Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2009 00:47 - ОТ ПЕТРОХАНСКИ ДО БЕЛОГРАДЧИШКИ ПРОХОД /Амбарица 2/, част3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4815 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.04.2009 21:03


След прохода започва изкачване на върха Хайдушки камък.Много точно са го кръстили хората,Камък.Скали,алписки полянки,смърчови гори,морени,все пак,изкачва се някак върха.Вижда се,че от него започва рид към нас,който разделя селата Чупрене и Стакевци.Освен първият и най-висок връх,Хайдушкият камък,по рида следват още два такива,но по начина,от който се виждат те от Чупрене там наричат тези три върха Три уши.От Камъка централното било преминава в нещо,което аз съм нарекъл Стоте чучки.Не съм ги броил,но не са по-малко от сто.Някои са високи по десетина метра,други няколко пъти по толкоз,има и по-ниски,по два-три метра,но да се заобиколят или преодолеят е много тежко изпитание.Една малка част от тях могат да се заобиколят от наша страна,повечето - от сръбска.Повечето от чучките са високи не повече от 5 метра но за преодоляване не са по-леки.Най-страшното обаче при тях е,че където има морени,те са покрити отгоре с легнали по тях къпини и малини и ако човек не опипва с крак къде стъпва,ще си строши краката или ще се заклещи някъде между камъните.Колкото и да внимавах,попаднах в един изоставен капан,правен някога от войниците да си ловват по някое животно и да си го изгризкват после в заставата.Квадратният трап не бе по-дълбок от два метра,по страните се бе заоблил.Размерите му бяха някъде по метър и половина.От горната страна така бе обрасъл,че не се и усъмних,че отдолу има дупка.Заедно с раницата и всичко паднах в дупката,паднах на краката си и на меко.Още с падането си разбрах,че нищо ми няма,нямам и проблеми да излеза,но още веднаж се убедих че Господ ме пази.Ами ако долу имаше змии?Свалих си раницата,около мен малини.Така се напасох,че ми се поду корема.Излязох леко от капана,но още повече внимавах и придвижването ми съвсем са забави.Веднаж като се изплаши човек от нещо,не му минава лесно.Преодолях участъка,наречен от мен Стоте чучки и излязох на поляна,ама и тя една поляна!Усетих,как мускулите ми се отпуснаха,ушите ми спряха да бучат,реших да си почина по-дълго.Преминавал съм доста трудни участъци по планините ни,с изключение на два популярни раршрута,за които не ми стигна смелост:единият е Стражите в Пирин,другият е ръбът между Голямата и Малката Мусала.Тези не са така опасни да се падне от тях,но всяка стъпка е изстрадана,с много усилия,без участието на ръцете на много места не може да се премине.А змии,похапващи си малини-доста. Планината се успокои.Билото стана платовидно,голо,но се виждат и наближаващи гори.Тръгвам аз и си правя сметка след колко време ще стигна гората,но налетях на нови трудности.Малини,пълзящи къпини,лапад и коприва,това бе едната трудност,другата бе чимове с височина над коленете ми,повдигнати от дивите прасета да търсят нещо под тях.Голяма част от тях бяха останали прави,а пред тях или след тях имаше и дупка от ровичкането.Тази поляна продължи не повече от два километра,но ми отне часове и ми изсмука силите да край.Смятам,че освен моят,друг човешки крак тук не бе стъпвал десетки години.А се появиха и нови трудности:границата изобщо престана да личи.А ето и тези,дето обръщат чимовете.Започна да се свечрява,появиха се диви прасета и подхвнаха отново чимовете.За да ги пропъдя започнах да свиря с уста,да избягат,но те се държаха като да не са виждали човек и не им пукаше от мен.Аз пък изобшо не изпитвах страх пред тях.Едно малко супернахално прасенце ровеше и ми бе препречило пътя,ако такъв има,леко го побутнах с обувката си по двата му ташака.Изрева като мотор без аспух и побягна. Дългочакваната гора се появи,но с нея дойдоха нови трудности.Точно по границата бе изсечена гората по около три метра на двете страни от браздата,но от нашата страна участъкът отново бе заебан.Внимавах много,забелязах консервни кутии с букви на латиница и ето ме на метри от застава със знаме с бял,син и червен цвят.Заставата бе в безупречно състояние,но в нея нямаше ни войник,ни куче.Значи,влязъл съм в сръбската част!Изчезнах на секундата и се смъкнах в нашия участък,където попаднах на три успоредни пътя,на метри един под друг.По-точно на трасетата им.Граничарите размахват един пенис,наричат тези пътища прикриващи.Като ни нападнат сърбите,ние ще се прикриваме по тези пътища,ще изкараме по тях военно снаряжение без да не усетят и ще им разкажем играта.Простаци!Вместо да направят един подържан път за пешаци и коне,както е при сърбите,нека да бъде и за джип,те са ровили тук по гората,направили са поразии на природата,вместо войничетата да сторят нещо полезно по пътищата,по железницата или другаде някъде. По хоризонтала пътят ме изведе на един превал с изгнило сено.В ляво овчар от сръбско споменаваше на чист български майките на овцете и репродуктивните им дупки,в дясно пътека води за Стакевци или Крачимир,не мога да се ориентирам в посоката,но пък се ориентирах в обстановката.Премъкнах от изгнилото сено в нашата част.То от долу не беше изгнило.Времето бе много топло,никаква опастност от дъжд,а и надморската височина не е голяма вече.При опастност,хващам пътеката и надолу към селото,по всяка вероятност това е село Крачимир,няма как да не съм подминал вече Стакевци.От гората не мога да се ориентирам.По нашите скатове се спускат букови гори,в голямата си част вече изсечени от дървената мафия,виждат се временни пътища за т.н.трупчийки. Виждам,че долу се оформя дере,може да има и вода.Слизам,късметът ми проработи.Не само,че има вода,но има и нещо като чешмичка.Ще ги изтърпя прасетата през нощта,тези въобще не ме впечатлиха.Най-страшни са прасетата по Мургаш.Т са сиво-черни,тесни,високи,много едри,гледат агресивно.Тези са по-кръгли и с по-къса козина,имат и розов отенък.На Триглав пък прасетата са къси и високи,имат червенокафяв отенък,къси и смещни са и умират от страх,като срещнат човек.Бягат като за световно.Не така обаче направи една дива котка.Видях я на едно голямо дърво,стои като паметник и беше много страшна.С почти жълт цвят,с къса широка глава и доста по-едра от домашните котки.Мисля си,не изчезни ли това животно,няма да спя.Тя обаче изчезна без дСтъмни а видя накъде отиде.Стъмни се,завих се през глава,спах като утепан след борбата ми със стоте чучки и обърнатите от прасетата чимове. На сутринта при прелестно време поех по билото,което продължи да пада.От нашата страна-пълна дивотия,от другата-застава до застава и така направени,че като се движиш горе не може да не те виждат.Прилежно,само в наша територия през редки гори,които вече са дъбови и по поляни все повече се спускам.Дълги заоблени тревисти ридове отиват към Сърбия,към нас тръгват стъмни обрасли с дъбова гора ридове.Както и да вървя,билото следва почти успоредно долината на Стакевска река.А тази долина е красота на квадрат!Другото било,което загражда Стакевската река е това,кето започва от Хайдушки камък или стана так,че планината се изви и вместо посокага си изток-запад,сега тук е насочена север-юг.Значи ние живеем в източната част на планината,сърбите-в западната.Но източните склонове повече приличат на северните и затова разликата не е голяма за тази част ако я сравним да кажем с планината при Етрополе. Наближавам възлов връх,от него започва рид,който продължава до Белоградчик.В началото на рида скалите са сиво-бели,после при Белоградчик стават червени.От юг на рида първото село е Крачимир,на север е селото Салаш,дало името на прохода,който се нарича Салашки или Белоградчишки.Този рид не е висок,той е варовит и е много красив.Варовикът му на места,както е при с.Граничак е отвесен,донякъде напомня райони на Искърския пролом,но в минимащаб,другаде е обрасъл с дъбови гори,има много пасища по ТУРЛИТЕ,подчертавам тази дума,защото всички тук не се считат за българи или сърби,а за турлаци.Имената на селата са много интересни в този край:Острокапци,/Тъпокурци?/,Праужда,/Понужда?/,Челюстница и др.причудливи имена,но те не са само тук,а в целия Чипровски район. Стакевската река е първата от тези,които образуват река Лом,Салашката е последната от тези,които образуват река Арчар. От този район ще опиша три села.Салаш е гранично село. Там един възрастен изрод тръгна по мен през 1990 г,но един войник от граничната застава го върна и ми каза,този дъртак ще те застреля.Каза ми да вървя по мястото на разградения клеон,а той прибра в заставата стареца-изрод.Още помня свирепия му поглед.Продължавах си по маршрута Ком - Тимок,ченгето гадно щеше да ми скрои шапката.Вече я нямаше службата му,но той продължава да дебне и имаше и пистолет,а може да беше и Калашник със сгъваем приклад.Войникът ми каза,като те гръмне,ще ти тури два клона отгоре и си до там.Този неприятен спомен ме брактисва от всякакво желание да пиша нещо за това село,щом там има такива изроди. Интересно село в района е с.Граничак.Природата около него е много красива.Има си малка река,махалите му достигат голяма надморска височина,там още живеят хора.Разрухата обаче отвсякъде ги натиска вече.В това село е роден Александър Лилов,там още живее брат му.Фамилията им е Петровски,водат ги турлаци,според други са преселници от Македония.В селото Лилов не се е вясвал въобще.Къщата му е олицетворение на беднотията.Една стая върху земята,стени от плет,измазани с говежди тор и слама в него,един прозорец,огнище,това е всичко.Дворът го подържа някой,има лозница.Къщата обаче е изоставена. Аз пиша за места и райони,които са непознати.Ще направя изключение за Белоградчик.Това бе притегателен център за туристите,днес там всичко се руши.След Десетото нарочно съсипаха почивната база,за да я продадат на мутри по лев за хотелче,но да се плати и старата сметка за тока.Днес оотават само околностите с причудливите скали,но без железните си парапети,които бидоха отрязани от мургави бригади и отидоха за скрап.Новото лице на града,това са циганите.Те там бъкат,гъмжат,щъкат,прескачат се.Всички възможни железа,с които бяха обезопасени участъци по пътеките към скалите,стълбите към някогашния театър между скалите,такова нещо вече няма,те са изчезнати.Временно обитаемите къщи,да ги наречем вили,те пък са ограбени.По улиците – предимно цигани и ще дам един пример.Чаках някакъв превоз до обезжелезена скамейка на главната улица.Магазини по нея са заменени от банкови клонове.Загледах се в едно цигански семейство.Циганката - бременна,носи и на ръце едно бебе,едно от децата едвам ходи,другите-по-умело.Излязоха от един магазин за хранителни стоки ядосани,вероятно ги изгониха от там,минаха покрай мен и веднага всичките влязоха в следващия магазин.Мисля си,как ли се чувства магазинерката с тия цигани в магазина й с достъп до стоката.Излязоха и от там.Едно от циганетата доизсмукваше мляко от една опаковка тип картонена кутия от 1 литър и като се убеди,че вече не пуска нищо я изхвърли на средата на главната улица.Другите им деца изхвърляха опаковки на вафли,кроасани и не знам какво още пак по улицата.Възрастни хора ги гледаха и се възмущаваха,но никой не се обаждаше.Защото тук има един феномен,който важи за цялата Северозападна България.Това е обстоятелството,че местната власт се избира с платените цигански гласове,т.н.ромски гласове,факт,който ги прави недосегаеми за престъпленията им.И от заден план градът се командва от няколко цигански барона,които се борят помежду си и дори водят войни за сфери на влияние.Понякога войните стават толкова жестоки,че цели родове и кланове като известните на полицията Зрънкови побягват от града и търсят нов район за обири,където да не се конкурират с други цигани-обирджии.Циганите най-добре от всички умеят да се борят за правата си.А началото бе времето на Тодор Живков,който казваше:Много цигани се сбраха тук,изселете ги някъде по Видинско.На това ще се спра специално кагато достигна Гара Орешец.Сега само ще спомена,че в началото циганите по Видинско само крадяха от ТКЗС-тата,а сега държат там местната власт,полицията,правосъдието и контролират всички престъпни групировки.Днес българите от този край,отчаяни от бездействието на държавата масово се изселват от /ЦЕЛИЯ!!!/ Видински окръг,предоставяйки го изцяло на етническия съюз между сръбски,румънски и български цигани,които „държат” границите и обслужват престъпността на външната ни граница с ЕС.Циганите отиват в едно село,самонастаняват се по къщите,изгризкват всичко останало в тях:свалят метални врати,огради и носят на отпадъци,свалят прозорци,врати и др,горят ги,ако има пазар свалят керемидите и ги продават.Когато му дойде времето обират гроздето,плодовете,докато градините престанат да раждат.И когато всичко е усвоено,местят се на друга заредена им от трудолюбивата ръка на българина „хранилка”.А за да имат и пари,раждат деца.Това е най-сигурният им начин да получават доходи.Преборват се също със службите за социално слаби,за безработни,вземат и от там каквото им се даде и така са свобдни по цял ден да щъкат,да си набелязват цели и вечерта да крадат.Ще се върна на тази тема,защото тя е най-важната-след не много години в окръг Видински няма да има и един българин,ще се заформи едно нашенско Косово.Но цигани без да има от кого да крадат стават зверове и канибали и се разселват навсякъде,където наивници ги приемат,надявайки се да се укрепят на новите си позиции и да почнат да правят пак каквато си знаят:да лъжат,да крадат и да се зариват с боклуци. Белоградчишкият проход е средата на маршрута от Ком до Тимок.След този проход планината се снижава и наподобява на най-източната си част от р.Камчия до морето.Ще опиша и този район като продължение на това писание. Сега започвам с описание на подходите към билото на Западната стара планина.Първите ще бъдат към връх Ком от север.От стихотворението на Вазов,На Ком,не става ясно от къде той се е изкачил до върха,но предполгам,че е ползван най-късият път.На времето с нощуването не е имало проблем,планината е била населена с хора.Те са живяли през лятото там в агъли /родопчани им казват аголи/,както там наричат местата за нощуване на стадата и овчарите. Вървище за ливадите,където е имало много стада и където днес е построена новата хижа Ком минава през село Бързия,но идва много от далеч.В квартала на Вършец,Заножене,това вървище се разделя на три.Едното отива надолу към богатата долина на Враца,другото се изкачва към планината Козница и се спуска към центъра на махалите Губислав.Третото покрай река Бяла се изкачва в местността Дупни връх и там се разделя на две.Едното слиза през махалите на Губислав до Искъра,където днес е Гара Лакантик,другото директно слиза в Лакатник по трасе,подобрено и използвано днес за пряк път от Лакатник до Враца. От Бързия през хубава букова гора,после през ливади и естествени смърчови гори вървището изкачва седловината между Среден и Голям Ком.Ако някой не е изминавал този маршрут,може да ползва автобуса от София до Бързия и да го измине.Той е двудневен,защото се нощува в х.Ком. Друг вариант от север към връх Ком е изкачване от гр.Берковица по долината на река Голяма.Пътят следва долината на реката,минава покрай Хайдушкия водопад и поема стръмно към новата х.Ком.Път за водопада има от едно отклонение от шосето за х.Ком,където има маркировка.Водопадът трябва да се посети.Той е висок 10-15 м.но е много красив когато е пълноводен.Това е каскада от водопади,но този е най-високият и красив скок,както тук наричат водопадите.Водата се разделя на две и така пада в един вир.Някога от Бързия нагоре към пасищата на планината са минавали много стада с овце и пътят има разклонения в дясно за пасищата по рида Дълги дел и главното било на планината между върховете Сребрен и Ком,където водата и тревата са в изобилие,а северното изложение е осигурявало свежа трева за стоката до късна есен.Маршрутът е удобен за посещаване от София с бързия влак до Бойчиновци,от там има веднага връзка до гара Берковица.С автобус от София до Берковица мутрите,които се сдобиха с автобусите в страната дерат жив с цената на билета.Само за разстоянието София-Гинци мутрите те извозват с 8 лв.билет.През летния сезон има автобус от Берковица до х.Ком и обратно,има вариант отново за връщане с влак към София следващия ден. На мен са ми по-скъпи подходите към Ком от юг,но и северната природа има своя чар:дълги ридове,много реки,гора,сенки.И предпланини към Балкана със села в подножията им,един язовир като море на р.Огоста. Интересен и красив маршрут към билото на планината от север е този от с.Черешовица.То е в една долина на рекичка,идваща горе от рида Дългия дел,отделящ се от връх Сребрен.Някога имаше хижа горе високо над селото на обгледна местност,наречена Здравченица по името на местността.През 1976 г.там се настаниха военни и направиха от сградата застава.От юг „подпряха” допълнитиелно охраната на границата с хижа Малина,пардон застава Малина.От север застава Здравченица им не стигна.В момента,в който си помисли някой гедерманец да побегне към ГФР и ще го гепнат,така работеха службите някога.А от двете застави напъждаха нагоре в студа и дивотията войниците да пазят от тоя,що клати гората,като през лятото се пазеше денонощно.Вечер офицерите между две порканета яхваха джипа си и се изкачваха горе по ладовина да проверяват как войничетата пазят.Междувременно отстрелваха по нещо,сърна,прасе,за мезе към поркането им.А войниците пазеха така:Всичките спяха в някакъв фургон,едно войниче бдеше и като се появят долу фарове,буди останалите и ги напъжда из гората.Офицерите се поразходят по ладовината,поизтрезнеят,ударят ли нещо,после го поемат с вино долу в заставата.Като се напоркат,затварят заставата,казват,имаме обстановка и докато не изтрезнеят не пускат хората през КПП-тата да си работят по градините.Тези простащини се знаеха не само от мен,на базата на тях се направи филмът Граница.Там Наум Шопов беше идиотът,но по време на моите пътувания след 1990 г.по границата,той е захарче в сравнение с изродите,които шефове на застави,които съм срещал. Ридът Дълги дел оправдава името си.За да се стигне до връх Сребрен отнема много време,почти ден.Но пък е красиво.По рида има още един връх от който се разглежда връх Ком,долината на река Голяма,северните скатове със свежите пасища до есента и безбройноте поточета.Долината между рида към Бързия и Дългия дел във високата си част е прелест!!!В посока на връх Сребрен се простират ливади с неоползотворена трева в един безкраен по площ триъгълник,оформен от Ком,Сребрен и този връх.От този триъгълник се изкачва равномерно връх Ком и се слиза на хижа Ком.Маршрутът е доста дълъг,на хижата трябва да се нощува. Има стар път през планината от с.Черешовица до с.Дълги дел.Днес той е замислен да се направи като екопътека,която започва от Берковица,после Черешовица,Дълги Дел,Говежда,Дива Слатина,хижа Копрен,с.Чипровци,с.Превала или Горни Лом,с.Чупрене,с.Стакевци,с.Крачимир,Белградчик.Аз упозах и този маршрут.Някои много красиви участъци са маркирани,на 3-4 километра има по една табелка с надпис,Екопътека Берковица-Белоградчик.Кучето така икономично маркирва с урина автомобилите.Пишка по капчица само на едната гума на колата и тя цялата става негова за чуждите кучета.Да се маркира този туристически път по начин,че да се ползва от туристите,а не както кучетата района си или ктолата е нещо,за което си мечтая.Аз се докоснах до тази красота,не искам да съм само аз.Природата е уникална и може да се мери само с тази от север на Амбарица. Вторият връх след Ком,Сребрен е леко достъпен от с.Дълги дел,защото до него има изоставено шосе.По шосето пътуваха някога миньори да работят по добива на самородно сребро,каквото се твърди,че има под върха.Граничарите имаха тук при изворите застава.Тук минаваше т.н.съоръжение,оградата със сигналната мрежа С-100,която сигнализираше при допир с нея от нарушители или животни.В Западна посока такава ограда нямаше,защото планината бе достатъчно висока и клеон започваше отново чак след село Салаш.Телената ограда не минаваше по границата,а доста навътре в страната и площтта между тях се наричаше клеон,думата е взета от съветския език.Поради работното място на хората в такава близост до границата бяха взети специални мерки.По съветски образец имаше двоен клеон,при рудника Герзовица в Родопите видях и троен.Тук бяха наблегнали на броя на личния състав.Един миньор работи в рудника,няколко войника към него го пазят,да не збегне при сърбите,както тук казват.Други пък войници пазят миньора от сърбите,оти они са лоши ора.Грижеше се някога Партията ни за народа си. Този маршрут от север до Сребрен не блести с нищо.От лявата страна се издига ридът Дълги дел,горе огромно пасище,от двете страни-изсечена и прорастнала нова букова гора.От дясната страна има пътища с временно значение,но натам не може да се ходи,защото горе билото прави дъга и се преминават дол след дол.Пътищата за извозване на дървесината са обрасли,необходимите някога вървища със стопанско значение за хората от този край вече са ненужни и са станали непроходими.В с.Дълги Дел имаше на времето застава и от там пращаха войничетата да пазят горе.Друга застава имаше горе на отклонението на Дълги дел от вр.Сребрен,през лятото там имаше войничета и офицери-пиянища.През зимата не съм запознат с методите на охрана.Предполагам,че всичко е било зазимено до следващата пролет,защото на тази височина и на това плато при лошо време прошка и за хора и животни няма.Бурите са като по Амбарица. Оставям маршрутите за Ком от север.Те са,бих казал разработени.Сега е ред на дивотията,която следва.Ако мога да кажа обаче така,дивотията е дивна и с неподправената си красота вдъхновява,зарежда със сили,вяра,хармония,вдъхновение,смелост.Тук денивелацията е голяма,преодоляват се пасажи,които са обрасли с подраст,ако пък са обрасли с шипки,преодоляването им е невъзможно.Диви животни има всякакви,ще опиша някои от тях,които видях за първи път.Видях какво е да се изсече гора и да се изостави сечището и какви промени предизвиква това в животинския свят.Придвижването на места е много трудно,но никога не съм губил вяра,че ще се оправя с ориентацията и всичко ще е с добър край.При преходите ми нагоре към планината много ми помагаше това,че бях обходил билото горе и селата долу,та знаех имената и разположенията ми,а така също как от едно се отива до друго през ридовете на планинатата по старите вървища.Упоритостта ми нямаше граници,но имах и късмет,имаше опастности,с които се разминах.Убеден съм,в това най-трудно мое пътуване Господ ми погна.През 1990 г.можеше и да си остана там горе. Първото село с прекрасни подходи към планината е с.Дива Слатина.Понятието слатина означава нещо много красиво,като злато,златина,с много цветя.Според други означавало място с извори.Но от всчки Слатини,които съм посетил това село считам за връх на красотата.До него се стига с автобус от Монтана,като се преминава първо през с.Говежда.В селото от планината слизат три реки,като две се събират малко над него в приказна местност,на която се прави събор. Искам да се спра на изгледа от селото към планинта.Изглед има на юг,към гористите скатове на планината и към алпийската й част,започваща с връх Дупни камък.Който е бил горе на рида Копрен,на Дупни камък,изгледът от селото е празник за душата както в Рила от Мечата поляна да погледнеш към Мальовица.Сега тези красоти се виждат,но след дни ще бъда горе и ще ги опиша и от там.Подробностите от тук не се виждат,но пък и това,което се вижда е значително и вдъхновяващо. Водата,буковата гора,макар и почти изсечена вече от мутрите,това е неземна красота и дивотия.Всякакви диви плодове растат там,аз най-се възползвам от къпините,те тук са така начесто,както циганите по Видинско.Към билото води доста стръмен и солиден път,правен за трупчийките.Буковите гори са вековни,девствени,секат се ужасяващо.Сечта е горе до самата гранична бразда.И въпреки това е красиво,много красиво.Взорът е открит само на изток.Това са многобройни ридове,които слизат от билото и се събират в участъка между селата Дълги дел и Дива Слатина.Навсякъде е зеленина,дори площта на изсечената гора още на следвашщтата година е станала отново зелена.Подрастът,усетил слънце е фукнал,от мястото на отсичането са тръгнали филизи,порастнали са диви ягоди,цветя,храсти.Такова сечище е непреодолимо не само за човека.Всяко животно,би се сплело в този гъстак,най-много човекът,но има едно животно,което си избира сечището за жизнена среда,прасето,а други-вълкът,рисът и др.го избират за скривалище през деня.И са абсолютно защитени.Човек не знам да може да навлезе там,аз,видя ли такова нещо – заобикалям го.Не знам какво животно ще ми изскочи и как ще се измъкна от гъстака. Пътят извива нагоре,достига водосбор на две реки с място,където се събират селяните на определена дата.Чудна красота!Следва сух рид с дъбова гора,на нея първа мутрите са и е.... майката.Това ужасяващо сечище е извършено от фирма ЕТ ЧАКО,циганин от с.Говежда.На табелка е лепнато разрешително за сечта и вековните дървета на стаховито стръмен скат и тях вече ги няма.Сега тук ще тръгне ерозията.Отсечени буките,предполагам с клоните си барабар сами са се смъквали до пътя,мангалът само ги е разфасовал и товарил в трупчийкатаКакво ужасно име,напомня ми за душегубките от войната.След още няколко километри,но вече в дъбова гора пътят прави разклонение на дясно.Аз споменах за това разклонение при прехода по билото.На разклонението има фургон,опустошен и грозен като смъртта,но при бедствено положение ще свърши работа на търсещия спасение от стихиите турист.Разклонението води до Кацакамък,до където е имало път за военни джипове.Днес този път е непроходим от надвисналите клони и спускащите се от страни шипки.Ползва се откритата ливада по граничната бразда,но и там не е леко за придвижване.Има останки от пътища,които водят до някой изоставен пост от червен камък,днес без покрив.Да се продължи по това било обаче до Кацата е много опасно поради каменните пасажи,покрити с мрежа от малини и пълзящи къпини.Докато не стъпиш върху тях,не разбираш,че от долу има камъни и ако се наложи да преминеш през такъв участък е много грудно.Има обаче един гол връх над Кацата и да се изкачи той си заслужава заради красотата.На запад се извисява Копрен и с красотата си смайва.Подробностите,които се виждат към него ще опиша с друг преход.На изток стърчат други великани,Ком и Сребрен.Към нас слизат ридове,ридове,рекички,всичко се събира в Дива Слатина.Към сърбите пък започват смърчови гори,непипнати от посаждането им там от Първотвореца.Защо не си секат горите тези хора,защо не си унищожават природната среда,защо си изчезнаха мутрите от бизнеса,за това ще стане въпрос също,но на един друг превал. Втори пъдстъп към билото на планината от с.Дива Сланита е този по долината на следващата река,тази,която извира от самата Каца.Понеже от едно място след пътя вече се вижда и самата Каца,хората наричат и пътя и реката Кацата.От него се вижда,че освен Кацата има и Кацички и други камъни.Кацата е част от един комплекс скали,най-голямата е Кацата,абсолютно точно наименование,тя не може да се сбърка,защото на нея има и гранична пирамида.Път от селото води нагоре покрай реката и достига местност,в която е било предвидено да се събират доста хора.До там има и електрически стълбове,по пътя има изоставени сгради.Замисълът е бил там долу,под Кацата да се прави събор.Това е единственият начин да се събират хора от двете страни на границата,б.м.роднините на разделените с границата българи,предадени по силата на Ньойския догово от 1919 г.за наказание за участието ни към лошите в Първата световна война наказание за известно време на Сърбите.Че до днес.Но нещата са се разсмърдяли,мястото за срещата е било преместено горе на самото било,където физически няма място за повече от 50-100 души.А и да се отиде до там е подвиг и за силния човек.За целта е била прокарана през фунията,която горе обикалях пътека,много тежка и тясна,която днес е неоткриваема.Една година стига да не се ползва пътеката и в това влажно сенчесто място природата ще си я вземе обратно. Преди поляната има няколко пътя нагоре по рида,разделящ селата Дива Слатина и Копиловци.Пътеката прехвърля рида и слиза в долината на р.Припон,която изтича малко над селото при един мини ВЕЦ.Тук такова стоителство има на най-неподходящите места,собствениците на ВЕЦ-овете са мутри и хората наричат централите им мутроВЕЦове.Голям строител на мутроВЕЦове бе Ангел Бончев,но биринджистроителят на мутроВЕЦовете е Догана,който му разказа играта и докато Ангел Бончев не обеща,че за ВЕЦ-ове повече кредити няма да взема,не го е освободил.Така говорят тук.Този път е муждуселски,със стопанско значение,но въпреки това е красив.В ниските части има букови гори,горе по билото,където е по-сухо-дъбови.Почти на всичката гора е видяна сметката.И на майката й.И на всички роднини.Катинската гора със застреляните от НКВД полски офицери едва ли е изглеждала по-страшно. От поляната за която говорех обаче в дясно по ската и нагоре към билото на планината започва вървище,после превърнато в път за граничарите и джиповете на офицерите.Днес УАЗ-ките на ловците едвам преодоляват този участък,за да достигнат в райска местност ловната си хижа Припон.Пътеката преодолява няколко рида и сухи дерета и....о красота!Цялата алпийска водосборна зона на река Припон,два от петте върха Копрен,алпийски рид с изявен връх,Равното буче и стръмни гористи скатове с отделни големи и малки червени скали.Тази река е единствената от реките,отиващи към с.Копиловци без да прави скок,но красотата й не отстъпва на другите.На запад се издига друг остър връх,от дясно с букови гори,от ляво-със скали,горе също със скала,сполучливо наречена Дупни камък.До Дупни камък се прави самостоятелен маршрут,защото там също има Каменна сватба,най-малко известната у нас.Това място ще опиша отделно,то е уникално за страната. Местността на х.Припон е толкова красива,че бих прекарал тук цял ден и няма да й се нагледам.Възприятията ми от там са толкова силни,че сега като си пиша за местността си спомням дори с кого и какво съм товорил от тази поляна. от тази поляна.От нея М-тел има връзка,иначе в района е развита мрежата Вива-тел.За съжаление и там е започната ужасяваща сеч.Огромни буки се секат и извличат с трактори по начин,както ловците вързват за джипа застрелян огромен благороден елен за главата и го влачат до място,където да го разфасоват.Руши се и тук природната среда.В тази наистина райска долина,тя друго определение не би могла да получи! След хижата се слиза в долината на р.Припон,първата,която слиза към с.Копиловци.Подобрен за граничарските джипове,днес достъпен само за бракониери на дивеч и дървесина път повежда по полите на рида,започващ от втория Копрен и след преминаване на доста долини и ридчета излиза ва страхотно обгледно място.Горе е връх равното буче,в дясно са десетки ридчета,от които извират рекички,притоци на р.Припон.В ляво слиза нова долина на река,тя се казва Ланжината и също поема към Копиловци.В ляво и горе вече пъква,както казват в Северна Бълтария ридът Копрен.Амбарица или Копрен,кой е по красив връх,рид,дял,аз нямам отговор за себе си.Затова дадох заглавие на пътеписа ми по Централен Балкан АМБАРИЦА – 1,а на това пътуване –АМБАРИЦА-2.Просто Майсторът като да е един,но строителният му мателиал да е различен.По Амбарица е ползвал миргел,тук-червени медни камъни. Пресичам река Ланжина и след минута съм на поляната пред х.Копрен.Ако има някъде из Балкана толкова красиво място,това е площадката пред х.Плевен,от която се виждат Северния джендем,връх Русалка,Саръчал и скалистото отклонение от него,преминаващо в рида Новоселски Поленици,разделящ реките Росица и Осъм.От тук се виждат четири от върховете Копрен,след тях още един страховит безименен връх,настоящий пиринский чукар и Трите чуки.По долу от тези настръхнали великани се виждат скалите Сбег,алпийската част на долините на р.Ланжина и на р.Дуршина,една разкошна алпийска поляна със смърчове над нея,където някога имаше красива дървена къща,построена до извор,наречен Бабина шошка.Там,където бе къщичката има извор.От скална цепнатина изтича ледена вода.Шошка тук наричат мястото,от което бабите пишкат.В Шопско на това място казват Чора.Извор Чората има над Софийското село Бухово,днес там са останките от рудник Чората.Педераси след Десетото запалиха хижата,направена с толкова любов от хората,от нея днес няма и следа.От Трите чуки слиза рид,който отделя Копиловци от долината на селата,където са с.Бели Мел,Чипровци,Мартиново.По посока към Монтана пък се издигат планини,не съвсем ниски и гористи.Долу,където се събират четири доста големи реки е с.Копиловци.Те са реките Припон,Ланжина,Дуршина и Граовска.Това не са реки,а красоти.Пожелавам на всеки да посети изворния им басеин.Той има аналог в България,това е изворният басеин на река Черни Осъм. Още едно сравнение с площадката пред х.Плевен.От там направленията за туристически изяви са 4-5,от тук са няколко пъти по толкова.Ще опиша само част от тях,защото степента на трудност на повечето е много висока.И освен това са дълги и тежки,а при лошо време-опасни. За днес стига.Превъзбудим от красота човек като мен,тук може и да перкуляса,трябва почивка.Повече възприета красота ще завърши с експлоадирване,капацитетът ми е пред спукване,като газохранилището в Чирен. Хижа Копрен е изходен пункт за посещение на планината какъвто е х.Лескова,където има над 30 табели с маршрути,започващи от нея.Тук вместо табели има две табла с карти на маршрутите,започващи от хижата.Ще опиша някои от тях,но ще започна от най-дивния,този по пътеката на граничарите непосредствено под билото на планината.Той започва от края на фунията след Кацата и стига до седловината между Трите чуки и Вражата глава при изоставения пост,построен върху римски път с извадени от пътя камъни. Маршрутът започва с два варианта,като първият повтаря част от прехода от с.Дива Слатина до тук в участъка до х.Припон.Припомням,това е дивна местност,където погледът не може да определи на коя красота да се задържи.Това трябва да се види,не може да се опише.От хижата започва изоставен път,някогашно вървище за стоката към пасищата,после е разширявано,за да се изкачват нагоре джиповете на офицерите за проверка на войничетата дали пазят добре границата.И да си гръмнат едно мезе към поркането си в заставата.Пътят се изкачва по едно било,което разделя рекатата Припон и първата /последната/ от Дивослатинсиките Огости.Ог едната страна е фунията с Кацата,от другата е райската долина на р.Припон.Преминава се един фургон,ще подчертая,на който дължа живота си и който намерих по начин,като да бях заведен при него.Този случай описах.От фургона нагоре има равна поляна пред връх Дупни камък,един шедьовър,който сега ще опиша.Тук пътеката за Копрен има два варианта,левият обаче мисля няма аналог в България въобще! Дупният камък наподобява задник на жена,която се е навела напред и се е нагъзила.От горната страна е анусчето й,един очертан и затворен кръг с диаметър около един метър,от долната страна е гениталната й област.Цепката между устните й е около 5 пъти по-дълга от диаметъра на анусчето й.Цепката е симетрична и само в долния край едната устна се различава от другата.Лявата устна там прави лека извивка,оформя се вход в цепката около метър и половина висок и широк за нормален човек,не за някой едър лайновоз.В Родопите има една такава пещера,тя се нарича Утробата или Вулвата.Разликите между двете е тази,че са извъртяни на 180 градуса от вертикалата.Ако има кой да направи една стълба около 5-6 м.висока,туристите ще проникват и в тази скална цепка както във Вулвата над яз.Кърджали.Така се вижда скалата от поляната,но като се мине от лявата й страна вече се вижда съвсем друго.Виждат се две фигури,мъж и жена,които се целуват,това е самият Дупни камък,погледнат вече от ъгъл 90 градуса.По-нататък следват други целуващи се и сеирджии около тях,нещо подобно на сватбите в Зимзелен и Филипово в Родопите.След това вече скалите стават отвесни,страшни,опасват рида с дълъг отвесен скален ръб.В Понор Планина наричат тези отвесни скали препасници.Където завършва скалният ръб има тревист скат с пътечка от дивите животни,по която леко се достига билото между върховете Копрен 1 и Дупни камък. От равната поляна,където тръгнах на ляво има втори един път от дясната страна на Дупни камък през буковата гора.Тук гората е такава,както я е посадил Първотвореца.Изоставено вървище извежда между Дупни камък и Копрен 1,но всичко е така обрасло,че придвижването е много трудно.От билото започва път за граничарите,запустян и ужасно труден за ползване,но пък е сигурно,че от него не можеш да паднеш в пропастите,защото все пак си на равно и можеш да се хванеш за някой храст при опасно за преминаване място. Тук ще направя едно отклонение за да потвърдя,че при пътуванията ми Господ винаги ме е пазил: Реших веднаж да стана сутринта рано и от х.Копрен да се изкача на връх Копрен.Разстоянието до върха се изминава за 4-5 часа.Но не станах рано,защото предният ден бях ходил десетина часа.Когато бях горе на безопасен участък изведнаж времето се влоши,заваля,задуха,трябваше да се върна,но аз бях под страховития обрасъл с хвойна по-висока от мен участък,от където връщането щеше да бъде ужасяващо.Следващият ден времето бе хубаво.Изкачих се и се върнах като преодолях страховития участък с огромните гнезда хвойна,загубвайки там при връщането анорака и джиесема си.Преодолях хвойна,по-висока от мен с клони като пружини,дебели като ръката ми,който едвам преодоляхИмах и алтернатива:Да влеза в успоредната на хвойната естествена гъста смърчова гора с преплетени мъртви клони и да пълзя по свинските пътеки.Ами ако това се бе случило вчера в бурята и дъжда?Много такива трудности съм избегнал не защото съм ги предвидил,а защото съм убеден,Някой ме пази! Ето ме отново на поляната под Копрен 1,от която започва пътеката,подсичаща върховете на много голяма височина. Пътеката следва профила на планината и е на височина 100-200 м.под най- високите алпийски върхове.Тя е изоставена и много трудна за придвижване,но колкото и да е трудна,заслужава си да се преодолее.Първата долина,която се вижда е тази на р.Припон,която погледната и тук от високото е много красива.Тя тече между рида,разделящ с.Дива Слатина и Копиловци и следващият,сравнително къс рид,наречен Равното буче.Двата рида се разклоняват от главното било едновременно.Пътеката минава под един изоставен пост,строен след Сръбско-Българската война.Мястото на поста е избрано по обгледност и е на алпийска лавинобезопасна тераса,надвесена над заравнената водосборна територия на следващата река,Ланжина,отправяща се първо към една каскада от скокове и след това към с.Копиловци.Над поста има пояс от клекове,под него-скали,следва тревиста площ и хвойни,но може би най-големите,които съм виждал,по-надолу следва тъмна,бих казал почти черна смърчова гора,след която на по-заветните места се появява бук.От тук се вижда хижа Копрен,много от селата в полите на планината,дори някои по долината на р.Чипровска Огоста.Нагоре към билото се възкачват ужасно стръмни алпийски затревени или покрити с камъни скатове достигащи върховете Копрен,достъпни само за дивите животни по тревата и за туристите,където има камъни,клекове или други храсти,за които да се държат срещу сурване надолу в безкрая. Ще направя едно отклонение за постовете,които считам за архитектурни паметници и израз на уменията на майсторите от този край да работят с камъни.Постът е изграден от дялани камъни,както се наричат обработените грубо камъни като паралелопипед с различни големини.Някои обаче по ъглите и над прозорците или вратите имат внушителни размери.Камъните се застъпват и така са се заклещили един върху друг,че повече от сто години зидът не мърда,макар че го валят снегове и дъждове и бурите тук през зимата са ужасни.Градежът е от типа суха зидария.Където има цепнатини са набивани каменни клинчита,за да се уплътни зида и да не духа вътре.Стените са поне 60 см.дебели,но на някои места строителите са ги направили още по дебели,за да са устойчиви на земетръс или на атака с тежки картечници или снаряди.Прозорците са такива,че от тях може да се стреля и има правоъгълни засечки както по военните бункери за оръдията по брега на морето.Днес тези сгради нямат покриви.Вътре расте трева,храсти,крият се разни животинки на завет.Загадка е как са изкачени камъните по египетските пирамиди,аз не съм бил там,но покрай многото ми хобита имам и умение да строя с камъни.От къде са били премъкнати тези камъни до тук,как са били издигани,за да се поставят,кой е определял на каменарите какъв точно камък да оформят за определеното място.Как са били изкачвани и полагани на местата си камъните над вратите,над прозорците,те тежат повече от тон.Тази загадка знаят майсторите,които вече почиват от делата си.Тук височната е около 2000 м.природните условия са ужасни.Възниква и друг въпрос:как са се изкачвали войниците до тук,какво са яли,били ли са тук целогодишно в тази снежна пустиня,която и козите през зимата напускат и слизат да се крият от бурите и студа по горите.Какви са били тези хора?Толкова е трудно да се стигне до това място сега,през лятото,а тук се е строило,имало е военна служба.Колко ли от войниците са загинали поради измръзвания,изгубване или други опастности,които планината крие,но понякога стоварва безпощадно върху обитаващите я хора и животни. Пътеката продължава,като се пресичат лавинни конуси,обрасли с трева и някакви храсти,по които лавините се пързалят и не могат да ги повредят.По странични ридове,където лавината се разцепва и не може да обръсне скатовете им расте смърч и друго едно дърво,мисля,че е алпийска върба.В тези конуси преспите се стопяват последни и остават да подхранват реките до късно лято,но и да няма преспи недрата на планината са влагозапасени и реките не пресъхват.От дясно алпийският изглед става все по-страховит.Започва нов страничен рид,който завършва над самата х.Копрен със скалите Сбег.По рида има прекрасни поляни,от двете му страни текат реки,като вият из прелестни алпийски местности.Зад този страничен рид извира река Дуршина.Тя обтича една прелестна поляна,отбелязвам специално,че тя е огромна,тук мащабите са като тези на север от Амбарица.А приликата Копрен-Амбарица е абсолютна. След като спре да се извива по поляната,някога пасище с хиляди овце и крави,реката стръмно се спуска в една долина,прави един скок с две пресичащи се рамене с форма на буквата Х,за да се покаже отново в близост до х.Копрен.От хижата към нея има екопътека. До този рид имаше някаква прилика между долините на реките,алпийските тераси и скатове към билото на планината.След последният от петте върхове Копрен започва един нов връх,който е съвсем различен от тях.Аз нарекох този връх Безименният,защото никой не знае името му.Той е доста широк,поне колкото три от върховете Копрен,висок е и от север е страховит.То са треви,отвесни скали и тераси,хвойни,клекове,алпийски широколистни храсти,смърчове,където лавините не могат да ги обръснат от ската им.Такъв чукар другаде по Балкана няма,има го само по Пирин и най-подходящото му име би било Чукарът.Но тук е разпространено името Чука и много върхове имат това име с нещо допълнително към него:Голямата Чука,Острата чука и др.По-малките остри скалисти връхчета пък наричат Кукли.В алпийския пояс под този връх започва нова река,Граовска.Интересно,Граово е местност до Перник в планината Голо Бърдо,как е дошло това име и тук?Интересни наименования!От къде ли пък е получила латинското си име фамилия Ланжини от с.Копиловци?Има вероятност и селото да е с префасонирано франско-латинско име,Копелевци.Село където хората много пият и децата са с бащи неизвестни. Ако другите долини бяха някак по-спокойни,тази е най-дивата от тях.Тя се затваря от един много могъщ страничен рид,който слиза от сборния връх Трите чуки.Преминавайки по пътеката,доколкото това може да е пътека,не мога да си концентрирам погледа,защото местността навсякъде е шедьовър.И пак сравнението,което несъзнателно правя,само по северните скатове на Амбарица,Купена и Северния Джендем има такава дива и страховита красота,подобна на тази. С мъка,че се разделям с тази красота поемам по дебел рид,минаващ под Трите Чуки.Погледнати от хижата,от с.Копиловциат Чипровци,от долината още при Монтана и от където и да е ,те са много красиви,от тук пък се вижда строежът на скалите им.Те са като пластове един над друг,различни,всичките - с различен червен цвят,както и всичките скали на планинатата до тук.Знам,че има сто вида черен цвян,но сигурно толкова е броят и на червения.Под Чуките има трева,после смърчова гора,ливади,букова гора и отново наклонени ливади,които слазат пак в близост до х.Копрен.При лошо време или при желание да се упознае това странично било,по него може да се слезе до вървището от с.Копиловци до Чипровци.Мястото е на 30 мин.отдалечено от х.Копрен. Връщам се отново горе.Пресичам този дебел рид и какво се показва?В дясно се виждат смърчови и букови гори,под тях-обширни ливади,тук се е подвизавала хайдутката Деяна войвода и поляните са кръстени на нея.Ливадите са в рамка от вековни букови гори.Сега ще въведа едно понятие,Куклите и ще го поясня: Кукли по Балкана,но в западната му част наричат група от скали,които са големи и се виждат от далеч.Има Тодрини кукли на изток от Петрохан,пак Тодорини кукли има и над с.Скакля.Тук куклите не получават специално име,а такова,което характеризира броя им.Например Трите кукли,тези,които са под Трите чуки от север на билото на планината и се виждат и от Чипровци.Те са различни по форма,едната е най-едра,но си приличат доста.Такива има и единични,и по няколко,дори толкова много,колкото са децата в един клас на детска гпадина.Ще опиша доста от тях. Излизайки от дебелия рид под Трите чуки първото нещо,което грабва взора са Трите кукли.Те не са на билото,а стърчат над северните скалисти и гористи скатове от него.Куклите преграждат частично пътя на лавините и където те не могат да паднат растат прави дървета,предимно смърчове.Където се плъзгат лавините също е обрасло с една храстовдидна расителност,всестранно огъваема и неизтръгваема от корен въобще.Скали и растителност,това се вижда покрай куклите.И извори!Почти всички кукли горе имат връзка със ската на билото и могат да се изкачат.Изкушенето е голяма,имам време,стъпвам на най-голямата отгоре,защото е най-близо и има широка премка.И какво виждам?Те не са три!То кукли,куклички,единични,по групи,различни по големина,някои достъпни само за орлите.Измежду всичките надолу тече по малко или повече вода.Това е изворната област на река Козарница,най-пълноводната в района.Долината на реката не започва с фуния както е тази под Кацата,а влиза в дълбока долина,която изглежда много страшна,но е проходима.Допълвам,трудно проходима и от горе и от долу. Пресичам окончателно този дебел рид,опасан от долната страна със смърчови гори и излизам на седловина с най-богатия на вложени камъни в него пост.Пред мен остава връх Вражата Глава,единственият очертан връх,ама истински връх,тепе и огромни пасища около него.От тук започва и река,водата й се събира от една огромна наклонена ливада.Едни наричат реката Андрова,думата била латинснка и означавала река за мъже,други не знаят името й.Но и тя прави също скок,известното Чипровско пръскало. Няколко думи за този пост горе на превала,изграден с извадени от римския път камъни.Той е изграден точно върху римския път,пресчащ планината от север на юг,като за строежа му са били извадени камъни от него.Този пост е най-големият по билото,има каменна ограда и картечно гнездо пред него.Камъните не са жалени за стоежа на цялото това съоръжение.Римски път-шедьовър на строителното изкуство ме повежда надолу.Тук римски пътища има много,така както са много от Видима и Острец на юг към Розовата долина.За тях ще има специална глава. Римският път свършва,той е модифициран на соцмакадам,който ме повежда надясно,но денят свърши.До тук изразходвах почти 12 часа,поне 1/3 в гледане.Някакъв фургон на две колела до извор,където пият вода и хора и диви животни и говеда по – долу ми се струва интересен.Фургонът бе наклонен,вътре застлан с нов фазер.Позправих го,подпрях го,притворих някак счупената му врата,оставам.На другия ден е лесно.Имам около 20 км.като по шосе и се прибирам в хижа Копрен.За да не обърквам обаче естествените посоки на туристите,които винаги започват от хижата,маршрутът до хижата от тук до нея ще опиша от самата хижа.Започвам с него: Той е по-лек от вчерашният,отново е много красив.От хижата се тръгва по старото вървище за Чипровци,днес модифицирано на соцмакадам с водостоци от бетонни тръби,на места отнесени заедно със соцмакадама.Ползва се асфалтирания път известно време след хижата,после се тръгва по маршрута Берковица-Белоградчик,който следва вървището.Преминава се върху рида,който слиза от Трите чуки,гледката вдъхновява и в четирите посоки.Вижда се ридът Копрен след №2,Безименният връх, към полето има изглед,но това не е поле а навълнена от ридове площ.Пресича се река Граовска,където е най-красивият скок на Западната Стара Планина.При завой на пътя на една висока поляна малко след пресичането на реката се открива изглед към водопада,наречен Големия скок.Вижда само горната му част.Ако слънцето го огрява,посоката на водопада е на изток,водата блести.По модернизиран римски път се завива в ляво и се започва едно дълго изкачване.На серпантини той отива нагоре и нагоре,излиза на рид,под който тече река Граовска.Долината е много красива.Надолу има букови гори,нагоре-смърчови,над тях вишат острилищата си Трите чуки.Още няколко километра и се появяват поляните Деяница.Красотата освен величава тук е и абсолютно дива. Една огромна ливада със стръмнини отгоре и отдолу,с ограда-планина,само тук е равно.Ливадата свършва,пътят тръгва по скат на планината под страховити северни скали,тук известни с името кукли.А тук кукли-дал Господ!От горе слизат поточета и рекички.Това е началото на река Козарница.Реките,които изтичат в нея стават все по-големи,куклите – по малко на брой и по-едри.Ето ги и Трите кукли.От тях слиза най-пълноводният приток на реката.На това райско място е разположен най-ужасяващият фургон.Той буквално е върху римския път,от който са изведени къмъни за подпорна стена,едно от най-просташките съоръжения,които съм виждал.Мочур подгизва фургона и всичко около него.Римският път продължава нагоре и се изкачва все повече и повече,излиза от смърчвия пояс и започва да обикаля огромното пасище.В местността изворите е фургона,който бе на колела,откаран е там целево и вероятно ще си го приберат.Иначе бурята зимъс ще го запофичи по ливадата надолу или поне ще си го търкаля докато стане на колела и трески. Има вариант за връщане до хижта,но е за добри с ориентацията туристи.Излиза се на поста,после на дебелия рид,започваш из под Трите чуки и по него се слиза стръмно,но безопасно почти до хижата.Пътят е по-кратък и е красив.Пътека няма,но е много обгледно. От х.Копрен има възможност да се изкачи за един ден връх Копрен 2 по старото вървище за стоката,извеждащо на връх Равното буче.Маршрутът е тежък,защото пътеката в началото не е добре очертана,преминва се през папрат,после през гъста млада гора,след това следва стръмно изкачване и се достига обширно пасище,днес-съвършен пущиняк.Да се премине това пасище също не е лесно.Има десетки слоеве неоползотворена трева,хвойни,по-високи от мен,смърчова гора с пътеки само за дивите свини,после пък има стръмно изкачване до изоставения пост и до Копрен 2.Пет часа са необходими за това,но веднаж изминал тези трудности,не мога да поема и връщането по този маршрут и избирам друг,като се насочвам към х.Припон и после по познатото вървище до х.Копрен.Целият този маршрут е много красив,но трудностите и денивелациите са много големи и не са за всеки.Както за една музика да е добре написана или изпълнена са необходими топки,музикантите така казват,за тук пък трябва даян и дупце,по туристическата терминология. Освен другите забележителности,в близост до х.Копрен се намират и три скока,както казват тук на водопадите.При Амбарица те се наричат пръскала.Първият скок е на Ланжина река,затова и той се казва Ланжинов скок.До него има маркирана екопътека от хижата,днес пълна скръб,която води хоризонтално до реката и после се изкачва до каскада от водопади.Има възможност след скока да се изкачи реката по левия бряг и да се достигне поляната до Равното Буче.Така е трябвало да бъде направена и екопътеката,но изглежда откраднатите пари от ЕС не са само от програмите ФАРОС и ФАЛОС,а и от екопътеки. Вторият скок до хижата е Дуршиният,също с името на реката.При него става така,че водата се разделя на две,променя си посоката и наподобява буквата Х.Тук екопътеката е още по-зле,има счупени дървени стълби или такива с липсващи по няколко поредни стъпала.А без тези съоръжения долините на реките са непроходими поради скалните пасажи и търкулналите се от горе червени камъни,някои големи колкото една стая.Били са направени дървени стълби за преодоляването им,но те са вече изгнили,счупени са стъпала,защото са зле направени.Едва ли са се строшили от ползването им от двестакилограмовите мутри - същински лайновози,те няма как да се изкачат до тях с джиповете си. Третият водопад е Големият скок на река Граовска.Върви се по вървището за Чипровци и при достигане на реката се тръгва срещу течението й по запазен римски път.След около час път се достига според мен най-красивият водопад в Западния Балкан въобще.Водата се стича по едни водорасли и свети,ако се посети сутринта,когато слънцето огрява местността.Такъв водопад съм виждал в Родопите,Сливовдолското падало,където водата не скача от скалите,а преминава от водорасло на водорасло и се стича безшумно.Този водопад се вижда от вървището за Чипровци малко по-нататък от един завой и който го знае,спира,за да се наслади на красотата му.Вижда се само горната му част.Водопадът се вижда и от с.Бели мел.Сутрин водата му блести.Но се вижда само горната му част.Гледката е за хора,които знаят къде към коя гънка да погледнат,докато от Калофер всеки вижда Райското пръскало и без да е чувал за него. Имаше и друга възможност да се посети този водопад,като преди Дуршиния скок се завие на дясно по маркирана екопътека,б.м.останки от такава и се отиде до дървената къщичка на Баба Яга,построена на едно красиво обгледно място до извор от цепнатина в скала.Педераси изгориха къщичката.С това отпадна и екопътеката до нея и продължението й за Големия скок.Ако този маршрут се маркира отново,прави се страхотен кръг. Още една забележителност има до х.Копрен,това са скалите Сбег.До тях също има екопътека.Приличат на останки от крепостни стени.Над тях по рида,който описах при маршрута под Копрените има разкошни ливади и възможности да се достигне дори главното било при хубаво време.Това обаче е един 10 часов тежък маршрут,но пък красив до подлудяване:Стъпил на скалине,цялата верига от втория Копрен до Трите чуки е около теб!



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188622
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031