятър отвя баща и син на метри от заслона Ботев и ги запокити в долината на река Кървава.

            Днес специални верижни машини тип рактраци,като тези,които утъпкват скипистите превозват през зимата служителите на съоръженията до върха,но някога те се изкачваха пеша.През лятото това ставаше от Калофер,но през зимата-от Карлово през х.Левски.Които познават релефа на Балкана там,знаят защо е бил избиран този зимен маршрут.Преди последното изкачване към върха без този заслон и туристи и служители са изложени на опастността да замръзнат на поляните на седловината.Седловините понякога „привлича” както туристите казват такъв вятър,какъвто няма и по върховете.

             Преди няколко години две момчета със собствени средства ремонтираха заслона и го направиха приятен за оставане там.Лошото е,че и двамата много пиеха и едното дори почина в резултата на това.Заслонът обаче се полва пак.Един маркуч довежда вода до него,има прпимитивна тоалетна,за туристите е райско кътче: така високо в планината и толкоз близо до чудно красиви места.Да можеше някой да стори същото на заслона Маринка!

 

                            МАРШРУТ  ЗАПОЗНАВАНЕ  С  ЮМРУЦИТЕ

            Така съм нарекъл маршрута,защото освен другите забележителости той включва Големия и Малкия Юмрук.При хубаво време от влака,от шосето,от Калофер и Розовата долина веки е поглеждал към Юмрука и се е възхищавал от неговата красота,съчетана в триединството му: върхът,вечната пряспа под него,пръскалото.Малцина обаче са били тук и са правили целенасочено преход,за да го упознаят.Горе той е един огромен чал,там днес има цял град с технически съоръжения,които се ползват денонощно.Този град заема една малка част от платото му.Там са изградени две антени,те са ориентир за туристите да не се бъркат върха с други великани.Неопитни туристи и днес сочейки мутрешника на Добри Джуров на връх Триглав преди да са видели антените на връх Ботев се зьблуждават,че Триглав е връх Ботев.

             За връх Ботев се тръгва по една спирална пътека,останала от каракачаните – овчари,които идваха със стадата си от Гърция,за да ги пасят тук.Пътеката минава по левия бряг на Кървавата река и се закатерва нагоре по спирална дъга.От там към големия чал започва алпийска наклонена поляна,по чиито скатове има скални образования с причудлива форма: на сфинкс,на глава на крава,на куче.Скалните образования са доста големи и завършват с отвесна скала над реката.Всичките са много интересни,аз съм ги посещавал многократно,на всичките съм се изкачал и докато мога да ходя ще имам желание да отивам натам.

              Пътеки останали - много,аз си избирам тази,която води към леко оформяща се долина,по която тече следващата голяма река от Ботев,Хайдушката.Още малко изкачване и вече съм на рида,който разделя Хайдушката река от реката с Райското пръскало.Вижда се Червивата пряспа,наречена така заради паяжината по периферята й,когато тя е намаляла в края на лятото.Тази паяжина остава след стопяване на снега по края на пряспата и в нея има някакви животинчета,червейчета,които живеят по това време там.Къде отиват тези животинчета през зимата,не мога да си представя,тук е такъв ужас.Тази пряспа подхранва реката,устремявяща се към най-високия водопад в България целогдишно,от тази вода помпи осигуряват вода за служителите по върха.Реката тръгвав началото стръмно,после с лек наклон в посока на хижа Рай по едва оформено в долината й корито,но се вижда,че всичко това свършва изведнаж,следва скок над 100 метра.Зимна маркировка води надолу по течението й и достига горната част на водопада Райско пръскало,най-високият водопад в България.Днес стръмната скалиста пътека,наречена Тарзанова заради първия метеоролог на върха с прякор Тарзан е обезопасена с въже,поправени са стъпалата,нея ще я опиша при друг преход.Сега ще отбележа само,че тази долина горе е пълна с цветя,които бързат да дадат семена.Тук време няма.Хубавите дни със слънце са малко,а и ако тук има нещо като лято,то е сигурно най-краткото в България.Други животинки също ми правят впечатление,едни черни паяци по камъните и много едри зелени тлъсти скакалци в тревата.Те се опитват да бягат,движейки бавно затлъстелите си тела,но някои и не бягат,женските,защото са забили един дълъг шип в торфа и снасят ли,снасят.Зимата идва,те ще замръзнат,но от яйцата през следващото лято ще има пак скалалци тук,където им е определено да живеят.А ако зимата дойде по-рано,те ще замръзнат заедно с яйцата си.Грейне ли слънце,напече ли се торфа,трябва веднага да се снася.Макар тук условията на живот да са такива,при които живеят може би само императорските пингвини.

          Връщам се обратно горе при пряспата,минавам под нея  и продължавам почти по хоризонтала.Пресичам малка рекичка тук,на високото,продължавам надолу по течението й и съм на изтичалото на едно от най-дивните пръскала въобще,Сухото пръскало.То от тук не се вижда.Това е първто пръскало от комплекса Източен Джендем,останалите ще опиша след като слеза долу при заслона Маринка.А сега е време за изкачване на върха.Той не е далеч от тук,наклонът е лек.

          Върхът днес е един град.Сградите са свързани и подземно,защото през зимата при вятър,както се казва,носът навън не можеш да-си подадеш.Сградите са направени по най-сигурния срещу вятър начин и въпреки това бури редовно причиняват пакости по тях.На върха има и метеорологична станция,най-старата сграда там.Всичките сгради са опасани с метална мрежа срущу мълнии.Тук е мястото в Бълария с най-сурови условия на живот,най-силните бури,най-малкото слънчеви дни.Има връх над Сливен наречен Чумерна заради лошото си време,но мястос по-лошо време от Юмрука няма въобще.В посока изток има оформен туристически кът с разни камъни: черен мрамор,изрязан като еделвайс,гранити и други,кич.По връха пък просто няма неразровено място и такова без хвърлен някакав отпадък: строителен,битов,промишлен.

          Какво се вижда от тук?Този въпрос ще го подмина.Само ще спомена,че на запад се издига Саръкаята,на юг е Дюза,на север-безкрайни, ридове,започващи от Северния Джендем,на на изток – великан след великан,първият – Параджика,последният-Триглав.

          Маршрутът ми продължава в посока на Малкия Юмрук.Оставам за малко при паметника на трите момчета,които вятърът издуха от тук в Северния Джендем и които бяха открити през следващото лято от овчари като три облечени в скиорски екипи скелета.Слизам към заслон Маринка,но не по пътя а в посока Северен джендем.Достигам до крайната точка,от която мога да хвърля поглед надолу към него.Жестока работа: стърчащи скали като палци на ръка,стръмни лавинни улеи с преспи и малки рекички,морени,ливади,наклонени до степен,при която никакво животно не може да се задържи по тях.Виждат се обаче и две сравнително големи рекички,които изчезват по някое време,защо скачат по скалите на някой водопад.

           Завивам все по края на Малкия юмрук и слизам на седловината Маринка.Тя се спука леко на север и от там поглеждам пак към Северния Джендем,защото от тук се вижда една нова долина на малка река.Седловинта е между Малкия Юмрук и Ушите,два малки остри върха с ридове на север,по които смелчаци се спускат без алпийска техника и се сурват чак долу на паркинга за колите под х.Плевен.Аз като погледна надолу настръхвам и като някой да ме дърпа обратно от близостта до ужасяващата стръмнина.

          Заслонът Маринка е сравнително подържан,но да се остане там може само в краен случай.От него започва една от най-дивните пътеки,тези по Източния Джендем,която туристите не познават.Достъпът натам е улеснен,защото военните са започнали да правят шосето,подсичайки Изочния денедем /това само от идиот нагоре може да предложи!/,после са се брактисали от това намерение и са изоставили строежа.Това стана някъде около 1955 г.Строежът на пътя се довърши чак около 2003 г.От тогава заслонът Маринка е свързан с връх Ботев с път.Преди рактракът пътуваше по ливадите от заслона Маринка нагоре към техническите съръжения.Сега има път,но той е със северозападно изложение,висок е към 2300 м.и при сняг не може да се ползва.

         От връх Малък Юмрук извира първата река,скачаща в Изочния Джендем.След нея следва Синьото езеро,аз си го нарекох така заради цвета на водата му.То е без видим отток,по красота надминава това под връх Купените.В езерото има нахвърляни много метални и други предмети от строежа на пътя,мечтая си то да се почисти и да се постави табелка,насочваща туристите ъм него.Намира се точно срещу рида,който разделя река Бяла,първата река от тези,които образуват Стряма и реката Тунджа.Сега само ще спомена,че на южната страна на това било има скали за катерене с много висока тепен на трудност и много красиви.

            Пътят без изход продължава,но е така загрупан с камъни,свлечени от лавините,че се върви много трудно по него.Пресича се още една река,чиито водопад се вижда от рида между реката Тунджа и Бяла.Местността става все по-трудна,дива,пътят свършва.Има още две реки с водопади.Намирам се в абсолютната дивотия.Тук са били пасища на каракачаните,те са изоставени,подивели са и са много трудно проходими заради хвойната.Вижда се и ръба на една отвесна скала,зад която е Сухото пръскало.Мисля си,освен аз сега,дали тук е идвал човек след изоставеното стоителство на пътя през 1955 гвъобще?

            Тези четири реки се събират малко под седловината Маринка и прыгнут вместе в пълноводното и високо Бъзовско пръскало на река Голяма Бъзовица.Под това пръскало се влива и петата река,тази от Сухото пръскало,доста скромна по дебит на водата.Северният Джендем се вижда частично от хижа Плевен,Южният – от хижа Рай,но този-само от тук.За да видиш Източния Джендем,доста усилия са необходими да го достигнеш.Аз съм един от малкото,които го познават,но ще кажа на останалите,че ако не се запознаят с него,пропуските им по глава джендеми ще са големи.Велико нещо е този Източен Джендем!А има хора и туристи,дето не знаят,че го има въобще.Връх Ботев се издита над три джендема,не само над Южния и северния.          

           По брега на четвърата река започвам изкачване към върха,като гледам то да става по морена,а не по мека трева,защото е много изморително.Лавините са домъкнали от върха железа,чудновати предмети  отпадъци,педерасите фърлят боклуци,има такъв закон,боклуците произвеждат боклуци,доказателство са циганите,някои от които вече са се самозатрупали с боклуци..Кой ще го изчисти това нещо?Служителите на станциите по върха освен подземни връзка имат и тайни канали,но аз ги знам.Фекалиите им изтичат между Големия и Малкия Юмрук в Северния Джендем..

            В зависимост от избрания ъгъл мога да се окажа точно на върха,може да стъпя и на левия бряг на рекичката,която скача в Сухото пръскало.Ето ме на върха.В зависимост от времето,с което разполагам,предпочитам остатъка от деня да прекарам тук вместо в заслона.Там ще пристигна само за да спя и събера сили за следвашия ден,защото ме очаква нов страхотен преход.От жесток нагоре!

           Слизането към заслона не носи радост.Копано е за кабели,за трафобудки,по най-проташкия начин,както оряха нивите си в планетата на маймуните,отгоре право надолу.Нанесени са страхотни рани на планината и не знам дали изобщо може да се възстанови природата сама.Навремето имаше трудоваци,войници,които вършеха тази тежка работа.Можеха да напълнят руслата на пороите от просташкото строителство с камъни и така да спрат ерозията!Сега има мутрофирми,дето само открадват средствата и после казват,нека съдът да докаже,че съм крадец.А съдиите днес са като червеи-лайнари в селски клозет с ферментращи фекали,изкарали си главите над суровинта,с която те се хранят и която ги топли при разлагането и от тази си недостъпна за нормалните хора жизнена среда те са така устойчиви срещу натиска върху тях за промени както циганините срещу бацили и микроби.

                          

                                            МАРШРУТ    САРЪКАЯ 

              Този маршрут е на по-малка надморска височина,различен е от предишния,но по значимост не му отстъпва.Тръгва се директно към върха на запад,по-точен ще бъда ако кажа към чала,който се вижда,но след него следват още два,като първият е най-висок.Днес те са преименувани на Жълтец,на Млечен чал и други,аз не приех тези наименования.Други наменования приех,но си запазих и старите и днес според случая ползвам и двете,когато считам в контекста на това,за което става въпрос,кое от двете

им наименования е по-подходящо.Напр:връх Ботев,Юмрука,Юмрукчал.Горе,стъпил на темето,за мен върхът е преди всичко чал.От към Калофер той вече е Юмруът.Но той е и връх Ботев,защото там под него е роден този велик наш сънародник,поет и революционер.Връщам се на прехода в посока Саръкая.

            След седловината зимната маркировка повежда нагоре по един наклон,който не е много дълъг,има и серпантина в лявата страна за да се улесни изкачването.В дясно извира една река от Малкия Юмрук,засилва се и скача в Северния джендем.От Саръкаята извира още една река,по-голяма и също се отправя натам,скачайки до нея в един поне стометров водопад.Първият връх от тези три е най голям по височина и като площ.Само хоризнталната част на пасището,което се вижда от тук,включвайки в него и това по рида Дюза над Карлово,а също и пасището в дясно от връх Побитата глава,това трябва да е най-голямото алпийско пасище на Балкана въобще.Но има и други мегапасища из Балкана: това след Ком,пасището по билото от връх Голямата чука до Миджур,нещо много огромно,пасището по платото на Пенчовска планина,безкрайното нагънато пасище на Мазалат.Да не пропусна и другото съседно мегапасище с център връх Юрушка грамада.Може би само пасищата по Чалтъка в Рила между хижите Белмекен и Заврацича са по-големи от това чудо тук,включващо най-високата част на планината.Поради тази причина през лятото каракачанинът собственик на стадата е отсядъл в този район близо до извора на Кървававата река,а стадата са излизали на паша горе по ливадите на връх Ботев.Тук веднаж през лятото при доста висока температура ме връхлетя буря.Сднах,защото ако бях прав,вятърът ще ме отвее.После се скрих на завет зад една трафобудка.След 15 м.спря да духа.Ако това се бе случила през зимата,това щеше да е краят на туриста,защото вятърът ще го плъзне по снега и ще го запфичи в някой джендем.

            След първият чал с малки седловини между тях следват още два чала,които леко слизат към превала,наречен Видимски.Вляво се виждат четири къси дебели рида и между тях три реки.Това,което смайва тук е безкраят от пасища.Тук е имало милиони овце и едър рогат добитък,защото има много вода,но също и разплодни коне,които каракачаните продавали тук по селата.Правели са и кръстоски,продавали са по заявки катъри,коне,мулета,магарета.А също юници за разплод,угоени овни за празниците,шилета,агнета,мляко,сирине,вълна.Дейността на каракачаните е била полезна за страната,докато техният труд е бил един от най-тежките човешки дейности.Сами,с животните си,в тази сурова природа,изминали хиляда километра от зимните се пасища в Беломорието до тук.Накрая ще напиша специална глава,посветена на тези хора и как им е.... майката след Деветото.Тук,в тая пустош освен каракачани никой друг не е бил животните си.Селяните са изкарали стоката си в по-ниските части на планината.А каракачаните са пасли стадата си дори по поляните на връх Ботев.Неопитните туристи не могат да преценят,но аз ще им кажа,че тук,макар надморската височина да не е толкова голяма както по Рила и Пирин,поради местоположението на планината,тя е климатична граница,климатът е много по-лош.

                От дясната страна на Саръкая също е много интересно.По трасето на кабел минава зимна маркировка от х.Плевен за върха.Един красив рид тръгва от централното било към хижа Плевен,от двете му страни има страховити долини и пропасти.Малко по-нататък на север изтичат две реки,тях ще ги опиша отделно,те скачат в тясна долина,в която падналите преспи се топят до края на лятото,защото са високи десетки метри.Ново било на север започва със скален гребен,достъпен само за орлите.Това било разделя реките Осъм и Росица.Пред него има един циркус,който от горе изглежда недостъпен,но от долната страна покрай реката може да се изкачи безпроблемно на серпантини.В този циркус не съм виждал нито овчар,нито човек,нито турист.Но по тревистите му скатове има хоризонтални или както се наричат овчи пътеки.Тези пътеки овцете си ги правят сами,като ползват пасищата в един доста дълъг период от време,стотици години!Значи и тук е имало каракачани!Това е едно от най-дивите места в страната.След този циркус скалистият гребен се успокоява,по него има гори,след горите следват пасищата по т.н.Новоселски поленици.После той се разчленява на гънки,които са населени,това е местноста Зелениковец,в една от тях е Зелениковският манастир.От последния връх на великаните Саръкая се виждат първите от големите притоци на река Черни Осъм.Те извират из под скалния гребен,скачайки стотици метри в пропастите  под тях,после следва една доста голяма река,която на фона на предните две е сравнтелно спокойна,тече в началото успоредно на  Видимкия превал,завива в букова гора и подобно на другите скача в пропаст,която се вижда долу от лъката.Мястото тук много наподобява на северните скатове на рида Копрен,личи си,че Майсторът на Балкана е бил един и същи.

                 Последният от върховете Саръкия предлага нови гледки.В посока запад има седловина,пресичана от т.н.Видимка пътека,за мен това е остатък от римски път и ще го опиша към маршрутите от хижа Плевен.От лявата страна на седловината стърчи скалата на  върха Костенурката,видима от хижа Левски.От другата страна започва алпийски рид,наречен Кръстците.От големия Кръстец започва перпендикулярен скалист гребен на север.Виждат се още Големият Купен,широкото теме на Амбарица зад него.Пътеката слиза спокойно към Костенурката,връх,който е на метри от нея.Това е една скала,безопасна за изкачване,но ако няма вятър.Горе прилича на широка и гладка заоблена плоча.Тя е нещо като площадка за разглеждане на района тук: Резерватте Стенето,Северен Джендем,Южен Джендем,Стара река.

              Сега зпочва връщане,но по друг маршрут,по южните скатове на Саръкая.Ползва се вървище,останало от каракачаните и се върви по обширните пасища.Тук скали тип костенурки има доста и ето една,дори по-значима от тази над Видимския превал.Представлява един връх,до който са достигнали две големи котенурки и се целуват.По-ниско се опитват да се покачат още костенурки нагоре,най-малките са най-долу.Нещо като костенуркска сватба.Този връх има връзка с платото горе и може да се изкачи.На юг обаче има страхотни пропасти и стръмни долини на реки,практически непристъпни за хора и диви животни.Долу се вижда мястото,където е хижа Левски.Вижда се  и един доста голям водопад,чиято река слиза също към хижата,там скача в друг вдопад,но след като се е събрала и с други реки.Вървището достига зимна маркировка,тази от хижа Левски за заслон Ботев,след това излиза на седловината Дюза.От изток на тази седловина



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5698384
Постинги: 2588
Коментари: 6240
Гласове: 13469
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031