Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2009 20:58 - ВОДОПАДИТЕ НА ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН /АМБАРИЦА 1/,част 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3840 Коментари: 2 Гласове:
1



      ВОДОПАДИТЕ   НА   ЦЕНТРАЛЕН   БАЛКАН

                               /АМБАРИЦА  1/ 

  

        Понеже съм човек с разностранни интереси,работя върху тях задълбочено и отделям доста време и енергия за това.За периода от 2004 до 2006 г.си бях проставил две „задачи” и сега от дистанцията на времето,сам преценявам за себе си,че съм се справил добре.Освен,че преценявам себе си като просветен любител музикант,аз съм и любител краевед с познания за страната ни,каквито малцина притежават.В областта на музиката си бях поставил задача да се запозная с творчеството на Шостакович,което считам за едно от най-значимите културни достижения на 20-и век.За него бяха разпространени съзнателно много неистини в личен,творчески и исторически план.Исках да кажа доколкото мога нещо срещу тези разработки на НКВД,които се разпространяват от промити мозъци и днес.За това обаче ми трябваха по-сериозни познания върху творбите му: Кога са създавани,а също и какъв е бил историческия момент в Русия  при създаването им.Освен това исках да покажа,че той не е само композитор,той е и историк и художник и чрез възможностите на музиката е написал най-правдиво руската история от историческите им събития през 1905 г.до смъртта си през 1975 г.И друга неточност имаше по отношение на този велик човек,допусната от музиковедите.Те го наричаха Бах на 20-и век,свързваха творчеството му с Бах,Мусоргски и Малер.Аз се постарах да докажа,че той е и Брамс на 20-и век.Запознаването с творчеството на този велик човек продължи три години.След това написах около 400 килобайта.статия за него,която изпратих до различни музиканти,мои приятели.Така за годишнината на Шостакович,100 години от рождението му,предполагам,че бях най-подготвеният слушател от всички.Поканиха ме и на едно предаване след това в Радио Христо Ботев за неговата музика.

       Паралелната „задача” не бе по-лека.Роден в Калофер,в къща с изглед към Райското пръскало,аз бях намислил да опиша почти всички пръскала на Централен Балкан.За тази задача цел обаче три години не са достатъчни и аз от години посещавах и упознавах все нови и нови пръскала,но в последните три години до 2006 усилих много темпото на посещенията ми по тях.В началото мислех,че те са около 30.Сега като човек,който е посетил или видял недостъпните такива,казвам:Те са над 100!Между тях има такива,които са достъпни в долната си част само за алпинисти.Такова е прочутото Пенчовско пръскало,но понеже съм прецизен уточнявам,че те са две Пенчовски пръскала.При тях късметът ми проработи чак на четвъртата година.Предните три години с тръгването ми към Пенчовското пръскало времето се влошаваше.Чак на четвъртата бях възнаграден богато.При преследването ми на цели,които сам съм си поставил съм много упорит.Ще опиша това преживяване по-късно.

        Защо водопадите в Централен Балкан не се наричат така,а пръскала?Обяснението го знае всеки,който е наблюдавал как пада водата в което и да е високо пръскало.Тя не тече равномерно,като в първия момент на падането водата е с по-висока скорост,но в следващия момент струята намалява скоростта си,забавя се и водата пада по-близо до скалата.Получава се ефект като че някой горе прегражда за секунда водата и в следващата секунда я пуска отново.В резултат на това водата като да не изтича от горната част на водопада,а се изпръсква на пресекулки от там.Колкото едно пръскало е по-високо,толкова по-силно този ефект се проявява.Има толкова високи,че долу водата пада само на капки.

       Най-красивото пръскало за мен обаче е Видимското.Тук сигурно има субективен елемент,защто всичките са красиви по своему.Сърцето ми обаче остава точно там,в циркуса под Видимското пръскало!По-красив природен кът в Балкана няма,няма и в цялата ни страна според моят критерий за планинска красота.Там се събира най-мощната лавина в България и пада веднаж на около 100 години.След падането й хората отиват да видят това чудо и се гордеят с него докато са живи.За това пръскало ще има спецална глава.Тук има и друг фенмен,бук с форма на клек.Като паднат страничните лавини,а това става след почти всеки снеговалеж,снегът се пързаля по тях,но не може да ги повреди.През пролетта полегналият бук си щръква връхчетата,пуска листа и дори ражда буков желъд.Надморската височина при клековия бук е такава,че тук сланата пада първа,листата падат и букът заема подходящата позиция срещу новите лавини.На същата височина отсреща има смърчове,но те са на такива места,където не падат лавини.Той расте върху тънък почвен слой по издадени напред тераси,които изглеждат долу като подпряни от отвесни скали или скални колони,надвесени над ужасяващи джендеми..

       Искам да кажа тук нещо:Който не е посетил Видимското пръскало,трябва да стори това.Как се дстига то и опастностите при изкачване до чашата му,където водата пада,ще опиша специално.Не е никак безопасно човек да се изкаче до там.Има и безопасен,но много тежък вариант.

      Друго интересно пръскало е Сухото пръскало,което скача малко под връх Ботев.Красотата му през пролетта е  неописуема.През есента водата почти изчезва и то се познава само по намокрената си скала.То е последното след четирите реки,които извират на изток изпод върха и скачат в Източния Джендем.Всичките правят пръскала,после се обединяват в река Голяма Бъзовица и тя ги скача заедно в един голям водопад,наречен Бъзовското пръскало.То се вижда горе от местността Рудината и долу от Мъжкия манастир.Водопадът притежава такава енергия,че ако буково дърво скочи от горе  се изтъркаля по скалите,в долната част то ще бъде вече на трески.

   Не мога да посоча сега красотите и на други пръскала,но ще кажа,че горе между притоците на река Голяма Бъзовица има едно езеро,което дори не се споменава в пътеводителите.Когато се говори за езера по Балкана,споменава се само това под върхвете Голям и Малък Купен.А това е много по-голямо и дълбоко.Аз съм го кръстил Синьото езеро,защото има син цвят.Донякъде ми напомня на Окото от Рилските езера и малко на Синанишкото езеро от Пирин.

         Изброяването на тези пръскала /водопади/ стана нещо като увертюра или въведение,както Вагнер казва,към опера.В увертюрата има няколко елемента от операта които са много съществени в развитието й.Ще припомня за увертюрата на операта Дон Джовани,музиката от сцената със статуята на Командора,която влезе в стаята на дон Джовани и поиска той да се разкае за престъпленията си и след отказа му го уби.Които разбират от опери,ще разберат смисъла на това сравнение.

        Освен в Централен Балкан,водопади има по целия Коджабалкан,но те носят други наименования.В Софийски район,където според Дядо Вазов по скалаците над Искъра живеят шопите,на водопадите казват скакли.Най-известната скакля е тази срещу Гара Бов,където сборът от трите водни стълба на водопада по терасите,от които скача е по-висок от този на Райското пръскало.Друга скакля има пак в този район,но от другата страна на Искъра.Там от село Бов в пропаст под селото скачат една до друга две скакли,като едната извира от карстов извор в селото,а другата идва горе от седловината Кръст.Трета скакля има над Враца,тя се вижда от ж.п. гарата.Хората й казват Врачанската Скакля.През есента този водопад пресъхва,остава само една намокрена скала да напомня за силната вода по време на снеготопененето и след дъжд.Четвърта скакля има до село Добравица.Тази Скакля е най-оригиналата,защото си е образувала сталактит и вместо да се вдълбава в скалата върви напред.В сталактита има дупка за няколко човека или туристи.

         По останалите места на Балкана на водопадите казват скок.Известен е Мъглижкият скок.Четири приказни скока има в Чипровския Балкан.Любимият ми от тях е Големият скок,най-популярен е обаче Чипровският скок.Над Берковица има водопад на Хайдушката река,наричат го Водопада или Хайдушкия водопад.Нито скакля,нито скок,макар географски да се пада между тях.

       В Централен Балкан водопадите са най много в участъка между седловините /проходите/ при хижа Добрила и хижа Мазалат.Балканът в този участък е едно чудо на природата.Неговата страхота,мощ и мащаби,са такива,че попаднал там забравяш всичко друго.Всяко връхче,всеки извор,всяка пощадена букова гора,всеки водопад тук са обекти за самостоятелен еднодневен туристически излет.Тоз дял включва могъщия връх Амбарица с двете разклонения на север и на юг,алпийските върхове Купените,Кръстците,Костенурката,великанът Саръкая /популярно е и името му Саръчал,аз приемам и двете имена!/ и той с красиви разклонения на север и на юг,първенецът Ботев,Ушите,Параджика,Юрушката грамада,Русалка.Към този дял влизат и два огромни дяла на юг,Дюза и Мазалат.Всеки от тях е голям поне колкото Витоша,а Мазалат със сигурност е доста по-голям от нея.На Север от този дял извират две от най-големите български реки,Осъм и Росица,на юг почти всички реки се събират в река Тунджа.Притоците на тези реки са стотици,не мога да ги изброя и да кажа точна цифра,но на север изтичат много повече потоци,от колкото на юг.Затова от южната страна на този участък от Балкана има една водна централа,тази на водопада Сучурума при Карлово,а на северната-десетина.Почи всички притоци на тези реки малко след изворната им област скачат по някоя скала,образувайки божествено красиви водопади.По пълноводните малки рекички на север сега привличат мутри да строят там малки ВЕЦ-ове или както станаха популярни заради тези,дето крадат парите,отпуснати от ЕС за тях,мутровецове.Такива поразии са направили мутрите и още правят,но нали има пари за крадени и банки да превъртят,изперат и окрадат паритена ЕС,никой не може да ги спре.Заради тези кредити за мутромецовете отвлякоха Ангел Бончев,да спре с тази дейност и всичките пари да отидат за биринджистроителя на мутровецове,Догана.Всичко той да окраде!

        Голяма част от реките извират горе под билото,събират се няколко поточета и скачат в някоя пропаст.Други събират водите си от някоя или няколко преспи и подхранват пръскало докато има сняг в лавиннте им конуси.Трети реки извират някъде високо измежду скалите и почти от извора скачат от стотина и повече метра по скалите.Месец юни е времето за посещението на пръскалата,после водата в тях намалява.Има обаче реки,които нямат пръскала,ще посоча река Тунджа.Тя извира от три места между въровете Параджика и Юрушка грамада,пълно е с водопади наоколо,но най-дългата българска река Тунджа си няма и едно пръскало.Първенец по броя на пръскалата без всякакво съмнение е връх Ботев.Към Източнят Джендем тръгват четири реки,всяка си има свое пръскало и накрая дори скачат в общо пълноводно пръскало,което се вижда от долината на река Бяла,наречена така заради разпенената й поради скоковете вода.Получиха се пет водопада от четири възможни.А има и пета река със собствен,уникален водопад,Сухото пръскало,пред чиято красота аз се прекланям.На юг е Райското пръскало,но следва още едно на Хайдушката река и трето на Кървавата река.А на Север?Две пръскала скачат близо до пътеката от х.Плевен,едното е поне 100 метра,още eдно скача из под връх Малък Юмрук,при Ушите има още две,друго малко пръскало се вижда от хижа Плевен.Ако се гледа с бинокъла от площадката пред хижата се виждат още няколко малки пръскалца по 1-2 метра,но много типични и едно голямо под връх Русалка.Не изброявам няколко по-малки,също непресъхващи,те се виждат от Северния Джендем,но друг връх с над 15 водопада под него,единият от които 125 метра висок и още няколко по 100,в България без никакво съмнение няма!И още:заобиколен е от три джендема,както наричат пропастите под него,Източен,Южен и Северен.Най-малък от тях е Източният Джендем,следва Южният,най-голям,страховит и скрит за погледите на хората остава Северният джендем.Практически той е непристъпен за туристите с малки изключения.Едно уточнение:все от някъде човек може да му се покачи и да достигне централното било,но от Източният това могат да сторят само алпинисти.Възможно е долу под Северния Джендем да се тръгне нагоре,да се достигне до някъде и от там да се разгледа нещо интересно,недостижимо за турстите: водопад,скали,пропасти.Кацнал на странична скала над Северния Джендем,каквито има доста или застанал близо до оглуштелния пад на водата на стометрово пръскало,някой като да ти напомня името на местността: Джендем!Думата е турска и означава ад.Туристите под джендем разбират пропаст.Но за мен тя има друго определение,сурова красота.Както музиката на Брамс е за най-просветените музиканти,така и тази сурова красота е предназначена за най-умните туристи.Затова и толкова малко хора срещам тук.За да насоча и други туристи,които не са били тук,защото Балканът освен не много популярен е и опасен в алпийския си пояс,смятам да се опитам да напиша нещо като пътеводител за района на Централен Балкан,в който да отделя повече място на водопадите в него.Ще опиша отклоненията от популярните пътеки към някои от тях,за други ще посоча маршрут към тях.За недостъпните ще уточня,от къде могат да се видят.Как точно ще се получи още не ми е ясно,но от любов към планината ще сторя това,макар писането да не е никак лека работа.Цялата планина ми е пред очите,по степен на познаването й сигурно ставам за книгата на Гинес,но да предложа начин за упознаването й от истинските туристи в продължение на няколко лета,ще се опитам.Не за да съм оригинален,но така ми два на ум,маршрутите ще започна от изток на Запад.Защото искам последните преходи да са в рйона на Амбарица.Както Турлата в Родопите за мен е символ на планината,така Амбарица,макар и не толкова видна и висока като Юмрука,не толкова изшилена в небето като Купена,за мен е символа на планината.Обичам целия Балкан и съм го изминавал от Тимок до Черно море,но сърцето ми остана тук,от северната стрна на Амбарица,където извира река Черни Осъм.А след вододелния рид Новоселски поленици,река Рсица.Амбарица  /само/ за мен е понятие,което обхваща северните скатове на Балкана от превалите на главното било до хижите Добрила и Тъжа.Амбарица в тези граници е едно понятие,една красота,превърнала се в част от мен,нещо,кето винаги ме тегли натам.Да ми предложат да отида до Америка някъде или по Амбарица,никакво колебание нямам накъде да тръгна.

       Като турист,набрал огромен опит не крия,че се опитвам и да поучавам другите туристи,мисля,че имам право на това.Туристите се раждат такива и тръгват и сами в планината,но е добре да ги упъти някой в стремежите им.Да не им обясниш как се достига напр.до някое върхово пръскало и да ги оставиш да се лутат по планината е все едно преподавател по цигулка да преподава на ученик солова соната от Бах,а да не му обясни колко гласа има във фугата.Ученикът ще разбере по-късно това сам,но в началото няма да са ясни основни неща,които той трябва да постигне в изпълнението на това произведения.И така:

          Ще се опитам по-долу с познанията си като турист и любител краевед да насоча тези,които действително обичат природата,търсят съприкосновене с нейната красота,но също така имат желание,физически възможности и висок интелект да посещават Балкана по един разумен и целенасочен начин,като им предоставя едно нестандартно описание на природните забележителности на централната му част.Не мисля,че оставащите части от Тимок до Черно море а по-малко интересни,аз упознах и тях,блгодаря на Господа,че ми даде тази физческа възможност и упоритост,както и че ме запази в много трудни ситуации,най-страшните от които по неведом начин избегнах,а с по-леките се справих.Няма да стане въпрос само за водопадите,защото те са само една част,която допълнително разкрасява великата природа в него.Написаното ще бъде за качествени хора,защото само такива могат да се преборят с трудностите и изненадите на времето,но възнаграждението им ще е голямо.Тук в тази сурова красота място за ментета няма!Видяното може да се ползва за сравнения в живота,когато става въпрос за величава,сурова,недостижма красота.Маршрутите,които ще предложа са за малки групи хора,но с опит в планината.Винати трябва да се има едно наум ако се влоши времето как да се смъкнеш по безопасни места до сигурен път.Други маршрути ще бъдат за съвсем ограничен кръг хора,защото изискват дупце и даян,трети пък са за отделни туристи-иноци като мен.Човек когато е сам най-добре преценява възможностите си и в комбинация с турист,не влизащ в категорията высшего класса може да се стигне до проваляне на маршрута или дори до инцидент.Истинските туристи,навлизащи в Централен Балкан трябва да се чувстват като вярващи на прага на обител.Който има усещането за нещо подобно,неговото място е там.Само той ще почерпи от планината сила,красотата и вдъхновение,които после ще приложи в делата си. 

       

                  ЧАСТ   ПЪРВА,  МАРШРУТИ  ПО  РИДА   ГИГАНТ,    МАЗАЛАТ

 

     Страничното разклонение Мазалат,името е на турски език и означава зъл участък,е най-могъщото разклонение на Балкана въобще.Витоша няма и половината като площ спрямо него,четири от върховете на Мазалат са високи почти колкото Черни връх.То започва след едно отклонение от централното му било от връх Росоватец,образува се едно седло /нямам правописна грешка,пиша седло защото е точно това!/ с езеро или блато,както човек го прецени и след това какво става на юг знаят само няколко души,аз съм един от тях.От изток делът се ограничава от река Габровница,от запад-от река Тъжа и десният й приток,извиращ почти от връх Мазалат,който скача от около 80 метра в известното Кадемлийско пръскало.Над река Габровница Мазалат прави страховито било,от което на юг се отделят четири рида с оформени по тях върхове,изброявам ги от запад на изток:връх Трглав,два безименни върха и Кадемлията.Най-висок и най-обгледен от тях е Триглав,той е само 100 метра по-нисък от връх Ботев.

          Тук ще въведа едно уточнение.Хората от близките села на връх Триглав казват Мазалат.Така ридът започва от изток с връх Кадемлията /Късметлията/ и завършва с връх Мазалат /Злия/.Аз употребявам и двете наименования,но пояснявам какво разбирам,когато си служа с тях.Други наричат масива Триглав,защото се виждат от далеч три изявени върха,а те са четири,но не му казват Чйтириглав.Това е причината,туристи да са посетили този дял и да не могат да обяснят после къде точно са били.

         Втрият по височина е връх Кадемлия,той е най-западният от четирите.Туристите по правило мислят Триглав за Кадемлията и обратно.Името Кадемлия означава късметлия на турски език.През лятото, ако върху него се спре облак,означава че ще завали дъжд в горещата долина под него.Нещо като с облакът над Резньовете на Витоша,когато силата на вятъра от изток и запад се изравни.Това означава промяна,влошаване на времето за София според шопския барометър.

       Четирите върха започват,както казах от страховит рид над реката Габровница.На север страхотиите са неописуеми:алпийски полянки достъпни само за кози,стърчащи над тях скали,под тях –дълбоката долина на река Габровница.На юг е по-различно,там има три мегапасища.Подчертавам,мегапасища,но освен тях тук има още десетина огромни пасища,ще стане въпрос и за тях.По тях и по склоновете на Мазалат преди Деветото са пасли през лятото 1000000 овце,голяма част на каракачаните и още много хиляди глави едър добитък.Покрай реките са пасяли кравите,по високите места-конете,ако овчарите не ги пропъдят.Покрай тези животни е имало вълци,орли и какво ли не.Тук са били разпространени белоглавите лешояди.Планината е огромна,но през лятото е била пълна с хора и стока.За да дойдат тук и да ползват тучната трева на Мазалат са идвали овчари със стадата си чак от Гърция,каракачаните.

    Споменах,че четирите върха са продълговати,представляват ридове с изявен по тях връх,като между четирите рида текат три реки.Най-източната прави пръскало,което се вижда долу от Розовата долина при с.Тъжа.Централната река образува страховитото Бабско пръскало под х.Триглав.И други смазващи със стахотиите си пръскала има,но това е върхът!Следващата река образува Разцепеното пръскало,водата й минава над х.Триглав.Най-пълноводното пръскало в този район е Кадемлийското пръскало,което също наричат Голямото разцепено пръскало.Кравата след като родяла се разцепвала частично и пикаела в началото накриво,както пада водата на пръскалото.

      Ридът Мазалат слиза стръмно на юг и леко на изток.След връх Кадемлията се образуват разклонения със скални ридове от варовик и карстови извори и пасища между тях,които се спускат чак до село Скобелево.

      Тук включих кратко описание на рида Мазалат,сега започам с предоженията за преходи към него и по него.

 

       1.Изходна база хижа Соколна:

       До хижата се достига от с.Габарево.До Габарево има влак,има и автобус от София до Казанлък,но мутрите,които купиха автобусите извозват яко хората с цената на билетите.Има и друга екстра,с кола до местността Барата при карстов извор,където перат килими,одеала и др.едри неща.Оставяш си колата там,когато се върнеш,плащаш по 1 лв.на денонощие,но ако колата изглежда зле,не ти искат пари.При барата идва първата изненада,това са дивите прасета.Те не са страшни както тези по Мургаш,на цвят са с червен оттенък,къси са,високи,при това късокраки и са тесни,жив майтап.Като видят човек квичат от ужас и се утепват да бягат.Като попадне някой на такиви свини,не е желателно да ги плаши,ще пукясат от страх или ще паднат да се пребият.Ако ги забележи предварително,да свирне с уста или подаде някакъв сигнал,да не се изплашат добичетата от внезапната среща.

       Пътеката към х.Соколна е през дъбова гора,вода има само на едно място.Пътеката следва един от скатовете към река Соколна,но ще въведа едно уточнение.Реката не се вижда,защото тече под камъните,а скатът е такъв,че и кози не биха се осмелили да пасат по него.Във високата част на долината не е толкова страшно и тук е едно от местата по Балкана,където расте еделвайс.Пътеката завива на дясно по едни чудно хубави наклонени поляни с изглед към Розвата долина,като на най-обгледната е построена хижа Соколна.Мястото е с красив изглед,но с водата положението е зле.Има един карстов извор,но е с малък дебит,през есента почти го няма,в хижата тяма и ток.Мутри искаха да вземат хижата,не им я дадоха и те я подпалиха,но селяните от Габарево си я възстановиха.В района около нея винаги хората са отглеждали коне,отглеждат и днес.Но сега те са полудиви,раждат в планината и новородените са съвсем  диви.Попаднах на такива,бяха ме предупредили.Като видиш конско стадо трябва да го убедиш,че си спокоен и не си агресивен,стоиш за известно време с гръб към конете.А в това време водачът на стадото не откъсва поглед от теб,трябва да му покажеш,че си спокоен и се движиш равномерно.

        Аз няма да пиша само за водопади и преходи,правя отклонения по въпроси,които са актуални.Тук положението не се различава доста от другите райони на България,но си има своя специфика.Първото нещо,което се вижда и се набива в очите е сечта на гората.Някакъв турчин направил завод за плоскости в района и с протекции на земеделския министър Нихат Катил секат горите на поразия.В района на Гурково е нещо ужасно.За да са всичките гори за тях, забранили са на хората да си секат дърва за зимата,като прореждат планово горите под надзора на горския.Долу в полето,наречено Розова долина е пустош.Това красиво място днес е развъдник и хранилка за циганите,които вилнеят из техния си район и докъдето стигнат с влака или с колите сидо чужди,за да ограбват къщите на хората и да мъкнат метали по Отпадъци.В района има турски села и турците не допускат цигани сред тях,но циганите там им излизат с контраномер: Приемат мюсюлманската вяра!По този начин турците са длъжни да ги приемат в общонстта си и са пропищели и те от тях.Бербатченгене,думусбербат,ходат по нас като думускуйрук,така казват те на циганите и ги гледат с презрение.А циганите крадат и тях.

          Още едно отклонение.Как е минавала милиони години Тунджа по долината тя си знае,но нивите са с тънка почва и под нея има големи обли камъни.След Деветото решиха да изорат дълбоко нивите,така изкараха камъните отгоре,почвата отиде под тях и нивите пропаднаха.Да не пропаднат съвсем насадиха в някогашните ниви плодни дървета и това бе промяната след въвеждането на ТКЗС.Същото нещо направиха и в Белоградчишко,но там вместо овошки насадиха между камъните бор,осушиха предпланините и оставиха хората без вода.Затова днес там има толкова напуснати села,вече оглозгана от циганите хранилка.Друго характерно за този район са зверствата,които са извършвани след Деветото с т.н.горяни.Те са били нещо като шумкарите преди Деветото.Тук има масови гробове на горяни,които се търсят,някои вече са открити.Ранените и пленени паризани след Деветото,които са се борили срещу комунистите,т.н.горяни са били докарвани,убивани и заравяни в масови гробове тук,в Розовата долина.Както в Катинската гора случайни хора са видели зверствата и са посочили по-късно масовите гробове,тук те са открити по същия начин.Но тук те са били не само в гората,а в църкви,училища.

         От х.Соколна ще опиша четири маршрута.

                      

                                              МАРШРУТ  СИНАНИЦА

          От хижата се тръгва в посока връх Кадемлия,маршруът е маркиран,но цигани са изчезнали маркировката с железни колове.Къде ли са ги отнесли?Над хижата има друга тревна тераса,по-голяма и по-обгледна,но там няма вода.Вместо наляво през горта се върви по вървищата за стоката към поляните и ридовете в местността,наречена Синаница.Още има останали сгради от говедарници и овчарници край карстовите извори.Местността донякъде напомня и за Понор Планина и за Пирин.От рида над река Габровница се открива красив изглед към връх Българския Матерхорн,Росоватец,Кадемлията.През м.юни да се посети този район е приказка:цветята започат още от хижата.През лятото тук идват билкари.От хилядите глави стока днес не е останало и едно говедо,освен подивелие коне,които ловците разпознават и отстрелват както сърни и прасета.После ги приемат с вино и силна карловска рикия с анасон и дъвка.

         Този маршрут е прекрасен еднодневен излет.Все едно,че си по пасищата над с.Зимевица,но съчетани със скалисти непристъпни пирински ридове.

                       

                               МАРШРУТ  ХИЖА  МАЗАЛАТ  №1

       Този маршрут е доста дълъг,поне 7 часа.Достига се поляната над хижата,завива се в ляво през красива букова гора и се излиза на едно било.В ляво е долината на река Соколна,в дясно слизат вървища към местността Синаница.Билото става доста тясно,обасло е с къпини,върви се трудно.От тук слизат хора надолу към долината на р.Соколна за еделвайси,такова нещо не бих си и помислил.Билото набира височина и се успокоява,напред се показва Кадемлията,в дясно се вижда централото било на Балкана,доста по-ниско от мястото,където съм сега.Следва разклонение в дясно към широко било,наречено Дебeлия рид,което слиза чак долу в река Габровница,която се пресичаа.Следва стръмно изкачване към хижата около час и половина и се излиза на красивата седловина,от която извират две реки:Габровница на юг към с.Скобелево и река Росица на север към местността Лъгът,днес превърната настоящий мутрешник.

    

                                    МАРШРУТ  ХИЖА  МАЗАЛАТ  №2

        По маршрта №1 се достига до мястото с отклонението за Дебелия рид,но сега се продължава нагоре към Кадемлията и се изкачва.Върхът е страхотен.Този за разлика от другите три има скали по всоката част на билото.Върхът е така извисен,че се явява точно над Розовата долина.От никой друг връх от тези четири тя не се вижда така добре.Долината между Кадемлята и следващя връх е много интересна.Тя представлява едно меко пасище с река,да си пийват бистра животните когато поискат,но и с разни камъни,по-точно каменни образувания.На каквото човек реши да оприличи камък,ще намери подобен: на глава на птица,на легнала крава,на костенурка.Това не е долина,това е фантазия.Реката,както си тече спокойно,достига края на поляната и се мята в едни скали,правейки  едно поне петдесетметрово пръскало,което се вижда долу от шосето и влака.

         Между Кадемлията и следващия връх има доста ниска седловина,тя се преминава и вариантите за изкачване на идващият връх са два:единият е от ляво над тази красива долина,другият е по билото,също много красив преход.От него освен разкошната долина с каменните образувания се вижда и на север,а също и връх Мазалат.Маршрутът продължава до отклонение в дясно,където има неоткраднат от маналите железен кол с табелка.Започва слизане по северня скат на върха преди Мазалат към седловината,която свързва дела Мазалат с централото било.Тук красотата е такава,че трябва да се остане.После препоръчвам да се изкачи връх Росоватец,макар да има маркирана лятна пътека по южните му скатове.От север е резервата Пеещи скали,от който се води,че извира река Росица.Според мен не е това началният й извор,а този от водопада под Сръкая,няма да го пропусна по-нататък.В резервата за сега удържат мутрите да изсекат буките и те са си още там.Този резрват е много красив и за него ще има може би отделно мое писание.

         След нормално спускане,премнаващо през Българския Матерхорн се достига хижа Мазалат.Тя днес е модеризирна,има подобрен /за мутрешките джипове/ път до нея от местността Лъгът.Мож да се купи храна,бира.Има и някакви по-луксозни помещения дори баня за мутрите,ако преядат и се осерат или повърнат,да си почистят телесните отверстия.Видях тук едни такива,едри като  тирове,пиеха бира,но не останаха да спят в хижата,метнаха се пак на джиповете с кучките си и оемнаха надолу.Това е краят на маршрута,но за него трябва един ден  и хубаво време.При лошо време ако не познаваш добре местността,по тези остри била,наклонени ливади над река Габровница и вероятността от изгубване си е самата смърт.

 

          Тук ще направя ново отклонение.Хижа Мазалат на времето се достигаше с джип от с.Скобелево,но там пътят пропадна на едно място преди десетина години.От тогава до сега всяка година някоя пътна фирма открадва парите за поправка на пътя или се умъглява или пък се оказва фантом.А парите-изчезнати!

          Втори подстъп от север,днес подържан,е мутропътят от местността Лъгът.Има туристическа пътека и път за мутрешки джипове и джиповете на ловците-пиянища.                 

 

                      

 

                                      МАРШРУТ   ХИЖА   ТРИГЛАВ  

           При този маршрут се върви както по маршрута хижа Мазалат №2,но след Кадемлията се продължава към връх Триглав,като вариантите са два.Единият е да се премине през пасищата,като се пресече и втората река.Долината й е също приказна както на първата река.Килим от трева,вода,скални образувания,между тях според мен преобладават „костенурките”.Реката май е по-пълноводна,но като се изгуби от погледа къде скача?В Бабското пръскало!Благодарение на пари от ЕС за екопътеки днес има обезопасено място за поглеждане към тази стихия,което съвместно с височината на терасата срещу водопада,шумът на водата и дълбоката скална цепнатина,която води водата под ъгъл спрямо вертикалата и накрая от цепнатната излиза пяна,е нещо униално.

         Излиза се на седловинта между връх Мазалат и съседния до него връх.Има и втори вариант да се излезе тук,като се мине през всичките три върха до тук.Не мога да кажа,кой преход е по-красив.Хубаво е да си изминат и двата прехода при различни пътувания.

         На връх Триглав има обект на военните,замислен като база за лов на дружинката на Добри Джуров.Маскирали са го като обект за разузнаване.От местността Смесите до върха направиха шосе,съсипаха хубавата природа.Днес обектът е развалина,собственст е на полицията.Те пък се опитват да направят там скиписти по северните скатове на Триглав,но не могат да си уредят нещата,защото мястото е в зоната на два резервата,Пеещи скали и Соколна.Кой е дал право на собственост в резерват-резератът е собственост единствено на държавата!-но тия идиоти, е ясно,това са сторили съдебните ни проститути от ВАС,които разпределиха страната:морето на Догана,резиденциите на Царо,но и място за почивни станциа на ВАС на Странджа и по други места срещу услугата.Ако полицаите си издействат разрешително за строеж на зимен курорт ще увредят опълнително природата в тази красива част на планината.И вместо да гонят престъпници ще станат обслужващи скиорите.Тук поясът е висок,алпийски,зимата е 6 месеца,раните зарастват много бавно.

         Връх Триглв е висок 2276м.и е обгледен колкото връх Ботев.Но по обгледност към  долината и отсрещната Средна гора го бие.От тук се виждат и останалите върхове на масива: Връх Росоватец,Русалка,Юрушката грамада,Параджика,връх Ботев.Мен обаче най-много ме радва гледката към Пенчовската планина със стръмните си скалисти скатове и гори към долината на река Тъжа,където скачат два разкошни водопада.От върха се вижда долината Смесите,където се събират много рекички,даващи вода на р.Тъжа и дори самата хижа Тъжа на една висока тераса под прохода Табите.

         Спускането от върха към хижа Триглав е стръмно.Местността на хижата се казва Голяма Равна.Срещу нея са скалите и върховете на Пенчовска планина,но от тук,доста по-ниско в сравнение с връх Триглав,те изглеждат още по-красиви и могъщи.Изгледът напомня този от поляната на хижа Плевен,но в по-скромен план.Някога на тази площадка имаше почивен комплекс на оръжейните заводи.Днес бараките им са окрадени от полицаите по-долу в местността Смесите,които с откраднатите плоскости,керемиди и др.си построиха разни работи за тях.Там полицаите-пиянища съчетват стрелянето с пиячка и кльопачка.Да не утежнявам повече писаното по този преход,прекратявам,но за хижа Триглав ще стане въпрос отново.

 

           Допълнене към маршрута хижа Соколна – хижа Триглав:

 

          От връх Триглав може да се стигне до хижа Тъжа,като се ползва шосето на Добри Джуров до седловината с езерото и после-билната пътека до местността Смесите.По това трасе има местност с име Гроба.Тук дядо Филе е бил заклан от турците през Априлското въстание.Думите му към турците са написани на паметника в негова чест: „Не сме излезли да продаваме салтанати,а да умрем за правдата и свободата!” Предвидливо паметникът е направен от камък вместо от бронз и мангалите не са го откарали в Отпадъци.По-нататък пътят преминава през една гора,която привлича гръмотевиците и се нарича Гръмотевичнта гора.До нея има извършена ужасяваща сеч,кято е променила екологията тук.В ужасяващия гъст подраст единствените животни,които могат да проникнат са дивите прасета.По-долу се намира почивната база на полицаите,маскирана като учебна база,която си присвоиха след Десетото.Път покрай река Тъжа води на една тераса,където е постреона една от най-старите хижи в България,хижа Тъжа.Мястото й като кръстопът е уникално,ще се върна отново тук.

    

         Това са изходните пунктове към дела Мазалат от хижа Соколна.А сега-изходните пунктове към него от хижа Триглав,но с изходен пункт село Тъжа и после покрай хижа Русалка.

 

         2.Изходна база хижа Триглав:

         Изходен пункт за достигане на хижата е с.Тъжа.Селото е отдалечено на около 2 км.от ж.п.гарата и от шосето Карлово-Казанлък.Аз съм от Калофер,познавам селото от преди 50 години,това бе едно цветущо,богато село.Харата работеха предимно в оръжейните заводи в полето между Карлово и Казанлък.Познавах и едно семейство,Турлакови,жената почина от олово в кръвта и костите.В дворовете хората имаха градини,асми,едри и дребни животни,в реката през селото,също с име Тъжа беше пълно с патки.Патките минават за глупави животни,но не е така.Те разбират членоразделна реч,познават си стопанина и са много лесни за отглеждане.Сутрин отваряш патишкарника,казваш им,отивайте на реката и без да ги храниш,те изчезват.Вечерта си идват,наяли се с каквото америли във водата и носят по едно яйце.Хората имаха и нивички покрай селото,но това,което го имаше някога,днес го няма:НИКОЙ НЕ КРАДЕШЕ,а ако някой крадеше,всички знаеха кой е той!Днес селото е пълна скръб:беднотия,изоставени къщи,стари хора,улици като в ивицата Газа след еврейски бомбардировки,всичко от метал  - отрязано,изтръгнато,отчупено,изчезнато.Трагедия!Над селото са градините и лозята му,и те изглеждат така.На времето от селото към планината се построи път до седловината Табите на централното било на Балкана за да се извозват отсечените буки.От тях бичеха предимно минни подпори.Изпосякоха горите от ляво и от дясно на местността Смесите.После се започна подобряване на римския път от северната част на Балкана,от Острец до Табите и така днес мутрешки джипове могат чрез подскачане и нормален ход да пресичат Балкана,но на самия проход Табите от южната му страна,казано на съветски език,трябва много осторожно внимание.

         Шосето от с.Тъжа в началото е настилано с едри камъни,после е насипвано с трошени камъни,на места е кално,стръмно,отнесено от пороите,на места минава върху скали.Полицаите подържат по малко този път,защото го ползват.Виждал съм ги как летят по него с Ниви,Уазки и Щаери.Нали не са техни!След 7-8 км.по безинтересния в началото път се достига хижа Русалка.Тя е построена в красива местност,Малката Равна,на сравнително ниско надморско ниво.Красива рекичка слиза покрай нея.Управителят на хижата е готвач,известен е с хубавте си кебапчета и кюфтета и това е повод при него да се сбират пиянища и туристи-менте.Може да се резервира стая,храна,всичко,и да се отиде в хижата на почивка.Проблем е пътят,не става за ниски коли.От хижа Русалка за хижа Триглав има маршрут през планината,който е върхов по красота и става за еднодневна разходка за почиващите в хижата.Има пътека нагоре през буковата гора,която излиза над пункта на пазачите на резервата.След това влиза по трасето на екопътека,която извежда на водопада Бабско пръскало.След като прехвърли още едно бърдо пътеката слиза на горната страна на водопада и от там повежда към хижа Триглав в местността Голяма Равна..

          Ако на някой така му отговаря времето,може да достигне и по тъмно хижа Русалка,да остане там и следващият ден да се изкачи до хижа Триглав.На 3 часа път от Триглав е хижа Тъжа,на още четири-Острец с директен автобус до София.Това бе отклонение,в което предлагам вариант за достигане на възловата хижа Тъжа,на която ще отделя специално внимане.

         Колкото километри има по шосето от с.Тъжа до х.Русалка,толкова остават и до х.Триглав.Постепено планината се променя,дъбът остава в ниското,идва височинния пояс на бука.Реката Тъжа се вдълбава все по-дълбоко в кориото си,по десния бряг върти пътят.Следва сградата с охраната на резервата,от където вече се виждат Пенчовските пръскала.Не след дълго се достига до благоустроена площадка в страни от пътя над една пропаст,направена за почивка и разглеждане на пръскалата.Това са два недостъпни водопада.Между тях и пътя е дълбоката,стръмна и непреодлима долина на река Тъжа.Долу от реката започва в посока на водопадите стръмен скат,непреодолим за хора и туристи.Водопадите могат да се видят само от тук,а могат да се достигнат от горната им страна след много дълъг преход от хижа Тъжа или от местността Смесите.

         Терасата е на кръстопът.От тук започва стръмна екопътека за Бабското пръскало,което също се вижда от терасата.От тук се вижда красотата му,но горе от терасата срещу него-страхотевицата му.

        Пътят продължава нагоре по течението на реката и достига разклон.Вляво тръгва път надолу,където също имаше летен почивен комплекс на оръжейните заводи,днес -  изглозган от циганите,напред продължава за х.Тъжа.Стръмен участък в дясно ме изкачва на х.Триглав.Местността се казва Голямата Равна.Красотата на местността е такава,че дъхът ти секва:изглед към скалите на Пенчовска планина над долината на р.Тъжа на запад,букови гори,върхове,долини,поляни.Това е сътворено от Господа,но какво са направили хората?Тук имаше летни почивни станции,състоящи се от една голяма сграда и бунгала,собственост на оръжейнте заводи в Казанлък.С тяхното съсипване се съсипа и тази база.Полицаите използваха безвремието,изкрадоха стротелния материал от тях и си построиха свои мутрешници,голямата сграда я купи бившия хижар на хижа Мазалат.Хижата има мини ВЕЦ за десетина киловата при пълноводие,направен е и скромен ремонт на сградата.Собственикът шел но дело,както се пее в песнята за одеския бащица Василка,а съпругата му учителка стои тук като заложничка да пази имота.И на хижа Плевен има подобен вариант,ще стане дума и за него.Жената е страхотно симпатична.

        Какви са изходните пунктове от хижа Триглав?

 

                             МАРШРУТ  БАБСКОТО  ПРЪСКАЛО

            Този маршрут който не го е изминвал и не се е докоснал до страхотиите на Бабското пръскало няма да схване крастата и на другите пръскала!Ако за мен най-красиво от всички е Видимското пръскало,то пък Бабското е най-страшно.

           Има нещо като пътека към него,но и да я няма човек там не може да се обърка.Изкачва се в началото по-високата част на поляната Голяма Равна и започва слизане към реката,средната от трите реки горе между четирите била.Започва слизане към реката,където вече има оформена пътека към втичалото на водопада.Има направени мостчета и парапети,от където може да се хвърли поглед надолу към страховитата бездна с гърмящата,падаща в скалната цепнатина вода.Но да се погледне в тази цепнатина може само от специално обезопасно място от другата страна на водопада.

           Мостче пресича реката и по благоустроена много стръмна пътека се прехвърля рид,следва стръмно спускане с осигурително въже на много стръмните места и се излиза на една тераса,обезопасена с дървена ограда.Терасата е така направена,че майсторите да не отиват много по периферията й над бучашата вода,защото ще се панират от ужас.Не вярвам да се намери смелчак,който да прехвърли оградата,да се държи за нея и така да погледне надолу в бучащия казан.Не само водопадът обаче е интересен.От тук се виждат Пенчовските пръскала.Под терасата има разкошна поляна,следват гори и в дясно от тях – поста на охраната,която пази резервата.От терасата,където съм има три варианта за разходка и прибиране в хижата.Първият е този,по който се идва до тук по маркираната екопътека.

          Вторият: Тръгва се в посока на пункта на пазачите на резервата.Преминава се през райски красива местност от букови гори и поляни и се излиза на горист рид.Ако се продължи надолу се отива на хижа Русалка,като се слиза по други красиви ливади и букови гори.В дясно се слиза към охраната на резервата.От пътя пред сградата на охраната вече се виждат и двата водопада,обединени с името Пенчовско пръскало.По пътя се продължава към терасата с изглед към Печовските пръскала и после към хижа Триглав.

          Третият: От терасата се върви обратно към мостовете на високата част на водопада и от там следва стръмно спускане към благоустроената тераса,направена за разглеждане на Пенчовскте пръскала.По шосето пак се отива до х.Триглав.

          Повтарям се,но казвам пак:Посетете Бабското пръскало,то е униклно!

        

                                 МАРШРУТ  ЧЕТИРИТЕ   ВЪРХА

          Този маршрут минава над водопадите,но е грандиозен.Ще предложа вариант при който голямата денивелация се преодолява по-леко.



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - водопади
05.06.2010 16:38
поне сложете някоя друга актуална снимка .
цитирай
2. анонимен - водопади
05.06.2010 16:40
поне сложете някоя друга актуална снимка .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5945114
Постинги: 2628
Коментари: 6342
Гласове: 13675
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930