Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2009 00:49 - ОТ ПЕТРОХАНСКИ ДО БЕЛОГРАДЧИШКИ ПРОХОД /Амбарица 2/, част2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2413 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.04.2009 21:02


Пренасям мислите си по един дебат в парламента.Вдигаха парламентарна парлама,по-точно,проститутничеха с АЕЦ-а.Проститутът първанов иска да го пуска в експлоатация,друг един му се подиграва,цитирайки стихотворението на Петко Славейков,”Вярата и надеждата на българина в Русия”,написано през 1878 г.след обявяването на войната на Русия срещу Турция.Парламентарният атомен проститут избра тема за проституиране от литературата,но сбърка стихотворението „Русия” на Вазов и това на Петко Славейков.Беше някакъв изрод,вероятно с добре обгрижено анусче от отвъдокеанските атомни гейове.След Деветото подбраха Вазов заради романа му Нова земя.Там той пише срещу разните брадати,че учението им е неподходящо за нас.Брадатите са Маркс,Енгелс и други,които по това време подготвяха еврейската разработка за нацръкване на комунизъм в Русия,за да почнат там да се самоизбиват и така да спрат експанзията на руснаците на запад и на юг към топлите морета.След априския пленум на Тошо намериха формула да отпечатат творбите на Вазов:Нещата били толкова сложни,че Вазов ги не проумявал тогава,но ако живеел днес,след историческия пленум,щял да ги проумее нещата и такиви работи нямало да пише.Как не имал възможността Вазов да ходи на открити партийни събрания,какво ли щеше да напише тогава!И издадоха събраните му произведеня в 20 тома,аз имам първото издание от 1955 г.След Десетото отново подбраха Вазов,оказа се,че бил руски шпионин,оти често посещавал Русия.Сигурно е ходил там да им „пее”.А и стихотворения написал,в които величае Русия. Причината да са „недовлни” отново от Вазов е,че той е толкова велик,че му завиждат или не го разбират.Отговорът към проститутите след Вазов,били ти към депутирани или съвсем обикновени простаци е написан в едно негово стихотворение.На тях Вазов казва така: „Не се гаси туй,що не гасне....” Край на отклонението!От висотата на Ком,поглеждайки надолу в началото ме обхванаха лоши мисли.Сега се връщам на стихтворението На Ком,където Вазов казва,Амбарице,Купено... Природата тук наподобява тази при връх Амбарица.Амбарица прави един по-убедителн кръст,аз съм го нарекъл Старопланинския Кръстовръх,този от Ком е по-несиметричен.Лявото му рамо е несъразмерно дълго спрямо дясното,то навлиза в Сърбия чак до събирането на реките Нишава и Височица,дясното отива до Берковица.По площ обаче Ком бие Амбарица абсолютно.На изток и на юг - безкрайна шир, а на юг и на запад какво огромно нещо се заформя.Само който е бил там и има необходимия интерес към тези неща,знае мащабите на тази огромна шир,където сигурно са пасли през лятото милиони овце. Нарекох писанието си АМБАРИЦА – 2 поради приликата между делът Амбарица и Копрен и често ще правя сравнение между тях.Ето го първото:Ще се спра на това,което наричам Стропланинския Кръстовръх в Централен Балкан. Това е наистина един кръст с основа на отвесната си част билото на планината от седловината при езерото под Купените и връх на тази отвесна част - седловината над х.Добрила,където е минавал Левски на път от Сопот за с.Черни Осъм и Троянския манастир.Дясното рамо на този кръст свършва при село Нешковци.На последното си възвишение той има една скална арка,наричат я Кралимарковата порта.Лявото рамо се нарча ридът Хубавец и слиза в Карлово.Който е бил на първия връх на рида,този над резервата Старата река знае,защо името е точно такова,Хубавец и че друго би било неподходящо за него.Приликата на Западна Стара Планина с Амбарица за мен е очевидна,ще се връщам отново и отново на нея.Най-известният български Кръстовръх е в Родопите,но на незнаещите ще кажа,че и там планината наподобява кръст.Името му идва от това,а не от факта,че вероятно там са пренесени частите от кръста на Исус Христос,отрязани,за да може той да бъде прибран в една църква.Който е бил на връх Чилтепе в Родопите,сега наречен връх Преспа и е поглеждал към Кръстовръх трябва да е видял това. През 1880 г.Вазов е учител в Берковица и се изкачва на връх Ком.В стихотворенито си На Ком той описва какво вижда от върха.Погледът му достига Амбарица,че и стърчащото чело на Големия Купен зад нея.Не е възможно Дядо Вазов да не разпознае върхът,под който се е родил.Поглеждам и аз в същата посока.Виждам Тодорините кукли,зад тях високите части на Понор Планина.Издремец,Чукава и Козница са само очертани в маранята.През зимата баче при високо атмосферно налягне и чист въздух във високия слой на атмосферата,от Черни връх се вижда Балканът от връх Миджур до връх Амбарица.Макар след Амбарица да следва по-висок рид,на който са Купените,Саръчал и Ботев,те не могат да се различат и с бинокъл.Въздухът не е достатъчно прозрачен.Някога сигурно е било различно.Човешката дейност днес е допринесла за това. Да изчерпя темата!На Черни връх съм говорил с такива,които се считат за корифеи по разпознаването на дяловете на Балкана.Един наистина определи всичко правилно от Миджур до Амбарица,но сбърка Копрен с Трите чуки.Бил е вероятно само веднаж на Копрен и затова се обърка.От Копрен ще насоча поглед и към Витоша,когато описвам какво се вижда от него.Копрен е едно понятие,което ако туристът не е упознал,той не е стопроцентов турист. Преди да се разделя с Ком искам да кажа нещо,с което се гордея.Вазов е роден в гр.Сопот под вр.Амбарица на 20 км.от родното ми място,град Калофер.Левски е роден в Карлово,на 16 км.от Калофер.Огромният рид над Карлово,успореден на централното било се нарича Дюза /точното му име е Дюсчал/ и не позволява да се види от Карлово най-високият връх над града,Голям Купен.Ботев е роден в Калофер.Ние като деца си играехме в Ботевата градина.Калофер е под връх Юмрукчал,по-точно наименование от това не може да има.От Калофер първенецът на Балкана се вижда точно като свит юмрук с три пръста,като под средния пръст е вечната преспа,по-надолу е сребристата лента на непресъхващото Пръскало.Горе чалът е толкова голям,че днес там има малък град,обезпечаващ радио и телевизионните връзки в страната поради централното му разположение.Врхът,преспата и пръскалото,това за мен е символ на триединството на алпийската част на Балкана.Преименуването на върха на Ботев се възприе заради великия ни сънародник,макар да става въпрос за нещо съвсем различно.Днес хората ползват и двете имена.Аз се улавям,че казвам и Юмрука.Същото се отнася и за връх Амбарица,който днес официално се нарича Левски.Хората приеха и двете имена.Формата обаче на Амбарица,приндлежността му към един митологичен комплекс,не ми разрешава да приема изцяло новото му име.За мен той си остана и Амбарица.Най-точно ново наименование получи връх Вихрен.Старото му име бе Елтепе,преведено от турски език означава връх на бурите.Друг пирински чукар с плочести дрънкащи каменни плочи като турски медни монети,мангъри,се казваше Мангъртепе.Прекръстиха го на Полежан.Друг връх,стърчащ като стълб стана Гърбец.При „възродителния” процес след Деветото,обхванал Балкана,символ на България,някак се мислеше,но при даването на нови имена на пиринските върхари,простотията,безпросветността и непознаването на обектите за преименуване на прекръщавачите-проститути е безпределна.Оставям тази тема.Тук,сред тази красота,мястото подтиква към размисли.Никога няма да загубя желание отново да бъда тук.На Ком! Разделям се с дивния Ком,трудностите обаче ще ме пресрещат в градация от тук нататък.Започва леко спускане към нещо,по големина сигурно равно на пасищата между връх Саръчал и Дюза в Централен Балкан.Пасището,днес изоставено и обрасло е толкова голямо,че да следвам провилното направление трябва да следя само ориентирите си,връх Ком и връх Сребрен.Тук билото е българско,но да се изгубиш в тази шир означава загуба на време и сили.Мащабите нарастват и нарастват,заформя се седловина-гигант.Не намирам подходяша градация за големината й,може би голяма,по-голяма,най-голяма,е.... си е майката,но и тази няма да е достатъчна,трябва следваща степен.Цялото витошко плато е далеч по-малко от туй безкрайно нещо пред мен.В ляво има оформен красив връх с меки форми,Сребрен.Той е хидрографски възел,комуто в хидрографско отношение са равни може би само вр.Ботев с дванадестте си реки и Мургаш със своите седем.Огромен рид на юг се отделя от върха и е избран за граница между България и Сърбия.Друг огромен рид отива на север,големинта му вероятно е причина да го нарекат Дълги дел.Северните долини със стоиците изворчета и реки,с пропастите под тях напомнят пасищата под Амбарица.Един е бил Творецът на Балкана,нищо,че е дълъг 1000 км.Творенията Му по Балкана са подобни.Красотата на север е такава,че настръхвам.Страхотия,не,бих казал страхотевица!Красива северна природа.Като обгори слънцето през август тревата по южните скатове на планината,прехвърлят овцете по тези паши.Хем слънцето ги огрява под ъгъл,хем водата е много. Наклонени безкрайни пасища слизат и към Сърбия.Други продължават по билото на Дългия дел.Трети продължават на запад,където билото продължава с лек наклон с посока слизане към една гориста седловина.Тук малко под връх Сребрен е истинският извор на р.Височица.Прекрасна долина слиза надолу към с.Комщица,дива,както я е създал Господ до мястото,където реката е прихваната и се повежда към изравнителя на Петрохан.Използвам случая отново да кажа,че ако турист се изгуби в този район,водохващането е като спасителен пояс за него.То непремнно ще пресече път или пътека за слизане в село или изкачване нагоре.Предупреждавам изгубилия се турист,че ако не тръгне по водохващането,а поеме надолу към с.Комщица,дивотията е пълна:подраст,храсти,изворчета с растителност човешки ръст,камъни и др,но все пак е проходимо,няма отвесни места. Връх Сребрен е висок почти колкото Ком.Издупчен е като швейцарско сирене заради наличието на самородно сребро.Римляните със сигурност са търсели тук сребро,но е възможно и преди тях да е имало други желаещи да го добиват.След Деветото тук се откри рудник за сребро,построи се соцмакадам от с.Дълги дел до него,падна яко биене на сонди и разкриване.Пробиваха хоризонтални дупки със специални торпеда без да влизат хора в тях,но извадиха ли сребро или не,знае само партийният секретар от онова време.Днес от хоризнталните дупки извира вода.На времето при един такъв извор имаше гранична застава с войничета и офицери- пиянища.Водата ползваха като ударят дивеч да изкисват месото в нея,а също и като естествен хладилник.Имаха и вятърни генератори,чакръци,които зареждаха акумулатори и вечер си светеха,а офицерите ползваха транзисторни приемници и слушаха сръбски станции с Битълсите и други такиви,които бяха забранени за слушане по онуй време,оти развращаваха хората. От връх Сребрен ми направи впечатление,че докато нашата граница е изоставена по всички линии:застави-кочини,трева-не оползотворявана десетки години,пътища и пътеки-да умреш,съборени постове,то от сръбската страна бе нещо съвсем различно.Заставите бяха много,между тях пътища,високо под билото-пътеки,всичко разчистено,горите си стоят,те там са малко и са на китки тук и там,пасищата се подържат.Значи си имат хората там и животновъдство,защото тревата е свежа.Такава е тенденцията навсякъде по границата,че дори и в участъка при Руй Планина,където от нашата страна има окрадени гори,тръни,пустош,от другата-оформени ливади с граници между тях,пътища,места за почивка с пейки под дърветата,изворчета с чешми до тях.И тук сме българи,от другата страна -също.Едните-стопани,другите-говеда.Какво допринесе за това,че онези останаха дбри и трудолюбиви хора,а ние станахме да ни изобразяват като клозет?Всеки дошъл,изфекалил се и си заминал с откраднатото.И как българите от другата страна на границата ще искат да живеят тук.Макар и българи,те ще искат да живеят в нормална държава,а не тук мутри и проститути да ги лъжат,насилват и крадат.А ако им скимне и да ги членуват. На връх Сребрен е първата гранична пирамида,те ще ме съпътстват до Белоградчишкия проход.От върха се вижда релефът на планината.Започва леко спускане към седловината Кацакамък.Към Сърбия пасищата са с лек наклон и достигат до селата.Реките,които текат на юг са притоци на река Височка,която след като заобиколи планината Видлич ще се събере с река Нишава.Реките,които текат на север се събират над с.Дълги дел и реката приема името Дългоделска Огоста.Пасищата при сърбите радват окото с прясната си трева,като подстригани са.Към нас пасищата-подивели ужасяващо!- са по-къси и след тях планината започва да се спуска с гористи била и долини с реки между тях към Северна България.Да се ходи върху неоползотворявано десетки години пасище е много трудно,а аз се движа точно по такова.Ридовете,спускащи се към нас са дълги,стръмни от страни и изглеждат гористи,но не са.В наша територия е извършвана ужасяваща сеч.Една малка ивица букова гора са пощадили мутрите по най-високата част на планината.В сръбско горите си стоят,те там са по-малко,защото теренът отговаря за пасища.Няколко малки връхчета по билото наподобяват от тук на нешо като гърбици на камили.Тези „гърбици” се виждат и от селата долу.Те са три или четири,представляват нещо като връх от камъни,хвойна и трева и са с обем,колкото една голяма селска къща.По лекия наклон към нас извират рекички,които слизат в с.Дълги дел.Придвижването след връх Сребрен е трудно,защото полосата е обрасла с храсти,пътеката на войниците е изчезнала,тези на овчарите,прокудени от тук още през 1944 г.съвсем ги няма.Придвижването горе по граничната бразда на билото е направо невъзможно,защото тревата е къса и твърда като бодлите на таралеж.Къртичини,мравуняци,ровено от прасетта,трудностите са много и от различен вид.Подивялата трева не става и за кон,който има зъби и на двете челюсти,ще си ги строши.И е на поне двадесет пласта.Ако е валял дъжд,тази трева става като сюнгер,ако е било суша,наподобява тел за стъргане на загорели съдове.Върви се около или по полосата.От Сребрен до тук,вода за пиене има.И понеже безкрайни неща няма,пасището свършва.Хвърлям последни погледи от ливадите към планината над с.Дълги дел,попивам жадно красотата.Започва гора с път.Веднага познах,че пътят е правен да се извозват по него трупи от буковата гора.Личи си обаче просташкият почерк и на строителите граничари,които от тук са изкарвали материали за строителството на телените ограждения,в които да заплитат бягащите гедерманци в Сърбия както паяка мухата в паяжината си.До тук са изминали повече от 10 часа път от Петрохан,стъмва се,а на човека е нужно и да поспи,да си почине.И се появи Спасението във форма на фургон.И вода наблизо.Фургонът беше на войниците.Поставен бе на обгледно място извън гората,да се вижда от всякъде. Денят свърши,с ориентирането нямах никакви трудности.Времето бе приказка.Спирах,поглеждах напред,назад,нстрани,набелязвах си красоти,които при случай да посетя отново.В Сърбия също е красива планината,но там няма как да отида.Кагато мога,ще се върна тук отново,но ще се изкача от някое село,мисля си аз.И си набелязвам села най-близко до планината и под най-красивите й места.Вече набелязах първото,Дива Слатина.Ще се върна!!! Слънцето се скри,стана студено.В планината след тежък ден започне ли да става тъмно,лягам си.През нощта се събудих от шум,все едно тия дето някога миеха улиците да пръскаха с маркучите си върху фургона ми.Ужасен вятър свиреше и клатеше фургона.Фургонът бе на тръби,нямаше опастност да се обърне.Мина туй нещо.На сутринта слънце,никакъв вятър,около фургона-всичко подгизнало.Ами ако го нямаше този фургон и аз бях останал да спя в някое сено или не знам къде,тази буря и дъжд щяха да ми видят сметката на такава височина. При разкошно време,ден втори на прехода,поех на запад.Пред букова гора в близост до билото на планината започва леко слизане.Вървища и пътеки се спускат надолу към Дълги Дел и Дива Слатина,някогашните пътища за стоката.Само дърветата в наша територия,които са в непосредствена близост до билото /б.м.границата/ са пощадени.Пътят слиза леко,в сръбска територия гората става смърчова.Интересно,хем посоката е юг,хем не е високо,хем това е естествена гора.Доказателство,че Балканът е климатична граница.Билото достига седловина и от нея започва път към с.Дива Слатина.Има вариант да се върви по него покрай граничните пирамиди,но е ужасно трудно поради обраслите с къпини и други видове растителност камъни.Ако се прокъса тази мрежа от къпини върху камъните,падаш между тях,неизвестно колко дълбоко и можеш да си останеш там заклещен между тях.Пътят има втори вариант.Слиза се малко до един изоставен фургон и се тръгва наляво по запуснат път за граничарите.Той води до седловината Кацакамък,но и той е жестоко обрасъл с подраст.Пътят минава малко под билото,на метри под него,при нас е ужасяващ пущиняк.При сърбите-окосено,почистено,да ти е драго да ползваш тяхната част,но ще те приберат като нарушител.Пътят на войничетата извежда на Кацата,както тук наричат камъка.Кацата е един огромен камък с форма на бъчва,върху нея има гранична пирамида.Тя се вижда от много места от наша територия.Там има паметник на загинали сърби,/б.м.етнически българи/,построен върху граничната бразда.Честването на тези убити хора е било единственият начин да се видят роднините от двете страни на границата.За целта е првен път от Дива Слатина директно към паметника покрай реката,която извира от там,една от Дивослатинските Огости.Има изградено захранване 20 КV до някъде,но нещата с Тито нещо са се разсмърдяли и всичко е било изоставено.Скатът към нас е горист и ужасяващо стръмен,може да е 30 градуса спрямо вертикалата,чист север.Към сърбите планината е много красива,само за живеене. Войнишкият път свърши тук при поляната с Кацата.По билото не може да се ходи,защото е опасно,непроходимо е от скали и цепки между тях,обрасло е с хвойна,по която можеш да се изпързаляш.Може да се премине към огромния дял Копрен ако се ползва малко сръбската част,удобен вариант или пък се слезе в ужасно стръмния участък към нас,което е много и трудно и опасно,можеш да се изпързаляш по ската.Аз избрах този вариант,защото ме беше страх от среща със сръбски граничари.Те знаят,че точно тук туристите нарушават и ги гепват.Държейки се за по-големи и малки дървета започна едно заобикаляне на Кацата от долната й страна,което по трудност бе с висока степен,а вероятността да се откача от дърветата и да се изпързалям надолу в меката пръст след снощния дъжд бе съвсем реална.На час изминавах метри и то с огромен разход на сили.Имаше и рискови моменти.Имах чувството,че заобикалям горната част на фуния,обрасла от вътре с дървета и храсти.Но ако ги няма тях,няма къде да се хванеш и отиваш в гърловината на фунията стотици метри по-надолу.След няколкочасова борба,от която излязох изтощен се измъкнах от фунията и стъпих на било с гранични камъни от нашата му страна.Сбърках пътя,но така,че ако не бях го сбъркал нямаше да намеря фургон и вода,с мен можеше да се случи нещо много страшно.На такава височина,при абсолютната дивотия,без вода,без възможност да слеза при лошо време,беззащитен ако се появят агресивни животни,би било ужсно да се прекара такава нощ на един гол връх,от който започват няколко непроходими долини. Неизвестно за мен и до днес защо,намирайки се на това място,страничен връх с ридове от него към България,вместо да продължа по билото аз съм тръгнал по един рид точно в обратната посока.Заблудил съм се сигуро,че това не е странично било,а централното.Ридът се разклони и няколко пъти пресичах дерета,тръгващи от него,после - нови била-разклонения и следващи дерета,а жегата стана непоносима,минавах през някакви високи треви,от които люспички и прашец така се полепиха по мен,че станах кафяв.Не разполагах и с капка вода,макар да бе ужасно горещо.Но красотата,която ме заобикаляше не мога да опиша.Местността се казва Дупни камък.За него се прави специален преход от х.Копрен,ще го опиша много подробно,защото е изключително красив.Аз бях опиянен от красотата и дивотията на мястото,изгледът от него на всички страни.Тотално изтощен ме свари свечеряването,без да имам капка вода,подслон и целият облепен с тичинки от трева.Вече не можех да продължа нагоре,продължих по хоризонтала,макар да знаех,че вървя обратно на маршрута си.Като да ми заповядваше някой.И изведнаж пред мен-фургон!Това бе Спасението!Тук високо сред абсолютната дивотия,без подслон,без вода,на капризите на времето и на волята на дивите животни,без този фургон би било много страшно.Стана почти тъмно,окопитих се,но жаждата също е нещо страшно.Не може да има фургон и да няма наблизо вода.Излязох пред него,сложих си ръцете на ушите като локатори и започнах да се въртя.Долу от едно петно с букова гора долових шум на вятър или вода и тръгнах натам.Сред дърветата струеше чешма,построена от Митка и Илия Попмаркови.Фаталният за мен ден завърши.Освен,че ме спаси,Господ задоволи и всичките ми нужди. Излизайки сутринта от този скапан фуртон,свърталище на горски мишки, аз видях една от най-красивите картини в живота си.На запад се издигаше един остър връх,от ляво със скали,от дясно-с гори.Най-високата му част е скалата Дупни камък.Това е един шедьовър,ще дойде време да го опиша отпред и от страни.На запад от Дупни камък се издига един от върховете Копрен с гранична пирамида,след него-още един по-висок.На север на седловината стърчи Кацата,но около нея има и други интересни скали,малки Качицки.Планината там прави една дъга към нас,но толкова стръмна,че не мога да повярвам,че съм я преодолял.Разкошни долини водят към с.Дива Слатина,други ридове слизат от билото към с.Дълги дел.Гърбиците на камилите,които вчера заобиколих от тук се виждат всичките,но от тази дистанция сега ми наподобяват брадавици.Райска долина с красива широка слънчева водосборна зона дава начало на реката Припон,която отива към с.Копиловци.Виждат се селата между ридовете,виждат се и трасетата на вървищата през планината,по които хората са се свързвали,това ще трябва да го упозная,няма как.По долините между тези ридове отново ще се изкача до тук!Това реших преди да потегля към Копрен.Едвам отделих погледа си от долината на р.Припон и поех по маршрут,един от най-дивните в страната.Но и тежък и опасен и дълъг! Името Копрен е с латински произход и означава мед,купрум.Скалите са червеникави с особен цвят,но не като тези на Софийска планина,които съдържат Fe2O3.Софийските скали са по-меки и се размиват с течение на годините от водата,тези видимо са много устойчиви и камъните са с много високо относително тегло.В по-ниските части имаше рудници за мед:над Мартиново,под Копиловци и на други места,но след Десетото тези рудници бяха купени от мутри,а с това отиде и поминъка на хората.Предоставиха им пълна демокрация:изоставените хора сами да си решават да живеят ли или да мрат!Тези червени скали ще ме съпътстват чак до Чупренския /Светиниколския / проход. Пътеката ме поведе към едно тревисто плато,където тя се разделя на две.Сега ще опиша само тази,която излиза на билото.Старо изоставено вървище,после пътека за граничарите ме води към връх Дупни Камък.През гората се върви леко,но горе е така обрасло с малини,къпини,хвойна и др.че се върви много трудно.Все едно стъпваш на дунапрен.Стъпвам на билото и ето ново разклонение.Едната пътека,ако такава има,води нагоре към върховете,друга ги подсича от север в наша територия,но тя е в ужасно състояние.Хубавото й е само това,че от нея не можеш да се изтърколиш надолу,иначе е обрасла с всякаква растителност,която вирее тук.Днес ще вървя по билото,ниският вариант ще опиша друг път.Устремявам се нагоре към първият връх Копрен.Макар и по-нисък от следващият той се явява пръв и изгледът от него на изток е превъзходен.Вижда се седловината с Кацата,гората около нея,едно малко голо било след Кацата с няколко изявени връхчета,които не могат да се изкачат поради обрастване с какво ли не.Взорът продължава до Сребрен и Ком.При по –студено време от тук се вижда Витоша,голяма като една купа сено.Погледнат от Витоша този връх се скрива пред следващия Копрен и Трите чуки.От тук за първи път се вижда каква огромна планина се отделя от Копрен,колко много се издига над него и колко надалеч отива в Сърбия.Върховете с име Копрен са общо 5.Вторият е най-висок.Към Сърбия тръгва широко плато,към нас планината слиза много стръмно,но има оформен къс рид,разделящ две реки.Горе върхът е гол,само камъни и трева,на север следва клек,после смърч.След смърча на късия рид към нас се вижда изявен връх,но доста по-нисък от Копрен,Равното Буче.В ляво от равното буче се вижда друга водосборна зона,съвсем различна,но пак много красива.След като пообиколи терасите-пасища водата се устремява в една стръмна долина и дава началото на Ланжина река.По-надолу се намира известният Ланжин скок,до който има екопътека от х.Копрен. В ляво от връх Копрен,както казах започва огромно плато,което преминава в горист рид от смърчова гора.Вижда се и долина на река,която се вдълбава в него.Платото е много голямо по размери,но отстъпва на това при връх Сребрен.Тук реки или поточета няма,но за животните има едно езеро /блато/ на сръбска територия.Тук видях животно като котка на кокили,по-едра от домашната,с къса опашка,половината опашка светла,половината тъмна.Тичаше с големи подскоци.Планината е като отрязана към нас:стръмни лавинни улеи и конуси,скали,пропасти,докато към Сърбия е равно като хеликоптерно летище.Граничните камъни са така поставени,че може да се върви по високото.Според мен вторият Копрен е по-висок от Ком,считам измерванията за неточни или лъжливи,защото тук е гранична зона и съзнателно е лъгано.По инерция в мисленето лъжат и сега.След този Копрен,най-високият,следват още три,които леко се спускат.От последния започва рид,зад който събира водите си нова река,Дуршината.И тя прави скок,Дуршиният. След петте Копрена обаче какво нещо се изправя на билото,това е един страховит по красота и размери чукар,кръстих го Безименния.По височина той е почти колкото втория Копрен,но е много различен,а по площ е много по-голям.Това е един истински пирински чукар.От юг,в Сърбия се заформя нова долина на река с гладки стръмни скатове,обрасли с рядка млада смърчова гора,наподобяваща ново окосмяване на интимни места.Възрастта му зависи от това,колко години го е оставила лавината да обраства със смърчета и пак ги е обръснала от ската.Много е красиво.Погледът продължава след този стръмен скат по едно следващо било,което се успокоява,виждат се по него пътища и се вдига и вдига,доста над Безименния чукар и дори над Копрен.Огромно нещо!На север под чукара на билото към нас има всички видове растителност,характерни за алпийския пояс:клек,хвойна,алпийска върба,други дървета-храсти,които при падане на лавината лягат и тя се пързаля върху тях.По-надолу следва смърч,където лавината не може да го отнесе,под смърча-бук.Не мога да определя дължината на този чукар по билото,но е дълъг поне колкото последните три Копрена.Познавам добре Балкана,но дял като този няма аналог дори по Коликона,по Амбарица или Ботев,има го само в Пирин.А погледнат от север от маршрут,който ще опиша,той приковава с красотата,смайва и те спира да го гледаш,гледаш и да не можеш да си откъснеш погледа от него.Колкото и страховито да спуска този връх спусъци на север,те оформят една висока поляна,обградена със скали,наричани скалите Сбег.На времето /1688г/ когато тук се е разразило Чипровското въстание побегналите от турските безчинства хора са престанали да ги преследват чак когато са се изкачили по тези скали.Тогава те видяли,че са сбегали,както тук казват,от там идва и името на местността и скалите,Сбег. Безименният чукар свършва,но следва нещо което смазва със страховитостта си,това са Трите Чуки,последните върхове от рида Копрен.Те са най-страшни от целия рид.От чукара ти се струва дори,че са непреодолими,но не е така.Те се състоят от натрупани камъни с всякакви размери.Трябва много да се внимава.Може да се премине по билото,върховете могат и да се заобикалят.Вижда се пасаж за слизане към х.Копрен през смърчова и букова гора,хвойна и трева.Все пак това дава смелост,защото при лошо време има накъде да слезеш от тия високи чукари.Трите Чуки са почти еднакво високи,като да са иззидани от каменни пластове един върху друг.Последната чука е най-обгледна.Към Сърбия планината слиза много стръмно по тревист скат без никаква ерозия.Сърбите са си направили гранични пътеки горе почти до билото,прекрасни за туристически изяви.Видях и „джобен” багер,който разчистваше едни тръни.Явно,хората си подържат пътеките.На запад стърчи друг чукар,наричан връх Вражата глава,пред него - седловна с разрушен пост.На север се вижда долина на река,изтичаща към село Копиловци,на нея се намира най-красивия водопад в района,наречен Големият скок,а реката има шопско име,река Граовска.Тук е царство на смърчовите гори.Над тях обаче има клекове,после хвойна,където лавините се разцепват и не могат да обръснат ската пък има прави дървета,указващи лавинобезопасните местаНо тава не е гаранция,че от там може да се мине поради пропастите под тях.И изведнаж!Под върха се виждат три скални глави.Те са ориетир не само за туристите,но и за хората от Чипровци.Това са Трите Кукли.Кукли тук има много,ще опиша доста от тях,но тези са върхът!Това са едни огромни скали,които от горната страна могат да бъдат изкачени,на съветски език се казва,с осторожно внимание..От север са отвесни и си приличат до някъде.Из под тях извира най-голямата река в Копрен,река Козарница.Тя бече не прави скок.От долната й страна имаше екопътека,която навлиза в природа,неподправена от хората.Днес тази пътека е изоставена.Въпреки това обаче упорит турист може да се изкачи безопасно по тази долина до пресичането на един римски път,който се ползва и до днес.Ужасно трудно е. И от последната Чука трябва да се слиза с осторожно внимание.Слиза се по камъни и между тях разни храсти.Достига се седловина,която се пресича от римски път.На времето след Сръбско-Българската война тук е бил построен пост с камъни,извадени от римския път.Поради това този пост е най-обилен по отношение на приложения строителен материал.Много е голям,има огради като крепостни стени,картечно гнездо,дворът е настлан с камъни.Мястото на поста е точно върху пътя.На отсрещен скат в Сърбия има техен пост от същия строителен материал,да се гледат едни други войниците,да се дразнят и провокират.Сръбският пост е по-скромен по размери,но е на по-високо място от нашия.Простотиите не са от вчера.Има маршрут от х.Копрен до този пост и тогава ще го опиша,защото той е архитектурен паметник. Следва нов шедьовър по билото,чукарът Вражата глава,но времето свършва.Слизам по римския път преди него,той се губи,ползвам соцмакадам,пак намирам римския път и ето ме във фургон в местоността Трите кукли.За да направят една подпорна стена за този скапан фургон,военни-педераси са извадили камъни от римския път,но по много ужасен начин:където те са били най-леко заклещени един в друг.И са направли нов шедьовър може би,побългарен римски път с липсваши камъни по него тук и там,демек с дупки,които след това пък са запълнили с пръст и каквото са намерили.Местността е мочурлива,фургонът е поставен в най-обилния мочур.Тъй са заповядали овенните на войнчетата,да пазят местността от центъра на мочура,развъдник на метил.И да стъпват по камъни или да ползват кокили,они должни.Имаше един филма,Планетата на маймуните..... За да са още по- убедителни,овенните са построили и метална кула-вижка,доста по висока от смърчовете.Тръгне ли гедерманец за ГФР,да го видят и веднага да го гепнат. В това райско място при отвратителни условия трябва да нощувам.Преходът не бе дълъг,но като денивелация не е малък,цял ден скачах от камък на камък,не мога и да не спирам и да се наслаждавам на крастата.А какво райско място е това под Трите Кукли? Набързо свършвам с всичко преди да си легна и лягам,защото следващият ден ще ми бъде по минути,за да успея да стигна хижа Горски рай.До нея се отива за един ден,а денят може и да не стигне,ако не тръгнеш рано. Преходът към Миджур започвам рано.Има два варианта за седловината Изворите.Единият е по римския път,който е поизоставен и обрасъл,другият е по ливадите,по които са минавали автомобили без да има обособен път и са направили огромни рани в тях.След вижката има една поляна със стотици мравуняци,конусовидни,високи до метър.Някои от тях сигурно са направени поне от половин кубичен метър борови иглички и пръст.Местността се нарича бабуните и е резерват.Какво толкоз са харесали мравките тук и така са се размножили,не мога да разбера.Това си е като едно село на индианци с шатри тип иглу.Гората е смърчова,поясът-щуро алпийски.След гората пътят върти дълго по хоризонтала,но аз се изкачвам по римския път отново на разрушения пост и после на връх Вражата глава.Върхът не наподобява Побитата глава под връх Ботев,а е едно самотно възвишение над иначе спокойното вече било.От нашата страна върхът е с умерено стръмни скатове,но от към сръбската те са много стръмни.Мисля си,че и сърните не биха се осмелили да пасат там.Наклонът на ската е по-малко от 30 градуса спрямо вертикалата.Гледам за хоризонтални пътеки,които си правят овцете,и такова нещо няма.Никъде не се вижда пръст,само трева,на места има скални игли,миникукли,както в лявата страна при прехода от х.Плевен за заслон Ботев.Върхът е истински шедьовър.Дълбоко,дълбоко под него в Сърбия има долина на река.От Трите Чуки започва друг такъв скат пак към Сърбия,и той е с редки млади смърчета.Фантастична гледка,такова нещо има само на рида срещу хижа Рай над местността Джендема.На север се вижда долината на Чипровци и долините на села,които обаче познавам,защото съм ги посещавал и съм гледал от тях към планината.На изток се вижда групата от Трите чуки,на запад се разкрива безкрайна шир по билото на планината.Голямата Чука,към която се устремявам скрива изгледа към Миджур. Водосборната зона към нас от билото с върха Вража глава събира водата на река Андровица,която на два часа над Чипровци прави забележителен скок от поне 30 метра,като водата приема формата на чадъри и тогава пада. Седловината след Вражата глава носи спокойствие,което ще продължи чак до Миджур,той изглежда космически отдалечен от тук.Следващият връх е Глямата чука.И той смазва с размерите си.Пасища без край горе,към нас,към сърбите.Нови пасища до следващия връх,Мартиновата чука,носещ името на попа хайдутин Мартин.Тук името е по-правилно избрано,защото на върха има три чучки,скромни по размер,но се виждат от Чипровци,че и от пътя за Монтана.Двата върха си приличат много,само чучките по единия ги прави различни.Между двата върха има изоставен пост,архитектурен бисер,ще засегна тази тема специално по-късно.От Мартиновата чука към нас тръгва разклонение,но то не е по-малко от това,колкото е билото на Балкана от връх Чукава до връх Мургаш.Нито пък е по-ниско!Казва се Язова планина.В дясно и ляво на Язовата планина текат реките Чипровска Огоста и Превалска Огоста,като Превалската Огоста прехваща водите на всички реки от Петрохански проход до тук.Затова Огоста е толкова голяма река,колкото е голяма Янтра след вливането й с Росица.След Мартиновата чука следва нова седловина и още един връх,последният преди Миджур.От тего слиза къс рид и разделя река Огоста от река Лом.Върхът не е нещо особено,но като да е сътворен от него да погледнеш към Миджур преди да тръгнеш в тази посока,да се убедиш,какво огромно нещо е той.Миджур е огромен по площ чал,прилича на Вежен,но е по издължен.Не мога да преценя,но площта на Миджур сигурно е по-голяма.Към сърбите от Миджур започва също планина,но много по-голяма и висока от Язовата,варовита,с безкрайни паши.Тя е вододелна за реките Височица /Нишава/ и Тимок.От тук билото прави завой и тръгва на север.Източните скатове на Балкана са наши,западните-на сърбите. С леко изкачване започва един доста дълъг марш към него.Твърдя,че дотолкова познавам Балкана,че ако ме спуснат с хеликоптер някъде и ме попитат къде съм,ще позная.Тук обаче ако ме спуснат и ме попитат,вероятността да кажа,че съм в Рила е 50% и 50% в Балкана.Това са си направо рилските чалове от местността Чалтъка,между хижите Белмекен и Заврачица.От нашата страна няма пътеки,няма нищо,пълна пустош.От към сърбите-подържани пътеки за обход,в по-ниските места-застави.Като тук само да се е поркало,както се казва на пиенето в района и парите за подръжка на инфраструктурата да са били винаги крадени.Абсолютната дивотия,но и тя си има своята красота.Набирам леко височина,бързам колкото мога и съм на върха.Много на високо съм,но покрай мен е хоризонтално и не мога да погледна към низините.На изток погледът ми стига до Ком,който скрива планината след себе си.На запад обаче се оформя нещо страшно,аз си го кръстих Сивритепе.Истинкото му име е Острата чука.Билото на Миджур прави една дъга,ние сме от вътрешната страна на дъгата,следва още един връх,Обов,завива още и на връх Острата чука прави прав ъгъл.Между тях има седловина,наречена Кози превал заради дивите кози,които живеят тук по скалите.Към нас извира река Лом,но много по-ниско от върха от една дупка. До тук съм добре с времето.Ако слеза до с.Горни Лом,това са ми три часа път и загуба поне на 1100 м.по вертикала.На другия ден-обратното.Продължавам напред!Обовият връх не е далеч,но от него се разкрива страхотията на резервата Чупрене.Резерватът е уникат,няма равен на себе си в страната,ще го опиша в един от подстъпите към билото.Резерватът е по един рид,започващ от главното било на Балкана от връх Острата чука.В началото има само морени,после хвойни,след това смърчове.Този рид се разделя на нови и нови ридове,подридове и ридчета,в които смърчовете са се сплели долу с мъртвите си клони и единствено прасетата могат да минават под тях.В по-ниското идва ред на буковата гора. Аз обаче трябва да изкача Острата чука,което не е леко,защото се върви по морена и наклонът е доста голям.Взорът от нея е нещо неповторимо за човек,познаващ планината и часта от Северна България,където са Белоградчишките скали.Не човек,не турист,дори ловец не посещава това място.От Острата чука към резервата билото започва с морена,следва алпийска ливада и след ливадата смърч с почти черни клони.Да се изкачиш на Мусала например е като захарче в сравнение с тази дива чука.Пълзящите растения допълнително утежняват прехода.След кратко слизане се доближава смърчовата гора,която достига билото.В сръбската част гори няма,преобладават пасищата.Има наколко трудни места за заобикаляне и изкачване,но общо взето се слиза и най-важното от всичко е да се намери отклонението за хижа Горски рай.А това трябва да стане по светло,защото и без това в смърчовата гора е полумрак.Изгубиш ли пътечката,забиваш се в резервата и навлизаш между долните мъртви преплетени клони на смърчовете.Само прасетата са си направили нещо като тунели под клоните и се придвижват там.За по-високо животно придвижването не е възможно,а за двукрако-съвсем!Спускнето през тази смърчова пустиня е около час и половина до хижата и е много по-добър вариант отколкото да се слезе в с.Горни Лом. Местността около хижа Горски рай в резервата Чупрене е приказно красива.Ще опиша от нея няколко прехода,сега описвам само билния път,който утре става самият ужас. След нощуване в хижата,поемам по пътеката към билото,която е единствена.Друга просто няма!В началото стръмнината е доста голяма,после при изворите на една от реките,пак Чупренски Лом,става по-поносима и извежда на наклонена поляна,нещо като отдушник от смърчовата гора пред билото.Почивам си,към мен идва прасе и не ме вижда.Аз му извиках,я се разкарай от тук,то хукна по една морена,учудвайки ме с умението си да тича по камъните.Козата така не знам дали може така умело да тича по камъни. Билото от към нас е покрито с плътна смърчова гора,от към сърбите е голо,стръмно е и от двете страни.Вървя по граничната бразда,но не навсякъде може и влизам и в сръбската част.В дясно ми остават три красиви,целите плътно обрасли със смърчове върхове.От тях започват покрити със смърч ридове към нас,като по-надолу смърчът се сменя с буки.Билото се спуска леко,но е много трудно за ходене.Има скали,треви,камъни,покрити с пълзящи растения,някъде скалите са си цели връхчета и трябва да се заобикалят от към сръбската страна,към нас е обрасло и стръмно,гората е непроходима.От гората се чуват звуци и ревове на животни,птици,мирише на пърчотина и други разни непознати миризми,с които животните маркират територията си.Веднаж пъхнали се в гората,при тях човек не може да отиде и да ги гръмне!Тук видях животно,което според мен бе рис.Голямо бе колкото средно куче,с дебели лапи и подобно на котка.От чакалите не ми пука,но от този звяр се поизплаших.Колкото и да си казвах,всичко бяга от човека. Наклонът свършва,стъпвам на римски път.Аз съм на Чупренския проход.По време на турското робство този проход е бил често ползван,по него са преминавали каруци.Това е било връзката вежду двете каази,тази на Белоградчик и на Заечар.На времето се е пътувало през този проход да речем от Белоградчик към Заечар,после се е тръгвало към Ниш,Пирот и София.Днес България е разделена,част от нея е предоставена на Сърбия като Западни покрайнини и трафикът минава през Петрохан,където за целта е било изградено шосе.Добре оформен път от Чупренския проход води към Сърбия,заебано трасе слиза към нас.Проходът ще опиша отделно,но като знам какво следва нататък по билото,всички косми на тялото ми заемат перпендикулярна посока към него.Този път от ужас.



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5945114
Постинги: 2628
Коментари: 6342
Гласове: 13675
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930